Присъда по дело №1516/2019 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ по НОХД № 1516/2019г. на Окръжен съд-Пловдив

 

 

       Подсъдимият К.Д. е обвинен от Окръжна прокуратура - Пловдив в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 пр.5 б.»б» пр.1 вр.ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за това че на 01.07.2018г. на автомагистрала  „***“, км. ***, обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген“ с немски регистрационен № ***, е нарушил чл. 20, ал.2 изр.2-ро и чл.58 т.3 от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: малолетния К.В./К. Б./, роден на ***г., гражданин на Г., с  ***паспорт № ***; Е. /Г. Е./, родена на ***г., гражданка на Т., с ***паспорт № ***; М./Г. М./, родена на ***г., гражданка на Т., с ***паспорт  № ***и Н./Г.Х./, родена на ***г., гражданка на Г., с ***паспорт № ***.

Делото бе разгледано от настоящия съдебен състав по реда на гл.27-ма от НПК, като бе проведено предварително изслушване, при което подсъдимият Д. призна вината си по така повдигнатото му обвинение, като направи искане да не се събират доказателства за фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът намери направеното самопризнание за подкрепено от събраните по делото доказателства, производството протече по реда, указан в горепосочената част от процесуалния закон.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебното заседание изцяло. Счита че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер по предвиденото за деянието наказание при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в условията на чл.58А ал.1 от НК, с приложението на чл.66 от НК, както и да се определи срок на лишаването му от право да управлява МПС.

         Подсъдимият признава в съдебната фаза на процеса свое виновно поведение. Самостоятелно моли за издаване справедлива присъда, а чрез защитника си - да му бъде определено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК.       

         По делото не се предявиха граждански искове, както и не се направиха искания за конституиране на частни обвинители, като пострадалите - наследници на починалите лица отказват участие в процеса.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият К.Д. е лице от ***произход, но е роден във Г. и е с германско гражданство. Живеел в гр.О.със съпругата си – св.Р.К. и двете си деца – пострадалият Б. К. на 1г. и 10 месеца и малолетната Б.К.. Родителите на подсъдимия – свидетелите Х.К. и Р.К. също живеели в Г.. В тази държава, в гр.О., живеели и родителите на св.Р.К. – св.И.Г. и пострадалата Е. Г., както и сестрите й – пострадалите Х.Г. и М. Г. и двамата й братя – близнаци Н. и Н.Г.. Пострадалата Е. Г. нямала живи родители, но имала трима братя и една сестра – Б.Ч., Е.Ч., С.Ч. и сестрата – Г. К.. Е.Ч. и С.Ч. живеели в Г., а останалите двама - Б.Ч. и Г. К. – в РТ.. Пострадалите Х.Г. и М. Г. не били омъжени и нямали деца.

На 29.06.2018г. подсъдимият К.Д., заедно със съпругата си, сина си, дъщеря си, тъщата и двете сестри на съпругата му – пострадалите Х.Г. и М. Г. тръгнали от Г. за Т., където били планирали почивка. Седмината пътници пътували с лек автомобил „Фолксваген“ с немски регистрационен № ***. Заедно с тях, с лек автомобил „Нисан Кашкай“ с регистрационен № ***, потеглили и свидетелите А.Й. - ***и ***гражданин и И.Г., който бил съпруг на пострадалата  Е. Г., баща на пострадалите Х.Г. и М. Г. и дядо на пострадалия Б. К.. Двата автомобила се движели един след друг, като по време на пътуването управлението на „Фолксваген”-а се поемало от св.Р.К., пострадалата Х.Г. и от подсъдимия. На територията на Р.С.шофирали последователно двете сестри, а подсъдимият бил легнал на средните пътнически седалки да спи.

На 01.07.2018г. влезли на територията на Р.България, като на границата управлението на автомобила се поело от подсъдимия. На пътническата предна седалка, до прозореца, била седнала пострадалата М. Г.. Седалката между подсъдимия и нея била празна. Св.Р.К. била седнала зад подс.К.Д., до нея бил седнал пострадалият Б. К., а до него пострадалата Х.Г.. На третия ред били седнали малолетната Б.К. и пострадалата Е. Г..

След като влезли на територията на Р.България двата автомобила спрели на бензиностанция ОМВ, която се намирала на автомагистрала „***”. Там подсъдимият посетил тоалетната, пил кафе, а свидетелите И.Г. и А.Й. направили сутрешната си молитва. Около 05.30 часа двата автомобила потеглили по автомагистрала „***” като автомобилът, управляван от подсъдимия, се движел след автомобила, управляван от св.А.Й.. Около 06.10 часа автомобилът, управляван от подсъдимия, се движил по АМ “***“, в южното платно за движение, в посока от запад на изток. Зад него, с лек автомобил „Фолксваген Поло”, се движели свидетелите И.В.и О.В., заедно с двете им деца. По това време, в същото платно за движение, в същата посока, св.И.С.А. пътувал от гр.С.за гр.П. с т.а. „Мерцедес Спринтер 312Д“ с рег.№ ***. Пътят бил познат добре на св.А., тъй като той пътувал по този маршрут почти два пъти седмично. Времето било сухо. Когато достигнали близо до км. *** водачът на т.а. „Мерцедес“ навлязъл в лентата за принудително спиране, намалявайки скоростта си, тъй като имал намерение да отиде до тоалетна. Това място било избрано от свидетеля, тъй като имало уширение на пътя, посипано с чакъл, извън аварийната лента. През това време подс.К.Д., управлявайки автомобила си, не бил достатъчно концентриран върху пътната обстановка и напуснал платното за движение от дясно и навлязъл частично в лентата за принудително спиране въпреки забраната, предвидена в чл.58 т.3 ЗДвП и без да са били налице предпоставките за навлизане в тази лента за движение. Скоростта, с която се движел подсъдимият била около 129 км/ч. Скоростта на т.а. „Мерцедес“ била около 17 км/ч. Св.А. бил изминал около 500м. в аварийната лента и вече започвал да навлиза в уширението, когато подсъдимият достигнал до него. К.Д. рязко отклонил автомобила на ляво в опит да го заобиколи. Въпреки това настъпил удар, който вече бил неизбежен. Ударът настъпил в предната част на л.а.  „Фолксваген“ и в задната част на т.а.“Мерцедес 312Д. След удара „Фолксваген“-ът се преобърнал неколкократно, приплъзвайки се на тавана си. Св.В.видял удара и преобръщането на автомобила, след което отклонил колата си на уширението и слезнал да окаже помощ на пътниците на обърналия се л.а. „Фолксваген“. Св.В.също слезнала от колата и двамата видели, че на платното, близо до автомобила била малолетната Б.К.. Двамата я извели на безопасно място, а през това време св.О.В. се обадила на тел.112. Св.В.отишъл до автомобила на пострадалите и там от прозореца на шофьорската врата видял да стърчат двата крака на подсъдимия, като след малко той излезнал сам през прозореца, приплъзвайки се по корем. По същото време, от другата страна на платното за движение към гр.С., спрял да помогне и св.К.М.. Свидетелите И.Г. и А.Й. също дошли на мястото на произшествието.

На мястото бил извършен оглед на местопроизшествието.

Според заключенията на извършените съдебномедицински експертизи на труп се  установило, че: на пострадалия Б. К. било причинено счупване на черепния покрив с разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки, разрушаване на мозъчното вещество на лявата голямо мозъчна полусфера, обширен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия на мозъчния ствол, оток на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата, оток на белите дробове, както и охлузване и кръвонасядане на горните крайници; на пострадалата Е. Г. било причинено гръдна травма със счупвания на ребра двустранно и гръдната кост, контузия на белите дробове крайхилусно, разкъсване на аортата, излив на кръв в двете гръдни половини с кръвопропиване и кръвонасядане на медиастинума, цялостно разкъсване на десния лоб на черния дроб с кръв в коремната кухина, кръвонасядане на капсулата на десния бъбрек с разкъсване на десния бъбрек, кръвонасядане на коремницата, разкъсване и кръвонасядане на меката черепна покривка, разкъсно-контузни рани по главата, порезни рани на десния горен крайник, кръвонасядания и охлузвания по трупа; на пострадалата Х.Г. било причинено отделяне на първи шиен прешлен /атлас/ от основата на черепа с пълно прекъсване на продълговатия мозък на нивото на големия тилен отвор и кръвонасядане на меките тъкани пред телата на шийните прешлени, пълно прекъсване на аортата след дъгата с изливане на 700 мл. кръв в лява гръдна кухина и 600 мл. кръв в дясна гръдна кухина /хемоторакс/, контузия на хилусите и оток на белите дробове, разкъсване на стената на дясната камера на сърцето, разкъсване на хилуса на слезката, разкъсване на черния дроб с изливане на 180 мл. кръв в коремната кухина /хемоперитнеум/, счупване на множество ребра в двете гръдни половини по различни линии, счупване на двете раменни кости и двете кости на лявата предмишница, счупване на дясната хълбочна кост, разединяване на лява сакроилиачна става на таза, многофрагментно счупване на тялото на долната челюст, счупване на базата на черепа в предната черепна ямка, малък кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво теменно, кръвонасядане под меките черепни обвивки. Охлузвания и контузни рани в областта на лицето, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, охлузване на корема, охлузване и разкъсно-контузна рана на дясна мишница, разкъсно-контузна рана и охлузване и на дясна предмишница, охлузване на дясна лакътна става, охлузвания на лява предмишница, охлузване и кръвонасядане на лява длан, разкъсно-контузна рана на лява хълбочна област, охлузвания на ляво бедро, охлузване, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лява подбедрица, кожно-подкожно ламбо на дясното бедро, охлузване на дясна подбедрица, охлузване на дясна глезенна става, кръвонасядане и охлузване на дясното ходило, а на пострадалата М. Г. било причинено пълно прекъсване на продълговатия от гръбначния мозък, откъсване на десен горен крайник на нивото на дясната мишница с разкъсване на кожа, подкожие, мускули и кръвоносни съдове, разкъсване на околосърцевата торбичка с разкъсване на ляво предсърдие, наличие на общо 800 мл. кръв в гръдната кухина, разкъсване на черния дроб с наличие на 500 мл. кръв в коремната кухина, счупване на черепните кости по покрива и основата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на основата на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета, многофрагментно счупване на лицевите кости, разкъсно контузна рана на челото, множество охлузвания по кожата на лицето, кръвонасядания по меките черепни покривки, разкъсване на диафрагмата в ляво, кръвонасядане по капсулата на десния бъбрек, счупване на гръдната кост, счупване на ребра двустранно, счупване на тазовите кости, счупване на четвърти гръден прешлен с размачкване на гръбначния мозък, счупване на дясна бедрена кост, разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по двата долни крайника, охлузвания по гръдния кош.

Според експертите причина за смъртта на Б. К. е черепно-мозъчната травма, представляваща се със счупване на покрива на черепа, разрушаването на мозъчното вещество и обширен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както и контузията в областта на мозъчния ствол, мозъчният оток и произлизащия от тях компресионен синдром на мозъка. Причината за смъртта на Е. Г. се дължала на съчетаването на тежките гръдна и коремна травми, представящи се със счупвания на ребра двустранно и на гръдната кост, контузията на белите дробове крайхилусно, разкъсването на гръдната аорта, излива на кръв в двете гръдни половини с кръвонасядане и кръвопропиване на медиастинума. До смъртта е довело и разкъсването на черния дроб с кръв в коремната кухина, кръвонасядането на капсулата на десния бъбрек с разкъсването му, както и кръвонасядането на коремницата. Причината за смъртта на Х.Г. е високата шийна травма с отделянето на първи шиен прешлен /атлас/ и прекъсване на продълговатия мозък, в който са разположени жизнено важни центрове, контролиращи сърдечно-съдовата и дихателна дейност, което неминуемо е довело до сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Причините за смъртта на М. Г. са несъвместимите с живота травматични увреждания, а именно прекъсване на гръбначния мозък на ниво първи шиен прешлен с възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове – на дишане и сърдечна дейност. В генезата на смъртта участва и острата кръвозагуба от разкъсани магистрални кръвоносни съдове в областта на дясната мишница и разкъсване на перикардната торбичка и ляво предсърдие.

Според заключенията на експертите е налице причинно- следствена връзка между станалото ПТП, причинените травматични увреждания на пострадалите и настъпилата смърт.

А според заключението на назначената и изготвена Автотехническа експертиза основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът  на лекият автомобил „Фолксваген Транспортер“ К.Д., след като е напуснал платното за движение от дясно не е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращия се пред него товарен автомобил.      

                   Съдът възприема и кредитира изцяло така представените заключения от вещите лица, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област и неоспорени от страните.

                  За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни и писмени доказателства, както и веществени такива, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия в съдебно заседание самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно: от Т.1-приемо-предавателен протокол /л.24/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.29/, фотоалбум /л.35/; от Т.2-преписи акт за смърт /л.6,8,10/, паспортни данни /л.13-16/, протоколи за хим.експертизи /л.52-56/, протокол за съдебна химико-токсикологично експертиза /л.69/,  характеристична справка /л.132/, справка съдимост /л.131/, справка за нарушение на подсъдимия /л.134/, справка Д-я „Национална система 112”/л.138/, справки по АИС „Пътна карта” на АПИ /л.144, 149/, протокол за доброволно предаване СУМПС /л.150/, справка за нарушения на шофьора на товар.ав-л И.А. и транспортни документи /л.153-165/, мед.документация /л.168-179/; от Т.3-справка Д-я „МОС” /л.44/; от заключенията по назначените експертизи, от показанията на свидетелите  А.Й., И.Г., Р.К., И.А., И.В., О.В., Й.Г., Н.С., К.М. и обясненията на самия подсъдим.

         От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството му.

При така очертаната по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че с поведението си подсъдимият К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.3 пр.5 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 б. ”в” вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за това, че на 01.07.2018г., на автомагистрала „***“, км. ***, обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген“ с немски регистрационен № ***, е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 58 т.3 от ЗДвП „При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство” и с това по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на малолетния Б. К., роден на ***г., гражданин на Г., с  ***паспорт № ***;  на Е. Г., родена на ***г., гражданка на Т., с ***паспорт № ***; на М. Г., родена на ***г., гражданка на Т., с ***паспорт  № ***и на Х.Г., родена на ***г., гражданка на Г., с ***паспорт № ***.  

         Деянието е извършено по непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

         Предвид на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи при значителен превес смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива се преценят чистото му съдебно минало, семейно положение и полагайки грижи за едно дете, добри характеристични данни, трудова ангажираност и изразено в съдебно заседание съжаление за стореното от него. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство се отчита броя на жертвите /извън квалификацията на деянието/, но и при отчитане обстоятелството, че всички те са негови близки.  Най-справедливо  в случая е, след като се прецени и това, че извършеното деяние за него е житейска драма, тъй като е загубил със стореното едни от най-близките си роднини и последиците, липсата им, ще го съпътстват цял живот, да му бъде определено наказание лишаване от свобода, към  минимума за съответното престъпно деяние, при условията на чл.54 от НК, а именно в размер от 3 години и 6 месеца. Наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не се отчетоха от съда като многобройни такива, за да бъде определено наказанието в условията на чл.55 от НК.         След редукция на определеното на подсъдимия наказание, съобразно с нормата на чл.58А ал.1 от НК, наказанието което следва да му бъде наложено се явява такова в размер от 2 години и 4 месеца.

         С оглед на изнесеното по-горе, съдът намери, че са налице  са условията за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй като за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага реалното му изтърпяване т.е. да бъде изолиран в затворническа среда. Изпитателният срок се определи за 4 години и 6 месеца, считан от влизане на присъдата в сила.

         На основание чл.59 ал.1 от НК  се зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 06.07.2018г. до 06.09.2018г.

         На основание чл.343Г НК съдът лиши подсъдимия от правото му да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца, считан от влизане на присъдата в сила. От срока за лишаване от това му право следва да се приспадне периодът, през който К. е бил лишен за това по административен ред чрез протокол за доброволно предаване /л.150 т.2 от ДП/, считано от 02.07.2018г. до влизане на присъдата в сила.

         Взе се отношение и по веществените доказателства по делото, като съдът постанови 1 бр.СД да остане в кориците по делото, а лекия автомобил „Фолксваген транспортер” и товарен автомобил „Мерцедес спринтер 312Д” след влизане в сила на присъдата да се върнат на собствениците им, респ. на И.Г. и на „***”ООД-К..

         Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на  ОД на МВР-Пловдив направените по делото разноски в размер от 2 155,08 лева, по сметка на Окръжна прокуратура – Пловдив сумата от 184,80 лева, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 150 лева.

         Причина за извършване на престъплението е незачитане на елементарни правила за движение по пътищата.

         Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: