РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500204 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца– В. В. М., срещу
решение № 4043 от 04. 07.2024 г., постановено от СГС, I ГО, 7-ми състав по
гр.д.№ 4785 по описа за 2023 г. , с което решение е отхвърлен предявеният от
ищеца/възивник срещу Й. Б. М., иск по чл.74 ЗЧСИ вр. с чл.441 ГПК вр. с
чл.45 ЗЗД, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД и в негова тежест са възложени
разноските в процеса.
Излагат се подробни доводи /на 19 страници/ за неправилност на
обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на
процесуалните правила във връзка с обсъждането и допускането на
доказателствата. Сочи, че с молбата за образуване на изп.дело било направено
възлагане по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Взискателят/въззивник бил възложил на ЧСИ
изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на
1
изпълнение. Посочени били и банките, в които да се извърши проверка на
банковите сметки. В молбата за изпълнение не се съдържало искане за
налагане на запор върху банкови сметки, както било прието от
първоинстанционния съд. Сочи, че от страна на ответницата като ЧСИ не била
изискана справка от КАТ за регистрирани МПС на длъжника- „Екопроект-
Булкерн“ ЕООД. В искането на ЧСИ до НАП не се съдържало искане по чл.74,
ал.1, т.4 ДОПК относно притежаваните от длъжника недвижими имоти,
движими вещи, декларирани доходи. По процесното изп.дело били приложени
документи по друго изп.дело относно наложени запори върху 5 бр. МПС на
длъжника, както и се установявало, че срещу същия длъжник има образувано
принудително изпълнение по ДОПК. Неправилно съдът сочел, че от ЧСИ е
издадено постановление от 29.01.2020 г. ; от тази дата имало резолюция, с
която ЧСИ изпращала съобщение до МВР-КАТ за наложени запори върху
МПС, собственост на длъжника. Липсвали данни тази резолюция да е
изпълнена. Едва на 13.07.2020 г., т.е. 20 месеца след образуването на изп.дело
№ 849 по описа за 2018 г., ЧСИ изпращала съобщение до МВР-КАТ за
наложен запор върху МПС и това ставало след вече наложен запор върху
МПС. По делото липсвало съобщение до длъжника по реда на чл.450, ал.2
ГПК за наложени запори и опис на движими вещи, негова собственост. Това
означавало, че нито запори са наложени, нито е извършен опис на движими
вещи. Първоинстанционния съд неправилно бил възприел фактическата
обстановка по спора, вкл. във връзка с представената справка от МВР-КАТ
относно 5-те бр. МПС, както и тази от Гаранционния фонд. Установявало се,
че в периода от 20.11.2018 г. до 26.01.2021 г. 3 бр. МПС, бивша собственост на
длъжника били в движение, а именно: марка Волво, Дачия и СААБ. Съдът не
бил обсъдил тези доказателства ведно със заключението на съдебно-
техническата и оценителна експертиза, които били събрани като
доказателства по делото по искане на ищеца/въззивник, в съответствие с
изискването на чл.202 ГПК. Съдът не бил съобразил, че фактически оглед на
МПС не може да бъде извършен и експертизите са изготвени въз основа на
документи. Следвало да се вземе предвид и отговорите от вещото лице при
изслушването му. При това положение неправилен се явявал извода на съда,
че заключенията не допринасят за изясняване на спора от фактическа и правна
страна. Вещото лице Д. бил компетентен. Приетото от СГС по отношение на
експертизите противоречало на практика на ВКС като мотиви от същата са
2
инкорпорирани във въззивната жалба, с която сме сезирани. Не били обсъдени
и доводите на ищеца, както и представените от него писмени доказателства.
Оспорва правилността на мотивите на СГС във връзка с позоваването му на
чл.191, ал.1 ДОПК относно конкуренцията между публичното и частно
изпълнително производство. Изп.дело по което взискател бил ищеца било
образувано на 24.02.2015 г., а по публичното изп.дело наложените
принудителни изпълнителни мерки били с дата от 09.06.2014 г. При това
положение сроковете по чл.191, ал.2 ДОПК били изтекли още през 2015 г. и
на основание чл.191, ал.2 ДОПК всеки друг кредитор имал право да започне
принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на ГПК при
спазване на чл.191, ал.3-5 ГПК. Затова неправилно съдът бил приел, че
процесните МПС-та са били предмет на обезпечителни мерки, наложени от
публичен изпълнител. СГС не бил издирил императивните правни норми и
по-конкретно чл.121 ДОПК, уреждаща предварителните обезпечителни
мерки, които можели да траят максимум три години. Съдът не бил взел
предвид разпоредбите на ДОПК относно това кой налага обезпечение и кога;
как се извършва данъчна ревизия и в какъв срок, като се излагат подробни
доводи как следва да се стори това. С оглед последните, достига до извода, че е
налице отговорност на ЧСИ по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, тъй като всички срокове по
ДОПК били изтекли и затова след 20.11.2018 г. можело да се извърши
изпълнение, за да бъде удовлетворено вземането му. Същевременно се сочи,
че съдът не бил взел предвид, че ответницата била уведомена от НАП за
наложените запори върху процесните 5 бр. МПС-та, като това било станало с
писмо от 10.03.2020 г. Съдът не бил взел предвид и справката от МВР-КАТ от
която се установявало кои МПС са продадени и кои са останали собственост
на длъжника. Неправилно съдът бил приел, че продажбата на МПС марка
Ауди била валидна. От съда не били съобразени разпоредбите на ДОПК,
съгласно които след издаването на постановлението за обезпечение от
09.06.2014 г. на публичния изпълнител, длъжникът не можел да се разпорежда
с имуществото си. Разпореждането със собствеността било направено между
свързани лица. Налагал се извод, че договора за покупко-продажба е нищожен.
