МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 877 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2013г.
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение спрямо Г.Т.Е. и той е предаден на съд за извършено престъпление по
чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК, за това, че на 22.06.2012г. около 14:00 часа в
гр.Пловдив като длъжностно лице, съгласно чл.93 т.1 б.”б” от НК – „***” и
ръководител на екип, съгласно т.3.2. от Раздел Втори, Глава Трета - Процедури CIT от Стандартна оперативна процедура ДП 7-09 „Превоз на
пари и ценни пратки”, утвърдена от Изпълнителен директор на „***” ЕАД – София
на 03.10.2011г. и съгласно дневен график за 22.06.2012г. във фирма „***” ЕАД – София е присвоил от същата
фирма, чужди пари в особено големи размери, сумата от 550293,00 лева, 50000,00
евро с левова равностойност от 97791,50 лева, 35000 щадски долари с левова
равностойност от 54028,45 лева, собственост на „ПроКредит Банк (България)” АД - София, сумата от 240000,00 лева, 5000,00 евро с
левова равностойност от 9779,15 лева, 42000,00 щатски долара с левова
равностойност от 64834,14 лева, 2000,00 швейцарски франка с левова
равностойност от 3257,28 лева собственост на „Райфайзен банк (България)” ЕАД – София и сумата от 445000,00 лева, собственост на „Юробанк и
Еф Джи България” АД – София и 6075,00 лева, собстеност на „***” ЕАД – София,
или общо сумата от 1 471 058,52 лева, връчени му и поверени в това му
качество да ги пази, като длъжностното присвояване представлява особено тежък
случай
В съдебно заседание, проведено
на 31.07.13 год., подсъдимият направи волеизявление, с което призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане
производството по делото да се проведе при условията и реда на Глава 27 и по
точно - чл.371 т.2 и сл. от НПК.
Като установи, че така
направеното самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство писмени, веществени и гласни доказателства, съдът постанови
съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по
чл.371, т.2 и сл. от НПК, като на основание чл.372, ал.4 НПК с нарочно
определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си,
ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебното заседание
представителят на Окръжна прокуратура Пловдив заяви, че поддържа повдигнатото
обвинение и счита, че същото е доказано по несъмнен начин. Поиска подсъдимият
да бъде признат за виновен по визираната в обвинителния акт правна квалификация
и изрази становище, че съответното на извършеното от него престъпление е наказание
лишаване от свобода в максималния размер, предвиден от законодателя, а именно
20 години, тъй като „налагането на това
наказание ще е предупредително върху Е. и ще му се отнеме завинаги възможността
да върши други престъпления”. Представителят на държавното обвинение призова съда при определяне на
наказанието да отчете все пак смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подс.Е. обстоятелства. Пледира наред с основното наказание „лишаване от
свобода” в размер от 20 години, на подсъдимия да бъдат наложени и кумулативно
предвидените от законодателя наказания „конфискация” на цялото налично
имущество на подсъдимия, а именно един мотор, а на основание чл. 37, ал.1, т.7
да бъде лишен от правото да заема
длъжността *** за срок, който надхвърля с три години определеното наказание
лишаване от свобода.
Преди началото на съдебното следствие беше депозирано искане от името
на едно от ощетените в резултат от процесното престъпление юридически лица- „***”
ЕООД-София, правоприемник на „***” ЕАД-София, с което предявява граждански иск за
причинените му в резултат от процесното престъпление имуществени вреди.
