НОХД № 1390/2016 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Г.А.А., с ЕГН- **********,***
за престъпление по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК за
това, че в с. К.,
обл. П., след като е била осъдена с Решение по гражданско дело № 2074/2013 г.
по описа на Районен съд- П., влязло в законна сила на 05.11.2013 г., да издържа
свои низходящи- дъщерите си А.Д.Я., ЕГН- **********, С. Д.Я., ЕГН- **********, М.
Д.Я., ЕГН- **********, В. Д.Я., ЕГН- ********** и сина си Л. Д. Я., ЕГН- **********
чрез техния баща и законен представител- Д.Л.Я. ***, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно- 11
(единадесет) месечни вноски по 120 лева за всяко от децата за периода от месец
август 2015 г. до месец юни 2016 г. включително, всичко общо в размер на 6 600
лева, като деянието е извършено при условията на повторност.
Подсъдимата се явява лично
и с упълномощен защитник в съдебно заседание, признава се за виновна и дава
обяснения.
Представителят на Районна
прокуратура- гр. П. поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за
осъдителна присъда.
С протоколно определение на съда
законният представител Д.Л.Я. на пострадалите малолетни по делото С. Д.Я., М. Д.Я., В. Д.Я. и Л. Д. Я. беше
конституиран като частен обвинител в процеса против подсъдимата. Частният
обвинител се явява лично в съдебно заседание, като поддържа обвинението против
подсъдимата и пледира за осъждането й.
Районният съд, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Подс. А. и св. Я. съжителствали заедно. От
съвместното им съжителство се родили пет деца- св. А.Я.- родена на *** г., С. Я.- родена на *** г., М. Я.-
родена на *** г., В. Я.- родена на *** г. и Л. Я.- роден на *** г. През
пролетта на 2011 г. подс. А. напуснала семейния дом в с. К., обл. П. и заживяла
с друг мъж в гр. П.. От този момент за децата останал да се грижи единствено
техния баща- св. Я.. С решение № 812 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 2074/2013 г.
по описа на ПРС влязло в сила на същата дата, съдът постановил и петте деца да
живеят при техния баща, като на него било предоставено и упражняването на
родителските права. Със същото решение съдът осъдил подс. А. да заплаща лично и със съгласието на нейния баща и законен
представител месечна издръжка на непълнолетната св. А.Я. в размер на 120 лева. В
същия размер подсъдимата следвало да заплаща месечна издръжка и на другите
четири малолетни деца чрез техния баща и законен представител св. Д. Я..
Въпреки влязлото в сила съдебно решение, подсъдимата не изпълнявала своите
задължения по заплащане на издръжката, поради което и с Присъда от 07.01.2016
г. по НОХД № 1616/2015 г. по описа на ПРС влязла в сила на 23.01.2016 г. подс. А.
била осъдена за неплащане на издръжката на петте си деца за периода от м.
януари 2015 г. до м. юли 2015 г., като неплатената издръжка възлизала общо в
размер на 840 лева, т.е. за извършено от нея престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Независимо от осъждането й, подс. А. не започнала да изпълнява своите
задължения по изплащане на месечната издръжка на децата си. Това накарало св. Я.
отново да сезира прокуратурата с жалба и било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимата, показанията на
свидетелите- Д.Я. и А.Я., както и приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени
доказателства, както и свидетелските показания, т.к. същите са непротиворечиви
и взаимно се допълват. От същите става ясно, че подс. А. не е полагала грижи за
децата си, нито е плащала дължимата им издръжка. Видно от свидетелските
показания, от напускането на семйното жилище през 2011 г. до м. юни 2016 г.
подсъдимата не е заплатила нито една вноска за издръжката на което и да е от
петте деца. За последните основно се грижел техният баща св. Д. Я..
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.
А., в които твърди, че искала да вижда и да се грижи за децата си, но св. Я. й
пречел, като не позволявал децата да се виждат с нея и ги тормозел. Тези
твърдения на подсъдимата останаха голословни и непотвърдени от нито едно от
останалите събрани по делото гласни доказателства. Същите се опровергават от
показанията на св. А.Я. и св. Д.Я.. От техните показания става ясно, че децата сами
не желаят да виждат майка си, а и тя не ги търсела, нито се грижела за тях.
Обстоятелствата изложени от подс. А., че не
можела да заплаща издръжка на децата си, тъй като имала малко дете, което не
можела да остави, за да работи и че нямало работа, съдът не приема за обективна
причина за невъзможността й да изпълнява своето задължение. Подсъдимата е в
млада и работоспособна възраст, няма заболяване, което да намалява или да пречи
на възможността й да работи, а както и сама твърди, бащата на малкото й дете
също полага грижи за него.
Поради изложените причини съдът намира, че
с обясненията си подс. А. цели да омаловажи своите действия и да избегне
наказателната отговорност.
Видно от приетата като писмено
доказателство Справка за съдимост на подс. А. е, че с влязла в сила на
23.01.2016 г. присъда по НОХД № 1616/2015 г. по описа на РС- П. е осъдена за
извършено от нея престъпление по чл.183 ал.1 от НК на „ПРОБАЦИЯ” с двете
задължителни пробационни мерки за контрол и въздействие- „задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, всяка за
срок от една година.
При така установената фактическа
обстановка безспорно се установи, че подс. А. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.4 във вр. с ал.1
от НК, тъй като в с.К., обл.
П., след като е била осъдена с Решение по гражданско дело № 2074/2013 г. по
описа на Районен съд- П., влязло в законна сила на 05.11.2013 г., да издържа
свои низходящи- дъщерите си А.Д.Я., с ЕГН: **********, С. Д.Я., с ЕГН: **********,
М. Д.Я., с ЕГН: **********, В. Д.Я., с ЕГН: ********** и сина си Л. Д. Я., с ЕГН:
********** чрез техния баща и законен представител- Д.Л.Я. ***, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно- 6
(шест) месечни вноски по 120 лева за всяко от децата за периода от месец януари
2016 г. до месец юни 2016 г. включително, като размера на неплатената издръжка
възлиза общо на 3 600 лева.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимата е съзнавала обстоятелствата,
че е осъдена с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща
издръжка на своите низходящи- петте си деца, както и че независимо, че е в
млада възраст и работоспособна, не изпълнява това си задължение, съзнавайки, че
вече е осъждана за такова престъпление.
Съдът оправда подс. А. по първоначално повдигнатото й
обвинение, а именно за неплащане на издръжка при условията на повторност за
периода от месец август 2015 г. до м.есец декември 2015 г. включително за
сумата от 3 000 лева. Няма съмнение, че деянието ще бъде извършено при
условията на повторност едва след влизане на присъдата в сила, с която
подсъдимата е осъдена за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, т.е. след
23.10.2016 г. когато присъдата по НОХД № 1616/2015 г. по описа на ПРС е влязла
в сила. В този смисъл неизпълнеието на задълженията по заплащане на издръжката
от страна на подсъдимата след тази дата, ще бъде престъпление извършено
повторно.
Съдът счита, че не съществуват причини от
обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от
страна подсъдимата, тъй като се установи, че тя е в работоспособна възраст. Вярно
е, че през инкриминирания период от време е била безработна, но задължението за
плащане на издръжка на родените от брака, респ. съвместното съжителство
(какъвто е и настоящия случай) деца обаче е безусловно, особено след като е
постановено с влязло в сила съдебно решение. След като подс. А. не е предприела
действия за намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, намира се в
работоспособна възраст и не страда от психическо или трайно физическо
заболяване, което да й пречи да полага труд, съдът прие, че не съществуват
обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Г.А. за извършеното
деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата
обществената опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните
и непълнолетните и се застрашава тяхното физическо развитие. Съдът отчете също
така и обществената опасност на подсъдимата, като взе предвид характеристични
данни за нея, като отчете, че негативният им характер се обуславя от предходното
й осъждане за неплащане на издръжка, което обаче е елемент от настоящето
деяние. Извън това осъждане подсъдимата няма други криминалистични и
противообществени прояви и противоправно поведение. Съдебният й статус сочи, че
е осъждана единствено за неплащане на издръжката, което не се взе предвид като
негативна данна, т.к. както се посочи, е елемент на извършеното деяние. В този
смисъл съдът прие, че подс. А. не е с висока обществена опасност.
Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства
съдът прецени съдействието за изясняване на фактическата обстановка,
направените самопризнания, затрудненото й материално състояние, а като
отегчаващи- продължителния период от време на неизпълнение на задължението за
заплащане на издръжка и големият й размер.
При тези данни, като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на подсъдимата Г.А.А.,
следва да се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в
санкционната част на чл.183 ал.4 от НК, при условията на чл.54 ал.1 от НК, а
именно „Пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от две години.
При определяне на размера на изтърпяване
на отделните пробационни мерки, съдът прецени, от една страна, че предходното
осъждане на подсъдимата по никакъв начин не е повлияло за поправянето и
превъзпитанието й, а от друга страна- възможността да организира трудовата си
заетост и получаването на доходи, за да изпълнява задължението си по изплащане
на дължимата издръжка.
Съдът наложи на подс. А. кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание”, като постанови същото да се
изпълни, чрез залепване на
присъдата на видно място на сградата на Община П. за срок от един месец,
ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани по-горе.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: