Решение по дело №11933/2012 на Софийски градски съд

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.С., 08.08.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд,    Гражданска   колегия,  І  ГО -  5  с-в,  в публично

заседание на   двадесет и осми май  ……....………………..………….…...…

през две хиляди и  четиринадесета  година……...в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: Нина Стойчева

При секретаря  …….П.С.……............……и в присъствието  на

Прокурора …………………...….………..като разгледа докладваното  от  съдия Стойчева…………...….…….…гр. дело №   11933………..….…по описа

за  2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството  е образувано по обективно и  субктивно съединени искове, предавени от  Д.М.Г., В.Н.С. и Д.П.Г. , малолетен, действащ чрез своята майка и негов законен представител В.Н.С.  срещу  З. „Л.И.”  АД.

Ищците твърдят че са родственици на П.А. Г. починал  на 18.10.2011г. в резултат на ПТП, предизвикано  от Д.Д.Д. на 16.09.2011г.

Д.Г. твърди, че е майка на починалия и претендира сумата от 200 000 лв. , обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й.

В.С. твърди,че е живяла над 10 години на семейни начала с починалия, с когото имат роден син и  претендира сумата от 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът Д.Г., малолетен, действащ чрез своята майка и негов законен представител  В.С.   е  предявил   два иска  с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ: иск   за сумата от 200 000 лв. , претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на  баща му  П. Г. и иск за сумата от 12 470 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени  от смъртта на баща му, съставляващи незаплатена месечна издръжка от датата  на деликта до навършване на пълнолетие на ищеца.

Ищците твърдят в исковата молба, че  виновния за ПТП водач е имал сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” с ответника, поради което за тях се поражда правото на заведените преки искове срещу застрахователя.

Ищците твърдят  в   обстоятелствената част на исковата молба, че  смъртта на  техния   родственик  ги е  лишила  от материална и морална опора в живота, причинила им е тежки страдания, предизвикани от загубата на близък човек, с когото са били в иЗ.лючително добри и хармонични взаимоотношения .

Претендират обезщетение за понесените неимуществени вреди (болки и страдания), в посочените по-горе  размери  за всеки от ищците  и обезщетение за претърпените имуществени вреди. Твърдят, че е налице непозволено увреждане  по см. на чл.45 от ЗЗД от страна на водача на МПС   Д.Д. и т.к. същият е застрахован при ответеника по риска “гражданска отговорност”, то ответникът следва да им заплати претендираното обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени  вреди.

Молят съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати исковите суми, ведно със законната лихва от деня на увреждането  до окончателното им изплащане, като им присъди и направените по делото разноски. Ангажират доказателства, представят подробни писмени бележки.

Ответникът   оспорва предявените  искове по  размер. Предявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия  до размера на 75% като твърди, че същият е поел риска да пътува в лек автомобил, управляван от видимо  опиянен от алкохол и наркотици водач.  Ангажира доказателства, претендира разноски, представя подробни писмени бележки.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност намира за установено от  фактическа и правна страна следното:

По делото са представени Протокол за  оглед на ПТП,  Постановление за прекратяване на нак. производство на ОП-Сливен, препис-извлечение от  акт за смърт № 1125/19.10.2011г., удостоверение за  раждане на ищеца Д.Г.,   удостоверение за родствени връЗ.и на Д.Г., справка от  база данни на ИЦ към ГФ.  

По делото е допуснат и  разпитан  един свидетел на ищцовата страна относно търпените от ищците болки и страдания:  К.В.С.,       без родство със страните,    чиито показания съдът изцяло кредитира.   

Видно от представеното удостоверение за  раждане ищецът  Д.Г.   е син на починалия П. Г..  Видно от представеното удостоверение за раждане, ищцата Д.Г.  е майка на починалия  Д.Г.. Предвид свидетелските показания  и удостоверението за раждане на Д.Г., съдът приема  за доказан факта, че ищцата В. С. е живяла продължителен период на съпружески начала с починалия П. Г., от което съжителство е родено детето Д.Г..

Видно от представеното  извлечение от база данни на ИЦ към ГФ е бил сключен  застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, съгл. който водачът на лекият автомобил, с който е причинено процесното ПТП е бил застрахован от ответника за процесния  период.

По делото е допусната и приета  САТЕ, чието заключение  съдът  изцяло кредитира  като компетентно и безпристрастно дадено, същото не е оспорено от страните по делото.  Съгл. същото  вина за настъпване на процесното ПТП има водачът  Д.Д., който  е предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че тя не е безопасно осъществима  и с превишена скорост.

 По делото е допусната и приета единична и тройна СМЕ ,чиито заключения съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадени. Съгл. заключението на единичната експертиза смъртта на П. Г.  е в пряка причинно-следствена връЗ.а с претърпяното ПТП. Съгл. заключението на тройната СМЕ  Д.Д. е управлявал лекия автомобил с 2,61 промила алкохол в кръвта и наличие на марихуана в урината над 50 mg/ml.

 От правна страна:

 Искът по чл. 226  ал.1 от КЗ   е пряк иск на увредения срещу застрахователя, който иск е в пряка връЗ.а с установяване на извършения деликт по чл.45 от ЗЗД и застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение, като не може да надхвърля размера на максималната сума, установена по договора за застраховка.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния родственик П. Г.. Съгл. ППВС-4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-блиЗ.ите роднини- низходящи, възходящи , съпруг .

В случая съдът намира, че  ищецът Д.Г.  в качеството си на законен  наследник на починалия и  ищцата  Д.Г. – майка на починалия, попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение на претърпени неимуществени вреди в резултат на  смъртта на  П. г.. Ищцата В.С. също попада съгл. посочената съд. практика сред кръга на лицата имащи право на обезщетение.

Предвид заключението  на приетата   по делото  САТЕ, съдът приема за доказан факта, че смъртта на П. Г. е в пряка-причинно-следствена връЗ.а с претърпяното ПТП, виновен за причиняването,  на което е изцяло и само водача на лек автомобил „ О.К.” с ДК № ********  Д.Д.. Предпоставките, обуславящи основателността и доказаността на  исковете за обезщетение на претърпените от ищците неимуществени вреди   по чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД са изпълнени , което обуславя и основателността и доказаността на предявените искове по чл.226 ал.1 от КЗ  за обезщетение на пертърпените от ищците неимуществени вреди.

          По размера на предявените искове за обезщетение на претърпените неимуществени вреди:  Съгл. принципа за справедливо обезщетяване,  уреден  от нормата на  чл.52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което  обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на иЗ.лючително близък човек. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия,  мъчителното понасяне и  трудното преживяване на загубата на  блиЗ.ия човек. 

Съдът, предвид свидетелските показания, приема, че и  тримата ищци са били в  близки и хармонични отношения с починалия, че те са разчитали на неговото  присъствие в живота им  като духовна и материална опора.  Ищците тежко са понесли настъпилата загуба.

Съдът намира, че сумата от 100 000 лв., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от сина  на починалия неимуществени вреди. Детето е във възраст, в която разбира изцяло трагичната кончина на баща си,  трудно е преодоляло загубата му, поради неукрепналата си психика и лабилно  емоционално състояние.

Съдът намира, че сумата от 80 000 лв., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от майката   на починалия неимуществени вреди.  Тя   трудно е преодоляла загубата му,  и към настоящия момент не е отшумяла мъката от нелепата кончина на сина й.

Съдът намира, че сумата от 80 000 лв., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от В.С., жилява на семейни начала с   починалия неимуществени вреди.  Тя   трудно е преодоляла загубата му, и към настоящия момент не е отшумяла мъката й.

При определяне на размера на обезщетенията следва да се съобрази  трайната  практика на съдилищата и общоприетите морални норми в обществото.

При определяне крайния размер на обезщетението следва да бъде разгледано  възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредонсния резултат: съдът намира това възражение за основателно и доказано до размера на 50%. Видно от посочените по-горе доказателства съдът приема за доказан факта, че водачът на лек автомобил „О.К.”, в който е пътувал пострадалия,  е  шофирал след употребата на голямо количество алкохол и марихуана, довело до силна степен  на алкохолно  опияняване -2,61 промила алкохол в кръвта и след употребата на наркотични вещества. 

Съдът намира, че пострадалия с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като е поел риска да пътува в лек автомобил, шофиран от видимо  пиян  и дрогиран водач.

Компенсацията на вината при непозволеното увреждане, уредена в разп. на   чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат.  Тази разпоредба, обаче  не предпоставя вина  и провитовоправно поведение от страна на пострадалия, за разлика напрм. от наказателноправния или трудовоправния режим (първият изисква  кумулативно наличие и на двете препоставки-вина и противоправност, вторият изисква като задължителна предпоставка проява на вина в някаква степен).   Самоувреждането  не  е противоправно деяние,  следователно не може да бъде виновно, поради което и при прилагане разп. на чл.51 ал.2 от ЗЗД  не се изсква  нито вина, нито противоправност от страна на пострадалото лице.  Достатъчно е пострадалият да е проявил небрежност към своите интереси като с поведението си е допринесъл в  някаква степен за настъпване на вредоносния резултат. В случая пострадалият,  поемайки риска да пътува в лек автомобил, шофиран от водач, видимо  употребил занчително количество алкохол и достигнал тежка степен на алкохолно опиянение (2,61  промила алкохол в кръвта)   без да осъществява каквото и да е противоправно поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Без поведението на  пострадалия,  вредоносния за него резултат не би настъпил,  пострадалият е могъл да избегне вредоносния резултат при друго свое поведение ( ако не беше приел да пътува в автомобил, шофиран от пиян водач).

Съдът  приема за  доказани твърденията на ответната  страна, че на пострадалия  е било известно обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е с тежка степен на алкохолно  и наркотично опиянение. Видно   от заключението на тройната СМЕ високата степен на алкохолно и наркотично  опиянение, в която е бил водачът на лекия автомобил,  се е проявила във видими с просто око прояви и белези, които е можело да бъдат съобразени без особени затруднения от други лица.  Съдът приема за ноторен факта (ненуждаещ се от доказване), че алкохолното опиянение на виновния водач е било в такава степен, че  е било лесно разпознаваемо и очевидно.

Предвид изложеното съдът намира предявеното възражение за съпричиняване на вердоносния резултат от страна на постаралия  за основателно и доказано до размера на 50%. Размерът на отговорността на виновното  лице и на  пострадалото лице за настъпване на процесния деликт  следва да се определи както по справедливост, така и  като се издходи от същноста на риска, поет от пострадалото лице и  евентуалната възможност същия да бъде реализиран.  

Предвид изложеното, предявеният иск от  Д.Г.   следва за бъде  уважен до  размера на 50 000 лева, като в останалата му част  до пълния предявен размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Предявения  от Д.Г.     иск  следва да бъде уважен до размера на 40 000лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 200 000 лв. бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  Предявения от В.С. иск следва да бъде уважен до размера на 40 000 лв. като в останалата му част до пълния предявен размер от 200 000 лв. бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявения иск за претендирано обезщетение на претърпени имуществени вреди от ищеца  Д.Г.:  Ищецът претендира сумата от  12 470 лв., съставляваща незаплатени, но дължими  му от починалия му баща месечни издръжки за периода от датата на смъртта му до навършване на пълнолетие на ищеца.

За да бъде успешно проведен този иск следва да бъде доказан  ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД, включващ следните елементи:  противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от която той търпи реални имуществени загуби, подлежащи на обезщетяване,  пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

В случая съдът намира,  че  бъдещото незаплащане на издръжка, поради смъртта на   бащата  на ищеца съставлява по своята правна същност,  не реално претърпени загуби, а пропуснати ползи,  доколкото се отнася за едно достатъчно сигурно, закрепено с правни норми събитие, но  ненастъпило  към датата на смъртта на задълженото  за издръжка лице.

Съгл. разп. на чл. 51 ал.1 предл. първо от ЗЗД  обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгл. разп. на чл.223 ал.2 предл. първо  от КЗ застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане.

Или, при доказване на ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД предявеният иск би бил основателен и доказан. В случая, обаче не бяха ангажирани от ищцовата страна надлежни доказателства относно обстоятелството, че  ищецът  е получавал месечна издръжка в определен  размер от починалия си баща и че починалият баща  на ищеца е заплащал редовно дължимата месечна издръжка. Не беше доказано, че починалият баща на ищеца е реализирал необходимите месечни доходи, даващи му възможност за заплаща определена месечна издръжка на сина си, напротив, видно от представеното  Разпореждане на РУСО-Стара Загора, починалият не е имал документи за трудов стаж. Не беше доказан и размера на предявения иск, като не бяха ангажирани доказателства относно  размера на дължимата месечна издръжка. Доказателствената тежест  в процеса беше изцяло на ищовата страна, която следваше при условията на пълно и главно доказване да докаже твърденията си.

Предвид изложенотго съдът намира, че пердявения от  Д.Г. иск за  претендирани имуществешни вреди следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК   ответникът следва да бъде осъден  да заплати   сторените от ищците разноски по делото,  съразмерно на уважената част на предявените искове  в размер на 159,19   лв.   и сумата от  4430 лв. адвокатско възнаграждение  общо на адв.С.Ч.,   на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения  и на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК   по сметка на СГС сумата от 5200 лв. , съставляваща държавна такса, от внасянето на която ищците са били освободени при завеждане на делото.

На осн. чл.78 ал.3  и ал.8 от ГПК ищците следва да заплатят  общо на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 15004 лева.     

Воден от изложените мотиви, Софийският градски съд, 5 състав на I г.о., Гражданска колегия,

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА   ЗК  „Л.И. ” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., чул.”Ч.в.” №*** да заплати на Д.М.Г.  с ЕГН  **********,***  сумата от 40 000 лв. (четиридесет   хиляди  лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (болки и страдания) поради смъртта на    сина й  П.А. Г., причинена  в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 16.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2011г. до окончателното й изплащане, по иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ във връзка с чл.52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълния предявен размер от 200 000 лв. (  двеста хиляди лева) като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА   ЗК  „Л.И. ” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., чул.”Ч. в.” №*** да заплати на  В.Н.С.  с ЕГН **********,***  сумата от 40 000 лв. (четиридесет   хиляди  лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (болки и страдания) поради смъртта на     П.А. Г., причинена  в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 16.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2011г. до окончателното й изплащане, по иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ във връзка с чл.52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълния предявен размер от 200 000 лв. (  двеста хиляди лева) като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. в.” №***    да заплати на Д.П.Г.   с ЕГН  **********, малолетен чрез своята майка и законен представител В.Н.С. с ЕГН ********** , и двамата с адрес ***  сумата  от 50 000 лв. ( петдесет  хиляди  лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди (болки и страдания) поради смъртта на баща му  П.А. Г., причинена  в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 16.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2011г. до окончателното й изплащане, по иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ във връзка с чл.52 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част до пълния предявен размер от 200 000 лв. ( двеста  хиляди лева) като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Г.   с ЕГН  **********, малолетен чрез своята майка и законен представител В.Н.С. с ЕГН ********** , и двамата с адрес ***    срещу ЗК „Л.И.” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. в.” №***     иск с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ  за сумата от 12 470  лв  претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от смъртта на баща му  П.А. Г., причинена  в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 16.09.2011г., съставляващи незаплатена месечна издръжка за периода от 18.10.2011г. до  датата на навършване на пълнолетие на ищеца като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  ЗК „Л.И.” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. в.” №***    да заплати  общо  на Д.М.  Г., В.Н.С. и Д.П.Г.  сумата от 159,19 лв.  на осн. чл.78 ал.1 от ГПК  сторени съдебни разноски.  

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. в.” №***    да заплати  на адв.С.Ч.       общо  сумата от  4430лв.     на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. в.” №****   да заплати  по сметка на Софийски Градски Съд сумата от 5 200лв. (пет хиляди и двеста лева)  на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА  Д.М.  Г., В.Н.С. и Д.П.Г., малолетен чрез своята майка и законен представител В.Н.С. да заплатят общо  на ЗК „Л.И.” АД  със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ч. в.” №***   сумата от 15004 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                         

                                                                              СЪДИЯ  :