О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Козлодуй, 23.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори състав в закрито
заседание на 23.01.2020 година, в
състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
като
разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 857 по описа на съда
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Съда е сезиран с молба вх. № 6051 от 12.12.2019г. на пълномощник
на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, с която иска съда да измени
решението си с № 295 от 18.11.2019г. в частта за разноските, като се произнесе
и по присъдените му в заповедното производство по ч.гр.д. № 233/2019г. на КРС
разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Молбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законовия срок.
Препис от нея е връчен на насрещната страна и в срока не е
получен отговор.
Съда приема от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.
Отговорността за разноски е отговорност по поправяне на
вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор. Правната уредба на
разноските, на задълженията на страните кой и при какви обстоятелства да плаща
разноски и как те се разпределят след приключване на делото се съдържа в глава
осма на Гражданския процесуален кодекс. И теорията, и в практиката единодушно
се приемат, че отговорността за разноските по делото представлява по правната
си същност облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което
едната страна, в чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от
противната страна да плати направените разноски. Правоотношението има
едностранен характер, защото само едната страна има право да иска заплащане на
определена сума, но не и насрещната страна, върху която пада задължението да
плати разноските. Обект на правоотношението е парична сума, която представлява
сборът от направените по делото разноски – платена държавна такса, платено
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и за събиране на други
доказателства. Източник на правоотношението е влязлото в сила съдебно
решение, в което съдът се е произнесъл по въпроса, кои разноски са доказани и
кой следва да ги понесе. A при решаване на въпроса, за кого възниква
задължението да заплати разноските, съдът се ръководи от правилата на чл. 78 ГПК – каква част от иска е уважена; дал ли е повод ответникът с поведението си
за завеждане на иска и признал ли е искът, прекратено ли е делото или е
завършило с решение. Решаващо значение за възникване на разглежданото
облигационно отношение обаче има влязлото в сила съдебно решение. Съдът
присъжда разноските на базата на правилата за тяхното разпределение, установени
в закона и на доказването на направените разноски.
Правилата за
разпределяне на разноските са уредени в чл.78 ГПК, както следва:
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
…
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
За конкретния казус делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., със седалище Франция, гр.Париж чрез
"БНП Париба Пъръсънъл Файненс" С.А., клон
България", ЕИК ********* със седалище ***, с която е предявен против Г.А.Т.,
ЕГН ********** ***, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за
установяване дължимост на вземане присъдено в заповедно производство по частно
гражданско дело № 233/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй - главница в
размер на 1321.82 лева, възнаградителна лихва в размер на 20,83 лева за периода
от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г., мораторна лихва в размер на 24.70 лева за
периода от 06.12.2018г. до 21.02.2019 г., законна лихва от датата на подаване
на заявлението – 19.02.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с направените в
процеса разноски в размер на 27.35 лв. за държавна такса.
С Решение № 295 от 18.11.2019г. съда е решил спора като е
уважил изцяло установителния иск по чл.422 ГПК и с оглед изхода на спора е
присъдил на ищеца и разноските. При определянето им съда съобрази, че е
пропуснал да присъди на ищеца и направените и присъдени му в заповедното
производство по ч.гр.д. № 233/2019г. на КРС разноски за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, поради което следва да се произнесе с
определение по реда на чл.248 ГПК в този смисъл като присъди на ищеца и тези
разноски.
Водим от горното и на основание чл.248 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 295 от 18.11.2019г. в частта за разноските на ищеца
БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със седалище Франция, гр.Париж
чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" С.А., клон
България", ЕИК ********* със седалище ***, като:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.А.Т., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със седалище
Франция, гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс"
С.А., клон България", ЕИК ********* със седалище *** и направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 233/2019г. на КРС разноски за
юрисконсулско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен
съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен
съдия: