Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 13.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.А
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.а
въззивно гражданско дело № 14117 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 16.01.2019г., постановено по гр.д. № 68070/2016г. по описа на СРС, ГО,
82 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предявени от С.М.П. срещу „П.Н.“
ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 2 200 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер от
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име, в резултат на
публикувана на 27.04.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия
със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Разтърсващо разкритие – М.И.в афера с П.” и
с подзаглавие “Президентът и вдовицата на Г.И.станали близки покрай бизнеса й с
хотели”, съдържаща клеветническо твърдение, а именно – “...С.П. – вдовица на
сикаджийския бос М.Б.– Б.М., не само успя да запази богатството му, а минимум
го утрои. За оправната дата се твърди, че се занимава с наркотрафик, сводничество
и е завзела курорта Слънчев бряг....”, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане; сумата от 1 400 лева,
предявен като частичен от иск в пълен
размер от 5 000 лева лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и
доброто име, в резултат на публикувана на 20.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия
със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Нападателят на М.О.– Б.К., наследник на СИК
и Б.М. по морето” и с подзаглавие “Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б.”,
съдържаща клеветническо твърдение, а именно – “...Той е в тесни връзки със
семейството на убития бос Б.М. – живее на съпружески начала със сестрата на
вдовицата му С.П. – И.. Б.К., наричан по морето с прякорите Д.и О., отговаря за
обектите на С.П. и сестра й И. в Слънчев бряг и региона”, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане. Със
същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 400 лева, предявен като
частичен от иск в пълен размер от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта,
достойнството и доброто име, в резултат на публикувана на 10.06.2016г. на
електронен адрес www.pik.bg статия със заглавие “ЕКСЛУЗИВНО! Плъзна нов слух за
екшъна в Слънчев бряг – М.О.предаден от свои” и с подзаглавие “Тече вътрешно
разследване в групировката, проверяват кой с кого е говорил по телефона преди
стрелбата”, съдържаща според ищцата клеветническо твърдение, а именно – “Според
друга версия, докато М.О.има проблеми с правосъдието, Б.К.започва да заграбва
бизнес и наркотеритории на несебърския си опонент... Барът се върти от
вдовицата на убития сикаджийски бос М.Б.– Б.М., С.П...... В момент на
безизходица вдовицата на Б.М. сключва съюз с М.О., за да си осигури гръб на
Черноморието”.
Срещу
решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена въззивна
жалба от ищеца. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на
постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон. Счита, че
по делото са установени всички елементи на съдебно предявеното вземане, но
неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от процесните изрази не са
клеветнически, което е повлияло при формиране на извод за справедлив размер на
претенцията за обезвреда. Поддържа, че процесната статия от 10.06.2016г.
съдържа неистински, позорни твърдения, че ищцата е част от гангстерския елит на
обществото, като името й се свързва с престъпници и незаконни дейности. Ето
защо се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в претендирания му
размер.
Насрещната
страна в производството - „П.Н.“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от ответното дружество срещу решението на
СРС, в частта, в която са уважени предявените искове. Жалбоподателят поддържа оплаквания за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се навеждат съображения, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл изрично относно обстоятелството кои
от процесните изрази приема за обидни, и кои от тях за клеветнически, поради
което счита решението за необосновано. Поддържа, че процесните публикации имат
сходни теми, поради което е невъзможно да се извърши отделна оценка на
кокретните вреди от всяка една от процесните статии. По тези съображения счита,
че претендираните вреди е следвало да бъдат оценявани общо. Ако първоинстанционният
съд беше спазил материалния закон, би достигнал до извод, че дължимото на
ищцата обезщетение е в по-нисък размер. Вместо това съдът е присъдил отделни
обезщетения за всяка една от публикуваните статии и така необосновано е завишил
размера на общо присъдената сума. На следващо място, в жалбата се поддържа
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционният съд не е обсъдил релевираното от ответното дружество
възражение, че първоизточник на съдържащата се информация в публикуваната на
27.04.2016г. статия е друга медия. По
тези съображения счита, че болките и страданията на ищцата не са настъпили в
резултат само на процесната статия, а и от други публикации, поради което
присъденото обезщетение било завишено и не отговаряло на критерия за
справедливост. Изложени са и съображения, че изводите на СРС относно конкретния
размер на дължимото обезщетение били необосновани и не отчитали
обстоятелството, че прилагането на прекалено строг подход при оценката на
професионалното поведение на журналистите, може да доведе до възпирането им да
изпълняват функциите си по информиране на обществеността. По тези съображения
се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част, а в условията на
евентуалност за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Въззивникът-ищец
С.М.П. оспорва подадената от ответното дружество въззивна жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от разпространяването на неверни и позорящи личността факти, съдържащи се в процесната
статия.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните
не спорят относно съществуването на трите процесни статии с посоченото от ищеца
съдържание, както и че ответникът е издател на електронно издание, поместено на
електронен адрес www.pik.bg. Счел е, че изложените в статията от 10.06.2016г. твърдения
не са позорящи личността на ищеца, а се касае до субективно интерпретиране на
изнесената информация, поради което претенцията в тази част е отхвърлена. По
отношение на другите две статии са изложени съображения, че те съдържат
клеветнически твърдения, които са причинили неимуществени вреди в претендирания
с исковата молба частичен размер, които били установени въз основа на събраните
гласни доказателствени средства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за
чужди виновни противоправни действия. По така предявените искове с правно
основание чл. 49 от ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи
от фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника: виновно
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника
е възложено извършване на някаква работа, като вината се презюмира /чл. 45, ал.
2 от ЗЗД/, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената
работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния
резултат, съответно - твърденият размер на вредите.
Ищцата
претендира репариране на претърпени неимуществени вреди от разпространяването
на неверни и позорящи личността факти, съдържащи се в процесните
статии.
Разгласяването на позорно обстоятелство е довеждане до знанието
на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен
факт за пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му
живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над
близки, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения и
др./, укорими от гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващи
отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив,
корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./, който е от естество да
накърни доброто му име в обществото, да компрометира честта и достойнството.
Твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да
съдържа информация за времевите му и пространствени параметри и всички релевантни
детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено
знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава
с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. И
това е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата
достоверност, подлежаща на доказване в гражданския процес. В този смисъл
предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната
интерпретация на тези факти. Освен това обстоятелствата трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Настоящият
съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на СРС за липса на спор
между страните по делото по част от релевантните обстоятелства, а именно: за
факта, че процесните три статии с посоченото от ищеца съдържание са публикувани
съответно на 27.04.2016г., на 10.06.2016г. и на 20.06.2016г. на електронен
адрес www.pik.bg, както и че ответникът е издател на електронното
издание, поместено на същия електронен адрес, поради което е доказано
възлагането на работата /изготвянето и публикуването на статиите/ от страна на
ответника на неговите служители-автори на статиите. Правилен и законосъобразен
е изводът на СРС, с който е прието, че в доказателствена тежест на ответника е
установяване верността на публикуваната информация, като в допълнение на това
следва да се посочи, че ответникът носи отговорност само за верността на
информацията, но не и за негативни субективни оценки и мнения на авторите,
освен ако последните сами по себе не засягат достойнството на лицето, /т.е.
самите те осъществяват престъпния състав на обидата/. Нормата на чл. 40, ал. 1
от Конституцията на Република България прокламира основния принцип на свободата
на печата и другите средства за масова информация, която свобода, обаче, не е
неограничена, тъй като тя опира до границата, установена от нормата на чл. 41,
ал. 1 от, а именно - правата и доброто име на другите граждани. В конкретният
случай ищцата поддържа, че с процесните статии е нарушена именно посочената
рамка, установена от нормата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република
България, тъй като с клеветнически твърдения, изнесени в процесната статия, е
засегнато доброто му име в обществото и човешкото му достойнство.
В
конкретния случай се установи, че е нарушен баланса на посочените
конституционно защитени ценности - свободата на словото от една страна и
доброто име на гражданите от друга. За да стигне до този извод съдът съобрази
следното:
Установено е, че на 27.04.2016г. на сайта на електронното издание на “ПИК НЮЗ” е публикувана статия със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Разтърсващо разкритие – М.И.в афера с П.” и с подзаглавие “Президентът и вдовицата на Г.И.станали близки покрай бизнеса й с хотели”. В същата се съдържа твърдение, че ищцата “...С.П. – вдовица на сикаджийския бос М.Б.– Б.М., не само успя да запази богатството му, а минимум го утрои. За оправната дата се твърди, че се занимава с наркотрафик, сводничество и е завзела курорта Слънчев бряг....”.
Едно
изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в
обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по
друг начин. Обективният критерий
за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст,
а именно
- това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима
ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно
право от категорията на абсолютните права
/арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията/.
Разгласяването на неистински
позорни обстоятелства и/или приписването на неизвършено престъпление е
противоправно деяние
– клевета /чл.147, ал.1 от НК/, с което се накърнява правото на чест и достойнство
на лицето и
положителната обществена оценка за личността му.
Безспорно
е, че в посочената статия е изнесена информация, която свързва ищеца по
категоричен начин с твърдения за извършване на тежки престъпления, а именно –
наркотрафик и сводничество. В случая са изнесени данни, засягащи пряко
личността на ищеца, които представляват разгласяване на неверни позорни
обстоятелства и с които се приписва извършване на престъпление по чл. 354а от НК и по чл. 155 от НК. Използваните в статията изрази осъществяват признаците
на клеветнически
твърдения, тъй като
представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства,
определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т. е. да не съществуват в обективната
действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно
значение само ако те са обективно позорни. В случая употребените изрази в процесната
статия, въведени като предмет на спора, се отнасят до факти за ищеца, които
могат да бъдат преценени като неморални,
недостойни
и са от естество да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото. По делото не се установи
изнесените факти да са верни.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество, че не следва да носи имуществена
отговорност, тъй като не става дума за първоначална статия, а такава, в която
авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг
автор/издател. Статията, публикувана на сайта на ответника, започва със
следното изречение: “Съпругите и вдовиците на българските мафиоти са по-богати
от прочутите си мъже. Това показва разследване на “Ретро” в ъндърграунда след
като голяма част от милионите на олигарси и покойни бизнесмени лъснаха”, както
и има препратка в края на статията, че “цялата история и още интересни четива
вижте само на Retro.bg“.
По отношение на процесните изрази обаче липсва изрично позоваване на друг
източник, поради което не може да се направи извод, че в случая е налице
препредаване на информация, изнесена за първи път в друга статия.
По делото е установено, че на
20.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg е
публикувана статия
със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Нападателят на М.О.– Б.К., наследник на СИК
и Б.М. по морето” и с подзаглавие “Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б.”.
В същата се твърди, че “Б.Г.– Б.К., който дръзна да открие стрелба срещу
смятания за безспорен мафиот № 1 на Южното Черноморие Д.Ж.– М.О., е наместникът
на СИК по морето. Той е в тесни връзки със семейството на убития бос Б.М. –
живее на съпружески начала със сестрата на вдовицата му С.П. – И.. Б.К.,
наричан по морето с прякорите Д.и О., отговаря за обектите на С.П. и сестра й И.
в Слънчев бряг и региона. Наследниците на ликвидирания през 2005г. бос от СИК М.Б.–
Б.М. стопанисват хотел и няколко търговски обекта в Слънчев бряг. Сред тях са
ресторант “Ф. Ю”, който доскоро бе собственост на мутрата Б.К.. Онзи обаче
прехвърлил обекта миналата есен на вдовицата на Б.М.”. Настоящият съдебен
състав споделя изцяло мотивите на СРС относно приетото наличие на позорящи твърдения в тази статия и
на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Авторът на статията твърди близки
лични и служебни отношения между ищцата и Б.Г., а последният е представен в
материала като лице с криминални прояви, като е посочено, че той “дръзна да
открие стрелба срещу Д.Ж.”, че е “съден за наркоразпространение”, че е “участник
в банда за разпространение на наркотици”. Изнесените твърдения за лични и
служебни връзки между ищцата и Г. представляват разгласяване на неверни позорни
обстоятелства за извършени от гледна точка на обществения морал неприемливи, укорими
действия от С.П., доколкото свързват същата по категоричен начин с лице,
описано в статията като криминално проявено. Твърдяната информация е създала
невярна представа у читателите, че Б.Г.управлява търговски обекти на ищцата в
Слънчев бряг и региона и така се внушава съпричастност на С.П. към дейностите,
които според изнесеното в статията, се извършват от Г.. По този начин се разгласяват
факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални
норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото.
По
делото е установено, че на 10.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg е публикувана статия
със заглавие “ЕКСЛУЗИВНО! Плъзна нов слух за екшъна в Слънчев бряг – М.О.предаден
от свои” и с подзаглавие “Тече вътрешно разследване в групировката, проверяват
кой с кого е говорил по телефона преди стрелбата”. В същата статия са изнесени
твърдения за водена “гангстерска война” между Д.Ж.и Б.Г., за разиграла се
“кървава вендета” – опит за убийство на Д.Ж., за борбата между двамата за
“овладяване на каналджийска мафия”, за “овладяване на трафика на бежанци от
Сирия, Иран и Африка” и за “заграбване на бизнес и наркотеритории в Слънчев
бряг”. Посочено е още, че по сигнал на вдовицата на Б.М. – С.П. е започнало
разследване срещу Б.Г.за извършени от последния незаконни действия,
представляващи опит да “прогони сикаджийската вдовица от Слънчев бряг”.
Изложено е и твърдение, че “В момент на безизходица вдовицата на Б.М. сключва
съюз с М.О., за да си осигури гръб на Черноморието”.
В
исковата молба се твърди, че с процесната статия от 10.06.2016г. /в нейната
цялост/ личността на ищцата се свързва с престъпници и незаконни дейности, като
по този начин се внушава, че тя е част от гангстерския елит, че е замесена в
избухнали по Черноморието скандали и “гангстерски войни”, че е в конфликт с Б.Г.относно
притежавани от ищцата обекти в Слънчев бряг. Ищцата е посочила и от кои
конкретно изрази в статията е засегната нейната чест и достойнство. С оглед
конкретиката на казуса, се налага извод, че съдът трябва да направи преценка на статията в нейната цялост - в този смисъл в решението по делото Pedersen and Baadsgaard v.
Denmark, ж. 49017/99 е прието, че "при преценката за фактически твърдения и
оценъчни твърдения, националният съд трябва да разгледа целия материал, статия,
репортаж и т.н.".
В аспекта на изложеното се налага извод, че наведените във
въззивната жалба на ищцата оплаквания са основателни. Действително, процесните
изрази:
“Според
друга версия, докато М.О.има проблеми с правосъдието, Б.К.започва да заграбва
бизнес и наркотеритории на несебърския си опонент... Барът се върти от
вдовицата на убития сикаджийски бос М.Б.– Б.М., С.П...... В момент на
безизходица вдовицата на Б.М. сключва съюз с М.О., за да си осигури гръб на
Черноморието”, сами по себе си не осъществяват признаците нито на обида, нито
на клевета. Както бе посочено обаче по-горе, всички процесни
изявления следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка и в контекста на
цялата статия, а не изолирано и самостоятелно. С оглед изложеното съдът счита,
че цялата статия безспорно съдържа внушения за неморално и недостойно поведение
на ищцата, на която е приписана несъществуваща “война” с Б.Г.относно
стопанисването на търговски обекти в Слънчев бряг, както и несъществуващо
сътрудничество /”съюз”/ с Д.Ж.за да бъде ищцата защитена /”да си осигури гръб”/ от
незаконни действия на Г. срещу нея. По този начин е създадена невярна представа
за връзки /”съюз”/ между ищцата и лица, които водят “гангстерска война” за “овладяване на
каналджийска мафия”, за “овладяване на трафика на бежанци от Сирия, Иран и
Африка” и за “заграбване на бизнес и наркотеритории в Слънчев бряг”, като този
„съюз“ е с цел запазване на търговски обекти на П.. Настоящият съдебен състав
не споделя изложените в решението на СРС мотиви, че в случая се касае до
субективна интерпретация от страна на ищцата, а до създадени с процесната статия
внушения относно конкретно поведение на същата.
С оглед изложеното първоинстанционното
решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена претенцията за репариране
на вреди от клеветнически твърдения, разгласени в статия от 10.06.2016г.,
поради което следва да бъде отменено в посочената му част.
В 40,
ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена свобода на печата и
другите средства за масова информация, която е свързана с правото на личността
и на обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. С
разпоредбите на чл. 39-41 на Конституцията на Република България се уреждат и
права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от
върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно
гарантирано, равно е по тежест на останалите и подлежи на защита. Възможната
колизия на двете групи права - между свободата на словото и правото на
информация, от една страна и правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до там, от където настъпва засягане на други
конституционно защитени ценности - правата и доброто име на гражданите. Свободата на словото не съдържа възможност за
разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи
лични граждански и човешки права. В конкретния
случай се установи, че е нарушен баланса на посочените конституционно защитени
ценности - свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите от
друга.
При
съобразяване на посочените правни
констатации се налага извод за наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл.
52 от ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата, така и на възложителя
на работа, в лицето на ответника. При това положение ищецът има правото да
получи обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на
размера на понесените вреди съдът съобрази следното:
На
първо място съдът следва да посочи, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на материалния закон относно начина на определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени с няколко деяния през кратък интервал, които са обективно свързани помежду си.
Както е прието в решение № 204 от 12.06.2015г., постановено по гр.д. № 7046/2014г. на
ВКС, IV ГО, в случаите на
причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани
обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време,
обезщетението се определя глобално. В този случай неимуществените вреди,
кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на
глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение
претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова
разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено,
тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да
предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има
много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото
лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от
деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил
такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между
деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на
глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните
деяния.
Настоящият съдебен състав споделя
разрешението, дадено в посоченото по-горе съдебно решение на ВКС. В случая се
установява, че ищцата е била адресат на няколко статии, публикувани в
електронно издание, поместено на електронен адрес www.pik.bg.,
в които са
разпространени твърдения за бизнеса на ищцата, който тя развива по
Черноморието, като в същите статии е акцентирано върху развитието на
търговската дейност, получена в наследство от нейния покоен съпруг – М.Б..
Статиите са обективно свързани помежду си и проследяват евентуалните бизнес и
лични контакти на ищцата с други две лица – Д.Ж.и Б.Г.. Те са публикувани в
непродължителен период от време една след друга, поради което не може да се
обоснове извод за причинени с отделни деяния различни вреди, всяка от които
подлежи на самостоятелна обезвреда. Поради това следва да се приеме, че в
случая е предявен един иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди от публикуването на
процесните три статии.
Както
е прието в константната практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен
състав, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
деликт, причинен чрез изнесено в медиите клеветническо твърдение, следва да се
преценяват всички обективно установени обстоятелства, в това число характера на
твърдението и в каква степен то е злепоставящо; изживените от пострадалия
негативни емоции и доколко това клеветническо твърдение се е отразило на
общественото мнение за личността, включително и с оглед заеманата от
пострадалия обществена длъжност. По
отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен
състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год.
на Пленума на ВС/, като например - вида
и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др. (в този смисъл ППВС 4/1968 г.). При
определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и
обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Съгласно решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.
д. № 1251/2012г., при искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или
клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт
на издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания,
отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа,
контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както
и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или
обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за
определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на
живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането.
В
случая причинените вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се
установяват от събраните в първоинстанцинното производство гласни
доказателствени средства. Свидетелят Р.П.има непосредствени възприятия относно
реакцията на ищцата при запознаване с процесните статии. Той е управител на
фирмите на ищцата и ръководи обектите й в Слънчев бряг, поради което контактуват
постоянно. Освен това те са и семейни приятели. Свидетелят сочи, че всяка една
от статиите се е отразила негативно на емоционалното и психическото състояние
на С.П., като след втората и третата статия имало натруване на отрицателните
емоции и тя много се променила. Станала затворена, нервна, не излизала навън,
притеснявала се за себе си, за децата си и за хората, с които работи. Изпитвала
страх и за бизнеса си, имало отлив от приятелите й, защото те престанали да
посещават хотелите й, тъй като се притеснявали за сигурността си. Показанията на
свидетеля следва да бъдат кредитирани като логични и отразяващи непосредствени
възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, като в същите липсват
вътрешни противоречия, доколкото липсват взаимно изключващи се изявления за
един и същи факт, поради което липсва основание същите да не бъдат приети за
безпристрастни. В практиката на Върховния касационен съд е застъпено
разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да
бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят
показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът
следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са
повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или
неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите
доказателства по делото. В аспекта на изложеното, дори и да се приеме, че свидетелят
П.е заинтересован от изхода на спора, доколкото той посочи, че са семейни приятели
с ищцата и е управител на нейните фирми, то при преценка на показанията му по
реда на чл. 172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да бъдат кредитирани.
Те не са опровергани от други доказателства по делото, като същевременно следва
да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и неясноти относно
спорните факти. Ирелевантно е обстоятелството по какъв начин свидетелите са
достигнали до процесната статия, кой им е обърнал внимание върху нея и кога са
прочели статията. От свидетелските показания се установи, че процесните
публикации се отразили негативно на ищцата и за нея е настъпила вреда,
изразяваща се в негативни емоционални преживявания, притеснения във връзка с бизнеса
й, повлияли са на взаимоотношенията с близките и
приятелите й, изпитвала е неудобство
и срам, засягане на доброто име на ищцата, честта,
достойнството и професионалния й авторитет
/както се твърди и в исковата молба/.
С оглед изложеното се налага извод, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което би репарирало неимуществените
вреди, претърпени от ищеца вследствие на трите процесни статии, е в размер на
5 000 лева. В тази връзка следва да бъдат отчетени, от
една страна, броя и вида на клеветническите изрази, установената тежест на емоционалните
вреди, тяхната продължителност и
интензитет, отражението на
процесните изрази върху личността на ищцата, в това число и върху
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца
със семейството и приятелите му, обстоятелството,
че е налице кумулиран ефект доколкото ответното дружество е разпространило
позорните обстоятелства в три публикации, чрез интернет сайт, до който достъп имат неограничен кръг лица, т.е.
клеветническите твърдения са станали достояние на неограничен кръг лица, както
и че тези твърдения подронват личния авторитет и достойнството на ищеца и
внасят съмнение в морала на същия. Безспорно е, че с оглед характера на
разпространените клеветнически твърдения, същите се отличават с тежестта
си с оглед общоприетите норми за етика и морал.
Ответникът
твърди, че причинените на ищцата вреди са в резултат и на други публикации със
сходна тема. При вреди като накърняване на авторитет и злепоставяне в
обществото, правилно е да се има предвид факта и на публикуваните в един и същи
период от време идентични статии, без това да води до определяне на глобално
обезщетение /доколкото не всички статии са въведени като основание на
конкретния иск/. Когато се присъжда обезщетение по иск за неимуществени вреди,
предявен въз основа на една конкретна статия и в случай на установеност по
делото, че са налице и други статии с идентично съдържание извън исковия
предмет, този факт е от значение за съда както при изследване на причинната
връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 от ЗЗД. В случая обаче това
твърдение на ответника не е доказано, доколкото по делото не са ангажирани
статии с подобно съдържание. Дори и да беше установено, това обстоятелство не
освобождава ответното дружество от отговорност, тъй като общото правило е, че всеки
дължи обезщетение за вредите, които виновно е причинил другиму.
С
оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в цялост
/доколкото се установи нарушение на материалния закон при присъждане на
обезщетение за всяка отделна публикация и съдът се е произнесъл по три
обективно кумулативно съединени искове/ и вместо него да се постанови друго, с
което предявеният частичен иск от 5 000 лева да бъде уважен в претендирания с
исковата молба размер.
При този изход на спора право на разноски има
въззивникът-ищец, но предвид липсата на искане, такива не следва да се
присъждат за въззивното производство.
В полза на ищцата следва да се присъдят
сторените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 1 900
лева, от които 200 лева за държавна такса и 1 700 лева за адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване. Предявеният иск е за парично вземане, оценяем е и делото е
гражданско. В случая цената на иска е 5 000 лева, а съгласно цитираната
разпоредба на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по
искове по граждански дела с цена до 5000
лв., включително /в този смисъл е определение № 39 от 29.01.2015г. на ВКС
по ч.гр.д. № 463/2015г., IV ГО/.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 13401 от 16.01.2019г., постановено
по гр.дело № 68070/2016г. по описа на СРС, ГО, 82 състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** да заплати на С.М.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, предявена като част от вземане в
пълен размер от 20 000 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.11.2016г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от следните изрази:
1.
В резултат на публикувана на 27.04.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия
със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Разтърсващо разкритие – М.И.в афера с П.?”
и с подзаглавие “Президентът и вдовицата на Г.И.станали близки покрай бизнеса й
с хотели”, съдържаща клеветническо твърдение, а именно – “...С.П. – вдовица на
сикаджийския бос М.Б.– Б.М., не само успя да запази богатството му, а минимум го
утрои. За оправната дата се твърди, че се занимава с наркотрафик, сводничество
и е завзела курорта Слънчев бряг....”;
2.
В резултат на публикувана на 10.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия
със заглавие “ЕКСЛУЗИВНО! Плъзна нов слух за екшъна в Слънчев бряг – М.О.предаден
от свои” и с подзаглавие “Тече вътрешно разследване в групировката, проверяват
кой с кого е говорил по телефона преди стрелбата”, съдържаща клеветническо
твърдение, а именно – “Според друга версия, докато М.О.има проблеми с
правосъдието, Б.К.започва да заграбва бизнес и наркотеритории на несебърския си
опонент... Барът се върти от вдовицата на убития сикаджийски бос М.Б.– Б.М., С.П......
В момент на безизходица вдовицата на Б.М. сключва съюз с М.О., за да си осигури
гръб на Черноморието”;
3.
В резултат на публикувана на 20.06.2016г. на електронен адрес www.pik.bg статия
със заглавие “САМО В ПИК И “РЕТРО”! Нападателят на М.О.– Б.К., наследник на СИК
и Б.М. по морето” и с подзаглавие “Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б.”,
съдържаща клеветническо твърдение, а именно – “...Той е в тесни връзки със
семейството на убития бос Б.М. – живее на съпружески начала със сестрата на
вдовицата му С.П. – И.. Б.К., наричан по морето с прякорите Д.и О., отговаря за
обектите на С.П. и сестра й И. в Слънчев бряг и региона”.
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на С.М.П., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 900 /хиляда и деветстотин/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.