Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
274 21 февруари 2018
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, VІІІ-ми състав, в открито
заседание на четиринадесети
февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар
Биляна Чакърова
Прокурор Андрей
Червеняков
като разгледа административно дело номер 3403 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс / АПК / във връзка с
чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на Д.Д.Д. *** против Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи/ОД МВР/-Бургас за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 230.50/двеста
и тридесет лева и петдесет ст./ лева и 2000.00/две хиляди/ лева-неимуществени
вреди, настъпили, в резултат на незаконосъобразни действия на служители при ОД
МВР-Бургас, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
настъпване на увреждането до окончателно изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски.
Ищецът,
редовно уведомен, лично и чрез процесуален представител, поддържа исковата
претенция. Твърди, че за нея са настъпили имуществени и неимуществени вреди, в
резултат на „немарливо и безотговорно“ отношение на служители при ОД
МВР-Бургас. Иска да й се присъдят сумите от 230.50 лева, представляващи
имуществени вреди, включваща 95.50 лева, левовата равностойност на самолетен
билет на стойност 48.82 евро, 110.00 лева за бензин/56 литра, бензин А95, за
750 км.-Бургас-София и обратно/ и 25.00 лева за автобусен билет/ и 2000.00 лева-неимуществени
вреди, произтичащи от преживян шок на Летище София, когато разбрала, че не може
да пътува за Германия, тъй като личната й карта била обявена за невалидна,
унизително отношение на служителите от паспортен отдел, депресивно състояние и
нервно разстройство, които получила по време на инцидента, подигравателно и
бездушно отношение от служителите на ОД МВР-Бургас, ведно със законната лихва
върху тях, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумите, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
Представени са писмени бележки.
Ответникът по иска - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД
МВР/-Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва
претенцията на ищеца. Счита същата за неоснователна и недоказана. Излага
съображения. Моли да се отхвърли иска. Ангажира доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност
на иска.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Искът е подаден от надлежна страна срещу
пасивно легитимиран ответник по смисъла
на чл.
205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
От представените
по делото доказателства се установява, че на 27.10.2017 година ищцата Д. трябвало
да отпътува за Германия, гр.Кьолн, за което била закупила самолетен билет на стойност от 48.82 евро. На Летище София, от където следвало да се осъществи заминаването, при паспортната
проверка било установено, че личната карта й карта е обявена за невалидна.
Служителите я уведомили, след справка в информационната система на МВР, че още
през януари 2017 г. картата й е обявена за невалидна, тъй като е подадена
декларация за загубен/ откраднат документ в сектор „Български документи за
самоличност“/“БДС“/, Районно управление/РУ/-Айтос. Д. изпаднала в шок от
случващото се, тъй като не могла да осъществи пътуването си, което било
свързано с празнуването на рождения й ден, който бил след два дни. С протокол,
рег.№817700-2088 от 27.10.2017 г. личната карта на ищцата №*********, издадена
на 03.05.2010 г. от ОД МВР-Бургас, валидна до 03.05.2020 г. била иззета/л.30 от
делото/. Силно притеснена се обадила на съпруга си, който я довел до гр.София за да пътуването до Германия, но той се бил прибрал
в гр.Бургас и тя се върнала обратно с автобус. Същият веднага отишъл за справка
в сектор „БДС“ при ОД МВР-Бургас и там се установило, че е станала неволна
техническа грешка от служител в сектор „БДС“, РУ-Айтос, при въвеждане в АИС на
МВР на номер на лична карта, по подадено искане за обявяване на невалидност на
04.01.2017 г. Вместо номерът на последната, поради сходство в цифровите
обозначения с тази на Д.Д., била обявена за невалидна личната карта на ищцата.
След тази констатация, грешката била отстранена и още на същия ден -27.10.2017
г. личната карта на Д. била обявена за валидна, но не могла да осъществи
пътуването си до Германия.
На 31.10.2017 г.
Д. подала жалба до директора на ОД МВР-Бургас, за да го запознае със случая/л.28-29 от делото/.
Във връзка с
подадената жалба била извършена проверка от комисия в състав Мария Багрева-
старши експерт в сектор „БДС“ при ОД МВР-Бургас и Никола Стефанов-старши
инспектор в сектор „Икономическа полиция“ при ОД МВР-Бургас/разпитани като
свидетели по делото/. За констатациите от проверката е съставена докладна
записка до директора на ОД МВР-Бургас/л.25-27 от делото/. От последната става
ясно, че при справка в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален
регистър на българските лични документи“/НАИФ НРБЛД/, че на 04.01.2017 година
статуса на личната карта на Д. е променен на „невалиден“ с посочена причина
„изгубен/откраднат“ по декларация, вх.№6 от същата дата по описа на РУ-Айтос,
подадена от Валентина Димитрова, като няма подавана такава от Д.Д.. Комисията
установила, че при внасяне в системата на цифровата комбинация на личната карта
по декларация №6 с №********* и тази на ищцата - №*********, е допусната
неволна техническа грешка, поради сходство на цифровите обозначения в номерата на
документите. Тъй като документът за самоличност бил обявен за невалиден в НАИФ НРБЛД, чрез автоматизиран
обмен на данни, било изпратено съобщение до „Национална шенгенска информационна
система“ /АИС ИД-Н.ШИС/ и до системата на Интерпол за залагане на документа за
издирване и с мярка „конфискация“, затова и на Летище София същата била иззета
от служителите на ГКПП. При обявяване на документа за „валиден“ в НАИФ НРБЛД,
автоматично било изпратено съобщение до АИС ИД-Н.ШИС и Интерпол.
Предвид обстоятелството,
че ищцата не разполагала с друг валиден български личен документ, след подадено
от нейна страна заявление на 01.11.2017 г. и заплащане на такса за обикновена
услуга, на 06.11.2017 г.й е издаден паспорт/л.42, 43 и 44 от делото/.
На 03.11.2017 г.
Д.Д. била поканена да даде допълнителни сведения по случая. Тя заявила пред
комисията, че няма персонални претенции към служителя на ОД МВР-Бургас,
допуснал техническата грешка.
Снети били
сведения от служителя в „БДС“, РУ-Айтос, в които същата уточнила, че е
допуснала неволна техническа грешка, при въвеждането в НАИФ НРБЛД, поради
сходни цифрови обозначения в двете лични карти/л.36 от делото/.
След извършената
проверка, ищцата е получила писмо на 14.11.2017 г. от директора на ОД
МВР-Бургас, рег.№251000-25905 от 09.11.2017 г., с което я уведомява за
резултатите от нея и поднася извинения за причинените неудобства. Посочен е и
адрес в интернет, на който препоръчително могат да се извършват справки при
проблеми, свързани с използването на български лични документи./л.23 от
делото/.
На 28.11.2017 г.
Д.Д. е получила иззетата й на Аерогара София лична карта/л.39-41 от делото/.
По делото са
разпитани като свидетели членовете на комисията, извършила проверка по случая,
служители на ОД МВР-Бургас, съпругът на ищцата и нейна колега в банката, където
Д. работи.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Не се спори, че
на 04.01.2017 година личната карта на Д. е обявена за невалидна от служител в
„БДС“, РУ-Айтос при ОД МВР-Бургас, в резултата на допусната неволна техническа
грешка при въвеждане на данните в НАИФ НРБЛД.
Няма спор, че обявената за невалидна лична
карта е иззета на Летище София от служители на ГКПП и Д.Д. не могла да
осъществи пътуването си до Германия, а и не притежавала друг валиден български
личен документ.
Предявеният иск е с правно основание чл.1,
ал.1 ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Съдът намира, че е установено действие от
страна на служителя в „БДС“, РУ-Айтос при ОД МВР-Бургас, което е
незаконосъобразно по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и вредите
причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда
от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се
присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.
Налице е първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.
Установено е
незаконосъобразно действие на длъжностно лице при ОД МВР-Бургас, което е
неправомерно е въвело, макар и неволно, комбинацията от цифри в номера на
личната карта на ищцата, по повод подадено на 04.01.2017 г. заявление от друго
лице.
В резултат на това действие за ищцата са настъпили
вреди имуществени и неимуществени, тъй като не е могла да осъществи пътуване до
Германия и е направила разходи за самолетен билет, който не е могла да използва,
за бензин с личния си автомобил от Бургас до София и за автобусен билет,
изпаднала в шок на Летище София, когато разбрала, че не
може да пътува за Германия, депресивно състояние и нервно разстройство, които
получила по време на инцидента, наложило се да търпи унизително отношение на
служителите от паспортен отдел, подигравателно и бездушно отношение от
служителите на ОД МВР-Бургас.
От събраните по делото
доказателства не се установява унизително отношение на служителите в паспортен
отдел и подигравателно и бездушно такова от служителите на ОД МВР-Бургас.
Напротив след като уведомила съпруга си, същият отишъл в сектор „БДС“ при ОД
МВР-Бургас, където направили справка в НАИФ НРБЛД, грешката била установена и
незабавно, още на същия ден, отстранена-картата била въведена като „валидна“.
Тъй като ищцата не притежавала друг валиден български личен документ в
най-кратки срокове/за 5 дни/ й бил издаден паспорт, за който заплатила за
обикновена услуга.
Според правилото на чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Съдът намира, че за ищцата са настъпили имуществени
и неимуществени вреди от това незаконосъобразно действие на служителя при ОД
МВР-Бургас, между които съществува причинна връзка, т. е. налице са и другите
две кумулативни предпоставки за изпълнение фактическия състав на отговорността
по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не
само когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална
възможност се трансформирала в действителност.
По повод размера на претенцията за имуществени
вреди:
Ищцата
претендира сума в размер на 230.50 лева, представляващи
имуществени вреди, включваща 95.50 лева, левовата равностойност на самолетен
билет на стойност 48.82 евро, 110.00 лева за бензин/56 литра, бензин А95, за
750 км.-Бургас-София и обратно/ и 25.00 лева за автобусен билет/.
В
случая на Д.Д., с оглед представените доказателства, следва да се присъди само
сумата в размер на 95.50 лева, представляваща левовата равностойност на
самолетния билет на стойност 48.82 евро Х 1.95583 лева/л.12-14 от делото/.
В
останалата част претенцията за имуществени вреди следва да се отхвърли.
По
повод размер на претенцията за неимуществени вреди
Ищцата
иска да й бъдат присъдени неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева, тъй
като изпаднала в шок на Летище София,
когато разбрала, че не може да пътува за Германия, защото личната й карта била
обявена за невалидна, унизително отношение на служителите от паспортен отдел,
депресивно състояние и нервно разстройство, които получила по време на
инцидента, подигравателно и бездушно отношение от служителите на ОД МВР-Бургас.
Съобразно чл.52 ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с
оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на
претърпените страдания. За целта в
случая съдът отчита обстоятелството, че действително ищцата е била поставена в
неприятна и изненадваща ситуация, каквато вероятно би била за всеки при тези
обстоятелства, когато й е било съобщено, че не може да пътува за Германия, тъй
като личната й карта е невалидна. Същата е преживяла негативни емоции, била е
разстроена и в депресивно състояние, когато се завърнала на работа, след
нереализиранато пътуване, което било пречка да изпълнява трудовите си
задължения./вж. показанията на свид. Василева, л.50-51 от делото/.
След анализ на
всички по делото доказателства съдът намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде в размер на 400.00 лева, а в останалата част
до 2000.00 лева да се отхвърли.
Ищцата
претендира и законна лихва върху размера на имуществените и неимуществени
вреди, считано от датата на увреждането-27.10.2017 г. В конкретния случай
датата на увреждането и датата на преустановяване на увреждането съвпадат.
Следователно и като съобрази като
съобрази т.4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. №
3/2004г. на ОСГК, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена законна
лихва върху сумите на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, считано от датата на преустановяване на доказаното незаконосъобразно
действие на служителя, т.е от деня,
следващ 27.10.2017 г., а именно 28.10.2017 г., до окончателното изплащане на
сумите.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е частично основателна и доказана и следва да бъде уважена
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 95.50/ деветдесет и пет лева и петдесет ст./ лева, като в
останалата част над този размер до претендирания от 230.50 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан, както и неимуществени вреди в размер
на 400.00/четиристотин/ лева, като в останалата част над този размер до
претендирания от 2000.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, както и законна лихва върху сумите, считано от 28.10.2017 г. до
окончателното им изплащане.
Двете страни своевременно са направил искане
за присъждане на разноски.
На ищецът следва да се присъди само сумата от
10.00/десет/ лева, представляваща заплатена за производството държавна такса,
съобразно чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Същият е представляван в производството от
адвокат, за което е представен договор
за правна защита и съдействие №40 от 3.12.2017 г./л.8 от делото/, в който е
отразена само, че сумата от 450.00 лева е договорено възнаграждение, но не и че
същото е заплатено реално. По делото няма данни възнаграждението да е
заплатено, поради което искането, в тази част следва да се остави без уважение/
по арг. от т.1 от ТР№6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№6/2012 г./
Въпреки
частичната основателност на исковата претенция и като съобрази нормата на
чл.10, ал.2 ЗОДОВ, която е специална и дерогира общото правило на чл.73, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По тези
съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ-ми
състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи/ОД МВР/-Бургас да заплати на Д.Д.Д. *** обезщетение за
имуществени вреди в размер на 95.50/деветдесет и пет лева и петдесет ст./
лева и за неимуществени вреди в размер на
400.00/четиристотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на преустановяване на увреждането -28.10.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Д. *** лева в останалата част за
сумата над 95.50/деветдесет и пет лева и петдесет ст./ лева до пълния предявен
размер от 230.50/двеста и тридесет лева
и петдесет ст./ лева за имуществени вреди и за сумата над 400.00/четиристотин/
лева до пълния предявен размер от 2000.00/две хиляди/ лева за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи/ОД МВР/-Бургас да заплати на Д.Д.Д. *** разноски в размер
на 10.00/десет/ лева.
Решението може
да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: