Решение по дело №3465/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260308
Дата: 16 април 2021 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20204430103465
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 16.04.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно заседание на  18.03.2021 година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

 

при участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 3465 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск  с правно основание чл. 439 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Н.С.Л. против ****** за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от: ***главница, ведно със законната лихва, считано от ******– лихва за забава за периода ******– санкционираща лихва за периода ******– ДТ по ***и ***юрк. възнаграждение, по изпълнителен лист от ***издаден по ***на ПлРС, за които суми е било образувано изп.дело  ***по описа на ***, поради изтекла погасителна давност на задължението. Твърди се, че от датата на издаване на изпълнителния лист – ***до образуване на изпълнителното дело – ***не са извършване никакви действия спрямо ищцата. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело първоначалния кредитор – ***е продал вземането си на ***, който е конституиран като взискател. Твърди изтекла погасителна давност за периода ***- ***Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е представил такъв, като е заявил, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че за вземането на ***, от ***е било образувано изп.д. № ***по описа на ***срещу солидарните длъжници А.Н.Ф.и поръчителя – ищцата Н.С.Л., по което са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че това изпълнително дело е било прекратено с постановление на ***от ***на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, след което придобилият на ***вземането ***е образувал изп.дело № ***по описа на ***. Твърди, че на ***ищцата е получила ПДИ по това изп.дело. Счита, че длъжника – ищец е уведомен за цесията.  Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално - искът да бъде отхвърлен като неоснователен, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          От представения от ответника ***е видно, че банка ***е отпуснал на кредитополучател А.Н.Ф.кредит в размер на ***като срокът за издължаване на сумата е 120 месеца, и съгласно погасителния план по договора последната вноска е на ***Ищцата Н.С.Л. е обезпечила чрез поръчителство изпълнението по този договор с договор за поръчителство от същата дата – ***Чл.19.т.2 от приложените Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление сочи, че при допусната забава в плащането на главница или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Липсват данни по делото от кой момент е било налице просрочие при плащането на кредита и от кой момент кредитора е счел същия за предсрочно изискуем.  Няма спор между страните обаче, че по искане на кредитора ***е образувано ***на ПлРС, унищожено към настоящия момент, по което е постановено Определение от ***по реда на чл.242 във вр. с чл.237, буква „з“ от ГПК, съгласно което представеното по делото извлечение от сметка е установило вземане на Банка ***срещу А.Н.Ф.и Н.С.Л. за сума в размер на ***от която главница в размер на ***лихва за забава  за периода от ***в размер на ***и санкционираща лихва за периода от  ***в размер на ***Длъжниците са осъдени да заплатят посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до окончателното и изплащане, както и сумата от ***държавна такса и ***юрисконсултстко възнаграждение. За посочените суми е издаден изпълнителен лист от ***послужил за образуване на изп.д. ***на ***. Молбата за образуване на това изпълнително дело е подадена от Банка ***на ***като в нея е поискано ЧСИ да извърши конкретни изпълнителни действия – опис, оценка и публична продан на личното движимо и недвижимо имущество на длъжниците. Възложено е на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ на *** да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, да определя начина на изпълнение и да бъде пазач на описаното имущество. На ***е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника - кредитополучател А.Н.Ф., получена лично от нея на ***На същата дата покана за доброволно изпълнение е изпратена и на ищцата Н.С.Л., но същата не е връчена. По това изпълнително дело ЧСИ е извършвало справки за имущественото състояние на длъжниците, изпратило е на ***запорно съобщение до работодателя на Н.Л. върху нейната заплата, като запора върху трудовото възнаграждение е получен на ***от работодателя. Независимо, че такъв запор не е осъществен, т.к. длъжника е бил в отпуск по майчинство, това изпълнително действие е било извършено от ЧСИ. На ***е наложена от ЧСИ по отношение на двамата длъжници и ограничителна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС, а именно да не се напуска страната, да не се издават лични документи, а издадените такива да се отменят. Съгласно отговорите на ***, *** спрямо двамата длъжника са наложени със заповеди на директора от ***На ***ответника по делото – ***е подал молба по изпълнителното дело за конституиране като взискател като е уведомил ЧСИ, че вземането на  ***срещу длъжниците му е цедирано, и че е изпратил уведомление до тях за извършеното прехвърляне на вземането. Представен е договора за цесия, представено е уведомление за цесията до длъжника А.Ф.от ***На ***взискателя ***е подал молба за налагане на запор върху вземанията за трудово възнаграждение на длъжника Н.С.Л. от работодател, но с Постановление от ******, съобразявайки, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия срещу двамата длъжника е издал постановление, с което е прекратил изпълнителното производство по изп.д. ***на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По искане на взискателя, на ***му е предал оригинала на изпълнителния лист от ***Съгласно представеното копие на изпълнително дело ***на ***, е било образувано ново изп.дело по молба на ***от ***въз основа на същия изпълнителен лист, и е поискано действие на принудително събиране чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.Л., получавана от работодателя ***. До длъжника по това изпълнително дело – А.Н.Ф.е изпратена ПДИ, връчена на ***а до длъжника Н.Л. е изпратена ПДИ, връчена на ***Същевременно, на ****** е изпратил запорно съобщение до *** за запор върху трудовото възнаграждение  на Н.Л.. Видно от изпълнителното дело, както и от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист, запори върху трудовото възнаграждение са правени и са превеждани суми на взискателя за периода ***. до месец ***От приложения списък на стр.239 от делото, последното удържане на сумата от ***от Н.С.Л. като работник в ***, е било именно за месец ***На ***взискателят ***е подал молба до ЧСИ за запор върху банковите сметки на Н.Л., като на ***на Банка ***е изпратено запорно съобщение върху тези сметки, на ***- върху сметките й в ***и ***, а на ***е изпратено запорно съобщение до работодателя на Н.Л. - ***, получено от работодателя на ***След тази дата са започнали удръжки върху част от трудовото възнаграждение на този длъжник.

          На ***длъжникът Н.Л. е подал в СРС настоящия иск за установяване недължимост на вземането поради погасяването му по давност. Изпълнението по посоченото изпълнително дело на ***е спряно въз основа на издадена обезпечителна заповед от ***по настоящето исково производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск може да бъде разглеждан единствено на посоченото в него основание – чл. 439 от ГПК – за оспорване на изпълнението поради изтекла погасителна давност на вземането. Искът е допустим, т.к. е предявен именно на предвидено в закона основание – специалната разпоредба на закона в Част Пета на ГПК, поради което възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни. Не е спорна по делото и активната и пасивна легитимация на страните, и независимо, че по делото няма доказателства кога ищцата е узнала за прехвърлянето на вземането срещу нея от ***на ответника, самият факт, че тя е посочила ***като ответник сочи, че преди завеждане на производството й е било известно наличието на цесия и кой е настоящия й кредитор. По делото е спорен въпросът дали за въведения от ищеца период ***- ***е изтекла предвидената в закона погасителна давност и дали вземането е било погасено на това основание. В случая следва да бъде установено в кой момент е започнала да тече погасителната давност за вземането на първоначалния кредитор ***. При липсата на твърдения за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и доказателства за уведомяването на кредитополучателя за това обстоятелство, съдът изследва кога кредитополучателят по договора за кредит от ***е узнал за тази предсрочна изискуемост. В случая при издаване на изпълнителния лист срещу кредитополучателя и поръчителя Н.Л. не е водено производство, в което да е налице съдебно дирене /съгл. редакцията на чл. 439 ГПК/, а изпълнителният лист е издаден по реда на чл. 237 от ГПК /отм./ по ***на ПлРС. Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД. В случая не само че не е налице прекъсване на давността, но няма данни за настъпила предсрочна изискуемост на самото вземане, на уведомяване на длъжника за такава, доколкото той не е участник в производството по ***на ПлРС. Именно поради това, съдът, проследявайки развитието на изп.д. ***на ***, намира, че кредитополучателят е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането с получаване на ПДИ по това изпълнително дело на ***и едва от тази дата може да се счита, че започва да тече давността за цялото вземане, независимо от проведеното преди това съдебно производство по издаване на изпълнителен лист и предприемането на изпълнителни действия. Съдът приема, че за предсрочната изискуемост на вземането е релевантен момента на уведомяване на кредитополучателя, но не и на поръчителя, доколкото той е страна в отношенията по отпуснатия кредит само като обезпечаващ изпълнението на задълженията на кредитополучателя. Същевременно обаче, още преди да започне да тече погасителна давност, тя е била прекъсната с образуването на изпълнителното производство по  изп.д. ***на ***, по което е налице възлагане от кредитора на ЧСИ на извършването на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, и такава не е текла до перемирането на това изпълнително производство. По въпроса спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането е налице различна задължителна съдебна практика -  ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, която е била в сила през периода от издаване на изпълнителения лист до завеждане на настоящето производство, като се поставя и въпроса, дали се ползва с обратно действие Тълкувателното решение, или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на Постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма, не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР/2015г./ са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното Постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от ***взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият би следвало да се счита спрян до 26.06.2015г., ако обаче изпълнителното дело е било висящо към този момент. В случая съдът констатира, че по изп.д. ***на *** е настъпила перемпция – последното действие по налагането на ограничителна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС на длъжниците, е било на ***и на ***делото е било перемирано, независимо от нарочното постановление за прекратяването му от ЧСИ едва на ***От тази дата - ***- е започнала да тече погасителната давност за вземането на кредитора, която, както по-горе беше посочено, не се счита за установена по съдебен ред. Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по изпълнителен лист, издаден при действието на ГПК от 1952г. /отм./. Многобройна е съдебната практика, която сочи, че правните последици на акт по чл. 242 от ГПК /отм./, не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата на  чл. 117 ал. 2 ЗЗД не намира приложение. При това положение се приема, че вземанията за главница и разноски се погасяват с общия срок от 5 години по чл. 110 от ЗЗД, а за лихви се погасяват с краткия 3 годишен погасителен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Последващото действие на кредитора относно изпълнение на вземането – образуване на изп.д. 137/2014г. на ***, с подаване на молба от ***от взискателя с искане за извършване на конкретно изпълнително действие – запор, отново е било при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., и погасителната давност отново е била прекъсната. Към този момент, за периода ***- ***не е изтекла нито петгодишната давност за главница и разноски, нито кратката тригодишна давност за задълженията за лихви. Поради дотук изложеното, съдът намира, че през въведения в исковата молба процесен период ***- ***не е изтекъл такъв период на бездействие на кредитора, през който някое от вземанията срещу ищцата да се е погасило по давност. При проверка на изпълнителните действия, извършени от ***по изп.д. ***макар и невъведени като предмет на иска, съдът също не констатира период, в който да е изтекла погасителна давност за вземанията срещу ищцата, напротив, било е налице събиране на вземането по запора на трудовото й възнаграждение от ***. до ***като всяко действие е прекъсвало многократно давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и преклузивния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а от ***са били направени нови искания за изпълнителни действия и са предприети други такива от ЧСИ – запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение.

С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за погасяване на задължения по давност се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 и 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника направените от него деловодни разноски, в определен от съда размер на 150лв. - юрисконсултско възнаграждение, поради фактическата и правна сложност на делото и провеждането му в две открити съдебни заседания.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Л., ЕГН ********** ***. ***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване на установено, че Н.С.Л. не дължи на ***, ***, със седалище:***, ***, следните вземания: ***главница, ведно със законната лихва, считано от ******– лихва за забава за периода ******– санкционираща лихва за периода ******– ДТ по ***и ***юрк. възнаграждение, по изпълнителен лист от ***издаден по ***на ПлРС, за които суми е било образувано изп.дело  ***по описа на ***, поради изтекла погасителна давност на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, Н.С.Л., ЕГН ********** ***. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище:***, ***, деловодни разноски  в размер на 150.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: