МОТИВИ ПО НОХД № 2198/2017 ПО ОПИСА
НА СГС, НО, 33 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу З.Х.Х. за това, че на 13.08.2014
г. около 22.40 ч. в гр.София, на ул.“Първа българска армия“, в близост до
последната спирка на трамвай № 3, № 4 и № 18, в съучастие като извършител с
непълнолетния Д.С.К. – извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска
чанта от изкуствена кожа на стойност 19.80 лв., 1 бр.мобилен телефон марка „Нокия“ модел „С 7“, на стойност 126 лв., 1 бр.мобилен
телефон марка „Алкател“, на стойност 20 лв. и 1 бр.дамско портмоне на стойност
13.50 лв., всичко на обща стойност 179.30 лв. от владението на Х.К.Х. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване – докато Д.К. дърпал чантата от ръката на пострадалата, З.Х. извадил
нож и го насочил към тялото на Х. и й казал „Пускай чантата“, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, след като З.Х. е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК,
а именно: определение на СРС по нохд № 12575/2008 г.,
влязло в сила на 30.09.2009 г., с което на основание чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години;
определение на СРС по нохд № 10438/2010 г., влязло в
сила на 26.01.2011 г., с което на основание чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 години; определение на СРС по нохд № 17996/2011 г., влязло в сила на 08.02.2012 г., с
което на основание чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 8 месеца и 20 дни при първоначален строг режим; определение
на РС Брезник по нохд № 3/2012 г., влязло в сила на
22.03.2012 г., с което на основание чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.”Б” НК.
Със същият обвинителен е повдигнато обвинение и на Д.С.К.
за това, че на 13.08.2014 г. около 22.40 ч. в гр.София, на
ул.“Първа българска армия“, в близост до последната спирка на трамвай № 3, № 4
и № 18, в съучастие като извършител със З.Х.Х. –
извършител, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си,
отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на
стойност 19.80 лв., 1 бр.мобилен телефон марка „Нокия“
модел „С 7“, на стойност 126 лв., 1 бр.мобилен телефон марка „Алкател“, на
стойност 20 лв. и 1 бр.дамско портмоне на стойност 13.50 лв., на обща стойност
179.30 лв. от владението на Х.К.Х. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване – докато Д.К. дърпал чантата от ръката
на пострадалата, З.Х. извадил нож и го насочил към тялото на Х. и й казал
„Пускай чантата“ – престъпление по чл.198, ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1
т.3 НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
повдигнатото срещу подсъдимите обвинение, като счита същото за доказано от
събраните по делото доказателства – разпити на свидетели, установяващи време,
място и начин на извършване на престъплението, експертизи, изготвени пълно и
компетентно. Отправя искане двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и да
им бъде наложено наказание около средния размер, предвиден в закона.
Защита на подс.З.Х. – адв.Е.И. пледира за оправдаване на нейния подзащитен, тъй като счита, че по делото не е събрано нито
едно доказателство по отношение на подс.Х.. Твърди,
че пострадалата не го разпознава, а самото разпознаване не е направено по
съответните правила.
Защитата на подс.Д.К. – адв.И.Ю. моли подзащитният му да
бъде оправдан. Изразява несъгласие със становището на прокуратурата, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, тъй като никой от свидетелите не
твърди с ясна категоричност, че подс.К. е извършил
престъплението.
Подс.З.Х. се възползва от правото си да
не дава обяснения по обвинението, като се придържа към пледоарията на своя
защитник. В последната си дума обръща внимание върху обстоятелството, че нито
свидетелите, нито потърпевшата са го посочили като извършител, като заявява, че
няма нищо общо с това дело.
Подс.Д.К. дава обяснения, в които отрича
извършването на престъпление, поддържа пледоарията на защитника си, а в
последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, прие следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият З.Х.Х. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, със средно образование,
неженен, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.С.К. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен, с ЕГН: **********.
Към месец август 2014 г. св.Х.Х.
работела в павилион, намиращ се в гр.София, кв.“Орландовци“, ул.“Първа българска
армия“ в близост до последната спирка на трамваи № 3, 4 и 18.
На 13.08.2014 г. св.Х. заключила павилиона около 22.40 ч. и започнала да
проверява катинарите на хладилниците, намиращи се отвън. Малко по-рано,
свидетелката забелязала няколко момчета на спирката. Това били подсъдимите З.Х.
и Д.К./непълнолетен към този момент/, както и св.М.Д. и лицето Р.С., починал в
хода на наказателното производство, които взели предварително решение да
изчакат св.Х. да си тръгне от павилиона, за да й отнемат паричната сума от
оборота. В момента, в който проверявала катинарите на хладилниците, до св.Х. се
приближил подс.Д.К., който хванал дамската й чанта и
се опитал да я издърпа, казвайки „пускай чантата“. Св.Х. се опитала да задържи
чантата си, като в този момент се
приближил и подс.З.Х., който държал в ръката си
джобен нож, насочен към свидетелката и наредил „пускай чантата“. Св.Х. се
уплашила и пуснала чантата, която останала в ръцете на подс.К.,
след което двамата с подс.Х. избягали, като към тях
се присъединили и св.Д. и лицето Р.С..
В дамската
чанта на свидетелката, оценена на стойност 19.80 лв. се намирали лични
документи, портмоне, на стойност 13.50 лв., мобилен телефон „Нокия“, модел „С7“, на стойност 126 лв. и мобилен телефон
„Алкател“, на стойност 20 лв..
Подс.К. взел мобилния телефон „Нокия“,
който бил заложен на следващият ден в заложна къща, срещу определена парична
сума, от св.А.К., в присъствието на дъщеря й Ц.А. и подс.К..
Паричната сума св.К. предала на подс.К..
Мобилният телефон „Алкател“ бил взет от лицето Р.С. и
подарен на дъщерята на св.Н.А., който поставил СИМ карта на свое име в апарата.
С протокол за доброволно предаване св.А. на 23.09.2014 г. предал мобилния
телефон „Алкател“ на разследващите органи.
На 24.09.2014 г. било извършено разпознаване в
сградата на 02 РУ-СДВР, при което св.Х. с категоричност разпознала подс.К. като лицето, което започнало да дърпа дамската й
чанта.
На 26.09.2014 г. било извършено разпознаване в
сградата на 02 РУ-СДВР, при което св.Х. с категоричност разпознала подс.Х. като лицето, което я заплашило с нож.
По експертен път е дадена оценка на инкриминираните
вещи на обща стойност 179.30 лв.
Подс.К., въпреки непълнолетието си към
инкриминираната дата, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Съдебното минало на подс.Х.
датира от 2009 г., като е осъждан многократно предимно за престъпления против
собствеността. Значими за неговата наказателна отговорност са следните
осъждания: определение по нохд № 12575/2008 г. на СРС, влязло в сила на 30.09.2009 г.,
с което за извършено на 22.05.2007 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 НК на Х. е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три
години; определение по нохд № 10438/2010 г. на СРС,
влязло в сила на 26.01.2011 г., с което за извършено на 02.06.2007 г.
престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 НК на Х. е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три
години; определение по нохд № 17996/2011 г. на СРС,
влязло в сила на 08.02.2012 г., с което за извършено на 19.05.2011 г.
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК на Х. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца и двадесет дни при първоначален строг режим на
изтърпяване; определение по нохд № 3/2012 г. на СРС,
влязло в сила на 22.03.2012 г., с което за извършено на 10/11.05.2011 г.
престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК на Х. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца при строг режим на изтърпяване.
Подс.Д.К. към датата на инкриминираното
деяние е неосъждан.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите Н.А., Г.Г., Р.С.,
Х.Х., А.К., М.Д., С.М., С.Н. дадени в хода на
съдебното следствие и тези, депозирани на досъдебното производство, приобщени
по съответния процесуален ред, обясненията на подс.К.,
заключения от съдебнооценителна и комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертизи,
протоколи за разпознаване на лица, протоколи за доброволно предаване, заложен
билет, свидетелства за съдимост, справка-характеристика за подс.К..
За да изгради решаващите си изводи, съдът се довери на показанията на св.Х., в които
последователно и обективно дава информация относно релевантните по делото
факти. Св.Х. в показанията си в хода на съдебното следствие пресъздава
непосредствените си възприятия относно начина и механизма на осъщественото
спрямо нея престъпно посегателство. В информацията, съобщена от свидетелката
пред настоящия съдебен състав се наблюдава липсата на спомен относно факти от
значение за делото, която обаче се дължи на изтеклия период от време от датата
на деянието до депозиране на нейните показания пред съда. Тази непълнота бе
преодоляна чрез приобщаване на показанията на свидетелката, дадени в хода на
досъдебното производство, непосредствено след инкриминираното деяние, когато
споменът от релевентните факти и обстоятелства е бил
непосредствен и ясен. С убедителна категоричност св.Х. потвърждава
възпроизведеното от нея пред разследващия орган, като посочва че към този
момент споменът е бил непосредствен и отчетлив.
В приобщените показания от досъдебното производство, св.Х. подробно и
непротиворечиво поднася информация относно механизма на извършване на деянието
и участие на двамата подсъдими в осъществяването му, като конкретизира
действията на всеки един от тях. Дава
описание на извършителите на престъпното посегателство и с категоричност
разпознава в лицето на подсъдимите Х. и К. авторите на инкриминираното деяние,
посочвайки конкретно осъщественото от тях във връзка с престъпното
посегателство. Известната несигурност,
наблюдавана в показанията на пострадалата, депозирани в хода на съдебно
следствие относно това колко човека е разпознала/доколкото свидетелката
съобщава, че има съхранен спомен за разпознаване на лицето, което е дърпало
чантата й/ и дали по време на разпознаването е била категорична за извършителя
на деянието, следва да се отдаде на изтеклия период от време. В тази насока свидетелката
посочва, че няма ясен спомен за тези обстоятелства към момента на разпита й
пред съдебния състав, но твърдо застава зад показанията си, дадени на
досъдебното производство, след прочитането им от съда.
В хронологична последователност свидетелката Х. в
приобщените й показания описва конкретните действия на всеки един от
подсъдимите, свързани с упражнената спрямо нея сила и заплашване при отнемането
на дамската й чанта. Без колебание и несигурност заявява, че е възприела
визуално и двамата нападатели, на които дава подробно описание, акцентирайки
върху индивидуални особености от визията им. Посочва и пред настоящия съдебен
състав, че е имала възможност в достатъчна степен да възприеме лицата на
извършителите, за да ги разпознае. Въпреки че деянието е извършено в тъмните
часове на денонощието, св.Х. съобщава за наличието на улично осветление, което
й е дало възможност да възприеме, съхрани и възпроизведе индивидуализиращите
белези на извършителите пред разследващия орган. Малко повече от месец от
инкриминираното деяние, пострадалата с категоричност е разпознала в лицето на извършителите
на разследваното събитие подсъдимите Х. и К., индивидуализирайки характерните
белези на всеки един от тях, което е обективирано в
протокола за разпознаване на лица.
Следва да се
отбележи, че между показанията на св.Х. изложени пред съдебния състав и тези,
дадени на досъдебното производство, не се наблюдават съществени противоречия,
които да дискредитират възпроизведената от нея релевантна информация. В
достатъчна степен споменът от стеклите се събития е съхранен и надлежно
възпроизведен в хода на съдебното следствие, като по отношение на определени детайли
се констатира липса на ясен и сигурен
спомен, която е преодоляна чрез прочитане на показанията на свидетелката,
дадени в значително по-близък период от време до инкриминираното деяние. Показанията
на св.Х., освен че са поднесени обективно, непротиворечиво и искрено, те
кореспондират на информацията, предоставена от св.М.Д., който е присъствал на
инкриминираното събитие, както и на показанията на свидетелите Г.Г. и С.Н., от които се установява обстоятелството, че при
осъщественото на 26.09.2014 г. разпознаване, св.Х. категорично и без колебание
е разпознала подс.Х., като лицето, заплашило я с нож
по време на инкриминираното събитие.
По отношение показанията на св.М.Д., дадени в хода на
съдебно следствие и тези приобщени по съответния процесуален ред от досъдебното
производство, съдът ги подложи на внимателен анализ и оценка, преценявайки ги
поотделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен
материал. Прави впечатление, че преди прочитане показанията, дадени от св.Д. на
досъдебното производство, същият сподели пред съдебния състав, че не е бил
очевидец на инкриминираното деяние, като не знае нищо за осъществяването му.
След приобщаване на показанията му, дадени пред разследващ орган, св.Д.
потвърди, че е присъствал на осъществяване на престъпното посегателство спрямо
св.Х., като възпроизведе различни факти при извършването му, свързани с
авторите на същото, посочвайки, че престъпното деяние е осъществено от лицето Р.С.,
починал в хода на наказателното производство, преди да бъде разпитан от съдебния
състав. В хода на съдебно следствие св.Д. посочи, че по време на
инкриминираното деяние се е намирал на спирката с подс.Х.,
който не е взел участие в осъществяване на престъплението и заяви, че подс.К. не е присъствал на инкриминираното място. Във
връзка с приобщените му показания, св.Д. посочи за невярно в неговите показания
обстоятелството, свързано с авторите на престъпното посегателство – подсъдимите
Х. и К.. В тази насока се наблюдават съществени противоречия в информацията,
поднесена от св.Д. пред съдебния състав и тази, съобщена пред разследващия
орган. Анализирайки показанията на св.Д.
поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, съдът
кредитира тези, дадени в хода на досъдебното производство, като прие същите за
обективни, достоверни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Начинът и механизмът на
осъществяване на деянието, описани от св.Д., кореспондира на възпроизведената
от пострадалата информация в тази насока. Фактът на участието на подсъдимите Х.
и К. в разследваното събитие, установен от приобщените показания на св.Д.
намира потвърждение в показанията на св.Х.
и извършеното от нея разпознаване на извършителите на деянието в лицето на
двамата подсъдими. Нещо повече, твърдението на св.Д., че подс.К.
не се е намирал на инкриминираното място е сериозно разколебано не само от
показанията на пострадалата и проведеното разпознаване на този подсъдим, като
лицето дърпало дамската й чанта, но и от показанията на св.А.К., от които се
установява, че едната инкриминирана вещ – мобилен телефон Нокия
е бил даден на дъщеря й от подс.К. и заложен от св.К.
срещу парична сума, която предала на подс.К.. В тази
насока е и приложеният по делото заложен билет от 14.08.2014 г. Ето защо следва
да се кредитират приобщените показания
на св.Д., депозирани непосредствено след деянието пред разследващия орган и по
отношение на обстоятелството, че единият мобилен телефон, намиращ се в отнетата
дамска чанта е взет от подс.К..
Съпоставяйки показанията на св.Д., дадени пред
съдебния състав с останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, съдът не се довери на изложеното
от посочения свидетел досежно авторството на
деянието. Наблюдава се тенденциозност, неискреност и липса на обективност в
информацията, съобщена от св.Д. относно обстоятелството, че автор на
инкриминираното деяние е лицето Р.С., починало в хода на наказателното производство.
В същото време възпроизведената информация от св.Д. месец след инкриминираното
деяние, кореспондира изцяло на останалите доказателствени
източници, поради което съдът я прие за обективно и достоверно поднесена.
Съдът подходи с доверие към фактите, възпроизведени в
показанията на св.А.К., от които се установява, че непосредствено след деянието
една от инкриминираните вещи мобилен телефон Нокия се
е намирала у подс.К. с прякор „Ш.“, като по негова
молба и в негово присъствие св.К.е заложила вещта в заложна къща срещу парична
сума, която предала на подс.К.. Информацията,
предоставена от св.К.синхронизира както на приложения по делото заложен билет,
съдържащ обективни данни, че на 14.08.2014 г. свидетелката е заложила процесната вещ в заложна къща, така и на показанията на св.Д.,
дадени в хода на досъдебното производство.
Съдебният състав кредитира като обективни,
последователни и непротиворечиви фактите, възпроизведени чрез показанията на
свидетелите С.Н. и Г.Г. досежно
осъщественото от пострадалата разпознаване, от които се установява, че категорично и без
колебание св.Х. е посочила подс.Х., като един от
извършителите на престъпното посегателство.
Следва да се кредитират като обективни и достоверни
показанията на св.Н.А., съдържащи данни, че една от инкриминираните вещи,
мобилен телефон Алкател/разпозната от пострадалата в хода на съдебно следствие/
е била подарена на дъщеря му от лицето Р.С.. В тази насока показанията на св.А.
кореспондират на приобщените от досъдебното производство показания на св.Д., че
в близост до инкриминираното място се е намирало и лицето Р.С., който е взел
единият от мобилните телефони, намиращи се в отнетата от подсъдимите Х. и К.
дамска чанта.
В показанията на св.Р.С. се съдържат данни относно
часът, в който на инкриминираната дата подс.Х. е
посетил къщата обитавана от св.С. към този момент. В тази насока се наблюдават
противоречия между съобщеното от св.С. пред съдебния състав, че подс.Х. се е прибрал около 21.00 – 21.30 ч. и изложеното от
нея пред разследващия орган, че часът на прибиране на подс.Х.
е около 23.30 – 24.00 ч.. Това противоречие съдът отдава на изтеклия период от
време и бе преодоляно чрез приобщаване показанията на св.С. от досъдебното
производство, които бяха категорично потвърдени от нея. Съдът кредитира данните
за часа на прибиране на подс.Х., установени чрез потвърдените
показания на св.С., дадени пред разследващия орган, като те не се
противопоставят на останалия събран доказателствен
материал, доколкото инкриминираното деяние е извършено около 22.40 ч., тоест
повече от час преди подс.Х. да е бил възприет от св.С..
Съдът не се довери на изложеното в обясненията на подс.К., че не е участвал в инкриминираното деяние, че
мобилния телефон Нокия е закупил от лицето Р.С.,
както и че не е присъствал при залагането на този телефон в заложна къща. По
отношение на тези обстоятелства обясненията на подс.К.
са изолирани, намират се в сериозно противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдебният състав ги
възприема като изградена от подсъдимото лице защитна версия, целяща постигане
на благоприятен за него изход от делото. Следва да се отбележи, че твърдението
на подс.К. по отношение на обстоятелството, че е
закупил едната инкриминирана вещ от лицето Р.С. кореспондира единствено на
показанията на неговата майка св.С.М., които съдът не кредитира, доколкото от
една страна са депозирани от заинтересовано по делото лице, а от друга, се
противопоставят на останалите доказателствени
източници.
Фактът на участие на подс.К.
в инкриминираното деяние се установява от показанията на пострадалата и
извършеното от нея разпознаване на подс.К., като един от извършителите на престъплението. В
тази насока са и кредитираните от съда показания на св.Д., дадени на
досъдебното производство, в които посочва, че подс.К.
е участвал в престъпното посегателство, като след осъществяването му е взел
единия мобилен телефон, намиращ се в отнетата от пострадалата дамска чанта.
Това обстоятелство кореспондира и с изложеното от св.К. досежно
наличието на мобилен телефон Нокия у подс.К., залагането му от св.К. в заложна къща в
присъствието на подс.К. и предаване на паричната сума
от залога на този подсъдим.
Приложените по делото протоколи за разпознаване на
лица са изготвени съобразно изискванията на НПК, поради което съдът изгради
решаващите си изводи и въз основа на данните, обективирани
в тях.
Съдът възприе като компетентно изготвено заключението
от съдебно-оценителната експертиза, даващо оценка за стойността на
инкриминираните вещи, отчитайки тяхната амортизация.
Съдът кредитира заключението от комплексната съдебно
психиатрична и психологична експертиза, според което подс.К.
е психично здрав, като въпреки непълнолетието си към инкриминираната дата, е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Според експертите липсват данни за това, че поради интелектуална
инсуфициентност или липсващ социален опит подс.К. има недостатъчна способност правилно да прецени
характера, значението и забранеността на деянието или
да не може да контролира достатъчно адекватността на поведението си, и при него
не е било налице лекомислие или увлечение.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намери, че от обективна и субективна страна подс.З.Х.
е осъществил състава на престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.”Б” НК, тъй като на 13.08.2014 г.
около 22.40 ч. в гр.София, на ул.“Първа българска армия“, в близост до последната
спирка на трамвай № 3, № 4 и № 18, в съучастие като извършител с непълнолетния Д.С.К.
– извършител, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 179.30 лв. от
владението на Х.К.Х. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и заплашване – докато Д.К. дърпал чантата от ръката на
пострадалата, З.Х. извадил нож и го насочил към тялото на Х. и й казал „Пускай
чантата“, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като З.Х.
е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК, а подс.Д.К. е
осъществил състава на престъпление по чл.198, ал.1 пр.1 и пр.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, тъй като на 13.08.2014 г. около 22.40
ч. в гр.София, на ул.“Първа българска армия“, в близост до последната спирка на
трамвай № 3, № 4 и № 18, в съучастие като извършител със З.Х.Х. – извършител, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, на обща стойност
179.30 лв. от владението на Х.К.Х. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване – докато Д.К. дърпал чантата от ръката
на пострадалата, З.Х. извадил нож и го насочил към тялото на Х. и й казал
„Пускай чантата“.
От обективна страна подсъдимите Х. и К., в съучастие
помежду си като извършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 179.30
лв. от владението на Х.Х., употребявайки за това сила
и заплашване – докато подс.К. дърпал чантата от
ръката на пострадалата, подс.Х. насочил към нея нож и
й казал “Пускай чантата“. Подс.Х. е извършил деянието
при условията на опасен рецидив, а подс.К. като
непълнолетен.
Предпоставките на чл.29 ал.1 б.”б” от НК са налице,
тъй като подс.З.Х. е извършил престъплението по
настоящото дело, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, а именно: с определение
по нохд № 12575/2008 г. на СРС, влязло в сила на
30.09.2009 г. за извършено на 22.05.2007 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 НК на Х. е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три
години; определение по нохд № 10438/2010 г. на СРС,
влязло в сила на 26.01.2011 г. за извършено на 02.06.2007 г. престъпление по
чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 НК на Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години; с определение по нохд № 17996/2011 г. на СРС, влязло в сила на 08.02.2012 г.
за извършено на 19.05.2011 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК
на Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и
двадесет дни при първоначален строг режим на изтърпяване; с определение по нохд № 3/2012 г. на СРС, влязло в сила на 22.03.2012 г. за
извършено на 10/11.05.2011 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК на
Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при строг
режим на изтърпяване.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс.Х.
и подс.К. при пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са настъпването
на общественоопасните последици и са искали те да
настъпят. Налице е и общност на умисъла на двамата подсъдими по отношение на
осъществената спрямо пострадалата сила и заплаха за отнемане на инкриминираните
вещи. Наред с това, подс.К. въпреки непълнолетната си
възраст към датата на инкриминираното събитие, е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По делото бе установено по един безспорен и категоричен
начин времето, мястото, механизмът на деянието и неговото авторство. По делото
са събрани достатъчно устойчиви доказателства, които по несъмнен начин да
обусловят безспорната доказаност на обвинението. В
таи насока са както показанията на пострадалата, извършеното от нея
разпознаване на подсъдимите в досъдебната фаза на процеса, така и показанията
на св.Д. – очевидец на деянието, а също и косвените доказателства, свързани с
обстоятелството, че една от инкриминираните вещи се е намирала у подс.К. ден след инкриминираното деяние. Следва да се отбележи, че информационните
източници досежно авторството на деянието не са
ограничени единствено и само до показанията на пострадалата и осъщественото от
нея разпознаване, а се допълват пряко от
сведенията, черпени от св.Д. и косвено от тези, поднесени от св.К.. Всички тези независими един от друг
доказателствени източници очертават недвусмислен извод, че
подсъдимите З.Х. и Д.К. са извършили престъплението, предмет на настоящото
обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подс.Х.,
настоящият съдебен състав отчете като отегчаващи вината обстоятелства
осъжданията му извън тези, обуславящи предпоставките на опасния рецидив. Вярно
е, че преобладаваща част от деянията за тези осъждания са извършени от подс.Х. преди да навърши пълнолетие, но обстоятелството, че
касаят и престъпления против собствеността, предпоставят извод
за завишена степен на обществена опасност на личността на този подсъдим и го
характеризират като личност с трайно изградени престъпни навици и поведение. За
това допринася и обстоятелството, че само пет месеца след последното осъждане
по нохд № 20253/2013 г. за престъпление против
транспорта, подс.Х. е осъществил настоящото тежко
умишлено престъпление. Към отрицателните обстоятелства досежно
отговорността и на подс.Х., и на подс.К.
следва да се отнесе и фактът на осъществената от тях не само сила спрямо лице
от женски пол, но и заплашване с нож, с оглед постигане на улеснение при
сломяване съпротивата на пострадалата. Като отегчаваща отговорността на подс.К. се явява информацията, черпена от
справка-характеристика на Детска педагогическа стая при 02 РУ-СДВР,
установяваща извършването на противообществена проява от подс.К.,
за което са му наложени корекционно-възпитателни
мерки по ЗБППМН.
Като
смекчаващи вината и на двамата подсъдими обстоятелства следва да бъде отчетена
невисоката стойност на инкриминираните вещи, които са в размер на 179.30 лева,
изтеклият период от 4 години от извършване на деянието до постановяване на
присъдата, по отношение на подс.Х. - неговата млада възраст/навършени 25 години/, а по
отношение на подс.К. - обстоятелството, че дни преди
инкриминираното деяние е навършил 17 години.
Посочените
обстоятелства мотивираха настоящия съдебен състав да наложи на подс.З.Х. наказание лишаване от свобода в минималния размер,
предвиден в санкционната норма на чл.199 ал.1 НК, а именно лишаване от свобода
за срок от пет години, а на подс.Д.К., съобразявайки
се с редукцията на чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 НК
наказание лишаване от свобода в размер на една година. Съдът прие, че така
наложеното наказание на всеки от подсъдимите и в посоченият размер ще постигне целите
на наказанието по чл.36 от НК, като ще въздейства предупредително,
превъзпитаващо и възпиращо спрямо подсъдимите Х. и К., ще им
отнеме възможността да вършат други престъпления, като наред с това ще
реализира необходимата възпитателна и предупредителна функции спрямо останалите
членове на обществото.
На основание чл.57 т.2 б.“б“ ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание на подс.Х., тъй като не са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл.66 НК – това по нохд №
17996/2011 г. по описа на СРС и по нохд № 3/2012 г.
по описа на РС Брезник.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК съдът приспадна
времето, през което подс.З.Х. е бил задържан и спрямо
него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
26.09.2014 г. до датата на внасяне на паричната гаранция от 1000 лв.,
определена с определение на СГС от 17.04.2015 г.
На основание чл.69 ал.1 във вр.чл.66
ал.1 НК
съдът отложи изтърпяването на така наложеното на подс.К.
наказание лишаване от свобода, за срок от три години, като за да приложи
института на условното осъждане прецени, че са налице всички предпоставки за
това – подс.К. е неосъждан, наложеното му наказание е
под три години лишаване от свобода и за неговото поправяне и превъзпитание не е
необходимо изолирането му от обществото. Отлагането на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода дава шанс на този подсъдим да коригира
поведението си и в същото време запазва възпиращия потенциал на санкцията за
период от три години, достатъчен да удовлетвори целите, както на личната, така
и на генералната превенция.
На основание чл.59 ал.2 НК съдът приспадна времето, през
което подс.Д.К. е бил задържан по ЗМВР, считано от
24.09.2014 г.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди поотделно
подсъдимите З.Х. и Д.К. да заплатят по
сметка на МВР направените по делото разноски за експертни заключения в размер
на по 70 лв./седемдесет лева/, по сметка
на СГС направените по делото разноски в размер на по 185 лв./сто осемдесет и
пет лева/, както и държавна такса в размер на по 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът върна на пострадалата Х.К.Х. веществено
доказателство, приобщено по делото и разпознато от пострадалата в съдебно
заседание – мобилен телефон „Алкател“ с
ИМЕЙ 863215020106472.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ при СГС: