Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 26.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в
публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3073 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Н.М.К. – майка и законен представител на малолетния М. М.К.
заявява, че през учебната 2017г. – 2018г. синът й посещавал ДГ „Радост“ в гр.Р.,
ул.“Ч.“№., а през летния период на 2018г. – филиала на детската градина в гр.Р.,
ул.“Д. К.№..
Пояснява, че Детска градина „Радост“ е юридическо лице,
общинска собственост, институция в системата на предучилищното и училищното
образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца в
съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
На 22.06.2018г., около 16.40 часа при игра на двора във
филиала, при спускане от пързалка, М. паднал странично от височина около един
метър. Медицинската сестра в детската градина уведомила по телефона ищцата за
инцидента и я посъветвала да заведе детето в Спешно отделение. Родителите взели
сина си от детското заведение и го отвели в УМБАЛ „Канев“ – Русе. Хирургът,
който прегледал детето, установил открита, дълбока, разкъсно
– контузна рана на челото, с дължина около 1,5 см.
Обработил раната, като поставил шев и марля. М. бил много изплашен, лицето му
било видимо зачервено, оплаквал се от болки в главата. При последващото
образно изследване не била констатирана фрактура по костите на черепа. Ищцата
се прибрала с детето, а съпругът й поискал да види мястото на инцидента.
Впоследствие обяснил, че настилката около пързалката е асфалтово – бетонна с
компрометирано покритие, от което се виждали камъчета. Пързалката била с ниски
странични бордове на улея за спускане, а около нея нямало обезопасително,
ударопоглъщащо покритие на настилката. По указания на
личния лекар, до м.септември 2018г., детето носело марля върху раната, с цел
предпазване от замърсяване. След консултация с пластичен хирург, родителите
разбрали, че няма възможност белегът да се заличи. В продължение на два месеца М.
не посещавал детската градина, бил с намалена нормална активност, нямал желание
да се вижда и играе с други деца, видимо бил стресиран от инцидента, оплаквал
се от болки в областта на раната и главата. На 16.07.2018г. родителите се
снабдили със съдебномедицинско удостоверение относно последиците от инцидента,
за което заплатили 20 лева.
Н.К. поддържа, че в резултат неизпълнение на задълженията
от страна на учителя в детското заведение да осъществява необходимия контрол и
надзор по отношение на поверените му деца, синът й е претърпял описаните
неимуществени вреди, изразяващи се основно в болки, стрес, неудобства в
ежедневните дейности, постоянен белег на челото, които оценява на 1500 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ДГ
„Радост“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Богдан войвода“№6 да заплати на Н.М.К., ЕГН **********, действаща като
майка и законен представител на малолетния М. М.К., ЕГН ********** сумата 1500
лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
стрес и неудобства в ежедневните дейности, постоянен белег на челото,
претърпени вследствие инцидент, настъпил на 22.06.2018г. в ДГ „Радост“, ул.“Д.
К.“№. и 20 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 22.06.2018г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.П.Х.
– процесуален представител на ДГ
„Радост“ е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Оспорва обстоятелствата, изложени от Н.К..
Поддържа, че на 22.06.2018г. малко преди 17 часа в двора
на филиала, находящ се в гр.Р., ул.“Д. К.№., при игра
на открито М. е паднал от пързалката. Пояснява, че падането е настъпило не при
спускане от нея, а при опит на детето да се изкачи по
наклона, предназначен за спускане, вследствие което, още в ниската част на
съоръжението, детето се наклонило странично и паднало на земята. Тъй като
учителката наблюдавала и осъществявала надзор на още 24 деца не успяла
своевременно да реагира и да предотврати падането на детето. Медицинската
сестра, която била в двора, видяла от разстояние инцидента и веднага помогнала
на детето – промила раната на челото и поставила марля. Веднага информирала
родителите и ги посъветвала още по телефона да отведат сина си в Спешна помощ,
за да се прецени дали е необходимо поставяне шев на раната, с оглед по-бързо и
правилно зарастване. Когато бащата дошъл, М. бил спокоен. Медицинската сестра
му обяснила подробностите около инцидента и отново препоръчала да посетят
Спешна помощ. Докато разговаряли, бащата на детето бил спокоен, не бил
стресиран от случилото се и изразил становище, „че се случват такива неща и не
е нещо сериозно“.
