№ 1783
гр. Варна, 08.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100502427 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение с вх. № 268263/05.09.2022 г., уточнено с
молба с вх.№ 264044/19.09.2023 г. и молба с вх.№ 4632/21.02.2024 г.,
депозирано от К. А. С., ЕГН **********, ************************, чрез
адв. И. З., срещу Заповед № 5375/15.09.2016 г. за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11057/2016 г. по описа на РС-Варна.
Във възражението и уточняващите молби към него длъжникът заявява,
че не дължи изпълнение по процесната заповед. Посочва, че е разбрал за
издаването на последната на 05.09.2022 г., на която дата е подадено и
настоящото възражение, като не е получавал книжа, в това число и ПДИ, по
образуваното по повод заповедта изпълнително дело № 20167190400572 по
описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 на КЧСИ. Навежда твърдения във връзка с
хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, като посочва, че живее в Австрия,
считано от 07.10.2014 г.
Насрещната страна „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, чрез
юрк. Б. М., депозира становище, с което счита възражението за недопустимо,
евентуално неоснователно, за което излага подробни съображения. Намира,
че срокът за подаване на възражението е изтекъл, поради което последното е
преклудирано. Счита, че по делото липсват достатъчно данни, от които да се
направи извод за обичайно местопребиваване на длъжника извън страната
към момента на издаване на заповедта за изпълнение.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните, приобщените по
делото доказателства и доказателствени средства и приложимия
1
материален закон, приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по заявление с вх.№
47568/14.09.2016 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК, депозирано от „Обединена Българска Банка“ АД против длъжника К.
А. С. за вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен между страните на 05.02.2014 г.
По така депозираното заявление заповедният съд издал Заповед №
5375/15.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и изпълнителен лист от 15.09.2016 г.
Въз основа на заповедта и издадения изпълнителен лист и по молба на
кредитора е образувано изпълнително дело № 20167190400572 по описа на
ЧСИ С.Я., рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС, последното
изискано в цялост и приложено към настоящото дело в заверен за вярност
препис.
Заповедта за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и
покана за доброволно изпълнение на задължението са връчени на длъжника
К. С., като на регистрирания му към момента на връчването постоянен и
настоящ адрес – ******* (видно от приложените по делото справки НБД), на
07.12.2016 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, като
връчителят е събрал данни от съседи, че лицето е извън страната.
Посредством уведомлението на длъжника е предоставен двуседмичен срок за
явяване в кантората на ЧСИ за получаване на книжата по делото, което не е
сторено от последния.
Видно от представеното от длъжника в заверен за вярност лицензиран
превод на български език като писмено доказателство потвърждение за
регистрация от централен регистър, издадено от Общинска управа
Калтенлойтбеген, е че от 07.10.2014 г. последният е с регистриран адрес на
територията на чужда държава – Република Австрия, Община
Калтенлойтбеген, ул. Хауптщрасе 3 2/12, като на 23.03.2021 г. е сменил
регистрацията си на друг адрес на територията на същата държава.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Тодор Валентинов Вълчев. Последният излага, че К. С. живее в
чужбина от доста години, като още през 2011 г. се изнесъл заедно с жена си в
Австрия, където живее. Посочва, че последното му завръщане в България
било през 2022 г., когато С. споделил, че има някаква възбрана, поради което
свидетелят го завел при адвокат. По указания на адвоката С. направил
справка в съда, която дал на адвоката. Свидетелят посочва, че това е станало
на 22.08.2022 г.
При така установените факти съдът пристъпва към разглеждане на
възражението по чл. 423 от ГПК. Последното следва да се подаде в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, като в
настоящия случай длъжникът сочи като дата на узнаване 05.09.2022 г. По
2
делото липсват доказателства, които да установяват сочената дата, но от
данните по изпълнителното дело е видно, че на по-ранна дата, а именно на
22.08.2022 г. К. С. е получил съобщение, ведно с препис от подлежащия на
изпълнение акт, посредством което е уведомен за задълженията си по
издадения по ч.гр.д. № 11057/2016 г. изпълнителен лист и е поканен да
изпълни последните. Тази дата и следва да се приеме като начална за
законоустановения срок, доколкото именно тогава длъжникът безспорно е
узнал за процесната заповед. В кориците на делото липсват данни за по-ранно
узнаване. Поради това и считано от тази дата възражението следва да се
подаде в срок до 22.09.2022 г. В настоящият случай последното е депозирано
на 05.09.2022 г., поради което и същото следва да се счита подадено в
предвидения преклузивен срок. Наред с това възражението е депозирано от
надлежна страна – длъжникът по издадената заповед за изпълнение, поради
което е процесуално допустимо, а разгледано по същество искането за
приемането му се явява основателно, поради следните съображения:
С оглед наведените във възражението твърдения в настоящия случай
длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно,
че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта не
му е била връчена лично и в деня на връчването й той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България. Сочените
предпоставки следва да са налице кумулативно.
Първата предпоставка, а именно заповедта да не е връчена лично на
длъжника, е налице. Видно от материалите по делото е че връчването е
станало посредством залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от
ГПК на 07.12.2016 г., с което е предоставен двуседмичен срок, считано от
тази дата за получаване на книжата от кантората на ЧСИ, като с изтичане на
този срок документите се считат за надлежно връчени.
Що се отнася до втората предпоставка – към момента на връчването
длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване на територията на
страната, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП, която
дава легално определение на понятието „обичайно местопребиваване“, според
което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото,
в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки.
Доколкото в ГПК липсва легално определение за обичайно
местопребиваване, при преценката на съда относно наличието/липсата на
обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 5 и чл. 423, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ГПК,
приложение по аналогия следва да намери именно дефиницията, дадена в
КМЧП, тъй като същата най-точно отговаря на целите на процесуалния закон.
3
Видно от събраните по делото доказателства – гласни и писмени такива,
и с оглед дадената дефиниция, е че към момента на връчването през 2016 г. К.
С. не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. Към
този момент длъжникът вече се е установил трайно в Република Австрия, за
което свидетелства представеното потвърждение за регистрация от централен
регистър, издадено от Общинска управа Калтенлойтбеген, от което може да
се направи категоричен извод, че лицето се е установило преимуществено да
живее в пределите на тази държава. След първоначалната си регистрация на
07.10.2014 г. соченият адрес е сменен едва на 23.03.2021 г. – отново на
територията на същата държава. Това безсъмнено води до извод за трайна
връзка и уседналост на К. С. извън пределите на Република България, а
именно на територията на Република Австрия.
Ангажираните за установяване на тези обстоятелства гласни
доказателства, които съдът цени при съобразяване на разпоредбата на чл. 172
от ГПК, доколкото свидетелят е първи братовчед на длъжника, изцяло
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което и съдът
им дава пълна вяра. Последните са в подкрепа на наведените по делото
твърдения, че към датата на връчване на заповедта длъжникът се е установил
извън страната, като в тази връзка свидетелят посочва, че С. живее в Австрия
още от 2011 г., като последно се е върнал в България през 2022 г.
При така изложеното съдът намира, че длъжникът действително е бил
лишен от възможността да оспори вземането по заповедта в хипотезата на чл.
423, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което възражението следва да се приеме, а
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист да
се обезсилят, доколкото последната е издадена при наличието на
отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК.
По разноските:
С оглед този изход на делото на К. С. се следват разноски. Последният е
отправил своевременно искане до съда в тази връзка, като е представил
доказателства за действителното заплащане на разноските, както и списък,
поради което следва да му се присъдят общо 466.30 лева – за държавна такса,
за адвокатско възнаграждение и за заплатената такса за изготвяне на превод
на представеното на чужд език писмено доказателство.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение с вх. № 268263/05.09.2022 г., депозирано от К. А.
С., ЕГН **********, ************************, срещу Заповед №
5375/15.09.2016 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
11057/2016 г. по описа на РС-Варна, на осн. чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 5375/15.09.2016 г. за изпълнение по чл. 417
4
от ГПК, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по ч.гр.д. №
11057/2016 г. по описа на РС-Варна, на осн. чл. 423, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА
ЗАПЛАТИ на К. А. С., ЕГН **********, ************************, сумата
от 466.30 лева, представляваща направените пред ВОС съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5