Присъда по дело №1593/2014 на Специализиран наказателен съд

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 1 593/14 по описа на СпНС, 14 състав.

 

§1.1. СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против К.А.К., С.И.А., Г.А.А. и И.Д.М. за това, че от неустановена дата от март 2007 до 19.01.2010 г в гр. С. са участвали в ОПГ, състояща се от тях самите и ръководена от подс. К., създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 255 ал.1 НК, като за периода юни 2007 - януари 2010 г са избегнали плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 089 558, 11 лв, като не подавали декларации, потвърдили неистина в подадени декларации, не издавали фактури, осъществявали счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство, използвали неверни, неистински и преправени документи при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, като също така са приспаднали неследващ се данъчен кредит от изрично посочени дружества – „Е.И." ЕООД, "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. 2002" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД -  престъпление по чл.321 НК.

Обвинението е изменено относно приспадане на данъчния кредит – като е стеснен обхвата му – а именно само относно дружеството „Е.И.” ЕООД и е уточнен начина за това – а именно чрез неверни фактури, издадени от останалите посочени дружества.

§1.2. Спрямо подс. А. и подс. М. е налице процедура по чл. 368 НПК (н.ч.д. №537/14 на СпНС, 3 състав и н.ч.д. № 715/14 на СпНС, 7 състав) - като са изтекли както първоначалния тримесечен, така и последващия едномесечен срок.

§1.3. Първоначално това обвинение е било повдигнато с обвинителен акт, въз основа на който е било образувано по н.о.х.д. № 1 068/14 на СпНС, 14 състав. То е било прекратено на основание чл. 249 НПК въз основа на две групи обстоятелства - първата е недостатъчно ясно и разбираемо фактическо обвинение, обхващащо елементите от фактическия състав на престъплението по чл. 321 НК, а втората е (предпоследен раздел) неяснота дали се търси наказателна отговорност за вторичните престъпления - а именно данъчни и документни престъпления, посочени или само маркирани в обстоятелствената и заключителната част. Изрично е посочено, че престъплението по чл. 321 НК е формално. Ако се твърди, че подсъдимите са извършили престъпленията, за чието осъществяване са се организирали в ОПГ, то е следвало за тези деяния да се повдигне самостоятелно обвинение.

§1.4. С Определение от 30.09.2014 по в.н.ч.д. № 178/14 на АпСпНС е прието, че неправилно съдията-докладчик е възприел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са повдигнати обвинения за вторични престъпления, доколкото СпПр суверенно преценява дали да повдигне такива обвинения.

Поради това и в новия обв.акт, въз основа на който е образувано настоящето дело, фигурират същите твърдения - за повече или по-малко конкретно определена вторична престъпна дейност, която не е обект на самостоятелно обвинение, вкл и относно точно определен престъпен резултат от извършените данъчни престъпления - укрити данъци по ЗДДС в размер на 2 089 558, 11 лв.

Поради което респективно следва по-нататък да се обсъди въпросът дали ще бъдат предмет на делото (§3) и тези фактически твърдения - доколкото съдът, натоварен с отговорността да реши настощето дело, е също така и обвързан от задължителните указания на въззивната инстанция относно редовността на обв.акт.

 

§2. Доводите на страните

Прокуратурата подкрепя фактическите твърдения в обв.акт. Посочва, че те се установяват от показанията на свидетелите и от използването на СРС. Излага доводи от правна страна за наличието на пряк умисъл, както и общност на този умисъл. Посочва, че тази ОПГ е действала в посочения в обв.акт период, като всеки един от участниците в нея е изпълнявал указанията на подс. К.. Тя се е отличавала с висока трайност и устойчивост. Позовава се на конкретни свидетели (сред които и такива, които не са били разпитани от съда), както и на показания на свидетели от досъдебното производство (които не са били приобщени от съда). Поддържа обвинението и от правна страна, като предлага да се определят определени по размер и вид наказания за всеки един от тях. След постановяване на ТР № 4/16 по т.д. № 4/15 допълнително посочва, че подс. А., като счетоводител, може да е субект на данъчни престъпления, а оттук и на деяние по чл.321 вр чл.255 НК. Предлага да се определи наказание от 5 г "лишаване от свобода" за подс. К., от 4 г "лишаване от свобода" за подс. А. и по 3 г "лишаване от свобода" с прилагане на чл.66 НК за подс. А. и М..

Адв. И., защитник на подс. К., посоча, че обвинението не е доказано и следва да се постанови оправдателна присъда. Посочва, че не е имало никаква връзка между подс. К. и подс. М.; информация за връзка на подс. М. с подс. А. е едва от декември 2009 г. Също така подс. К. се е запознал с подс. А. едва декември 2009 г, с оглед това да изготвя документи при насрещни проверки от НАП на негова фирма с преустановена дейност. Тя не е изготвяла документи, свързана с дейността на инкриминираните дружества. Не е установено да има трайни отношения между тях с цел извършване на данъчни престъпления. Счита, че липсват доказателства за общност на умисъл за извършване на данъчни престъпления. Признава, че е възможно дейността на подс. К. и подс. А. да разкрива някои елементи на престъпления по чл.255 НК, но посочва, че предмет на делото е обвинение по чл.321 НК. Поради което и по това обвинение следва да се постанови оправдателна присъда. Евентуално, при осъдителна присъда, акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства - изминал значителен период от време, дълго времетраене на мерки за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест", настоящо правомерно поведение, трудова и семейна ангажираност на подс. К.. Поради което следва да се определи минимално наказание. След постановяване на ТР № 4/16 по т.д. № 4/15 допълнително посочва - въз основа на новопредставеното от него писмено доказателство - че престъпниятпериод на действие на ОПГ не би могъл да бъде периодът, посочен в обв.акт, доколкото "Е.И." е била деригистрирана по-рано. Счита, че в рамките на този период следва да се обсъди доказателствената маса - а именно липсата на участие на подс. А. и подс. М. в този период. Това и води до извод, че  претендираната ОПГ не участват поне трима човека. Поради което моли да бъде оправдан.

Адв. Б., защитник на подс. А., посочва, че осъдителна присъда не може да се постанови само при индициии за престъпление. Посочва, че защитата е затруднана от липсата на убедителна и стройна обвинителния теза. Акцентира, че обвинението е само по чл.321 НК - поради което не следва да се обсъжда дали подс. А. е съставял или ползвал документи или други деяния, сочещи за по-различни престъпления. Акцентира, че подс. М. и подс. А. нямат отношение към неговия доверител, поради което и не е налице минимално изискуемия се тричленен състав на ОПГ. И той посочва, че подс- М. е имал отношение с доверителя му едва от декември 2009 г, като първоначалните контакти на подс. К. с подс. А. са от началото на 2009 г. Преди това тези четири лица дори не са се познавали, освен подс. К. и А., които са братовчеди. Посочва, че поначало няма доказателства за извършване на данъчни измами по приспадане на неследващ се данъчен кредит, дори от експертизата. Също така тази дейност не е възможно да се извършва от посочените четири лица, поради което и не е налице основния елемент по чл.93 т.20 НПК. Не е установено претендираното от прокурора образуване на ОПГ чрез покана от страна на подс. К., нито че който и да е от тях е знаел за дейността на другия, както и че са предприемали действия в изпълнение на общия умисъл. Намира обвинението за недоказано, поради което подс. А. следва да бъде оправдан. След постановяване на ТР № 4/16 по т.д. № 4/15 неговият нов защинтик - адв. Момчилов - само поддържа доводите на адв. Б..

Адв. А., защитник на подс. А., посочва, че следва да се постанови оправдателна присъда. Счита, че не е доказано да е съществувала ОПГ, както и че подс. А. е взела участие в нея. Не желае да коментира твърденията в обв.акт, че подс. А. е бивша съпруга на подс. К. (което не е вярно); посочва, че посоченият от СпПр период не отчита факта, че "Е.И. **" ЕООД е била дерегистрарана по ЗДДС на 06.11.08 г, като след това тя не е подавала СД, не са изготвяне дневници за покупки, поради което не може да има престъпление. Същевременно подс. А. е имала отношение към тази фирма едва от януари 2009 г, когато е била натоварена да подготвя документи при насрещни проверки. Посочва, че не е доказано твърдението на СпПр, че подсъдимата е имала договор за счетоводно обслужване с "Е.И. **" ЕООД и "Е.Ф" ЕООД. Налице е пълна липса на доказателства относно обвинителните твърдения на прокурора. Отново посочва допуснатата ЯФГ в диспозитива, с включване на трето лице, спрямо което наказателното производство е прекратено. Посочва също така, че не е ясен изказът на СпПр относно "неверни фактури". След постановяване на ТР № 4/16 по т.д. № 4/15 допълнително посочва, че подс. А. следва да бъде оправдана, тъй като няма доказателства в подкрепана обвинителните твърдения.

Адв. В., защитник на подс. М., пледира за оправдателна присъда. Поставя въпроси дали едно лице може да бъде осъдено не въз основа на доказателства, а въз основа на декларации за виновност; както и при обвинение против група лица дали трябва да се обсъждат доказателства за всяко едно от тях поотделно. Акцентирана конкретни пороци в доводите на прокурора в пренията - декларативни заявления за доказаност на обвинението, общо позоваване на доказателствата против четиримата подсъдими, позоваване на неприети доказателства (свидетелски показания от досъдебната фаза, които са били заличени). Посочва, че обвинението е формулирано така, че само от тази формулировка е достатъчно да се постанови оправдателна присъда. А именно, след като не е повдигнато обвинение по чл.255 НК, това означава, че според СпПр не е било извършено Т.а престъпление - поради абсолютното задължение на СпПр да повдигне обвинение за всяко едно престъпление без изключение. Посочва, че след като се претендира конкретна престъпна дейност с определени фирми и с общ престъпен резултат, е трябвало да се повдигне такова обвинение; липсата му е доказателство, че СпПр не счита такова престъпление да е било извършено. В същия смисъл се позовава и на направените твърдения за длъжностно качество на подс. М., които не са намерили отражение в съответното квалифициране на деянието. А след като не е повдигнала съответно обвинение, то е приела, че това квалифициращо обстоятелство не е налице. Намира това за абсурдно. Счита обвинението за напълно недоказано, като причина за това е медийно-популистката насоченост на публичните власти, които подробно коментира. Счита, че произволно твърдението на прокурора, че подс. М. е бил давал съвети на останалите членове на ОПГ, като е възмутен от пълната липса на конкретизация и доказателства. Счита, че не е имало познанство мжду подс. К. и подс. М. и последният не е изпълнявал указанията на първия; такъв инцидентен контакт е имало само между подс. А. и подс. М., в рамките на изпълняваните служебни задължения от втория. И той се позовава на обстоятелството, че възможната престъпна дейност чрез "Е.И. **" ЕООД приключва 2008 г, като този инцидентент контакт е от декември 2009 г. Акцентира, че нито един свидетел (дори и тези, чийто показания не са част от доказателствения материал) не посочва да е познавал подс. М.. Приема, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимите, като приема, че инцидентният контакт между подс. А. и подс. М. не е престъпление, а нормална част от изпълняване на служебните задължения на подс. М., вкл провеждане на телефонни разговори и предоставяне на личния телефон на М. на трето лице, с оглед попълване на материали по данъчно досие. Акцентира на "зловещото" според него обстоятелство, че живеем в държава, където по такъв начин може да се използват данни от СРС - а именно без надлежна проверка на авторството на конкретните изявления, довело до публичното опозоряване на доверителя му. Също така се позовава на забраната присъдата да се основава само на материали, събрани със СРС. След постановяване на ТР № 4/16 по т.д. № 4/15 не излага допълнителни доводи.

Подс. К. моли да бъде оправдан.

Подс. А. моли да бъде оправдан, като посочва, че вече е осъден за "Е.Ф" ЕООД.

Подс. А. не се признава за виновна. Посочва, че не е възможно да е допринесла до неправомерно приспадане на данъчен кредит, доколкото е била ангажирана с делата на това дружество след неговата дерегистрация. Моли да бъдзе оправдана.

Подс. М. посочва, че е имал само служебна комуникация с подс. А., като не му е давал съвети и не е имал отношение към "Е.И. **" ЕООД.

 

§ 3. Относно предмета на делото

§3.1. Предметът на делото се формулира от обв.акт. А в случая в обв.акт се твърди, че елемент от фактическия състав на престъплението е също така 1) настъпването на определена вреда от вторичните престъпленията по чл. 255 НК, които тази ОПГ си е поставила за цел да извърши и също така 2) конкретизация на изпълнителните способи по чл.255 ал.1 т.1-2 и т.4-5 НПК, чрез които данъчните престъпления са извършени (тази конкретизация не е само на равнище словесно цитиране на нормата на закона в заключителната част - доколкото значителна част от обстоятелствената част на обв.акт е посветена именно на вторичната престъпна дейност - с посочване на конкретни деяния по укриване на данъци - контрагенти-фиктивни дружества, фактури (индивидуализирани по номера, стойност и др), дължими данъчни задължения по конкретни данъчни периоди, определени с индивидуализирани Справки-декларации.

Нещо повече - по-голямата част на обв.акт е посветена на вторичната престъпна дейност.

Това създава неяснота каква е действителната воля на СпПр - да повдигне обвинение само за формалното престъпление по организиране и членуване в ОПГ или да търси такава отговорност и за изрично и подробно посочените вторични престъпления, осъществени именно в рамкитете на твърдяната ОПГ. Т.е. съдът не би могъл да знае какъв е предметът на делото.

§3.2. След разясненията на въззивната инстанция в Определение от 30.09.2014 по в.н.ч.д. № 178/14 на АпСпНС следва да се приеме, че СпПр не желае нито да се търси самостоятелно наказателна отговорност за вторичната престъпна дейност (в който случай следва да се повдигне самостоятелно обвинение за нея), нито желае тази дейност да се приеме за оттегчаващо отговорността обстоятелство (в който случай тя щеше да бъде посочена именно като такова в обст.част и нямаше да фигурира в диспозитива.

Съобразно своите способности да тълкува волята на СпПр от съдържанието на обв.акт, напътстван от разясненията на въззивната инстанция в Определение от 30.09.2014 по в.н.ч.д. № 178/14 на АпСпНС, настоящият състав приема, че подробно описаната дейност по осъществяване на конкретни данъчни престъпления и причиняване на конкретен престъпен резултат, не е предмет на самостоятелно обвинение, а е включено в рамките на обвинението по чл.321 НК.

Или СпПр е приела, че конкретното посочване  на причинената вреда (размер на неплатени данъчни задължения) и начина, по който тя е причинена (способите по чл. 255 ал.1 т.1-2 и 4-5 НК) са елемент от фактическия състав на деянието.

Претендира се, че подсъдимите са извършили деянието по чл.321 НК не само защото са се организирали в ОПГ със специфичните белези за това - но и защото са укрили данъци в размер на 2 089 558, 11 лв - като за тази цел са извършили действията, посочени в чл.255 ал.1 т.1-2, 4-5 НК (СпПр ги е конкретизирала фактологически и правно). Т.е. укриването на данъците е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 321 НК.

§3.3. Независимо, че въпросът за редовността на така формулирания обв.акт вече е решен със задължителна сила, следва да се изложат доводи в тази насока – предвид съответните аргументи от страна на защитата в пренията им. Мястото на тези доводи е именно в мотивите на присъдата, доколкото те засягат въпроси по същество.

Обвинителният акт е порочен. Но неговата порочност не е процесуална, а материално-правна. Поради което и следва да се постанови съответния оправдателен диспозитив, а не да се прекратява съдебното наказателно производство.

Несъмнена е волята на СпПр да търси наказателна отговорност на четиримата подсъдими не само относно организирането им в ОПГ, но и за резултата от това – а именно извършване на вторична престъпна дейност, детайлно описана по начин на извършване, вкл с индивидуализации на фактури и краен престъпен резултат. Но тази воля не е намерила адекватна проява. Вместо да повдигне съответно обвинение, СпПр се е задоволила да посочи тази престъпна дейност като част от престъплението по чл.321 НК. Това е направено в обст.част, където са посочени начините за неправомерно приспадане на ДДС, описани са опорочените документи (дневници за покупки и фактури), както и размера на укрития данък; това е направено и в закл.част, където е посочен общият размер на укритите данъчни престъпления.

От тази гл.т. неправилното повдигнато обвинение (а именно като част от обвинението по чл.321 НК, вместо като самостоятелно престъпление по чл.255 вр чл.26 НК) на пръв поглед е процесуално нарушение; то несъмнено е такова, ако се разглежда само по себе си. Но всъщност неговото значение се преценява в рамките на образувано съдебно наказателно производство – което е образувано въз основа на обв.акт, внесен само и единствено по чл.321 НК. Поради което и посочването на това процесуално нарушение и даването на указания за отстраняването му ще бъде злоупотреба с процесуални правомощия от страна на съдията-докладчик.

От тази гл.т. въззивният акт по чл.249 НК (посочен в §2.1.) законосъобразно е отменил Разпореждането, с което е прието, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като волята на СпПр е била обективирана по този начин. Като краен резултат от това Разпореждане, ако бе потвърдено, щеше да бъде влошаване положението на подсъдимите (ако се абстрахираме от процедурата по чл.368 НПК).