Съдът прие за съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от
името на „***” ЕООД-София граждански иск само до размера на вредите, дължими на
деликтно основание, представляващи необезщетената част от отнетите с престъплението пари, собственост на дружеството в
размер на
182,25 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на инкриминираното събитие – 22.06.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата. Съдът прие, че въпросната сума, макар и не изрично
посочена в петитума на гражданския иск, се включва в една от претендираните
суми -тази в размер от 58 233, 67 лева, представляваща разликата между
изплатените от застрахователя и действително настъпилите за юридическото лице
имуществени вреди. Остави без разглеждане предявения граждански иск за
разликата от 182,25 лв. до пълния предявен размер, като прие, че останалите,
предявени от името на ощетеното юридическо лице суми, са претендирани не на
деликтно, а на договорно основание и същите не са предмет на повдигнатото на
подс.Е. обвинение. Съдът конституира като граждански ищец по делото „***” ЕООД
- гр. София /правоприемник на ощетеното юридическо лице „***” ЕАД/, с управител
Ю.Д.Д. .
До даване ход
на съдебното следствие от първоинстанционния съд така предявеният граждански
иск бе оттеглен от настоящото наказателно производство, като бяха направени
изрични синхронни волеизявления в тази насока от процесуалните представители на
дружеството и неговия управител Ю.Д..
Изложеното мотивира съда да отмени
протоколното си определение, с което бе приет за съвместно разглеждане с наказателния процес предявеният от „***” ЕООД - гр. София гражданския
иск и бе конституирано като граждански ищец ощетеното юридическо лице „***” ЕООД - гр. София.
Защитата на подсъдимия пледира, че в случая
не е налице вторият кумулативен елемент на престъплението по чл.203, ал.1, вр.
чл.201 от НК, а именно „особено тежкият случай”, позовавайки се на невисоката
степен на обществена опасност на дееца и моли съда да квалифицира процесното
деяние като такова, осъществяващо съставомерните елементи, визирани в чл.202 ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК. Алтернативно
се направи искане, съдът да определи наказанието на подсъдимия при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства или поне при балансиращи такива, в
рамките на приетата от ръководно-решаващия орган коректна правна квалификация.
Подс.Е. се призна за виновен по така предявеното му
обвинение, направи пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, във връзка с което бе проведено предварително изслушване без
участие на свидетелите и вещите лица. В хода на съдебните прения се присъедини изцяло
към изложеното от неговия защитник, а в последната си дума заяви, че съжалява
за стореното.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установена следната фактическа и правна обстановка:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.Т.Е. е роден на *** ***. Живее в същия
град. Той е българин, български гражданин. Със средно образование е. Бил
кадрови военнослужещ до 2006
г. Понастоящем не работи /същият е с МНО”Задържане под
стража” от досъдебното производство/. До момента на извършване на процесното
престъпление е работил като *** в едно от ощетените от инкриминираното деяние
юридически лица-„***” ЕАД – София. Същият е разведен, с едно дете. Не е осъждан
преди извършване на инкриминираното деяние. Единният му граждански номер е: **********.
Подс. Г.Е. бил кадрови военнослужещ в Българската армия за времето
от м.ноември ември 2006г.фирмата, в
която работел. за парични средства за
живато симата1999г. до м.септември 2006г. По време на службата си бил на
задгранични военни мисии през 2004г. и през 2005г. След уволнението си от
кадрова военна служба на няколко пъти започвал работа на различни места, като
последният му работодател било търговското дружество „***” ЕАД – София.
През 2007г. подс. Е. сключил
граждански брак с П.Л.К., от който имали едно дете – д. Е..
В края на 2008г. подс.Е. сключил
договор за банков кредит с „Райфайзен банк (България)” ЕАД – София, клон
Пловдив в
размер на 20795,68 евро, като вземането на банката било обезпечено с ипотека
върху недвижим имот-жилище, собственост на родителите му.
През м.април 2011г. Г.Е. се развел със съпругата си и
се преместил да живее при родителите си, като по това време подсъдимият управлявал и лек автомобил
„Опел –Кадет” с рег. №РВ***АС, собственост на баща му свид.Т.Е..
В началото на 2012г. подс.Е. решил
да започне работа във фирма „***” ЕАД –
София, клон гр.Пловдив. В края на м.януари 2012г. подал молба и бил одобрен
като ***. На
30.01.2012г. подс.Е. подписал от името на служител трудов договор с
работодателя търговското дружество „***”
ЕАД – София, клон гр.Пловдив. Длъжността, която заемал съгласно подписания договор
била „***/”.
При назначаването си подс.Е. бил запознат, както с
длъжностната си характеристика (л.12 т.4 от досъдебното производство), така и
със Стандартна оперативна процедура ДП 7-09 „Превоз на пари и ценни пратки”,
утвърдена от Изпълнителен директор на „***” ЕАД – София на 03.10.2011г. (л.99,
т.4 от досъдебното производство). Съгласно трудовия договор (л.7, т.4 от досъдебното
производство) основното му трудово
възнаграждание било определено на 1,61 лева на работен час, като било предвидено
и допълнително материално стимулиране 236 лева месечно.
По време на службата си подс.Е. основно изпълнявал
длъжността си като ***. Служебните му задължения във фирмата се състояли
основно в охрана на ценни пратки и товари и транспортирането им до различни
клиенти на фирма „***” ЕАД – София, в това число и три от четирите ощетени
юридически лица: „ПроКредит Банк (България)” АД – София, „Райфайзен банк (България)”
ЕАД – София и „Юробанк и Еф Джи България”
АД – София.
Според установената организация на работа във фирма „***” ЕАД – София, клон Пловдив заявките за превоз на
ценни пратки се получавали в клона на фирмата предишния ден. Същите се
обработвали от регионалния мениджър свид.Т.П., а в негово отсъствие-от
диспечера свид.П.К.. След това единият от двамата съставял график в два
екземпляра за работа на служителите за следващия ден и автомобилите на всеки
екип. Съгласно СИТ-процедурата екипите били определяни в състав от двама или от
трима служители. Единият от тях бил определян за *** (Първи служител –
превозващ пари и ценни пратки), а останалите двама като *** (Втори или/и Трети
служител - превозващ пари и ценни пратки). Последните приемали и получавали
пратките от съответните клиенти. В изключителни случаи, възникнали в процеса на
работа, *** също можел да извършва тези дейности. Съгласно процедурата СИТ ***
бил и ръководител на екипа (л.118 т.4 от досъдебното производство). Всяка сутрин
регионалният мениджър запознавал служителите с графика и давал копие от него на
всеки един екип. Към 08:00 часа определените екипи започвали да изпълняват
задълженията си. По време на работа приемането и получаването на ценни пратки
било оформяно в приемо-предавателни протоколи-описи, които били изготвяни в два
екземпляра. В края на работния ден всеки екип предавал протоколите на
регионалния мениджър и прибирали останалите пари в трезора на фирмата.
Дружеството-работодател на подс.Е. разполагало с няколко
товарни автомобили за извършването на превоз на пари и ценни пратки, един от
които бил марка "Фолксваген-Транспортер" 2,5 ТДИ с рег.№ СА *** РВ,
бял на цвят с обозначение по автомобила "***". Автомобилът имал три
помещения – шофьорска кабина, предкасово помещение и касово помещение.
Последното се намирало в задния отсек (фургона) на автомобила. В предкасово
помещение се влизало през плъзгаща се дясна странична врата. С оглед
сигурността и утвърдените процедури, служителят, след отварянето на тази врата
не можел да отвори вратата на касовия салон. Последната можело да бъде
отворена, едва след като се влезело в предкасовия салон и се затвори външната
врата. Едва тогава се отваряла вратата на касовото отделение. При излизането се
извършвали отново посочените действия в обратен ред - едва след заключването на
вратата на касовото отделение, можело да се отвори външната врата на автомобила
(вратата на предкасовото отделение). Последователността на отварянето на двете
врати ставало от шофьора (ръководителя на екип) по сигнал на другия охранител,
извършващ инкасовата дейност. Това ставало с бутон, намиращ се на предна лява
шофьорска врата. Независимо от усложнения режим на отваряне вратите на
автомобила, имало и специален /деблокиращ/ ключ, с помощта на който автомобилът
се привеждал в т.нар. „сервизен режим”. С този ключ можело да се блокира
въпросният бутон на предна лява шофьорска врата, като по този начин можело да бъдат
отворени всички врати на автомобила едновременно. Първоначално такъв ключ имало
единствено при регионалния мениджър, който имал правомощието да го предава на
шофьора само при аварийни или извънредни ситуаци, след което ключът се връщал.
