Р Е Ш Е Н И Е
№
262310 05.10.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V- ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 13 456 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод на искова молба, подадена от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД против П.В.В., с
която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер от 1931,52 лв. – главница по договор за кредит от ***** г., за която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 8636/2020 г.
по описа на РС- Пловдив, VI-
ти
гр. с-в.
Исковата молба е оставена без движение, като
са дадени указания на ищеца да посочи петитум,
съотвестващ на обстоятелствената част на исковата молба, като него посочи размер
на сумата, както и да посочи дали същата представлява главница, на каквото основание
е издадена заповедта или дали включва в себе си и други задължения по договора за
кредит. В срока е постъпила молба от ищеца, с която заявява петитум, като конкретизира,
че размерът на претендираната главница е 1 200 лв., а останалата част от претенциите
касае договорна лихва и допълнителен пакет
към Договора за кредит.
С влязло в сила на 03.04.2021 г. определение,
производството е частично прекратено по отношение на предявения иск с правно основание
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер от 1931,52 лв. – главница по договор за кредит от ***** г., за която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 8636/2020 г. по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в, по отношение на сумата от 731,52
лв., представляваща разлика между присъдената в заповедното производство главница
в размер от 1 931, 52 лв. и претендираната в настоящото производство главница в
размер от 1 200 лв., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 16.07.2020 г. до изплащането й. За сумата от 731,
52 лв. е обезсилена и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8636/2020 г. по описа на РС- Пловдив, VI- ти гр. с-в.
Предвид гореизложената хронология, то предмет на настоящото производство е предявен
от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД против П.В.В.,
иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 1 200 лв. – главница по
Договор за кредит № *****
от
***** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 8636/2020 г. по описа на РС-
Пловдив, VI- ти
гр. с-в.
Ищецът твърди, че на ***** г. в качеството на заемодател е сключил договор за
заем с ответника в качеството на заемател, по силата на който на последния е предоставена
сумата в размер от 1200 лв. Ответникът е следвало да върне предоставения
финансов ресурс чрез заплащане на 11 погасителни вноски в размер от по 220, 36 лв.
всяка, в срок до 20.10.2020 г. Твърди се,
че при просрочване на две или повече погасителни вноски, съгласно договора, кредиторът
може да обяви вземанията по догоовра за предсрочно изискуеми и да пристъпи към незабавното
им събиране по законоустановения ред. Посочва
се, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост чрез електронно съобщение. Депозирано е заявление за издаване на заповед
за изпълнение за дължимите по договора суми,
ведно със законна лихва, което е уважено и са присъдени разноски. Тъй като против
заповедта е депозирано възражение в срок, за ищеца е възникнал интерес от предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането.
Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и сторените
разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен
на ответника, който оспорва иска. Твърди, че не е сключвал процесния договор за
кредит и не е усвоявал суми по него. Сочи,
че между страните са налице облигационни отношения по повод предоставяне на „бързи
кредити“ по други договори, задълженията по които ответникът твърди, че е погасявал
винаги изцяло и предсрочно. Оспорва предсрочната изискуемост да е надлежно обявена
чрез връчване на уведомление. Твърди, че договорът за кредит е недействителен поради
противоречие с императивната норми на ЗПК,
като посочва изрично основания за недействителност, като нарушаване на разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 ЗПК – липса на общи условия, както и чл. 11, т. 9, т.10, т.11 и
т.12 ЗПК. Счита за нарушено правилото по чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед подробно изложените в отговора възражения
моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират
се сторените разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иска с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, то следва
при условията на пълно и главно доказване, ищецът- кредитор да установи
възникването по надлежен ред на заемно правоотношение, както и че договореният
финансов ресурс е предаден/ усвоен от ответника- заемател. В рамките на
настоящото производство, ищецът не установи, която и да е от горепосочените
материалноправни предпоставки. По делото фигурира Договор за кредит № ***** от *****г. и общи условия към него
( л. 5- 18), за който ищецът твърди да е сключен с ответника по реда на Закон
за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР). Ответникът обаче, своевременно
е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува
задължение да обследва този въпрос. Процесният договор за кредит е сключен от
разстояние и в него не фигурира положен
подпис (саморъчен или квалифициран електронен подпис), който по категоричен
начин би могъл да идентифицира лицето- заемател. Самият договор за кредит представлява
електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма- в конкретния случай текстови запис. Самият ел. документ е изявление
на конкретни лица, като за целите на настоящия процес, е ясен кредиторът, но следва
да се установи кое е лицето- потребител. В конкретния случай, липсва подпис на
потребителя, като последният е индивидуализиран в договора единствено като
„кредитополучател: *****“ ( л. 9 от делото- последна страница от договора за
кредит ). В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис
или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението
би получил категортичен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел.
подпис или неговият подвид- квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно
установена връзка между документа и неговия автор- доколкото по дефиниция тези видове
ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на
изявлението ( в тази насока, макар и произнесени
по вече преуредена нормативна уредба, са Решение № 70 от 19.02.2014г., пост. по
гр. дело № 868/ 2012г., по описа на IV- то Г.О. на ВКС и Определение № 169 от
06.04.2017г., пост. по ч.т.д. №672/ 2017г., по описа на ВКС, I- во Т.О.).
Предвид гореизложените съображения, при
изрично оспорване от страна на ответника, че процесният договор е сключен,
представянето само на копие от договора, което носи единствено подпис на
представител на кредитора, не е достатъчно да установи възникването на кредитно
правоотношение. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален
или квалифициран ел. подпис, то нужно е ищецът да установи връзката между
съответния генериран електронен документ и ответника. Това не бе сторено,
поради което искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал .1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва на това основание да бъде отхвърлен.
Допълнително, ищецът по делото не
ангажира каквито и да било доказателства, че претендираната от него главница в
размер от 1200 лв. е предадена, съответно усвоена от страна на ответника. С
доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът изрично е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за установяване на този правнорелевантен факт.
С това си действие съдът е изпълнил задълженията си да съдейства на страните за
изясняване на спора. След като ищецът бездейства и не е ангажирал съответни
информационни източници в насока установяване предаването на претендираната
парична сума, то съдът приема, че същата никога не е постъпвала в патримониума
на ответника.
Предвид гореизложеното, предявеният иск
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200 лв. - главница по Договор
за кредит № *****
от
***** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 8636/2020 г. по описа на РС-
Пловдив, VI- ти
гр. с-в., следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се поражда право да бъде възмезден за
сторените разноски. Същите са в размер от 200 лв. – адвокатско възнаграждение,
за реалното заплащане на което е представен и договор за правна защита и
съдействие ( л. 65 от делото ).
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ********* против П.В.В., ЕГН ********** иск с правно
основание 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с
който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200 лв. - главница по Договор
за кредит № *****
от
*****г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
****/ 17.07.2020г. по ч.гр.д. № 8636/ 2020 г.
по описа на РС- Пловдив, VI-
ти
гр. с-в.
ОСЪЖДА
„Би
Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ********* да
заплати на П.В.В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в
размер от 200 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