Ответникът оспорва твърдението, че детето не е посещавало
детското заведение два месеца. Заявява, че М. е отсъствал от занятия само една
седмица. На 02.07.2018г. родителите го завели в детската градина. Детето било
весело и спокойно, играело с децата и общувало нормално с персонала. Нямало
превръзка на лицето, не се оплаквало от болки или друг вид дискомфорт.
М. посещавал детската градина и в други дни на м.юли и през м.септември 2018г.
В този период персонала установил, че детето е спокойно. Родителите също не
споделили проблемите, изложени в исковата молба и не предявили претенции за
виновно поведение срещу служителите на ответника. Считали, че настилката около
съоръжението не е с подходящо покритие, за което сезирали общината. Предвид
подадения сигнал до Община Русе, Светла Илиева – директор на ДГ „Радост“
извършила проверка във връзка с инцидента, но не установила нарушения от страна
на учителя Р.А.. Последната била на работното си място и осъществявала
трудовите си функции. В хода на обучение на децата, учителката многократно била
обяснила на децата, че не трябва да се изкачват по пързалката, а само да се
спускат по нея.
Процесуалният представител на ответника счита, че се
касае за случайно събитие, а не за виновно поведение на учителката или друг
служител на детското заведение, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди. В тази връзка сочи, че пострадалото дете не е оставено без
надзор, учителката не е напускала работното си място и стриктно изпълнявала
служебните си задължения.
По изложените съображения моли съда да отхвърли
претенцията като неоснователна.
В условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване от страна на малолетния.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна,
следното:
Н.М.К. и М.П.К. са родители на М. М.К., роден на ***г.
Не се спори, че през лятото на 2018г. детето е посещавало
филиал на ДГ „Радост“ в гр.Р., ул.“Д. К.№.. На 22.06.2018г. между 16.30 часа и
17.00 часа паднало от детска пързалка, вследствие което получило разкъсно – контузна рана на
челото, като причиненото разстройство на здравето е извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК.
Вида и характера на уврежданията, получени от М. К.
вследствие инцидента, са установени посредством възложена съдебномедицинска
експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и
обективно. Вещото лице е констатирало, че телесните повреди се изразяват в разкъсно-контузна рана на челото, наложила хирургична
обработка и поставяне на един шев. Приема, че увреждането е резултат на
действието на твърд, тъпоръбест предмет и може да
бъде получено при инцидента на 22.06.2018г. Сочи, че нараняването е свързано с
изразени болки при получаване на травмата и медицинските манипулации, които
отзвучават за няколко денонощия. Пояснява, че с времето, белегът става
белезникав, големината не се увеличава и става по-малко видим, но ще остане за
цял живот. Поддържа, че възстановителния период се определя с падането на
коричката на раната и това е около третата седмица след събитието. Заявява, че
ако няма усложнения, както е в настоящия случай, превръзката се сваля в рамките
на 8 до 10 дни и на третата седмица е налице пълно възстановяване.
В хода на производството е допуснат разпита на М.П.К., И.
Николова Н., М. Иванова К., Д.В.В. и Р.Й.А., които
изнасят релевантни за спора факти, досежно
претърпените от детето неимуществени вреди; обстоятелствата при които е
настъпил инцидента; действията и мерките, които служителите на ответника са
предприели на 22.06.2018г.
М.К. – баща на детето
заявява, че на 22.06.2018г., около 17 часа, бил уведомен по телефона от
медицинската сестра на ДГ „Радост“, че синът му трябва да бъде прегледан в
Спешно отделение. Обадил се на съпругата си и взел детето от детската градина. М.
бил с марля. Хирургът, който ги приел се опитал да залепи раната, но се
оказало, че е дълбока, с размер около 1.5 см и се наложило да постави шев. При
извършеното образно изследване не били установени контузии по черепа. След
инцидента, личната лекарка посъветвала родителите да пазят раната и да не я
излагат на пряка слънчева светлина. Ищцата провела консултация и с пластичен
хирург.
М. обяснил, че е паднал
от пързалката при спускане. Когато огледал мястото на инцидента, свидетелят
установил, че пързалката не е обезопасена. Твърди, че детето търпяло силни
болки и след случката не искало да посещава детската градина. Притеснявало се,
че ще му се смеят заради марлята.
И.Н. и М.К. – учители в
ДГ“Радост“ заявяват, че през лятото на 2018г. работели във филиала, който се
намира в гр.Р.на ул.“Д. К.“. Поясняват, че в началото на м.юли групите са
сборни. Не си спомнят дете с рана на главата, което да е страняло от другите
деца, за което да са получили инструкции от родителите да бъде наблюдавано.
Д.В. – медицинска сестра в ДГ
„Радост“ като очевидец на инцидента изнася следните данни: М. се изкачвал от
обратната страна на пързалката. При първата крачка залитнал и паднал на чело.
Тъй като се намирала на крачка – две от детето, веднага го вдигнала, притиснала
раната с ръка и придържайки го, го отвела в кабинета.
Промила раната и сложила превръзка. Обадила се на бащата и уведомила
директорката са случилото се. Пояснява, че първоначално детето било леко
изплашено, но когато го предала на бащата било видимо спокойно. Не установила
реакция от страна на бащата нито по време на телефонния разговор, нито когато
взел сина си. Препоръчала детето да бъде прегледано в Спешно отделение.
Към момента на инцидента,
учителката – г-жа А. била с децата на площадката и ги наблюдавала. Намирала се
на 5 – 6 крачки от пързалката. Преди да излязат навън, учителите инструктирали
децата как да се държат на детската площадка и как трябва да ползват
пързалката. Не позволявали уредите да се ползват неправилно.
Сочи, че към 2018г.
пързалката била монтирана върху асфалтова настилка.
Представена е докладна записка с вх.№146/06.07.2018г., в
която св.В. е описала случилото се на 22.06.2018г. и действията, които е
извършила след инцидента.
Р.А. – заявява, че от
10 години е пенсионер и работи по заместване. През лятото на 2018г. замествала
колежка в ДГ „Радост“ във филиала, който се намира зад Окръжна библиотека. Във
връзка с инцидента изнася данни, идентични с тези на св.В..
Твърди, че докато чакал
родителите си, М. бил спокоен, не плачел. Когато бащата видял детето казал:
„Няма нищо, той така ще порасне.“.
Поддържа, че всеки ден,
когато подготвяла децата за детската площадка припомняла къде да играят, какво
могат да правят и как трябва да ползват пързалката. По отношение ползването на
пързалката, ежедневно обяснявала да се изкачват по стъпалата и така да се
спускат. Не позволявала да се изкачват на пързалката обратно, по наклона.
На 23.06.2020г., във връзка със заявление вх.№240/23.06.2020г.,
ответникът уведомил ищцата, че в ДГ „Радост“ не е входирана
жалба, но Община Русе извършила проверка по повод сигнал, подаден от Н.К..
Приложени са: Заповед за утвърден режим на сборните групи
в ДГ „Радост“, трудов договор №492/19.06.2018г., сключен с Р.А.; характеристика
за длъжността „учител в детска градина“ и присъствени форми, от които е видно,
че М. К. е посещавал ДГ „Радост“, както следва: 3 дни през м.юли 2018г. и 12
дни през м.септември 2018г.
Установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства
и формулиран петитум, съдът квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.45 и
следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното.
Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с посоченото
правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно предвидения
от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо
се действие или бездействие на лице, на което детското заведение е възложило
някаква работа, като в някой случаи се касае до неспазване правилата за
извършване на възложената работа, а в други – до невземане на необходимите
мерки за предотвратяване на увреждането), претърпени вреди и техния размер,
причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
Безспорно е, че
увреждането е настъпило в резултат на падане от пързалка, при престоя на детето
в детското заведение, след като учителката извела децата на площадката за
обичайните им игри. Установено бе, че ответникът – ДГ „Радост“ е възложил на
своите служители – учители да изпълняват задължения, свързани с осъществяване
контрол, наблюдение, надзор полагане на необходимите грижи по отношение
посещаващите детското заведение деца, за предотвратяване увреждане на здравето
им. В този смисъл е и приетата по делото характеристика на длъжността „учител в
детска градина“, която препраща към Наредба №12 от 01.09.2016г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти. В чл.4, т.6 на акта е визирана отговорността на учителя за живота
и здравето на децата, както по време на образователния процес в педагогическа
ситуация, така и по време на организираните допълнителни дейности или занимания
по интереси.
Противоречиви са
изнесените от страните твърдения, свързани с механизма на инцидента: според
ищеца, М. е паднал докато се е спускал по пързалката, а ответника поддържа, че
противно на дадените предварителни инструкции детето е паднало при опит да се изкачи по наклона, предназначен за спускане. Спорно е и
изпълнението на задълженията от страна на служителите, досежно
контрола и наблюдението, които е следвало да осъществяват постоянно спрямо
децата.
Предвид релевираните в хода на производството доказателства, съдът
приема, че детето е паднало докато се е изкачвало по наклона на пързалката,
предназначен за спускане. В случая обаче, това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй като за да се ангажира
отговорността на ответника е достатъчно да се установи, че в резултат на падането
е увредено здравето на малолетния, който е бил под надзора на съответните
служители на детското заведение, на които е възложено от ответника да
изпълняват тези функции (контрол и надзор) и увреждането е настъпило при или по
повод изпълнение на задълженията им, като вината се предполага до доказване на
противното. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответната страна
относно наличието на случайно събитие и/или съпричиняване.
Не е непредвидим факт, при игра, едно дете да падне и да се удари. Това
действие не е извънредно или неотстранимо и именно затова учителите са длъжни
да полагат грижи и надзирават постоянно децата. Обстоятелството, че М. не е
спазил инструкциите за ползване на съоръжението по никакъв начин не изключва и
не намалява отговорността на ответника, при установяване на останалите
предпоставки от фактическия състав на чл.49 и сл. ЗЗД. Този извод е обусловен
от разбирането, че след като грижите за здравето и живота на детето са
поставени и вменени в задължение на служителите на ДГ „Радост“, същите следва
да полагат максимални усилия, надзор и осторожност, с
цел предотвратяването на подобни инциденти. Дължимата грижа следва да бъде в
такъв обем, интензитет и всеобхватност, че да сведе до пределния минимум
възможността от настъпване на вредоносен резултат. Следва да се има предвид, че
към момента на събитието, М. е бил твърде малък – около 4 годишен и едва ли е
както юридически, така и житейски оправдано, от него да се изисква да обмисля
всички свои действия, да предвижда и анализира резултатите от евентуално
предприети вредоносни за него такива. Затова и възрастните, носещи отговорност,
следва да полагат максимална грижа за децата, като се стараят в най-голяма
степен да ги предпазят от всяко възможно негативно действие, тъй като малолетните
са незрели и не могат да формират цялостни изводи за последиците от поведението
си. При положение, че ответникът се е съгласил да поеме задължението да
надзирава детето и да полага всички необходими усилия, за да бъде върнато в
здравословното състояние, в което е оставено, същият следва да понесе и
отговорността при настъпили събития, вследствие бездействия – в случая
неполагане на достатъчно необходимата грижа за М. по време на престоя му в
детската градина.
Необходимо е да
се отбележи, че отговорността на учителите и служителите в детските градини е
значително по-голяма, с оглед ниската възраст на децата и необходимостта от
постоянен надзор. При положение, че в сборната група децата са били над 20, то
ответникът е трябвало да осигури поне двама учители. Ето защо е налице и
неизпълнение на задължение за полагане на грижа и от друга гледна точка –
осигуряване на достатъчно персонал, който адекватно да може да поеме грижите за
съответния брой деца, като назначи толкова хора, колкото са необходими, за да
окажат подходящ надзор върху всички деца.
С оглед
изложеното съдът счита, че са налице предпоставките от фактическия състав на
чл.49 ЗЗД.
Относно
претърпените от детето увреждания е изслушана съдебномедицинска експертиза,
която установява наличие на разкъсно-контузна рана на челото, наложила хирургична обработка и
поставяне на един шев, като причиненото разстройство на здравето е извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК. Експертът сочи срок на възстановяване около три седмици.
Поддържа, че нараняването е свързано с изразени болки при получаване на
травмата и медицинските манипулации, които отзвучават за няколко денонощия. Св.К.
твърди, че синът му се оплаквал от силни болки и не искал да ходи на детска
градина, за да не му се подиграват децата. От друга страна, с показанията на Д.В.
и Р.А. се установява, че след инцидента М. е бил видимо спокоен. На 02, 05 и
06.07.2018г., т.е. 9 дни след случилото се отново е посещавал детското
заведение.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че детето е претърпяло претендираните неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, стрес и неудобства.
Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което
възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от увредения се
определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост” по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; степента
на претърпените болки и страдания; периода през който са търпени;
продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно липсата на
усложнения при възстановяване; жизнения стандарт в страната, като при последния
критерий се изхожда от принципната позиция, че присъждането на парично
обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително
понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не да се превръща в
средство или източник на неоснователно обогатяване. Обективно по делото е
установено, че уврежданията на М., вследствие инцидента са предизвикали болки и
страдания през следващите няколко денонощия. Не са констатирани усложнения при
възстановяването, което е продължило приблизително три седмици. От снимковия
материал, изготвен на 19.01.2021г. е видно, че белегът е малък, макар и траен,
не загрозява лицето.
Съобразявайки вида на увреждането, страданията и
неудобствата, които детето е търпяло, съдът приема, че по справедливост
ответникът дължи парично обезщетение в размер на 700 лева, до който размер
претенцията като доказана следва да бъде уважена.
Искът за присъждане обезщетение за имуществени вреди,
предявен от майката като представител на детето, следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
Имуществена вреда е налице, когато е намалено
имуществото на конкретно лице, претендиращо обезщетение. В обичайни случай
лекарствата и разходите за лечение на малолетно дете се купуват от техните
родители, имащи задължение да се грижат за децата си и да ги издържат. Не се
твърди, че разходите за изготвяне на СМУ са поети от имущество, принадлежало на
детето М., поради което в неговата лична правна сфера не са настъпили каквито и
да е било имуществени вреди.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за
обезщетяване вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от
момента на увреждащото действие. Акцесорната
претенция се явява основателна и върху главницата 700 лева следва да се присъди
законна лихва, считано от 22.06.2018г. – датата на деликта
до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. От представения списък по чл.80 ГПК е видно, че разноските на ищеца възлизат на 681 лева – заплатена държавна
такса, възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице, като
съразмерно с уважената част от претенциите, ответникът следва да заплати сумата
313.62 лева.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски, съразмерно с
отхвърлената част от претенциите – 161.84 лева.
По компенсация
между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер
на 151.78 лева.
Мотивиран така и
на основание чл.235 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ДГ „Радост“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“Б. в.“№.да заплати на
Н.М.К., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на
малолетния М. М.К., ЕГН ********** сумите:
700 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, стрес и неудобства в ежедневните дейности, претърпени вследствие
инцидент, настъпил на 22.06.2018г. в ДГ „Радост“, ул.“Д. К.“№., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до окончателното й изплащане;
151.78 лева – разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н.М.К., ЕГН **********, действаща като майка и законен
представител на малолетния М. М.К., ЕГН ********** срещу ДГ „Радост“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Б. в.“№. иск за
сумата над 700 лева до предявените 1500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, стрес и неудобства в ежедневните дейности, претърпени
вследствие инцидент, настъпил на 22.06.2018г. в ДГ „Радост“, ул.“Д. К.“№.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до
окончателното й изплащане и за сумата 20 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: