Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна.................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти касационен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при
секретаря Светлана Стоянова с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдията Р.
Симеонов КАНД № 26 описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от "АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕООД,
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано
от управителя Т.П.С., чрез процесуалния представител адвокат р.Я. срещу Решение
№ 1962 от 31.10.2019 г. на Варненския районен съд, постановено по АНД № 3710 по
описа на същия съд за 2019 г., с което е изменено наказателно постановление
/НП/ № 03-009677 от 04.04.2018 г., издадено Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Варна, с което на "АКСЕС РИЪЛ
ИСТЕЙТ" ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: *** на
основание чл. 416, алл.5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1700 лева, за
нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Посочените
касационни основания се свеждат до доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила –
касационни основания почл. 348, ал. 1, т. 1, т.
2 от НПК вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая са налице основания да се
счете, че лицето, което е посочено в АУАН и НП е несъществуващо.
Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
"Инспекция по труда" –гр. Варна, чрез процесуалния си представител е
на становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че са налице
всички минимални необходими елементи на възникнало трудово правоотношение,
което не е обективирано в трудов договор и правилно е ангажирана отговорността
на дружеството.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Варна, дава заключение, че решението на ВРС е
пхравилно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Варненският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от "АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.П.С. срещу наказателно
постановление /НП/ № 03-009677 от 04.04.2018 г., издадено Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Варна, с което на дружеството, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда
/КТ/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1700 лева, за нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 03-009677/28.03.2018 г., съставен
от Д.Н.Д.на длъжност Началник отдел БТКД
в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна.
Първоинстанционният
съд е възприел изцяло обективираните в АУАН фактически констатации, като е
приел за установена следната фактическа обстановка:
На 14.03.2018
г. Д.Н.Д., заемаща длъжността началник отдел БТКД при ДИТ Варна, заедно със
своя колега – Д.Н.Д., извършили проверка на обект – офис на "АКСЕС РИЙЪЛ
ИСТЕЙТ", находящо се в гр. Варна, ***, стопанисвано от дружеството. Повод
за извършената проверка бил постъпил сигнал в ДИТ Варна.
На
мястото проверяващите от ДИТ установили лица, които полагали труд, като всяко
едно от тях имало обособено работно място с компютър.Част от лицата в
помещението провеждали телефонни разговори по предварително зададен ред. Сред
намиращите се в помещението бил и С.И.С.
На всички лица в офиса били предоставени
декларации по чл. 402 КТ, с които
да декларират обстоятелства, свързани с трудовите им правоотношения с
работодателя. Такъв вид декларация попълнил и С.И.С., в която вписал саморъчно
наименованието на работодателя, считано от 13.03.2018 г., работното си време,
посочил, че е на обучение, като няма сключен трудов или граждански договор,
вписал уговорено трудово възнаграждение при извършване на оглед и разговор по
телефона от момента на постъпване на работа.
На
служителите на ДИТ било представена инструктажна книга.
На
28.03.2018 г. св. Драгнева съставила АУАН №03-009677 срещу дружеството, за
това, че в качеството си на работодател допуснал до работа лицето С.И.С. да
престира труд с определено работно време от 10.30 до 13.30 ч. С определено
работно място-обекта на провелката:офис, намиращ се в гр. Варна ***стопанисван
от „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД, да изпълнява трудови функции, без да има сключен
трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.
Установеното нарушение било подведено под нормата на чл.62 ал.1 вр. чл. 62 ал.1
вр. чл.1 от КТ.
На
04.04.2018 г. АНО финализирал административнонаказателната преписка, като издал
НП № 03-009677, като възприел напълно
фактическите и правни констатации на актосъставителя.
С оглед изясняване на релевантните за спора
факти и обстоятелства, в хода на първоинстанционното производство са разпитани
съставителя на АУАН – Д.Н.Д.и свидетелят
Д.Н.Д.-свидетел при констатиране на нарушението и съставянте на АУАН,
които потвърдили фактическите
констатации в акта за нарушение.
С обжалваното пред настоящата инстанция
решение, първоинстанционният съд е изменил процесното наказателно
постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че от страна на
касатора е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно
нарушение, изразяващо се в нарушение на чл.
62 ал.1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Съдът е приел също така, че наказателното постановление е издадено при спазване
на административнопроизводствените правила, и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна
квалификация на нарушението. Приел е, че случаят не е маловажен, като изрично,
в специалната норма на чл. 415в
ал. 2 КТ посоченото нарушение –
по чл. 61, ал. 2 КТ, е изключено
от приложеното поле на маловажния случай.
Противно на твърденията на касатора,
първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора,
като е направен анализ на всички събрани доказателства по делото, в
съответствие с нормативно установените изисквания за тази дейност на съда,
регламентирани в процесуалния закон. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото, които
първоинстанционния съд правилно е оценил, и въз основа на правилно установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обосновани изводи
относно наличие на осъществен от касатора състав на административно нарушение
изразяващо се в нарушение на чл. 62 ал.1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ, липса на основания за квалификация на деянието като маловажен
случай по смисъла на чл. 415в от КТ, и за липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на НП,
водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. В тази насока
фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Както
фактическите констатации, така правните изводи формирани от първостепенния съд
в обсъжданата насока се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на
решението в тази насока са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
С оглед доводите на касатора за липса на
осъществен състав на административно нарушение, следва да се посочи, че такива
оплаквания са релевирани още в първоинстанционното производство и по тях
решаващият съд дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до законосъобразен извод относно осъществен
състав на административно нарушение, като е формирал правилно вътрешно
убеждение. Оплакванията на касатора в обратния смисъл са неоснователни и не се
споделят от състава на съда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание
се определя съобразно с разпоредбите на този
закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя. Съгласно ал. 3 от въпросната разпоредба смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по - леко наказание, а отегчаващите на по
- тежко наказание.
Няма никакъв спор и съмнение между страните по
делото, че в конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция на дружеството - касатор в границите, предвидени в
санкционната норма на чл. 414,
ал. 3 от КТ, съгласно която норма работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В казуса
обаче наказващия административен орган е определил имуществената санкция в
размер над законоустановения минимум от 1 500 лв., като съставът на съда счита,
че по отношение на така определения размер наказателното постановление е
незаконосъобразно.
В тази
насока следва на първо място да се посочи, че в наказателното постановление не
са изложени конкретни съображения, които са наложили определянето на санкцията
в посочения размер от 1700 лв. Така дейността по индивидуализация на наложената
санкция е останала непълно неясна както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият
съдебен състав намира, че административнонаказващия орган не е мотивирал
решението си да наложи имуществена санкция в определения от него съответен
размер – 1700 лева, която надвишава предвидения от закона минимум.
Нито към
административнонаказателната преписка, нито по делото са налице доказателства,
които да обосноват определянето на санкцията в този размер, нито, че
нарушението не е първо такова по своя вид за санкционираното лице. Не са налице
и конкретни данни за наличие на каквито и да е отегчаващи обстоятелства по
смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН.
При
съобразяване на тези обстоятелства по делото,
настоящият съдебен състав споделя становището на въззивния съд, че наказанието
следва да се определи в минималния предвиден размер в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, а именно в
размер на 1 500 лв. Този размер съответства напълно на тежестта на извършеното
нарушение и като такъв способства в най - пълна степен за постигане на целите
на наказанието.
При този изход на делото основателно се явява
искането на касационния ответник за присъждане на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на сторените разноски по производството.
Такива следва да се определят в размер на 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, Варненският административен съд, четвърти касационен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1962от 31.10.2019 г. на Районен съд гр. Варна постановено по АНД № 3710 по описа на съда за
2019 г.
ОСЪЖДА
„АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ Варна сторените по делото разноски в размер на сто лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.