Делото е образувано по повод
постъпило Постановление с дата 11.09.2019 г. на Районна прокуратура – гр. Бургас
с предложение Т.С.П., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин,
неженен, със средно образование, осъждан, да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Обвиняемият П. е обвинен в извършване на престъпление по чл.313, ал.1 НК, а
именно в това, че на 14.06.2016г. в гр. Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Бургас, пред св. К.Н.-системен оператор в група „РОППСС“ е
потвърдил неистина в писмена декларация с рег.№160769000948, която по силата на
закон - чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по силата, се дава
пред орган на властта / декларирал, че свидетелството за регистрация на МПС,
част 1 и част 2 на л.а. „Рено“, модел „Меган“ с peг. номер А 5381 МА е
изгубено/- за удостоверяване истинността на изложените обстоятелства в нея,
като в действителност той ги е предал на руския гражданин А.И.Г..
Предложеният за административно наказание обвиняем, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощен защитник, който
моли за налагане на административно наказание „глоба” в минимален размер.
Районна прокуратура – Бургас, редовно призовани, изпращат представител,
който пледира за признаване на обвиняемия за виновен и налагане на административно
наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева.
След преглед на писмените доказателства по делото, съдът установи следното
от фактическа и правна страна:
Обвиняемият е неосъждан до момента и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Преди около 7 години обв.Т.П. решил да продаде собствения си автомобил,
марка „Рено“, модел „Меган“ с peг.№ А 5381 МА. П. го предложил на руския
гражданин А.И.Г., който му бил съсед в с. Светлина, община Средец. С него обвиняемия
се разбрал да му бъде платена сумата в размер на 5 000 лева за автомобила. А.Г.
първоначално му дал сумата от 3 000 лева, като се разбрали останалите 2 000
лева да ги даде по-късно, но така и не изплатил задължението си към обв.П.. На
17.07.2012 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на МПС между обв.П. и А.Г.
за сумата от 3 000 лв. Договорът бил с нотариална заверка на подписите, но същия
не е бил регистриран в сектор „Пътна полиция“ - Бургас. Обвиняемият П. при получаване
на сумата от 3 000 лв. предал владението на колата, големия и малкия талон на
автомобила на А.Г., като си оставил за него 1 брой ключ от автомобила. Преди
около 3 години обв.П. решил да си прибере обратно автомобила, поради това, че
не му е била заплатена цялата сума от А.Г., а и колата не била прехвърлена в
сектор „ПП“- Бургас и обвиняемия плащал данъците ѝ. Обвиняемият П. решил
да отиде в сектор „Пътна полиция“ - Бургас за да получи нови талони, понеже
старите били в А.Г.. На 14.06.2016 г. обв.П. посетил сектор „Пътна полиция“ -
Бургас, като на гишето пред св.К.Н. - системен оператор, заявил, че част 1 и
част 2 на свидетелството за регистрация на МПС, на л.а. „Рено“, модел „ Меган“
с peг.№ А 5381 МА ги е изгубил. На място обв.П. попълнил декларация, която по
силата на закон - чл. 141, ал.2 ЗДвП се подавала пред орган на властта, в която
собственоръчно пред св.Недкова написал, че част 1 и част 2 на свидетелството за
регистрация на МПС л.а. „Рено“, модел „Меган“ с peг.№ А 5381 МА ги е изгубил.
След като попълнил декларацията, на обв.П. били издадени нови талони /част 1 и
част 2 на свидетелството за регистрация на МПС/ на гореописания автомобил,
както и нови регистрационни номера с № А 90 48 МТ. През месец август 2016 г.
приятел на А.Г. искал да ползва автомобила му и след като установил, че същия
липсвал от гаража в с.Светлина, подал жалба в РУ на МВР- Средец. При извършената
проверка се установило, че обв.П. е извършил престъпление по чл.313, ал.1 НК и
е било образувано настоящето досъдебно проидводство. От заключението на
приложената към делото графическа експертиза е видно, че положения подпис на декларатор
върху декларация с рег.№160769000948 от 14.06.2016 г. е изпълнена от обв.Т.П..
Гореизложеното съставлява престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Алтернативно предвидените в закона наказания за извършеното от обвиняемия
престъпление са по вид „глоба“ от 100 до 300 лева и „лишаване от свобода” за
срок до три години.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Обв.П. е бил съвсем наясно относно декларираните
от него обстоятелства, като не са налице данни да не е разбирал свойството и
значението на извършеното от него.
Показанията на разпитаните по време на досъдебното производство свидетели
са категорични, логични, последователни и непротиворечащи помежду си. По
съдържанието си те са достатъчни, за да е в състояние съдът да пресъздаде установеното
от фактическа страна.
Поради посоченото съдът счита, че обв.П. е действал при форма на вина пряк
умисъл, на основание на което и го призна за виновен в извършване на престъплението
по чл.313, ал.1 НК.
Мотивиран от посоченото дотук съдът намери, че са налице условията за
произнасяне по реда на чл.78а НК.
На първо място е налице първата предпоставка по чл.78а, ал.1, б.”а” НК – алтернативно
предвидените в закона наказания за извършеното от обвиняемия престъпление са по
вид „глоба“ от 100 до 300 лева и „лишаване от свобода” за срок до три години.
На следващо място е налице предпоставката по б.”б” на посочената разпоредба
– Т.П. не е осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност. Няма данни
да не е разбирал свойството и значението на извършваното от него.
С престъплението извършено от обвиняемия не са нанесени съставомерни имуществени
вреди.
Ето защо и предвид посоченото дотук, настоящия съдебен състав намери, че
условията за прилагане на чл.78а от НК са налице и следва обв. П. да бъде освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание,
предвидено в ал.1 на посочената разпоредба, а именно „глоба” в минималния
предвиден в закона размер от 1 000.00 лева.
По мнение на съда наложеното наказание ще е достатъчно, за да изиграе ролята
си по чл.36 НК.
Районен
съдия:_/п/
Вярно с оригинала:
ММ