№ 12968
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20221110149251 по описа за 2022 година
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, депозирана от “СМ.К.“ ЕООД,
с ЕИК ********* срещу „ДЗИ-О.З.” ЕАД, с ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на дружеството да
заплати на ищеца сумата от 1986 лева, представляваща частичен иск от сумата в
размер на 3 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се
в увреждане на фар ляв, фар десен, стоп десен външен и стоп ляв външен на л.а. марка
„БМВ 530Д", с peг. № Н 5426 ВН, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие в срока на действие на Договор за имуществена застраховка „Каско +” №
4700022271000155 от 30.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на Исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 05.04.2022г.,
автомобила бил паркиран в гр.София, ж.к. „Надежда" до бл.211. Около 08:00 часа,
..............................., управител на “СМ.К.“ ЕООД, отивайки до автомобила установил,
че неизвестен извършител е увредил двата предни фара и двата задни стопове на
автомобила. На 05.04.2022г. уведомил 02 РУ - СДВР за извършените злоумишлени
действия, от където му било издадено Удостоверение с № УРИ 226000-
4656/05.04.2022г. На същата дата уведомил и застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков
материал и съставен Опис заключение по щета № Т224401000478035/05.04.2022г. На
12.04.2022г. получил Уведомление № АЗ-1 183/12.04.2022г., с което застрахователя го
уведомявал за постановен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
1
който предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорват се всички твърдения
на ищеца, изложени в исковата молба – оспорват твърденията за извършени
злоумишлени действия, оспорват автомобила да е бил паркиран на заявения с исковата
молба адрес. Считат, че не е на лице покрит риск, доколкото ищеца не представя
доказателства за настъпване на увреда, доколкото всичките му твърдения са за изгодни
за него обстоятелства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ, в тежест на ищеца е да докаже в
кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно
правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с
което са настъпили вреди в претендирания размер.
От представената Автомобилна застраховка „Каско +“ застрахователна полица
№ 4700022271000155 от 30.03.2022г. се установява, че между „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, като
застраховател, и “СМ.К.“ ЕООД, като застрахован, е бил сключен договор за
имуществено застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да
покрие до размера на сумата 11900лв. имуществените вреди, които би претърпяло
застрахованото лице като собственик на лек автомобил „БМВ 530Д", с peг. № Н 5426
ВН, за периода от 1.04.2022г. до 31.03.2023г.
От представено Удостоверение с № УРИ 226000-4656/05.04.2022г., издадено от
02 РУ – СДВР се установява, че ............................... е заявил, че на посочената дата
около 8.00ч. на адрес: гр.София, ж.к. „Надежда" до бл.211, където е бил паркиран
ползваният от него служебен автомобил „БМВ 530Д", с peг. № Н 5426 ВН, собственост
на “СМ.К.“ ЕООД е установил, че на същия лек автомобил са били счупени двата
предни фара и двата задни стопа. От ............................... е подадено Уведомление за
щета № Т224401000478035/05.04.2022г., в което е посочил, че МПС-то е било
паркирано на адрес: гр.София, ж.к. „Надежда" до бл.211, където установил увреждания
от неизвестен извършител.
От представен Опис заключение се установява, че при оглед са установени
сочените увреди и двата фара и външни стопове са за подмяна.
С Уведомление № АЗ-1 183/12.04.2022г. застрахователят е уведомил “СМ.К.“
ЕООД за постановен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение поради това,
че обстоятелствата, декларирани при завеждането на претенцията не съответстват с
установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие.
По делото е прието заключение на САТЕ, което не е оспорено от ответника,
съгласно което уврежданията по автомобила, констатирани в Опис заключение на
застрахователя могат да се получат по описания от ищеца начин, като стойността за
2
възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП
е 4810,44лв.
Спорно е наличието на изключен застрахователен риск. Видно от отговора на
исковата молба, ответникът е направил правоизключващо възражение за наличие на
несъответствие между заявения механизъм на ПТП и констатираните при оглед
увреждания, поради което е на лице хипотезата на изключен риск и в този контекст
застрахователя не би следвало да носи отговорност за репариране на вредите от
настъпилото събитие. Видно от ОУ, които съставляват неразделна част от
съдържанието на застрахователния договор, на който ищеца основава правото си да
получи плащане на застрахователно обезщетение, клаузата на т.9.3.1 предвижда, че в
случай че застрахования съобщи обстоятелства за събитието, несъответстващи на
действителните , застрахователя може да откаже изплащане на обезщетение т..е.
предвидено е изключен застрахователен риск.
В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят
може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед
на интереса на застрахователя. Общата разпоредба за отказ да се извърши
застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 408, ал.1 КЗ:
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да
получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело
до възникване на застрахователното събитие и в други случаи, предвидени със закон.
Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило
застрахователно събитие за покрит риск. Налага се извода, че основанието по чл. 408
КЗ за отказ на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение е
съотносимо само към настъпили застрахователни събития, които представляват покрит
по смисъла на застраховката риск, поради което преди да се разгледа възможността
застрахователят да откаже изплащането на застрахователното събитие следва да се
разгледа направеното от застрахователя възражение за наличие на изключен риск. В
този случай чл. 408 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на
застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради
изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение. С
оглед свободата на договаряне - чл 9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои
рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
3
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят
отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие
изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия
на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания
към съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено:
покритите и изключените рискове; условията за плащане на премиите от застрахования
и последиците от неплащането или неточното плащане; задълженията на
застрахователя и на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за
неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното
правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите условия на съответния
застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма
задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при
условия, които не приема. Неприемането на отделни клаузи от общите условия, трябва
да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е
обвързан от тях ако с подписа си е удостоверил, че ги приема. От горното следва, че
когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства,
които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о.,
ТК правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е
обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или
възможността за доказването им.
Следователно предвидената в ОУ разпоредба, въвеждаща изключен
застрахователен риск е валидна, доколкото е в съответствие с приетите основания за
отказ по чл.408 КЗ. Същата е приета за приложение в случаите когато поведението на
застрахования е възпрепятствало установяването на действителните вреди от
конкретно ПТП.
По делото от страна на застрахователя не се представят доказателства за това
какви са установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие в
рамките на щета № Т224401000478035/05.04.2022г. Следователно не се установява
твърдяното несъответствие, което е в доказателствена тежест на застрахователя.
Поради изложеното са на лице всички елементи от фактическия състав на
ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
4
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013
г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 /
2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е
прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този
принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203,
ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по пазарната му стойност.
По отношение на стойността, необходима за възстановяване на л.а. „БМВ 530Д", с
peг. № Н 5426 ВН, вещото лице посочва сума значително, надхвърляща претенцията на
ищеца, поради което искът се явява основателен за пълния си размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените разноски в настоящето производство в размер на 79,44лв.
за заплатена държавна такса и 350лв. депозит за работа на вещо лице. По отношение на
претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е направено
възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди
определяне на размера на разноските. Материалния интерес по делото е в размер на
1986лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10% за горницата над 1000 лв. или 498,60лв.
5
Делото не е с правна и фактическа сложност, като е проведено и в отсъствие на
представителите на страните, поради което претендираната сума от 600лв. е
прекомерна и следва да се намали до минималния размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ......................... със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б да заплати на “СМ.К.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Васил Друмев, ул.“Цар Калоян“
№20 по иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ сума в размер на 1986 лева,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 3 200 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждане на фар ляв, фар десен,
стоп десен външен и стоп ляв външен на л.а. марка „БМВ 530Д", с peг. № Н 5426 ВН,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие в срока на действие на
Договор за имуществена застраховка „Каско +” № 4700022271000155 от 30.03.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 05.09.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
по делото в размер на 79,44лв. за заплатена държавна такса, 350лв. депозит за работа
на вещо лице и 498,60лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6