Р Е Ш Е Н И Е
Номер 181 08.02.2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2418 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Б.А.С., с адрес: ***, чрез адвокат М.Тихомирова от САК със
съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0346-000133 от 05.09.2020г.
С оспорената заповед, на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца“.
В
жалбата (л.3-5) се изтъква, че са налице всички основания предвидени в чл.146,
т.2-5 включително за отмяна на оспорената заповед. Продължителността на срока
за налагане на ПАМ следвало да се определи мотивирано от ответния орган,
съобразно степента на обществена опасност, но това изискване е изпълнено според
жалбоподателя, тъй като в заповедта срок не е определен. Актът за установяване
на нарушение имал обвързваща доказателствена сила до доказване на противното,
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Концентрацията на алкохол в кръвта описана в
акта е 1.19 на хиляда. Водачът искал да бъде извършена кръвна проба за
изследване, но му било казано, че не може да отиде с автомобила си, но не бил
придружен за това и от автопатрула. Липсвали мотиви за издаване на оспорения
административен акт. Позовава се и на различната концентрация на алкохол
описана в акта и в ЗППАМ, в която вместо 1.19 на хиляда се сочи установена
концентрация от 1.92 на хиляда. Не се съдържали фактически и правни основания
за издаване на заповедта. Иска се отмяна на заповедта.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и поддържа жалбата. Моли заповедта да бъде
отменена, като незаконосъобразна, представя и писмени бележки, в които препраща
към доводите си изложени в жалбата. Претендират се направените разноски за платена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата.
Ответникът по
жалбата– Тодор Станков- полицейски инспектор
към ОД МВР –гр.Бургас, РУ-Созопол, редовно уведомен, се явява лично.
Представя административната преписка свързана с издаване на заповедта. Моли да
бъде отхвърлена жалбата.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.5), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 10.11.2020г. Жалбата срещу процесната заповедта е
изпратена чрез оператор на пощенски услуги на 24.11.2020г./л.13 от делото/, т.е.
в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт,
съответно има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 05.09.2020г.,
около 01.58ч. в Община Созопол на път до паркинга на ВС „Санта Марина“, в
посока гр.Созопол, водачът Б.С. управлявал автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№ СВ
1142 АВ, под въздействие на алкохол, като в заповедта за налагане на ПАМ е
описана концентрация от 1.92 на хиляда, в издишания от него въздух, а
проверката е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с № 0061 и
резултата е показан на водача.
В АУАН, както и
в оспорената заповед се сочи, че на водача е издаден талон за медицинско
изследване с № 0067761. Документът е представен по делото, а на гърба на
представеният талон е отразено, че водачът Б.С. не се е явил във
ФСМП-гр.Созопол до 02.40 часа на 05.09.2020г., за да даде кръвна проба за
химически анализ. Положен е подпис на медицинско лице и печат на заведението.
Видно от
представеният към преписката талон, водачът С. е получил същият на 05.09.2020г.
в 02.10 часа, като действително му е указано, че следва да се яви във
ФСМП-гр.Созопол до 30 мин от връчване на талона, т.е. до 02.40 часа, в каквато
насока е и удостовереното от посоченото медицинско лице, че в този диапазон
водачът не се е явил и не е дал такава проба.
В актът за
установяване на нарушението се сочи, че установената от техническото средство
концентрация е 1.19 на хиляда.
В съдебно
заседание, ответникът заяви, че описаната концентрация в ЗППАМ е погрешно
посочена, което се дължи на грешка при въвеждане на данните в служебната система,
поради което действително установената концентрация на алкохол в издишания от
водача въздух е именно посочената в акта за установяване на нарушението, т.е.
1.19 на хиляда.
При така
направените изявления на страните, съдът обяви за БЕЗСПОРНО по делото
обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача, установена от
техническото средство е 1.19 на хиляда, каквато е посочена в съставения акт за
установяване на нарушение, а не описаната в заповедта- 1.92 на хиляда.
На водача е съставен
АУАН с бланков № 455973 от 05.09.2020г., изготвен от младши автоконтрольор при
РУ- Созопол. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя, като такова по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП;
При издаване на оспорената
по делото заповед, ответният административен орган
е съобразил факта, че на посочената дата и място при извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол от страна на водача С. е установена
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух над допустимото /над 0.5
на хиляда/, полицейският инспектор Тодор Станков, служител на ОДМВР-гр.Бургас,
РУ-Созопол, наложил на водача ПАМ, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
Жалбоподателят
по същество не оспорва описаните в атакувания административен акт факти,
досежно установената концентрация на алкохол в кръвта, като се позовава на
посочените различни стойности на тази концентрация. В талона за медицинско
изследване е отразено, че същият е получен от лицето на датата на проверката в
02.10 часа, като в определеният времеви интервал 30 мин от получаването, а
именно до 02.40 часа не се е явил за даване на кръвна проба за анализ, което
обстоятелство е удостоверено от страна на медицинско лице при ФСМП-гр.Созопол
/л.21-гръб/. Представените към преписката доказателства не са оспорени от
жалбоподателя, а талонът се ползва с обвързваща доказателствена сила, като
официален документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му и е
годно доказателство да установи отразените в него факти. От страна на
жалбоподателя не са ангажирани доказателства противопоставими на приетите
писмени доказателства, поради което доводите му са изцяло неоснователни.
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП
/л.22 от делото/, на полицейските инспектори изрично са възложени правомощия по
издаване на заповеди от вида на процесната, с оглед упоменатото в т.1.7 от
заповедта.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният административен акт за прилагане на
принудителната административна мярка, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор при ОД МВР-гр. Бургас,
РУ -Созопол, съобразно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, като противно на изложеното в жалбата се
съдържат фактическите и правни основания за издаването й.
3. Съдът констатира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата била
съобразена с посочената в чл.171 цел
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановя-ване на административни нарушения.
Описани са релевантните факти и
обстоятелства свързани с управлението на моторно превозно средство, които факти
не се оспорват. При направеното изявление на ответника, по делото е безспорно,
че установената концентрация е именно посочената в акта за установяване на
нарушение- 1.19 на хиляда, който акт се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП, както сочи и
жалбоподателя. Не са ангажирани доказателства, които да оспорят тази
констатация, поради което по делото е доказано по несъмнен начин, че водачът е
управлявал описаното МПС именно с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимото, т.е. над 0.5 на хиляда. В заповедта са посочени както фактическите
основания, така и правните норми, въз основа на които се налага ПАМ. Сочи се,
че е установено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което съставлява и
нарушена материалноправна разпоредба, вменяваща задължение на водачите на МПС
да не управляват такива средства след употреба на алкохол с концентрация над
0.5 на хиляда. В случаят, независимо от погрешно отразената стойност в
заповедта 1.92 вместо 1.19 на хиляда, действително установената концентрация е
значително над допустимото 0.5 на хиляда, поради което очевидно са налице
материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Възраженията на
жалбоподателя в тази връзка имат отношение към индивидуализацията на
административнонаказателната отговорност, с оглед точната стойност на
установената концентрация, което обаче е част от предмета на друго
производство, във връзка с реализиране на тази отговорност.
Както се сочи и в жалбата, налагането
на принудителна административна мярка и реализиране на административнонаказателната
отговорност се осъществява в две различни производства. При ПАМ от процесния
вид, държавната принуда се прилага, с цел да се преустановят административни нарушения,
а със съставянето на АУАН се поставя началото на административно-наказателното
производство, чиято цел е ангажиране на съответната отговорност на дееца, за
извършване на административно нарушение. Дори в случаите, когато основанието за
прилагане на ПАМ и за ангажиране на административнонаказателна отговорност се
базира на един и същи юридически факт– административно нарушение,
производствата по прилагане на ПАМ и по издаване на наказателно постановление,
както и съдебните производства, с оглед проверка на тяхната законосъобразност,
не са взаимно обусловени. Целта на приложената принудителна административна
мярка има превантивен характер– да осуети възможността да се извършват други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
4. Относно
съответствието с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (ред.
ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се
налага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е определен срок в заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка, поради което му е нарушено правото на защита. Видно от
текста на закона- чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП този срок е„…до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца…“. В този смисъл, времето на наложената мярка е изцяло в
съответствие с указаното в материалния закон и издаденият административен акт е
законосъобразен.
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези, компетентният
орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната.
Както вече бе
отбелязано, следва да се изземе свидетелството за управление на МПС на адресата
на заповедта за налагане на ПАМ, до решаване въпроса за отговорността, т.е. с
издаване на НП за процесното нарушение, което да е влязло в сила, а заповедта
съдържа фиксирания от законодателя краен
срок за действието на ПАМ- не повече от 18 месеца. В случаят е налице
допуснато от закона предварително изпълнение на заповедта /изземване свидетелството преди да е влязла в сила/.
По изложените съображения, оспорената по
делото заповед, се явява законосъобразен
административен акт, респективно подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.С.,
с адрес: ***, чрез адвокат М.Т.от САК със съдебен адрес:***, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-0346-000133 от 05.09.2020г, издадена от полицейски
инспектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Созопол, с която е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ), на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от осемнадесет месеца.“, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: