Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 20.05.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Илияна Стоева, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 463 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Л.И.М.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 795,96 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ……… от 03.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в
размер на 52,25 лева – договорна лихва, дължима за периода от 15.04.2017 г. до
16.09.2017 г. и сума в размер на 135,91 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 15.04.2017 г. до 14.02.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че
на 03.11.2016 г. между „П. Ф.Б.“ ООД, в качеството на заемодател и Л.И.М., в
качеството на заемател, бил сключен договор за потребителски кредит № …….., по
силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в
размер на 1500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а
последният се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва
в размер на 204,91 лева. С предоставянето на посочената сума заемодателят
изпълнил задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния
възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита в
срок до 16.09.2017 г. на 45 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 37,89 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил на 12.11.2016 г.,
а на последната – на 16.09.2017 г.
Длъжникът не изплатил изцяло
дължимите суми на ищцовото дружество, като срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На длъжника била начислена и лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 15.04.2017 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
като общият размер на начислената лихва бил 135,91 лева.
Ищецът посочва, че вземането,
произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, било прехвърлено в
собственост на „И. А.М.“ АД, което дружество на свой ред го прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения по силата на договор за цесия от
30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.10.2018 г.
Цедентът упълномощил цесионера „А.з.с.н.в.“
ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на
сключения договор за цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Изпратеното до ответника уведомително писмо за извършената цесия се върнало в
цялост като непотърсено от същия, поради което ответникът предстояло да бъде
уведомен за извършената цесия с изпращане на препис от исковата молба, с
приложено към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „А.з.с.н.в.“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по което било
образувано ч. гр. д. № 117/2020 г. по описа на съда и в рамките на което съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес
на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответницата Л.И.М.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД следните суми: 795,96 лева – главница
по договор за потребителски кредит № ********* от 03.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в
размер на 52,25 лева – договорна лихва, дължима за периода от 15.04.2017 г. до
16.09.2017 г. и сума в размер на 135,91 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 15.04.2017 г. до 14.02.2020 г.
Ищецът претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
чрез назначения ù особен представител е депозирала отговор на исковата
молба, с който е оспорила предявените искове, с твърдения, че по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод за наличието на облигационно
правоотношение, произтичащо от сключен договор за кредит, както и относно
размера на претендираните суми.
Възразява се, че договорът за кредит
не отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, което водело до нищожност
на същия.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
чрез назначения ù особен представител, оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
подало на 14.02.2020 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Л.И.М. за
дължими суми по договор за потребителски кредит от 03.11.2016 г., въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 117/2020 г. на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 113/17.02.2020
г. против длъжника и настоящ ответник, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок
от съобщаването заявителят „А.з.с.н.в.“ ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет договор
за потребителски кредит № …. от 03.11.2016 г., сключен между „П.Ф. Б.“ ООД
(кредитор) и Л.И.М. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1500,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 45 бр. равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 60,99 лева. Падежът на първата погасителна вноска
страните са уговорили на 12.11.2016 г., а на последната – на 16.09.2017 г.
Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран
годишен лихвен процент – 29,73%; годишен процент на разходите – 49,1%; общ размер
на всички плащания – 2744,11 лева.
По делото са приети и договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.07.2017 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД (цедент)
и „И.А.М.“ АД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора;
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен
между „И.А.М.“ АД (цедент) и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
(цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити,
индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, както и договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 03.05.2019 г., сключен между „А.
за к. на п. з.“ ЕООД (цедент) и „А.з.с.н.в.“ ЕАД (цесионер), по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
От ищцовата страна са представени
също и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, по силата
на което „П.Ф.Б.“ ЕООД е потвърдило прехвърлянето на вземането си срещу Л.И.М.
по сключения договор за потребителски кредит от 03.11.2016 г. в полза на „И.А.М.“
АД, както и потвърждение за извършената цесия от страна на „И.А.М.“ АД в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 03.05.2019
г. се установява, че вземането на „А. за к.на п. з.я“ ЕООД, произтичащо от
договор за потребителски кредит № 2865057, е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и 3 бр. пълномощни, с които „П.Ф.Б.“ ЕООД, „И.А.М.“ АД и „А.за к. на п.з.“
ЕООД са упълномощили съответно „И.А.М.“ АД, „А.за к.на п. з.“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД да уведомят от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които са цедирани съгласно сключените договори за прехвърляне на
парични задължения (цесия), както и уведомителни писма, изпратени до
ответницата, че задължението ù по сключения договор за потребителски
кредит е цедирано.
Представени са също и доказателства
във връзка с изложените твърдения за уведомяване на длъжника за сключения
договор за цесия (известие за доставяне).
От приетото по делото заключение по
назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен
изцяло в брой на 03.11.2016 г., като кредитополучателят е извършил плащания в
общ размер на 1388,00 лева и с тях са погасени 704,04 лева – главница, 152,66
лева – договорна лихва, такса за оценка на досие в размер на 39,93 лева и
491,37 лева – такса „Кредит у дома“. Според вещото лице размерът на
непогасеното задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва: 795,96
лева – главница; обезщетение за забава в размер на 135,91 лева за периода от 15.04.2017
г. до 14.02.2020 г., както и сума в размер на 52,25 лева – договорна лихва за
периода от 15.04.2017 г. до 16.09.2017 г.
Съдът кредитира заключението по
приетата съдебно - счетоводна експертиза, като компетентно изготвено от вещо
лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са
предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: наличието на договорни отношения
между „П.Ф.Б.“ ЕООД и ответницата във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане и уведомяването
на ответницата за извършената цесия.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „П.Ф.Б.“ ЕООД в качеството му на кредитор и ответницата,
в качеството ù на кредитополучател, въз основа на сключения договор за потребителски
кредит № …. от 03.11.2016 г.
Установява се наред с това от
заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, че кредиторът е
изпълнил задължението си по сключения договор за потребителски кредит, като е
предал в брой на кредитополучателя заемната сума в размер на 1500,00 лева.
В конкретния случай ищецът
обосновава качеството си на кредитор, съгласно договор за цесия от 03.05.2019 г.,
по силата на който твърди, че му е прехвърлено вземаното от стария кредитор „А.
за к.на п. з.“ ЕООД към ответницата.
Цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си, по силата на сключен между тях
договор. Като договор, цесията винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или
определяемо, като в противен случай се стига до неговата недействителност
поради липса на предмет на продажбата.
В хронологичен порядък, както се
посочи и по-горе, първоначално кредиторът по сключения на 03.11.2016 г. договор
за потребителски кредит - „П.Ф.Б.“ ЕООД, е сключил на 01.07.2017 г. договор за
цесия с „И.А.М.“ АД, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. По
делото е приложено и писмено потвърждение за извършената цесия, от което е
видно, че вземането на кредитора срещу ответницата Л.М. е прехвърлено на
цесионера „И.А.М.“ АД.
На 30.01.2017 г. „И.А.М.“ АД е
сключил с „А. за к. на п. з.“ ЕООД договор за цесия, по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
От събраните по делото писмени
доказателства, обаче, не може да се направи категоричен и обоснован извод, че
по силата на сключения на 30.01.2017 г. договор за цесия „И.А.М.“ АД е
прехвърлило на „А. за к. на п. з.“ ЕООД процесните вземания към ответницата.
Това е така, тъй като в самия договор те не са индивидуализирани по какъвто и
да е било начин. В представения по делото договор за цесия липсват конкретни
данни за процесното вземане относно страните, неговия характер, основанието, от
което произтича, размера, периода, за който се отнася и др. Съгласно § 2 от
договора продавачът е посочил и определил продадените вземания в Приложение №
1, което се съставя на хартиен носител и се подписва от страните. Представеното
по делото копие на Приложение № 1, обаче, не е подписано от никоя от страните,
от което следва, че същото не може да служи като годно доказателство за
цедиране на вземането в полза на „А.за к. на п. з.“ ЕООД, поради което съдът не
може да извърши проверка дали вземанията към ответницата действително са
включени в обхвата на процесната цесия и какви точно са по основание, размер,
период и т. н., още повече, че самото копие е нечетливо и не може да се
установи какви вземания и по кой договор за кредит са включени в приложението.
Ето защо не може да се приеме за безспорно доказано, че това вземане е част от
предмета на договора от 30.01.2017 г. между „И.А.М.“ АД и „А. за к.на п. з.я“
ЕООД, в какъвто смисъл са и указанията на съда във връзка с разпределената
доказателствена тежест по делото. Тук следва изрично да се отбележи, че
ангажираните от ищцовото дружество доказателства за цедиране на процесните
вземания не са достатъчни, за да обосноват извод, че „А. за к. на п.з.“ ЕООД е
придобила същите по силата на договора за цесия от 30.01.2017 г., поради което
и за съда не е съществувало задължение по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва
изрично на ищеца, че не сочи доказателства за цедиране на вземането – така:
решение № 287/8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 472/2012 г., II г. о. и решение №
314/13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2011 г., IV г. о., ГК.
Изводите на съда не се променят и от
представеното по делото писмено потвърждение за извършената цесия, подписано от
изпълнителния директор на „И.А.М.“ АД, тъй като от съдържанието на същото не
може да се заключи, че вземането срещу ответницата е било включено в предметния
обхват на договора за цесия от 30.01.2017 г., още повече, че датата на
сключване на договора за цесия между „И.А.М.“ АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД – 30.01.2017 г., предхожда датата, на която е
сключен договорът за цесия между „П.Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД – 01.07.2017 г. и по силата на
който договор последното дружество е придобило вземане срещу ответницата.
Дори да се приеме, че по силата на
сключения договор за цесия от 30.01.2017 г. „Агенция за контрол на просрочени
задължение“ ЕООД е придобила всички вземания срещу ответницата, произтичащи от
сключения договор за потребителски кредит, съдът намира, че по делото липсват
доказателства и за това, че по силата на сключения на 03.05.2019 г. договор за
цесия „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е прехвърлила н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД процесните вземания към ответницата, тъй като в сключения договор за цесия
страните са уговорили вземанията, предмет на договора да бъдат
индивидуализирани в Приложение № 1, което се съставя на хартиен носител и се
подписва от страните, но представеното по делото приложение към сключения
договор за цесия не е подписано от никоя от страните, от което следва, че
същото не може да служи като годно доказателство за цедиране на вземането в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, още повече, че в представеното по делото копие на
Приложение № 1 е посочено, че е прехвърлено вземане срещу ответницата по друг
договор за потребителски кредит, а именно договор за потребителски кредит № …….,
с отпусната главница в размер на 500,00 лева.
Извод за противното не би могъл да
се направи и от писменото потвърждение за извършената цесия, подписано от
управителя на „А.за к.на п. з.“ ЕООД, тъй като от съдържанието на същото не
може да се направи безспорен извод, че в предмета на договора за цесия е било
включено и вземането срещу ответницата, произтичащо от сключения договор за
кредит.
В допълнение към дотук изложеното
следва да се посочи, че обстоятелството, че в отговора на исковата молба липсва
заявено оспорване на твърденията на ищеца, че е придобил вземанията срещу
ответницата по силата на сключените договори за цесия, не размества тежестта на
доказване, нито дерогира общото процесуално правило, че всяка страна е длъжна
да докаже това, което твърди. Липсата на оспорване от ответницата в срока по
чл. 131 ГПК не означава признание на иска, или на фактите по спора, поради
което ищецът не се освобождава от доказателствената си тежест по чл. 154 ГПК.
Дори и признанието на факти е доказателствено средство, което не освобождава
противната страна от тежестта за доказване, и при положение, че съдът не е
обявил признатия факт за ненуждаещ се от доказване - в
същия смисъл: решение № 1037/30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2008 г., I
г. о., ГК, решение № 113/31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 929/2014 г., І т.о.,
ТК и др.
С оглед изложеното, съдът намира, че
ищецът не е установил при условията на пълно главно доказване своята активна
материалноправна легитимация, а именно, че е носител на спорното вземане. При
това положение предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата Л.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи следните
суми: 795,96 лева (седемстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и шест
стотинки) – главница по договор за потребителски кредит № ……… от 03.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума
в размер на 52,25 лева (петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки) –
договорна лихва, дължима за периода от 15.04.2017 г. до 16.09.2017 г. и сума в
размер на 135,91 лева (сто тридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) –
мораторна лихва за забава за периода от 15.04.2017 г. до 14.02.2020 г., като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./