№ 19174
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110126102 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 126444/16.04.2024 г., подадена от
пълномощника на длъжника в производството – адвокат Н. К., за допълване
на Определение № 14409/02.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 26102 по
описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24 състав, като в полза на адв. К. бъдат
присъдени претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер на
900,00 лева за безплатно предоставена на длъжника адвокатска защита на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срок е постъпил отговор от заявителя, в който се възразява срещу
основателността на молбата. Сочи се, че според Решение № 25.01.2024 г. на
СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. и при липса на оправдан интерес не следва да се прилага от съда. Сочи се,
че подаденото възражение е бланкетно, а извършените действия не се
отличават с фактическа и правна сложност. Направено е искане в случай, че
са налице предпоставките за присъждане на адвокатски хонорар, да се
определи такъв с оглед действителната фактическа и правна сложност на
извършените действия.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното определение
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С Определение № 14409/02.04.2024 г. съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл определението има
характера на акт по чл. 81 от ГПК. В определението съдът не се е произнесъл
по искането в депозираното от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК за
присъждане на разноски в размер на 900,00 лева. Видно от писмените
доказателства, представени към възражението, сумата се претендира с оглед
1
уговорена безплатна правна защита в полза на длъжника, предоставена от
адв. К. в заповедното производство, възражението е било подадено чрез адв.
К., като се представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
Следва да се посочи, че в хипотезата на безплатно предоставена правна
защита и съдействие въз основа на някоя от хипотезите по чл. 38 от ЗАдв.
съдът сам определя размера на възнаграждението на адвоката. В случая съдът
счита за основателно възражението на заявителя касателно размера на
възнаграждението и нормативната уредба, определяща го. С оглед Решение
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав приема, че
не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне
на размера на адвокатското възнаграждение. Нито делото, нито действието по
подаване на възражението се отличава с фактическа или правна сложност,
като самото възражение е бланкетно, въпреки лаконично развитите доводи в
него. Следва да бъде посочено, че възражение по чл. 414 от ГПК може да се
попълни лично от длъжника и така бланкетно да се възрази срещу издадената
заповед, като това би могло да му осигури достатъчна защита на този етап от
производството. Отбелязвайки това, съдът не може да пренебрегне
обстоятелството, че е била извършена някаква процесуална активност,
обусловила и ангажирането на адвокатска помощ. На основание § 1 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждението следва да се определи по
аналогия, изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият
съдебен състав приема, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
т. 5 от Наредбата, като се присъди адвокатското възнаграждение за безплатно
предоставената адвокатска защита в размер от 50,00 лева, доколкото не са
налице основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждение от
този. Молбата следва да бъде оставена без уважение в останалата част – за
претендирания хонорар над присъдения до пълния в размер на 900,00 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 14409/02.04.2024
г., постановено по ч.гр.д. № 26102 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 24
състав, в частта за разноските, като постановява следното:
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адвокат Н. К., АК - София, с личен номер
*********, с адрес: АДРЕС сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно предоставено на
длъжника адвокатско съдействие и помощ в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 126444/16.04.2024 г.,
подадена от адвокат Н. К., в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3