Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. Русе, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Пламен Петков
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
119 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на „Пацони маркет“ ООД, представлявано от управителя П. З.,
против решение № 160/17.03.2023 г. по а.н.д. № 2263/2022 г. на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №37/15.11.2022 г.,
издадено от Директора на ОБДХ гр. Русе, с което на дружеството е наложена
„имуществена санкция” в размер на 7 000 лв. за нарушение по чл. 80, ал. 2 от Закона
за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ).
Твърденията в касационната жалба са за
несъобразяване със свидетелски показания, дадени във въззивното производство –
че обектът работи сезонно и отваря на 15 септември. В деня на проверката
заведението не е работело. Намерените храни с изтекъл срок били собственост на
младоженци, които сами набавили част от месото за личния си празник, проведен в
заведението. Не е бил осъществен съставът на чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ, освен това
тази норма не била относима към извършеното нарушение, а такава била разпоредба
от Закона за храните – чл. 4, ал. 1. Иска се отмяна на въззивното решение и на
обжалваното НП, алтернативно се иска изменение на квалификацията и намаляване
на размера на имуществената санкция.
Ответникът – директор на ОДБХ – Русе, чрез
адв. Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че в касационната фаза на
процеса недопустимо се навеждат нови факти и възражения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че на 16.09.2022 г. служители на Областна дирекция
по безопасност на храните извършили проверка в ресторант в местност „Текето“,
с. Николово, обл. Русе, стопанисван управляван от наказаното дружество. При
проверката било установено, че в обекта, в хладилно съоръжение в кухнята, се
съхраняват месни продукти с изтекъл срок на годност - кебапчета 1 кг. с надпис
използвай преди 12.09.2022г., свински ти-бон стек – 1,950 кг. с надпис
използвай преди 04.08.2022 г., пилешко филе натур охладено – 2 кг., използвай
преди 09.09.2022г., Не били представени и документи за доставка на храните. Бил
съставен АУАН в присъствието на нарочно упълномощен представител на
дружеството, който го подписал с бланкетно възражение, като впоследствие такова
по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпвало. В хода на проверката били
съставени констативен протокол, разпореждане за насочване на храни за
унищожаване чрез екарисаж и разпореждане за забрана за търговия с процесните
месни продукти. Въз основа на така съставения АУАН АНО издал обжалваното
наказателно постановление с което на дружеството било наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв. за нарушение по чл. 80, ал. 2 от
ЗУАВ, тъй като всички посочени месни продукти били с изтекъл срок на годност.
По делото е бил допуснат до разпит в качеството на
свидетел Л. М., който работи в ресторанта като управител – готвач. От неговите
показания се установява, че през месец август 2022 г. в ресторанта е организирана
сватба като домакините са си внесли продукти за тържеството, но поради това, че
са дошли по-малко гости намерените при проверката продукти са останали
неконсумирани. Прието е, че това обстоятелство не може по никакъв начин до
доведе до извод за приложение на чл. 28 от ЗАНН тъй като ресторантът по никакъв
начин няма право да съхранява продукти от животински произход с изтекъл срок на
годност дори и да са били внесени в него по указания начин и е следвало да си
създаде такава организация на работа, че да не се допуска съхранението и
съответно последващо извършване на търговия с подобни храни. Също така съдът е
установил системност на извършеното нарушение с оглед приобщени по делото
материали.
Решението е правилно.
Настоящият състав напълно споделя доводите на
въззивния състав относно наличие на нарушение, неговата системност (трето по
ред в рамките на една година), както и липсата на смекчаващи обстоятелства,
поради което мотивите не следва да бъдат приповтаряни на осн. чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК.
Доводите, че това са храни, оставени от външни хора в
кухнята на ресторанта, освен че са неотносими към спора, са лишени от всякаква
конкретика и логика, предвид че според касатора това мероприятие се е състояло
на 20.08.2022 г., а са установени храни с изтекъл срок на годност от доста
по-ранна дата – 04.08.2022 г.
Твърденията за неправилна квалификация на нарушението
е неоснователна. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането
на фактическия състав на нарушението (деянието с неговите фактически белези)
под съответно нарушената административнонаказателна норма. Няма пречка едно и
също деяние да осъществява признака на различни състави от различни специални
закони, респ. то да се квалифицира от АНО по целесъобразност, стига да е
спазена забраната за налагане на повече от едно наказание за осъществяване на
едно и също нарушение (ne bis in idem).
Видно от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗУАВ е
налице забрана за продажба на храни от животински храни с изтекъл срок на
годност, като за нарушаване на забраната е определена и съответната имуществена
санкция.
На съда е служебно известно решение № 96/19.05.2023 г.
по к.а.н.д. № 73/2023 г., доколкото е постановено от същия съдебен състав между
същите страни по идентичен казус, в който нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 4, ал. 1 от ЗХр. В мотивите на този съдебен акт обаче изрично е
посочено че следва да се съобрази факта, че са констатирани и храни от
животински произход с изтекъл срок на годност, за които
административно-наказващия орган е имал основание да издаде второ наказателно
постановление за нарушение на чл. 80, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната
верига, за което нарушение минимално предвидената санкция от законодателя е в
размер на 7000 лева. В предходно разглежданото дело наказанието е наложено само
по отношение на констатираните храни от неживотински произход, чиято правна
квалификация е подведена под разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2
от АПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
160/17.03.2023 г. по а.н.д. № 2263/2022 г. на Районен съд – Русе
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |