РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Враца, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20211420102643 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. П. с ЕГН ********** и адрес *****
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1.
В същата се твърди, че на 11.07.2018 г. около 09.15 часа в гр. Враца, на пресечката на
междублоковото пространство срещу № 30 на ул. „28-ми октомври“, пресичайки пеша Т-
образното кръстовище срещу № 30 на ул. „28-ми октомври“ в гр. Враца с посока на
движение от Регионална здравно-осигурителна каса (РЗОК) гр. Враца към площад „Суми“,
ищцата Е.П. е претърпяла пътно-транспортно произшествие, при което поради
неправомерно поведение на водача П. М. С. с ЕГН **********-водач на лек автомобил
„Хонда Сивик“ с рег. № ** **** **, била ударена от същия автомобил. Вследствие на удара
ищцата получила следните телесни увреждания: счупване на лява лъчева кост на типично
място, представляващо средна телесна повреда по смисъла на НК, мозъчно сътресение,
кръвонасядане и оток на челото вдясно, представляващо лека телесна повреда по смисъла на
НК, както и контузия на дясната раменна става, представляваща лека телесна повреда по
смисъла на НК. Ищцата веднага била приета по спешност в „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр.
Враца, където й поставили гипсова шина на счупената ръка, направили й съответните
изследвания, назначили й лечение и на 16.07.2018 г. била изписана от болничното заведение
за продължаване на лечението в домашни условия. След прибирането на ищцата вкъщи на
1
нея й се наложило да прави нееднократни физиотерапии, да посещава често лекари,
изпитвала болки и неудобства в ежедневието, а възстановяването й протичало
изключително бавно. Ищцата не можела сама да изпълнява ежедневните си дейности и дори
да се обслужва сама за около четири месеца, налагало се за нея да се грижат нейните съседи
и близки, за продължителен период не могла да гледа телевизия, от силната светлина
получавала главоболие, не бивало да се натоварва физически и психически. Дори и към
момента на подаване на исковата молба ищцата продължавала да изпитва болки,
притеснения и затруднения в ежедневието.
Тъй като имуществените вреди на ищцата са били обезщетени от прекия причинител,
същата не е претендирала такива вреди пред застраховател, нито пък ги претендира в
настоящото производство. На 13.01.2020 г. ищцата заявила претенция за претърпените от
инцидента неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. След
комплектоване на претенцията с необходимите документи ответникът, без да се произнася
по заведената претенция и без да посочва за кое увреждане какво обезщетение определя, на
30.06.2020 г. изплатил на ищцата по посочена от последната банкова сметка обезщетение в
размер на 3 000,00 лева, приемайки, че по този начин е репарирал напълно претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Ищцата останала недоволна от така определеното от
застрахователя обезщетение, поради което предявила настоящия иск за сумата 13 000,00
лева – остатъчно обезщетение по заведената застрахователна претенция.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 13 000,00 лева-
остатъчна главница, ведно със законната лихва от 15.01.2020 г.-датата на завеждане на
доброволна покана пред застрахователя до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 11.07.2018 г. около 09.15 часа в гр. В., на пресечката на
междублоковото пространство срещу № 30****, в резултат на противоправно поведение на
П. М. С. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** **,
застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество.
Искът е с правно основание 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с
чл. 498, ал. 3, хипотеза последна от КЗ, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр. София
е подал писмен отговор, с който се оспорват основателността на исковете и техния размер. С
отговора е признато обстоятелството, че лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** ** е
бил застрахован към момента на процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“
в ответното дружество. Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между
конкретни действия или бездействия на водача на автомобила, застрахован по „Гражданска
отговорност“ и вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба, като навежда
твърдения, че ищцата Е.П. е навлязла внезапно на пътното платно, като не се е съобразила с
отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил и е удължила ненужно времето си
2
за пресичане, че ищцата е пресичала не на обозначеното за това място и не се е огледала при
извършване на пресичането, че е пресякла при ограничена видимост и при несъобразяване
на своята скорост на движение с наличието на автомобила „Хонда Сивик“, нарушавайки
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Поддържа също, че
липсват останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, при
условията на евентуалност прави възражения с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че е
налице пълно, съответно частично съпричиняване на претърпените от ищцата вреди поради
нейното конкретно описано по-горе поведение непосредствено преди инцидента, че липсват
каквито и да било данни процесното ПТП да се е отразило отрицателно на психичното й
състояние, както и че размерът на предявените искове е силно завишен. Искането към съда е
да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално-да
намали до минимум размера на претендираното от ищцата обезщетение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
Не е спорно по делото и се установява от приложената към исковата молба
застрахователна полица № BG/30118000894700, че лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №
** **** ** е бил застрахован при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 22.03.2018 г. до 21.03.2019 г.
С определение от съдебно заседание на 16.12.2021 г. съдът допълни проекта за доклад
по делото, като обяви за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че при
доказване от страна на ищцата на предявената претенция следва за начален момент на
евентуалната забава на ответното дружество да се приеме датата 11.06.2020 г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
967000-8921/18.07.2018 г. на служба „Пътна полиция-КАТ“ към Областна дирекция гр.
Враца на Министерство на вътрешните работи, съгласно който на 11.07.2018 г. е възникнало
ПТП между управлявания от П. М. С. с ЕГН ********** лек автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. № ** **** **, и ищцата Е.П..
За горепосоченото ПТП е било образувано досъдебно производство № 920/2018 г. по
описа на РПУ гр. Враца (досъдебно производство № 1778/2018 г. на Районна прокуратура
гр. Враца), прекратено с постановление от 29.01.2019 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК – по искане на пострадалата от
деянието.
Ведно от писмо с изх. № 2388/17.05.2021 г., на 30.06.2020 г. ответното дружество
изплатило на ищцата по посочена от последната банкова сметка обезщетение в размер на
3 000,00 лева, като в писмото изрично е посочено, че с изплащането на тази сума
застрахователят счита, че е обезщетил изцяло ищцата за претърпените вследствие на
процесното ПТП неимуществени вреди.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.К.-без дела
и родство, свидетелите П.С.-без дела и родство, В.Д.-внук на ищцата и Ц.И.-без дела и
3
родство, както и чрез дадени от ищцата Е.П. обяснения по чл. 176 от ГПК.
Свидетелят П.С. дава показания, в които възпроизвежда механизма на настъпване на
ПТП така, както е описан в авто-техническата експертиза по делото, като заявява, че при
управление на лекия автомобил „Хонда Сивик“ и извършване на завой на ляво твърде късно
е забелязал ищцата-пешеходка, което му е попречило да спре навреме и да избегне удара, че
не може да каже категорично дали ищцата е имала ясна видимост към управлявания от него
автомобил, както и че веднага е спрял и е оказал помощ на ищцата. Предприел маневрата
непосредствено след разминаване с насрещно движещ се автомобил.
Свидетелката С.К. дава показания, че е съседка на ищцата, двете са в добри отношения
и общуват всекидневно. Сутринта в деня на инцидента ищцата отишла по работа в гр.
Враца, а следобяд на същия ден свидетелката забелязала, че сина на ищцата Иво си е вкъщи
в с. Градешница и от него разбрала, че ищцата е била ударена от кола и се намира в
болница, където престояла една седмица. След прибирането на ищцата в с. Градешница
свидетелката била тази, която се грижела за нея и й помагала в ежедневието. Лявата ръка на
ищцата била гипсирана, дясната й ръка била с големи синини от рамото до лакътя, имала и
голяма цицина от дясната страна на главата. След инцидента ищцата имала световъртеж,
като и към момента на даване на показанията има случаи, когато на ищцата й се замайва
главата и се удря без да иска в стената. Ищцата не можела да се обслужва сама, поради
което свидетелката около 15 дни спяла в нейната къща, а през деня й помагала в
ежедневието, включително й приготвяла храната и се грижела за градината й. Свидетелката
сутрин измивала ръцете и очите на ищцата, в сряда къпела ищцата, като всеки ден стояла
около нея, за да види дали има нужда от нещо. Това продължавало до около 13.00 часа, след
което свидетелката се прибирала вкъщи, но и тогава била под напрежение дали ищцата няма
нужда от нещо, а в 16.00 часа се връщала при ищцата. Тези грижи свидетелката полагала от
понеделник до петък, в продължение на около два месеца, а в събота и неделя за ищцата се
грижели синът й и снаха й. Докато ищцата била с гипсирана ръка се налагало друг да я
храни. След изтичането на два месеца от завръщането на ищцата вкъщи тя се нуждаела от
по-малко помощ и викала свидетелката да й помага само веднъж седмично, но с някои
дейности отново не можела да се справя, например простирането на прането. Единият й
внук-свидетелят В.Д., се преместил при нея, за да й помага и продължава да живее на село.
Когато внукът й е на работа, свидетелката К. се грижи за ищцата, а в събота и неделя синът
и снахата на ищцата поемат грижите за нея. Ищцата както непосредствено след инцидента,
така и сега има страхове: ходи много бавно и внимателно, тъй като я е страх да не я блъсне
кола, не ходи сама в гр. Враца, въпреки че й се е налагало многократно да ходи във връзка с
лечението си, не пресича сама никъде, дори и на пешеходна пътека, отказала се да отглежда
кокошки, каквито отглеждала преди.
Свидетелят Ц.И. дава показания, че познава ищцата Е.П., тъй като живеят в едно село,
като освен това е приятел със синовете й. Тъй като къщата на ищцата е на главната улица,
свидетелят всеки път когато минава с колата си се отбива до дома й. Свидетелят научил за
претърпяната от ищцата катастрофа от социалните мрежи, а по-късно по молба на децата на
4
ищцата докарал последната на медицински процедури в гр. В.. Едната ръка на ищцата била
счупена и гипсирана, поради което се налагало да ходи на физиотерапия, другата й ръка
била сериозно натъртена, тя не можела да пази равновесие. След инцидента ищцата била
стресирана и изпитвала страх всеки път когато види кола, поради което пресичала пътя само
с придружител, което не правела преди катастрофата. Около три месеца след свалянето на
гипса на ръката й ищцата продължавала да ходи на лекар, като и към момента изпитва
болки, главно в рамото и ръката, както и ходи доста бавно, като постоянно се подпира на
нещо, за да се придвижи напред. Свидетелката С.К., семейна приятелка и съседка на ищцата,
често се грижела за нея в първите месеци след инцидента. Преди инцидента ищцата се
грижела за градината и за двора си, но след него вече не можела да работи, поради което й
помагат децата и внуците й.
Свидетелят В.Д. дава показания, че е разбрал от баща си, че баба му Евгения е била
блъсната от кола. Свидетелят посетил ищцата в болницата, където била приета и видял, че
има счупена ръка, хематом на главата, както и травма на дясната ръка. Грижите за ищцата
през седмицата били поети от свидетелката С.К. и се отнасяли до всички дейности от
ежедневието: хранене и къпане на ищцата, палене на печката, пране и други, а през събота и
неделя за ищцата се грижели майката и бащата на свидетеля Д.. През пролетта на 2019 г.
свидетелят Д. се прибрал да живее на село, за да е постоянно близо до баба си. Ищцата
постоянно се оплаквала от главоболие с пулсиране, изтръпване на дясната част на устата, не
можела да гледа телевизия и да стои на слънце, което продължило около два месеца. И до
момента ищцата изпитва болки в дясната ръка и не може да я вдига хубаво, както и
постоянно залита, когато е изправена, особено скоро след изправяне. Ищцата споделила на
свидетеля, че е сънувала инцидента доста често, както и че изпитва страх всеки път когато
чуе кола и се страхува да излиза сама от къщата. Свидетелят Ц.И. понякога карал ищцата до
гр. В., но най-често я придружавал свидетелят Д.. Дори и към настоящия момент ищцата
има нужда от помощта на близките си хора за ежедневието, както и от компания, за да се
чувства по-спокойна и сигурна.
В съдебно заседание ищцата Е.П. даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като
заяви, че непосредствено преди инцидента се е огледала, приближавайки мислената
пешеходна пътека, свързваща Здравна каса гр. Враца с площад „Суми“. Минала една кола,
която пресякла кръстовището без мигач, тъй като се движела направо – от площад „Суми“
към Здравната каса. Ищцата изчакала движещата се направо кола, отново се огледала,
тръгнала да пресича, движейки се бавно, и тогава, по средата на пътното платно, била
блъсната от кола, дошла също откъм площад „Суми“.
Извършвайки преценка на гласните доказателства по делото (свидетелски показания,
включително от заинтересования от изхода на делото свидетел В.Д., както и дадени лично
от ищцата обяснения) намира същите за обективно дадени, вътрешно непротиворечиви и
съответстващи на останали събран по делото доказателствен материал, поради което ги
възприема в тяхната цялост.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се
5
установява, че на описаните в исковата молба дата, час и място лек автомобил „Хонда
Сивик“, управляван от свидетеля П.М., движейки се от ул. „28-ми откомври“ към Здравна
каса гр. Враца, преди предприемане на маневра „завой на ляво“ се е разминал с насрещно
движещ се автомобил, след което в процеса на завиване е блъснал движещата се пеша ищца
Е.П. с дясната ъглова част на предната си броня. Ударът е настъпил около средата на
кръстовището, по което няма хоризонтална и вертикална маркировка, скоростта на
автомобила е била около 6,48 км/ч, а скоростта на ищцата – около 3,2 км/ч. Като основна
причина за настъпването на ПТП са посочени субективните действия на водача на лекия
автомобил „Хонда Сивик“ при боравенето с органите на управление на автомобила, довели
до блъскане на пешеходката при извършването на маневра „завой на ляво“, без да осигури
предимство на пешеходката, а като второстепенна причина – внезапното пресичане на
пешеходката на платното за движение в район, където няма пешеходна пътека. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че посочената скорост на движение на ищцата се отнася
както за движението й на тротоара, така и за движението й по пътното платно, както и че
няма данни ищцата да е ускорила ход преди катастрофата. Предвид обстоятелството, че
съдът се доверява на обясненията на ищцата, че се е огледала непосредствено преди да
предприеме пресичането на пътното платно и че се е движела бавно, съдът намира, че не
може да бъде възприето заключението на автотехническата експертиза в частта й, че
второстепенна причина за настъпване на инцидента е внезапното пресичане на пешеходката
на платното за движение в район, където няма пешеходна пътека.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищцата Е.П. счупване на
лява лъчева кост на типично място, което й е причинило трайно затруднение на движенията
на горен ляв крайник, както и кръвонасядане, оток на челото и контузия на дясната раменна
става, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
всички получени увреждания са следствие от процесното ПТП. Оздравителният период за
счупването е в рамките на два, два и половина месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес, а за останалите увреждания обичайният оздравителен процес е около
три седмици. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 13.02.2021 г., при който
е установена леко оточна лява гривнена става с нормален обем на движенията, с изключение
на воларната флексия (ограничение на движението при сгъване и намалено силово
захващане с лявата ръка), с рентгенографски данни за изразено износване на лявата гривнена
става. Ищцата е търпяла характерните за този вид травми болки и страдания, като по
отношение на счупването ще продължава да търпи и в бъдеще болки при физически усилия,
промяна на метеорологичните условия и други подобни.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между участниците
не е имало разногласия относно обстоятелствата около ПТП, а по досъдебно производство
6
№ 920/2018 г. по описа на РПУ гр. Враца (досъдебно производство № 1778/2018 г. на
Районна прокуратура гр. Враца) свидетелят П.С. същият е признал своята отговорност,
подписвайки се под протокола за разпит (л. 15 от досъдебното производство), както и
давайки показания като свидетел по настоящото дело. В същата насока, а именно наличието
на виновно поведение на П.С. като пряка причина за възникване на инцидента, е и приетото
заключение на съдебната авто-техническа експертиза, срещу което страните не са възразили,
като съдът отново изтъква, че не възприема същата експертиза в частта й за
второстепенната причина за възникване на ПТП по мотивите, изложени при обсъждането на
експертизата.
Между страните не е спорно, че ответникът ЗАД „Далл Богг“ Живот и Здраве“ АД, в
качеството на застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Хонда Сивик“
с рег. № ** **** **, е пряко отговорен към ищцата Е.П., като в тази насока е налице и
извънсъдебно признание чрез изпращането на писмо с изх. № 2388/17.05.2021 г., както и с
извършеното на 30.06.2020 г. от ответното дружество плащане на ищцата на обезщетение в
размер на 3 000,00 лева за неимуществените вреди от процесния инцидент. Спорен е обаче
въпросът за справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищцата Е.П. за
претърпените от нея вреди, както и въпросът дали е налице съпричиняване от страна на
ищцата за настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на справедливия размер на обезщетението съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им
върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот,
продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се
репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с
оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези
обстоятелства, като прецени, че в резултат на извършения от прекия причинител П.М.
деликт на ищцата Е.П. са причинени: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лява лъчева кост на типично място и леки телесни повреди, изразяващи се в мозъчно
сътресение, кръвонасядане, оток на челото и контузия на дясната раменна става. Тези
травми са били овладени и зараснали в рамките на около два и половина месеца, като от
заключението на вещото лице и характера на счупването може да се заключи, че
съществуват остатъчни явления в здравния статус на ищцата вследствие на получените
травми: ограничение на движението при сгъване и намалено силово захващане с лявата ръка
и болков синдром при рязка промяна в метеорологичните условия ли натоварване, а от
гласните доказателства съдът приема за установено, че вследствие на травмата на главата
ищцата и към момента е с нарушено равновесие и затруднено придвижване, поради което не
е в състояние да извършва каквато и да било физическа работа и се е променил се е
характера й: изпитва силен страх от шума и вида на движещи се автомобили, както и страх
7
от самостоятелно пресичане на кръстовища.
Страданията на ищцата са били силни първоначално и умерени впоследствие по
интензитет, с тенденция към отслабване, като следва да се има предвид, че и към момента на
приключване на съдебното дирене ищцата страда от главоболие и световъртеж. В момента
на увреждането, а и след това ищцата е изживяла физически и емоционални терзания, както
и неудобства. Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените
на ищцата телесни повреди. Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в
контузни рани, счупвания и черепно-мозъчна травма, изживява негативни емоции,
включително и твърдените и доказани от ищцата болки и страдания. Нещо повече, самото
негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера,
степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото
се формира като обективна последица от причинените телесни повреди, поради което
уврежданията и трудностите, които е имала ищцата (невъзможност за самостоятелно
обслужване за продължителен период и последваща нужда от подпомагащи грижи в
ежедневието, затруднено пазене на равновесие, страх при излизане сама навън и др.), са
дали негативно отражение на общото й физическо и душевно състояние. В съответствие с
установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество, а също и
изживения стрес и търпените неудобства от ищцата, обема и интензитета на търпените от
нея болки и страдания, общата продължителност на възстановителния процес – от около два
месеца и половина, с по – висока интензивност в първите дни, установеното по делото и
съществуващо и към момента настъпване на затруднено пазене на равновесие, битовите
неудобства, които е търпяла ищцата за срок от два и половина месеца, необходимостта от
лечение на травмите, включително чрез физиотерапия, за един дълъг период от време, а така
също и предвид възрастта на пострадалата към датата на събитието (72 г.), настоящият
съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените
в случая неимуществени вреди, е такова в размер на 10 000,00 лева. То ще компенсира
изцяло действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които
пострадалата е изпитвала и продължава да изпитва като последица от процесното ПТП. От
тази сума следва да бъде извадена доброволно платената от ответника сума в размер на
3 000,00 лева, като разликата в размер на 7 000,00 лева подлежи на присъждане на ищцата.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. На първо място,
ответникът нито е описал конкретно противоправно поведение на ищцата Е.П., което да е
допринесло за настъпване на ПТП и да нарушава разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от
Закона за движение по пътищата, нито такова се установява от доказателствата по делото.
Напротив, от дадените от ищцата обяснения в съдебно заседание се установява, че същата
непосредствено преди пресичане на пътното платно се е огледала и че се е движела бавно
при пресичането. Тези обяснения не се опровергават нито от показанията на прекия
причинител П.С., нито от заключението на автотехническата експертиза. Последната, в
частта й относно второстепенната причина за настъпване на ПТП не се възприема от съда не
8
само по мотивите, изложени при обсъждането й, но и защото същата съдържа вътрешно
противоречие: като скорост на движение на ищцата е посочено 3,2 км/ч (бавен ход), но в
заключителната част се говори за внезапно пресичане; посочено е, че на кръстовището не е
имало вертикална и хоризонтална маркировка, но в заключителната част поведението на
ищцата (пресичане на кръстовище, където няма пешеходна пътека) се приема за
допринасящо за инцидента, а констатацията, че няма данни ищцата да се е спирала и да се е
огледала преди пресичането е голословна, доколкото липсват технически данни и причини и
за обратния извод. Въпреки, че не е категорично установено по делото, една от възможните
причини ищцата да не забележи управлявания от П.М. автомобил може да е
обстоятелството, че същия е предприел завой на ляво непосредствено след разминаването си
с друг автомобил, който може да е ограничил видимостта на ищцата.
По отношение на претенцията за законна лихва върху застрахователното обезщетение:
Доколкото съдът обяви за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че
при доказване от страна на ищцата на предявената претенция следва за начален момент на
евентуалната забава на ответното дружество да се приеме датата 11.06.2020 г., то следва да
се приеме, че законната лихва върху застрахователното обезщетение в размер на 7 000,00
лева (разликата между действително дължимото такова в размер на 10 000,00 лева и
доброволно изплатеното такова в размер на 3 000,00 лева) следва да бъде присъдена от
11.06.2020 г.-датата на частично доброволно погасяване на претенцията, както е поискано с
исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни.
Съобразно уважената част от иска, на ищцата, която е направила разноски за държавна
такса и депозит за вещо лице в общ размер на 870,00 лева, следва да бъде присъдена сумата
468,46 лева за разноски.
На пълномощника на ищцата адв. И.И., която е оказала правна помощ при условията
на чл. 38 от ЗАдв., следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 495,38 лева, който
съответства на минималния такъв по НМРАВ.
Ответникът е направил разноски под формата на депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 270,00 лева (депозитът за свидетел в размер
на 30,00 лева не е усвоен и подлежи на връщане при поискване), от които по съразмерност
му се следва сумата 586,15 лева за разноски.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати на Е. Д. П. с ЕГН ********** и
адрес ***** сумата 7 000,00 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до
9
окончателното й изплащане, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 11.07.2018 г. около 09.15 часа в гр. Враца, на пресечката на
междублоковото пространство срещу № *****, в резултат на противоправно поведение на
П. М. С. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ** **** ** ,
застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 13 000,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв. ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М. Д.“ № 1 да заплати на адв. И.Й. И. с личен № ********** и с адрес на упражняване
на дейността гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 8, ет. 1 сумата 495,38 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 да заплати
на Е. Д. П. с ЕГН ********** и адрес ***** сумата 468,46 лева-разноски за държавна такса
и вещо лице, по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. Д. П. с ЕГН ********** и адрес ******
да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М. Д.“ № 1 сумата 586,15 лева – разноски за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10