Така при изпълнение на тези указания, СпПр или щеше да повдигне валидно обвинения по чл.255 вр чл.26 НПК, или щеше да изключи посочването на вторичната престъпна дейност – било само от диспозитива, било изцяло. В първия вариант положението на подсъдимите несъмнено би било влошено – доколкото спрямо тях ще се търси наказателна отговорност за още множество престъпления, макар и обединени в едно продължавано престъпление; във втория случай тези продължавани престъпления щяха да бъдат възприети само като оттегчаващи отговорността обстоятелства (каквото е настоящето положение; т.е. само наказателното производство щеше да бъде само забавено); в третия случай СпПр щеше да си запази възможността да води ново наказателно производство против подсъдимите за вторичната престъпна дейност.

Във всеки един случай положението на подсъдимите би било влошено. А не това е целта на процедурата по чл. 249 НПК. Напротив – тя има за предназначение да гарантира техните права. След като съдът би могъл да установи предмета на делото, съобразно законосъобразно формулираната обвинителна воля за едното престъпление (това по чл.321 НК), то не следва да прекратява съдебното производство, ако резултат от това може да бъде повдигане на ново, допълнително обвинение. Това би било злоупотреба с процесуални правомощия, доколкото под формата на признато от закона правомощие се достига до обратен на целения от законодателя резултат.

§3.4. Следва да се обърне специално внимание на доводите на страните, насочени към липсата на професионализъм от страна на СпПр. Тези доводи са пряко свързани и с особеностите на обв.акт, коментирани по-горе. Тези доводи касаят липсата на съответни изрични и конкретни доводи от страна на прокурора относно всеки един от подсъдимите поотделно, както и позоваване на показания на свидетели, искането за чийто разпит съдът изрично остави без уважение и заличи.

Действително доводите на държавното обвинение са важен ориентир за защитата, доколкото те могат да знаят в каква посока да насочат усилията си, така че да опровергаят онези аргументи, които имат за последица ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите. Липсата на подробни и изрични доводи в тази насока, обаче, не  водят до извода, че правото на защита е нарушено. Напротив – защитата е облагодетелствана, доколкото -  ако наистина доводите на прокурора страдат от тези недостатъци – то защитата няма да има нужда да ги опровергава. Поради което и възмущението, изразено от защитата, няма своето законово основание. В действителност това възмущение се базира не на особеностите на доводите на прокурора в съдебните прения, колкото на убедеността им в изначалната неоснователност и произволност на повдигнатото обвинение, доказателство за което те намират в претендираната липса на конкретика в прокурорските доводи в пренията.

Същевременно наказателният процес, в настоящата степен на своето развитие, предоставя определена оперативна самостоятелност на решаващия съд. Той е обвързан от рамките на обвинението – но в тези рамки може да прояви инициятива. Това се отнася не само до събирането на доказателства, но и до обсъждането им. След като съдът може да постанови осъдителна присъда независимо от изричното заявление на прокурора, че не поддържа обвинениет (чл.293 НПК), то с аргумент за по-силното основание съдът може да постанови такава присъда дори ако защитата приема, че пледоарията на прокурора не отговаря на определени изисквания.

Поради което следва да се пристъпи към обсъждане по съществото на обвиненията.

 

§4. Фактическа обстановка

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

§4.1. Подсъдимият К.А.К. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, работещ в Г. като шофьор на камион, с основно образование.

1. по н.о.х.д. № 166/98 на ВС Плевен, съдебният акт е влязъл в сила на 19.04.1999 г, с него е наложено за деяние от 21.06.1997 г по чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 г, което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години. Реабилитиран по право

2. по н.о.х.д. № 4936/05 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 08.06.2006 г, с него е наложено за деяние от 01.08.2003 г по чл. 206 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г, което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.

3. по н.о.х.д. № 1069/08 на ВС Пловдив, съдебният акт е влязъл в сила на 15.09.2008 г, с него е наложено за деяние от 18.04.2007 г по чл. 308 НК наказание „пробация".

Подсъдимият С.И.А. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, с основно образование, неработещ, осъждан, както следва:

1. по н.о.х.д. № 8/1988 на ВС С., съдебният акт е влязъл в сила на 09.02.1988 г, с него е наложено за деяние от 23.11.1987 г по чл. 131 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г, което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.

2. по н.о.х.д. № 38/89 на РС Видин, съдебният акт е влязъл в сила на 08.03.1989 г, с него е наложено за деяние от 29.12.1988 г по чл. 194 ал.3 НК наказание „удръжка от трудовото възнаграждение".

3. по н.о.х.д. № 224/91 на РС Видин, съдебният акт е влязъл в сила на 26.12.1991г, с него е наложено за деяние от декември 1989 - април 1990 г по чл. 252 вр чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г и половина, което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.

4. по н.о.х.д. № 127/94 на РС Видин, съдебният акт е влязъл в сила на 03.02.1995 г, с него е наложено за деяние от 08.12.1993 г по чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г при общ режим, като е приведено в реално изпълнение предходното наказание.

5. по н.о.х.д. № 71/95 на РС Видин, съдебният акт е влязъл в сила на 28.11.1996 г, с него е наложено за деяние от септември 1993 - февруари 1994 г по чл. 195 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г и половина. Това наказание е кумулирано с предходното, без да е приложен чл.24 НК.

6. по н.о.х.д. № 64/00 на РС Лом, съдебният акт е влязъл в сила на 18.08.2000 г, с него е наложено за деяние от 30.03.2000 г по чл. 196 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, при строг режим, като е приспаднато предварителното задържане от четири месеца и 18 дни.

7. по н.о.х.д. № 268/02 на РС Лом, съдебният акт е влязъл в сила на 20.02.2004 г, с него е наложено за деяние от 30.06.2002г по чл. 131а вр чл.129 НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при строг режим.

8. по н.о.х.д. № 232/04 на РС Лом, съдебният акт е влязъл в сила на 26.05.2004 г, с него е наложено за деяние от 21.05.2004 г по чл. 343б НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при строг режим, както и наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 1 година.

9. по н.о.х.д. № 6958/06 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 14.06.2007 г, с него е наложено за деяние от 09.02.2006 г по чл. 343б НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, на наказание "глоба" в размер на 150 лв и на наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 2 години. Тази присъда след влизането си в сила е отменена и делото възобновено. По новото дело, по н.о.х.д. № 6859/08 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 13.10.2008 г,  като с него е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца при строг режим, както и наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 10 месеца.

10. по н.о.х.д. № 14 920/09 на СРС, съдебният акт е влязъл в сила на 01.11.2011 г, с него е наложено за деяние от 20.07.2005г по чл. 227б НК наказание „пробация".

11. по н.о.х.д. № 9/11 на ОС Монтана, съдебният акт е влязъл в сила на 15.03.2011 г, с него е наложено за три деяния от 27.08.2007, 19.09.2007, 20.05.2008, г по чл. 255а НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 г при строг режим.

По това дело подс. С.А. е осъден за това, че е прехвърлил на Д.В. (свидетел по настоящето дело) и на Методи Ценов търговско предприятие на своето ЕТ, както и дружествения дял на "Люсим 2001" ЕООД и "Е.Ф" ЕООД по отношение на които имало установени данъчни задължения.

Последните наказания са кумулирани с определение на ОС Монтана по н.ч.д. № 9/11, влязло в сила на 19.04.2013 г, като е наложено само най-тежкото - а именно наказанието "лишаване от свобода" за срок от 2 години.

Подс. А. е освободен предсрочно с определение по н.ч.д. № 520/13 на ОС Враца, влязло в сила на 09.12.2013 г, като му е определен изпитателен срок от остатъка на неизтърпяното наказание - 7 месеца и 6 дни.

Подс. Г.А.А. е с ЕГН **********, българка, български гражданин, разведена, с висше образование, работеща, неосъждана. Тя има счетоводно образование, като по професия се занимава с организирането на счетоводството на търговски дружества, вкл на ЕООД, учредени на името на малограмотни лица от ромски произход (какъвто е случая по настоящето дело).

Подс. И.Д.М. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, неработещ. Към 2007 г той бил старши инспектор по приходите в ТД на НАП, офис Оборище. Като данъчен служител той имал подробни теоретични и практически познания в областта на данъчното облагане, вкл и относно събирането на ДДС и основанията за приспадане на ДДС.

---

Подс. К. и подс. А. имали близки отношения помежду си, тъй като били братовчеди и със сходни интереси, като и двамата били осъждани за различни престъпления, основно против собствеността. Те се познавали с подс. Г.А., доколкото ползвали нейните счетоводни услуги. Подс. И.М. ***, офис Оборище, като бил старши инспектор по приходите; същият през 2009 г имал определени отношения с подс. А., коментирани по-долу (§6 и §11).

§4.2. Подс. К.К. бил учредител, едноличен собственик на капитала и управител на "Е.И. **" ЕООД с ЕИК *********. Това дружество било регистрирано по ДОПК на 13.03.2007 г, а по ЗДДС на 17.04.2007 г.

Дружеството е дерегистрирано служебно по ЗДДС на 06.11.2008 г.

            Дейността на това дружество било покупко-продажба на стоки и извършване на СМР, ВОП доставки на автомобили и др.

С това дружество подс. К. осъществявал стопанска дейност - а именно строително-монтажни работи (СМР),  която осъществявал чрез лица от ромски произход от гр. Видин и околните села; чрез тези лица също така осъществявал дейност и като подизпълнител на СМР, възложени на трети лица. Същата такава дейност той осъществявал и чрез други дружества, формално регистрирани на името на трети лица, които му били издали пълномощни или дори без такива пълномощни.

Дружеството "Е.И. **" ЕООД (в целия период на регистрацията си по ЗДДС) също така извършвало доставки - като е доставило автомобили на лизингово дружество "Хипо Алпе Адрия Аутолизинг" ЕАД; тези автомобили са били закупувани от "Е.И. **" ЕООД преди това от чужбина в рамките на ВОП; незабавно след това препродавани на лизинговото дружество, като продажната цена била заплащана по банков път и изтеглена още същия ден от подс. К.. Касае се десетки автомобили, придобити в рамките на ВОП и непосредствено след това препродадени на лизинговото дружество, като тези сделки са подробно коментирани в експертизата в том 23  от досъдебното производство, поотделно за всеки данъчен период  (л.37 относно закупени автомобили и л.39 за продажбата им; л.43 относно закупени автомобили и л.47 за продажбата им; л.52 относно закупени автомобили и л.55 за продажбата им; л.58 относно закупени автомобили и л.60 за продажбата им; л.62 относно закупени автомобили и л.63 за продажбата им; л.65 относно закупени автомобили и л.66 за продажбата им и т.н.). В действителност дружеството на подс. К. било използвано от това лизингово дружество като подставено лице, което формално да придобие и след това да му прехвърли тези автомобили; в действителност реалния стопански оператор било това лизингово дружество. По този начин то прикривало своята стопанска дейност чрез дружеството на подс. К., като извличало облага от това.

Отделно от това Дружеството извършвало и множество доставки на "М.М И." ЕАД (посочени в експертизата в том 32  от досъдебното производство), както и отделни други доставки.

Офисът на неговото дружество било в кафене, преуборудвано като офис, стопанисвано от "П И К" ЕООД на П.К., където св. Д.М. работил като "кафеджия" (а след преоборудването като "офис мениджър", но отново със старите си задължения). Този офис се намирал в гр. С., ул. Р. № *. Този адрес бил обявен като адрес за кореспонденция и на други фирми, формално регистрирани на името на трети лица, но използвани от подс. К. - "Б. 2008", "Р" и др.

В този офис пребивавали подс. К. и подс. А., както и техен близък - "В."; при тяхно отсъствие св. М. събирал постъпващата поща за фирмите на подс. К. и му ги предавал.

§4.3. Към май 2007 г подс. К. взел решение така да организира счетоводството на "Е.И. **" ЕООД, че да не се заплаща дължимото ДДС. Това дружество било формален приобретател на автомобили, закупувани за нуждите на горепосоченото лизингово дружество; доколкото тези автомобили се придобивали чрез ВОП и след това прехвърляни на лизинговото дружество, ДДС се дължало и заплащало от дружеството на подсъдимия. За да може лизинговото дружество да ползва данъчния кредит, когато ги закупува от фирмата на подс. К., било необходимо счетоводството на "Е.И. **" ЕООД да бъде изрядно водено. Но за да не се заплаща дължимото ДДС, било нужно да се удостоверят и множество покупки, извършени от "Е.И. **" ЕООД - приблизително на същата стойност. За тези покупки на стоки и услуги "Е.И. **" ЕООД  имало правото на данъчен кредит. Така ДДС за внасяне и възстановяване се изравняват, като дружеството реално декларира за заплащане незначителна част от реално дължимото ДДС.

Това се отнасяло и до други сделки - доставки за "М.М И." ЕАД, както и извършваните СМР.

§4.4. Поради това подс. К. към май 2007 г взел решение да организира престъпна схема по придаване на документална привидност за извършени търговски сделки – а именно доставки към неговото дружество - като по този начин се облагодетелства от незаплащане на дължимо ДДС. За тази цел той се обърнал към подс. А. и подс. А. - като всеки един от тях имал специфични умения, познания, познанства или служебно положение, което би могло да бъде от полза за реализиране на тази престъпна цел.

Така подс. С.А. се познавал с множество лица, които макар и да са неграмотни и с нисък социален статус, имали регистрирани на свое име търговски дружества или били съгласни да се регистрират нови такива - срещу получаване на възнаграждение; той можел да ги убеди да му издадат пълномощни за управление на тези дружества, вкл и сключване на сделки; да ги убеди да прехвърлят дружествата на трето лице; да ги убеди да се подпишат под различни документи, невярно удостоверяващи неосъществени търговски сделки и нереализирани заплащания. За тази цел той им давал парични средства и им обещавал нови  плащания. Самият А. бил представител на множество такива фирми - вкл и на "Е.Ф" ЕООД и "В." ЕООД, като от тяхно име издавал фактури, удостоверяващи неосъществени сделки с "Е.И. **" ЕООД.

Самият подс. К. също така се снабдявал с такива опорочени фактури, благодарени на връзките и познанствата си с лица от ромски произход, собственици на подобни дружества "фантоми".

Подс. А. и подс. К. предавали тези фактури на подс. А., която счетоводно ги оформяла.

Така подс. Г.А. можела да осъществи счетоводното оформяне на тези документи, тъй като била счетоводител по професия. Така тя отразявала предадените й от подс. К. и подс. А. (и от трети лица, действащи по тяхна поръка) първични счетоводни документи в месечните и годишните данъчни декларации. Независимо че осъзнавала, че тези документи отразяват неосъществени реално стопански операции, тя въвеждала данните от тях в данъчните декларации, като така привидно се реализирал по-нисък размер ДДС за внасяне, в резултат на неправомерно приспадане на ДДС кредит. Също така подс. А. се грижила за поддържането на външен и формален ред в счетоводството - както на "Е.И. **" ЕООД, така и на множеството други фирми, негови контрагенти. Изпратените от данъчните служители искания за извършване на насрещни проверки й били предавани от подс. К. и А. (както и от трети лица, действащи по тяхна поръка), като тя се грижила да се снабди с нужните документи, вкл с невярно съдържание, така че да се придаде привидна законосъобразност на счетоводната отчетност.

В реализация на поставената си цел да организира престъпна схема по незаплащане на ДДС чрез своето дружество - "Е.И. **" ЕООД, подс. К. към май 2007 г вече бил влязъл във връзка с всеки един от останалите обвиняеми поотделно, като ги убедил да се присъединят към него, за да осъществят заедно тази престъпна цел - облагодетелстване от създаване на неверни стопански документи и деклариране на неосъществени реално сделки, имащи за последици укриване на дължимо ДДС.

Така подс. С.А. се съгласил да помага на подс. К.К. и заедно  да извършват данъчни престъпления, с цел да се облагодетелстват. Той се съгласил и поел задължението да осигурява първични счетоводни документи от трети дружества, чрез които да се създаде документална привидност за реално неосъществени стопански операции; съзнавал, че тези документи ще бъдат обработени от привлечения от подс. К. счетоводител - подс. Г.А. - като ще  бъдат включени в подаваните от нея месечни и годишни данъчни декларации и че това ще има за последица укриване на дължим ДДС.

Също така подс. Г.А. се съгласила да извършва счетоводното оформяне на представяните й от подс. К. и А. документи, както и да спазва указанията на подс. К. за това. Тя съзнавала, че тези документи обективират неосъществени реално стопански операции и че ще имат за последица извършването на данъчни престъпления, доколкото ще се укрият дължими данъци  по ЗДДС. Съгласила се и да подговя документи в отговор на насрещните данъчни проверки.

Подс. К. съзнавал, че горепосочените лица осъществяват дейността си въз основа на неговите указания и ръководство,  като тази дейност е пряко насочена към извършване на данъчни престъпления и извличане на облага от това.

По този начин и при това разпределение на задълженията, тримата подсъдими, вкл с помощта на трети лица (които формално били собственици, управители или упълномощени лица на търговски дружества), при нарушение на счетоводните и юридическите изисквания, потвърждавали неистина в подадени декларации по ЗДДС, допускали съзнателно осъществяване на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, използвали документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите и по този начин приспадали неследващ се данъчен кредит на "Е.И. **" ЕООД. За тази цел те използвали фактури, издадени от представители на "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. ****" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД. Тези фактури били неверни, доколкото отразявали неосъществени реално стопански операции и непредадени в действителност паричнисуми.

По този начин те довели до неустановяването на значителните суми ДДС за внасяне, дължими съобразно данъчния закон.

§4.5. С цел да прикрие своето участие в тази престъпна схема, подс. К. взел решение формално да прехвърли дружеството си на трето лице. Така на 07.12.2007 г дружествените дялове били прехвърлени на Е.Р.В. (безработен и неграмотен; криминално проявен), който става едноличен собственик на капитала, представител и управител; а подс. К. остава пълномощник. В действителност св. В. не е осъществявал търговска дейност, като подс. К. продължил да осъществява пълен контрол върху своето дружество, вкл и при продължаване на горепосочената престъпна дейност. Такъв пълномощник от 10.04.2008 г станал и подс. С.А.. Впоследствие на 19.09.2008 г дружествените дялове били прехвърлени на В.И.Р. (който също така е дълготрайно безработен и малограмотен); последният също така не е осъществявал търговска дейност, като се е съгласил формално да закупи дружеството заради обещана му имотна облага - сумата от 100 лв. Отново реалният контрол върху тази дейност се е осъществявал от подс. К..

През цялото време на регистрацията на това дружество по ЗДДС тримата подсъдими осъществявали горепосочената престъпна дейност, като с множество данъчни престъпления, коментирани по-долу, осуетили установяването на данъчни задължения в особено големи размери.

 

---

 

§ 5. Вторична престъпна дейност.

 В изпълнение на взетите решения подсъдимите, действайки в рамките на създадената от тях престъпна организация, предприели следните действия по укриване на дължимо ДДС.

§5.1. Относно фактически управляваната от подсъдимия К. "Е.И. **" ЕООД, той възложил на останалите участници в тази ОПГ да се снабдят и да използват фактури за нереализирани покупки от трети дружества, с чийто ДДС да се намали резултатът "ДДС за внасяне".

В изпълнение на тези указания подс. А. подготвил и предал на подс. А. фактури, издадени от "Е.Ф" ЕООД. Това дружество било собственост на подс. С.А., като той бил издал пълномощно на св. М.В. (който само формално се водил като лице, което представлява дружеството, като в действителност целта му била да получи имотна облага от подсъдимите А. и К. за това, че името му фигурира в документите). Това дружество имало значителен оборот съобразно отбелязванията в Справките -деклариции, с минимален ДДС за внасяне, доколкото това ДДС за внасяне се приспадало с претендирани покупки от трети лица. В действителност документалната отчетност не отразявала реално сключени сделки, прехвърлени стоки и оказани услуги, респективно не отразявала и реално предаване на парични средства. Конкретно издадените на "Е.И. **" ЕООД фактури имали за цел да придадат документална привидност за оказани доставки на това дружество и за получени от него парични средства, като в действителност такива сделки реално не били сключвани и не е имало заплащане по тях. Подс. К. също така е бил пълномощник на "Е.Ф", като е получавал данъчни документи за това дружество (л.15 том 2  от досъдебното производство).

Също подс. К. и А. подготвяли и предавали на подс. А. фактури, издадени от "В. **" ЕООД - което дружество не извършвало каквато и да е стопанска дейност; то било собственост на св. М.В. - който е бил убеден да закупи това дружество от подс. К.; последният му е заплащал периодично парични суми, защото формално се води управител; при постъпване на искания за насрещни проверки от НАП нужните документи били изготвяни от подс. А..

Двамата подсъдими К. и А. подготвяли и предавали на подс. А. фактури, издадени от "Б.Т. СБ". Това дружество било собственост и управлявано от С.Б. до 12.08.2007 г, когато дяловете били прехвърлени на Д.В., който и поел управлението. Съобразно счетоводната експертиза на л.64 том 21, това дружество също така имало големи обороти и малки суми ДДС за внасяне, което ДДС се намалявало от формални и фиктивни покупки, необективиращи реално сключени сделки, като доставчици са както и част от другите дружества, контрагенти на "Е.И. **" ЕООД - като "В." ЕООД, "В. **" ЕООД, "В." ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Р. **" ЕООД, така и трети дружества - за които, обаче, експертите също така установяват, че не извършват реална търговска дейност, а само издават документи, удостоверяващи недействителен стопански оборот.

Подсъдимите А. и К. използвали също така и фактури на "В.Т." ЕООД, което дружество било собственост на подс. С.А., които предавали на подс. А., за да бъдат включени в Дневниците да покупки и Справките-декларации и така да се създаде документална привидност относно извършени покупки от "Е.И. **" ЕООД, като незаконосъобразно се намали ДДС за внасяне. Това дружество било еднолична собственост на подс. С.А., който го прехвърлил на И.П.И. и П.П. С., но който си запазил положението на негов представител до 18.10.2007 г, когато представляващ станал св. Б.К.. Той преупълномощил Р. Н., която пък преупълномощила св. Д.В.. Това дружество също така участвало във вериги дружества, формално удостоверяващи основания за приспадане на ДДС, като след ревизии му били определени значителни данъчни задължения. И това дружество, подобно на останалите, съставяло основно неверни документи относно неосъществен стоков и паричен оборот, основно с дружества, познати като обичайните контгаренти на "Е.И. ** ЕООД - "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД", "Ф.К." ЕООД и др.

Те също така използвали и фактурите, издавани от "В. 2002" ЕООД, отново представлявано от Даниел В.. Също така това дружество не извършвало каквато и да е реална стопанска дейност, освен издаване на неверни фактури, създаващи привидност за извършени доставки и оказани услуги.

Подсъдимите използвали и фактури относно "К. **" ЕООД - дружество на св. Л.П., което също така ежемесечно декларирало значителни обороти и ниски нива на ДДС за внасяне; тези обороти са основно с кръга от фирми, създадени и управлявани от подс. К. и А. - "Б.****" ЕООД, "Е.Ф", "Е.И. **" ЕООД и др. В действителност такива сделки не били сключвани и парични средства не били предавани.

Те също така използвали фактури, издадени от "С.К.Г.****", управлявана от П.Г.. Това дружество не извършвала реална стопанска дейност.

Подсъдимите се снабдили и използвали фактури и от "Р. **" ЕООД, представлявана от В.И., което също така издавало фактури, неотговарящи на действителни доставки.

Отделно от това подсъдимите използвали и други търговски дружества, подробно обсъдени в експертизите, които, обаче, не следва да се обсъждат - тъй като са извън предмета на делото - вж §.9.2.

§ 5.2. Подс. А. приемала представяните от подс. К. и А. фактури, като ги включвала в ежемесечните Справки декларации по ЗДДС на "Е.И. **" ЕООД.

В тези Справки декларации били посочени фактури, издадени от горепосочените дружества, както следва, хронологически:

 

За данъчен период  април 2007 г

Това са фактурите № 781/25.04.2007 с ДДС 3 900 лв; № 782/27.04.2007 с ДДС 1 300 лв от "Е.Ф" ЕООД - или общо 5 100 лв

 

За данъчен период май 2007 г

Това са фактурите № 1078/28.05.2007 с ДДС 4 800 лв; № 1080/23.05.2007 г с ДДС 5 000 лв; № 1083/30.05.2007 г с ДДС 4 600 лв; № 1086/31.05.2007 г с ДДС 1 614 лв - или общо 16 014 лв от "Е.Ф" ЕООД.

 

За данъчен период юни 2008 г

Това са фактурите № 1260/11.06.2007 с ДДС 5 000 лв; № 1261/12.06.2007 г с ДДС 5 000 лв; № 1262/13.06.2007 г с ДДС 5 000 лв; № 1265/18.06.2007 г с ДДС 4 000 лв; № 1266/19.06.2007 г с ДДС 4 000 лв от "Е.Ф ЕООД" - или общо 23 000 лв.

 

За данъчен период юли 2007 г

Това са фактурите № 5213/25.07.2007 г с ДДС 19 700 лв; № 5214/26.07.2007 г с ДДС 26 620 лв; № 5215/27.07.2007 г с ДДС 26 620 лв; № 5216/31.07.2007 г с ДДС 357, 15 лв  от "В. 05" ЕООД - или общо 73 297, 15 лв.

Това са фактурите № 1075/16.07.2007 с ДДС 5 980 лв и № 1073/13.07.2007 г с ДДС 5 790 лв на "Е.Ф" ЕООД или общо 11 770 лв.

Това са фактурите № 199/02.07.2007 г с ДДС 2 400 лв; № 201/03.07.2007 г с ДДС 1 900 лв; № 203/04.07.2007 г с ДДС 300 лв; № 232/04.07.2007 г с ДДС 10 000 лв; №205/05.07.2007 г с ДДС 2 000 лв; №233/06.07.2007 г с ДДС 12 000 лв; №209/09.07.2007 г с ДДС 2 600 лв; №211/10.07.2007 г с ДДС 1 950 лв; № 213/11.07.2007 г с ДДС 2 485 лв; № 234/11.07.2007 г с ДДС 9 840 лв; № 235/12.07.2007 г с ДДС 10 800 лв; № 217/13.07.2007 г с ДДС 3 215 лв; № 219/17.07.2007 г с ДДС 1 780 лв; №236/16.07.2007 г с ДДС 10 000 лв; №220/17.07.2007 г с ДДС 2 800 лв; № 237/17.07.2007 г с ДДС 10 200 лв; № 221/18.07.2007 г с ДДС 2 420 лв; №223/19.07.2007 г с ДДС 2 460 лв; №215/19.07.2007 г с ДДС 1 750 лв; №225/20.07.2007 г с ДДС 2 540 лв; № 226/23.07.2007 г с ДДС 1 920 лв; №227/24.07.2007 г с ДДС 2 790 лв; №228/25.07.2007 г с ДДС 2 430 лв; №229/26.07.2007 г с ДДС 2 760 лв; №230/27.07.2007 г с ДДС 2 100 лв; №231/30.07.2007 г с ДДС 2 000 лв; №239/31.07.2007 г с ДДС 15 000 лв - на "Б.Т. СБ" ЕООД - или общо 125 140 лв.

Общо за периода – 210 207, 15 лв.

 

За данъчен период август 2007 г.

Това е фактура № 3014/24.08.2007 г с ДДС 35 714 лв, издадена от "В." ЕООД

Това са фактурите № 985/04.08.2007 г с ДДС 12 000 лв; №990/27.08.2007 г с ДДС 31 900 лв; №992/28.08.2007 г с ДДС 31 900 лв - издадени от "В.Т." ЕООД - или общо 75 800 лв.

Това са фактурите № 600/03.08.2007 г с ДДС 5 322 лв; №602/04.08.2007 г с ДДС 5 000 лв; № 604/05.08.2007 г с ДДС 6 000 лв; №606/10 .08.2007 г с ДДС  4 640 лв; № 608/11.08.2007 г с ДДС 6 800 лв; № 610/12.08.2007 г с ДДС 5 600 лв; № 612/13.08.2007 г с ДДС 4 160 лв; № 614/14.08.2007 г с ДДС 7 678 лв - издадени от "В." ЕООД на обща стойност 45 360 лв.

Общо за периода – 121 160 лв

 

За данъчен период октомври 2007 г.

Това са фактурите № 43/10.10.2007 г с ДДС 3 040 лв; №45/12.10.2007 г с ДДС 4 200 лв; №47/15.10.2007 г с ДДС 8 880 лв; №49/17.10.2007 г с ДДС 5 400 лв; № 50/17.10.2007 г с ДДС 8 220 лв; № 52/19.10.2007 г с ДДС 5940 лв; №54/19.10.2007 г с ДДС 8 394 лв; №55/22.10.2007 г с ДДС 7640 лв; №57/24.10.2007 г с ДДС 8320 лв; №58/25.10.2007 г с ДДС 8 740  лв; №59/26.10.2007 г с ДДС 11 437 лв; №60/29.10.2007 г с ДДС 12 015 лв; № 61/30.10.2007 г с ДДС 8 729 лв; №62/29.10.2007 г с ДДС 18 740 лв; №63/30.10.2007 г с ДДС 6 840 лв; №64/31.10.2007 г с ДДС 13 660 лв; №38/03.10.2007 г с ДДС 3 100 лв; № 37/01.10.2007 г с ДДС 5 500 лв; №202/01.10.2007 г с ДДС 31 980 лв; № 205/02.10.2007 г с ДДС 31 980 лв; №208/03.10.2007 г с ДДС 31980 лв; №211/05.10.2007 г с ДДС 31 980 лв; № 212/29.10.2007 г с ДДС 12 410 лв; № 217/10.10.2007 г с ДДС 31 980 лв; № 216/20.10.2007 г с ДДС 8 400 лв; №215/20.10.2007 г с ДДС 8 800 лв; №214/29.10.2007 г с ДДС 15 600 лв; № 213/29.10.2007 г с ДДС 10 400 лв; № 41/08.10.2007 г с ДДС 3 4600 лв - издадени от "В. 2002" ЕООД, на обща стойност 140 330 лв.

Това са фактурите № 993/25.10.2007 г с ДДС 3 520 лв; № 994/26.10.2007 г с ДДС 5 220 лв издадени от "В.Т." ЕООД на обща стойност 8 740 лв.

Това са фактурите № 2865/01.10.2007 г с ДДС 15 582, 80 лв; № 2866/02.10.2007 г с ДДС 9 610 лв, издадени от "Е.Ф" ЕООД, с обща стойност 25 192, 80 лв.

Това са фактурите от "С.К.Г.****" ЕООД - 8 броя, непосочени конкретно в експертизата в том 32

Това са фактурите № 608/12.10.2007 г с ДДС 14 600 лв; № 611/18.10.2007 г с ДДС 2 660 лв, издадени от "Б.Т. СБ" ЕООД, с ДДС на обща стойност 17 200 лв,

Общо за този данъчен период – 191 462,80 лв.

 

За данъчен период ноември 2007 г:

41 фактурите, издадени от "В. ****" ЕООД, с ДДС на обща стойност 315 250 лв (изрично посочени в л.34 от том 32  от досъдебното производство)

1 фактура, издадена от "С.К.Г.****" ЕООД, с ДДС на стойност 2 496 лв (изрично посочени в л.37 от том 32  от досъдебното производство);

22 фактури, издадени от "С.К.Г.****" ЕООД, с общо ДДС на стойност 317 746 лв (маркирани на л.37 от том 32  от досъдебното производство);

Общо за този данъчен период – 635 492 лв.

 

За данъчен период декември 2007 г

43 фактури, издадени от "В. ****" ЕООД, с ДДС на обща стойност 105 030 лв (посочени на л. 42-43 том 32  от досъдебното производство), като част от номерата на фактурите се дублират;

 

За данъчен период януари 2008 г

34 фактури, издадени от "В.Т." ЕООД, с ДДС на обща стойност 222 971,40 лв (изрично посочени на л. 51 том 32  от досъдебното производство), както и три други фактури на "В.Т." ЕООД с ДДС на обща стойност 11 781, 89 лв

11 фактури, издадени от "В. 2002" ЕООД, с ДДС на обща стойност 51 120 лв;

Общо за периода – 285 873, 29 лв.

 

За данъчен период февруари 2008 г

2 фактури, издадени от "К. **" ЕООД с ДДС на обща стойност 20 000 лв;

20 фактури, издадени от "Р. **" ЕООД с ДДС на обща стойност 287 194 лв;

19 фактури, издадени от "Ф.К." ЕООД с ДДС на обща стойност 199 540 лв;

Общо за периода 506 734 лв.

 

За данъчен период март 2008 г

27 фактури, издадени от "Р. **" ЕООД -  непосочени изрично в експертизата, вкл и размер на ДДС

24 фактури, издадено от "Ф.К." ЕООД -  непосочени изрично в експертизата, вкл и размер на ДДС

 

За данъчен период април 2008 г

20 фактури, издадени от "Р. **" ЕООД -  непосочени изрично в експертизата, вкл и размер на ДДС

27 фактури, издадено от "Ф.К." ЕООД -  непосочени изрично в експертизата, вкл и размер на ДДС

 

За данъчен период май 2008 г

21 фактури, издадени от "Е.Ф" ЕООД, с обща сума на ДДС 550 666, 60 лв

 

За данъчен период юни 2008 г

12 фактури от "Е.Ф" ЕООД, с ДДС 406 789, 99 лв

 

За данъчен период юли 2008 г

15 фактури от "Е.Ф" ЕООД, с ДДС 319 680 лв

 

За данъчен период август 2008 г

18 фактури от "Б.Т. СБ" ЕООД, с ДДС 913 340 лв.

 

За данъчен период септември 2008 г -  няма издадени фактури от дружествата, посочени в обв.акт

 

За данъчен период октомври 2008 г

2 фактури от "В.Т." ЕООД на стойност 8 740 лв

 

Общо за периода на регистрация на „Е.И. **” ЕООД по ЗДДС, размерът на ДДС, чието установяване било избегнато чрез горепосочената престъпна схема, надвишавал сумата от 4 млн лв. Тази сума е установена само относно изрично посочените фактури от вещите лица в експертизата; реалният размер е значително по-висок – той включва и фактури, издадени от посочените в обв.акт дружества, чийто точен размер на ДДС за внасяне не е посочен в експертизата; също така и фактури, издадени от дружества, които не са посочени в обв.акт.

 

Дружествето "Е.И." ЕООД служебно е дерегистрирано по ЗДДС на 06.11.2008 г.

На различни дати от декември 2007 г до ноември 2008 г е била преустановена и регистрацията по ЗДДС на останалите девет дружества, посочени по-горе.

 

§5.3. Тези справки декларации по ЗДДС били подавани от подс. К. (негов управител) от април до ноември 2007 г вкл; след това дружеството формално е прехвърлено на св. Е.В., който получава електронен подпис; неизвестно лице с неговия електронен подпис подава справки-декларации в периода декември 2007 - април 2008 г; за данъчни периоди май-ноември 2008 г тези справки-деклариции са подавани лично на гише от св. Е.В., с изключение на на данъчния период август 2008 г, когато е подадена от подс. С.А..

Всички тези фактури били отразени в Дневника за покупки на "Е.И. **" ЕООД и в Дневника за продажби на привидните доставчици - "Е.Ф" ЕООД, "В." ЕООД, "В." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Виа строй" ЕООД, "С.К.Г.****" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Р. **" ЕООД и "К. **" ЕООД. В нито един от тези случаи не била предоставена дължимата престация "услуги по договор", респективно не е имало реално заплащане или какъвто и да е друг паричен или имуществен трансфер. Тези фактури отразявали несъществуващи стопански операции и били съставени било от подсъдимия А., като представител на контрагентите на "Е.И. **" ЕООД, било от подс. К. и подс. А., но подписани от трети лица, формални собственици и представители на контрагентите. Тези трети лица - в по-голямата си част разпитани по делото - са се съгласили формално да се водят управители или собственици на множество ЕООД единствено с оглед обещаната им облага за това. В нито един случай тези сделки (покупки или получени услуги от "Е.И. **" ЕООД) не отразявали действително осъществени сделки и предаване на парични средства. Тези фактури били съставени единствено с цел да се създаде документална привидност за наличие на ДДС-кредит за възстановяване в полза на "Е.И. **" ЕООД, като така неправомерно се намали резултатът за ДДС за внасяне. Това ставало със съзнанието и съдействието на счетоводителя подс. А., която подготвяла месечните Справки декларации.

Пряк резултат от включването на тези неверни фактури в Справките декларации е създаване на фактическа привидност за заплащане на определени услуги, което има за правна последица правото на приспадане на дължимото ДДС. Това приспадане е осъществено в самите Справки декларации, като са декларирани минимални суми за внасяне. В огромния брой от случаи и тези минимални суми не са били внесени в бюджета.

 

§ 6. Относно подс. М.

Подс. М. бил данъчен служител, като имал специфични познания относно изискванията за счетоводната отчетност по ДДС, вкл и как и при какви условия данните в подадените декларации предизвикват проверки от данъчните служители.

Към декември 2009 Подс. М. вече имал трайни отношения с подсъдимия А., като в неустановен момент преди това той се е бил съгласил да му дава съвети и напътствия, така че да се гарантира безпрепятственото осуетяване на установяването и заплащането на ДДС на различни дружества, използвани от подс. А.. В рамките на тези близки и дружески отношения с подс. А., подс. М. преглеждал и давал съвети относно вече изготвени документи; също така давал съвети и взимал участие при изготвянето на нови документи. Тези документи били първични счетоводни документи, с невярно съдържание, предназначение за извършване на данъчни престъпления. Той също така осъществявал посредничество при контактите с други държавни служители, вкл и за предаване на парични суми на тези служители, за да извършат определени действия по служба.

 

§7. Относно мерките за неотклонение.

Подс. К. и подс. А. били с мярка за неотклонение "задържане под стража" от 22.01.2010 г до 16.12.2010 г, когато тази мярка била заменена с "домашен арест", респективно изменена в "подписка" на 17.02.2011 г за подс.К. и на 25.02.2011 г за подс. А.. На 25.01.2012 г били отменени всички мерки за процесуална принуда.

Подс. А. била с мярка за неотклонение "парична гаранция" от 2 000 лв, взета на 19.01.2010 г до 25.01.2012 г, когато била отменена.

Подс. М. бил задържан под стража на 08.05.2010 г до 18.05.2010 г, след което мярката му за неотклонение била променена в "гаранция", която е отмененана 10.07.2012 г.

В  съдебната фаза на производството подс. К. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", като реално е бил задържан на 04.03.2015 г в Г., от която дата тази мярка е започнала да се изпълнява. Тя е била заменена с мярка за неотклонение "домашен арест" от 12.10.2015 г (когато е изпълнено влязлото в сила определението от 02.10.2015 г) до 18.01.2016 г (когато е заменена с "подписка"), вкл и неговото фактическо задържане от 01 до 02 февруари 2016 г (равнозначно на "задържане под стража") поради допусната техническа грешка - наличие на актуален запис за издирване в СДВР.

 

§8. Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства :

 

 обясненията на подсъдимите - подс. С.А. (л.788 - 789 от съдебното производство), подс. М. (л.789 гръб от съдебното производство), подс. К. (л.934 от съдебното производство и л.1012 грб от съдебното производство), подс. А. (л.935 гръб от съдебното производство и л.1013 от съдебното производство).

 

показанията на свидетелите - св. Д.М. (л.403 гръб от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 ал.4 НПК на л. 50 том 1а  от досъдебното производство), св. Д.М. (л. 404 от съдебното производство, и л.52 том 1а от досъдебното производство), св. Л.П. (л.404 гръб от съдебното производство и л.25 том 5  от досъдебното производство), св. М.В. (л. 405 гръб от съдебното производство и л. 53 и л.60  том 5  от досъдебното производство), св. Б.Г. (л.457 гръб от съдебното производство,  л.112 том 15  от досъдебното производство), св. М.Г. (л.459 гръб от съдебното производство, л.53 том 16  от досъдебното производство), св. Б.К. (л. 460 гръб от съдебното производство, лист 90 том 14  от досъдебното производство); св. С.Б. (л. 461 от съдебното производство); св. С.М. (л. 599 гръб от съдебното производство, л. 9 том 5  от досъдебното производство); св. А.Ф. (л. 600 от съдебното производство, л.1 том 2б), св. П.Д. (л.601гръб от съдебното производство, л.34 том 5  от досъдебното производство); св. Б.И. (л.602 гръб от съдебното производство, л.57 том 17  от досъдебното производство); св. В.Р. (л.723 гръб от съдебното производство), св. Е.В. (л.932 гръб от съдебното производство).

 

писмени доказателства - писмо от Прокуратурата от гр. Кобленц, Г., относно задържането на подс. К. в изпълнение на издадената ЕЗА (л.230 и л.311 от съдебното производство), присъда на ОС Монтана и изменително решение на АС С. и потвърдително решение на ВКС (л. 580 от съдебното производство), РА и РД на В. 05 ЕООД (л.3, л.11, том 2  от досъдебното производство), Справка от НАП за разлрични фирми (л.141 том 3  от досъдебното производство), Справка от НАП за Е.Ф (л.156 том 3  от досъдебното производство), Справка от НАП за В. (л.171 том 3  от досъдебното производство), Заповед № 136/05.05.2010 г на НАП (л.4 том 10  от досъдебното производство), съдебни актове, даващи достъп до данъчна информация (л.50-70 том 13  от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване (л.8 том 11  от досъдебното производство), писмо от ГДИН (л.672 от съдебното производство), УАС и фирмени съдебни решения (л.694-697 от съдебното производство), писма от НАП (л.770, 843 от съдебното производство), справки от НОИ за различни свидетели (л.816-832 от съдебното производство), справки от Агенция по вписванията (обособени в отделна папка), Справка от НАП (л.950-954, л.961-964 от съдебното производство), свидетелство за съдимост (л.955 от съдебното производство), разпечатка от НАП (л. 1011 сп).

 

Писмени доказателствени средства - писмените протоколи, обективиращи разговори 16, 17, 18, 21 и 22 от том 6 от секретните материали

 

Експертизи - Комплексна финансово-икономическа, счетоводна и данъчна експертиза (том 2а  от досъдебното производство); Финансова и счетоводна експертиза на "Е.И." ЕООД (том 32  от досъдебното производство); Финансова и счетоводна експертиза на "В." ЕООД (том 18, л.100  от досъдебното производство); Финансова и счетоводна експертиза на "Б.Т.СБ" ЕООД (том 21, л.64  от досъдебното производство); Финансова и счетоводна експертиза на "Е.Ф" ЕООД (том 30, лист 61  от досъдебното производство); Финансова и счетоводна експертиза на "В. " ЕООД (том 37, лист 61  от досъдебното производство); Финансова и счетоводна експертиза на "К. **" ЕООД (том 37, лист 158  от досъдебното производство);

 

§9. Относно обхвата на доказване.

§9.1. Съдът следва да установява само онези фактически положения, които са посочени в обв.акт - първоначално при съставянето му или след изменението му (§3). Установяването на нови и различни факти би представлявало процесуално нарушение, доколкото ще накърни правото на защита на обвиняемите.

Но това се отнася само до онези факти, които са включени във фактическия състав на престъплението - или "основните факти"[1]. Само за тях е необходимо предварително твърдение за съществуването им, за да може те да бъдат предмет на доказване. Те са "основни", защото именно поради доказване на съществуването им се носи наказателна отговорност. Недоказването на основен факт е основание за оправдаване на подсъдимия.

Това не се отнася до "подпомагащи факти"[2] - или онези, от които може да се направи извод за съществуването на основните факти. Тези подпомагащи факти не са елементи от фактическия състав на престъплението; те имат косвено значение - при доказването им, при съвкупна преценка с останалите доказателства, може да се достигне и до извод за настъпването или ненастъпването на основния факт.

Недоказването на определен подпомагащ факт не води само по себе до необходимост от оправдателна присъда. Последната може да бъде обусловена само от недоказване на основен факт - което пък от своя страна може да е резултат от липса на доказателства както за самия основен факт, така и на доказателства за такива подпомагащи факти, от съществуването на които да може да се достигне до извод за наличието на основния факт.

При прякото доказване непосредствено се установява настъпването на определен факт - било то основен или подпомагащ. Респективно при косвеното доказване се създава определена степен на вероятност за съществуването на тази факт - основен или подпомагащ. Същевременно всеки един подпомагащ факт, вкл и пряко и несъмнено доказан, е косвено доказателство за съществуването на основния факт.

Налице е различие между "пряко доказателство" и "основен факт"; респективно между "косвено доказателство" и "подпомагащ факт". Прякото доказателство води до еднозначен извод за съществуването на определен факт (напр свидетелят е видял лицето "Х" да извършва нещо - което е пряко доказателство за деянието на "Х"). С оглед значението на този факт за делото този факт може да бъде определен като основен или подпомагащ. Ако този факт е елемент от фактическия състав на престъплението - той е основен; а ако допринася до изясняване дали този елемент съществува или не - той е подпомагащ.

Косвеното доказателство води до възможност определен факт да е настъпил (напр свидетелят е видял лице да извършва нещо, но не е сигурен, че това е лицето "Х" - което е косвено доказателства за деянието на "Х"). Но по своето естество това косвено доказателство винаги е пряко доказателство за друг факт (деянието), подпомагащ относно първия факт (авторството).  

-------

§9.2. Конкретно по настоящето дело.

Повдигнато е обвинение за ОПГ. Основните факти са онези, които се включват във фактическия състав на престъплението по чл. 321 НПК. Това са участниците в ОПГ, разпределението на ролите между тях, йерархична организираност, времетраене на ОПГ, както и поставената цел - извършване на определени престъпления. Тези престъпления са дефинирани като данъчни престъпления, извършени при осъществяване на търговската дейност на определени дружества, изрично посочени; конкретно са посочени и фактури, стойности, както и общ престъпен резултат - 2 089 558, 11 лв.

Същевременно вторичната престъпна дейност, съобразно нейната конкретизация в обв.акт, не е част от това престъпление - §3. Това е основание за постановяване на оправдателна присъда в тази част -  §12.1.

Поради което следва да се приеме, че основен факт по чл. 321 НК са само конкретните дружества, чрез които тази ОПГ си е поставила за цел да извършва данъчни престъпления - но не и конкретните деяния, чрез които вторичната престъпна дейност се е реализирала (фактури, сделки, стойност, ДДС за внасяне и възстановяване, вреди). Тези конкретни деяния са отделно престъпление, различно от това по чл.321 НК. Те не са елемент от неговия фактически състав - доколкото една ОПГ, поставила си за цел да извършва определени данъчни престъпления, ще бъде основание за носене на наказателна отговорност за организатора и участниците й, дори да не е извършила нито едно от тях. Достатъчна е определена конкретизация на тези данъчни престъпления - в случая използване на определени дружества - като не е необходимо реализиране на дори едно данъчно престъпление.

Т.е., от практическа страна, съдът при доказването на съществуването на ОПГ, е ограничен само до установяване на специфичното организиране и поставяне от подсъдимите за цел да се извършват данъчни престъпления чрез онези търговски дружества, които са изрично посочени в обв.акт. Този основен факт може да се докаже чрез подпомагащия факт на вторичната престъпна дейност. Или съдът следва да събира доказателства само относно извършените данъчни престъпления чрез посочените в обв.акт дружества - "Е.И." ЕООД, "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. ****" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД – а след изменение на обвинението за данъчни престъпления, изразяващи се в неправоверно приспадане на ДДС кредит от първото от тях чрез неверни фактури, издадени от останалите.

Респективно съдът не може да обсъжда евентуалното извършване на други данъчни престъпления, чрез други дружества - за които са налице съответни доказателства. Същевременно е свободен да събира доказателства за всички данъчни престъпления, извършени чрез тези дружества - а не само за онези, които са посочени в обв.акт (което СпПр е направила чрез преписване на част от съдържанието на тройната експертиза). Поради това и в §5.1. съдът даде подробно описание на фирмите "фантоми" - защото след като те са посочени от СпПр, съдът е свободен служебно да установи всички обстоятелства, които са свързани с тях. Поради това и съдът в §5.2. установи вторичната престъпна дейност на "К.К." ЕООД в по-голям обем от посоченото в обст.част на обв.акт - след като се твърди, че тази фирма е била използвана в определен период отвреме от процесната ОПГ за осуетяване на укриване и заплащане на данъчни задължения, съдът е свободен да установи в пълен обем тази престъпна дейност в същия период от време, а не само част от тази дейност (а именно преписаните от СпПр фактури от тройната експертиза). 

Това е така, доколкото тези данъчни престъпления не са основен факт. Те са само подпомагащ факт, относим към поставените цели на тази ОПГ - а оттам и към съществуването й и индивидуалните й белези. С установяване на вторична престъпна дейност в по-голям обем от твърдяното в обст.част на обв.акт не се излиза извън предмета на обвинението – доколкото тази вторична престъпна дейност поначало не е предмет на това обвинение - §3. Тя има значение само за оттегчаващо отговорността обстоятелство. А тези обстоятелства съдът свободно може да установява – без да е обвързан от обвинителните твърдения.

Налице е пречка за установяване на данъчни престъпления, извършени от същата ОПГ чрез други дружества - защото така ще се излезе извън рамките на обвинението, сочещи на конкретна поставена престъпна цел - извършване на данъчни престъпления чрез конкретни дружества. Производно на това не може да се установяват и тези други престъпления с оглед нуждите на индивидуализиране на наказанието.

На последно място възможността прокуратурата да търси наказателна отговорност за вторичната престъпна дейност, извършена от „Е.И. **” ЕООД чрез неверните фактури, издадени от останалите дружества по обв.акт, е преклудирана. Това е така, доколкото тази дейност вече фигурира в обст.част на обв.акт. Не е допустимо за втори път да се търси наказателна отговорност за нея – независимо че настоящия, първи път, опитът на прокурора да се търси наказателна отговорност е осуетен от неудачната процесуална форма за това. Вече са направени фактически твърдения за тази дейност и те са използвани за нуждите на настоящето наказателно производство.

Такава възможност съществува само относно аспект на вторичната престъпна дейност, който е осъществен чрез други фирми, непосочени в обв.акт.

---

Също така в §4.3. съдът изложи доводи относно осъществените ВОП на автомобили, доставки на Мини Марици Изток, както и СМР от страна на "К.К.", както и че в значителна част от случаите това дружество е било използвано като прикритие за реално осъществявана стопанска дейност от формалния приобретател (например при вноса на автомобили за нуждите на лизинговото дружество). Всички тези факти са извън обв.акт.

Същевременно те задължително следва да бъдат установени. Това е така, доколкото престъплението по чл. 255 НК има за предмет осуетяване на установяването или заплащането на данъчни задължения. Т.е. неправомерното приспадане на ДДС ще е престъпно само ако е налице валидно данъчно задължение, което да се приспадне. Защото ако едно дружество поначало не дължи ДДС, то използването на способите по чл.255 ал.1 т.1-7 НПК за приспадане, макар и неправомерно, не би било престъпление. Това е така, доколкото в тази хитопеза поначало ДДС не се дължи; след прилагане на способите по чл. 255 ал.1 т.1-7 не ще избегне установяване или плащането им. Единствена последица може да бъде неправомерна претенция за възстановяване на ДДС - чл.256 НК - което е извън предмета на делото.

По настоящето дело СпПр не е посочил онази стопанска дейност, въз основа на която се е формирало ДДС за плащане; описала е само онази неправомерна дейност, която е насочена към неправомерното приспадане на това ДДС.

Същевременно са направени твърдения, че такова ДДС за внасяне съществува; както и че именно с оглед избягване на установяването и плащането му е извършена престъпната дейност по организация, ръководене и членуване в ОПГ. С оглед проверка на тези твърдения съдът установи обстоятелствата по чл. §4.3. С това не излиза извън предмета на обв.акт - а установява правно релевантни факти, необходими за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите, които факти са извън фактическия състав на престъплението.

Следва да се посочи, че от данъчно-правна гл.т, с деклариране на ДДС за внасяне е налице оборима презумпция, че това ДДС се дължи - а именно, след като данъчното задължено лице е декларирало това свое задължение, то следва да го заплати. Не е необходимо установяване на верността на това деклариране. Усилията на данъчните органи са насочени не да установят, че действително е имало такава стопанска дейност и посоченото ДДС се дължи, а дали тази дейност не е била в по-голям размер, респективно се дължи повече ДДС.

За разлика от данъчното, в наказателното производство подобни презумпции не съществуват -  ТР № 1/09. За съда не е достатъчно установяването, че подсъдимите са декларирали ДДС за внасяне, за да приеме, че действително те дължат това ДДС; респективно, че като използват способите по чл. 255 ал.1 т.1-7 НПК, за да създадат привидност за ДДС приспадане, те извършват данъчно престъпление. Обратното - следва да се увери, че това деклариране на ДДС за внасяне обективира действително установена стопанска дейност. Това установяване не следва да бъде в същия обем и в същата детайлност като установяване на самото инкриминирано деяние (това по неправомерното приспадане); но то не може да се избегне. Това именно е предмета на обсъждането по §4.3.

С него само се извършва една допълнителна проверка, която е изцяло в полза на подсъдимите - дали в действителност и поначало съществува данъчно задължение за внасяне, избягването на чието установяване или внасяне е предмет на обвинението.

 

§10. Обсъждане на доказателствата

По делото не е налице съществено противоречия между доказателствата. От свидетелските показания, експертизите и писмените документи се установява по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият К. е организирал ОПГ, специално съставена с цел осъществяване на данъчни престъпления, към която привлякъл останалите подсъдими, като всеки един от тях имал поставена задача. Доводите на защитата в обратен смисъл не са основателни.

§10.1. На първо място ясно е установена документално оформената дейност както на основното дружество на подс. К. - "Е.И. **" ЕООД, така и на останалите дружества, чрез издаваните от които документи първото дружество, чрез действията на подсъдимите, е можело да формално да докаже основанията за приспадане на ДДС кредита - "Е.И." ЕООД, "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. ****" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД.

Тези документи са налични по делото, предмет на обсъждане от експертите - а именно хилядите фактури и договори, десетките месечни Справки декларации, Книги за покупките и Книги да продажбите. При все това съдът прие, че не следва да ги приема като писмено доказателство - предвид липсата на специални познания да изведе определени фактически изводи от съдържанието им. Тази задача е била поставена на експертите, които - в седем подробни експертизи, приети по делото (налице са и множество други експертизи, касаещи такъв аспект от дейността на подсъдимите, който не е предмет на делото - §9.2.) - ясно посочват - в сумиран и обобщен вид - стопанските операции, обективирани в тези документи. Т.е. претендираната в представените данъчни документи (първични и вторични счетоводни документи и Справки-декларации) стопанска дейност е ясно, несъмнено и непротиворечиво установена. Съдът напълно кредитира заключенията на експертите по обсъждане на тези първични счетоводни документи и изграждане на фактически изводи за документално оформените стопански операции.

§10.2. На второ място са доказателствата, насочени към установяване на невярност на документално отразената стопанска дейност - а именно, че сделките, обективирани с конкретните фактури и посочени след това в Дневника за покупките, респективно в Справките-деклариции - не са се осъществили реално. Това се установява на първо място от свидетелските показания.

По делото са разпитани значителна част от лицата, които документално се водят собственици или представители на тези дружества - "Е.И. **" ЕООД, "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. ****" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД. За всички тях е установено, че са представители на ромския етнос; че са ниско образовани или неграмотни; че са трайно безработни или инцидентно работещи с ниски заплати; че са в изключително тежко социално и икономическо положение. Поради което те са се съгласили да бъдат собственици или представители на различни юридически лица, единствено с оглед обещаното им възнаграждение за това. Те не са извършвали каквато и да е търговска дейност с тези юридически лица - като не са и целели това. Преследваната от тях цел е била само да получат възнаграждение за това, че имената им фигурират във фирмените документи.

Това са следните свидетели:

Св. Л. Петров - който е трайно безработен, имал регистрирани 20-тина фирми, сред които и "К. **" ЕООД, една от фирмите, посочена в повдигнатото обвинение. Той е работил в строителството, като работата му осигурявал подс. К.;*** подс. С.А.; бил пълномощни на С.А..

Св. М.В. е имал много фирми, като се занимавал със строителство, като част от тях ги бил закупил; подс. К. му давал пари, за да се води документално управител на фирмите; подс. Г.А. е извършвала насрещни проверки - като пояснява, че е изготвяла документи при искания от НАП за представянето им.

Св. Б.Г. - отново е "сламен човек"; посочва, че след като излязъл от затвора, се съгласил за пари да се подписва под документи; не си спомня, но може да е подписвал пълномощни.

Св. М.Г. - отново е "сламен човек", като посочва, че подс. К.К.  му е направил фирмата, като му е дал 300 лв.

Св. Б.К., собственик на "В." ЕООД - също така е "сламен човек", неграмотен е и се е съгласил да представлява това дружество (както и множество подобни) единствено заради обещаните му пари.

Св. С.Б. - е с над 40 фирми, които са били създадени от непознати за него лица и за които той се е съгласил да се водят на негово име, единствено с оглед обещаните му парични средсвта.

Св. С.М. - също така  е "сламен човек", нискограмотен и безработен, който срещу обещана парична облага се е съгласил на негово име да се водят търговски дружества.

Св. П.Д. - посочва, че подс. А. му казал да учреди фирмата, той е неграмотен и за това му е  дал пълномощно. Подс. А. му плащал пари, защото фирмата се води на негово име.

Св. Б.И. - също така е "сламен човек", който под давлението на подс. А. е учредявал търговски дружества, без намерение да осъществява каквато и да е търговска дейност с тях.

Св. Е.В. – първият формален собственик на „Е.И. **” ЕООД – който също така е неграмотен, безработен, криминално проявен; същият отрича всякаква съпричастност с това дружество.

Св. В.Р. - последният формален собственик на "Е.И. ** "ЕООД - който е трайно безработен, без доходи, като срещу възнаграждение от 100 лв се е съгласил да придобие това дружество.

Това се отнася и до другите формални собственици и представители на дружествата, които не бяха открити, за да бъдат разапитани (или са починали - П.Г.".

Д.В. е бил собственик на десетки търговски дружества (за нуждите на настоящето производство на "Е.Ф" ЕООД, "В. 2002" ЕООД, "Б.Т. СД" ЕООД), които са били дружества "паравани", използвани само за създаване на неверна документална отчетност. Съобразно Присъда по н.о.х.д. № 9/11 на ОС М. (л.580 от съдебното производство) подс. А. е прехвърлил на този свидетел две от дружествата си, с оглед избягване на установяване и плащане на данъчни задължения. Тази влязла в сила присъда установява ролята на св. Д.В. в отношенията му с подс. А., която  роля той изпълнява и по настоящето дело (двете деяния са приблизително в един и същи отрязък от време).  А тази роля е да бъде подставено лице, чрез което да бъде създавана документална привидност, която да осуети евентуално установяване на действителните данъчни задължения на търговски субекти.

С.Б. е е била представител на "Б.Т. СБ" ЕООД; на нейно са били регистрирани четири различни дружества; същевременно е полагала труд в гр. С. и гр. Л.с минимилано трудово възнаграждение.

Относно П.Т. - той е социално слаб, който е работил в различни дружества с минимална заплата; на негово име не е било регистрирано търговско дружество.

Относно Т.С., Ц.М. и П.Г. - на тяхно име (поотделно) са били регистрирани множество - а относно П. Г. десетки дружества - но не и от онези, които са посочени в обв.акт.

Поради което и евентуалните им показания биха били ненужни, а обсъждане на способността им реално да упражняват търговска дейност - неотносимо.

В тази насока са и експертните заключения. В изготвените експертизи се извършва детайлен преглед на стопанските операции на ревизираните дружества, като се достига до извод, че обективираните сделки реално не са били осъществени и реално не са били предавани посочените парични суми.

§10.3. Относно участието на подс. А. в тази дейност. Съдът не кредитира обясненията й, че през 2009 г се е запознала с подс. К. и е поела задължение да оформя документацията, нужна за отговор на насрещните проверки на НАП. И по-конкретно тя твърди, че не е водила счетоводството към момента на функциониране на ОПГ. В този смисъл са и обясненията на подс. К., който посочва, че това счетоводство е водена от друга счетоводителка, която пак се е казвала "Галя", но е била от Пловдив.

 По делото несъмнено е установено, че за реализиране на организираната от подс. К. дейност по неправомерно приспадане на ДДС, е било нужно участието на човек със счетоводни умения. Т.е. е несъмнено, че участник от тази ОПГ е бил счетоводител. По делото няма спор относно името на този счетоводител - това е "Галя" - но въпросът е дали това е подс. Г.А. - или неустановеното лице от Пловдив, споменато от подс. К. (евентуално Г. Гаманова - или лице със сходна фамилия).

Съдът приема, че следва да се кредитират показанията на св. А.Ф.. В процесния период тя е живяла на семейни начала с подс. К., имала е дете от него, като е изпълнявала указанията му да съставя многобройни документи, по-късно използвани при престъпната дейност на процесната ОПГ. Тя дава ясни и категорични показания, че именно подс. Г.А. е била счетоводител на фирмите на подс. К.; на нея са носили документи подс. К. и А.; с тях тя е общувала във връзка с необходимостта от съставянето на нови оправдателни документи. Св. Ф. не дава показания за друг счетоводител със същото малко име от гр. Пловдив. Напротив - тя посочва, че подс. А. е водила счетовоството на фирмите на подс. К. и А., както и че те двамата само с нея са общували във връзка с тези счетоводни въпроси.

Нейните показания, дадени пред съда и прочетени по реда на чл.281 НПК, са житейски достоверни. Не може да се приеме тезата на подсъдимата, че тя не е водила счетоводството на "Е.И. **" ЕООД, а само е подговяла документите, изисквани от насрещните проверки. На първо място е нелогично и неприемливо тя да е водила счетоводството на останалите фирми на подс. К. и А. (както посочва св. Ф.) - но не и на основната фирма на подс. К., с която той самият е работил; а едва по-късно да е поела счетоводното й обслужване, само с оглед данъчните проверки. На второ място по делото е установено явно и дори престъпно отклонение от изскванията  на счетоводната отчетност. Подс. А. е имала пряк достъп до тези документи. Но не се е противопоставила, а се е съгласила да участва в съставянето  не неверни документи и изпращането им до НАП. Това също така е доказателство за нейната предходна ангажираност със същата престъпна дейност в един по-ранен момент, инкриминиран по делото, при който са съставяни неверни Справки-декларации, Дневници за покупките и оправдаващите ги фактури, изпращани до НАП и така осъществяване на неправомерно приспадане на  ДДС.

На следващо място св. Д.М. също така дава показания (прочетени по реда на чл.281 НПК) за съпричастността на подс. А.. Той визира трайното участие на счетоводителя "Г." на фирма "П И К" в документообората, който касае тази фирма (тя е била на П.К., който не е разпитан като свидетел; нейната дейност е извън предмета на делото). Св. М. посочва, че в офиса са идвали множество документи за други фирми, които е предавал на подс. К.. Също така в офиса с него често са престоявали подс. А. и "В.", които се занимавали с документацията на фирмите на подс. К.. Също така посочва, че многократно в офиса са идвали както счетоводителката "Галя", така и подс. К..

Самата подс. А. посочи, че тя многократно е посещавала това кафене, доколкото е била счетоводител на фирмата "П И К".Поради което следва извода, че показанията на св. М. се отнасят именно до подс. А..

Не би могло да се приеме, че се касае за друга, трета "Галя" - доколкото е установено, че подс. Г.А. е водила счетоводството на множество фирми, занимаващи се с невярна документална отчетност, водеща до укриване на реалните данъчни задължения. Нейните чести посещения в кафенето на св. М. правят невъзможно тя да се е срещнала с подс. К. и подс. А. в претендирания значително по-късен момент.

На последно място самата вероятност подс. К. през 2009 г  да се е свързал с подс. А. с молба тя да отговаря на насрещни проверки е напълно изключена от установеното по делото. Отношението на подс. К. към това дружество е напълно различно. Прави впечатление, че непосредствено след регистрацията на „Е.И. **” ЕООД използваните неверни фактури са малко, за относително ниски суми; много бързо броя фактури и стойността им нарастват - §5.2. В процеса на разширяване на дейността по извършване на данъчни измами – престъпления по чл. 255 т.6 и т.7 НК – подс. К. прехвърля формално правото на собственост на фирмата св. В., който пък след това го прехвърля на св. Р. - §4.2. В действителност той продължава да я ръководи. Т.е. несъмнено е установено желанието на подс. К. да прикрие своето участие и да се възползва по таен начин от неправомерната дейност на тази фирма. Поради което е логически изключено след дерегистрацията на дружеството той да се ангажира отново по явен начин с нея. Напротив – следва да се приеме, че той е продължил своето формално дистанциране, доколкото подс. А. (която по негова поръка е отговаряла на насрещните проверки на НАП, за да запази формалната привидност за документна изрядност) още от самото начало на престъпната дейност е била ангажирана със счетоводството на това дружество и продължаващото й участие не е представлявало опасност за него.

Поради което съдът приема, че подс. А. е била счетоводителят, водил счетоводното обслужване на"Е.И. **" ЕООД и с чийто принос била осъещствявана престъпната дейност на процесната ОПГ.

§10.4. Съдът не кредитира обясненията на подс. К. относно обстотяелството, че към края на лятото или есента на 2008 г е приключил работата с "Е.И. **" ЕООД, и след една нулева Справка-декларация я прехвърлил на трето лице, по съвет на адвоката си. По делото е установено, че такава нулева Справка-декбарация не е била подавана. Също така е установено, че и след този период подс. К., макар и формално разграничен от това дружество, е продължил да осъществява същата престъпна дейност, до окончателното дерегистриране на дружеството по ЗДДС.

Следва да се приеме, че прехвърлянето на това дружество на трето лице – св. Е.В., както и последващото му прехвърляне на св. В.Р., се дължи на опитите му да прикрие своето участие в престъпната схема по незаплащане на ДДС. Съвсем очевидно е, че тези двама свидетели са подставени лица, които само формално са се водили собственици, управители и представители на фирмата, като реалната управленска власт се е осъществявала от подс. К., както и от подс. А. - като и двамата са били запазали правомощията си на нейни договорни представители.

§10.5. При обсъждане на тези доказателства, съдът достигна до извода, че подсъдимите А., К. и А. са съзнавали, че горепосочените дружества не извършват реална стопанска дейност; както и че издадените от тях фактури отразяват нереализирали се покупки от страна на "Е.И. **" ЕООД.

Значителна част от собствениците и управителите на тези дружества са били мотивирани да станат такива от подс. К. и А.. За фактурите, издадени от тези дружества, е несъмнено, че двамата подсъдими са съзнавали неверността им. Това се отнася и до св.А., която е била в тясна връзка с тях и е съзнавала, че включва в Книгата за покупките и в Справките-декларации неверни фактури.

За една по-малка част от дружества не се установи формалните  собственици да са били мотивирани от подсъдимите. Но от друга страна се установи по несъмнен начин, че тези дружества са били "фантоми" или "паравани" - т.е. не са осъществявали каквато и да е реална стопанска дейност. Т.е. е напълно невъзможно "Е.И. **" ЕООД да закупува стоки или да получава услуги от такива дружества "фантоми". Това е така, доколкото тези дружества обективно не биха могли да доставят стоката или да окажат услугата; а също така и защото дружеството на подсъдимите не е имало нужда от тази услуга или стока. Така, по косвен начин, се доказва съзнанието на подсъдимите, че ползваните от тях фактури са неверни - т.е. обективират нереализирали се стопански операции. Това се потвърждава косвено и от онази част от свидетелите, формални собственици на търговски дружества, които дружества са извън предмета на доказване по обв.акт - те посочват, че познават подс. А. и К. именно като хора, които им заплащат парични средства, за да се водят тези дружества на тяхно име.

§10.6. Всички горепосочени съображения касаят вторичната престъпна дейност. Но именно чрез нейните характерики се установяват и правнорелевантните факти, съобразно предмета на делото - съществуването на ОПГ, нейните индивидуализиращи белези и ролята и участието на всеки един от подсъдимите в нея.

Т.е. от броя и естеството на данъчните престъпления, разглеждани като цяло, като метод на извършване, като поставени по-общи и глобални цели, се установява, че тази престъпна дейност не е случайна и хаотична, а е продукт на предварителен замисъл, води се по определен план. Така се установяват белезите на ОПГ.

Поради което при обсъждане на горепосочените обстоятелства се достигна до извода, че неправилната счетоводна отчетност на „Е.И. **" ЕООД, базирана на фактурите, неотговарящи на действителни стопански операции и извършени разплащания, издадени от "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. ****" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД - е резултат от съзнателни и целенасочени действия на тримата подсъдими К., А. и А., които пък от своя страна са резултат от предварително постигната между тях трайна съгласуваност да извършват такива престъпления, с разпределение на ролите и задълженията, със съгласуване на взаимните действия, така че те със съвместни усилия да постигнат общ целен от всички престъпне резултат.

Т.е. налице са белезите на ОПГ - коментирани в § 13.

§10.7. Приетите по делото ВДС от приложените СРС имат твърде ограничено доказателствено значение. Всички те се отнасят до период от време, който е неотносим към дейността на ОПГ, която е законосъобразно да бъде изследвана от съда.

Съдът приема, че процесната ОПГ преустановява съществуването си към ноември 2008 г (§12.2.3). Специалните разузнавателни средства са били използвани повече от година след това. Наведените доводи от страна на защитата в този смисъл са основателни.

Така в том 5 от секр.материали искането е от 29.11.2009 г СГС, разрешено за 60 дни от 19.11.2009 г, относно изготвяне на записи на телефонните разговори на С.А., които записи са продължили от 25.11.2009 до 14.12.2009 г. В том 6  от секр.материали искането е от 23.10.09 г, относно С.А., за изготвяне на записи на проведени от него разговори по  телефона (различни от тези по том 5), разрешено е за 60 дни от 23.10.2009 г, като са изготвени  записи за периода 30.10.2009 - 21.12.2009 г. Така в том 7 искането е от 10.11.2009 пред СГС, местния компетентен за това съд към онзи момент, относно К.К., отново за разрешение за изготвяане на записи на проведени от него телефонни разговори, като е дадено разрешение от 16.11.2009 г за 60 дни, направено е искане за продължаване от 08.01.2010, разрешението за това е дадена на 11.01.2010 за още 30 дни. Изготвени са записи от 18.11 до 28.12.2009  г.

Тези разговори несъмнено имат връзка към престъпна дейност, насочена към неправомерно укриване на данъци. Но тази дейност е извън предмета на делото (§12.2.3). Те могат да имат само едно косвено доказателствено значение - а именно, след като към края на 2009 г четиримата подсъдими са имали определено поведение, то да се направи извод, че и към април 2007 до октомври 2008 г са имали подобно поведение.

Поради което позоваването на тези СРС се явява ненужно. По делото са налице многобройни преки доказателства за дейността на процесната ОПГ. Не е нужно да се събират нови доказателства в същата насока, особено с такава ниска степен на доказателствена убедителност. Поради тези основания съдът прие, че не е нужно да приобщава този вид доказателствен материал към доказателствената маса по делото. Това бе сторено само относно онези доказателства, събрани със СРС, които пряко касаят правното положение на подс. М. -  §11.

§10.8. По делото е налице противоречие между доказателствата относно второстепенни по значението си факти. Така в експертизата се посочва, че "Е.И." ** е било дерегистрирано на 07.10.2007 г; посочват се определени лица, които са подавали декларации. Същевременно в специално изисканата справка от НАП (л.770 от съдебното производство) е посочена дата за дерегистрация 07.11.2007 г, както и други лица (макар и с малки различия), които са подавали декларации. Доколкото тази справка е първично доказателство, изходяща от държавната институция, която получава и съхранява тези данни, тя следва да се кредитира.

§10.9. Доводите на защитата, насочени да убедят съда, че подсъдимите К., А. и А. не са обединили усилията си с цел извършване на данъчни престъпления, не могат да се споделят. Тези доводи са насочени към изключване на поне двама от подсъдимите от участие в престъпната дейност, за да се установи ненастъпване на елемент от фактическия състав на деянието – поне трима участника в ОПГ. Съдът споделя доводите и на четиримата защитници, че подс. М. не е участник в тази ОПГ (§6 и §11); но при все това установява – от многобройните, непротиворечиви и убедителни доказателства, че останалите трима подсъдими – подс. К., подс. А. и подс. А. – са били обединили усилията си за извършване на данъчни престъпления.

Съдът не кредитира обясненията на подс. К., че той реално и от името на дружеството си е извършвал доставките на автомобили, които закупували брат му и майка му в Г.. Това е несъмнено опровергано от писмените доказателства – от които е видно, че непосредствено след закупуването на автомобилите фирмата на подс. К. ги е препродавала на лизинговото дружество (§5.2), както и че той веднага е изтеглял парите в брой. Следва изводът, че „Експорт Интереншънъл 07” ЕООД е била използвана като подставено лице от това  лизингово дружество, с оглед укриване на данъци – защото няма друго обяснение защо това дружество само’ не си е купувало автомобилите.

Допълнително доказателство за това се намират в обясненията на  подс. А. – тя посочи, че част от нейните счетоводни услуги са били насочени към решаване на правните проблеми, възникнали, след като св. Ф. (живееща на семейни начала с подс. К. към този момент), катастрофирала с взет на лизинг автомобил – от същото лизингово дружество. Тези правни проблеми възникнали, защото застрахователното обезщетение не покривало стойността на автомобила, поради което подс. К. трябвало да продължи да плаща част от лизинговите вноски – на същия катастрофирал автомобил. По този въпрос даде допълнителни пояснения подс. К. - а именно, че автомобилът бил взет под лизинг формално от св. Ф., но по негово искане, като той го предална трето лице, което нямало доходи, за да сключи договор за лизинг; след това третото лице катастрофирало с автомобила.

Т.е. е видно, че подс. К. не е имал финансова самостоятелност, респективно действително право на собственост спрямо формално внесените от неговата фирма автомобили. В противен случай не би взел на лизинг такъв автомобил – а би го задържал за себе си и би го дал на своя приятел, без да е нужно да ползва посредничеството на св. Ф.. Отделно от това, при разглеждания случай (катастрофа на автомобила и спиране на плащанията), за подс. К. не би представлявяла финансова трудност да заплаща лизинговата вноска, за каквито трудности и юридически проблеми споменава подс. А..

Относно подс. А. – съдът приема, че не са основателни доводите на защитата му, че след като обвинението е само по чл.321 НК, следва да се дистанцираме от това дали той е съставял или подбуждал други да съставят неверни фактури; респективно дали е мотивирал трети лица формално да учредят или придобият дружества, издатели  на такива фактури. Повдигнато е обвинение за ОПГ, която си е поставила за цел извършване на данъчни престъпления; поради което установяването на тези престъпления е част от предмета на делото. А по настоящето дело се установи, че именно такава е била ролята на подс. А. в процесната ОПГ – да намира трети лица, които притежават, придобиват или учредяват фирми „фантоми”, издатели на опорочени документи, създаващи документална привидност за наличие на предпоставки за приспадане на ДДС кредит.

Относно подс. А. съдът вече посочи защо не кредитира обясненията й, коментирани и от защитата й, че едва през 2009 г се е запознала с подс. К. и е била ангажирана с „Е.И. **” ЕООД - §10.4. Отново защитата акцентира на допуснатата ЯФГ в диспозитива на обв.акт. Този въпрос е коментиран в първото съдебно заседание на л. 175 от съдебното производство. Няма основание съдът да промени становището си. Несъмнено е допусната грешка, като е посочено името на св. Ф. като участник в тази ОПГ – независимо че спрямо нея производството е било прекратено. Но тази грешка не затруднява защитата да разбере персоналния обхват на обвинението. Това е видно от наведените доводи от всички защитници, вкл и от адв. А.. В смисъл е и Решение № 446 от 27.10.2008 г. по н. д. № 476/2008 г., Н. К., І н. о. на ВКС, където се коментира подобна ЯФГ - която отново не затруднява разбирането на волятана прокурора.

Също така защитника на подс. А. счита, че обвинението не е ясно поради използване на израза „неверни фактури” от държавното обвинение. Понятието е широко използвано в правото и има за съдържание посочване на фактическо обстоятелство, което не отговаря на действителността. Конкретните особености на тези фактури са коментирани в § 5.3.

На последно място следва да се маркират и пространните доводи на защитника на подс. М., визиращи логически несъответствия – а именно, че след като прокуратурата не е повдигнала обвинения за данъчни престъпления и за длъжностното качество на подс. М., като е абсолютно задължена да го направи, ако установи основания за това, то следва изводът, че не е установила такива основание и оттам – че такива основания няма; респективно съдът е задължен да приеме, че такива основания няма. Тези доводи биха могли да бъдат допълнени и относно квалифициращото обстоятелство „користна цел”  - като отново се твърди такава без съответно обвинение. Същевременно те са дотолкова несериозни, че не следва да се обсъждат; правно-логическата им несъставомерност е очевидна.

 

§11. Относно подс. М.

По делото не се установи от фактическа страна подс. М. да е част от процесната ОПГ.

Повдигнато е обвинение, че неговата роля в това ОПГ е да дава съвети и разяснения на подс. К. и подс.А. относно изготвянето на счетоводните документи, с оглед неправомерно приспадане на ДДС кредит. Доказателства за подобни контакти с подс. А. се събраха - но те визират отношения извън предмета на делото. Няма доказателства за подобни взаимоотношения с подс. К..

§11.1. Единствените доказателства за контактите на подс. М. с останалите подсъдими са изготвените ВДС на използваните СРС. Тези контакти не се установяват нито от писмените доказателства, нито от свидетелските показания. При извършените претърсвания и изземвания в офиса на подс. М. и дома му, при прегледа на информацията в компютъра му, не са установени документи или други информационни данни, свързващи го с десетте фирми, използвани от подс. К., А. и А., за да вършат данъчни престъпления.

По делото не са прилагани СРС спрямо подс. М.. Такива са прилагани спрямо подс. К. и подс. А.. Същевременно при арестуването си на 04.05.2010 г подс. М. доброволно е предал телефона си (л.8 том 11  от досъдебното производство), като е направил изявление, че той ползва конкретен телефонен номер - 0878-622-333. В съдебно заседание потвърди, че той е ползвал този телефонен номер. Поради което може да се проследят неговите изявления, при контактите му с двамата подсъдими.

§11.2. От изготвените ВДС се установява следните разговори, проведени с подс. М.: том 6 секр материали, разговори 16,17,21,22 с подс. С.А., проведени 10-21.12.2009 г;

Следва да се посочи, че е несъмнено, че разговорите са проведени от подс. М.. Така той е назоваван по малко име от събеседника си; сам посочва, че "отива на ревизия" - което отговаря на длъжностните му задължения към онзи момент (разговор 16, разговор 21, том 6). При прослушването им и при дадените обяснения той потвърди авторството си.

            От тези разговори несъмнено се установява съпричастността на подс. М. към документи, изготвяни от подс. А.. Така в разговор 16 том 6 той го пита дали са готови с документите; иска да предаде на "К." (подс. К.К.) да му звънне по-рано, за да се консултират относно приготвените документи. Тези документи следва да бъдат представени от подс. М.. Макар и завоалирано се обсъжда и сума за подкуп. Тази тема се обсъжда и в разговор 17 - относно документите, които носи подс. С.А. и относно "ония неща", които са у подс. К.К..

От тези разговорисе достита до извод за изключително близки отношения между подс. А. и подс. М.. Разговорът между тях е свободен и непринуден; очевидно се познават много добре и двамата с лекота водят разговори за подготвяне на документи и представянето им пред трети лица. Тези разговори са изпълнени с недомлъвки и подразбиращи се недовършени изречения - което е присъщо на неформален разговор между близки, които се разбират "от половин дума". Те са и частично кодирани - което отново е индиция за общото съзнание за неправомерност на предприетите действия и продължаване на тези действия въпреки това. Тези разговори разкриват не само ангажираността на подс. М. към дейността на подс. А. по подготвяне и представяне на документи (а с оглед контекста на отношенията между тях, с оглед професиалната ангажираност на подс.А. по неправомерно отчитане на дължимо ДДС, респективно на подс. М. като инспектор по приходите, с оглед останалите разговори, провеждани от подс. А. - тези документи несъмнено са данъчни документи, имащи за последица неправилно отчитане на дължими данъци), но и негова ангажираност към съставянето на  порочните първични счетоводни документи.

Т.е. той не само дава консултации и помага при отстраняване на грешки при подготвяне на порочните (по смисъла на чл.255 ал.1 НК) документи, но и сам е съпричастен при съставянето им.

Особено показателен е разговор № 22 от том 6 секр материали. Той визира определен конфликт между подс. А. и подс. М. - доколкото първият не може да даде в уговорения срок определена парична сума на човек, уреден от М.; подс. А. го уверява, че е имал тази парична сума миналата седмица, но я изхарчил; подс. М. се ядосва, че така се поставя в неблагоприятна светлина пред човека, за когото са парите (подразбира се - за да извърши насреща определено действия или защото вече го е извършил). Така подс. М. посочва: "Давахте зор, а сеа асъл да се излагам пред човека". Впечатляващи са и аргументите на подс. А., за да се оправдае - а именно той се позовава на трайните си отношения с подс. М. като доказателство, че ще предаде парите след няколко дни.

От този разговор се установява и ролята на подс. К. - а именно "шефа", който ще може по-късно да осигури тези пари.

§11.3. Относно разговор № 18 съдът приема за основателни доводите на защитника на подс. М., че този разговор, макар и проведен от телефона на подс. М., не е проведен с него самия. Това е видно както от особените характеристики  и индивидуалните различия на гласа на събеседника на подс. А., в сравнение с останалите четири разговора, несъмнено проведени с подс. М., така и от съдържанието му. Поради което съдът цени този разговор най-вече от гл.т. на това, че трето лице коментира определени обстоятелства с подс. А., като ползва телефона на подс. М.. Или това трето лице е било изпратено от подс. А. при подс. М. в рамките на установените им специфични отношения, коментирани в §6, като липсата на необходимите документи (и печат) е довела до невъзможност да се постигнат целените от подс. А. и М. цели, поради което и подс. М. е предоставил на това трето лице своя телефон, за да проведе процесния разговор с подс. А..

§11.4. Горепосочените факти са извън предмета на делото. Това е така, доколкото тези факти визират определени отношения между подс. А. и подс. М. към декември 2009 г. А към този момент вече процесната ОПГ не е функционирала - тъй като дружествата, с които е осъществявала дейността си, вече са били дерегестриранипо ЗДДС (§5.2 края и §12.2.2). Т.е. тези разговори не визират определено съдействие, оказано от подс. М., по избягване на отчитането и заплащането на дължими данъчни задължения по ЗДДС относно посоченото в обв.акт дружество – „Е.И. **" ЕООД, нито относно останалите - "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. ****" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД. Към този момент всички те вече са били дерегистрирани по ЗДДС. А именно това е предметът на делото.

Несъмнено е, че тези разговори визират актуално съдействие, което подс. М. оказва на неправомерната деятелност на подс. А.; дори е несъмнено, че самият подс. М. е ангажиран не само с даване на съвети и разяснения (проверка на вече изготвени документи), но и с изготвянето на подобни документи; както и с посредничество към други длъжностни лица. Този деятелност на подс. М. е актуална - т.е. отнася се до периода от време, в който се водят разговорите. Тя се отнася към декември 2009 г.

От тук идва и изводът, че тя не се отнася към периода април 2007 - ноември 2008 г, когато е функционирала ОПГ с посочените от СпПр белези.

Не са събрани доказателства за подобна съпричастност към този отдалечен към момента на проведените разговори период от време.

Или няма доказателства, че подс. М. е бил част от ОПГ, поставила си за цел да извършва конкретни данъчни престъпления - чрез десетте посочени от СпПр търговски дружества. Не се установи нито едно негово деяние към периода от време, когато тази ОПГ е съществувала.

А от деянията му година по-късно (изявления от разговорите с подс. А.) не може да се направи извод, че той е имал такова поведение и година по-рано. Действително отношенията между подс. А. и подс. М. са дружески и близки; действително подс. А. търси съдействие от подс. М. и го получава относно мотивиране на друг данъчен служител срещу получаване на имотна облага да извърши определено действие (евентуално нарушение) по служба. Но от тези обстоятелства, установени за края на 2009 г, не може да се направи извод за съпричастност на подс. М. към ОПГ повече от година по-рано.

§11.5. Отново следва да се посочи, че единствените доказателства, свързващи подс. М. са проведените четири разговора с подс. А. (и един от трето лице с негов телефон). Те са достатъчни, за да се приеме определена тясна съпричастност на подс. М. към престъпната дейност на подс. А. към декември 2009 година. Но от тях не може да се достигне до извод за такава съпричастност в периода март 2007 - ноември 2008 г.

Наличието на данни от ВДС от СРС като единствено доказателство за съпричастност на подс. М. само по себе си не би могло да е формална пречка за осъждането на подс. М. по чл.177 ал.1 НПК. Те следва да се преценяват в съвкупност с останалите доказателства, сочещи за съществуването и индивидуалните белези на процесната ОПГ.

И именно въз основа на тези останали доказателства са достига до извода, че подс. М. следва да бъде оправдан - към момента на обвързаността на подс. М. с подс. А. и подс. К. визираната в обв.акт ОПГ вече не е съществувала. Защото тези останали доказателства очертават фактическа обстановка, при която съпричастността на подс. М. към дейността на подс.А. и подс. К. не е съпричастност към онази ОПГ, описана в  обв.акт.

И по-конкретно - подс. М. е бил ангажиран към престъпната дейност на подс. А. (и дори пряко и тясно ангажиран) - но не е бил ангажиран към неговата дейност в периода март 2007 - ноември 2008 г относно десетте дружества, посочени в обв.акт - Е.И." ЕООД, "С.К.Г." ЕООД, "В." ЕООД, "В. ****" ЕООД, "В." ЕООД, "Е.Ф" ЕООД, "Ф.К." ЕООД, "Б.Т. СБ" ЕООД, "Р. ** " ЕООД, "К. **" ЕООД.

Поради което и не може да бъде признат за виновен и осъден. Нито за участие в ОПГ, поставила си за цел да извършва данъчни измами чрез тези десет дружества (каквото е повдигнатото обвинение - което той деяние той не е извършил - съобразно събраните доказателства); нито за съпричастността му към продължаващата и към края на 2009 г престъпна дейност на подс. А. (каквото деяние той е извършил - но не му е повдигнато обвинение).

Той следва да бъде оправдан - също както и останалите подсъдими са оправдани за това, че са участвали в ОПГ след ноември 2009 г (§12.2.)

§11.4. Поради това подс. М. следва да бъде оправдан - на основание чл. 304 пр.1 НПК - тъй като не се установи, че деянието е извършено.

Не се установи, че е извършено деянието, описано в обв.акт. Не се установи, че подс. М. е взел участие в ОПГ, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления чрез десетте процесни търговски дружества. Неговата деятелност към декември 2009 г не би могла да е насочена към неправомерно неустановяване и неплащане на ДДС на тези дружества - тъй като към този момент ОПГ, поставила си за цел да извършва такива престъпления, вече не е съществувала (§12.2.2.)

Тази деятелност несъмнено се отнася до съществено различни обстоятелства - за други дружества или за друг вид данъчни задължения.

Въз основа на тези мотиви съдът оправда подс. М. по повдигнатото му обвинение. Не се установи, че той е извършил точно това престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Същевременно не е възможно да бъде осъден за друго престъпление без съответно изменение на обвинението (§12.2.3).

§11.5. Поради което не може да бъдат споделени емоционалните доводи на защитника на подс. М., вкл и аргументите от нападките му към представителя на СпПр. Не може да се приеме, че публичната власт произволно и неоснователно е повдигнала обвинение против добросъвестен данъчен служител. Това е така, доколкото и не може да се приеме, че установените със записаните разговори контакти на подс. М. с подс. А. са в рамките на нормалните отношения между държавен служител и обслужвания от него гражданин. Напротив – касае се за близки отношения, съвсем очевидно насочени към подпомагане от страна на подс. М. в дейността на подс. А. – а неговата дейност, единствено установена по делото, е да създава документална привидност, водеща до осуетяване на установяването на данъчни задължения по ЗДДС.

 

При така установената фактическа обстановка  съдът достигна до следните правни изводи:

§12. Относно оправдателните диспозитиви

§12.1. На първо място следва да се постанови оправдателен диспозитив относно обвинението, че елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 321 НК е престъпният резултат, постигнат от ОПГ - в конкретния случай подробно описаните данъчни престъпления (§1.4 и §2.2.).

Следва да се приеме, че тази правна квалификация не е правилна. В действителност престъплението по чл.321 НК е формално - или не изисква реалното извършване на т.нар. вторична престъпна дейност - в случая данъчни престъпления по чл. 255 НК. Тези данъчни престъпления може да бъдат едно от доказателствата за съществуването на такава ОПГ и за нейните характеристики (период на съществуване, участници, взаимоотношения между тях, разпределения на задълженията, поставени и постигнати цели и др). Но тези данъчни престъпления не са елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 321 НК.

Поради което следва да се постанови оправдателна присъда относно това обвинение - само на фазата на обвинителните твърдения - доколкото те не кореспондират с нормата на закона.

Същевременно няма пречка тази вторична престъпна дейност да се обсъди като едно от доказателствата за съществуването и дейността на ОПГ - което и бе сторено по-горе- §10.

§12.2. На следващо място следва да се постанови оправдателен диспозитив относно обвинението, че ръководената от подс. К. ОПГ е действала за периода от март до май 2007 г и след ноември 2008 г до 19.01.2010 г (датата на ареста на членовете й).

Относно оправдаването за периода от март до май 2007 г – не може да се приеме, че дейността на тази ОПГ съвпада със съществуването на дружеството на подсъдимия. Напротив – доколкото тази дейност е свързана с данъчни измами по ЗДДС, то тя може да започне едва след регистрацията на дружеството по ЗДДС и към момента на подаване на данъчна декларация. Доколкото такава декларация се подава след регистрацията, съдът прие, че началният мометн на дейност на ОПГ е едва май 2007 г. Относно оправдаването за периода след ноември 2008 г следва да се посочат по-подробни доводи.

§10.2.1. Това оправдане се налага от границите на обвинението. Съобразно наведените фактически доводи в обст.част на обв.акт, дейността на тази ОПГ се заключава в използването на опорочени документи по чл. 255 ал.1 т.1-6 НК в рамките на дейността на определени дружества. Т.е. съдът може да събира доказателства само относно тези отличителни индивидуализиращи белези на ОПГ - но не и относно други. И по-конкретно може да събира доказателства само относно поставянето за цел на тази ОПГ да използва опорочените документи по чл. 255 ал.1 НК именно на тези 10 дружества - но не и на други и различни (§9.2.).

Което обуславя неизбежния извод, че конкретната ОПГ, с цел да извършва данъчни престъпления, изразяващи се в недължимо приспадане на ДДС кредит, чрез изпозване на опорочени документи по чл.255 ал.1 НК на тези десет конкретни дружества, вече не е можела да съществува след ноември 2008 г - когато е била преустановена регистрацията по ДДС на основното от тях - а именно "Е.И. **" ЕООД. На различни дати от декември 2007 г до ноември 2008 г е била преустановена и регистрацията по ЗДДС на останалите девет дружества -  което е ново доказателство за невъзможност да продължат да ги използват за целите на тази ОПГ.

На 06.11.2008 г е прекратена регистрацията на "Е.И. **" ЕООД; няма събрани доказателства за извършване след този момент на каквато и да е вторична престъпна дейност по неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит. Това е видно от изготвеното експертно заключение (л.83 том 32  от досъдебното производство). Такава престъпна дейност е и обективно фактически възпрепятствана от дерегистрацията. След нея това дружество (както и останалите) вече не са данъчно задължени лица по ЗДДС, не дължат ДДС (освен начисленото към момента на дерегистрацията и от минали периоди) и не може да извършват приспадания. Т.е. поставените престъпни цели вече не може да се постигнат чрез тях.

Това води до извода, че конкретното деяние по организиране и членуване в определена, индивидуализирана с точно определени белези ОПГ, е било преустановено към ноември 2008 г. Това е крайната дата на съществуването на ОПГ, съобразно нейните индивидуализиращи белези по обв.акт.

След ноември 2008 г тази ОПГ не би могла да съществува, предвид липсата на обективна възможност да извършва точно този вид престъпления, които си е била поставила към март 2007 г - а тази невъзможност се дължи на дерегистрацията по ЗДДС на десетте търговски дружества. Поради което следва да се приеме, че престъплението по чл.321 НК, индивидуализирано и характеризирано с фактическите белези по обв.акт, е преустановено към ноември 2008 г.

Това е основание за постановяване на оправдателна присъда, че тази ОПГ е съществувала след ноември 2008 г до 19.01.2010 г.

§12.2.2. Съдът прие, че следва да постанови оправдателен диспозитив за периода от време след ноември 2008 г доколкото след този момент вече не съществува елемент от фактическия състав на престъплението, съобразно повдигнатото обвинение - а именно целта да се вършат данъчни престъпления чрез конкретно изброените десет търговски дружества. Липсата на елемент от фактическия състав на престъплението води до извод за липса на престъпление - независимо че другите елементи са налице. Промяната на елемент от фактическия състав на престъплението пак води до извод за липса на престъпление - такова, каквото  е повдигнато от СпПр. Без съответно изменение на обвинението съдът не би могъл да установява нови и различни факти, чрез които да обуслови наказателната отговорност на обвиняемите.

Идентично е положението и относно периода от време, за който се твърди, че е съществувала ОПГ - април 2007 г до 19.01.2010 г. Съдът може да събира доказателства само относно този период от време - но не и преди първата дата и след втората. Респективно е незаконосъобрзано да постанови акта си за друг период от време - тъй като така ще излезе извън рамките на обвинението.

Идентично е положението и относно вида на данъчните престъпления. След като се твърди, че те се изразяват в неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит, то съдът може да събира доказателства и да постанови акта си само относно това обстоятелство - но не и относно предприемане на действия по неустановяноване на ДДС за внасяне (извън достигане на този резултат чрез неправомерно приспадане) или незаплащане на други видове данъци или други видове публични правни задължения.

Идентично е и положението относно кръга лица, взели участие в тази ОПГ. Не може да приеме, че в тази ОПГ, ръководена от подс.К., са взели участие не само подс. А. и подс.А., но и трети лица (например разпитани като свидетели - за което са налице основания). И въз основа на това приемане да обуслови носене на наказателна отговорност от подс.К., А. и А..

Т.е. съдът е обвързан от рамките на обвинението. А това обвинение се формулира от прокурора. След като СпПр е ограничила целта на ОПГ до дейността на конкретните десет држества, съдът не може да разшири предмета на делото.

§12.2.3. Само ако СпПр беше подробно изследвала промяната на целта на това ОПГ, в следствие на заличаване на данъчната регистрация по ЗДДС на част от дружествата "паравани", като целта вече е насочена към използване на други дружества -  и беше повдигнала съответно обвинение, то съдът съответно би могъл - ако приеме тези факти за установени - да разшири съществуването на ОПГ и след ноември 2008 г - като конкретно посочи новите дружества, заменили както "Е.И. **" ЕООД, така и останалите девет дружества.

От чисто теоретична страна е несъмнено, че едно ОПГ продължава да съществува при промяна на поставените си цели - особено ако става дума не за толкова съществена промяна, като вид на извършвани престъпления, а за промяна  на конкретните способи, чрез които продължава да извършва същото престъпление. Една и съща остава ОПГ и при промяна на членския състав, ръководство, йерархия.

 Но за да се ангажира наказателна отговорност за тези обстоятелства - е нужно те да са част от повдигнатото обвинение.

В противен случай съдът ще бъде едновременно и обвинител, и арбитър на обвинението. Това е несъвместимо с настоящето развитие на наказателното право.

---

Именно за това съдът приема, че процесната ОПГ преустановява съществуването си към ноември 2008 г. Многобройните доказателства за противното не могат да се вземат предвид - предвид липсата на съответно обвинение. Тези доказателства се отнасят до факти, които са извън предмета на делото - формулиран в обв.акт.

От наказателно-правна гл.т., формирана съобразно ограниченията по настоящето дело (фактическите твърдения по обв.акт) и само с оглед ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите по делото, процесната ОПГ преустановява съществуването си към ноември 2008 г.

§12.3. Съдът прие, че следва да постанови оправдателен диспозитив относно част от способите, за които СпПр твърди, че процесната ОПГ си е поставила за цел да използва във вторичната престъпна дейност. Реално СпПр е цитирала всички възможни способи по чл.255 ал.1 т.1-3, 5-7 НК.

В действителност ОПГ е извършвала вторична престъпна дейност само чрез част от тях - неправомерно приспадане на ДДС, ползване на неверни фактури, незаконосъобрзано водене на счетоводството, потвърждаване на неистина в подаваните Справки-декларации (§11).

То, обаче, не е ползвало останалите способи, посочени в диспозитива на обв.акт. То не е нарушавало задължението си да подава данъчни декларации; то не нарушавало задължението си да издава фактури; не е ползвало и неистински и преправени документи.

Първите две от тях са несъвместими с поставената цел на тази ОПГ - да върши данъчни престъпления чрез неправомерно приспадане на ДДС кредит. За тази цел е нужно да се подаде Справка-декларация. Чрез нея данъчното задължено лице сам'о начислява дължимия кредит. Т.е. сам'о си приспада онова вече получено от него ДДС от негови контрахенти (респективно дължимо при ВОП) по направени покупки от трети лица, за което счита, че има право на данъчен кредит - като резултатът от това приспадане е невнасяне на дължимото ДДС. Тази декларация е задължително условие за извършване на този вид данъчно престъпление.

Това се отнася и до неиздаване на фактури. Това нарушение е неотносимо към процесната престъпна дейност. То се отнася при неотчитане на ДДС за внасяне - и няма отношение към неправомерното приспадане на ДДС кредит.

На последно място не се установи и ползването на неистински или преправени фактури. Единственият порок на тези фактури е, че не са верни - §5.3. Те са издадени от лицата, посочени като техен автор - но не обективират действителна стопанска операция.

От тази вторична дейност се достига и до извод за естеството на поставените цели на процесната ОПГ. Защото тази ОПГ е вършила такива вторични престъпления, за които извършване е била създадена. Следователно разглежданата ОПГ не си е поставила за цел да върши данъчните престъпления чрез всички възможни способи по чл. 255 ал.1 НПК, без т.4, а само онези от тях, които са пряко свързани с неправомерното приспадане на ДДС, чрез изпозване на трети подставени лица, които издават истински, но неверни документи.

Поради което и тримата подсъдими следва да бъдат оправдани относно тези обстоятелства. Те фигурират в диспозитива на обв.акт и са част от индивидуализиращите белези на конкретната ОПГ. Поради което следва да фигурират и в диспозитива на присъдата. В нейната оправдателна част, тъй като не са били част от поставените престъпни цели.

§12.4. Също така подсъдимите бяха оправдани по обвинението, че са били поставили си за цел да извършват престъпления по чл.255 НК относно втората проявна форма на изпълнителното деяние – а именно да избегнат плащането на данъчни задължения. В действителност те са избегнали това плащане – но то не е в резултат на тяхната престъпна дейност. Тази дейност е била насочена само към създаване на документална привидност относно липса на данъчни задължения; т.е. осуетяване на установяването им. Тяхното дружество поначало не е разполагало с нужните финансови средства за заплащане на реално дължимите данъчни задължения; то – в основната част на дейността си, е формирало огромните по размери задължения по ЗДДС, като е представлявало привиден контрахент на трети дружества, реално ползващи се от стопанската дейност (например вноса на автомобили, който реално се извършвал от лизинговото дружество, но прикрито под дружеството на подс. К. - §4.2.).

Ако дружеството на подс. К. бе водило изрядна счетоводна отчетност, той не бе ползвал услугите на останалите двама подсъдими, респективно фактурите на останалите девет дружества, посочени в обв.акт, то в такъв случай биха били установени горепосочените данъчни задължения в пълен размер. Но дружеството не е разполагало с парични средства за заплащането им. Поради което и е нямало да ги заплати (именно с цел незаплащане на дължимите данъци това дружество е било използвано като подставено лице за тези сделки). Т.е. избягване на плащане на задълженията по ЗДДС се дължи на специфичните взаимоотношения между подс. К. и ръководителите на лизинговото и останалите дружества, които са извършвали стопанска дейност прикрита под дейността на фирмата на подс. К.. Т.е. само от гл.т. на тези реални стопански оператори, извършващи дейност под прикритието на фирмата на подс. К., целта е била избягване на плащане на ДДС. А този аспект на престъпната дейност е извън предмета на обвинението.

Това обвинение е съсредоточено само относно използване от „Е.И. **” ЕООД на фактурите, издадени от останалите девет дружества. Това използване има за цел създаване на привидост за недължим ДДС – чрез неправомерно приспадане. Т.е. целта на ОПГ, съобразно формулираното обвинение, е била само да избегне установяването, но не и плащането на ДДС.

Отново следва да се повтори, че неплащането на данъчните задължение не се дължи на престъпната дейност по чл.255 НК; т.е. да се приеме, че ако тези данъчин задължения са били декларирани, са щели да бъдат заплатени. Дружеството не е разполагало с такива финансови средства; дори декларираните данъчни задължения в съвсем ниски размери в огромната си част не са били заплащани.

§12.5. Относно подс. М. съдът прие, че той следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието, предмет на обвинението (§11.4.). Липсата на деяние е достатъчно основание за оправдаване. Тази липса прави също така ненужно излагане на правни мотиви за оправдаване. Последните са нужни само ако деянието е осъществено - но не е престъпление (или не е това престъпление, за което е повдигнато обвинението).

При все това следва да се отбележи, че видът и естеството на съпричастност на подс. М. към процесната престъпна дейност не би могла да обуслови извод, че той са намира в такива трайни и постоянни връзки, в определена йерархична и структурна обвързаност с останалите членове, че със своите действия допринася за постигане на общо поставени цели, за да се приеме, че е той е бил част от тази ОПГ. Това също така би било основание за оправдаване, ако установеното негово деяние бе извършено в периода на действие на тази ОПГ.

 

§13. Относно ангажиране на наказателната отговорност на подс. К., А. и А.

Въз основа на гореизложените фактически обстоятелства съдът прие, че подс. К. е ръководил, а подс. А. и А. са членували в ОПГ, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления.

По делото са събрани достатъчно доказателства за съществуването на ОПГ, притежаваща основните елементи, описани в обв.акт. Тези доказателства са видни основно от вторичната дейност, осъществена при постигане на престъпните цели, които си е поставила тази ОПГ.

Съобразно законовата дефиниция в чл.93 т.20 НК ОПГ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица, поставили си за цел чрез това сдружение съвместно да и съгласувано да извършват определени престъпления. Следва също така тези престъпления да са наказуеми с над 3 г "лишаване от свобода". Без значение е обстоятелството къде лицата имат намерение да извършват такива престъпления - в страната или в чужбина. Законодателят е дал и законово определение на "структурираността" на сдружението, което се очертава с отрицателни признаци. А именно едно сдружение може да бъде "структурирано" и без участниците да са разпределили помежду си по определен формален начин задълженията си по извършване на престъпления, без да има развита структура и без да има определена продължителност на участието в това сдружение.

В случая тези обстоятелства са налице. Това е така, доколкото е налице организация между няколко лица - в случая три лица, подсъдими по делото, чрез която те си разпределят определени отговорности, с цел осъществяване на противозаконно избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения по ЗДДС. Тези лица на първо място са подс. К., който е създал тази организация и я ръководи. На следващо място това е подс. А., който осигурява съдействието на трети лица, формални собственици или представители на другите девет посочени в обв.акт дружества, чрез което получава фактури и други документи, необходими за осъществяване на вторичните данъчни престъпления. Самият подс. К. също така осигурява такива документи. В тази им дейност те са подпомогнати от подс. А., която е счетоводител и осъществява документалното оформяне както на реалната дейност на "Е.И. **" ЕООД, така и на фиктивните получени от него доставки и услуги, за да се достигне до общия целен резултат от укриване на данъчните задължения и незаплащането им.

Тези лица съзнателно са обединили усилията си с цел постигане на общо целен от тях резултат. Поради което е налице "сдружение", доколкото е налице съгласувана воля, съвпадаща по естество и съдържание, насочена от един участник в тази ОПГ към друга, имаща за резултат постигане на определена договореност - а именно поемане на взаимни задължения за съдействане за постигане на общите цели. Това е видно от есеството на взаиомоотношенията им, установени по делото, от разпределението на ролите и задълженията, от субективното им съзнание за полагане на общи усилия, които се допълват едни с други и водят до постигане на определен общ резултат, целен от всички тях.

Видно от събраните по делото доказателства, горепосочената организация е била структурирана. Предвид законовата дефиниция на това понятие, по аргумент за противното следва да се приеме, че сдружението е структурирано ако участниците са разпределили помежду си конкретни  задълженията, общо насочени към извършване на целеното от всички тях престъпление. Тези условия в случая са налице. Всяко едно от горепосочените лица е имало определени задължения, като при изпълнение на тези задължения, в тяхната съвкупност, те са искали да постигнат целените престъпни резултати. Те са съзнавали както своите, така и чуждите задължения, както и последиците при изпълнението им. Така подс. К. е главният организатор и е ръководил дейностт на основното дружество на тази ОПГ - "Е.И. **" ЕООД; той също така е давал указания на останалите подсъдими точно какво се изисква от тях - като в рамките на тези указания те са имали оперативна самостоятелност (осигуряване на фактури и др документи за подс. А. и счетоводното им оформяне за подс. А.). Така подс. А. е бил лицето, което е намирало трети лица, формално представляващи дружества "паравани", респективно ги е мотивирал да станат такива, като от тях е получавал и неверени (но истински) документи, удостоверяващи неосъществени сделки, чрез които е можело да се постигне общата цел да се избегне установяване и плащане на ДДС чрез неправомерно приспадане на данъчните задължения. На последно място е подс. А., която е била натоварена със счетоводното оформяне на документите, така че де са се създаде документална привидност за законосъобразност. Тя е давала и указания какви документи е било нужно да се изготвят при насрещните проверки от страна на НАП, така че да се осуети установяването на привидността на стопанските операции, обуславящи приспадане на ДДС и липса на данъчни задължение.

Това сдружение също така е било трайно. Това означава, че по своя замисъл то е било замислено като такова - а именно създадено с цел извършване на няколко престъпления, конкретно за всеки един данъчен период от дейността на тази ОПГ.

Също така всеки един от тях е имал съзнание за участието на останалите лица, както и съзнанието, че с действията си допринася за постигане на обща желана цел. Всеки един от тях е предприемал своите действия като поредна крачка към постигане на тази цел.

Дейността на участниците е била насочена към определена цел - а именно извършване на престъпления (вторична престъпна дейност). Те са се сдружили и поели взаимни ангажименти за конкретно поведение именно с тази цел - общото извършване на определени престъпления. Поради което и елемент от организирането им в група е намерението съгласувано и общо да извършват тези престъпления. Те са целели не поотделно, а заедно и с общи усилия да постигнат реализирането на целените от всеки един от тях поотделно престъпления, като предварително са били разделили ролите и конкретното участие на всеки един от тях.

На последно място целта на това сдружаване е извършването на престъпления, наказуеми с над 3 г "лишаване от свобода", в страната. В конкретния случай това са данъчни престъпления по чл. 255 НК.

Деянието е извършено от подсъдимите умишлено, с форма на вината пряк умисъл, доколото са съзнавали, че участват в ОПГ с горепосочените характеристики и са искали това; съзнавали са и общестевната опасност на деянието и последиците му и са искали настъпването им.

Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл. 321 ал.3 пр.последно НПК - а именно користна цел, доколкото крайният целен резултат е извличане на имотна облага от незаплащане на дължимите данъци; това обстоятелство не можге да се коментира предвид липсата на съответно обвинение; то може да бъде прието само като оттегчаващо отговорността обстоятелство.

Поради което съдът прие, че от така установената фактическа обстановка се установява съществуване на ОПГ, съобразно повдигнатото обвинение, с изключенията по § 12.

 

§14. Относно определяне на наказанията.

Смекчаващи отговорността обстоятелства е изминалия значителен период от време от извършване на деянията, както и ангажиране само на трима човека в тази ОПГ. Относно този период от време следва да се отбележи, че част от него се дължи на укриване от страна на подс. К..

Оттегчаващи са осъществяване на тази престъпна дейност в значителен период от време, нейната относителна сложност (използване на десет различни дружества и съдействието на десетки лица, техни формални собственици и представители), поставената користна цел. Основното оттегчаващо отговорността обстоятелство са постигнатите престъпни резултати – неправомерно осуетяване на установяване на данъчни задължения в особено големи размери. Т.е. вторичната престъпна дейност, освен като  доказателство за съществуването и основните белези на процесната ОПГ, следва да се разгледа и като белег за нейната реална обществена опасност. А именно тя не е останала само на фазата на престъпното сдружаване, какъвто е смисълът на чл. 321 НК. Тя е намерила проявление и във вторичната престъпна дейност, при реализиране на целите, които си е поставила процесната ОПГ. Поради което следва да бъде отчетена като оттегчаващо отговорността обстоятелство. В противен случай установените противоправни деяния ще останат без последствие. За тях занапред не ще може да се търси наказателна отговорност, доколкото тези факти вече са посочени в повдигнатото обвинение (чл.24 ал.1 т.6 НПК вр ТР № 4/14 на ВКС).

Степента на обществената опасност на деянието е завишена. Този извод се подкрепя от степента на засягане на защитените от престъпленията обществени отношения, начина и периода на извършването им, причинения престъпен резултат.

Проявената престъпна упоритост е характеристична данна и за личността на дееца. Отделно по това е установено, че подсъдимите К. и А. са били криминално проявени преди настоящето деяние. Относно подс. А. като оттегчаващо отговорността обстоятелство следва да се посочи използването на притежаваните от нея счетоводни познания за нарушение на счетоводните и данъчните закони.

Налице е значителен превес на оттегчаващите отговорността обстоятелства, при които условия следва да се определи  размерът на наказанието, доколкото видът му е определен от закона – а именно „лишаване от свобода”. При обсъждане на така установените смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че наказанието от 8 години „лишаване от свобода” за подс. К. и по 5 години "лишаване от свобода" за подс. А. и А. отговарят както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите по чл.36 НК да се въздейства превъзпитателно, поправително и възпиращо върху него и върху неустойчивите членове на обществото. Поради което и определи наказание в този размер.

При така установените оттегчаващи отговорността обстоятелства определяне на по-нисък по размер наказание би довело до явното му несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и дееца. В този смисъл е Решение № 62/25.02.11 г по н.д. № 493/10 на ВКС.

 

§15. Съдът прие относно подс. К., че така определеното наказание "лишаване от свобода" следва да се кумулира с предходното му осъждане с наказанието "пробация", наложено по н.о.х.д. №1069/08 на ВС Пловдив, като следва да се наложи по-тежкото - а именно наказанието по настоящето дело.

Такава кумулация следва да се извърши и относно подс. А., като се определи общо наказание между това, определено по настоящето дело и предходните му осъждания - по н.о.х.д. № 6859/08 на СРС от 3 месеца "лишаване от свобода", "лишаване от право да се управлява МПС" за срок 10 месеца; с наказанието "пробация" по н.о.х.д. № 14 920/09; с наказанието по н.о.х.д. № 9/11 на ОС Монтана от 2 години "лишаване от свобода". Всички тези предходни осъждания са били предмет на предходни кумулации. Отново следва да се наложи само едно наказание - най-тежкото от тях.

Доколкото в закона съществува нормата на чл. 24 НК, то следва да се изложат доводи дали тя трябва да се приложи (изцяло или частично) или не. Липсата на произнасяне по евентуалното приложение на тази норма би било процесуално нарушение. В този смисъл е и т.1 от Постановление №4/28.06.65 г по н.д. №2/65 на ОСНК, ВС :”При налагане наказание за реална съвкупност съдилищата задължително да преценяват дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на наказанията следва да се увеличи общото най-тежко наказание съгласно чл. 40, ал. 1 НК”.

В настоящия случай съдът счете, че следва да приложи нормата на чл.24 НК само относно подс. А., предвид значителния брой предходни осъждания; това не следва да става относон подс. К.,  за когото са налице предпоставките за кумулация само с едно осъждане. Поради което увеличи наложеното на подс. А. наказание по настоящето дело с 2 години (или вече изтърпяното наказание по трите горепосочени присъди), доколкото неприлагането й би могло да създаде или затвърди погрешна представа у подсъдимия, че законът толерира извършването на множество престъпления, като налага реално наказание само за най-тежкото от тях, а останалите остават фактически ненаказани. От цялостната престъпна дейност на подсъдимия А., установена до този момент, от обстоятелството, че всички престъпни посегателства засягат собствеността, както и от продължителната установена с влязъл в сила съдебен акт престъпна дейност на подсъдимия, е видно, че подсъдимият има вече формиран престъпен светоглед, поради което и за реалното му превъзпитание, доколкото това е възможно, както и за възпрепятстването му да извършва нови престъпления, е наложително да изтърпи изцяло определеното му наказание по настоящето осъждане, а не то да бъде намалено с две години, поради извършени предходни други и различни престъпления, за които е осъден и е изтърпял наказанието.

На основание чл. 23 ал.3 НК съдът присъедини към така определеното наказание “лишаване от свобода” и наказанието “глоба”, доколкото прие, че това е необходимо с оглед превъзпитанието на подсъдимия.

Съдът извърши и нужните приспадания по чл.25 НК - относно подс. К. само с кумулираното наказание "пробация", а относно подс. А. - с вече изтърпяното от него наказание "лишаване от свобода" от 2 години (редуцирано с предсрочното му освобождаване).

На последно място съдът присъедини и приспадна напълно и наказанието "лишаване от право да се управлява МПС".

Също така съдът приспадна и задържането на подс. К. и подс. А. по настоящето производство.

 

§16.Относно привеждане в реално изпълние на предходно условно осъждане

Също така относно подс. К. следва на основание чл. 68 ал.1 НК да се приведе в изпълнение предходното му условно осъждане по н.о.х.д. № 4936/05 на СРС от 1 година "лишаване от свобода" - доколкото деянието по настоящето дело е извършено в рамките на изпитателния срок, определен по това дело. Този изпитателен срок обхваща периода 08.06.2006 - 08.06.2009 г, като настоящето деяние се е реализирало в периода април 2007 - ноември 2008 г.

 

§17. Относно режима за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

Предвид размерът на определеното наказание "лишаване от свобода" за подс. К., съдът определи първоначално настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със строг режим за изтърпяване на така определеното наказание. Това е така предвид нормата на чл.57 ал.1 вр чл. 61 т.2 пр.2 вр чл. 60 ал.1 ЗИНЗС.

Само относно приведеното в реално изпълнение наказание "лишаване от свобода" за подс. К., което следва да се търпи първо, следва да бъде определен по-лекия режим, съответен на размера на наказанието му и обстоятелството, че не е бил рецидивист. Следва този режим да бъде определен съобразно критериите, в сила към момента на определяне на наказанието. Извършване на ново престъпно деяние в изпитателния срок води само до привеждане в реално изпълнение на наказанието - но не и до определяне на по-тежък режим от онзи, който е следвало да бъде определен, ако не е бил приложен чл.66 НК. Поради което и съдът определи общ режим, съобразно чл.57 ал.1 вр чл. 61 т.3 вр чл. 59 ал.1 ЗИНЗС.

Относно подс. А. съдът на основание чл.57 ал.1 вр чл. 61 т.2 пр.1 вр чл. 60 ал.1 вр ал.1 пр.2 ЗИНЗС определи първоначален “строг” режим за изтърпяване на така определеното наказание, като определи и затворническо общежитие от закрит тип за място, където първоначално да бъде настанен подсъдимият, доколкото не са налице предпоставките за определяне на общ режим и затворническо общежитие от открит тип, а именно тъй като подсъдимият има качеството на рецидивист по смисъла на §3 ал.1 т.1 ЗИНЗС – вече е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” за умишлено престъпление, въз основа на осъждане (а именно по н.о.х.д. № 64/00 на РС Лом, по н.о.х.д. № 232/04 на РС Лом, по н.о.х.д. № 232/04 на РС Лом), за които не са налице предпоставките за прилагане на чл.25 вр чл.23 НК с настоящето осъждане и не е изтекъл срокът по § 3 ал.2 ЗИНЗС.

Съдът определи първоначален “общ” режим за изтърпяване на така определеното наказание на подс. А., като определи и затворническо общежитие от открит тип за място, където първоначално да бъде настанена тя, доколкото подсъдимата за първи път е осъдена на наказание „лишаване от свобода”, като наложеното наказание е за умишлено престъпление и не е над 5 години - чл.57 ал.1 вр чл. 61 т.3 вр чл. 59 ал.1 пр.2 ЗИНЗС.

 

§ 18. Относно разноските и веществените доказателства.

Разноските в досъдебната фаза са 14 601,06 лв. Те следва да бъдат присъдени на МВР, като първостепенен разпоредител на бюджета на разследващите органи, като всеки един от подсъдимите дължи една трета от тях - или по 4 867 лв. .

Разноските в съдебната фаза са следните:

Л.191 - 72 лв превод на ЕЗА за К.

Л. 405 - 32 лв пътни разноски за св. Л.П.

л.458 гръб - 40 лв пътни разноски за св. Г.

460 гръб - 32 лв пътни разноски за св. Г.

461 гръб - 40 лв пътни разноски за св. К.

462 - 40 лв пътни разноски за св. С.Б.

602 гръб - 50 пътни разноски лв за Б.И.

630 - 160 лв възнаграждение за вещи лица

723 - 100 лв възнаграждение за вещи лица

723 - 50 лв възнаграждение за вещи лица

723 гръб - 25 лв пътни разноски за св. Р.

 

 

 

 

 

 

932 гръб - 30 лв пътни разноски за св. В.

Или общо разноски за свидетели и вещи лица - 671 лв и 72 лв за превод на ЕЗА за подс. К. - или подс. К. дължи 296 лв, а останалите подсъдими по 224 лв. Те следва да бъдат присъдени на ВСС като първостепенен разпоредител на бюджета на съдебната власт.

На основание чл.190 ал.2 от НПК подсъдимите ще бъдат осъдени да заплатят и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако не заплатят тези суми в указания им срок.

 

Относно веществените доказателства.

Съдът прие, че иззетите по делото веществени доказателства - мобилни апарати, печати, касови апарати, сметачна машина, флаш памети, дискети, компютри, лап-топи - следва да бъдате върнати на лицата, от които са били иззети, респективно на техните собственици.

Не следва да се връщат иззетите счетоводни документи, които са част от доказателствата по делото.

Следва да бъде отнета в полза на държавата паричната сума от 4 500 лв, иззета от подс. А., доколкото тя е придобита в резултат на извършеното престъпление. По делото не е установено подс. А. да има друг източник на доходи освен извършването на данъчни престъпления, в рамките на горепосочената ОПГ. Тази сума е придобита от него като член на ОПГ и на това основание следва да се отнеме.

 

Подсъдимите са били защитавани от служебени защитници. На основание чл.189 ал.3 НПК вр чл.4/ТР/19.02.2010 на ВКС те следва да заплатят адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ. Съответният акт по чл.306 ал.1 т.4 пр.2 НПК ще бъде постановен едва след като НБПП посочи точната сума, която е заплатило на служебния защитник за участието му по настоящето дело.

 

§ 19. По делото е налице особеност - а именно приложението на нормата на чл. 302 НПК не с оглед събиране на нов и допълнителен доказателствен материал, а с оглед изчакване на постановяване на ТР № 4/15 на ВКС, което е отменено от въззивната инстанция като незаконосъобразно. Това поражда и въпросът дали не е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност след това настоящият съд да постанови присъдата си.

Видно от Определение № 24 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 182/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията М. Ц., е допустимо след като съдът е възобновил съдебното следствие въз основа на незаконосъобразно основание (а именно изпращане делото по компетентност на друг съд), след това да продължи разглеждането му и да постанови акта си по същество. Нещо повече - ВКС изрично задължава първата инстанция да го разгледа и реши - видно от диспозитива на съдебния акт.

Също така, съобразно трайната съдебна практика, ако съдът (въззивният) първо обяви, че ще се произнесе с решение в срок, а след това реши да се произнесе с обратна присъда, то трябва да спази предвидената за това процедура - като именно отново изслуша страните и последната дума на подсъдимия. Т.е. само ако не е спазена тази процедура, се допуска процесуално нарушение - Решение № 272 от 19.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 217/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Т. С. и Решение № 430 от 18.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 438/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий К.

Също така дори и ако след възобновяване на съдебното следствие се събира ново доказателство, което очевидно е необходимо само и единствено за нуждите на бъдещата осъдителна присъда, то с това не се изразява предварително намерението за постановяване на такава присъда - Решение № 561 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 603/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Л. М.

По настоящето дело, след възобновяване на съдебното следствие, съдът проведе допълнителен разпит на подсъдимите К. и А. (останалите отказаха да дават обяснения), като сведенията им бяха полезни за установяване на обективната истина.

 

 

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: