РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330200575 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-
015186/12.01.2021г. на Началника на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с
което на К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.**** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движение
по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 750 /седемстотин и петдесет/лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят К. М. Д., не се явява, редовно призован. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния си представител - адв.Д.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 22.12.2020 г. от актосъставителя С. С. Б. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против К. М. Д. за
това, че на 09.09.2020 г. в 13:43 часа в гр.Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ до
№1 посока бул. „Кукленско шосе“, управлява лек автомобил „Ауди А 6
Авант“ с рег. № *****, собственост на Аутолайт ООД, като се движи със
скорост 11км/час при максимално разрешена скорост от 50км/час за
движение в населено място. Нарушението е установено с техническо средство
№ TFR1-M 546 и заснетият материал е показан на водача. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
разпоредбите на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С. С. Б. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че не е констатирал лично
нарушението, след като собственика на автомобила бил призова и попълнил
декларация кой е управлявал автомобила.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
Н. Д.Д. – съпруга на жалбоподателя. Същата твърди, че на инкриминираната
дата се намирала заедно със седеммесечното им бебе в с. Белащица.
Приготвила прах с обезболяващ медикамент за детето, на което никнели зъби,
но преди да му го даде то погълнало целия пакет и започнало да се задушава.
Поради това свидетелката позвънила силно притеснена на Д. и му казала
какво се е случило, като го помолила да позвъни на телефон 112 докато тя
разговаря с педиатъра на детето. Малко по-късно жалбоподателят съобщил на
свидетелката, че идва с линейка, която е срещнал в селото, бебето било
прегледано и отведено в болнично заведение за преглед.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
2
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административно нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя по безспорен начин се
установява наличието на обективния елемент – на инкриминираните дата и
място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А 6 Авант“ с рег. №
****, собственост на Аутолайт ООД, като се е движел със скорост 11км/час
при максимално разрешена скорост от 50км/час за движение в населено
място.
По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и
от субективна страна. В конкретния случай е безспорно, че Д. е имал
възможност и е бил длъжен да възприеме обстоятелството за превишаване на
допустимата скорост в населено място и не би следвало да управлява
автомобила с по-висока такава, но въпреки това го е сторил. Въз основа на
вече обсъдените свидетелски показания и писмени доказателства, се налага
категоричния извод, че същият не е изпълнило вмененото му задължение да
управлява превозно средствов населено място със скорост не по-висока от
50км/час.
От друга страна според съда, са налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение твърдяното нарушение на жалбоподателя. В
него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
3
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, като се
взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото –
изключително напрегната ситуация, в която е бил поставен Д., би следвало
наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното
се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество деянието се
явява инцидентно такова и движението на жалбоподателя с посочената в
АУАН и НП скорост се е дължала единствено на притеснението за живота и
здравето на малкото му дете и необходимостта да пристигне по най-бързия
начин в с. Белащица за оказване на помощ на бебето и съпругата си. Още
повече, че и в хода на административното производство от Д. е бил приложен
лист за преглед на детето му, от който е видно, че наистина в 13.45часа на
09.09.2020г. е подаден сигнал до телефон 112 за М. Д. и в 14.30часа той е
откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, поради това, че е погълнал
пакетче и е повърнал кръв.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
4
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
– отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното
пълномощно и списък с разноски, въззиваемата страна – ОД на МВР гр.
Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на К. М. Д., ЕГН **********
сумата от 300лв., представляваща направените от последния разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015186/12.01.2021г.
на Началника на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на К. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.**** е наложено административно наказание за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание
чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в
размер на 750 /седемстотин и петдесет/лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. М. Д., ЕГН
********** сумата от 300лв., представляваща направените разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5