Определение по дело №2173/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1490
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20207180702173
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1490/16.9.2020г.

 

гр. Пловдив, 16 септември  2020 год.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХI с., в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета  година,  в състав:

         Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

като разгледа   адм.дело № 2173  по описа за 2020 г., взе предвид следното:

         Производството е образувано по  жалба  на А.П.Ч., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвор гр.Пловдив, против Заповед № Л 1846 от 13.08.2020г. на Началника на Затвора Пловдив.

Съдът намира така подадената жалба за недопустима предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал.1 от ЗИНЗС  първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Според ал.2 от същата разпоредба началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник - началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.

Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на  АПК в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.          Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл. 147, ал.1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и относно легитимираните за оспорването лица.

В този смисъл определение № 2954 от 28.02.2019 г. по адм. дело № 1160/2019 г. на ВАС,  определение № 111 от 04.01.2019 г. по адм. дело № 15247/2018 г. на ВАС.

Нормите на ЗИНЗС са специални, съдържат в себе си забрана за обжалване на заповедта за замяна на първоначално определения режим в по-лек от лишения от свобода, която забрана, макар и да не е формулирана изрично, се подразбира от начина, по който е структурирана правната норма и от изричното посочване на начина, по който подлежи на протест единствено и само заповедта за замяна на режима с по-лек, но не и заповедта за отказ за замяна. Отказвайки замяна на първоначално определения режим, началникът на затвора не внася никаква промяна в правния мир, поради което заповедта му не засяга ничии законни интереси.

Чл.66 ЗИНЗС не предвижда възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от осъденото лице, защото за него не е налице правен интерес от това оспорване, защото тя по никакъв начин не нарушава и не застрашава правата на осъденото лице и не поражда за него други, нови задължения, различни от вече определените с влязлата в сила присъда, с която този режим е определен. В този смисъл оспорената заповед не е неблагоприятна за жалбоподателя, защото с нейното издаване правното положение на жалбоподателя като осъдено лице не е утежнено или променено по какъвто и да било начин.

В този смисъл определение № 1750 от 04.02.2020 г. по адм. дело № 477/2020 г. на ВАС

С оглед на изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, поради което

                  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, предявена от А.П.Ч., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвор гр.Пловдив, против Заповед № Л 1846 от 13.08.2020г. на Началника на Затвора Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №  2173/20 год. по описа на Административен съд Пловдив.

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му  пред ВАС.

                                   

                             Председател: