Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260014
гр.Д.
08.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На пети август
2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №363 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.С. срещу
решение №12/06.01.2020 г. по гр.д.№2871/2019 г. на Д.кия районен съд,с което е
прогласена недействителността поради заобикаляне на закона на клаузата със срок
за изпитване в полза на работодателя в трудов договор №44 от 29.05.2019
г.,сключен между М.Д. М. с ЕГН ********** *** и “***” ЕООД със седалище и адрес
на управление: град С. ,***,ЕИК *********,представлявано от управителите Г. Л.
А. и И. Д. С.;признато е за незаконно и е отменено уволнението на М.Д. М.,сторено със
заповед №53 от 12.06.2019 г. на пълномощника на “***” ЕООД;М. е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "***"
в “***” ЕООД,като дружеството е осъдено да
заплати на М. сумата от 720 лева разноски по делото и
по сметка на ДРС държавна такса в размер на 100 лв.Сочи се,че районният съд
извършил неправилна преценка на доказателствата във връзка с иска по чл.74 ал.4
от КТ,произнасянето по който имало преюдициално значение за това по останалите
искове.Конкретно се набляга на неправилно интерпретиране на свидетелските
показания,които са обсъдени от въззивника подробно.Сочи се,че с включването на
клаузата за изпитване в трудовия договор работодателят е целял именно проверка
годността на ищцата да изпълнява възложената работа,а не прекратяване на
трудовия договор по най-лекия за работодателя начин.Неправилно било разбирането
на районния съд,че мястото на работа по предходния и по новия трудов договор с
ищцата било едно и също.Новият трудов договор бил сключен с нов работодател и
за ново работно място.Не било обсъдено в мотивите от първоинстанционния съд
наведеното от дружеството-въззивник възражение,че независимо от факта,че
старият и новият работодател са представлявани от едни и същи физически
лица,двете дружества били отделни и различни юридически лица,респ. работодатели.Излагат
се подробни доводи в подкрепа на горното възражение и в насока,че клаузата за
изпитване е действителна,както и че уволнението на ищцата е
законосъобразно.Настоява се за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение
като незаконосъобразно и необосновано и за отхвърляне на всички
искове.Претендира се от въззивника присъждане на сторените от него разноски в
двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемата М.Д. М. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.Излага подробни доводи в противовес на изложеното от
въззивника.Претендира сторените от нея разноски във въззивната инстанция.
Като постави на разглеждане
въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното
решение е обявено на 06.01.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на 17.01.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.01.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното
за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като
постановено по предявените допустими искове.По същество е и правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№2871/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№16286/12.08.2019 г.,с която са предявени от М.Д. М. с
ЕГН ********** *** срещу „***“ ЕООД-гр.С. обективно кумулативно съединени
искове,както следва:
1./иск на основание чл.74 ал.4 във
връзка с чл.74 ал.2 от КТ за прогласяване недействителността на клаузата за
срок за изпитване в сключения между страните трудов договор №44/29.05.2019 г.
поради заобикаляне на закона;
2./иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №53/12.06.2019 г. на управителите
на ответното дружество,издадена чрез тяхно упълномощено лице,с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата М. на основание чл.71 ал.1 от КТ,считано от 12.06.2019 г.;
3./иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“
при ответника.
Изложено е в исковата молба,че ищцата М. М.
работила от 2012 г. като „***” по силата на безсрочен трудов договор,сключен с
работодател „***“ ООД-гр.С. .В края на май 2019 г. била уведомена от
работодателя си,че служителите ще преминат към друг работодател,но ще продължат
без промяна да изпълняват същите трудови функции.Поради горното се налагало да
подаде молба за прекратяване на трудовия договор с горния работодател и да
подпише нов трудов договор с новия работодател.За да е спокойна ищцата,първо й
предложили да подпише новия трудов договор,а после да й бъде прекратен
договорът с предходния работодател.Така на 29.05.2019 г. ищцата подписала новия
трудов договор с „***“ ЕООД,а на 01.06.2019 г. бил прекратен трудовият й договор
с „***“ ЕООД.Тъй като управителите на двете дружества били едни и същи лица и
до момента ищцата нямала никакви проблеми с тях,същата не се усъмнила в
предложената й възможност.В трудовия договор с новия работодател била включена
клауза за срок за изпитване,която била недействителна поради заобикаляне на
закона,защото в конкретния случай не било необходимо да се проверява годността
на ищцата от работодателя,доколкото управителите на новия работодател и на
предходния работодател на ищцата били едни и същи лица и били напълно запознати
с нейната годност да изпълнява трудовата функция.С тази клауза работодателят не
целял проверка на годността на работника,а прекратяване на трудовия договор с
него по най-лекия възможен начин-докато при уволнение поради съкращаване на
щата или намаляване обема на работата същият следвало да изплаща обезщетения,то
при уволнение на основание чл.71 ал.1 от КТ такива не се дължали.Освен това при
новия работодател ищцата започнала работа на 03.06.2019 г.,а била уволнена на
следващата седмица,т.е. абсолютно невъзможно било за няколко дни работодателят
да прецени,че същата не може да се справи с работата.Налице била злоупотреба с
права от работодателя в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ.Същият действал
недобросъвестно,като със законово допустими средства постигнал целта си да
освободи ищцата от работа по най-лекия за него начин.Недействителността на
клаузата за изпитване обуславяла незаконност на уволнението.Сочи се освен
това,че заповедта за уволнение не е подписана от лице,имащо представителна
власт и правомощия да прекратява трудови договори.
В
писмен отговор на исковата молба,чиято нередовност /подаване и подписване от
лице без надлежна представителна власт/ е отстранена във въззивното
производство с молбата на лист 13 от делото на ДОС,представена с молба
вх.№4622/27.07.2020 г. /на лист 11 от делото на ДОС/,както и чрез депозиране на
пълномощно за адв.А.И. от дата 03.10.2019 г. /на лист 20 от делото на ДОС/,ответникът
изразява становище за неоснователност на исковете,като оспорва всички изложени
от ищцата факти и доводи.Навежда се,че трудовият договор,сключен между ищцата и
„***“ ЕООД,е такъв с напълно нов работодател,т.е. е първи по ред с този
работодател,и няма законова пречка за включване в него на клауза за
изпитване.Не оспорва обстоятелството,че управителите на двете дружества
/предходен и нов работодател/ са едни и същи физически лица,но последното било
ирелевантно,защото двете дружества били отделни и различни юридически
лица,отделни предприятия,отделни лица от собственика на капитала,т.е. различни
работодатели.Освен това през дълъг период от време /до два месеца преди
прекратяване на договора с ищцата от предходния работодател и сключване на
новия трудов договор с нея/ представляващият предходния работодател „***“ ЕООД
бил друго лице-И. К..Едва два месеца преди процесните събития управители на
двете дружества станали нови лица,което означавало,че същите не били така добре
запознати с работата на ищцата,както се твърди от последната.Новият трудов
договор с ответника целял именно проверка годността на ищцата.Този договор
освен с нов работодател бил сключен и за ново работно място,макар и в същия
град Д.-сочи се нов адрес на офиса на дружеството.Имало разлика в съдържанието
на трудовата функция на ищцата при стария и новия работодател въпреки еднаквото
наименование на длъжността.Двете дружества извършвали продажбата на билети чрез
различни електронни системи за резервация,продажба и издаване на билети,като за
работата с тези системи се изисквали различни умения,което налагало и изпитване
годността на ищцата да изпълнява конкретната работа.Трудовият договор с
предходния работодател бил прекратен по взаимно съгласие и по този начин ищцата
сама се лишила от правото си на закрила при уволнение,поради което сключването
на договора с новия работодател с клауза за изпитване не представлявало
злоупотреба с право и не целяло прекратяване на трудовия договор с ищцата по
облекчен за работодателя ред.Действителността на клаузата за срок за изпитване
обуславяла законосъобразност на уволнението на ищцата на основание чл.71 ал.1
от КТ.Заповедта за уволнение била издадена от надлежно упълномощен служител на
ответното дружество,като упълномощаването било извършено с пълномощно рег.№8193
от 05.06.2019 г. по описа на нотариус №203 на НК.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно по делото,че ищцата М.Д. М. е
заемала длъжността „***“ в „***“ ООД-гр.С. с място на работа офис-гр.Д. по
силата на безсрочен трудов договор №1029/30.10.2012 г. /на лист 5 и 99 от
делото на ДРС/.Същата е работила в горното дружество повече от 6 години,като
със заповед №2170/31.05.2019 г. /на лист 7 от делото на ДРС/ трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ-по взаимно
съгласие,считано от 01.06.2019 г.Преди прекратяване на горното трудово
правоотношение на 29.05.2019 г. ищцата сключва с „***“ ЕООД-гр.С. нов трудов
договор №44/29.05.2019 г. /на лист 18 от делото на ДРС-представен в надлежно
заверен от страната вид на лист 14 от делото на ДОС/,по силата на който,считано
от 01.06.2019 г.,заема длъжността,заемана и при предходния работодател „***“
ООД,а именно „***“ с място на работа гр.Д..Договорът е сключен на основание
чл.70 ал.1 от КТ,като е включена в него и клауза със срок за изпитване 6
месеца,уговорена в полза на работодателя.Видно от съдържанието на трудов
договор №44/29.05.2019 г. и на заповед №2170/31.05.2019 г.,към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и „***“ ЕООД и към датата
на сключване на новия трудов договор между ищцата и „***“ ЕООД представители
/управители/ на двете дружества /стар и нов работодател/ са едни и същи
физически лица Г. А. и И. С..Че двете дружества се управляват от едни и същи
лица,не е спорно по делото и се признава като факт от ответника в отговора на
исковата молба.Ответното дружество сочи,че А. и С. са станали управители на „***“
ЕООД около два месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата,който факт не е оспорен от ищцовата страна.Не е спорно установеното от
данните в търговския регистър,че двете дружества имат към май-юни 2019 г. едни
и същи собственик на капитала,управители,предмет на дейност и седалище/адрес на
управление.Идентичността на седалището на двете дружества се установява и от
вписванията в трудови договори №1029/30.10.2012 г. и №44/29.05.2019 г.
Последната констатация сочи,че формално и
по смисъла на закона се касае за двама различни работодатели с оглед различната
правосубектност на двете дружества,но фактически и житейски работодателят е
един и същ.Поставя се въпросът кое е наложило прекратяване на трудовото
правоотношение между ищцата и „***“ ЕООД и сключването на нов трудов договор между
нея и „***“ ЕООД,като се има предвид,че предметът на дейност и на двете
дружества е един и същ и ищцата е изпълнявала и при стария,и при новия
работодател една и съща трудова функция.За идентичността на трудовата функция
свидетелстват наименованието на длъжността в двете дружества;неоспореният от
ответника факт,че основното задължение на ищцата е било *** в двете дружества,респ.
липсата на убедителни доказателства,депозирани от ответника,за съществени
различия в съдържанието на трудовата функция на ищцата-не е представена
длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност в „***“ ЕООД,която да се
сравни с изложеното в длъжностната характеристика за „***“ на „***“ ЕООД.Твърди
се от ответното дружество,че имало съществена разлика в електронната система за
издаване на билети на двете дружества,която поставяла различни изисквания към
служителите при всеки един от двамата работодатели.Този факт обаче,дори и да е
верен,не променя съдържанието на трудовата функция на „***“,доколкото основните
задължения на служителите не се променят в зависимост от вида и
характеристиките на автоматизираните системи за издаване на билети.Касае се
само за нужда от усвояване на различен набор от знания и умения за боравене със
съответната система,но и двете системи служат за една и съща цел-***.Правата и
задълженията на служителите в двете дружества са очевидно едни и същи,като
евентуално различните системи за издаване на билети предпоставят използване на
различни средства за изпълнение на едни и същи трудови задължения.В този смисъл
характеристиките на електронната система нямат касателство към съдържанието на
трудовата функция-правата и задълженията на служителя.От друга страна
разпитаните по делото свидетели,посочени и от двете страни по спора,не
депозират показания за особено съществени различия в начина на боравене с двете
системи за издаване на билети.Според свидетелката М. К. М.,бивш служител на
двете дружества,между двете програми нямало особена разлика-единствената
разлика била в приключването /при програмата на „***“ приключването било
седмично,а по тази на „***“ ежедневно/;по новата програма било проведено
няколкочасово обучение още докато работила в „***“ и я усвоила за 1-2 дни.Свидетелят
Б. Ц. П. /служител на „***“/ споделя,че лично е провеждал обучение на служители
по новата програма на „***“,като сочи,че усвояемостта при различните служители
е различна-някои се обучават по-бързо от други,като при приемственост,т.е. при
служители,работили по старата програма,работата по новата не създавала сериозни
затруднения-за около месец напълно се научавали да боравят с нея.Свидетелят споделя,че
не му е известно служител в „***“ да не се е научил да работи по новата
програма и да е бил уволнен за несправяне с работата.Февруари месец 2019 г. бил
тестов период,като до април всички служители се научили да работят с програмата
и тя била въведена окончателно.За програмата на „***“ същият споделя,че почива
на същите идеи като програмата на „***“,но според него начинът на издаване на
билети бил по-сложен.Това негово твърдение обаче не е особено
убедително,доколкото свидетелят никога не е работил в „***“ и не познава в
детайли системата на това дружество,но бил имал „лични наблюдения“,които не
сочи как конкретно е осъществил.Свидетелката А. С. И. /дългогодишен служител на
„***“/ твърди,че се е научила да работи с новата програма на „***“ за около два
месеца,като толкова продължило и проведеното обучение на служителите по нея.
Липсват доказателства по делото ищцата М.
да не е можела да се справя с работата си и в частност с компютърната програма
за издаване на билети,още докато е заемала длъжността в „***“ ЕООД.Същата
очевидно е имала дългогодишен опит в боравенето с такива програми,което
предполага и че усвояването на новата програма на „***“ ЕООД не е
представлявало особена трудност за нея,щом двете програми почиват на едни и
същи принципи.На същата обаче не е била предоставена възможност да усвои
напълно тази нова програма на „***“,за което са били необходими около два
месеца за свидетелката-дългогодишна служителка А. И..Последното косвено
потвърждава факта,че сключването на трудовия договор между нея и „***“ ЕООД на
основание чл.70 ал.1 от КТ не е имало за основна цел проверка на годността й да
изпълнява възложената работа,каквото е основното предназначение на трудовия
договор с клауза за изпитване в полза на работодателя.Същата е уволнена от
длъжността си в „***“ ЕООД със заповед №53/12.06.2019 г. /на лист 8 от делото
на ДРС/,т.е. само 11 дни след назначаването й.Очевидно 11 дни не са достатъчни
да се проведе спрямо нея нужното според свидетелката А. И. двумесечно обучение
по програмата на дружеството,каквото работодателят „***“ е провел при
първоначалното въвеждане на програмата спрямо своите служители.Новият
работодател на ищцата очевидно не е и имал намерение да я обучава и да й даде
шанс да усвои необходимите знания и умения за боравене с програмата,нито да
проверява в тази връзка годността й да се справи с работата,след като е
прекратил трудовото правоотношение с нея 11 дни след назначаването й.Бързината,с
която е освободена от работа,навежда на друга мотивировка на
работодателя,който,макар и формално различен от предишния й работодател „***“
ЕООД,всъщност е имал достатъчно впечатления от работата на ищцата като служител
по *** при стария работодател,защото поне два месеца управителите на „***“ А. и
С.,които са и управители на „***“,са имали възможност да получат впечатления за
ищцата,докато е била на работа в първото дружество.Именно връзката между двете
дружества /общ собственик на капитала,едни и същи управители и седалище/
обяснява поведението на новия работодател „***“.От книжата към трудовото досие
на ищцата М. в „***“ /листи 60-83 от делото на ДРС/ е видно,че през 2017 г.
предишният работодател е опитал да наложи на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“,но не е успял да получи изискуемото по чл.333 ал.1 от КТ
предварително разрешение от Инспекция по труда-гр.Д. за уволнението,както и
положително мнение за уволнението на ТЕЛК според изискването на чл.333 ал.2 от КТ,доколкото ищцата се ползва от специалната закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ
като трудоустроен служител /така писмото от ИТ-Д. на лист 60 и експертно
решение на ТЕЛК при „МБАЛ Д.“ АД №3243/17.10.2017 г. на лист 62 от делото на
ДРС/.След получаване на яснота,че трудно може да се реализира спрямо ищцата
процедурата по уволнение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,работодателят
предприема действия по прекратяване на трудовото правоотношение по начин,който
да му осигури освобождаване на ищцата със законни средства.Първо същата е
убедена да подаде молба за прекратяване на трудовото й правоотношение с „***“
по взаимно съгласие с уверения,че веднага ще бъде назначена в „***“.За да бъде
мотивирана да го стори без съпротива и да бъде убедена в добросъвестността на
предходния и новия работодател,първо е сключен на 29.05.2019 г. трудовият
договор между нея и „***“,а впоследствие на 31.05.2019 г. е издадена заповедта
за прекратяване на трудовия й договор с „***“.
Тъй като новият работодател „***“ ЕООД
вече е бил наясно,че предварителната закрила по чл.333 от КТ ще усложни
съществено уволнението на ищцата до степен да го направи невъзможно,е решил да
предприеме уволнение по чл.71 ал.1 от КТ,което е най-безпроблемно за него,тъй
като не се изисква отправяне на предизвестие,мотивиране на
уволнението,съблюдаване на закрилата по чл.333 от КТ и заплащане на обезщетения
на работника по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ.За да се осъществи уволнение на
основание чл.71 ал.1 от КТ обаче,е следвало първо да се прекрати безсрочният трудов
договор на ищцата с „***“ и да се сключи нов трудов договор с друг работодател
„***“ със срок за изпитване в полза на работодателя.Това е наложило М. да бъде склонена
да отправи искане за прекратяване на безсрочния трудов договор по взаимно
съгласие и да бъде преназначена на същата длъжност при новия работодател.
Клаузата за срок за изпитване е
недействителна поради заобикаляне на закона,когато с нея се цели не проверка на
годността на работника за изпълняваната работа,а прекратяване на договора с
работника по облекчения за работодателя ред на чл.71 ал.1 от КТ по
причини,които не са свързани с изпълняваната работа /така решение
№118/04.06.2015 г. по гр.д.№6968/2014 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.В случая съдът намира за безспорно,че
клаузата за срок за изпитване не преследва типичната й и позволена от закона цел
да провери годността на ищцата за трудовата функция „***“.Бързото прекратяване
на договора само 11 дни след сключването му е показателно за липсата на
намерение и необходимост за работодателя да изпитва качествата на ищцата.Очевидно
договорът по чл.70 ал.1 от КТ със срок за изпитване е сключен с единствената
цел-последващо уволнение на ищцата по облекчен за работодателя ред.Налице е
заобикаляне на закона,когато забранена от закона цел се постига с позволени
средства;когато,макар от външна страна правната форма да е спазена,целта е чрез
нея да се постигне непозволен или забранен от закона резултат.Следователно
клаузата за срок за изпитване,включена в трудовия договор между страните по
делото при формално спазени изисквания по чл.70 от КТ,е недействителна поради
заобикаляне на закона,защото с привидно законни средства се постига
неправомерен резултат-прекратяване на трудовото правоотношение по облекчен за
работодателя ред и в ущърб на служителя по причини,които не са свързани с
изпълняваната работа.Не на последно място относно взаимодействието между стар и
нов работодател,каквото настоящият казус сочи,следва да се цитира съдебна
практика по приложението на чл.70 ал.5 от КТ,според която разпоредба за една и
съща работа с един и същ работник/служител в едно и също предприятие трудов
договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж.Приема се от ВКС на
РБ,че това ограничение обхваща не само случаите,когато срокът за изпитване се
уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни,но
и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност
е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със
само формално нов работодател,който има същите собственици на капитала,седалище
и адрес на управление,представители и управители,сключили стария и новия трудов
договор,тъй като годността на работника/служителя да изпълнява работата вече е
проверена /така решение №26/28.02.2018 г. по гр.д.№2545/2017 г. на III г.о.,ГК на ВКС/.В случая пряката връзка в действията
на формално стар и нов работодател е установена и последната обосновава
недобросъвестно поведение на ответното дружество в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ.С оглед горното съдът намира,че предявеният иск по чл.74 ал.4 във връзка с
ал.2 от КТ за обявяване недействителност на клаузата за срок за изпитване е
основателен и правилно е уважен от районния съд.
Основателността на горния иск обуславя
основателност и на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнителната
заповед от 12.06.2019 г. като незаконосъобразна.Уволнението е незаконно,защото
е осъществено на основание чл.71 ал.1 от КТ-от работодателя преди изтичане на
срок за изпитване,която клауза за изпитване е недействителна.Такъв трудов
договор без валидна клауза за изпитване не може да бъде прекратяван на
основание чл.71 ал.1 от КТ.Освен това уволнението е незаконно поради
реализирането му вследствие злоупотреба от страна на работодателя с правото на
уволнение в нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ.Такава злоупотреба е
налице,когато се установи,че единственото желание на работодателя при ползване
на законово допустими средства е постигане на една-единствена цел-прекратяване
на трудовия договор с конкретен работник,която цел не би могло да се постигне
по друг начин или резултатът би се забавил,оскъпил или предполага сбъдване на
друго условие,което работодателят не желае или не може да изпълни /решение
№130/14.07.2016 г. по гр.д.№150/2016 г.,IV г.о.,ГК на ВКС/.Настоящата хипотеза покрива понятието
злоупотреба с право на уволнение от страна на работодателя.В този смисъл искът
по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и правилно е уважен от районния
съд,респ. е основателен и обусловеният от него иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност.Първоинстанционното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено,вкл. в
частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата са присъдени
сторените от нея разноски по делото,респ. на основание чл.78 ал.6 от ГПК във
връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество е осъдено да заплати по
сметка на ДРС държавна такса за водене на делото по предявените искове.
При този изход от спора право на разноски
за въззивното производство има ищцата по делото и въззиваема М. М.,която
изрично е претендирала присъждане на такива с отговора на въззивната
жалба.Въззивникът „***“ ЕООД няма право на разноски поради уважаване на
исковете срещу него нито за първа,нито за въззивна инстанция и такива не следва
да му се присъждат.
Ищцата М. е сторила разноски в настоящата
инстанция в размер на 720 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,изплатено
съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 42 от делото на ДОС.С
молба вх.№4623/27.07.2020 г. /на листи 26-27 от делото на ДОС/ въззивникът е
навел възражение за прекомерност на изплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение,което възражение е неоснователно.Според сегашната редакция на
чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната за страната работна заплата към момента на сключване на договора за
правна помощ.В случая по горното правило минималното адвокатско възнаграждение
е 610 лв,а при начисляване на 20% ДДС се равнява на 732 лв.Изплатеното
възнаграждение от 720 лв с ДДС дори е под минимума и не следва да бъде
намалявано.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №12/06.01.2020 г. по
гр.д.№2871/2019 г. на Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА “***” ЕООД със седалище и
адрес на управление град С. ,***,ЕИК *********,да
заплати на М.Д. М. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лв /седемстотин и двадесет лева/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.