РЕШЕНИЕ
№ 11725
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110119525
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията на ответника за потребена
топлоенергия (ТЕ) за стопански нужди, с които суми ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца и за което е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и
лихви, както и присъждане на разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че между страните не е налице облигационно отношение (договор),
поради което претендира посочените суми при твърдения за неоснователно обогатяване.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира и разноски.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител оспорва предявените
искове по основание и размер, като излага твърдения, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия за процесния имот през исковия период, както и количеството, качеството
и начина на отчитане на доставената ТЕ. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие
на следните материалноправни предпоставки: количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и нейната стойност; потребяването от страна на ответника на
топлинната енергия, както и обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на
разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния период енергия.
Между страните няма спор, че за процесния имот и период не е налице писмен
договор за доставка на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди, какъвто е
предвиден в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо основателността на претенцията не се
основава на наличието на такъв договор, а на извъндоговорното отношение, възникващо от
1
обогатяването на определено лице със стойността на спестените разходи за заплащане на
доставената топлинна енергия.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, в това число нотариален акт за
продажба на недвижими .имот № 151, том IV, рег. № 20104, дело № 894 от 2000 г.
ответникът М. С. Д. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот.
Според цитираната по-горе разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, страни по
формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са предприятие (ищецът) от
една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от
ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.
136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който
следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето,
което ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на
топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор обаче е срочен, тъй като
съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите към процесния период ОУ на ищеца, договорите за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години.
Следователно лицето, което се обогатява неоснователно за сметка на
топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна енергия е това, което
е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа без да сключи или без да поднови
договора си за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. Това лице ползва
топлинната енергия за вече присъединения от него обект, без същевременно за него да
съществува договорно задължение за заплащане на нейната цена.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза се установява, че
за процесния търговски обект № 4 била разпределяна топлинна енергия само за сградна
инсталация. Експертът е уточнил, че в процесния търговски обект няма монтирани/свързани
радиатори, както и не е отчитан водомер за топла вода, като са начислявани суми за сградна
инсталация при отопляем обем на имота 124 куб.м.
Съдът намира, че по делото не е доказано, при доказателствена тежест принадлежаща
на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че в исковия период търговски обект
№ 4 е бил приобщен към сградната инсталация за отопление и подаване на топла вода,
поради което не е доказано ответникът да е потребил топлинна енергия, т.е. не е установено
обогатяване на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от **************, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: ********** срещу М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ************,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че срещу М. С. Д. дължи топлофикационното дружество сумата от 164,88
лева (сто шестдесет и четири лева и 88 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлосбден имот с аб. № 371453,
представляващ търговски обект № 4, находящ се в ********** за период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 26,57 лева (двадесет и шест лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.12.2019 г. до 11.04.2022 г., 18,84лева (осемнадесет лева и 84 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 3,84 лева (три лева и 84 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г., с които суми ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца и за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 20703 г. по описа на СРС,
124 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
- ***********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3