Р Е Ш Е
Н И
Е
№ 262383
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.10.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12996 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД
срещу И. А.Х., с която са предявени положителни установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
15048.39 лева – главница, дължима по
договор за потребителски кредит ******,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с Приложение № 1 от 14.03.2019 г. към
Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., 3 581.56 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода 20.09.2018 г. до 10.01.2020 г., 2 091.40
лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 21.09.2018
г. до 05.02.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1900/2020 г. по описа на ПРС.
С исковата молба и уточнителните молби
от 09.11.2020 г., от 01.12.2020 г., са изложени твърдения, че между ответницата
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с
******* по силата на който на ответницата
е предоставен заем в размер на 20 000 лева. В договора била уговорена
фиксиран лихвен процент в размер на 17.18 %, като размера на договорната лихва
за целия период на договора е фиксиран – 8149.60 лева, разпределена в месечните
погасителни вноски. Сумата по кредита е следвало да бъде върната до в срок до
20.01.2021 г. на 48 броя равни месечни погасителни вноски всяка в размер на
661.45 лева. Твърди се, че кредитополучателят не е платил няколко месечни
вноски по кредита, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Считано от 21.09.2018 г. /денят следващ датата на първата неплатена вноска/ е
започнало да се начислява лихва за забава.
Твърди се, че по договора са останали
неплатени претендираните суми.
Твърди се, че вземанията по договора са
прехвърлени от „БНП Париба Пърсънаъл Файненс“ ЕАД на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 14.03.2019 г. към Рамков
договор за цесия от 27.07.2017г., за което длъжникът бил уведомен.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземанията по договора за кредит, като
по ч.гр.д. № 1900/2020 г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на
парични задължения.
Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда интерес у ищеца да предяви установителни
искове.
Претендират се
разноски.
С влязло в сила Определение от
07.12.2020 г. производството е прекратено по предявените от ищеца в условията
на евентуалност искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който
оспорва исковете. Оспорва се размера на претендираната главница., счита, че
същата не е дължима в посочения размер. Счита, че кредита не е обявен надлежно
за предсрочно изискуем. Счита, че цесията не е съобщена на длъжника. Оспорва се
в договора за кредит да е уговорена възнаградителна лихва. Евентуално, ако се
приеме, че такава е уговорена, то клаузата била недействителна поради
противоречие с добрите нрави. Липсвало уговорка за наказателна лихва. Счита, че
договорът е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. Моли се за отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1900/2020 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им
в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с
чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове
ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за заем, в това
число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на
договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на
обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/, настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането. Ответникът носи насрещно
доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните
лихви и застрахователни премии по договора за заем,
както
и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.
С Определение от
07.07.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит ******, по силата на който на ответника
е предоставен заем в размер на 20 000 лева.
От представения по делото
договор за потребителски заем ****** е видно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на
заемодател и ответника И. Х., като заемател е възникнало заемно правоотношение,
по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 20000 лева,
която сума заемателят, съгласно последното изречение от договора, удостоверява,
че е получил с подписването на договора, като в тази част договорът
представлява разписка. Уговорен е между страните годишен лихвен процент по
заема 17.18% и ГПР 20.87 %. В договора е уговорена и застраховка „Защита на
плащанията“ в общ размер на 3600 лева. Уговорена е и такса ангажимент в размер
на 700 лева, част от главницата. Уговорено е, че кредитът ще се заплаща на 48
броя месечни вноски с първа вноска 20.04.2017 г. и последна вноска 20.03.2021
г. на стойност всяка вноска от 661.45 лева.
Ответникът прави възражение за недействителност на
договора за кредит без да се изложени конкретни обстоятелства за това.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, в това число и дали
договора противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /т. 11 от договора/, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания /т. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в раздел Удостоверения от договора,
което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора
за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Общите условия към договора са подписани от потребителя – ответник на всяка
страница.
Видно от
процесния договор за кредит, в Раздел Параметри и Условия е посочен фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 17.18 %, представляващ реквизит по чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е
необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия
не са поставяни. Лихвата е фиксирана за целия срок на договора и не подлежи на
промяна, за да се посочат условията, от които да се влия размера на лихвата.
Действително в
договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това
от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за
целия срок на договора, а именно 8149.60 лева /разликата между предоставения
кредит в размер на 20000 лева, застрахователната премия от 3600 лева и общо
дължима сума по договора 31749.60 лева, който размер е фиксиран за целия период
на договора.
Съдът не
открива нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК..
В договора е
посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 31749.60 лева
В случая безспорно е, че в ГПР е включена
възнаградителната лихва и таксата ангажимент, предвид което не са посочени и
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, доколкото в случая ГПР е
неизменен, в него не се предвижда да се включват други разходи по кредита,
единствения такъв е възнаградителната лихва и таксата ангажимент, които са
фиксирани и не се променят, поради което и ГПР е непроменяем.
По отношение
на посочената в договора застраховка „Зашита на плащанията“, съгласно пар.1 от
ДР към ЗПК същите се включват в ГПР единствено при положение, че са предвидени
като условие за сключване на договора за кредит.
В договора за
кредит не е предвидено сключването на договор за застраховка като условие за
сключване на договор за кредит.
Видно от представен по делото
застрахователен договор от 23.02.2017 г. /л.12/, ответникът е сключил
застраховка Защита на плащанията, като обезпечение на процесния договор за
кредит, със застрахователи ЗК „Кардиф Животозастраховане“ АД, застраховащ/застрахован
– И. Х. и ползващо се лице - „БНП Парипа
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с уговорена
застрахователна премия, платима чрез погасителните вноски по кредита. Този
договор е сключен по искане на ответника, видно от медицински въпросник за приемане
на застраховане /л.11/, в което е маркирано съгласие за сключване на такъв
договор и заявлението е подписано от ответника.
В чл.2 от Общите условия от
договора за кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се
възползва от предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора
за кредит, кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се
превежда директно от кредитора на застрахователя или застрахователния
посредник.
Видно от договора за кредит
застрахователните премии са включени в размера на кредита. Същите формират
общия размер на кредита и са част от месечните вноски.
Не се спори, че застрахователните премии
са преведени на застрахователя от кредитодателя.
Така уговореното вземане е в
изпълнение на друг договор, за който ответникът е дал съгласие за сключване,
които са кредитирани от кредитодателя. С оглед характера на застраховката те не е такса
по усвояване и управление на кредита, а е допълнително предоставена услуга, финансирана
от кредитодателя.
Ищецът не установи, че приемането на тези
клаузи е било условие за сключване на договора.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 20.87 %,
макар в случая това да не е така, поради изложеното по-горе, то това по никакъв
начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по
него. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем
се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква застрахователна премия,
каква такса се заплаща. Други вземания по този договор няма.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит
лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на
договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и
да се тълкуват превратно, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита,
че договорът е недействителен като цяло.
Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
– посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Видно от самия договор за кредит в него е
инкорпориран погасителен план, като са посочени
броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските,
периодичността на вноските, както и размерът на всяка една от вноските и остатъка
на дължимата главница. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент
за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК - за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е
неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не се установяват в случая.
Както беше посочено по-горе в самия договор
се съдържа разписка за получената сума в размер на 20 000 лева, като
кредитополучателят е удостоверил това с полагането на подписа си под договора.
Ответникът не е оспорил, че е подписал договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация
на ищеца
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него /л.18 и л.34/
вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /пар.1, т.4 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента /л. 37/ в случая неговия правоприемник БНП Париба
Пърсънал Файнанс, клон България, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД . Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника,
че пълномощното не е от цедента, а от трето лице. На съда е служебно известно,
а и от справка в Търговския регистър е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е заличено като търговско дружество, като негов универсален правоприемник е
БНП Париба Пърсънал Файнанс С.А. Франция, действащ на територията на Република
България, чрез БНП Париба Пърсънал Файнанс С.А., клон България, предвид което
упълномощаването от последното за съобщаване на цесия от цесионера е валидно и
е породило своето действие.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.40/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участва в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия,
уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По отношение на претендираната главница, съдът намира следното:
С исковата молба се претендира главница по
договора в размер на 15 048.39 лева, формирана от неплатена усвоена
главница в размер на 14 598.39 лева, формираща вноските за периода
20.09.2018 г. до 20.03.2021 г. и 450 лева – дължими застрахователни премии.
От изготвената и приета по делото ССчЕ
/л.116/ се установява, че неплатената главница по договора за кредит е
14 598.39 лева. Вещото лице не е съобразило, че в договора за кредит към
главницата е начислена и дължимата застрахователна премия, която формира
главницата. В случая неплатена застрахователна премия по договора възлиза на
450 лева.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
главницата и застрахователната премия. Такова доказване не беше проведено.
В исковата молба и в уточнителните молби
се твърди, че главницата е формирана от заемната сума и такса ангажимент, които
общо формират вземането за главница по договора, като реално на ответника е
предоставен кредит в размер на 19300 лева, като е приспадната такса ангажимент,
което се установява и от ССчЕ..
Видно от договора таксата ангажимент е в
размер на 700 лева. Съдът намира, че тази клауза не отговаря на императивните
изисквания на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, а именно видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Тази такса е уговорена като задължителна, но
от съдържанието й не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и
какви конкретни действия ще извърши кредитодателят, които да доведат до
дължимостта на таксата. Уговорката има неясен характер. От една страна, ако
услугата е предприета и се извършва преди сключването на договора, с оглед
събиране предварителна информация за доходите и материалните възможности на
кредитополучателя, то подобна дейност касае преценка на кредитодателя дали да
сключи договора, извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се възложил
този разход в тежест на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се
извършва след сключване на договора, то същата пряко касае действия относно
усвояване и управление на кредита и също противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното от установената дължима
главница в размер на 15048.56 лева ще се приспадне, на основание чл.23, вр. с
чл.19, ал.6 ЗПК, сума в размер на 700 лева, недължима такса ангажимент.
Общо дължимата главница на ищеца е в
размер на 14 348.46 лева, до
която сума искът като основателен ще се уважи, а за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 15 048.39 лева искът като
неоснователен ще се отхвърли.
В хода на делото, преди връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея
- на 20.03.2021 г. е настъпила изискуемостта и на последната вноска по
договора за кредит, което се цени от съда, по реда на чл.235, ал.3 ГПК, като
факт настъпил в хода на процеса.
С оглед уважаване на главния иск се явява
основателна и претенцията за законна лихва върху цялата главница, както е
поискал ищеца, но от дата 20.03.2021 г., когато е настъпила изискуемостта и на
последната вноска по кредита до окончателното плащане.
По отношение на вземането за
възнаградителна лихва:
Ищецът претендира възнаградителна лихва в
размер на 3581.56 лева, формирана от вноските за периода 20.09.2018 г. до
10.01.2020 г.
Ответникът е направил възражение за
недействителност на клаузата за възнагардителна лихва, поради противоречие с
добрите нрави, без да са изложени конкретно обстоятелства за това.
Видно от договора за кредит в него е предвиден фиксиран
годишен лихвен процент от 3517.18 %. Няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който
извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на
договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо
размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на
предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на
договорната лихва за целия период на договора е в размер на 8149.60 лева,
размерът на отпуснатия кредит е 19 300 лева, кредитът е отпуснат за срок от 48
месеца – сравнително дълъг период от време, не е обезпечен, поради което съдът
приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият
като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Следва да се посочи, че съдът е запознат с
практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната лихва по
договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени
кредити. Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на
чл.19, ал.4 ГПК /в сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени
преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила
23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Безспорно
елемент от ГПР е възнаградителната лихва. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо
възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е
единственият разход по кредита. В процесния договор, единственият разход, който
формира ГПР е договорната лихва и таксата ангажимент, доколкото не са
предвидени други в самия договор, което да следва да бъдат включени в ГПР. С
оглед изложеното предвидения в договора лихвен процент не противоречи на
предвидения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.
Изчислена служебно от съда,
съобразявайки зададения от ищеца период на начисляване на възнаградителната лихва,
а именно 20.09.2018 г. до 10.01.2020 г., използвайки погасителния план
представен от ищеца /л.59-60/, възнаградителната лихва възлиза в размер на
2650.61 лева. Същата е формирана от вноските с настъпил падеж за
възнаградителна лихва за периода 20.09.2018 г. до 10.01.2020 г., а именно от
вноска 18 до вноска 33.
Следва да се посочи, че
възнаградителната лихва е цена на предоставената услуга и същата се дължи до
настъпване на изискуемостта на главницата. По отношение на нея не настъпва
предсрочна изискуемост за остатъка до края на срока на договора след настъпване
на предсрочната изискуемост. Наред с това по делото не се установи, кредитът да
е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
доколкото няма данни и доказателства длъжникът – ответник да е уведомен за нея.
В тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил договорната лихва за посочения период,
като неблагоприятните последици от недоказването са за него.
Искът е
доказан по основание и размер за сумата от 2650.61
лева, до която ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 3581.56 лева като неоснователен ще се отхвърли.
Съдът не
кредитира Съдебно-счетоводната експертиза в частта за размера на
възнаградителната лихва, доколкото вещото лице е изчислил същия не за посочения
от ищеца период, а като оставащо задължение по договора за целия му срок до
20.03.2021 г..
По иска за обезщетение за забава:
Относно обстоятелството, кога е дължима лихва за забава
при недоказана предсрочна изискуемост виж решение № 103 от 7.08.2017 г. на
ВКС по т. д. № 851/2016 г., I т. о. и решение № 139/5.11.2014 г. по т. д. №
57/2012 г. на I т. о. на ВКС. Санкционираща /наказателна/ лихва не би се
следвала само, когато е уговорена като дължима единствено при реално настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Процесният случай обаче не разкрива такава
специфика, тъй като обезщетение за забава се претендира и е дължимо на
основание чл. 5 от договора за паричен заем независимо от това настъпила ли е
или не предсрочната изискуемост на целия кредит. Уговорката в чл. 5 от договора
е, че в случай на забава, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи
за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен
ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото
пълно погасяване. Въпрос на диспозитивно начало е от кой момент /от коя дата/
ще се претендира обезщетението за забава.
Следва да се посочи, че съдът не приема, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на сочената от ищеца дата, доколкото липсват
доказателства, това обстоятелство да е съобщено на ответника длъжник. Доколкото
се касае до потребителски кредит е недопустимо предсрочна изискуемост да
настъпва автоматично, при наличие единствено на неплащане на определен брой
вноски, а е необходимо и уведомление до потребителя за това, достигнало до
него.
Съдът приема, че в хода на процеса е настъпил падежа и на
последната вноска по кредита.
Съдът не кредитира ССчЕ в частта за размера на
обезщетението за забава, тъй като вещото лице е изчислило обезщетението за
забава при обстоятелство, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по договора.
Ето защо съдът ще
изчисли сам обезщетението за забава по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор, доколкото не са необходими специални знания, като използва и
подробния погасителен план, представен от ищеца /л.59-60/, неоспорен от
ответника, като взе предвид сборът от вноската за главница и договорна лихва,
съобразно уточненото от ищеца, че обезщетението е начислявано върху вноска за
главница и лихва..
1. В случая първата вноска за главница и лихва № 18,
предмет на делото в размер на 586.45 лева е с падеж 20.09.2018 г., дължимото за
нея обезщетение за забава за периода 21.09.2018 г. до 05.02.2020 г. е в размер
на 81.95 лева
2. Вноска № 19 – 586.45
лева с падеж 20.10.2018 г., обезщетение за забава за периода 21.10.2018 г. до 05.02.2020
г. в размер на 77.06 лева
3. Вноска № 20 – 586.45 лева с падеж 20.11.2018 г. обезщетение
за забава за периода 21.11.2018 г. до 05.02.2020 г. в размер на 72.01 лева
4. Вноска № 21 – 586.45 лева с падеж 20.12.2018 г. обезщетение
за забава за периода 21.12.2018 г. до 05.02.2020 г. в размер на 62.12 лева
5. Вноска № 22 – 586.45 лева с падеж 20.01.2019 г. обезщетение
за забава за периода 21.01.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 62.07 лева.
6. Вноска № 23 – 586.45 лева с падеж 20.02.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.02.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 57.02
лева.
7. Вноска № 24 – 586.45 лева с падеж 20.03.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.03.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 52.46
лева.
8. Вноска № 25 – 586.45 лева с падеж 20.04.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.04.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 47.41
лева.
9. Вноска № 26 – 586.45 лева с падеж 20.05.2019 г. обезщетение
за забава за периода 21.05.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 42.52 лева.
10. Вноска № 27 – 586.45 лева с падеж 20.06.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.06.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 37.47
лева.
11. Вноска № 28 – 586.45 лева с падеж 20.07.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.07.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 32.58
лева.
12. Вноска № 29 – 586.45 лева с падеж 20.08.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.08.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 27.53
лева.
13. Вноска № 30 – 586.45 лева с падеж 20.09.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.09.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 22.48
лева.
14. Вноска № 31 – 586.45 лева с падеж 20.10.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.10.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 17.59
лева.
15. Вноска № 32 – 586.45 лева с падеж 20.11.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.11.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 12.54
лева.
16. Вноска № 33 – 586.45 лева с падеж 20.12.2019 г.
обезщетение за забава за периода 21.12.2019 г. до 05.02.2020 г. в размер на 7.66
лева.
17. Вноска № 34 – 586.45 лева с падеж 20.01.2020 г.
обезщетение за забава за периода 21.01.2020 г. до 05.02.2020 г. в размер на 2.61
лева.
Изчисленият от съда период на обезщетение за забава
обхваща единствено тези вноски, доколкото към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК единствено тези вноски са с настъпил падеж.
Общо дължимият размер на обезщетението за забава за неплатените
вноски за главница и лихва периода 21.09.2018 г. до 05.02.2020 г. възлиза на
сумата в размер на 715.08 лева, до
която сума искът ще бъде уважен. За горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 2091.40 лева искът като неоснователен ще бъде отхвърлен.
Следва да се посочи, че крайната дата за която се търси
обезщетение за забава е до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда, която е 05.02.2020 г.. /датата предхождаща подаването му/, доколкото от
датата на подаването му се начислява законна лихва.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.
Ответникът е участвал в производството чрез назначен особен представител, не е
направил разноски в производството.
Ищецът доказа разноски в исковото
производство в размер на 414.43 лева – държавна такса, 1150 лева – депозит за
особен представител и 150 лева – депозит за ССчЕ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед правната и фактическа сложност на
делото и активното процесуално поведение на ищеца. Общо направени разноски за
ищеца в производството в размер на 1814.43 лева. На основание чл.78, ал. ГПК на
ищеца ще се присъдят разноски в размер на 1551.11
лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство
В заповедното производство са направени
разноски 414.43 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Общо направени разноски в заповедното производство в размер на 464.43 лева, като
съобразно уважената част от претенцията в исковото производство ще се присъдят
разноски в размер на 397.03 лева.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И. А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. сумата в размер на 14 348.46 лева
– главница, дължима по договор за потребителски кредит *****, сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“
ЕAД с Приложение № 1 от 14.03.2019 г. към Рамков договор за цесия от 27.07.2017
г., 2650.61 лева
– договорна възнаградителна лихва за периода 20.09.2018 г. до 10.01.2020 г., 715.08
лева – обезщетение за забава
върху непогасената главница и
договорна лихва за периода 21.09.2018 г. до 05.02.2020
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата – 20.03.2021 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1900/2020
г. по описа на на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ положителните установителни
искове за главница за разликата над уважения размер от 14348.46 лева до пълния
предявен размер от 15048.39 лева, както и иска за договорна лихва за разликата
над уважения размер от 2650.61 лева до пълния предявен размер от 3581.56 лева и
иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 715.08 лева
до пълния предявен размер от 2091.40 лева, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА И. А.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т.
С. и М. Д. Д. – и. д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1551.11 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 397.03
лева – разноски по
ч.гр.д. № 1900/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.