Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 667
08.10.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Петър Мидов
като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева административно дело №849
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на Н.А., с ЛНЧ **********, гражданин на М., с посочен по делото
адрес РПЦ – Х., гр.Х., ж.к. „Д.“ №***, против
Решение №УПХ-103/08.09.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата ѝ за предоставяне на
международна закрила.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния
закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с
твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения,
обосноваващи отказа били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният
орган бил игнорирал факта, че причината оспорващата да напусне страната си била
наличието на заплаха за живота и сигурността ѝ. Жалбоподателката сочи, че
изложила подробно своята история пред административния орган, който правилно я
възприел, но неправилно приел, че спрямо нея не са налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един
аргумент за това, дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Не
били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в М., с положението на
различните етнически групи там и обстоятелства, свързани със заплахите, на
който молителката била обект. Всичко това били обстоятелства, които следвало да
бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение
към основателността на молбата по същество. Сочи се, че ВКБООН и отделните
държави гарантирали, че правителствените институции, правните съветници и
служителите, които участвали в процеса на определяне на бежанския статут били
добре запознати с насоките за работа със случаи на заплахи и преследване, на
които оспорващият бил обект в М.. Органът обаче не изложил аргументи за извода
си, че молителката се позовавала на обстоятелства извън предмета на закона или,
че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на
мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на административния орган. Последния изложил формално и бланкетно определени
факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна
компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган
нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничило с
нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се аргументира
още с това, че подадената от жалбоподателката молба за закрила не била явно
неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно
било от мотивите на решението, че административният орган обосновал отказа си,
излагайки доводи за ситуацията в М., но възниквал въпроса защо приел, че
изложеното от кандидатката за закрила попадало извън предмета на закон. Неправилно
бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред
интервюиращия орган жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите
опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана
молбата ѝ. Органът обаче приел, че нямало риск за живота и сигурността на
оспорващата в М.. Същата твърди, че е в опасност и се чувства уязвима, а нямало
към кого да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност, както
многократно заявила пред ДАБ. Заявява, че ако ѝ бъде отказана закрила,
щяла да бъде изложен на сериозни посегателства и реален риск за живота и
личната си сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за
живота си в М. и това била причината да напусне страната. Счита, че неправилно
административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която
представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Поради това неправилно тълкуване на приложената материална норма,
административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния
си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, като
се иска връщане на преписката на административния орган с указания за
разглеждане на молбата за закрила по общия ред.
Жалбоподателката
взема лично участие в съдебното производство, като сочи наличие на здравословен
проблем, възпрепятстващ същата да се омъжи. Сочи, че това е истинската причина
да напусне страната си по произход, тъй като роднините й искали да я омъжат.
Ответникът
- Интервюиращ орган при ДАБ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като
счита същата за неоснователна и недоказана. Допълнителни съображения излага в
писмена защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на
жалбата. Сочи наличие на обстойни мотиви за постановяване на отказ от
предоставяне на закрила и липсата на каквито и да било предпоставки от които да
произтече законова възможност за предоставяне на статут на бежанец или
хуманитарен статут. Макар и драматични,
причините за напускане на страната по произход, се определят като изцяло лични,
предвид което се предлага, административния акт да бъде оставен в сила.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба с
вх.№105450-1592/24.08.2020г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец,
регистрирана в ДАБ с рег.№УП-15747/26.08.2020г., гражданка на М., с посочени
имена С. Н., е поискала закрила в Република България. Желанието за закрила е
потвърдено с молба с вх.№731/26.08.2020г. на РПЦ – Х. с посочени в нея имена Н.А..
Чужденката е била регистрирана чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-15747/26.08.2020г.
като Н.А., гражданство - М., етническа принадлежност - ***, родена на ***г*** в
М., със същия постоянен адрес, с **** образование, религия - ****, ****, без
документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП-15747/26.08.2020г.
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената Н.А. от М., родена на ***г*** в М.. Видно от Решение
за настаняване №461/25.08.2020г. с рег.№УП-15747/26.08.2020г., чужденката е била
настанена в РПЦ - Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно
реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се
следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в
Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и
чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е
удостоверено с подписа на настоящата жалбоподателка, длъжностно лице и преводач,
върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП-15747/26.08.2020г. На 27.08.2020г.
към търсещата закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю
на 28.08.2020г.
С писмо с
рег.№УП-15747/27.08.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна
агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за
международна закрила.
На 28.08.2020г.
било проведено интервю с Н.А., като част
от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно
от Протокол за проведено интервю рег.№УП-15747/28.08.2020г., с което ѝ е
предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденката посочила, че напуснала М. на 14.01.2020г., легално, със самолет от
гр.К. до гр.И., Т., където останала до месец май 2020г., когато влязла в
България, нелегално, укрита в товарен влак. Били шест души и останали в една
къща два дни. След това, с кола стигнала до С., където била близо един месец в
апартамент. Излизала само за храна. Взела си такси „с другите“ за В., като
искала да отиде в Р., но на жп гарата била задържана. Обяснила, че майка
ѝ я оставила при друго семейство, когато била на година и половина и се
омъжила повторно. С момичето от новото си семейство решили сами да се грижат за
себе си. Работили като миячи на чинии в ресторант, но не им плащали достатъчно,
тъй като били малки. Споделила, че напуснала М. заради проблемите, които има
през последните две години. Първият от тях бил претърпяна катастрофа, в
следствие на която имала метални шини на ръката си. Освен това, през юли
2019г., излизайки от ресторанта в гр.Т., в 5 часа сутринта видяла една група от
пет човека, които я хванали и искали да я изнасилят. Имало хора, които ѝ
помогнали, след като се развикала. Оплакала се в полицията, но не могла да даде
имена и снимки, тъй като не познавала нападателите си. След този случай спряла
да ходи на работа и с А. решили да отидат в Т., където да работят. Заявила още,
че се опитала да живее с майка си, чийто съпруг не желаел това. Обобщила, че
причината за напускане на М. била лисата на сигурност за момичета като нея и
ниското заплащане. Подала молба за закрила в България, защото тук била
задържана. Не споделила да има други проблеми в М.. Не ѝ било оказвано
насилие. Както тя, така и членовете на семейството ѝ не били обект на
заплахи. Не била арестувана или осъждана, нямала проблеми с официалната власт в
страната, не участвала в политическа или религиозна организация. Нямала
проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност.
С Решение №УПХ-103/08.09.2020г.
Интервюиращ орган при ДАБ (Н. П.) отхвърлил молбата за предоставяне на
международна закрила на Н.А., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1,
т.1, т.2 от ЗУБ.
В решението
си органът посочва, че мотивите, обуславящи желанието на кандидатката да получи
закрила не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а се касаело за причини от личен,
семеен и икономически характер. Изложените от кандидатката обстоятелства не
били релевантни за предоставянето на закрила и не следвало да се третират като
репресия или преследване, поради раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група от държавата, партии или
организации и недържавни субекти, на които държавата не можела или нежелаела да
противодейства. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да смята, че
молителката била принудена да напусне М., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ
кандидатката не правила. Административният орган разгледал обширно и
възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че
няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за търсещата закрила
не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6
и ал.8 от ЗУБ.
На 15.09.2020г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателката, последната е запозната с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на същия
ден. Същата е процесуално допустима,
като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на
7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната
агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по
общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-227/23.03.2016г. на
Председателя на ДАБ, с която Н. Б. П., младши експерт в РПЦ – Х., е определена
за интервюиращ орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува
с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна
закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13,
ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца, интервюиращият
орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на
издаване на процесното решение – 08.09.2020г., предвидения срок за произнасяне
на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията
на жалбоподателката в тази насока. Установява се от доказателствата по делото,
че в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ,
с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен
на интервюираната в присъствието на преводач, на разбираем за нея език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на
фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се
установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на
международна закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче
да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70,
ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този
случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не
се изисква.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания
акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган,
„молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9,
съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на
основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за
основателни опасения от преследване“. Член 8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на
бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия
случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а
от ЗУБ, същата не е заявила като причина за напускане на страната си по
произход – М., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните
в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюираната
опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от
бежанската история на жалбоподателката, административният орган обосновано е
преценил, че не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в
чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
В проведеното интервю чужденката е посочила като основен мотив за исканата
закрила битово-социални причини, като заявила, че напуснала, поради ниското
заплащане на труда в страната ѝ и опит за изнасилване. Правилно
интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на
ЗУБ, а са такива от личен, семеен и икономически характер, като целта е търсене
на по-добър стандарт на живот. Спрямо чужденката не е било оказвано насилие
против, което държавата не може или не желае да противодейства, нито пък член
на семейството ѝ е получавал лични заплахи. Споделеният пред органа опит
за изнасилване не представлява акт на преследване по смисъла на ЗУБ, а е
криминална проява, която следва да се преследва по наказателен ред от
компетентните национални институции в М.. В този смисъл, правилно, изложените
от кандидатката причини за напускане на М. са преценени като неотносими към
приложното поле на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на
материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява
правилен и законосъобразен и не се разколебава и от изложените в съдебно заседание допълнителни обстоятелства
довели до напускане страната по произход. Никоя от причините заявени от молителката,
като основание за напускане на страната по произход не може да се приеме, като предпоставка
за предоставяне на статут по реда на чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същите са в сферата
на проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне на
международна закрила. В хода на интервюто Н.А. заявила, че не е членувала в
политически партии или организации, не е била арестувана или осъждана, не ѝ
е било оказвано насилие, не била заплашвана. Всичко това води на извода за
наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателката
е напуснала М.. Няма обективирани данни същата да е член на семейството на
чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в
България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което
по отношение на нея не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и
ал.7 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващата и не се установява в държавата си по
произход тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова
разпоредба.
По
отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може
да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка
административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в
светлината на Решение от 17 февруари
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията,
обективирана в Справка с вх.№МД-431/14.08.2020г., изготвена от Дирекция „Международна
дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в М.. От същата става ясно, че
ситуацията в тази страна не е такава, която да обосновава предоставяне на
международна закрила на гражданите ѝ. От данните в справката и от
приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори и да се
завърне в държавата си по произход, жалбоподателката би могла да води нормален
живот, при условията на социално-икономическата обстановка в М.. Ситуацията в
тази страна не достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателката не е
изложена на риск от тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая
не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Настоящият
съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход
на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на
кандидатката, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен
статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила, безогледното насилие
в М. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от
цитираната информация за обстановката там. Изложените данни в Справка с вх.№МД-431/14.08.2020г.,
изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното
положение в М., не сочат да е налице крайно тежка икономическа криза, нито да
има политически и социални сътресения, макар и тези фактори да не рефлектират
пряко върху преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на
международна закрила.
Като
цяло, от анализа на представената по делото официална справка на ДАБ, както и
от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията
в М. да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на
международна закрила на граждани на тази страна.
Предвид гореизложеното,
съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба
отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А., с ЛНЧ **********,
гражданка на М., против Решение №УПХ-103/08.09.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: