О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260134
град Шумен, 26.02.2021 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Зара Иванова
2. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от съдия
Константин Моллов В.ч.гр.д. № 40 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№
261861/17.12.2020 г., депозирана от Р.Д.Р., ЕГН **********, против: Определение
№ 260007/19.08.2020 г. по гр.д.№ 715/2020 г. по описа на НПРС, с което на ищеца
и частен жалбоподател е предоставена правна помощ; против Разпореждане 260206/01.10.2020
г. по гр.д.№ 715/2020 г. на НПРС, с което исковата молба е оставена без
движение и против Определение № 260286/08.12.2020 г. по гр.д. № 715/2020 г. на
НПРС, с което е прекратено производството по делото.
Депозирана е и втора жалба вх.№ 261996/30.12.2020
г. от Р.Д.Р., против третото атакувано с предходната жалба Определение №
260286/08.12.2020 г. по гр.д. № 715/2020 г. на НПРС. Жалбоподателят твърди, че
исковата му молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК и няма
основание искът му да се обяви за недопустим. Излага още, че делото трябва да
бъде наказателно с предявяване на граждански иск срещу лицата С.Т.Р., М.С.Д. и М.С.
Д., без използване на искова молба. Заявява, че не предявява иск за делба, тъй
като става въпрос за десет тежки престъпления. Желае делото да не се
прекратява.
Съдът след като се запозна с
изложеното в двете жалби, както и материалите по делото, намира от фактическа
страна следното:
Производството пред НПРС по гр.д.№
715/2020 г. е образувано по искова молба от Р. Д.Р., живущ в Н.Й.., САЩ, срещу С.Т.Р.,
М.С.Д. и М.С. Д.. В исковата молба ищецът излага множество претенции, нито една
от които не е конкретизирана - твърди извършване на престъпления – присвояване, придобиване с измама от брат му
С. Д.Р. на тристаен апартамент в гр. Н.п., ползване неправомерно на средства от
отчуждена къща на родителите на ищеца. Продължително и продължаващо лично
ползване на жилището на М.С., лишаване от полите от имота, кражби в особено
големи размери, превръщане на жилището в склад и т.н. Неплащане на наем за
апартамента на родителите на ищеца за 13 години от 1999 г. до 2012 г. по 50лв.
месечно. Кражби от жилището на М.С. и Д.С. на изброени движими вещи и т.н..
Самоуправство, лишаване от ползване на имота, неплащане на данъци,
нестопанисване, причиняване на щети без компенсация за родителите на ищеца,
даване под наем, придобиване с измама на земеделски земи и много други.
По молба на ищеца му е предоставена
правна помощ с Определение № 260007/19.08.2020 г. по гр.д.№ 715/2020 г. по
описа на НПРС, във формата процесуално представителство по делото, като за адвокат
оказващ правна помощ по реда на ЗПП е
назначена първоначално адв. Т. М. от ШАК. Исковата молба е оставена без
движение с Разпореждане 260206/01.10.2020 г., с конкретни указания, връчени на назначения
особен представител. С молба от 21.10.2020 г. адв. М. е поискала да бъде
освободена като процесуален представител на ищеца по делото, поР. невъзможност
за осъществяването му. В молбата си излага, че въпреки няколкократните си опити
да разбере срещу кого и за какво иска да води гражданско дело ищеца, същият отказва
да отговаря на конкретно формулирани въпроси. С разпореждане от 26.10.2020 г.
адв. М. е освободена като особен представител на ищеца. На 25.11.2020 г. за
такъв е назначен адв. М. М. от ШАК. Последният е депозирал писмен отговор на
разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение. В отговора процесуалният
представител сочи, че предвид изложените от ищеца твърдения за престъпни
обстоятелства, които са от значение за изясняване на останалите претенции
счита, че към настоящия момент исковата молба е недопустима. Липсват данни
наказателно производство да е прекратено на основанията посочени в чл.124, ал.5 ГПК, както и че не може да се възбуди наказателно преследване. Счита иска за
недопустим, поР. което производството по него следва да бъде прекратено.
По делото е приложено Постановление
от 30.04.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура Ш. по преписка вх.№
325/2020 г., по повод сигнал от Р.Д.Р., живеещ в гр. Н.Й.., САК, съдържащ
твърдения за евентуално престъпление по чл.308 и сл. от НК извършено на
територията на гр. Н.п.. При извършената проверка с оглед установяване на
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, такива не са
събрани, поР. което е отказано да се образува досъдебно производство и е
прекратена преписката вх.№ 325/2020 г. по описа на Районна прокуратура Ш..
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на частната жалба вх.№
261861/17.12.2020 г., срещу Определение № 260007/19.08.2020 г. по гр.д.№
715/2020 г. по описа на НПРС, съдът съобрази следното:
С атакуваното определение на ищеца Р.Д.Р.
е предоставена правна помощ по смисъла на чл.94 ГПК вр. с чл.23, ал.2 ЗПП под
формата на процесуално представителство по делото. Съгласно нормата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на
съда могат да се подават частни жалби когато определението прегражда
по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Определението, с което на ищеца по негово искане се предоставя безплатна правна
помощ не подлежи на обжалване, тъй като не е от посочените по-горе категории
/не прегражда хода на делото, нито неговото обжалване е предвидено изрично в
закона/. Още повече, с това определение
се уважава искането на страната, поР. което същата няма и правен интерес от
неговото обжалване. Следва да се посочи още, че жалбоподателят не излага и
аргументи за отмяна на атакуваното определение. Ето защо и предвид изложеното
жалбата в тази й част е процесуално недопустима, и следва да се остави без
разглеждане, а производството в тази част като недопустимо следва да бъде
прекратено.
По жалбата вх.№ 261861/17.12.2020
г., против Разпореждане 260206/01.10.2020 г. по гр.д.№ 715/2020 г. на НПРС:
Съгласно посочената
по-горе норма на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда, могат да се
подават частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на
делото и в случаите, изрично посочени в закона. С чл.279 ГПК е предвидено, че разпоредбите
на чл.274 – чл.278 ГПК се прилагат съответно и за частните жалби срещу
разпорежданията на съда. Разпореждането, с което се оставя исковата молба без
движение нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в изрична
разпоредба на ГПК е предвидено неговото самостоятелно обжалване. Същото е от
категорията на актовете по движение на делото, които подготвят постановяването
на съдебния акт. Правилността на посоченото разпореждане се проверява от съда
по повод на жалба против връщането на исковата молба. Ето защо предвид
изложеното частната жалба в тази част се явява процесуално недопустима и следва
да се остави без разглеждане, а настоящото производство в тази част, като
недопустимо, следва да бъде прекратено.
По жалбата вх.№ 261861/17.12.2020 г., против Определение
№ 260286/08.12.2020 г. по гр.д. № 715/2020 г. на НПРС, с което е прекратено
производството по делото. Настоящата инстанция счита, че същата е подадена в
срок, от надлежна страна, поР. което е процесуално допустима. Разгледана по
същество в тази й част жалбата е неоснователна, поР. което следва да се остави
без уважение:
От изложените многобройни обстоятелства
в исковата молба и последващи многобройни молби, в т.ч. депозирания отговор от
назначения от съда особен представител на ищеца – адв. М., не се установи
ищецът да отправя конкретно искане до съда да разреши гражданскоправен спор,
като даде защита на конкретно субективно право. За да възникне исковия процес, трябва
да съществува правото на иск в полза на ищеца, но също така е нужно, то да бъде
и надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска, с редовна искова молба.
Съдържанието на исковата молба определя и съдържанието на иска /исковете/.
За да е редовна исковата молба тя
трябва да има предвиденото в закона съдържание - чл.127 ГПК и да е скрепена с приложенията
по чл.128 ГПК. Трябва да може да се индивидуализира спорният предмет, което
става чрез посочване на основанието и петитумът /искането/ на иска. Основанието
на иска, или обстоятелствата на които се основава искът /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/,
обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право. Фактите следва да са изложени разбираемо, ясно, логически
свързано и последователно. За да се индивидуализира спорното право, заедно с
вида на търсената защита, ищецът следва да посочи и в какво се състои искането му
към съда /чл.127, ал.1, т.5 ГПК/, или това е т.нар. „петитум" на исковата
молба. В него следва да се посочи каква защита на спорното материално право се
иска - установяване единствено на неговото съществуване /несъществуване/ при
установителните искове/, осъждането на ответника /при осъдителните искове/ или
правна промяна /при конститутивните искове/. При всички случаи петитумът на
исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически твърдения.
Следва да се посочат и надлежните
страни, носителите на правоотношението /кредиторът и длъжника, носителят на
потестативното право, лицето, в чиято правна сфера ще настъпи правната промяна/.
Цената на иска, когато искът е оценяем /чл.127, ал.1, т.3 и чл.68 ГПК/, която е
от значение още за родовата подсъдност и определяне на държавната такса.
Законът, в чл.129, ал.1 ГПК,
вменява задължение на съда да следи за редовността на исковата молба.
Указанията на съда по чл.129 ГПК следва да са пълни, ясни и точни, да насочват
страната какви точно действия по обездвижената искова молба следва да извърши.
По реда на чл. 129 ГПК обаче, е недопустимо съдът сам да отстранява
нередовности в исковата молба.
В настоящия случай съдът счита, че
исковата молба е логически несвързана, непоследователна и неясна. Излагат се
твърдения за извършване на престъпления и др. действия от страна на родственици
на ищеца, по повод наследствено имущество, но многобройните претенции не са индивидуализирани
нито по основание, нито по размер, страни и т.н. Липсва и отправено конкретно и
ясно искане до съда, нито такова може логически да се изведе от изложеното в многобройните
молби на ищец, в т.ч. и чрез назначения му особен представител.
При логическото несъответствие
между многобройните изложения на ищеца и липсата на конкретно искане /петитум/,
това несъответствие води до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет
/дали се предявява вещна, облигационна или др. претенция/. Не може да се
прецени дали се ангажира правораздавателната компетентност на съда, доколкото
по действащото право могат да се предявяват само искове, които са изрично предвидени
в закона. При тази неяснота, за съда е
невъзможно да даде правна квалификация на спора, съответно да отдели релеваните
за спора факти и обстоятелства, да прецени легитимацията на страните,
подлежащите на доказване факти и т.н.
Следва да се посочи още, че с разпоредбата
на чл.124, ал. 5 ГПК се създава правна възможност
при наличието на определени предпоставки престъпно обстоятелство да може да се
установи с инцидентен установителен иск /когато страната желае спорът относно
преюдициалното правоотношение да се реши със сила на пресъдено нещо/ или само в
мотивите на решението. В случая ищецът не е посочил нито една от визираните в чл.124, ал.5 ГПК предпоставки, нещо повече, сам
представя доказателства относно наличието на постановление за отказ да се
образува наказателно производство, поР. липса на извършено престъпление. С
оглед на това не са налице предпоставките за предявяване на инцидентен
установителен иск за установяване на престъпно
обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение.
Предвид изложеното правилно
първоинстанционният съд е постановил атакуваното определение за прекратяване на
производството по делото, поР. което същото следва да бъде потвърдено, а
частната жалба срещу него, като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
По отношение на втората частна
жалба - вх.№ 261996/30.12.2020 г. от Р.Д.Р., против Определение №
260286/08.12.2020 г. по гр.д. № 715/2020 г. на НПРС, с което е прекратено
производството по делото /предмет и на предходната му жалба и разгледана
по-горе/, съдът намира, че същата се явява просрочена, съгласно чл.275, ал.1 ГПК. ПоР. това тази частна жалба е процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане, като производството по делото по тази жалба, като
недопустимо, следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№
261861/17.12.2020 г., депозирана от Р.Д.Р., ЕГН **********, против: Определение
№ 260007/19.08.2020 г. по гр.д.№ 715/2020 г. по описа на НПРС, с което на Р. е
предоставена правна помощ във формата на процесуално представителство по
делото, както и против Разпореждане 260206/01.10.2020 г. по гр.д.№ 715/2020 г.
на НПРС, с което исковата молба на Р. е оставена без движение, като ПРЕКРАТЯВА
в.ч.гр.д. № 40/2021 г. по описа на ШОС в тези части.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 261996/30.12.2020 г., депозирана от Р.Д.Р.,
против Определение № 260286/08.12.2020 г. по гр.д. № 715/2020 г. на НПРС, с
което е прекратено производството по делото и ПРЕКРАТЯВА в.ч.гр.д. № 40/2021 г.
на ШОС в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№ 261861/17.12.2020 г., депозирана от Р.Д.Р., ЕГН **********, против Определение
№ 260286/08.12.2020 г. по гр.д. № 715/2020 г. на НПРС, с което е прекратено
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.