№ 624
гр. София, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 16 от 7 февруари 2022г. по т. д. № 40/2021г.,
Окръжен съд – Кюстендил е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата
молба, подадена от Окръжна Прокуратура - Кюстендил срещу „КОРНЕР
ФРАТЕЛИ ФУУД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Дупница, ул. „Трети гвардейски полк“ №101, с която се иска
да се постанови прекратяване на търговското дружеството на основание чл.
155, т. 3 от ТЗ, и прекратил производството по делото поради недопустимост
на иска. За този свой извод съдът е приел, че предявеният от прокурор иск с
правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ е недопустим, тъй като с настъпването на
смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството
посоченото ЕООД е прекратено по силата на закона, а в полза на
заинтересуваните лица е налице възможност да сезират Агенцията по
вписванията за назначаване на ликвидатор, поради което е безпредметно
провеждане на исково производство за прекратяване на дружеството, при
положение че правната промяна, която се цели с иска, вече е настъпила.
Срещу определението е подадена частна жалба от прокурор при ОП –
Кюстендил с оплаквания, че е незаконосъобразно и иска отмяната му. Излага
съображения по същество, като описва хронологията от регистрацията на
дружеството „Корнер Фратели Фууд“ ЕООД, чието прекратяване иска, до
1
обстоятелството, че същото няма вписан управител повече от 3 месеца.
Счита, че предявеният конститутивен иск е допустим и съдът дължи
произнасяне по него. Обосновава се и със съображения за правна сигурност и
липсата на срок, в който наследниците на едноличния собственик на капитала
могат да заявят дали ще продължат дейността на дружеството.
Частната жалба е допустима като подадена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в
срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с редовна жалба, а разгледана по същество
частната жалба е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение, както се посочи, съдът е приел, че
предявеният иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ е недопустим поради
липса на правен интерес от предявяване на този конститутивен иск при
прекратяване на дружеството по силата на закона със смъртта на едноличния
собственик на капитала на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, за който е установил,
че има наследници - противно на твърденията в исковата молба, - но няма
данни те да са изявили желание за продължаване дейността на дружеството.
Въззивният съд, с оглед поставения на разглеждане с частната жалба
процесуален въпрос, счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен.
Развитите в частната жалба съображения за неправилност на обжалвания акт
намират опора в закона и въз основа на тях, а и при служебната проверка на
процесуалната законосъобразност на обжалвания акт (ТР № 6 от 15.01.2019г.
по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК на ВКС), настоящият съдебен състав намира,
че искът, с който е сезиран съдът, е допустим. При твърдение за настъпила
смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, както е в
разглеждания случай, и при липса на данни наследниците на едноличния
собственик на капитала да са поискали установяване на настъпило
прекратяване на дружеството по чл. 157, ал. 1 ТЗ (със смъртта на физическото
лице, собственик на капитала), съответно да са поискали вписване на това
обстоятелство по партидата на дружеството (чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛСЦ)
повече от три месеца след настъпването на смъртта, е налице правен интерес
от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на
дружеството от прокурора, легитимиран да го предяви, когато в продължение
на три месеца дружеството няма вписан управител (без законът да сочи
причината за това обстоятелство и независимо дали едно лице е
2
волеобразуващ и волеизявяващ орган на дружеството). При преценката си
налице ли са предпоставките за прекратяване на дружеството със смъртта на
физическото лице, собственик на капитала, което е било и управител на
същото, съдът ще следва да съобрази като условия за продължаване на
дейността на дружеството и дали не е предвидено друго в учредителния акт
на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик на
капитала и дали наследниците, за чието изявление не е предвиден срок, не
искат да продължат дейността му (чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ). За отговор на
въпроса „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена
отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството и бездействие на наследниците му ?“, поради констатирана
противоречива съдебна практика при такава хипотеза относно допустимостта
на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, е образувано тълк. д. № 1/2020 г. по описа на ВКС
– ТК. Първоинстанционният и въззивният съд обаче не е оправомощен да
спре производството поради образуването на тълкувателно дело, което може
да стори само касационната инстанция (ТР № 8 от 07.05.2014г. по тълк. д. №
8/2013г., ОСГТК на ВКС).
По всички развити по-горе правни доводи въззивният съд в
приложение на закона и възприемайки съдебната практика, че в обсъжданата
хипотеза, поставена на разглеждане с частната жалба, по която е образувано
производството, прекратяването на ЕООД следва да стане по исков ред (чл.
155, т. 3 ТЗ), счете, че искът, с който е сезиран съдът, е допустим.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна,
като делото се върне за продължаване на по-нататъшни процесуални
действия.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 16 от 7 февруари 2022г. по т. д. № 40/2021г. на
Окръжен съд – Кюстендил.
Връща делото на ОС – Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
3
Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4