М О Т И В И:
Подсъдимият С.Д.С. е предаден на съд за
престъпление по чл.256, ал.2 във връзка с чл.256, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1
във връзка с чл.18, ал.1 от НК за това, че през периода 01.02.2009 г. –
14.05.2009 г. в град Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление, на три пъти, от името
на “***” ЕООД град Стара Загора с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, чрез използване пред ТД на НАП – Стара Загора на документи с
невярно съдържание – справки-декларации
по ЗДДС за м.февруари, м.март и м.април 2009 г. и прилежащите им
дневници за покупки на “***” ЕООД,
направил опит да получи от държавния бюджет неследваща
се парична сума в особено големи
размери, като изпълнителното деяние е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини, както следва:
-за данъчен период
01.02.2009 г.- 28.02.2009 г. използвал справка-декларация по ЗДДС с вх.№
0-1058979/14.03.2009 г. и прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД, в
които включил 11 броя фактури за покупки от “***” ЕООД град Варна с ЕИК по БУЛСТАТ *********, както следва:
|
№ по ред
|
Фактура №
|
Дата
|
Стойност лв.
|
ДДС лв.
|
|
|
|
|
|
|
|
1
|
**********
|
13.2.2009
|
24458.16
|
4891.63
|
|
2
|
**********
|
16.2.2009
|
24294.51
|
4858.90
|
|
3
|
**********
|
20.2.2009
|
24390.71
|
4878.14
|
|
4
|
**********
|
23.2.2009
|
24926.78
|
4985.36
|
|
5
|
**********
|
24.2.2009
|
53748.25
|
10749.65
|
|
6
|
**********
|
25.2.2009
|
55393.51
|
11078.70
|
|
7
|
**********
|
26.2.2009
|
62153.68
|
12430.74
|
|
8
|
**********
|
27.2.2009
|
50750.96
|
10150.19
|
|
9
|
**********
|
27.2.2009
|
58312.35
|
11662.47
|
|
10
|
**********
|
28.2.2009
|
56622.18
|
11324.44
|
|
11
|
**********
|
28.2.2009
|
42220.93
|
8444.19
|
|
|
ОБЩО
|
|
477272.02
|
95454.41
|
с което
направил опит да получи от държавния бюджет сумата от 95 454.41
лева, като декларирал ДДС, подлежащ за
възстановяване в клетка 81 на справката-декларация по ЗДДС;
-за данъчен период
01.03.2009 г.- 31.03.2009 г. използвал справка-декларация по ЗДДС с вх.№
0-***/14.04.2009 г. и прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД, в които
включил фактура № ********** /30.03.2009 г. с данъчна основа 464 235.00
лв. и ДДС 92847.00 лв., издадена от “***” ЕООД град Варна с ЕИК по БУЛСТАТ ***,
с което направил опит да получи от
държавния бюджет сумата от 92847.00 лева, като декларирал ДДС подлежащ за
възстановяване в клетка 81 на справката-декларация по ЗДДС;
-за данъчен период
01.04.2009 г.- 30.04.2009 г. използвал справка-декларация по ЗДДС с вх.№
0-***/14.05.2009 г. и прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД, в които включил фактура **********/ 30.04.2009
г. с данъчна основа 47 600.00 лв. и ДДС 9520.00 лв., издадена от “***” ЕООД
град Варна с ЕИК по БУЛСТАТ *** и 13 броя фактури за покупки, издадени от “***” ЕООД град Варна с ЕИК
по БУЛСТАТ ***, както следва:
|
№ по ред
|
Фактура №
|
Дата
|
Стойност лв.
|
ДДС лв.
|
|
|
|
|
|
|
|
1
|
**********
|
12.2.2009
|
24198.45
|
4839.69
|
|
2
|
**********
|
07.4.2009
|
23405.01
|
4681.00
|
|
3
|
**********
|
15.4.2009
|
24655.51
|
4931.10
|
|
4
|
**********
|
21.4.2009
|
24200.25
|
4840.05
|
|
5
|
**********
|
22.4.2009
|
24149.98
|
4830.00
|
|
6
|
**********
|
23.4.2009
|
24741.29
|
4948.26
|
|
7
|
**********
|
24.4.2009
|
24558.33
|
4911.67
|
|
8
|
**********
|
24.4.2009
|
110374.51
|
22074.90
|
|
9
|
**********
|
27.4.2009
|
24978.07
|
4995.61
|
|
10
|
**********
|
28.4.2009
|
24657.77
|
4931.55
|
|
11
|
**********
|
29.4.2009
|
24024.33
|
4804.87
|
|
12
|
**********
|
30.4.2009
|
24938.53
|
4987.71
|
|
13
|
**********
|
30.4.2009
|
60796.00
|
12159.20
|
|
|
|
|
439678.03
|
87935.61
|
с което направил опит да получи от държавния бюджет сумата от
общо 97 455.61 лева, като декларирал ДДС подлежащ за възстановяване в
клетка 81 на справката-декларация по ЗДДС,
като общият размер на неследващата
се парична облага, която е направил да получи
за целия период е в особено
големи размери и се равнява на 285 757.02 лв. (двеста осемдесет и пет
хиляди, седемстотин петдесет и седем лева и две стотинки).
Подсъдимият С.Д.С. дава обяснения по повдигнатото срещу му обвинение.
Излага обстоятелства, въз основа на които застъпва тезата, че е имал право да
получи, действайки от името на “***” ЕООД – Стара Загора, данъчен кредит в
размер на 285 757.02 лв. и оспорва обвинението срещу му, че е направил
опит да получи от държавния бюджет неследваща се
парична сума.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Д.С. е роден на *** *** Налагано му е единствено – с Присъда
от 11.12.2009 г. по НОХД № 4677/2009 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла
в сила на 29.12.2009 г., административно наказание по чл.78а от НК за
престъпление по чл.308, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Понастоящем подсъдимият С.Д.С. ***.
Подсъдимият е със ***. Собственик и управител е на “***” ЕООД – Варна.
Гореизложените обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия в
с.з. от 01.04.2013 г. (л.72 нохд), от справка за
съдимост рег.№ 4155/14.10.2013 г. (л.276 нохд) и от декларация за семейно, материално и имотно
състояние (л.82, том І ДП).
Съпругата на подсъдимия – свидетелката Д.И.С. (л.72 нохд)
– е дъщеря на свидетелката М.С.Г., последната от скоро с фамилно име К. (л.283 нохд).
Въз основа на Решение №
1798/21.10.1997 г. по Ф.Д. № 772/1997 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол
(л.160, том ІІІ ДП), в търговския регистър при същия съд е вписано ЕООД “***” с
управител – М.С.Г., тъщата на подсъдимия. От съдържащото се на л.149, том ІІІ
ДП Удостоверение изх.№ 20111213143545/13.12.2011 г. на Агенция по вписванията – София, е видно, че през 2008 г. е променено
седалището и адреса на управление на дружеството - град Стара Загора, ул. “Л.К.”
№ 3, вх.0, ет.5, ап.25, който адрес продължава и
понастоящем да е постоянният адрес на свидетелката М.С.Г..
През 2008 г. “***” ЕООД – град Стара Загора, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, не е
извършвало търговска дейност.
От началото на 2009 г., през целия инкриминиран период, а и след това, подсъдимият С. Д.С. бил
лицето, което де факто
управлявало, представлявало и осъществявало търговска дейност от името на “***”
ЕООД – Стара Загора. Де факто, защото по делото не се установи като обективен факт
наличие на писмено пълномощно от управителя на “***” ЕООД – Стара Загора – свидетелката М. С.Г., с което да упълномощава подсъдимия да
управлява и представлява дружеството (въпреки изявлението й за наличие на
такова) и защото по делото няма спор, че - със или без наличието на такова писмено пълномощно – подсъдимият, със
знанието и съгласието на своята тъща, е действал като управител и представител
на “***” ЕООД – Стара Загора в отношенията
на това дружество с трети лица.
В с.з. от 18.10.2013 г. (л.304 нохд) подсъдимият
изрично заявява, че на практика той е бил управител на дружеството, че
той е договарял сделките с цигари –
предмет на обсъждане по-долу. Тъща му,
макар и управител на дружеството, реално,
лично не извършвала никаква търговска дейност от името на същото. През повечето
време същата била ангажирана - при това в чужбина - с отглеждане на едно от
внучетата си. Подсъдимият обяснява,
че фактурата за съответната сделка, а и
други документи, когато такива били съставяни, носел или изпращал за подпис на тъща си - управителят М.С.Г.. После, той носел за осчетоводяване изготвените
за съответната сделка документи.
На обясненията на подсъдимия съответстват показанията на свидетелите М.С.Г.,
Д.И.С., П.Д.С. (л.73 нохд) – брат на подсъдимия, Н.В.И. (л.73 нохд, съотв. на л.17, том І ДП – приобщени към доказателствата по
делото на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от
НПК) – управител на “***” ООД – Стара Загора,
което дружество в началото на 2009 г. се ангажирало със счетоводното
обслужване на “***” ЕООД – Стара Загора, а още и показанията на всички свидетели (предмет на
по-нататъшно обсъждане), осъществявали
по различни поводи контакти с “***” ЕООД – Стара Загора.
Свидетелката М.С.Г. (л.284 нохд), макар и да изразява известна несигурност относно това
делегирала ли е с писмено пълномощно права на подсъдимия да управлява и
представлява от нейно име дружеството (“Писмено бях издала пълномощно на С., с
което той да представлява. Не съм сигурна, но поне така мисля, защото няма спор
относно това, че той е действал като мой пълномощник и че, де факто, той управляваше бизнеса ми.”), е категорична, че подсъдимият С.Д.С., ползвайки се с пълното й
доверие, на практика е действал като
управител на “***” ЕООД – Стара Загора. Свидетелката М. С. Г.
обяснява, че никога не е била запозната с конкретните
сделки, извършвани от подсъдимия от името на “***” ЕООД – Стара Загора, въпреки, че й се случвало да подписва
различни документи, поднасяни й от подсъдимия С.Д.С..
Въз основа на пълномощно от 14.04.2009 г. (л.54, том Х ДП), право да
представлява и управлява дружеството имала и съпругата на подсъдимия -
свидетелката Д.И.С., но от показанията на същата се установи, че не тя, а де факто
съпругът й - подсъдимият С.Д.С., е упражнявал тези права.
Свидетелят П.Д.С. – преупълномощен на 15.04.2009
г. от свидетелката Д.И.С. с част от делегираните й права (пълномощно – л.51,
том Х ДП) – обяснява, че също лично никога не е извършвал търговски сделки от
името на “***” ЕООД - Стара Загора.
Свидетелят пояснява, че тъй като през
2009 г. подсъдимият и семейството му
живеели в град Варна (на
което му
твърдение съответства адресът на свидетелката Д.И.С., посочен в
титулната част на пълномощното), а дружеството
имало
седалище в град Стара Загора, единственото което правел било, след
като понякога получи в
Стара Загора, където самият той живее, документи за осчетоводяване,
изпратени му от брат му – подсъдимият С.Д.С.,
да ги
занесе в “***”
ООД – Стара Загора.
На обясненията на подсъдимия и съобщеното от горепосочените свидетели
съответстват и показанията на свидетеля Н.В.И. – управител на “***” ООД – Стара Загора, като съдът кредитира като непротиворечиви показанията
на същия от двете фази на наказателното производство, от които обяснимо
по-детайлни, но пък в частта относно механизма на счетоводните
записвания, са тези от досъдебното производство. В с.з., л.73 нохд,
свидетелят Н.В.И. заявява: “Аз подсъдимият го знаех като пълномощник на М.С.Г....”.
Свидетелят обяснява, че подсъдимият С.Д.С. бил лицето, осъществило първоначален
контакт с него, че след ангажиране на “***” ООД – Стара Загора за
осъществяване на счетоводното обслужване на “***” ЕООД – Стара
Загора, предимно той - подсъдимият, а в по-редки случаи – брат му, носел подлежащите на осчетоводяване първични
счетоводни документи.
За периода м.февруари – м.април.2009 г. въз основа
на фактури за извършени покупки от “***”
ЕООД град Стара Загора, предоставени му
от подсъдимия, свидетелят Н.В.И. изготвил от името на дружеството справки-декларации по ЗДДС
и дневници за покупки. Същите били подавани
в ТД на НАП – Стара Загора по електронен път, въз основа на уведомление
от 30.01.2009 г. на управителя на
дружеството до ТД на НАП – Стара Загора
за упълномощаването на “***” ООД Стара Загора да подава по електронен път
декларации, документи и данни по ЗДДС (л.120,
том ІІІ ДП).
За данъчен период 01.02.2009 г. - 28.02.2009 г. от името на “***” ЕООД град Стара Загора е подадена Справка-декларация
по ЗДДС с вх.№ 0-1058979/14.03.2009 г. и прилежащия й дневник за покупки на “***”
ЕООД (л.108-113, том ХІ ДП). За посочения данъчен период от дружеството не е
начисляван ДДС по извършени от същото доставки. Деклариран е ДДС за
възстановяване от бюджета в размер на 95454.41 лева, въз основа на 11 броя
фактури за покупки с доставчик - “***” ЕООД - гр. Варна, с ЕИК по Булстат ****, а
именно:
|
№ по
|
Фактура
|
Дата
|
Стойност
|
ДДС
|
|
ред
|
№
|
|
лв.
|
лв.
|
|
1
|
**********
|
13.2.2009
|
24458.16
|
4891.63 - л.258,
том 4
|
|
2
|
**********
|
16.2.2009
|
24294.51
|
4858.90 - л.257, том 4
|
|
3
|
**********
|
20.2.2009
|
24390.71
|
4878.14 - л.256, том 4
|
|
4
|
**********
|
23.2.2009
|
24926.78
|
4985.36 - л.255, том 4
|
|
5
|
**********
|
24.2.2009
|
53748.25
|
10749.65 - л.254,
том 4
|
|
6
|
**********
|
25.2.2009
|
55393.51
|
11078.70 - л.253,
том 4
|
|
7
|
**********
|
26.2.2009
|
62153.68
|
12430.74 - л.252,
том 4
|
|
8
|
**********
|
27.2.2009
|
50750.96
|
10150.19 - л.251,
том 4
|
|
9
|
**********
|
27.2.2009
|
58312.35
|
11662.47 - л.250,
том 4
|
|
10
|
**********
|
28.2.2009
|
56622.18
|
11324.44 - л.248,
том 4
|
|
11
|
**********
|
28.2.2009
|
42220.93
|
8444.19 - л.247, том 4
|
|
|
ОБЩО
|
|
477272.02
|
95454.41
|
За данъчен период 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г. е
подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-1070573/14.04.2009 г. и прилежащия
й дневник за покупки на “***” ЕООД (л.102-л.105, том ХІ ДП). За този данъчен
период не е начисляван ДДС по извършени от дружеството доставки. Деклариран е
ДДС за възстановяване от бюджета в размер на 92847.00 лв., въз основа на
фактура № **********/30.03.2009 г. с данъчна основа 464 235.00 лв. и ДДС
92847.00 лв., издадена от “***” ЕООД - Варна, с ЕИК по Булстат
*** (л.259, том ІV ДП).
За данъчен период 01.04.2009 г. - 30.04.2009 г. е
подадена Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-1077940/14.05.2009 г. и прилежащия
й дневник за покупки на “***” ЕООД (л.97-л.101, том ХІ ДП). За този данъчен
период от дружеството не е начисляван ДДС по извършени от същото доставки.
Деклариран е ДДС за възстановяване от бюджета в размер на общо 97 455.61
лв., въз основа на фактура **********/30.04.2009 г. с данъчна основа 47 600.00
лв. и ДДС 9520.00 лв., издадена от “***” ЕООД - Варна,
с ЕИК по Булстат *** (л.42, том ІІІ ДП) и 13
броя фактури, издадени от “***” ЕООД - Варна с ЕИК по Булстат ***, както
следва:
|
№ по
|
Фактура
|
Дата
|
Стойност
|
ДДС
|
|
ред
|
№
|
|
лв.
|
лв.
|
|
1
|
**********
|
12.2.2009
|
24198.45
|
4839.69 – л.192,
том 4
|
|
2
|
**********
|
07.4.2009
|
23405.01
|
4681.00 - л.204,
том 4
|
|
3
|
**********
|
15.4.2009
|
24655.51
|
4931.10 - л.203,
том 4
|
|
4
|
**********
|
21.4.2009
|
24200.25
|
4840.05 - л.202,
том 4
|
|
5
|
**********
|
22.4.2009
|
24149.98
|
4830.00 - л.201,
том 4
|
|
6
|
**********
|
23.4.2009
|
24741.29
|
4948.26 - л.200,
том 4
|
|
7
|
**********
|
24.4.2009
|
24558.33
|
4911.67 - л.199,
том 4
|
|
8
|
**********
|
24.4.2009
|
110374.51
|
22074.90 - л.198,том
4
|
|
9
|
**********
|
27.4.2009
|
24978.07
|
4995.61 - л.197,
том 4
|
|
10
|
**********
|
28.4.2009
|
24657.77
|
4931.55 - л.196,
том 4
|
|
11
|
**********
|
29.4.2009
|
24024.33
|
4804.87 - л.195,
том 4
|
|
12
|
**********
|
30.4.2009
|
24938.53
|
4987.71 - л.194,
том 4
|
|
13
|
**********
|
30.4.2009
|
60796.00
|
12159.20 -л.193, том
4
|
|
|
|
|
439678.03
|
87935.61
|
Общият размер на декларирания от “***”
ЕООД - Стара Загора ДДС за
възстановяване за трите посочени данъчни периода е 285 757.02 лв.
“***” ЕООД – Стара Загора е регистрирано по ЗДДС на 15.01.2009 г., като от същата дата е и
разрешението на дружеството за търговия с тютюневи изделия (л.98, том V ДП).
Всички горепосочени фактури са за закупени цигари от “***” ЕООД – Стара Загора.
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 900251/30.03.2009 г.,
изменена със заповеди № 900357/12.05.2009 г., № 900412/01.06.2009 г. и №
900503/30.06.2009 г., за периода от 15.01.2009 г. – 30.04.2009 г., на “***”
ЕООД - Стара Загора е извършена данъчна ревизия по ЗДДС. Издаден е Ревизионен
акт № *********/02.10.2009 г. – том Х ДП, с който е отказано възстановяването
на данъчен кредит в размер на 285 757.02 лв. по горепосочените доставки,
декларирани от “***” ЕООД – Стара Загора.
С Решение № 820/04.12.2009 год. на Директор Дирекция ”ОУИ” - Пловдив, РА №
*********/02.10.2009 г. е отменен и преписката е върната за ново разглеждане.
Извършена е нова ревизия на “***” ЕООД – Стара Загора, която е приключила с
РА № *********/18.06.2010 г. – л.6, том Х ДП, с който отново не е признат
данъчен кредит в размер на 285 757.02 лв.
С Решение № 616/13.08.2010 г. – л.65, том ХІІІ ДП на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив, е
потвърден РА № *********/18.06.2010 г.
Така потвърденият ревизионен акт е обжалван пред Административен съд – Пловдив,
като понастоящем съдебното производство
не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Претендираният за възстановяване през горепосочените три данъчни периода ДДС с общ размер на 285 757.02 лв. е сформиран от фактури за покупки на цигари с купувач - “***”
ЕООД – Стара Загора и доставчици – “***”
ЕООД – Варна и “***” ЕООД – Варна.
Относно търговската регистрация и
представителство на горепосочените доставчици
на “***” ЕООД към време на извършване на
сделките, както и регистрация тези дружества по ЗДДС и наличието на разрешение
за търговия с тютюневи изделия, от данните по делото се установява следното:
“***” ЕООД – Варна:
“***” ЕООД – Варна е вписано в търговския регистър на Варненски окръжен съд
въз основа на Решение № 8999/16.10.2007 г., постановено по ф.д. № 5073/2007 г.
по описа на същия съд – л.7, том ХІ ДП. Съгласно посоченото решение едноличен
собственик на капитала е Д.П.М.. Д.П.М. - свидетел по настоящото дело – е бил
управител и едноличен собственик на капитала на това дружество и през 2009 г.,
видно от съдържащото се на л.6, том ХІ ДП удостоверение за актуално състояние
от 22.02.2010 г.
“***” ЕООД – Варна е регистрирано по ЗДДС въз основа на Акт за регистрация
по ЗДДС № 03042070033731/21.11.2007 г. – л.38, том VІІ ДП.
“***” ЕООД – Варна притежава от 28.01.2008 г. разрешение за търговия с
тютюневи изделия, издадено от Община – Варна на стационарен обект, категория –
склад за търговия на едро, находящ се в град Варна,
ЗПЗ - бивш “ЕЛПРОМ” – л.49, том VІІ ДП.
“***” ЕООД – Варна:
“***” ЕООД – Варна е вписана в търговския регистър на Варненски окръжен съд
въз основа на Решение от 12.11.2004 г., постановено по ф.д. № 3479/2004 г. –
л.157, том ІІІ ДП. При регистрацията на дружеството, като едноличен собственик
на капитала и управител на същото, е вписан С.Г.С.. Въз основа на Решение №
656/23.01.2007 г., постановено по ф.д. № 3479/2004 г. по описа на Варненски
окръжен съд – л.158, том ІІІ ДП, е вписана промяна в обстоятелствата относно “***”
ЕООД, съгласно която капиталът на дружеството - по силата на договор за
прехвърляне на дружествени дялове – е изцяло продаден от С.Г.С. на В.И.К., С.Г.С.
е заличен като управител, а В.И.К. е вписан като такъв. В.И.К. е бил управител
и едноличен собственик на капитала на това дружество и през 2009 г., видно от
съдържащото се на л.156, том ІІІ ДП удостоверение за актуално състояние от
03.06.2011 г. С нотариално заверено пълномощно от 28.12.2006 г. – л.14, том ХІІ
ДП, В.И.К. – в качеството си на управител на “***” ЕООД – Варна, е упълномощил С.Г.С.
“да извършва всякакви действия и сделки, свързани с търговското управление на “***”
ЕООД…; да сключва и подписва договори и счетоводни документи от името и за
сметка на дружеството, да извършва всякакви действия на управление на
съществуващите движими и недвижими имоти на дружеството” и с други подробно
описани в пълномощното права.
“***” ЕООД – Варна е регистрирано по ЗДДС от 05.01.2005 г. в ТД на НАП – Варна въз основа
на заявление по регистрация по ЗДДС вх.№ 0300128/21.12.2004 г. – л.174, том
VІІІ ДП.
“***” ЕООД – Варна притежава от 15.04.2005 г. разрешение за търговия с
тютюневи изделия, издадено от Община – Варна на стационарен обект, категория –
склад за търговия на едро, находящ се в град Варна,
ул. “***” № 1 – л.35, том VІ ДП.
Тезата за фиктивност на покупките на цигари от
горепосочените двама доставчици, както в хода на ревизионното производство,
така и по настоящото дело се оспорва от подсъдимия С.Д. С. чрез
фактури за извършени през м.ноември 2009 г. продажби на цигари с доставчик “***” ЕООД и купувачи – “***” ЕООД – Варна, “***” АД – Варна, “***” ЕООД – Пловдив и “***”
ЕООД – Варна.
Относно търговската регистрация и
представителство на горепосочените съконтрахенти на “***”
ЕООД към време на твърдяната
от подсъдимия С.Д.С. препродажба на закупените цигари – м.11.2009 г., както и регистрация на тези дружества по ЗДДС, от данните по делото се установява следното:
“***” ЕООД – Варна:
От съдържащите се на л.144-148, том ІІІ ДП Решение № 2317/09.02.2007 г. по
ф.д. № 641/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна, касаещо първоначалната
регистрация на “***” ЕООД – град Варна и Удостоверение за актуално състояние на
това дружество към 13.12.2011 г. се установява, че считано от 19.08.2008 г. до
19.04.2010 г. управител и едноличен собственик на капитала на това дружество е
била свидетелят К.Г.В..*** е регистрирано по ЗДДС въз основа на Акт за
регистрация по ЗДДС № 03042070007574/22.02.2007 г. – л.53, том ІХ ДП.
“***” АД - Варна:
От съдържащите се на л.139-143, том ІІІ ДП Решение № 9182/24.10.2007 г. по
ф.д. № 5204/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна, касаещо първоначалната
регистрация на “***” АД – град Варна и Удостоверение за актуално състояние на
това дружество към 13.12.2011 г. се установява, че считано от 08.06.2009 г. г.
до 01.02.2011 г. представляващ посоченото дружество е бил свидетелят П.Д.К..***
е регистрирано по ЗДДС през 2007 г. въз основа на заявление за регистрация по
ЗДДС вх.№ 70068833/22.11.2007 г. пред ТД на НАП – Варна – л.121, том VІІІ ДП.
“***” ЕООД - Пловдив:
От съдържащото се на л.137, том ІІІ ДП
Удостоверение за актуално състояние на “***” ЕООД – Пловдив се
установява, че от 16.05.2009 г., когато е регистрирано дружеството, до
11.08.2010 г. управител и едноличен собственик на капитала на същото е бил
свидетелят Н.М.Й..
“***” ЕООД - Пловдив е регистрирано
по ЗДДС въз основа на Акт за регистрация по ЗДДС № 16042090016008/03.06.2009 г.
– л.80, том ІХ ДП.
“***” ЕООД – град Варна:
От съдържащите се на л.131-135, том ІІІ ДП Решение № 3964/05.06.2006 г. по
ф.д. № 2059/2006 г. по описа на Окръжен съд – Варна, касаещо първоначалната
регистрация на “***” ЕООД – град Варна и Удостоверение за актуално състояние на
това дружество към 13.12.2011 г. се установява, че считано от 17.03.2009 г.
същото е обявено в ликвидация, както и
през периода от 17.03.2009 г. до 17.02.2010 г. негов управител и едноличен
собственик на капитала е бил свидетелят Б.Д.К., а след 17.02.2010 г. – И.С.К..***
е регистрирано по ЗДДС през 2006 г. (заявление за регистрация по ЗДДС вх.№
1575/14.07.2006 г. – л.120, том VІІІ ДП), а е дерегистрирано
въз основа на Акт за дерегистрация по ЗДДС №
0309910002854/04.06.2010 г. – л.116, том VІІІ ДП.
От заключенията на изготвените по делото счетоводна експертиза (л.69, том І
ДП) и допълнителна счетоводна експертиза (л.225 нохд),
които съдът възприе като пълни, ясни и обосновани
(без тази му оценка да се разпростира върху изведените по отделни въпроси в първото от посочените заключения правни
изводи), от показанията на разпитаните по делото свидетели
- представители на съконтрахентите на “***” ЕООД Стара Загора и документите, свързани със сделките, въз основа на които е претендиран
за възстановяване ДДС, всички - съпоставени с обясненията на подсъдимия С.Д.С.,
съдът прие следното:
Относно наличието на трудов и
материален ресурс на “***” ЕООД - Стара Загора за извършване на покупките на цигари:
От съдържащата се на л.100, том V ДП справка за подадени уведомления от
работодател по чл.62 от КТ, се установява, че за периода 01.01.2009 г. –
14.05.2010 г. – от “***”
ЕООД - Стара Загора е декларирано
наличието на един трудов договор,
сключен на 23.03.2009 г. и прекратен на 26.06.2009 г.
Тъй като подсъдимият С.Д.С. твърди, че закупените от него като представител
на “***” ЕООД цигари са били оставени на отговорно пазене – обстоятелство,
предмет на обсъждане по-долу – съдът прие, че липсата на трудов ресурс към време на извършване на
покупките на тютюневи изделия, не е показателна за реалното осъществяване на сделките.
През 2009 г. “***” ЕООД не е имало регистриран касов апарат. Издаденото
на дружеството свидетелство за регистрация на фискално устройство е с
дата 25.05.2010 г. – л.58, том ІІІ ДП.
През 2009 г. “***” ЕООД не е имало открити банкови сметки.
От заключенията на основната и допълнителна счетоводна експертиза се
установи, че през 2008 г. по
счетоводните сметки на “***” ЕООД Стара Загора няма движение на парични
средства, с изключение на 5000 лв. –
капитал, с който е регистрирано дружеството.
Това обстоятелство съответства на факта,
че през 2008 г. “***” ЕООД не е осъществявало търговска дейност.
От горепосочените заключения се установява, че през 2009 г., в счетоводните
книги на дружеството, са регистририани по С/ка “Разчети
със собственик” постъпления в размер на 1 794 793.70 лв. В тази сума се включва сумата от 600 000
лв., за която, както в хода на
ревизионното производство, така и пред съда, се
твърди от подсъдимия С.Д.С., че е
получена
въз основа на заем с цел
заплащане на обсъжданите покупки на цигари.
За разликата - до горепосочения размер от 1 794 793.70 лв., по
делото също не
са налице данни за произхода им.
Относно произхода на сумата от 600 000 лв., в хода на ревизионното производство е представен договор за предоставяне на
паричен заем от 01.02.2009 год. – л.82,
том V ДП, съгласно който М.Н.Т. с ЕГН ********* и
адрес “***” 52, Уолтънстоу – Е 174 Х, ***,
Англия - като заемодател предоставя на М.С.Г.
– в качеството на заемател, заем в
размер на 600 000 лева, както и разписка
от 01.02.2009 г. – л.84, том V
ДП, за получаване в брой на сумата
от М.С.Г..
Пред съда свидетелката М.С.Г. (л.283 нохд)
обяснява, че действително тя е подписала предявения й договор за заем. Отрича
да познава М.Н.Т. и лично да е получавала посочената в договора за заем сума.
Обяснява, че договорът й е бил занесен за подпис от подсъдимия С.Д.С., който
най-вероятно е получил посочената сума. Подсъдимият (л.284 нохд) потвърждава
съобщеното от свидетелката. Обяснява, че действително е получил сумата
от 600 000 лв., с която била захранена касата на “***” ЕООД Стара Загора.
Сумата получил няколко дни преди посочената дата в договора, лично от М.Н.Т.,
което станало в град Шумен от където бил родом последният.
От съдържащата се на л.90, том І ДП справка от ОД на МВР – Стара Загора се
установява, че по данни от АИС “Граничен контрол”, на 01.02.2009 г. – датата, посочена в договора
за заем и разписката, М.Н.Т. не е бил в страната. В хода на ревизионното
производство – с цел извършване на насрещна проверка – до М.Н.Т. е отправено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, което искане,
тъй като последният не е намерен на постоянния си адрес в град Шумен (включая негов представител или упълномощено лице за
контакти с органите на НАП), е връчено
по реда на чл.32 от ДОПК (л.21 - 23, том V ДП). При извършената насрещна проверка от органите
по приходите към ТД на НАП – Варна по отношение на М.Н.Т., резултатите от която
са обективирани в Протокол №
2402-1000010-1626/06.04.2010 г. – л.18,
том V ДП, е
установено, че лицето няма никакви доходи от източници в Република България –
не е подавало годишни данъчни декларации като физическо лице по чл.41 ЗОДФЛ и
чл.50 ЗДДФЛ, че няма подадени уведомления от работодател по чл.62, ал.4 от КТ и чл.133,
ал.1 от КТ за регистрирани трудови договори с посоченото лице. При извършено
запитване от органите на НАП до Агенция Митници – град София, е получен отговор № 24/311 от 11.03.2010 г. – л.12, том V ДП, съдържащ сведение, че не са открити данни за
регистриран внос на парични средства от М.Н.Т..
Въз основа на горепосочените обстоятелства относно заемодателя по
договора, както и въз основа на съобщеното от свидетелката М.С.Г.
и подсъдимия С.Д.С. относно обстоятелствата на сключването му, съдът прие,
че чрез обсъждания договор не се доказва получаването в заем на сумата от
600 000 лв. При положение че лицето, подписало договора като заемополучател –
свидетелката М.С.Г., отрича реално
да е получило посочената в договора сума, а лицето, което пък твърди, че реално я е получило - подсъдимият С.Д. С., да сочи,
че това е станало няколко дни
преди посочената в договора дата, съдът приема, че щом договорът
не е
доказателство (при това, според подсъдимия,
който се позовава на него) както за действителния заемополучател,
така и за датата на която е даден заемът, същият не съставлява доказателство и за основния факт, за доказването на който е представен – получаването
в заем на сумата от 600 000 лв.
Както обаче липсата на банкови
сметки на “***” ЕООД, така и липсата на доказателства
относно произхода на средствата,
регистрирани като постъпления
в счетоводните книги на
дружеството, нямат за последица
направата на категоричен извод, че “***” ЕООД Стара Загора не е разполагало със средства за закупуване
на цигарите от доставчиците “***” ЕООД – Варна и “***” ЕООД
-Варна:
По отношение на доставките за закупени
от “***” ЕООД Стара Загора цигари от “***”
ЕООД – Варна:
Почти непосредствено след издаване на горепосочените две фактури -
**********/30.03.2009 г. и **********/30.04.2009
г. - “***” ЕООД – Варна е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган, видно от
съдържащият се на л.142, том VІІІ ДП Акт за дерегистрация
по ЗДДС № 03099090003614/01.06.2009 г.
Към време на издаване на горепосочените две фактури “***” ЕООД - Варна
не е имало регистриран касов апарат. По делото е налице факс на свидетелство за
регистрация на фискално устройство на “***” ЕООД - Варна от 16.06.2010 г. – л.46, том VІІ ДП - след дерегистрация
на дружеството по ЗДДС.
В хода на неприключилото
ревизионно производство е установено, че “***” ЕООД – Варна няма декларирани обекти за осъществяване на
дейността – обстоятелство, което не е опровергано в хода на наказателното
производство.
“***” ЕООД – Варна няма регистрирани трудови договори, видно от съдържащата
се на л.209, том ІV ДП Справка за подадени уведомления от работодател
(обсъжданото дружество) по чл.62 от КТ
за периода 01.10.2007 г. – 10.05.2010 г.
За месец 03.2009 г. чрез горепосочената Справка-декларация по ЗДДС
вх.№ 0-***/14.04.2009 г. и прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД (л.102-л.105, том ХІ ДП) въз основа на фактура
№ **********/30.03.2009 г. с данъчна основа 464 235.00 лв. и ДДС 92 847.00
лв., издадена от “***” ЕООД - Варна, с
ЕИК по Булстат ********* (л.259, том ІV ДП), е деклариран ДДС за възстановяване в размер на
92 847.00 лв.
От копие на Справка-декларация на “***” ЕООД с вх. №
0300-1204169/14.04.2009 г. и приложен дневник за продажби към нея (л.18 и л.19,
том ХІ ДП) се установява, че фактурата е регистрирана и ДДС по нея е начислен в съответната справка-декларация.
Начинът на плащане, посочен във фактурата е “по сметка”, като от
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
данъчния период плащане не е извършено. При
извършена от вещите лица проверка на място в счетоводството на “***” ЕООД, е
установено, че в оборотната ведомост на дружеството към 31.12.2009 г. е отразено вземане по фактурата. Отразено е получено
плащане по фактурата - в брой, на
05.07.2010 г., на обща
стойност 557 082.00 лв., за което е направено счетоводно записване по
счетоводни регистри на “***” ЕООД. За плащането е издаден касов бон
от 05.07.2010 г.
Вещите лица, изготвили същото заключение, сочат, че по данни от счетоводните
регистри на “***” ЕООД, при проверка на място, е установено, че е отразено
счетоводно записване като задължение за плащане към доставчика на цялата сума
към датата на издаване на фактурата. За плащането е съставен разходен касов
ордер № 4/05.07.2010 г. на обща стойност 557 082.00 лв. По данни от
аналитичен регистър на “***” ЕООД за
сметка 501 “Каса” от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. (л.60, том ІІІ ДП) е
записано плащане в брой на 05.07.2010 г.
на обща стойност 557 082.00 лв.
За месец 04.2009 г. чрез горепосочената Справка-декларация по ЗДДС
с вх.№ 0-**/14.05.2009 г. и прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД (л.97-л.101, том ХІ ДП), въз основа на фактура **********/30.04.2009 г. с
данъчна основа 47 600.00 лв. и ДДС 9520.00 лв., издадена от “***” ЕООД - Варна,
с ЕИК по Булстат *** (л.42, том ІІІ ДП), е деклариран ДДС за
възстановяване в размер на 9520 лв.
От копие на Справка-декларация на “***” ЕООД с вх. № 1218178/14.05.2009 г.
и приложен дневник за продажби към нея (л.154 и л.155, том VІІІ ДП) се установява,
че фактурата е регистрирана и ДДС по нея
е начислено в съответната справка-декларация.
Начинът на плащане, отразен във
фактурата, е “по сметка”, като от заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към данъчния период плащане не е извършено. Вещите лица
сочат, че в оборотната ведомост на “***”
ЕООД към 31.12.2009 г. е отразено вземане по фактурата. Отразено е плащане по
фактурата в брой на 05.07.2010 г. на обща стойност 57 120.00 лв., за което
е направено счетоводно записване по счетоводните регистри на “***” ЕООД. За
плащането е издаден касов бон от 05.07.2010 г.
Чрез проверка на място от вещите лица
в счетоводните регистри на “***” ЕООД
е установено, че сумата по фактурата е отразена като платена в брой от
каса към датата на издаване на фактурата, която дата е 30.04.2009 г. Вещите
лица, изготвили допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, сочат, че при
извършената проверка на място им е предоставено копие от разходен касов ордер №
5/05.07.2010 г. на обща стойност 57 120.00 лв. за плащане в брой. Същевременно, по данни от аналитичен регистър
за сметка 501 “Каса” от 01.01.2010 г. до
21.12.2010 г. (л.60, том ІІІ ДП) на “***” ЕООД е записано плащане в брой на
05.07.2010 г. на обща стойност 57 120.00 лв. От изложеното е видно, както
са заключили и вещите лица, че в счетоводството
на “***” ЕООД е отразено два пъти
записване за плащане по фактура 5/30.04.2009 г. с доставчик “***” ЕООД - веднъж на 30.04.2009 г. и веднъж на 05.07.2010 г.
В хода на наказателното производство не се събраха и представиха
доказателства, свързани с предаване на стоката от продавача по фактурите – “***”
ЕООД на купувача – “***” ЕООД, както и други първични документи, свързани с
транспортирането на стоката и заскладяването й от
купувача.
С оглед установяване реалното извършване на доставките на цигари по
горепосочените две фактури по делото бе разпитан свидетелят Д.П.М. (л.75 нохд), като на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1,
т.2, предложение второ от НПК се приобщиха към доказателствата по делото
показанията му от досъдебното производство, дадени
пред орган на същото (л.22, том І ДП), а на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2,
предложение второ от НПК показанията му, дадени в хода на съдебното следствие
по прекратеното на основание чл.288, т.1 от НПК нохд
№ 529/2012 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора – л.58.
Във всички горепосочени показания свидетелят Д.П.М. – управител и
представляващ “***” ЕООД към време на обсъжданите доставки, е изключително
уклончив и колеблив. Това, относно което свидетелят е категоричен, е само
обстоятелството, че при извършване на сделките
с
“***” ЕООД Стара Загора, е контактувал с подсъдимия, когото познавал по физиономия и за който знаел, че е пълномощник на управителя на дружеството -
купувач.
В хода на досъдебното производство, свидетелят Д.П.М.
заявява, че тютюневите изделия - предмет на двете доставки, е държал в склад, находящ се в
Западната промишлена зона на град Варна, ползван от “***” ЕООД
под наем. Транспортиране на закупената
от “***” ЕООД стока не се налагало, тъй
като дружеството-купувач имало склад в непосредствена близост. Цигарите били прехвърлени от единия склад в другия на
ръка. Точно от кого свидетелят не си спомня. Плащането било
извършено в брой, като свидетелят твърди, че получил лично от подсъдимия
парите.
В показанията си по прекратено нохд № 529/2012 г.
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, свидетелят Д.П.М. заявява: “Не знам как
беше осъществен транспорта на цигарите, но мисля, че “***” си взе цигарите със
свой транспорт. Нямам идея къде ги закараха.” Според тези показания, непосредствено след получаването и преброяването на парите (т.е. 557 082.00 лв. по ф-ра № 4/30.03.2009 г. и 57 120.00 лв. – по ф-ра
№ 5/30.04.2009 г.) – действия лично извършвани от свидетеля в склада, където
били държани цигарите, подсъдимият получавал фактура за
осъществената сделка и фискален бон.
В хода на съдебното следствие по настоящото дело, свидетелят Д.П.М.
обяснява, че продадените на “***” ЕООД цигари, преди това били закупени от “***” ЕООД, но не си спомня как е транспортирал цигарите
в своя склад, нито пък – как е сторил после това неговият купувач.
Противоречията в показанията на свидетеля Д.П.М. от различните етапи на
наказателното производство, манифестираната от същия липса на паметови способности за обстоятелствата относно две сделки
на обща стойност над 600 000 лв., противоречието между съобщеното от
свидетеля време на плащане на доставките с обективно установеното такова
– повече от една година спрямо датата на фактурата за съответната доставка (едва в хода на ревизионното производство, на 05.07.2010
г.) определят като напълно недостоверни показанията му относно това реално да
са извършени обсъжданите две покупко-продажби на цигари.
Горепосоченото относно показанията на свидетеля Д.П.М., липсата на каквито
и да е било първични счетоводни документи относно предаване и
транспортиране на стоката, както и обстоятелството, че според приемо-предавателни
протоколи, на които се позовава
подсъдимият (предмет на обсъждане по-долу),
цигарите, продадени от “***” ЕООД на “***” ЕООД – въобще не са изнасяни
от складовете на “***” ЕООД, още и
фактът, че плащането по ф-ра № 4/30.03.2009
г. и ф-ра № 5/30.04.2009
г. е извършено повече от около година спрямо
времето на съставяне на съответната фактура, налагат извод, че реално не са
осъществени сделките с тютюневи изделия,
за които
са съставени посочените фактури.
По отношение на доставките за закупени от “***” ЕООД Стара
Загора цигари от “***” ЕООД Варна:
За месец 02.2009 г. чрез горепосочената Справка-декларация по ЗДДС с
вх.№ 0-***/14.03.2009 г. и прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД
(л.108-113, том ХІ ДП) и за месец 04.2009 г.
чрез също горепосочената
Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-***/14.05.2009 г. и прилежащия й дневник
за покупки на “***” ЕООД (л.97-л.101,
том ХІ ДП), въз основа на общо 24 броя фактури с доставчик – “***” ЕООД Варна, посочени в дневниците за покупки, е
деклариран ДДС за възстановяване в размер на 95 454.41 лв., съответно
87 935.61 лв. или 183 390.02
лв. общо за двата данъчни периода.
Към всяка от посочените фактури (оригиналите -
поставени в джоб след л.34, том VІІ ДП)
е приложен касов бон за
разплащане в брой, в който не е отразен предметът на продажбата – цигари, нито
вида и количеството, каквито са изискванията на чл.27, ал.3, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, в сила от 01.01.2007 г.
Издадените от “***” ЕООД Варна фактури са включени в дневниците за продажби
на това дружество за съответния данъчен период (за данъчен
период м.02.2009 г. - 68 том ХІІ ДП, за данъчен период м.04.2009 г. - л.47 том
ХІІ ДП) и са намерили отражение в
подадените от същото справки–декларации:
справка-декларация по ЗДДС за период м.февруари.2009 г. вх. № ***-**/14.03.2009
г. (л.92, том ХІІ ДП) и справка-декларация по ЗДДС за период
м.април.2009 г. вх. № 0300-1216286/14.05.2009 г. (л.96, том ХІІ ДП). В
заключението на допълнителната счетоводна експертиза – основано включително и
на проверка на място – се сочи, че от доставчикът “***” ЕООД Варна са направени
счетоводни записвания по сметка 4532 като начислен ДДС от продажби, както и че приходите от продажбите са записани
по сметка 702 “Приходи от продажба на стоки”.
“***” ЕООД Варна разполага със склад под наем в град Варна (договор за наем
от 01.01.2006 г. между “Варна-Плод” АД и “***” ЕООД - л.4, том VІІ ДП), намиращ се на ул.”Академик Игор Курчатов”
№ 1, който е и обектът, посочен в
горепосоченото разрешение за търговия, издадено на това дружество (л.35, том VІ ДП).
По данни от оборотната ведомост на “***” ЕООД Варна към 31.12.2008 г.,
стойността на наличните стоки – цигари е била 1 801 338.80 лв., видно
от заключението на допълнителната счетоводна експертиза. В хода на ревизионното
производство – видно от Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №
2404-240-1000010-1628/18.03.2010 г. – л.7, том VІ ДП, са представени заверени
копия на фактурите от предходни
доставчици и е приложена справка за доставките (стоков поток) – л.54, том VІ ДП.
По делото са представени заверени копия на свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 07.08.2007 г. и договор № 207/16.07.2008 г. за техническо
обслужване и ремонт на електронни касови апарати с фискална памет - л.153 и
л.154, том VІ ДП.
От заключението на горепосочената допълнителна счетоводна експертиза се установява, че по данни от разчетно
платежната ведомост за м.02.2009 г. “***” ЕООД Варна е имало персонал от 13
човека, а за м.04.2009 г. – 12 човека, като за всички е била подадена
декларация обр.1 за начислени заплати и осигуровки,
които са отразени в счетоводството на дружеството. Констатациите на вещите лица
съответстват на данните по Справка за подадени уведомления от работодател (“***”
ЕООД Варна) по чл.62 от КТ – л.17, том VІІІ ДП.
Вещите лица – въз основа на
извършена проверка на място - на счетоводните
ведомости на “***” ЕООД Стара Загора и технологията на осъществяване на счетоводните записвания, заключават, че може да се направи
извод, че счетоводството на посоченото дружество е водено редовно.
От изложеното следва като заключение, че “***” ЕООД Варна, е дружество, реално
осъществявало през 2009 г. търговска дейност и в частност – търговия с цигари, че
е разполагало с необходимия материален и технически ресурс за извършване на доставките по процесните фактури, както и
че
същото като доставчик
е начислило
за съответния данъчен период
ДДС по смисъла на чл.86 от ЗДДС за издадените
от него на “***” ЕООД Стара Загора фактури за цигари.
Начисленият от “***” ЕООД Варна ДДС обаче
е начислен без основание, поради
това, че реално не са осъществени
доставките, за които са издадени на “***” ЕООД Стара Загора обсъжданите 24 броя
фактури. Този извод на съда се основава на следното:
От показанията на свидетеля С.Г.С. (л.77 нохд) –
пълномощник на управителя и едноличен собственик на капитала на “***” ЕООД Варна и тези на
последния – свидетелят В.И.К. (л.124 нохд), се
установи, че реално първият от тях е извършвал
търговска дейност от името на дружеството, на което вторият формално е
бил управител.
Свидетелят С.Г.С. твърди, че той от името на “***” ЕООД
Варна е извършил обсъжданите доставки на цигари с получател “***” ЕООД
Стара Загора. Обяснява, че е договарял и осъществил сделките с подсъдимия
С.Д.С., с когото се познавал отдавна. Твърди, че подсъдимият е плащал в
брой съответната доставка, както и че
нему била предавана закупената стока, която купувачът вземал със свой транспорт. В хода на ревизионното
производство е представена декларация от свидетеля С.Г.С. в качеството му на пълномощник на управителя
на “***” ЕООД Варна – изх. № 79/05.03.2010 г. (л.36, том VІ ДП) – в уверение на
това, че
транспортирането на стоката
по сделките, за които са
съставени обсъжданите 24 броя фактури, е
било за сметка на купувача. Свидетелят
С.Г.С. е категоричен, че в склада на “***” ЕООД Варна не са оставяни от “***” ЕООД Стара Загора и по конкретно – от подсъдимия С.Д.С. като представител на дружеството, цигари на отговорно пазене. Свидетелят
изразява незнание “защо във фактурите пише като получател М.Г., а не името на М.”.
Подсъдимият С.Д.С. потвърждава (л.285 нохд) горесъобщеното от
свидетеля С.Г.С. с изключение на това, в деня на доставката, осчетоводена със съответната
фактура, закупените цигари да са изнасяни
от склада на “***” ЕООД Варна. Твърди,
че закупените цигари по всички сделки били оставени на съхранение при доставчика,
като в тази връзка
се позовава на Договор за отговорно
пазене от 15.01.2009 г. – л.51, том V ДП и на л.86, том V ДП, Анекс от 01.02.2009 г. към договор за отговорно пазене от 15.01.2009 г. – л.4, том ІІІ ДП и приемо-предавателни
протоколи, носещи дати 12.11.2009 г., 16.11.2009 г., 18.11.2009 г. и 24.11.2009 г. (л.5, 6, 7 и 8
ДП, том ІІІ ДП).
При предявяване на М.С.Г. на съдържащия се на л.51, том V ДП и на л.86, том
V ДП Договор за отговорно
пазене от 15.01.2009 г., сключен между “***” ЕООД и “***” ЕООД, представлявано от свидетеля В.И.К.,
първото дружество - в качеството на възложител, а второто - на изпълнител,
съгласно който “възложителят ще предава на изпълнителя за отговорно пазене и
съхранение в собствения си склад, находящ се в град Варна,
ул. “Ак. Курчатов” 1,
цигари, собственост на възложителя …”,
свидетелката заявява, че подписът след “възложител” в края на договора е изпълнен от нея. Обяснява, че договорът, както и други документи, й е бил занесен за подпис от подсъдимия С.Д.С., че
лично тя не е договаряла оставяне на стоки на отговорно пазене.
Свидетелят В.И.К. (л.124 нохд) е категоричен, че
за пръв път при предявяването им в с.з. вижда договора за отговорно пазене, анекса към него и приемо-предавателните
протоколи, съответно, че нито един от
тези документи не носи негов подпис в качеството му на управител на “***” ЕООД.
Свидетелят С.Г.С., посочен в приемо-предавателните
протоколи като лицето, предало на “***”
ЕООД от името на “***” ЕООД описаните в
съответния документ цигари, оставени на отговорно пазене, е категоричен, че
макар и да е посочено неговото име, не е подписвал тези протоколи.
Тъй като в договора за отговорно пазене не е индивидуализирана стоката,
обект на договора, който при това е с
дата (15.01.2009 г.), предшестваща с около месец първата от обсъжданите доставки на цигари
(13.02.2009 г.), тъй като копие от този
договор не е намерено в счетоводството
на “***” ЕООД и тъй като по
делото не се установи кой от името на посоченото дружество е подписал
обсъжданите договор, анекс към него и приемо-предавателни
протоколи, съдът прие, че чрез същите не се доказва цигарите, предмет на доставките, осчетоводени
с горепосочените 24 броя фактури, да са оставени на отговорно пазене от
купувача по тях на доставчика.
Подсъдимият С.Д.С. твърди (л.285 нохд), че на
всеки от съставените приемо-предавателни протоколи
съответствала извършена от него – като представител на “***” ЕООД – продажба на
цигари. Закупените цигари били препродадени от “***” ЕООД без това дружество – купувач реално да ги
изнася от склада на доставчика си – “***” ЕООД.
Подсъдимият обяснява, че водел купувачите в склада на “***” ЕООД, от
където същите вдигали стоката, продадена им от “***” ЕООД.
След приключване на първата ревизия с РА № *********/02.10.2009 г., по
време на която не са представени доказателства, от които да е видно точното
местонахождение на закупените от “***” ЕООД цигари, а същевременно същите са
водени като налични по дебита на сметка С/ка 304
Стоки в оборотна ведомост от 28.02.2009 г., в хода на втората ревизия на “***” ЕООД са представени следните четири фактури, за които
се отнасят гореизложените обяснения от подсъдимия:
-фактура № 1/12.11.2009 г., с данъчна основа 145 000 лв. и ДДС
29 000 лв., с получател на доставката “***” ЕООД – л.213, том ІV ДП;
-фактура № 2/16.11.2009 г., с данъчна основа 655 000 лв. и ДДС
131 000 лв., с получател на доставката “***” АД – л.214, том ІV ДП;
-фактура № 3/18.11.2009 г., с данъчна основа 230 200 лв. и ДДС
46 040 лв., с получател на доставката “***” ЕООД - л.215, том ІV ДП;
-фактура № 4/24.11.2009 г., с данъчна основа 753 484.25 лв. и ДДС
150 696.85 лв., с получател на доставката “***” ЕООД – л.216, том ІV ДП.
Горепосочените фактури, издадени от “***” ЕООД са включени в дневника за
продажби на това дружество за м.ноември 2009 г.
– начисленият ДДС по тях в общ
размер от 356 736.85 лв. е включен в Справка-декларация вх.№
2400-1131054/14.12.2009 г. (л.73-78, том ХІ ДП), съгласно която за данъчен
период м.ноември 2009 г. крайният резултат е ДДС за възстановяване в размер на
13 263.15 лв., тъй като е деклариран данъчен кредит в размер на 370 000 лв.
Относно фактура №1/12.01.2009 г.:
От заключенията на основната и допълнителна счетоводна експертиза се
установява, че фактура № 1/12.01.2009 г.
с данъчна основа 145 000 лв. и ДДС 29 000 лв., на обща
стойност 174 000 лв. е регистрирана в дневника за покупки на “***” ЕООД и посочена като данъчен кредит в
Справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.ноември 2009 г., вх. №
103001319523/14.12.2009 г.
В материалите по делото не се установиха такива за наличие на разрешение,
издадено на името на “***” ЕООД за търговия с тютюневи изделия. Включително и
при проверка на място – в счетоводството на посоченото дружество, извършена от
вещите лица от допълнителната счетоводна експертиза - не са установени и
намерени документи, свързани с предаване на стоката от продавача по фактурата –
“***” ЕООД на купувача, както и други
първични документи, свързани с транспортирането на стоката и заскладяването й от купувача.
Свидетелката К.Г.В. – управител и едноличен собственик на капитала на “***”
ЕООД – към време на извършване на горепосочената сделка, работи като чистачка в дискотека “В.” – град Варна,
видно от показанията й на л.56, том І ДП, приобщени към доказателствата по
делото в с.з. от 01.04.2013 г. по реда и
на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК. Свидетелката обяснява,
че “***” ЕООД нищо не й говори и че не знае да е управител на посоченото
дружество. Пояснява при какви обстоятелства е подписала документи без реално да
знае какво е тяхното съдържание и изразява предположение, че най-вероятно това
са били документи, касаещи регистрацията на посочената фирма.
Относно фактура № 2/16.01.2009 г.:
От съдържащата се на л.86-89, том VІІІ ДП Справка-декларация за ДДС, вх.№ **********/14.12.2009 г., с
приложени към нея дневници за покупки и продажби, е видно, че за данъчен период
м.ноември 2009 г. “***” АД не е регистрирало в дневника за покупки фактура №
2/16.11.2009 г. с данъчна основа 655 000 лв. и ДДС 131 000 лв.,
респективно – същата не е намерила отражение в справката-декларация по ДДС. Тази фактура не е регистрирана и в следващите
два данъчни периода, видно от подадените за тях справки-декларации по ДДС, с
приложени към същите дневници за покупки и продажби, съдържащи се на л.77-85,
том VІІІ ДП.
В материалите по делото не се установиха такива за наличие на разрешение,
издадено на името на “***” АД за търговия с тютюневи изделия. Включително и при
проверка на място – в счетоводството на посоченото дружество, извършена от
вещите лица от допълнителната счетоводна експертиза - не са установени и
намерени документи, свързани с предаване на стоката от продавача по фактурата –
“***” ЕООД на купувача, както и други първични документи, свързани с
транспортирането на стоката и заскладяването й от
купувача.
Свидетелят П.Д.К. (л.303 нохд) - представляващ “***”
АД – Варна, към време на доставката, осчетоводена с фактура № 2/16.11.2009 г.,
потвърждава закупуването на цигарите от “***” ЕООД – Стара Загора. Условията по
сделката били договаряни с подсъдимия С.Д.С., като представител на посоченото
дружество. Въпреки голямата стойност на сделката – обстоятелство, изключващо
омаловажаването й до степен на липса на какъвто и да е спомен за
обстоятелствата на осъществяването й, свидетелят П.Д.К. твърди, че не си спомня
и същевременно е изключително уклончив относно това от какъв склад са взети
закупените цигари, както и как и къде са били транспортирани.
Относно фактура № 3/18.11.2009 г.:
Фактура № 3/18.11.2009 г. с данъчна основа 230 200 лв. и ДДС
46 040 лв., е регистрирана в дневника за покупки на получателя на
доставката - “***” ЕООД, съответно е включена в Справката-декларация по ДДС
вх.№ 1412670/14.12.2009 г., подадена за данъчен период м.ноември 2009 г., видно
от посочените счетоводни документи, съдържащи се в том ІХ на ДП.
В материалите по делото не се установиха такива за наличие на разрешение,
издадено на името на “***” ЕООД за търговия с тютюневи изделия. Включително и
при проверка на място – в счетоводството на посоченото дружество, извършена от
вещите лица от допълнителната счетоводна експертиза - не са установени и
намерени документи, свързани с предаване на стоката от продавача по фактурата –
“***” ЕООД на купувача, както и други първични документи, свързани с транспортирането
на стоката и заскладяването й от купувача.
Управителят и едноличен собственик на капитала на “***” ЕООД към време на
извършване на доставката, осчетоводена с фактура № 3/18.11.2009 г. – свидетелят
Н.М.Й., също като свидетелката К.Г.В. – управител и едноличен собственик на
капитала на “***” ЕООД, работи в дискотека “В.” в град Варна, но за разлика от
посочената свидетелка – чистачка в дискотеката, е управител на същата. В хода
на съдебното следствие (л.123 нохд) свидетелят Н.М.Й. – макар и да твърди, че
няма ясен спомен за конкретната сделка -
потвърждава закупуването на цигарите от “***” ЕООД – Стара Загора, както
и че условията по сделката били договаряни с подсъдимия С.Д.С.. В пълно
противоречие със съобщеното пред съда, в показанията си от хода на досъдебното производство (л.61, том І ДП), приобщени към
доказателствата по делото по реда и на
основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, свидетелят Н.М.Й. подробно е разяснил при какви обстоятелства
се е видял принуден да регистрира “***” ЕООД, както и че никога лично не е
извършвал търговска дейност от името на посоченото дружество, че не знае представляваното
от него дружество да е имало търговски отношения с “***” ЕООД, че не познава лица с имена М.С.Г., С.Д.С., Д. И.С. и П.Д.С., както и че не е чувал за “***”
ЕООД Варна. Като неправдоподобни и уклончиви, съдът не кредитира дадените пред него показания на свидетеля Н.М.Й..
Относно фактура № 4/24.11.2009 г.:
По делото не се събраха доказателства
фактура № 4/24.11.2009 г., с данъчна основа 753 484.25 лв. и ДДС
150 696.85 лв., с получател на доставката “***” ЕООД, да е включена в
дневника за покупки на посоченото дружеството за данъчен период м.11.2009 г.,
съответно да е намерила отражение в
подадена справка-декларация по ЗДДС от това дружество. По делото не се
установи и това посоченото дружество – в
ликвидация по време на извършване на покупката, да е имало разрешение за
търговия с тютюневи изделия, не се установиха и намериха документи, свързани с
предаване на стоката от продавача по фактурата – “***” ЕООД на купувача, както
и други първични документи, свързани с транспортирането на стоката и заскладяването й от купувача. Вещите лица, изготвили
допълнителната счетоводна експертиза, сочат, че не са направили проверка на извършените
счетоводни записвания, касаещи доставката, за което е съставена посочената
фактура, тъй като не са успели да установят местонахождението на този от т.нар.
купувачи на цигари.
Свидетелят Б.Д.К. – управител и едноличен собственик на капитала на “***” ЕООД – град Варна, към
време на извършване на доставката, за която е съставена фактура № 4/24.11.2009 г., в съдебно
заседание – л.121 нохд - обяснява, как е осъществена
сделката между представляваното от него дружество и “***” ЕООД, представлявано
от подсъдимия С.Д.С.. В пълно противоречие със съобщеното пред съда са
показанията на този свидетел, дадени в
хода на досъдебното производство (л.41, том І
ДП), приобщени към доказателствата по делото
по реда и на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК. В
хода на досъдебното производство свидетелят е
обяснил, че за първи път по време на разпита чува името на фирма “***” ЕООД, че не познава подсъдимия и
никое от лицата, представляващи това дружество, че никога не се е
занимавал с търговия на тютюневи
изделия.
Голямата стойност на сделката – 904 181.08 лв. с ДДС, при това
осъществена от купувач в ликвидация, определят като неправдоподобни съобщените в съдебно заседание от свидетеля Б.Д.К. обстоятелства
на обсъжданата сделка. Показателно
за тази неправдоподобност е
обстоятелството, че свидетелят Б.Д.К.,
който заявява, че “сам си
работех счетоводството”, дори не
помни дали е отразил съставената
за почти милион лева фактура
в дневника за покупки на
представляваното от него дружество,
съответно - дали фактура № 4/24.11.2009 г. е намерила отражение в подадена за данъчен
период м.11.2009 г. справка-декларация по
ЗДДС.
От събраните в хода на делото доказателства не се установи нито един от
купувачите по горепосочените четири фактури да има разрешение за търговия с
тютюневи изделия.
Във всяка една от посочените фактури (№ 1/12.11.2009 г. с купувач “***” ЕООД,
№ 2/16.11.2009 г. с купувач “***”
АД, № 3/18.11.2009 г. с купувач “***”
ЕООД и №
4/24.11.2009 г. с купувач “***”
ЕООД) е посочено плащане по банков път.
Както вече се посочи, към време на издаване на посочените
фактури “***” ЕООД не е имало открити
банкови сметки, не е имало и регистриран касов апарат (издаденото
на дружеството свидетелство за регистрация на фискално устройство е с дата
25.05.2010 г. – л.58, том ІІІ ДП).
Като доказателство за извършени плащания по тези продажби на цигари, от “***”
ЕООД в хода на ревизионното производство са
представени копия на приходни касови ордери – всички с дата от м.05 и
06.2010 г., подробно описани и анализирани в заключенията на двете съдебно-счетоводни
експертизи.
От горепосочените две заключения се установява, че за плащанията от един и
същ купувач, от “***” ЕООД са издадени приходни касови ордери, с един и същи
номер, но с различна дата; че общата стойност на установените като наличност
приходните касови ордери за плащане по съответната фактура не съответстват на
общата стойност на фактурата, като са
налице различия между записванията в С/ка Каса и
наличните приходни касови ордери към съответната фактура (с изключение
на приходните касови ордери към фактура №
2/16.11.2009 г.), че са налични касови бонове за продажба на цигари, за
които липсват в наличност приходни
касови ордери.
В допълнителната счетоводна експертиза вещите лица сочат, че общата сума по
касови бонове за 2010 г. от продажба на цигари
е 2 238 421.08 лв., а по данни от Аналитичен регистър С/ка Каса за периода 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. приходът
на “***” ЕООД за цялата година е в размер на 2 140 421.08 лв. –
толкова, колкото е общата стойност на фактурите
№ 1/12.11.2009 г. с купувач “***”
ЕООД, № 2/16.11.2009 г. с
купувач “***” АД, № 3/18.11.2009 г. с
купувач “***” ЕООД и
№ 4/24.11.2009 г. с купувач “***” ЕООД.
От заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че получените цигари по вид и количество от доставчиците – “***” ЕООД и “***”
ЕООД, съответстват по количество и вид
на цигарите, описани в четирите приемо-предавателни
протокола, с дати 12.11.2009 г., 16.11.2009 г., 18.11.2009 г. и 24.11.2009 г.
Наличието според приемо-предавателните
протоколи в складовете на “***” ЕООД на
цигарите, предмет на доставките, осчетоводени с фактура № **********/30.03.2009 г. и № **********/30.04.2009 г., издадени от “***”
ЕООД, при положение, че свидетелят Д.П.М.
твърди, че тютюневите изделия - предмет
на доставките по посочените фактури, е държал
в склад, ползван под наем от
неговото дружество, липсата на доказателства за договореност между “***” ЕООД и
“***” ЕООД, в складовете на второто дружество да бъдат държани на съхранение
цигари на “***” ЕООД, закупени от друг доставчик и документи, чрез които е
приведена в изпълнение тази договореност, са още аргументи за липсата на доказателствена стойност на посочените приемо-предавателни протоколи.
При извършена в хода на ревизионното производство съпоставка между цените на закупените
цигари по фактурите, издадени от “***”
ЕООД и по ф-ра № 5/30.04.2009 г., издадена от “***”
ЕООД и цените, посочени в Публичен регистър на цените на тютюневи изделия,
съставен на основание чл.6 от Наредба за условията и реда за регистриране на
цените на тютюневите изделия от местно производство и внос, търговията с
тютюневи изделия и контрола върху търговията, е установено, че цените на цигарите по фактурите, издадени
от “***” ЕООД съответстват на новите
цени, влезли в сила от 01.01.2009 г., с изключение на ф-ра
№ **********/12.02.2009 г., където има несъответствие, както и по ф-ра № 5/30.04.2009 г., издадена от “***” ЕООД.
Констатираното несъответствие се изразява в това, че цените на закупените
цигари по посочените фактури са в сила
до 31.12.2008 г. Със заповед № ЗМФ
-1785/19.11.2008 г. – обн. ДВ бр.104/05.12.2008 г., в
сила от 01.01.2009 г., от министъра на финансите е утвърден нов образец на бандерол на тютюневи изделия,
предназначени за реализация на вътрешния пазар. Новият образец е въведен на
01.01.2009 г., като е дадена възможност до
31.03.2009 г. за реализация на
наличните акцизни стоки, облепени с бандерол, закупен по отменената акцизна
ставка.
В отговор на отправено запитване от ревизиращите органи, Митница Пловдив –
писмо изх. № 2400-0065/08.05.2010 г., л.9, том V ДП, уведомява, че след
извършена проверка в системите СУА и БИМИС не са намерени данни за фирма “***”ЕООД,
както и че няма намерени заявки за преоблепяне на
бандероли.
В тази връзка ревизиращите органи са констатирали, че ако през м.11.2009
г., “***” ЕООД – Стара Загора е
извършило продажба на цигарите, които е закупило по фактурите, издадени от “***”
ЕООД - Варна и “***” ЕООД - Варна, същото е извършило продажба на тютюневи изделия по цени,
валидни за продажба до 31.03.2009 г., и облепени с бандерол по отменена
акцизна ставка.
Горепосоченото обстоятелство, обаче,
сочещо за нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове, е само индиция, не и
доказателство за фиктивност на фактурираните от “***”
ЕООД продажби на цигари през отрез м.11.2009 г.
Липсата на доказателства за местонахождението на тютюневите изделия,
предмет на доставките по фактури № 1/12.11.2009 г. с купувач “***” ЕООД,
№ 2/16.11.2009 г. с купувач “***”
АД, № 3/18.11.2009 г. с купувач “***” ЕООД
и № 4/24.11.2009 г. с купувач “***” ЕООД -
всички с доставчик “***” ЕООД,
обстоятелството, че плащанията по посочените фактури са извършени около
половин година след съставянето им, като при това, установените нарушения на изискванията за
документална обоснованост поставят под съмнение реалното извършване на плащане
по тези фактури, налагат извод, че продажби
на тютюневи изделия, за каквито са съставени тези фактури, чрез които подсъдимият С.Д.С. се силае да докаже реалното наличие на цигарите, закупените от “***” ЕООД Варна, в действителност не са осъществени.
Имайки предвид гореизложеното, както и неустановеното местонахождение на
цигарите, които подсъдимият С.Д.С., действайки като представител на “***”
ЕООД, твърди, че е закупил от “***” ЕООД
– Варна въз основа на горепосочените 24
броя фактури, липсата на доказателства
за транспортирането и съхранението на тютюневите изделия, налагат извод, че
обсъжданите фактури с доставчик “***”
ЕООД – Варна са безстокови, тъй като не отразяват
реална стопанска операция.
Гореизложените обстоятелства съдът
прие за установени по несъмнен и категоричен начин въз основа на
доказателствените материали, посочени и обсъдени при фактологичното
им изложение.
Въз основа на
гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От изложеното по-горе е видно, че от
данъчно – задълженото лице - “***” ЕООД
– Стара Загора, като регистрирано по ЗДДС
лице,
-за данъчен период 01.02.2009 г.-
28.02.2009 г. въз основа на справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-***/14.03.2009
г. и прилежащия й дневник за покупки, в които са включени 11 броя фактури за
покупки от “***” ЕООД град Варна (посочени по-горе), е деклариран ДДС за възстановяване от държавния бюджет в размер на сумата от 95 454.41 лева;
-за данъчен период 01.03.2009 г.-
31.03.2009 г. въз основа на справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-***/14.04.2009
г. и прилежащия й дневник за покупки, в
които е включена фактура №
********** /30.03.2009 г., издадена от “***” ЕООД град Варна, е деклариран ДДС
за възстановяване от държавния бюджет в
размер на сумата от 92 847.00 лева;
-за данъчен период 01.04.2009 г.-
30.04.2009 г. въз основа на справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-***/14.05.2009
г. и прилежащия й дневник за покупки, в които са включени фактура
**********/30.04.2009 г., издадена от “***” ЕООД град Варна и 13 броя фактури за покупки, издадени от “***” ЕООД град Варна, е деклариран ДДС за възстановяване от държавния
бюджет сумата в размер на сумата от
97 455.61 лева,
като общият размер на ДДС -
деклариран за възстановяване за трите данъчни периода се равнява на 285 757.02 лв.
Поради това, че с Ревизионен
акт № *********/18.06.2010 г. на “***”
ЕООД – Стара Загора (съдебното производство по обжалването на който не е
приключило) не е признат данъчен кредит
в размер на 285 757.02 лв., претенцията
на дружеството за възстановяване на посочената сума от държавния бюджет е останала неудоволетворена.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прие, че всяка от
горепосочените три справки-декларации по ЗДДС, както и приложения към всяка от
тях дневник за покупки, съставляват документи с невярно съдържание, поради
следното:
Понятието “невярно съдържание” е изведено по тълкувателен път от
Постановление на ВС № 3 от 1982 г., според което “невярно съдържание има,
когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на
обективната истина”.
Справката-декларация е изискуема - съгласно чл.125 от ЗДДС – от регистрираното
по ЗДДС лице за всеки данъчен
период и се подава
до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Дневниците за покупки и тези за продажби като
съдържание представляват хронологичен опис на извършените покупки, респ.
продажби на стоки и услуги през даден месечен (данъчен) период и са неразделна част от
справката-декларация с оглед разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС. Дневникът за покупки, тъй както и този за
продажби – и двата, наричани регистри в
чл.124 от ЗДДС - съдържа описание и възпроизвежда съдържанието
на първичните счетоводни документи, каквито са фактурите по смисъла на
чл.6 и чл.7 от Закона за счетоводството. Поради това, че първичните счетоводни
документи са документи, установяващи истински факти и събития, ако същите са с невярно съдържание, независимо,
че при осчетоводяването им ще бъдат спазени правилата и изискванията на
счетоводните стандарти, всички последващи документи, съставени въз основа на
тях, ще бъдат с невярно съдържание,
макар и привидно да създават впечатление за противното.
По единия раздел на справката – декларация
данъчно-задълженото лице декларира начисления данък, т.е. размера на
ДДС, който то следва да внесе по
сделките, по които е доставчик, а в другия раздел декларира данъчния кредит,
който има право да получи по фактурираните сделки, по които е получател. На
внасяне в Републиканския бюджет подлежи само разликата и то в случай, че
начисленият данък надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към
задълженото лице. Тогава обаче, когато данъчният кредит надвишава начисления
данък, или пък за съответния данъчен период данъчно-задълженото лице не е
извършвало доставки, а само е осъществявало покупки (както в случая), същото
има право да удоволетвори правото си на данъчен
кредит чрез възстановяване на суми от бюджета.
В конкретния случай, всички фактури за покупки (общо 24 броя с доставчик “***”
ЕООД – Варна и 2 броя с доставчик “***”
ЕООД –Варна), описани в дневниците за покупка към съответната
справка-декларация, въз основа на които е претендиран данъчен кредит чрез възстановяване на суми от
бюджета, са безстокови - тъй като не отразяват реална
стопанска операция, а от там са и с
невярно съдържание. От тук невярно е
съдържанието и на съставените въз основа на тях дневници за покупки и
справки-декларации по ЗДДС.
Претендираният от “***” ЕООД данъчен кредит от общо 285 757.02 лв. е без основание, тъй като се основава на фактури, които не обективират облагаеми доставки, респ. наличието на данъчно
събитие по смисъла на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, едно
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които
доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му
достави. При положение, че реално не са
извършени облагаеми доставки на стоки – като основен правопораждащ
факт за приспадането на данъчен кредит – за “***” ЕООД е нямало как да
възникне на основание чл.69, ал.1, т.1
от ЗДДС право на данъчен кредит въз
основа на безстоковите фактури за доставки. Законът
не свързва правото на данъчен кредит с издаването на фактури, а поставя изискването да са налице реално
осъществени доставки. Макар и към време на издаване на фактурите с доставчик “***”
ЕООД да е било налице плащане (плащането по фактурите с доставчик “***” ЕООД е
осъществено повече от година след
издаването им), след като липсва осъществена
облагаема доставка, данъкът по безстоковите
фактури се явява начислен неправомерно и по същите не е
налице формиран данъчен кредит. Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право
на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Неоснователната претенция на “***” ЕООД за възстановяване на данъчен кредит
в размер общо на 285 757.02 лв.,
отправена чрез подаване в ТД на НАП – Стара Загора на горепосочените три справки-декларации по ЗДДС и приложените
към тях дневници за покупки - всички с
невярно съдържание, се дължи изцяло на престъпната деятелност на подсъдимия С.Д.С..
Макар и свидетелката М.С.Г. да е била
управител на “***” ЕООД, реално (фактически), именно подсъдимият С.Д.С. - нейн зет, е управлявал и представлявал дружеството в отношенията му с трети лица. Тъй като по делото не се установи обективното наличие
на пълномощно, каквото свидетелката М.С.Г.
твърди, че е издала на подсъдимия, а същевременно е безспорно, че подсъдимият, ползвайки се с пълното
й доверие, е изпълнявал
представителни функции и е вземал
управленски решения от името на “***” ЕООД, следва да се приеме, че същият е действал
най-малкото като фактически
пълномощник на управителя на дружеството.
Непосредствено след ангажиране на “***”
ООД – Стара Загора за осъществяване на счетоводното обслужване на “***” ЕООД Стара
Загора (като първоначалният контакт с управителя на това дружество – свидетелят
Н.В.И. е осъществен от подсъдимия, което означава, че на практика той е бил лицето, осъществило избор на счетоводната
кантора, която да обслужва “***” ЕООД –
факт показателен за това кой е вземал решения от името на дружеството) и непосредствено след уведомяване на ТД на НАП – Стара Загора на 30.01.2009 г. от
управителя на “***” ЕООД, че “***” ООД е
упълномощено да подава по електронен
път декларации, документи и данни по
ЗДДС, подсъдимият е започнал да “захранва” счетоводството на “***” ЕООД
с фактурите за безстокови
покупки с доставчици “***” ЕООД и “***”
ЕООД. След като фактурите били
подписвани от управителя М.С.Г. – без последната да има представа
за обстоятелствата по съответната сделка, към които и не проявявала
интерес, защото знаела, че с
осъществяването й се е ангажирал зет й, на когото имала пълно доверие - подсъдимият С.Д.С. ги
носел за осчетоводяване на свидетеля Н.В.И.. Подсъдимият, самият той търговец, осъществяващ
търговска дейност и като управител на “***” ЕООД Варна, много добре е знаел, че
фактурите, които носи за осчетоводяване,
ще бъдат описани в съответния за
данъчния период дневник за покупки, а от там и че ще намерят отражение в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС,
тъй че
въз основа на тези документи – след
подаването им в ТД на НАП – Стара Загора – на “***” ЕООД да бъде изплатен от държавния
бюджет декларирания като подлежащ на възстановяване ДДС. Подсъдимият С.Д.С. не
само е съзнавал, че въз основа на подадените
справки-декларации и съответния на всяка от тях дневник за покупки неоснователно се претендира ДДС за
възстановяване, но това е била и целта на действията му. Този извод произтича
от факта, че подсъдимият - тъй като
лично е “търгувал” от името на “***” ЕООД
с представителите на т.нар
“доставчици” - “***” ЕООД и “***” ЕООД
- отлично е знаел, че носените от него за осчетоводяване
фактури са безстокови; произтича и от обстоятелството, че
в случая претенцията за
възстановяване на ДДС се основава не на
единична фактура за покупка на
стойност няколко десетки лева, а на
голямо множество фактури, при това за покупки на обща стойност по всички
фактури, надхвърляща един милион лева.
Имайки предвид гореизложените обстоятелства, съдът прие, че същите
ангажират отговорността на подсъдимия С.Д.С. за престъпление по чл.256, ал.1 от НК. По казус, изключително сходен с
настоящия, при това по дело на Окръжен съд – Стара Загора (Присъда №
75/30.06.2009 г. по нохд № 612/2008 г., потвърдена от
Апелативен съд – Пловдив с Решение № 42/25.02.2010 г. по внохд
№ 321/2009 г.), ВКС на РБ, оставяйки в сила въззивния
съдебен акт – с Решение № 219/30.08.2010 г. по н.д. № 167/2010 г., І н.о., е д.
положителен отговор на въпроса може ли фактическият пълномощник да бъде субект
на престъпление по чл.256 от НК.
Стойностното изражение на неоснователно претендирания
за възстановяване ДДС от държавния бюджет 285 757.02 лв. ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия по чл.256, ал.2 от НК, тъй като надхвърля сумата от 12 000 лв. и
според дефиницията на чл.93, т.14 от НК представлява данъци в особено големи
размери.
Преследването на целения престъпен
резултат е осъществено чрез три деяния,
всяко от които осъществява състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл. Това определя правната
квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление като такова, осъществено
при условията на чл.26, ал.1 от НК.
Престъплението по чл.256, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е останало
недовършено, поради започната от органите на ТД на НАП – Стара Загора данъчна
проверка на “***”, в която ревизиращите дружеството органи са изразили становище
за непризнаване на претендирания
за възстановяване ДДС, в резултат
на което и плащане от държавния бюджет не е извършено. Посоченото определя престъплението като
останало във фазата на опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК.
Въз основа на гореизложеното, съдът
призна подсъдимия С.Д.С. за виновен в това, че през периода 01.02.2009
г. – 14.05.2009 г. в град Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление, на три пъти, от името на “***” ЕООД град Стара Загора с ЕИК
по БУЛСТАТ ***, чрез използване пред ТД на НАП – Стара Загора на документи с
невярно съдържание – справки-декларации
по ЗДДС за м.февруари, м.март и м.април 2009 г. и прилежащите им
дневници за покупки на “***” ЕООД,
направил опит да получи от държавния бюджет неследваща
се парична сума в особено големи
размери, като изпълнителното деяние е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини, както следва:
-за данъчен период 01.02.2009 г.-
28.02.2009 г. използвал справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-***/14.03.2009 г. и
прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД, в които са включени 11 броя
фактури за покупки от “***” ЕООД - Варна (подробно описани по-горе), с
което направил опит да получи от
държавния бюджет сумата от 95 454.41 лева - декларирана като ДДС, подлежащ за възстановяване;
-за данъчен период 01.03.2009 г.-
31.03.2009 г. използвал справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-***/14.04.2009 г. и
прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД, в които е включена фактура № **********/30.03.2009 г., издадена
от “***” ЕООД – Варна, с което направил
опит да получи от държавния бюджет сумата от 92847.00 лева – декларирана като ДДС
подлежащ за възстановяване;
-за данъчен период 01.04.2009 г.-
30.04.2009 г. използвал справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0-***/14.05.2009 г. и
прилежащия й дневник за покупки на “***” ЕООД, в които са включени фактура **********/30.04.2009
г., издадена от “***” ЕООД - Варна и 13
броя фактури за покупки, издадени от “***”
ЕООД - Варна (подробно описани по-горе),
с което направил опит да получи от държавния бюджет сумата от
общо 97 455.61 лева – декларирана като ДДС подлежащ за възстановяване,
като общият размер на неследващата се парична облага, която е направил да
получи за целия период е в особено големи размери и се равнява на
285 757.02 лв., поради което го осъди за престъпление по чл.256, ал.2 във
връзка с чл.256, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
За извършеното от подсъдимия С.Д.С.
престъпление, законът – чл.256, ал.2 от НК – предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на
виновния, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК.
При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия С.Д.С.
престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността
му обстоятелства: ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало,
както към време на извършване на деянието, така и понастоящем; средна степен на
обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на
престъпления от същия вид с оглед на това, че
размерът на неследващата се парична сума, за
която е направен опит да бъде получена от държавния бюджет, многократно
надвишава този, определящ го като особен голям, както и с оглед начина на извършване на деянието –
отличаващ се с демонстративна дързост
(за съставянето на справките-декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници
за покупки са предоставени от подсъдимия
значителен брой безстокови фактури); сравнително
младата възраст на подсъдимия; позитивните характеристични данни за личността му
- подсъдимият води уседнал
начин на живот, семеен, баща на две малолетни деца, трудово ангажиран;
обстоятелството, че чрез обясненията си по фактите, макар и да ги интерпретира
в подкрепа на ангажираната защитна позиция, подсъдимият съдейства за
установяване на обективната истина.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива. Макар и
причините за недовършеност на престъплението да са изцяло обективни и да стоят
извън волята на дееца, отчитайки, че освен неизбежната в случаи като този корист, подсъдимият
е бил ръководен в действията си и от амбиция да се докаже пред близките си (и в
частност пред тъща си) като успешен търговец, съдът определи на подсъдимия С.Д.С.
наказание прилагайки чл.58, б.”а” от НК,
която разпоредба препраща към чл.55 от НК, без да е необходимо наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по отношение на основното наказание
лишаване от свобода и отчитайки наличието на законовите предпоставки на чл.66,
ал.1 от НК, съдът осъди подсъдимия С.Д.С.
на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание отложи за
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на кумулативно предвидените в закона наказания, съдът приложи
чл.55, ал.3 от НК, като прие, че
постигането на целите на чл.36, ал.1
от НК не изискват налагането им с оглед позитивните данни за личността
на подсъдимия.
На основание чл.189 от НПК съдът
осъди подсъдимия С.Д.С. да заплати сумата от 215.00 лв. по бюджетната сметка на
ОД на МВР – Стара Загора, представляваща
разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство.
На основание чл.189 от НПК съдът подсъдимия
С.Д.С. да заплати сумата от 1385.00 лв. в полза на Съдебната власт, по
бюджетната сметка на ВСС, представляваща
разноски по делото, направени в хода на съдебното следствие.
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: