Номер 31601.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Пепа И. Чиликова
Гергана Ж. Кондова Атанасова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно частно наказателно дело №
20202300600248 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Ямбол, против
протоколно Определение № 323/10.06.2020 г. постановено по НОХД № 248/2020 г. по описа
на Районен съд – Ямбол, с което е прекратено съдебното производство и делото – върнато
на ЯРП за отстраняване на нарушенията допуснати при изготвянето на обвинителния акт.
Прокурорът счита атакувания съдебен акт неправилен и сочи, че посочените в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, представляват едно извършено
от страна на подсъдимия А. деяние по възбуждане и поддържане на заблуждение спрямо
пострадалия Д. и това се отнася и до третото посочено в диспозитива на обвинителния акт
деяние. Излага и съждения, че е изключително правомощие на представителя на
държавното обвинение да определя предмета на доказване, както и че оценка на описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства не следва да бъде
извършвана на този етап от съдебното производство, а при постановяване на присъдата.
Така също са постъпили становища от процесуалните представители на
пострадалите Д. и М., подкрепящи частния протест и такова, намиращо го за неоснователен
– от защитника на подсъдимия.
Съдът установи следното:
Частният протест е подаден от прокурор, в срока по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 342,
ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е
1
неоснователен, по следните съображения:
С протоколно Определение № 323/10.06.2020 г., на основание чл. 248, ал. 5, т.
1 от НПК, Районен съд – Ямбол е прекратил съдебното производство НОХД № 248/2020 г. и
върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени в
мотивировъчната част на определението.
ЯОС споделя извода на първата инстанция, че на ДП е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Правилно ЯРС е установил, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са изложени факти, които обуславят съставомерността на
деянието и е налице противоречие между обстоятелствената му част и диспозитив.
Решаващият съд много прецизно е посочил дефектите в ОА и въззивният състав, като
споделя напълно изложеното, не счита за необходимо да го преповтаря детайлно. Безспорно:
подсъдимият е предаден на съд за три деяния, всяко от които извършено при двете форми на
изпълнителното деяние; по отношение предаването на сумата от 40 000 лева от страна на
постр. Д. не са описани каквито и да било измамливи действия на подсъдимия; по
отношение получаването на сумата от 10000 лева от постр. М. са описани само действия по
възбуждане на заблуждение; по отношение на постр. М. в обстоятелствената част се сочат
три деяния, а в диспозитива подсъдимия е предаден на съд само за едно.
При това положение правилно ЯРС е установил противоречие между
фактологията и диспозитива на ОА, водещо да неяснота относно начина на осъществяване
на инкриминираното деяние, ерго – обвинителният акт не отговаря на изискванията за
редовност и не може да очертае ясно обвинението. Тук ЯОС ще посочи, че обвинителният
акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките в които ще се развие
процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира ясно обвинението
от фактическа и от юридическа страна. В този връзка прав е протестиращият прокурор, че е
изключително право на прокуратурата да определя предмета на доказване, но дълбоко
погрешно е тезата му, че оценка на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти и обстоятелства не следва да бъде извършвана от съда на този етап от съдебното
производство, а при постановяване на присъдата. В случая допуснатото противоречие
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото
на защита на подсъдимия. Същото е отстранимо, но не може да бъде санирано напред в
съдебната фаза. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство
се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и
гарантирането на правото на защита е задължителна предпоставка за валидност и условие за
извършване на следващото действие. Тук ясно следва да се обясни, че именно решаващият
съд – той и само той е органа, който може да извърши тази преценка. Резонно първата
инстанция е посочила, че ако прокурорът реши да прецизира обвинителния акт (в
съответствие със съдебните указания), той следва да се извърши и преценка за
необходимост от синхронизиране на обвинението в ДП, с това по евентуално коригиран
2
обвинителен акт – правомощие единствено на държавното обвинение. Ето защо ЯОС счита,
че протестираното определение следва да бъде потвърдено и делото – да се върне на
прокурора за отстраняване на нарушенията, посочени от първостепенния съд.
Водим от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 249, ал. З от НПК,
Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 323/10.06.2020 г. постановено по НОХД №
248/2020 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3