№ 240
гр. Велико Търново, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000205 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260018 от 07.12.2020г., постановено по т.д. №87/2019г.,
Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането ОЗК Застраховане АД-гр.София да заплати на И. Д. И. от
гр.Габрово сумата от 100 000 лева, частичен иск от общо 500 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на пътно транспортно произшествие, настъпило в гр.Габрово, на
ул.Василиади-входа на Автогара-Габрово, на 09.01.2019г., заедно със
законната лихва върху тази сума считано от 20.09.2019г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част,
за разликата над присъдените 100 000 лева до предявения размер от 300 000
лева /частичен иск от обща сума от 500 000 лева/, като неоснователен и
недоказан. Със същото решение Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание
чл.432 ал.1 от КЗ ОЗК Застраховане АД-гр.София да заплати на И. Д. И. от
1
гр.Габрово сумата от 27 584,08 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП настъпило в гр.Габрово,
на ул.Василиади-входа на Автогара-Габрово, на 09.01.2019г., заедно със
законната лихва върху тази сума считано от 30.09.2019г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлил е иска за имуществени вреди в останалата му част, за
разликата над присъдените 27 584,08 лева до предявените 34 568,14 лева, като
неоснователен и недоказан. Осъдил е ОЗК Застраховане АД-гр.София да
заплати на И. Д. И. от гр.Габрово сумата от 7 124,49 лева направени разноски
по делото. Осъдил е И. Д. И. да заплати на ОЗК Застраховане АД сумата от
5271,82 лева, направени разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца И. Д. И. от гр.Габрово, чрез
адвокат Л.Л..
Обжалва първоинстанционното решение в частта, с която Габровският
окръжен съд е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 100 000 лева до пълния предявен размер от
300 000 лева, както и в частта, с която Габровският окръжен съд е отхвърлил
иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдените
27 584,08 лева до пълния предявен размер от 34 568,14 лева.
Въззивникът ищец не е доволен от първоинстанционното решение в
цялата му отхвърлителна част по отношение и на двата иска. Счита, че в
обжалваната част атакуваният съдебен акт е неправилен.
Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваната му част и вместо него да постанови ново решение по съществото
на спора, с което да присъди допълнително обезщетение на ищеца до пълния
размер на предявените искове, заедно със законните последици.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.
Неправилно Първоинстанционният съд бил приел, че е съпричинл
вредоносния резултат. Според жалбоподателя преминаването в зоната на
входа/изхода на автогарата, където липсва маркирана пешеходна пътека, не
можело да се квалифицира като нарушение на правилата за движение, тъй
като било видно че пешеходецът се е движил първоначално по левия тротоар
2
– този към ул.Д-р Н.Василиади, в посока към Дома на хумора, като бил
преминал зоната на входа/изхода на автогарата без да променя
първоначалната си посока към продължението на същия тротоар към същата
улица, но след кръстовището с Автогарата. От тук и по аргумент на §1 т.17 от
ППЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение. Пешеходецът не бил в
нарушение на правилата за движение, тъй като нямало причинна връзка
между поведението му и настъпилата вреда. Неправилно Окръжният съд бил
приел, че адекватното обезщетение в случая било в размер на сумата 120 000
лева за претърпените неимуществени вреди. Вследствие на ПТП-то му били
причинени необратимо, пожизнено инвалидизиране поради ампутацията на
десния крак в зоната под глезена, наред със счупване шийката на лявата
бедрена кост, в резултат на което се стигнало до смяна на тази кост с
изкуствена става, фрактура на лявата лакътна кост, като вследствие на тази
травма има ограничени движения на пръстите на лявата ръка. Очевидно е, че
не може да се постигне пълно възстановяване. Претърпените болки и
страдания, вида на получените телесни увреждания, множеството оперативни
интервенции и най-вече моралната вреда вследствие ампутацията на крака
му, обосновавали причинени неимуществени вреди в много по-висока степен,
а именно в претендирания размер.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ответника ОЗК Застраховане
АД-гр.София, чрез адвокат Т.Т..
Предмет на тази въззивна жалба е първоинстанционното решение в
частта, с която е присъдено обезщетение над 13 800 лева за претърпените
имуществени вреди и над сумата от 36 200 лева за претърпените
неимуществени вреди, или над 50 000 лева общо.
В обжалваната част решението на Габровския окръжен съд било
неправилно. Моли Апелативният съд да приеме, че приносът на пострадалия
е поне 50%.
Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени атакуваното
решение в частта, с която е уважен искът над 13 800 лева за претърпените
имуществени вреди и над сумата от 36 200 лева за претърпените
3
неимуществени вреди, или общо над 50 000 лева.
Жалбоподателят ответник моли Апелативният съд да остави без
уважение въззивната жалба на ищеца.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.
Неправилно Първоинстанционният съд бил приел съпричиняване от
страна на ищеца само в размер на 20%. По делото било доказано, че
процесният участък от пътя не е предназначен за преминиване на пешеходци,
предвид липсата на светофарна уредба, пешеходна пътека и наличието на
множество преминаващи автобуси. Ищецът имал пълната възможност да се
придвижи по безопасен маршрут – в непосредствена близост имало подлез,
както и пешеходна пътека, непосредствено пред аптека Вита. Вместо това
ищецът пресякъл на непредвидено за това място, в нарушение на правилата
по ЗДвП касаещи пешеходците. Освен това пострадалият не се бил огледал
преди да пресече и не се съобразил с преминаващите МПС-та, които очевидно
бил възприел. Освен това бил спрял, след което внезапно тръгнал да пресича,
при което се блъснал в преминаващия автобус.
Според въззивника ответник определеното от Окръжния съд
обезщетение било неоснователно и прекомерно завишено по размер, както и
не било в съответствие с реално претърпените от ищеца болки, страдания и
не било отчетено в пълна степен съпричиняването на вредоносния резултат
от негова страна.
В съдебно заседание процесуалният представител адвокат Л.Л. на
въззивника ищец поддържа изцяло подадената от тях жалба и оспорва изцяло
насрещната въззивна жалба.
В писмена защита въззивникът ответник, чрез процесуалния
представител адвокат Т.Т., поддържа насрещната жалба и оспорва изцяло
жалбата на ищеца.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, съобрази
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
4
Апелативният съд приема за установено следното:
И двете въззивни жалби са допустими. Подадени са от страни по
делото, които имат интерес да обжалват, насочени са против подлежащ на
обжалване съдебен акт и са подадени в срок.
Ищецът И. Д. И. от гр.Габрово твърди в исковата молба и по делото, че
на 09.01.2019г., в района на Автогара-Габрово, претърпял пътно транспортно
произшествие, при което неправомерно и в нарушение на правилата по
Закона за движение по пътищата бил блъснат от автобус, изцяло по вина на
водача на автобуса, като вследствие на този пътен инцидент получил много
тежки телесни увреждания, а именно: вследствие намачкване на дясното
стъпало, бил ампутиран десният му крак под глезена; получил счупване на
шийката на лява бедрена кост, вследствие на което с операция била сменена
лявата му тазобедрена става с изкуствена, а освен това бил счупен левият му
лакът на ниво страничен израстък, както и бил получил и други по.леки
увреждания. Бил на лечение в Пирогов веднага след инцидента – там бил
откаран с линейка – и на стационарно лечение бил до 27.05.2019г., след което
се възстановявал амбулаторно, в дома си, все още не се е възстановил
напълно, а и такова е невъзможно. Претърпял множество оперативни
интервенции. Претърпял много силни болки в продължение на дълъг период
от време. Не можел сам да се грижи за себе си и да се обслужва. С това била
ангажирана съпругата му, която била неотлъчно до него и в болницата.
Дясното му ходило е протезирано. Налице са остатъчни здравословни
проблеми – например затруднени са движенията на пръстите на лявата му
ръка, вследствие счупването в областта на лакътната става. Оценява
причинените му претърпени, налични в момента и бъдещите болки и
страдания на сумата 500 000 лева, от които по настоящото дело претендира
частично 300 000 лева. Причинени му били и имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на лечение, лекарствени и други медицински средства, в
размер на сумата 34 568,14 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното Застрахователно дружество да му заплати сумата 300 000 лева,
частичен иск от пълния размер от 500 000 лева, представляващи
5
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, както и сумата от 34 568,14 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на ПТП, настъпило на 09.01.2019г. в гр.Габрово, в района на Автогарата,
заедно със законната лихва върху тези главници, считано от 20.09.2019г. –
датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,
до окончателното им изплащане.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане
АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, на
първо място прави отвод за местна подсъдност на делото на Софийски
градски съд, тъй като адресът на управление на ответника е в този район.
Прави искане за спиране на производството по делото по реда на чл.229 ал.1
т.4 от ГПК до приключване на наказателното производство.
Оспорва предявените искове по размер. Претенцията за претърпени
неимуществени вреди била прекомерно завишена по размер. Не били
доказани по делото претърпени неимуществени вреди в такъв размер. Прави
възражение и за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият
пресичал на необозначено за това място, без да се огледа и съобрази с другите
участници в движението. С поведението си същият бил нарушил правилата по
Закона за движение по пътищата. Предявеният иск за имуществени вреди бил
недоказан по размер.
Оспорва и предявения иск за лихви. Акцентира, че отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна. Не бил изпаднал в забава.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
6
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Фактическата обстановка по делото е всестранно и напълно изяснена от
Окръжния съд въз основа на събраните още в първата инстанция
доказателства. Следва да се добави и че видно от представения и приет като
доказателство в настоящата инстанция протокол от 14.07.2021г. по НОХД
№42/2021г. на Районен съд-Габрово, воденото наказателно производство за
случая е приключило със споразумение от същата дата, одобрено от съда и
влязло в сила на 14.07.2021г., видно от което водачът на автобуса А. Н. Н., с
който е станало ПТП-то на 09.01.2019г. в гр.Габрово, се е признал за виновен
под форма на вина непредпазливост в това, че на посочената дата и място,
при управление на автобус с рег.№ СА 87****, вследствие допуснато от него
нарушение на правилата за движение, а именно на чл.25 ал.1 от ЗДвП и
чл.116 от ЗДвП, по непредпазливост, причинил на пешеходеца И. Д. И. тежка
телесна повреда, при която е ампутирано ходилото на десния долен крайник,
представляващо осакатяване на същия, което деяние съставлява престъпление
по чл.343 ал.1 б.Б пр.1 във връзка с чл.342 ал.1 от НК, поради което
подсъдимият и Прокуратурата чрез Районна прокуратура-Габрово са се
съгласили на Николов да се наложи наказание 6 месеца лишаване от свобода
с отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК в 3-годишен изпитателен
срок, както и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Механизма на ПТП-то се установява с приетите по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествието, фотоалбум и преди всичко със заключението на
съдебно автатехническата експертиза на вещото лице инж.Б. М., допусната,
изслушана и приета в първата инстанция, което Въззивният съд също приема
изцяло като компетентно и обосновано. Окръжният съд е отразил обосновано
и в пълна степен как се е осъществил пътният инцидент на 09.01.2019г., при
каква обстановка – състояние на пътното платно, време, поведение на
участниците в него. Поради това не е необходимо де се повтаря описаната в
първоинстанционното решение фактическа обстановка.
Следва да се акцентира на констатациите на вещото лице , че вината за
настъпване на пътния инцидент е поделена между водача на автобуса и ищеца
7
като пешеходец. От страна на водача на автобуса, който е имал техническа
възможност да възприеме движещият се в зоната пред входа/изхода на
Автогарата пешеходец и към момента на започване маневрата за завиване
към входа на Авторагарата, при правилна преценка на движението на
пешеходеца, е можело да не предприема маневрата завиване наляво и да
пропусне пешеходеца или в процеса на извършване на тази маневра, да
реагира своевременно като спре автобуса преди да се стигне до контакт с
пешеходеца и прегазване на крака му. От друга страна пешеходецът е можел,
във всеки един момент от движението си да възприеме положението и
движението на автобуса, и да преустанови движението си, без да навлиза в
коридора на движение на автобуса. Безспорно е по делото и е установено със
събраните доказателства, че ищецът като пешеходец е пресичал на
необозначено за това място и без да се съобрази с другите участници в
движението по пътното платно. На мястото на процесното ПТП няма
пешеходна пътека, но в близост има два подлеза. И. е можело да пропусне
движещото се МПС.
Съгласно ЗДвП задължението на водачите на МПС да следят за
безопасността при движение по пътищата и да осигуряват с поведението си
същата, е значително в по-голяма степен от това на пешеходците, поради
което правилно Окръжният съд е приел че е налице съпричиняване от страна
на ищеца-пешеходец, но то е в размер само на 20%.
Безспорно е по делото, че автобусът към момента на инцидента е бил с
валидна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно
акционерно дружество ОЗК Застраховане АД-гр.София.
Правилно и обосновано е първоинстанционното решение в частта му, с
която Окръжният съд е приел какви телесни увреждания по вид,
продължителност, последици занапред, и съпътстващите ги болки и
страдания са причинени на ищеца, както и какво лечение, както и неговата
продължителност са проведени в случая, както и какви са остатъчните
явления за здравословното състояние на ищеца.
Въззивният съд споделя изцяло констатациите на Първоинстанционния
съд в тази насока и само маркира, че видно от заключението на назначената в
8
Окръжния съд съдебно медицинска експертиза на д-р С. Р.-съдебен лекар,
вследствие на процесното пътно транспортно произшествие ищецът И. е
получил политравма - една тежка и две средни телесни повреди, изразяващи
се в ампутация на дясното ходило на десния долен крайник на ниво под
глезена, вследствие премазване на същото, като отстраняването на тази част
от крака е станало на няколко етапа, след няколко неуспешни оперативни
интервенции; настъпило е счупване на шийката на лявата бедрена кост,
наложило се е протезиране на лявата тазобедрена става на 21.01.2019г.,
поради което движението на левия долен крайник е било затруднено за
период около 1 година и половина; получено е счупване на израстъка на
лакътната кост на лявата ръка, участващ във формирането на лявата лакътна
става, което е причинило трайно затруднение движението на левия горен
крайник за срок около 6-7 месеца. Лечението на ищеца е проведено в
УМБАЛСМ Н.Пирогов-София – там е бил на болнично лечение до
27.05.2019г., след което лечението е продължило при домашни условия –
според вещото лице още 6 месеца, като в дома му го е посещавал
рехабилитатор. Подмяната на лявата тазобедрена става е извършено на
21.01.2019г. Към 27.08.2020г., когато д-р Р.е прегледал ищеца, е било
извършено протезиране на дясното стъпало. Ищецът е търпял много силни
болки през първите 6-7 месеца; с по-малък интензитет е имал болки още 6
месеца по време на домашното му лечение и провежданата рехабилитация.
Вещото лице е категорично, че по отношение на пострадалия е приложено
максимално качествено оперативно, медикаментозно и рехабилитационно
лечение. Налице е осакатяване на долен десен крайник. Ищецът не може да
свива левия долен крайник повече от 90 градуса в тазобедрената и колянната
става, периодично има болка Няма захват в юмрук с пръстите на лявата ръка.
Травмата на лявата тазобедрена става, счупването на левия лакът и
ампутацията на дясното стъпало няма да могат да бъдат излекувани напълно
– до този категоричен извод стига вещото лице д-р Р. Вещото лице
установява по категоричен начин причинно следствената връзка между между
процесното ПТП и констатираните увреждания при ищеца.
Представени са от ищеца и са приети като доказателства фактури и
платежни документи, които преценени със заключението на вещото лице-
лекар, че в някои от тях е посочено само „закупени лекарствени средства”,
9
поради което не може да се приеме категорично връзка с ПТП-то, както и че
по отношение на останалите е налице причинно следствена връзка с
причинените телесни увреди, необходимостта от лечение и проведеното
такова, следва да се приеме за правилен изводът на Окръжния съд, че по
делото е доказано ищецът да е направил разходи във връзка с лечението на
получените при ПТП-то увреждания в размер на сумата 34 480,09 лева, като
за 88,05 лева не е доказано да са изразходвани във връзка с процесните
увреждания и от тази сума следва да се приспаднат 20%, поради наличното
съпричиняване..
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
По предявените по делото искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумите 300 000 лева, неимуществени вреди,
частичен иск от общо дължими 500 000 лева на това основание и 34 568,14
лева, имуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 09.01.2019г. в
гр.Габрово, както и за законната лихва върху тези главници, считано от
20.09.2019г. – денят на постановения отказ от ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение, Окръжният съд е преценил правилно
събраните в първата инстанция доказателства и въз основа на тях е формирал
правилни правни изводи.
Настоящият съдебен състав намира също, че необходимото и
подходящо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП е в размер на сумата 120 000 лева, предвид
правилото по чл.52 от ЗЗД водещ критерий да е справедливостта, но на базата
на конкретните факти и обстоятелства, които в случая са следните: вид,
интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и досега болки и
страдания, както и последиците от уврежданията за напред – причинените
телесни увреждания са значителни – 1-тежка и 2-средни телесни повреди,
подробно описани по-горе, както и въпреки приложеното максимално
качествено оперативно, медикаментозно и рехабилитационно лечение, е
налице невъзможност за пълното възстановяване здравословното състояние
на ищеца от преди ПТП-то: долният десен крайник под глезена е ампутиран и
вместо него е извършено протезиране Подмяната на лявата тазобедрена става
10
е извършено на 21.01.2019г. Към 27.08.2020г., когато д-р Р.е прегледал ищеца,
е било извършено протезиране на дясното стъпало т.е. налице е осакатяване
на този десен долен крайник, оперативно е поставена изкуствена тазобедрена
става вляво, вследствие на което ищецът не може да свива левия долен
крайник повече от 90 градуса в тазобедрената и колянната става, няма захват
в юмрук с пръстите на лявата ръка, поради претърпяното счупване в областта
на лявата лакътна става, като травмата на лявата тазобедрена става,
счупването на левия лакът и ампутацията на дясното стъпало няма да могат
да бъдат излекувани напълно. От значение са още търпените много силни
болки в продължение на 6-7 месеца, също силни болки макар и не в толкова
голяма степен и в следващите 6 месеца, наличието на болки и досега в
тазобедрената става. От значение за определяне размера на обезщетението са
още възрастта на пострадалия – на 80 години към момента на пътно
транспортното произшествие, а към настоящия момент на 82 години т.е.над
средната възраст, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 20%, житейски оправданото, присъжданите обезщетения за
аналогични случаи, както и справедливостта, както и нивата на
застрахователно покритие, и обществено икономическите условия.
Вещото лице инж.Митев приема по убедителен и обоснован начин, че
ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП-то, тъй като е започнал
пресичане на пътното платно на необозначено за това място и при положение,
че е възприел идващия автобус, и дори се е спрял за известно време и след
това изненадващо е продължил да пресича.
Спазени са всички предпоставки на разпоредбата на чл.432 от ГПК,
поради което предявеният иск се явява основателен и доказан до размер на
сумата 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата
27 584,08 лева, тъй като за претендираните 88,05 лева няма доказателства че
са изразходвани във връзка с лечението на получените при ПТП-то травми – в
представените документи е посочено само, че са за „закупуване на
лекарствени средства/, но д-р Р.заявява, че не може да се установи пряка
причинно следствена връзка с процесните телесни увреждания, като от
доказаните направени 34 480,09 лева лева, следва да се приспаднат 20%
съпричиняване, поради което следва да се уважи искът за обезщетение за
имуществени вреди в размера, приет от Окръжния съд, а именно за. сумата
11
27 584,08 лева.
Началната дата на дължимост на законната лихва върху присъдените
обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди също е правилно
определена от Окръжния съд като датата 20.09.2019г., когато застрахователят
е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Предявените искове са допустими, тъй като е спазено законовото
изискване за завеждане на делото след изтичането на 3-месечния срок,
считано от датата на депозиране заявление до застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение и след като в този 3-месечен срок същият е
отказал доброволно да заплати на ищеца каквато и да била сума.
Безспорно е и е доказано, че е налице валидна застраховка гражданска
отговорност на виновния за произшествието автобус.
Като краен резултат Апелативният съд намира, че мотивите на
Първоинстанционния съд са в съответствие със закона и съдебната практика,
обосновани са, поради което и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК
възприема изцяло същите. На основание посочената разпоредба Въззивният
съд препраща към мотивите на Габровския окръжен съд относно
основателността и доказаността на предявените искове.
Оради това направените оплаквания във въззивните жалби
Апелативният съд намира за неоснователни.
Предвид изложеното и тъй като обжалваното решение не страда от
посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде потвърдено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски.
В настоящата инстанция и двете страни претендират за разноски, като
исканията са направени в срок, но списък по чл.80 от ГПК представя само
въззивникът ищец, който представя и платежни документи.
Поради това разноски за тази инстанция следва да бъдат присъдени
12
само на въззивника ищец, съразмерно на уважения обжалваем интерес.
Въззивната жалба на ищеца е оставена без уважение, поради това му се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената жалба на ответника. Общо
обжалваемият интерес по двете жалби е в размер на сумата 284 568,14 лева,
от която ищецът обжалва за 206 984,06 лева, а ответникът за 77 584,08 лева.
На ищеца се дължат 27,26% от направените разноски общо в размер на
9 139,68 лева, тъй като в такъв процент е отхвърленият обжалван интерес от
ответника т.е. ответникът следва да заплати на ищеца сумата 2 491,48 лева,
направени разноски в тази инстанция по съразмерност с отхвърлените жалби.
На въззивника ответник разноски за настоящата инстанция не следва да
се присъждат, тъй като не е представен списък по чл.80 от ГПК, и тъй като не
са представени платежни документи за платен адвокатски хонорар.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение №260018 от 07.12.2020г.,
постановено по т.д. №87/2019г., на Окръжен съд-Габрово.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
********** да заплати на И. Д. И., с ЕГН **********, от гр.Габрово,
*********, със съдебен адрес гр.София, *******, сумата 2 491,48 лева,
направени разноски в тази инстанция, по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14