При приложение на последиците от недоказването, следвал извода, че
ответницата не е доказа продажбата на МПС марка Ауди. В този смисъл било
допуснато нарушение на ТР от 27.04.2022 г. по т.д.№ 1 по описа за 2020 г. на
ОСГТК на ВКС по приложението на чл.154, ал.1 ГПК. Съдът бил допуснал
3
нарушение като не се бил произнесъл служебно в мотивите на решението си
по нищожността на договора за покупко-продажба на МПС. Като не била
наложила своевременно запори върху 5 бр. МПС, ЧСИ /ответник по делото/
била бездействала и по този начин вземането на ищеца не можело да бъде
удовлетворено. Въз основа на заключението на оценителната експертиза,
което съдът бил кредитирал като компетентно изготвено, се установявало
каква е стойността на всеки един от 5-те бр. автомобили. Счита, че ако ЧСИ
била наложила своевременно запорите, това щяло да послужи за
удовлетворение на взискателя/ищец. Изпълнителното производство било
образувано пред ответницата на 20.11.2018 г. и исканията на взискателя били
своевременно направени. След като ЧСИ не била осъществила възложените й
от взискателя действия по принудителното събиране на вземанията му, то
ЧСИ била реализирала отговорността по чл.74 ЗЧСИ. Всички предпоставки за
реализиране на тази отговорност били доказани от ищеца/въззивник. Вредите
му били съизмерими със сумата, която щял да получи по разпределението по
чл.460 ГПК, ако ЧСИ своевременно била реализирала принудително
изпълнение върху 5-те бр. МПС и беше реализирала публичната им продан.
Средната им пазарна стойност съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза възлизала на 64479, 63 лв. Дори да се било
съобразило овехтяването им, то стойността им щяла да възлезе на сумата от
62 867,64 лв., която пак щяла да бъде достатъчна за удовлетворяване на
вземанията му. Вземанията на ищеца се ползвали с предпочитително
удовлетворение по реда на чл.136, ал.1,т.1 и т.5 ЗЗД.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени като основателни и
доказани. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред
СГС – ЧСИ Й. Б. М., в който се излага подробно становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СГС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални
нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Доводите на
въззивника не съответствали на събраните по делото писмени доказателства.
От последните се установявало, че претенциите на ищеца са недоказани и
неоснователни; не били налице кумулативно дадените предпоставки на чл.74,
ал.1 ЗЧСИ. Не било налице бездействие на ЧСИ. От събраните по делото
4
доказателства се установявало техническото състояние на МПС, както и
промените в собствеността им. Установило се, че е наложен запор на същите с
постановление на публичен изпълнител. Излагат се доводи за валидността на
разпоредителната сделка с МПС. По делото не било установено
ищеца/въззивник да е предявил иск по чл.135 ЗЗД. Сочи, че СИ няма
правомощия да предявява такива искове, нито да насочва изпълнението срещу
вещи чужда собственост. Цитираната съдебна практика във връзка с момента
към който се определя стойността на МПС не била относима по случая. Сочи,
че по делото по безспорен начин било установено, че 3 бр. от МПС – марка
Волво, Дачия и СААБ са продадени от публичния изпълнител при НАП.
Продажбата била извършена на 20.08.2020 г. на обща стойност от 3420 лв.
Това била евентуалната стойност от която ищецът можел да се удовлетвори.
Напомня, че от страна на ищеца не била конкретизирана дата на настъпване на
вредите, но същият сочел, че оценката на МПС следва да е към датата на
образуване на изп.дело пред ЧСИ М., по аргумент от това, още от този момент
вредите трябвало да са настъпили. Правилно съдът бил приел, че допуснатите
съдебни експертизи не допринасят за изясняване на спора. Следвало да се
приеме, че ищеца не е доказал настъпването на вредите, нито към кой момент
е станало това. По отношение конкуренцията при принудително изпълнение
по ДОПК и ГПК се излагат доводи, че ответницата била уведомена от НАП за
започнато принудително изпълнение срещу длъжника във връзка публични
задължения в размер на 1 513 452,86 лв. , както и, че дружеството-длъжник е
собственик на 5 бр. МПС-та върху които били наложени обезпечителни мерки
от НАП с постановления от 06.11.2015 г. и 22.10.2015 г. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.191, ал.6 ДОПК при наложени предварителни
обезпечителни мерки кредиторите не можели да започнат принудително
изпълнение преди приключването на принудителното изпълнение за събиране
на публичните вземания. Вземането на Държавата надхвърляло в пъти
ищцовото вземане. Освен това ответницата ЧСИ не притежавала местна
компетентност по арг. от чл.2, ал.4 от ЗЧСИ, за да наложи запорите, защото
движимите вещи били на територията на гр.Пазарджик и община Съединение.
А МПС марка Опел Зафира бил с неустановено местоположение като
последното не било доказано от ищеца. Претенцията на ищеца не била
доказана, тъй като не били установени кумулативните предпоставки на чл.74
ЗЧСИ- не било доказано противоправно поведение на ЧСИ- липсвало
5
бездействие; вредите, ако имало такива не били установени по размер, нито
били преки. Неоснователни били твърденията на въззивника/ищец, че
вземанията му са привилегировани по т.5 от чл.136 ЗЗД. Привилегировани
били вземанията на Държавата, които били в пъти по-големи от вземането на
ищеца. Не била доказана и причинно-следствената връзка между поведението
на ЧСИ и вредите, ако изобщо се приемело, че такива са настъпили; не било
доказано как действията на ЧСИ можели да предотвратят продажбата на МПС
от НАП за събиране на публичните задължения на длъжника. Сочи, че от
ответницата бил наложен запор върху МПС марка Ауди на 13.07.2020 г. По
отношение на МПС марка Опел Зафира, който бил с неясно местонахождение
ищецът можел да поиска продажбата му и след преместването на изп.дело при
ЧСИ О. М., което било сторено на 18.09.2020 г. Това не било поискано от
ищеца. В производството по несъстоятелност срещу „Екопроект-Булкерн“
ЕООД по т.д.№ 1789 по описа за 2021 г. на СГС, ищецът не предявил
претенция. Затова недоказано останала и причинно-следствената връзка
между поведението на ответницата и вредите, които евентуално е претърпял
ищеца. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 29.07.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 08.08.2024 г. /по пощата/, т.е. в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден процес и е допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че не са
налице кумулативно дадените предпоставки на чл.74 ЗЧСИ вр. с чл.441 ГПК
вр. с чл.45 ЗЗД. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд се е
6
позовал на извършените действия от ответницата/ЧСИ по изп.дело № 849 по
описа за 2018 г., което било образувано пред нея на 20.11.2018 г. въз основа на
изпълнителен лист от 05.11.2018 г. издаден по ч.гр. дело № 66701/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 170 с-в, срещу длъжника "Екопроект-Булкерн" ЕООД за
сумата 22 892, 56 лв. главница, представляваща сбор от неизплатени нетни
трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 23.11.2017 г., заедно с
обезщетение за забавата в размер на законната лихва от 17.10.2018 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 991, 60 лв. представляваща обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ, сумата 1794, 01лв. представляваща законна лихва за периода
от 01.10.2015 г. до 13.06.2018 г., сумата 864, 09 лв. представляваща законна
лихва за периода 13.06.2018 г.до 16.10.2018 г.и 900, 00 лв. разноски в
заповедно производство за адвокатско възнаграждение. С молбата за
образуване ищецът поискал налагане на запор на банковите сметки на
длъжника в изброени банки, като възложил на основание чл. 18 от КЧСИ на
съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника.
Констатирано е, че още на датата на подаване на молбата за образуване на
изп.дело ответницата/ЧСИ изготвила справка за банковите сметки на
длъжника, като запорните съобщения до "Банка Пиреос" АД и "Юробанк
България" АД били изпратени на същия ден. /л.9 - л. 12 и сл. от приложеното
и.д. № 849/2018 г. / На 20.11.2018 г. Била изпратена и ПДИ до длъжника. По
реда на чл. 191 от ДОПК, на 26.11.2018 г. била поискана информация от НАП
за декларирани данни за притежавани от длъжника недвижими имоти,
движими вещи, декларирани доходи. На 03.12.2018 г. по изпълнително дело №
849/2018 г. на ЧСИ Й.М. било получено удостоверение изх. №
22037/03.12.2018 г. от НАП, че дружеството длъжник има задължения към
държавата в размер на 1 513 452.86 лв., както и че върху имуществото на
дружеството има наложени от публичен изпълнител обезпечителни мерки с
ПНОМ № 53-06-6009/06.11.2015 г. и с ПНОМ № 53-06-6009/22.10.2015 г.
/л.25-л.26 от приложеното изп.д. № 849/2018 г./. С писмо вх. №
00590/29.01.2020 г., съдебният изпълнител М. била получила информация от
НАП, че дружеството длъжник няма недвижими имоти, нито декларирани
доходи, но е собственик на 5 броя МПС, съгласно декларация на "Екопроект
Булкерн" ЕООД, върху които били наложени обезпечителни мерки от НАП с
постановление - ПНОМ № 53-06-6009/06.11.2015 г. и с ПНОМ № 53-06-
6009/22.10.2015 г. /л.68 -л.75 от приложеното изп.д. № 849/2018 г. / С
7
постановление от 29.01.2020 г. ЧСИ М. разпоредила да се изпрати съобщение
до МВР - КАТ за наложен запор на леките автомобили собственост на
дружеството длъжник. Във връзка с отправено запитване от съдебния
изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ, с писмо вх. № 1182/10.03.2020 г., главен
публичен изпълнител при НАП - ТД София уведомил ЧСИ М., че срещу
длъжника има образувано ИД № 22150024170/2015 г., по които били
наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника - запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и запор върху 5 броя
МПС наложен с ПНОМ с изх. № 1053-00-1286/09.06.2014 г., както следва: лек
автомобил, марка: АУДИ КУ 7, цвят: черен, рег. №********, лек автомобил,
марка: ВОЛВО XC70, цвят: червен, рег. №********, лек автомобил, марка:
ОПЕЛ ЗАФИРА, цвят: тъмно зелен металик, рег. №********, лек автомобил,
марка: ДАЧИЯ ЛОГАН, цвят: сив, рег. № ********, лек автомобил, марка:
СААБ 9-3, цвят: черен, рег. № ********. С молба от 13.07.2020 г. взискателят
поискал съдебния изпълнител да извърши опис, оценка и продан на лек
автомобил Ауди КУ 7, ДК № ********, като посочил, че е собственост на
дружеството длъжник. /л.164 от делото/. На 13.07.2020 г. ЧСИ М.наложила
запор върху МПС Ауди КУ 7, ДК № ******** /л.73 от приложеното изп.д. №
849/2018 г./ С писмо изх. № 433200106734/23.10.2020 г. на Пътна полиция -
София, администрацията отговорила, че запор не е наложен, предвид
обстоятелството, че на 24.07.2014 г. е отразена информация, че посоченото
МПС има нов собственик съобразно договор № 5234/20.06.2014 г. на нотариус
с рег. № ./л.42 от делото/. В прието извлечение от общия регистър на Нотариус
П. П. с рег. № от НК, под рег. № 5234/20.06.2014 г. била отразена заверка на
подписи в Договор за покупко-продажба на МПС на лек автомобил Ауди КУ 7,
ДК № ********, сключен между "Екопроект-Булкерн" ЕООД, като продавач и
А.. Т. И., като купувач. /л.65 от делото/. Видно било от приетото съобщение на
гл. публичен изпълнител с изх. № С200022/23.07.2020 г., че по изп. дело №
22140001770/2014 г. на 23.07.2020 г. НАП - ТД София били обявени за
продажба чрез търг с тайно наддаване три броя МПС на длъжника
"Екопроект-Булкерн" ЕООД, с насрочена дата на провеждане на търга -
20.08.2020 г. при първоначална цена, както следва: лек автомобил, марка:
ВОЛВО XC70, цвят: червен, рег. № ********, с неработещ двигател - начална
цена: 1000лв.; лек автомобил, марка: ДАЧИЯ ЛОГАН, цвят: сив, рег.
№********, не е движение - начална цена: 1300лв.; лек автомобил, марка:
8
СААБ 9-3, цвят: черен, рег. № ********, технически неизправен - начална
цена: 1000лв./л.98 от делото/. От приетото писмо от 15.04.2024 г. на НАП -
Териториална дирекция София, се установявало, че лек автомобил, марка:
ВОЛВО XC70, е продаден на цена: 1100лв., лек автомобил, ДАЧИЯ ЛОГАН,
цвят: сив, е продаден на цена: 1320 лв., лек автомобил, марка: СААБ 9-3, е
продаден на цена: 1000лв. на проведения търг с тайно наддаване, обявен със
съобщение на гл. публичен изпълнител с изх. № С200022/23.07.2020 г. По
отношение на лек автомобил, марка: ОПЕЛ ЗАФИРА, цвят: тъмно зелен
металик, рег. № ****** в писмото било посочено, че автомобила е с
неустановено местонахождение./л.237 от делото/.
Видно било от приетата молба вх. № 02789/18.09.2020 г., че на 18.09.2020 г.
взискателят М. бил поискал прехвърляне на изпълнително дело № 849/2018 г.
по описа на ЧСИ Й. М. при ЧСИ О. М., per. № *** в КЧСИ./л.85 от
приложеното изп.д. № 849/2018 г. / Изпълнителното дело било изпратено от
ЧСИ Й. М. и преобразувано под № 638/2020 г. по описа на О. М.. На
08.10.2021 г. взискателят М. бил поискал прехвърляне на изпълнителното дело
при ЧСИ М. П., per. № *** в КЧСИ, като делото било изпратено и
преобразувано под № 2833/2021 г. (л. 94 от приложеното изп. дело). На
03.12.2021 г. НАП уведомила ЧСИ М. П., че длъжникът е собственик на 2 бр.
МПС-ва (л. 122 от приложеното изп. дело), както и че задълженията му към
държавата са в размер на 1 894 515.92 лв. (л. 125 от приложеното изп. дело).
Видно било от приложеното дело по несъстоятелност № 1780/2021 г. по описа
на СГС, ТО, VI-21 с-в, образувано по молба на НАП срещу "Екопроек.-
Булкерн" ЕООД, че с Решение № 9 от 06.01.2022 г. "Екопроек.-Булкерн" ЕООД
било обявено в несъстоятелност, определена била начална дата на
неплатежоспособност - 01.01.2017 г., постановена била обща възбрана и запор
на имуществото на дружеството, прекратяване на дейността му, като
производството било спряно на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, поради липса на
имуществото, което да покрие началните разноски за възнаграждение на
синдик и за развитие на производството по несъстоятелност. С Решение № 114
от 26.01.2023 г., по търг. дело № 20211100901780 по описа на СГС, ТО, VI-21
състав, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, било прекратено производството по
несъстоятелност и постановено заличаване на длъжника "Екопроек.-Булкерн"
ЕООД от търговския регистър.
При така извършените констатации от фактическа страна,
9
първоинстанционният съд е приел от правна, че в случая се касае до
конкуренция на принудително изпълнение по ДОПК и по ГПК. Двете
производства се развивали паралелно и вземанията на държавата и в двата
процеса били гарантирани, тъй като тя винаги била присъединен кредитор по
право, като наред това при предварителни обезпечителни мерки, както било в
случая /наложени на дружеството длъжник с ПНОМ № 53-06-6009/06.11.2015
г. и с ПНОМ № 53-06-6009/22.10.2015г/, съгласно разпоредбата на чл. 191, ал.
6 от ДОПК, разпоредбите при конкуренция в изпълнението не се прилагали. В
случая не се доказало твърдението на ищеца, че ответникът ЧСИ
М. противоправно е бездействала, като не била предприела действия по
налагане на запор върху моторните превозни средства на дружеството
длъжник, както и че не била предприела действия за локализирането и описа
им. Установило се в хода на съдебното дирене, че МПС-ва, собственост на
длъжника, били обект на предварителни обезпечителни мерки наложени от
публичен изпълнител на НАП през 2015 г., почти три години преди
образуване на процесното изпълнително дело, с ПНОМ № 53-06-
6009/06.11.2015 г. и с ПНОМ № 53-06- 6009/22.10.2015 г. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 191, ал. 1 от ДОПК, която гласяла:
"Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство
по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато
принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от
публичния изпълнител при условията и по реда на този дял." Както вече било
посочено по-горе в мотивете, при наложени предварителни обезпечителни
мерки, както било в случая /наложени на длъжника с ПНОМ № 53-
066009/06.11.2015 г. и с ПНОМ № 53-06-6009/22.10.2015г/, съгласно
разпоредбата на чл. 191, ал. 6 от ДОПК, разпоредбите при конкуренция в
изпълнението не се прилагали. Твърдението, че ответника ЧСИ М.
противоправно била бездействала да наложи запор върху посоченото от
ищеца МПС- "Ауди КУ 7", съдът е счел същото за неоснователно. Съдебният
изпълнител можел да насочва изпълнение само върху имущество, което е
собственост на съответния длъжник. По делото се установи конкретното
моторно средство - Ауди КУ 7, ДК № ********, да не е било собственост на
длъжника, тъй като още през 2014 г. ,било продадено на физическо лице. При
тези си мотиви първоинстанционният съд е счел за недоказани твърдените от
10
ищеца имуществени вреди в размер на 29 342, 26 лв. формирани като сбор на
неудовлетвореното вземане на ищеца по изп.д. № 20189200400849 по описа на
ЧСИ М., да се дължат на противоправни действия или бездействия на
съдебния изпълнител М.. В случая отговорността на ответника - ЧСИ не
можела да бъде ангажирана поради липса на елементите от фактическият
състав на отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 441 от ГПК. Не се
установила твърдяната процесуална незаконосъобразност на действията на
ЧСИ Й. М.. Напротив установило се, че при изпълнението били спазени
процесуалните правила на ГПК и ДОПК. Установило се, че съдебният
изпълнител е предприел действия в рамките на правомощията си, които му
давал процесуалния закон. Предвид липсата на неправомерни действия или
бездействия от страна на първия ответник /производството по отношение на
втория е прекратено с влязло в сила определение/, осъдителният иск с правно
основание чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД бил недоказан и като
такъв е отхвърлен.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Съгласно, ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря
при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ
частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност.
Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ
вр. чл. 45 ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно
индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което
на длъжника са причинени вреди
Отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него
при изпълнение на дейността му вреди е деликтна.
Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или
бездействията на ЧСИ и се преценява от съда по деликтния иск, независимо от
това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или
жалбата е оставена без уважение.
Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ
11
включва следните елементи: 1) противоправно действие или бездействие
извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него
функции; 2) настъпили вреди; 3) причинна връзка между противоправното
действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител и настъпилите
вреди и 4) вина, която се предполага - арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Въззивната инстанция намира извода на СГС за липсата на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника- ЧСИ Й. М., за
правилен, защото:
Първоинстанционният съд е проследил извършените от ответника/ЧСИ
действия във връзка с реализиране на принудителното изпълнение за събиране
на вземанията на взискателя/ищец и е достигнал до правилни правни изводи.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл.
изп.дело № 849 по описа за 2018 г. на ЧСИ Й. М., образувано на 20.11.2018 г.,
не се установи противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в
бездействие. Още в деня на образуването на изп.дело ответницата е
предприела мерки за установяване на длъжниковото имущество. На датата на
образуване на изп. дело е отправила покана до длъжника. На датата на
образуване на изп. дело са отправени запорни съобщения до третите лица –
банки и запорните съобщения са получени на 22.11.2018 г. Получени са
отговори на 28.11.2018 г. и на 07.12.2018 г. като видно от последния е наложен
запор на банковите сметки на дружеството-длъжник в Банка Пиреос, л. 37 от
изп.дело. Съгласно трайната съдебна практика запорите се считат за наложени
от датата на която третите задължени лица са получили запорните съобщения.
При това положение неоснователни са доводите на въззивника, че запори
изобщо не били наложени. Дали длъжника е бил уведомен за наложените
запори е без значение за изхода на спора, а и не е в интерес на въззивника да
защитава правата на длъжника.
На 26.11.2018 г. е изпратено искане по чл.191, ал.4 ДОПК до НАП.
Информация е получена на 03.12.2018 г. като от НАП е посочено, че
дружеството има публични задължения в размер на 1 513 452, 86 лв. С
резолюция от 04.12.2018 г. ЧСИ е конституирала НАП като взискател по
изп.дело. По молбата на взискателя от 27.11.2018 г. за налагане на запор върху
дружествени дялове, още на 27.11.2018 г. е разпоредено да се изпратят
запорни съобщения /л.17 от изп.дело/. Противно на соченото от въззивника,
12
запорни съобщения са изпратени на 05.12.2018 г./л. 29- 36 от изп.дело/. С
молба от 27.02.2019 г. взискателят е посочил нови адреси на дружествата, на
които се иска запор на дружествени дялове и на същата дата ЧСИ е
разпоредила да бъдат изпратени запорни съобщения на новопосочените от
взискателя, адреси. Такива са изпратени на 06.03.2019 г./л. 40-47 от изп.дело/.
С нова молба от 06.06.2019 г. взискателят е посочил нов адрес на дружество
„Екопроект консулт“ и на същата дата е разпоредено от ЧСИ да се изпрати
запорно съобщение. С нова молба от 16.07.2019 г. от взискателя е поискано
ЧСИ да изиска информация от НАП относно имуществото на длъжника като
взискателят е посочил, че същият е в списъка на длъжници със задължения
над 5 хиляди лева. На 19.07.2019 г. ЧСИ е отправила искане до НАП за
посочване на имуществото върху което са наложени обезпечителни мерки в
полза на НАП във връзка с публичните задължения на „Екопроект Булкерн“
ЕООД /л.51 от изп.дело/. Ново писмо е изпратено на 21.01.2020 г./л.65 от
изп.дело/ и същото е в изпълнение на резолюцията на ЧСИ от 09.01.2020 г. по
молбата на взискателя от същата дата. Отговор е постъпил от НАП на
29.01.2020 г./л.68 от изп.дело/. В справката са индивидуализирани 5 бр. МПС,
декларирани от дружеството като собствени /л.69 от изп.дело/ .С резолюция
от същата дата ЧСИ е разпоредила да се изпрати съобщение до КАТ за
налагане на запор относно МПС, собственост на дружеството-длъжник. Дали
акта на ЧСИ е озаглавен „постановление“ или „резолюция“ е без значение за
това дали действието е законосъобразно или не, респ. дали е бездействие.
Видно от данните по изп.дело /л.58/ от страна на ЧСИ е изискана
справка от БНБ относно банковите сметки на дружеството-длъжник. По
молбата на взискателя от 30.09.2019 г. е отправено искане на 07.10.2019 г.,
както и уведомление от същата дата.
На 03.02.2020 г. е постъпило удостоверение от НАП, в което е посочено,
че дружеството „Екопроект Булкерн“ ЕООД има публични задължения в общ
размер на 1 681 780, 65 лв./л.70/.
С писмо от 10.03.2020 г. НАП е уведомила ЧСИ, че относно 5-те броя
МПС са наложени запори още от 09.06.2014 г. /л.75 от изп.дело/.
Следва да отбележим, че отговорността на ЧСИ М. може да бъде
ангажирана /евентуално/ за периода от образуване на изп.дело № 849 по описа
за 2018 г.- 20.11.2018 г. до датата на която същото е прехвърлено на ЧСИ О. М.
13
– 24.09.2020 г. въз основа на молбата на взискателя М. от 18.09.2020 г., т.е.
периода от 20.11.2018 г. до 24.09.2020 г. е този през който евентуално може да
е реализиран деликт от ответницата по спора. За периода преди 20.11.2018 г. и
след 24.09.2020 г. ответницата М. не може да носи отговорност.
Същевременно по безспорен начин по делото е установено, че още преди
прехвърлянето на изп.дело по компетентност на ответницата М., досежно
длъжниковото имущество са били наложени временни обезпечителни мерки
за принудителното събиране на задълженията на „Екопроект-Булкерн“ ЕООД
към фиска. Това не само е безспорно, но и се установява от писмените
доказателства по делото – кореспонденцията между ЧСИ Й. М., НАП и МВР-
КАТ, а именно: постановления на публичен изпълнител ПНОМ № 53-06-
6009/06.11.2015 г. и с ПНОМ № 53-06- 6009/22.10.2015 г., с които са наложени
запори върху движими вещи – МПС-та, собственост на длъжника.
Следователно паралелно се реализират два процеса на принудително
изпълнение срещу длъжниковото имущество – публично за събиране
вземанията на фиска в размер на 1 513 452, 86 лв. и частна за събиране на
вземанията на ищеца М. в общ размер на 29 342, 26 лв., както правилно е
приел и първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.191, ал.6 ДОПК при наложени
предварителни обезпечителни мерки кредиторите не можели да започнат
принудително изпълнение преди приключването на принудителното
изпълнение за събиране на публичните вземания. Разпоредбите при
конкуренция в изпълнението не се прилагат. Държавата винаги е присъединен
кредитор по право.
Изложените от въззивника доводи за „несъобразяване“ от страна на
ответницата/ЧСИ със спецификите на производството по ДОПК, всъщност са
доводи за незаконосъобразност на публичното изпълнително производство.
Ответницата като ЧСИ, обаче, няма правомощия да следи
законосъобразността на действията на публичния изпълнител, а следва да се
съобрази със същите. Ако такива действия са били незаконосъобразно
извършени от публичния изпълнител, отговорността на ответницата не може
да бъде ангажирана.
Не е предмет на обследване в настоящето производство
законосъобразността на извършените от публичния изпълнител действия по
14
принудителното събиране на вземанията на Държавата срещу длъжника
„Екопроект-Булкерн“ ЕООД. Затова и въззивната инстанция не ще извърши
проверка за спазване на изискванията на разпоредбите на ДОПК, цитирани
във въззивната жалба, с която сме сезирани.
Следва да отбележим, че от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че 3 бр. от МПС-та върху които са били наложени
обезпечителните мерки са продадени на публична продан за сумата от общо
3 420 лв., т.е. изпълнението върху същите следва да се счита за приключило.
С оглед изложеното в горния параграф, без значение се явява
обстоятелството както пазарна стойност на тези МПС е определила съдебно-
оценителната експертиза, допусната, изслушана и приета в производството
пред СГС.
Не е в правомощията на ЧСИ да извършва проверка дали една покупко-
продажба е нищожна или не; съдебният изпълнител няма вменени такива
правомощия от законодателя; той орган по принудително изпълнение, а не
правораздавателен орган.
Въззивната инстанция счита, че съдът в производството по иск по чл.74
ЗЧСИ също не може да се произнася инцидентно по това дали са налице
предпоставките на чл.26 от ЗЗД досежно разпоредителната сделка с едно от
МПС-та, бивша собственост на дружеството-длъжник. Следва да отбележим
и, че въззивника/ищец не е страна по тази сделка. Ако същият е счел, че тази
сделка накърнява възможността му да се удовлетвори от длъжниковото
имущество, то същия е можел да предяви иск по чл.135 ЗЗД за признаването
на недействителността на покупко-продажбата по отношение на него.
При горните си мотиви настоящата инстанция приема за правилен
извода на СГС за липсата на противоправно поведение на ответницата.
Не е налице и причинно-следствена връзка между поведение на
ответницата и сочените за търпени от ищеца/въззивник, вреди.
Невъзможността взискателят да се удовлетвори не се дължи на действията на
ответницата в качеството й на ЧСИ, а на обстоятелството, че длъжника има
публични задължения в голям размер; липсата на достатъчно за
удовлетворяване длъжниково имущество, както и привилегията, която
Държавата има пред останалите кредитори, вкл. и по аргумент от чл.136, т.2
ЗЗД. Дори да се позовем на съдебно-оценителната експертиза, ако бяха
15
продадени по пазарната им стойност, то същата не може да удовлетвори
вземанията на Държавата, за да е налице остатък, който да удовлетвори
вземанията на ищеца. Видно от заключението на тази експертиза пазарната
стойност на МПС-тата към дата 20.11.2018 г., която ищецът сочи като
релевантна относно търпените от него, вреди, е както следва: на МПС марка
Ауди – 42 512, 73 лв., на МПС марка Опел Зафира е 3 139,56 лв., на МПС
марка Волво е 6 346,64 лв., на МПС марка Дачия Логан – 4 980,14 лв. и на
МПС марка СААБ- 7 500,56 лв. или обща стойност в размер на 64 479,63 лв.
при размер на вземанията на фиска от 1 513 452, 86 лв.
Следва да добавим, че с влязло в сила решение № 9 от 06.01.2022 г. по
т.д.№ 1780 по описа за 2021 г. на СГС, ТО, е обявена неплатежоспособността
на дружеството-длъжник „Екопроект Булкерн“ ЕООД като е определена
начална дата – 01.01.2017 г.; открито е производство по несъстоятелност;
обявена е несъстоятелност, както и е постановено прекратяване на дейността
на предприятието. Със същото решение е постановена обща забрана и запор
на имуществото на „Екопроект Булкерн“ ЕООД.
Дори да се приеме, че е налице забава на съдебния изпълнител да
изпрати своевременно запорно съобщение относно процесните МПС-та, която
представлява противоправно бездействие, то липсва причинна връзка между
това бездействие и невъзможността взискателя да събере принудително
своето вземане. Дори при своевременно изпращане на запорното съобщение
запорът по процесното изпълнително дело е щял да бъде последващ на тези,
които вече са били наложени от НАП, което също би довело до невъзможност
на кредитора да се удовлетвори.
С оглед установеното, че трите МПС-та не се намират в района на
действие на ответницата, по арг. от чл.2, ал.4 ЗЧСИ, същата е нямала как „да
изпревари“ публичната продан, организирана от НАП за събиране на
задълженията на дружеството –длъжник към фиска.
Освен това причинно-следствената връзка не може да бъде хипотетична,
в който смисъл са твърденията на въззивника; връзката следва да е пряка и
логично следствие от противоправното поведение на деликвента, виж в този
смисъл решение № 194 от 11.01.2021 г. по гр.д.№4488 по описа за 2019 г. на
ВКС, ГК, Четвърто ГО.
Определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат
16
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са
адекватно следствие от увреждането.
С оглед гореизложените мотиви налага се извод, че предявеният от
ищеца/въззивник иск по чл.441 вр. с чл.74 ЗЧСИ е неоснователен и правилно е
отхвърлен като такъв от първоинстанционния съд.
След като се прие, че главния иск е неоснователен, то неоснователен се
явява и акцесорния такъв с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Налага се извод,
че и в тази си част обжалваното решение е правилно.
Не се установи соченото от въззивника основание за заинтересованост на
първоинстанционния съдия, което да води до очевидна неправилност на така
постановения съдебен акт.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Постъпила е и частна жалба от ищеца– В. В. М., срещу определение №
16314 от 17.10.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, в която се излагат
доводи за неговата неправилност. Счита, че на ответника О. М. разноски не се
следват. Искането за разноски било несвоевременно направено. Следвало
съдът да присъди такива с определението за прекратяване, четено в о.с.з на
13.02.2024 г. и влязло в сила на 21.02.2024 г. като се аргументира с чл.81 ГПК.
В случая с молба на ответника О. М., спрямо който било прекратено
производството по делото, подадена на 20.02.2024 г., било поискано
допълване на определението от 13.02.2024 г. и присъждане на разноски по
реда на чл.248 ГПК. Сочи, че искането за присъждане на разноски се прави за
първи път с молбата от 20.02.2024 г. Тази молба била оставена от СГС без
уважение с определение от 14.05.2024 г. Впоследствие с обжалваното решение
СГС осъдил ищеца да заплати на ответника О. М. разноски в размер на 3 000
лв. Счита, че това е недопустимо. Решението в тази му част било и
неправилно, тъй като съдът бил приел, че искането за разноски е направено
своевременно в депозирания отговор по исковата молба, както и, че били
17
представени доказателства за извършването на разноските. Сочи, че в
отговора по исковата молба от 29.06.2023 г. искане за разноски не се
съдържало. От страна на адв.С., представлявал ответника О. М. в о.с.з. на
13.02.2024 г. не било заявено искане за присъждане на разноски. Не бил
представил и списък по чл.80 ГПК. Това се установявало от съдържанието на
съдебния протокол, съставен за това заседание. Списък по чл.80 ГПК и
доказателства за извършването на разноските били представени едва с
молбата от 20.02.2024 г. Освен това представения договор за правна защита и
съдействие нямал достоверна дата съгласно чл.181, ал.1 ГПК. Позовава се на
допуснато нарушение на чл.78, ал.4 вр. с ал.3 ГПК и ТР № 6 от 06.11.2013 г.,
т.2, т.8,9 и 11 на ОСГТК на ВКС по въпросите за разноските.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да
се постановят разноски в тежест на ответника О. М..
От ответниците по частната жалба не са постъпили отговори.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 04.11.2024
г. Частната жалба е подадена в срока, указан от първоинстанционния съд – на
15.11.2024 г./по пощата/. Следователно същата е в срока.
По основателността на частната жалба
Обжалваното определение е постановено по молба на ищеца В. В. М., с
която същият е поискал изменение на решението от 04.07.2024 г., в частта, в
която е осъден да заплита на ответника О. М. разноски в размер на 3 000 лв.
За да постанови определение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че
молбата като подадена в срока по чл.248, ал.2 ГПК е допустима, но разгледана
по същество е неоснователна, защото съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът
има право на разноски при прекратяване на делото. В случая по отношение на
ответника О. М. производството било прекратено с определение от 13.02.2024
г. Искането за присъждане на разноски било своевременно заявено с отговора
по исковата молба; по делото били представени доказателства за извършени
разноски в размер на 3000 лв.- платено адв.възнаграждение.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните и данните по делото, приема следното:
Ищцовата претенция е била насочена и срещу ответника О. М..
18
В о.с.з., състояло се на 13.02.2024 г. ищецът е оттеглил иска си срещу
ответника О. М., виж л.143 от делото пред СГС. В същото о.с.з. съдът е
прекратил производството по делото по иска срещу ответника О. М., л.144 от
делото пред СГС.
С молба от 20.02.2024 г./л.173 от делото пред СГС/ ответникът О. М. е
поискал да бъде допълнено определението от 13.02.2024 г. и да му бъдат
присъдени разноски в размер на 3000 лв.- адв. възнаграждение като е
представен договор за правна защита и съдействие с посочена дата на
сключване 19.06.2023 г. и в който договор е посочено, че сумата е платена в
брой. Представен е и списък по чл.80 ГПК /л.175 от делото пред СГС/.
С молба от 22.02.2024 г. ищецът е поискал /молба л.181 от делото пред
СГС/ ответника О. М. да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер
на 586, 85 лв., представляващи ½ от заплатената държавна такса по
производството. Представен е и списък по чл.80 ГПК.
С допълнителна молба от 23.02.2024 г. ищецът се е противопоставил на
искането на ответника О. М. за присъждане на разноски. На 02.03.2024 г. е
подаден от страна на ищеца и отговор по молбата по чл.248 ГПК на ответника
О. М., съдържащ подробни съображения защо на ответника О. М. не се
следват разноски.
С молба от 22.03.2024 г. ответникът О. М. е оспорил правото на
разноски на ищеца срещу него /л.234 от делото пред СГС/.
Видно от отразеното в съдебния протокол за о.с.з. на 14.05.2024 г.
/л.268 от делото пред СГС/ указано е, че по искането за разноските, направени
от ответника О. М. съдът ще се произнесе с решението по същество, за да не
се бави процеса. Даден е ход на устните състезания.
С решение № 4043 от 04.07.2024 г. СГС е осъдил ищеца да заплати на
ответника О. М. сумата в размер на 3 000 лв.- адв.възнаграждение като е
прието, че такива се следват, както и са ангажирани доказателства за реалното
им извършване.
Действително, ответникът О. М. е депозирал отговор по исковата
молба /л.45 и следв. по делото пред СГС/. Със същият предявените срещу този
ответник, искове, са оспорени по основание и размер. Основателен е довода на
жалбоподателя, че с отговора по исковата молба не е било направено искане за
19
присъждане на разноски в полза на ответника О. М.. Такова искане не е било
направено и в о.с.з. на 13.02.2024 г. Искането в молбата за присъждане на
разноски, от 20.02.2024 г., е първо; с тази молба се представят и доказателства
за извършването им. Видно от представеното с молбата пълномощно /л.47 от
делото пред СГС/ там липсва уговоряне на адв.възнаграждение, респ.
доказателства за плащане на такова.
При това положение частната жалба се явява основателна, а
обжалваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено.
Искането на ищеца по реда на чл.248 ГПК, съдържащо се във въззивната
жалба, се явява основателно и затова обжалваното решение ще бъде изменено
в частта за разноски като бъде отменено в частта за разноските присъдени в
полза на ответника О. М..
Ответникът О. М. не дължи разноски на ищеца; искането на В. М. за
осъждане на ответника О. М. да му заплати разноски е неоснователно.
В производството по чл.248 ГПК съгласно трайната съдебна практика
на ВКС разноски на страните не се присъждат и същите остават по начина, по
който са сторени от тях.
Решението от 04.07.2024 г. ще бъде потвърдено в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ответницата Й. Б. М. в размер на 2 400 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски и такива са сторени в размер на
2 400 лв. /с ДДС/ за адв.възнаграждение поради което й се присъждат.
Водим от горното, Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4043 от 04. 07.2024 г., постановено от СГС, I
ГО, 7-ми състав по гр.д.№ 4785 по описа за 2023 г., в частта, в която е
отхвърлен предявеният от ищеца В. В. М., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София ул. „Позитано“ № 3, ет.5, срещу ответницата ЧСИ Й. Б. М., рег. №
20
*** на КЧСИ, с район на действие СГС, съдебен адрес: гр.София, бул.“А.
Стамболийски“ №40, ет.4, ап.9- адв.Н., иск по чл.74 ЗЧСИ вр. с чл.441 ГПК вр.
с чл.45 ЗЗД, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта за разноските
присъдени в полза на ответницата ЧСИ Й. Б. М., рег. № *** на КЧСИ, с район
на действие СГС в размер на 2 400 лв.
ОТМЕНЯ определение № 16314 от 17.10.2024 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК, като неправилно и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 4043 от 04. 07.2024 г., постановено от СГС, I ГО,
7-ми състав по гр.д.№ 4785 по описа за 2023 г., в частта за разноските, в която
са присъдени такива в полза на О. С. М., ЧСИ, рег.№ ***, с район на действие
СГС.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София ул.
„Позитано“ № 3, ет.5, да заплати на Й. Б. М., ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, с
район на действие СГС, съдебен адрес: гр.София, бул.“А. Стамболийски“
№40, ет.4, ап.9- адв.Н., сумата в размер на 2400 лв. представляваща
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21