Междувременно много от служителите във фирмата си набавили неправомерно
дубликати на въпросния деблокиращ ключ, които ползвали за улесняване на
работата си.
На 15.06.2012г. подс.Е. бил наказан за нарушение на
трудовите си задължения, тъй като по време на работа бил излязъл от автомобила,
когато това било забранено. Наказанието било лишаване от допълнително материално
стимулиране за м. май 2012г. в размер на 236 лева (л.90 т.4 от досъдебното
производство). Подс. Е. счел, че наказанието е несправедливо и се настроил
негативно към работодателя си. Същият дори споделял със свои приятели, че
заплащането му е много малко и рискът не си заслужавал. Междувременно подс.Е.
продължавал да изплаща заема си, чиито месечни вноски били в размер на 400
лева и да се грижи да детето си. Независимо
че за изплащането на кредита помощ оказвал и бащата на подсъдимия, който работел
извън Р България, паричните постъпления на Г.Е. не били достатъчни, за да може
същият да поддържа желания жизнен стандарт, и най-вече да си закупи собствено
жилище, за да може да живее отделно от своите родители.
Ядосан от наложеното му дисциплинарно наказание,
изразяващо се във финансова санкция, както и от непрекъснатия недостиг на
парични средства, подс.Е. решил да присвои голяма парична сума от тези, които
му били поверени да пази и превозва като служител на „***” ЕАД – София. За
целта съставил план, който започнал да изпълнява поетапно.
В процеса на работа подсъдимият решил да реализира
присвояването през м.юни 2012г. По това време колегата му свид. Т.М., който
често управлявал автомобил "Фолксваген-Транспортер" 2,5 ТДИ с рег.№
СА *** РВ бил в отпуск, поради което подсъдимият, който през този период често
бил определян за *** на този автомобил, преценил, че когато е с въпросния
автомобил може да реализира намисленото. Подс.Е. бил наясно, че за да бъдат
деблокирани всички врати на съответните отделения, трябвало да разполага с
деблокиращ ключ. За целта се обадил първоначално на колегата си Т.М. и поискал да
му даде своя деблокиращ ключа с мотив за по-бързо изпълнение на задълженията
си. Свид.Т.М. са обадил на регионалния мениджър свид.Т.П. и го уведомил за
молбата на Е.. Последният разрешил на М. да предостави собствения си деблокиращ
ключ на подсъдимия.
След като
се снабдил с деблокиращ ключ, подсъдимият пристъпил към следващата стъпка в
изпълнения на немисления план, като около 19-20.06.2012г. Г.Е. откарал
автомобила на баща си „Опел–Кадет” с рег. №РВ*** АС на ул.”Петрова нива”, в кв.”Кичук
Париж” в гр.Пловдив пред сграда №64 и в близост до офис на фирма „КИК СТИЛ”
ЕООД – Пловдив, където го паркирал. През следващите дни автомобилът бил видян
от свидетелите В.П. и К. Д., работещи във фирма
„КИК СТИЛ”. Подсъдимият паркирал там автомобила на баща си, тъй като мястото било в близост до
бул.”Н. Вапцаров”, а всяка седмица един от маршрутите, по които минавал по
време на работата бил по същия булевард. След това подс.Е. откарал и друго
неустановено по делото превозно средство в района на с.Хабрино, по пътя за хижа
„Родопски партизанин”. Върнал са в града и зачакал удобен момент, съвпадащ с
работен маршрут по бул. „Н. Вапцаров”.
Такъв момент се оказал работният ден на 22.06.2012г. В
този ден сутринта към 08:00 часа диспечерът П.К. определил в състава на един от
екипите подс.Е. – Първи *** и свид.М.Ю.– Втори ***, получаващи и приемащи
ценните пратки и им предал копие от изготвения предния ден график. За
изпълнение на задълженията им бил предоставен и товарен автомобил марка
"Фолксваген-Транспортер" 2,5 ТДИ с рег.№ СА *** РВ, бял на цвят с
обозначение по автомобила "***".
Съгласно т.3.2. от Раздел Втори, Глава Трета -
Процедури CIT от Стандартна оперативна
процедура ДП 7-09 „Превоз на пари и ценни пратки”, утвърдена от Изпълнителен
директор на „***” ЕАД – София на 03.10.2011г., подс. Е. бил и ръководител на
екип.
Маршрутът на 22.06.2012г. включвал движение и по бул.”Н.
Вапцаров” в гр. Пловдив, тъй като на екипа бил възложен и превоз на парични
суми към Магазин „Билла” в кв.”Кичук Париж”.
Към 08:10 часа управляваният от подс.Е. автомобил
марка "Фолксваген-Транспортер" 2,5 ТДИ с рег.№ СА *** РВ потеглил от
трезора на фирма „***” ЕАД – София, клон Пловдив, находящ се в гр.Пловдив,
ул.”Константин Стоилов” №2.
Около 13:30 часа екипът в състав подс.Е. и свид.М.Ю. ***,
в близост до бившето Кино „Тракия” и ул.”Петрова нива” в гр.Пловдив. По това
време в автомобила имало обща сума в пари в размер на 1 507640, 92 лева.
От тях сумата от 550293, 00 лева, 50000, 00 евро с левова равностойност от
97791, 50 лева, 35000 щадски долари с левова равностойност от 54028, 45 лева
били собственост на „ПроКредит Банк (България)” АД – София; сумата
от 240000, 00 лева, 5000, 00 евро с левова равностойност от 9779,15 лева,
42000,00 щатски долара с левова равностойност от 64834, 14 лева, 2000, 00
швейцарски франка с левова равностойност от 3257, 28 лева били собственост на „Райфайзен
банк (България)” ЕАД – София; сумата от 445000, 00 лева била собственост на
„Юробанк и Еф Джи България” АД – София;
сумите в размер на 6075, 00 лева, 7000, 00
британски паунда, с равностойност от 17024, 14 лева и 10000, 00 евро с
равностойност 19558, 30 лева били собственост на „***” ЕАД – София.
На кръстовището на бул.” Н. *** се намирало и заведние
за дюнери „При лямата”. Докато пътували по бул.”Н. Вапцаров”, с оглед
изпълнение на плана си подсъдимият дал на свид. Ю. 20 лева и го излъгал, че иска
да почерпи за това, че бил продал “Опел”-а си на добра цена. След разговора Е.
спрял специализирания автомобил до заведението за дюнери и обяснил на свид.Ю.,
че ще извърши маневра в някоя от уличките, докато вторият купувал храната. Без
да знае за действителното намерението на своя колега, свид. Ю. слязъл от автомобила
и отишъл до заведението.
В този момент подс.Е. привел в движение служебния автомобил
и навлязъл в улица „Петрова нива”. Там спрял автомобила с работещ двигател в
близост до паркирания „Опел Кадет” на баща си. С деблокиращия ключ отворил
едновременно всички врати на служебения автомобил, отворил и вратите на „Опел”-а
и влязъл в касовия салон на товарния автомобил. Започнал да прехвърля,
намиращите се там торби с ценни пратки, като ги товарил на задната седалка на
лекия автомобил. За броени минути успял да изпразни почти цялото касово
отделение, като по този начин подсъдимият Е. успял да вземе следните суми:
сумата от 550293,
00 лева, 50000, 00 евро с левова равностойност от 97791, 50 лева, 35000 щадски долари с левова равностойност от
54028, 45 лева, собственост на „ПроКредит Банк (България)” АД – София; сумата
от 240000, 00 лева, 5000, 00 евро с
левова равностойност от 9779, 15 лева, 42000, 00 щатски долара с левова равностойност от 64834, 14 лева, 2000, 00 швейцарски
франка с левова равностойност от 3257, 28 лева,
собственост на „Райфайзен банк (България)” ЕАД – София; сумата от
445000, 00 лева, собственост на „Юробанк и Еф Джи България” АД
– София; сумата
в размер на 6075,00 лева, собственост на „***” ЕАД – София, като общият размер
на присвоената сума възлизал на 1 471 058,52 лева.
В касовото отделение на автомобила останали единствено
два плика с пари, съдържащи съответно 7000, 00 британски паунда (3 пачки по
2000, 00 паунда и една пачка от 1000, 00 паунда) с левова равностойност 17024, 14
лева и 10000, 00 евро (две пачки по 5000, 00) с левова равностойност 19558, 30
лева.
След като натоварил присвоената сума в общ размер на 1 471 058,52
лева в автомобила на баща си, в около 14, 00 часа подс. Е. се качил в „Опел”-а,
привел го в движение и излязъл на бул.”Н. Вапцаров. Оттам се отправил в източна
посока и по околовръстно шосе на гр.Пловдив се отправил към с.Храбрино. На пътя
за хижа „Родопски партизанин” подс.Е. изоставил „Опел”-а, прибрал пликовете с
пари и напуснал местността заедно с присвоената парична сума, като се укривал
до 05.07.2012г., когато бил задържан. Същият бил обявен за
общодържавно и за международно издирване.
Междувременно, след като свид. Ю. купил дюнерите, застанал
да чака служебния автомобил на кръстовището на ул."Д.Талев" и
ул."Родосто". Тъй като управляваният от подс.Е. автомобил не се
появил, свид. Ю. ***, за да го търси. На ул."Петрова нива" до №64
видял изоставен инкасовия автомобил с работещ двигател, с отворени врати на
охраняемите отделения и констатирал липсата на по-голямата част от превозваните
парични суми. Веднага се обадил на диспечера свид.К., след което били уведомени и органите на МВР.
На мястото, където бил изоставен от подс.Е. служебния
инкасов автомобил марка „Фолксваген-Транспортер" рег.№СА***РЗ бил извършен
оглед на произшествие.
Трите банкови институции - „ПроКредит Банк (България)” АД - София, „Райфайзен банк (България)”
ЕАД – София и „Юробанк и Еф Джи България”
АД – София били обезщетени за причинените им в резултат от процесното
престъпление имуществени вреди, съгласно сключените между тях и фирма „***” ЕАД
– София договори (л.223-272 т.6 от досъдебното производство). По-голямата част
от причинените имуществени вреди били изплатени от застрахователното дружество
„Булстрад Виена иншурънс груп”, като общата сума изплатена от застрахователя
възлизала на 1 423 784, 51 лева и представлявала 97% от цялата
инкриминирана сума, съгласно сключения с дружеството „***” ЕАД – София договор.
Така изплатеното от застрахователя обезщетение не включвало лихви и неустойки,
които акцесорни задължения били покрити от дружеството работодател на подс.Е.-„***”
ЕАД – София договор.
Поради нуждата от специални знания относно фактите от предмета на
доказване в хода на наказателното производство са били назначавани експертизи:
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство ДНК експертиза (л.3-4,
т.3 от досъдебното производство) се установява, че за биологичните материали от
зъби на вилица /„Обект №1”/ бил определен ДНК профил на лице от мъжки пол. При
извършеното сравнително търсене в националната база данни профилът не е показал
сравнение с профил на лице или следа. Според експертното заключение за обтривка
от дръжка на вилица /„Обект №2”/ се определил смес на биологичен материал от
две или повече лица и отделен ДНК профил не можело да бъде отдиференциран.
Назначената в
хода на досъдебното производство втора
ДНК експертиза (л.12-14, т.3 от
досъдебното производство) приема, че
ДНК профилът Г.Т.Е. не съвпадал с ДНК профила, определен за вещественото доказателство,
изследвано в предходната ДНК експертиза като „Обект №1 - зъби на вилица”.
В хода на досъдебното производство са била назначени и
дактилоскопни експертизи за
изследване на иззетите при огледите на местопроизшествие дактилоскопни следи.
Според заключенията на проведените по
делото дактилоскопни експертизи, дактилоскопна следа №4, намерена на 22.06.2012г. при
огледа на микробус „Инкасо VW-Транспортер”
с рег № СА*** РВ на ул.”Петрова нива” №64, в гр.Пловдив /иззета от касата над
вратичката в касовото помещение/ била оставена от длан – лява ръка на Г.Т.Е. (л.20-23, т.3 от досъдебното производство) ; от иззетите
при оглед на л.а. „Опел Кадет” с рег. № РВ *** АС в землището на с.Храбрино
общо 12 бр. дактилископни следи само следи №4 (ляв показалец), №6 (ляв
безимен), №7 (ляв малък), №8 (ляв показалец) и №9 (ляв среден пръст) са била
годни за идентификация и са били оставени от Г.Т.Е. (л.26-27, т.3 от досъдебното производство).
В хода на досъдебното производство е била назначена и фототехническа
експертиза (л.35-41, т.3 от досъдебното производство), според
чието заключение компакт-диск CD-R с
надпис „Оffice 1 Superstore” – ВД 01193.1.
съдържал 1 файл с наименование Event20120622135954001. avi и върху него не били установени следи от манипулации /намеса
върху записаната информация. Установено е, че записаното изображение било
цветно, но със силно занижена цветност, с резолюция 320х240 пиксела,
компресирано с кодекс GEOX, без
вкопирани в кадър данни за дата и час. Изображението било регистрирано от една
стационарна камера, насочена към пътен участък. Данните за дата и часово време
можели да се определят от наименованията на файловете, записани във формат
ггггммддччммсс00№камера. Съгласно данните от наименованията на файловете същите
били регистрирани в интервала след 13:59:54 часа на 22.06.2012г.
Прегледът на съдържащия се върху диска видеофайл
установил, че в интервала 7-8 секунда камерата заснела преминаване на два леки
автомобила - тъмен л.а. с конфигурация комби, наподобяващ по външни белези на
марка Форд, модел Ескорт (~7 секунда), следван от тъмен лек автомобил,
конфигурация седан, наподобяващ по външни белези марка Опел, модел Кадет,
версия 1987г. Резолюцията на записаното изображение, гледната точка на камерата
и скоростта на преминаване полезрението на камерата не позволявали извличане на
информация за ДК№ на заснетите автомобили и пътуващите в тях.
От преминаващите автомобили били извлечени снимкови
кадри. Снимковите файлове били обработени и допълнително подобрени за
повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe
Photoshop CS6 и представени в изследователската част, подредени в хронологичен
ред.
Експертът приема, че дискът обект на експертизата
DVD-R Verbatim ВД-01193.2 съдържа 44 видеофайла, записани във формат AVI.
Констатирано е, че записаното изображение било цветно, без звук, с резолюция
320 х 240 пиксела, без вкопирани в кадър данни за дата и часово време.
Данните за дата и часово време можели да се определят
от наименованията на файловете, записани във формат ггггммддячммсс00№камера.
Съгласно данните от наименованията на файловете
файлът, посочен в задачите на експертизата EVENT 20120622134930001 avi бил регистриран в интервала 13:49:30 - 13:54:35ч.
на 22.06.2012 г. Прегледът на файла установил, че в записания интервал от
време, в посочения в задачите на експертизата период около 02 мин. 36 сек. от
записа е бил записан само един автомобил версия седан, с тъмен цвят. Резолюцията
на записаното изображение, гледната точка на камерата и скоростта на
преминаване в полезрението на камерата не позволявали извличане на информация
за ДК№ на заснетите автомобили и пътуващите в тях лица. По общи белези тъмният
автомобил наподобявал марка Опел, модел Кадет.
От преминаващия автомобил експертът е извлякъл
снимкови кадри, като снимковите файлове били обработени и допълнително
подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
изображения Adobe Photoshop CS6 и представени в изследователската част от
експертизата, подредени в хронологичен ред.
Според заключението на назначената в хода на
досъдебното производство одорологична експертиза (л.47 т.3 от досъдебното
производство), е установено сходство на иззетия мирисов материал от Г.Т.Е. с
мирисовите следи, иззети от местопрестъплението с протокол №0010559 - от предна
лява седалка и облегалка на лекия автомобил марка „Опел”.
*
На основание чл.373 ал.3 НПК, съдът приема изложената фактическа обстановка такава, каквато е посочена в
обвинителния акт, за точно отражение на действително случилото се по отношение
на събитията, свързани с извършеното от подс. Е. процесно престъпление.
В основата на този си извод съдът поставя направеното самопризнание от
страна на подсъдимия и подкрепящите го доказателствени материали, събрани и
проверени в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на
свидетелите: Н.П.П. /том 6, л.224/, Ю.Д.Д. /том 6, л.228/, Ж.Д.П. /том 6,
л.230/, Е.Д.Я. /том 6, л.231/, М.С.Ю. /том 2, л.38-45, 75-76/, Т.И.П. / том 2,
л.77-81, 87-89/, В.З.П. /том 2, 94-95/, К.Г. Д. / том 2, 96-97/, С.А.Ш. /том 2,
л.99/, В.П.П. / том 2, л.101-102/, Т.Г.Е. /том 2, л.113-115/, Г.С.Д. /том 2,
л.116, л.149/, П.Л.К. /том 2, л.118/, В.А.К. /том 2, л.119/, Г.А.Д. /том 2,
л.122/, П.С.П. / том 2, л.124/, П.Б.Б. /том 2, л.126/, П.И.К. / том 2, л.126/, М.В.К.
/том 2, л.129-130/, И.Г.М. / том 2, л.132-134/, И.Х.П. /том 2, л.135-136,
л.147/, С.Д.Б. /том 2, л.137-138/, Д.Т.Ч. /том 2, л.139-140/, К.Н.К. / том 2,
л.141/, Б.А.Н. / том 2, л.142/, Т.А.М. / том 2, л.143-144/, Д.А.С. / том 2,
л.145/, Ц. А.А. / том 2, л.146/, З.А.А. / том 2, л.148/, Р.З.К. /том 2, л.150/,
Т.С.Х. /том 2, л.151/, В.Т.Д. /том 2, л.152/, А.Н.Г. /том 2, л.153/, П.И.К. /
том 2, л.154-155/, Г.С.С. / том 2, л.156-157/, А.Н.А. /том 2, л.158/, А.Р.С.
/том 2, л.159/, Г.А.Т. /том 2, л.160/, заключенията на изготвените и приобщени
експертизи – ДНК експертизи /л.3-4,
т.3, л.12-14, т.3/, дактилоскопни
експертизи /л.20-23, 26-27, т.3/, фототехническа
експертиза /л.35-41, т.3/, одорологична експертиза /л.47 т.3/, справка съдимост,
характеристична справка /том 6, л.285/, трудов договор №8581 от 30.01.2012г. /л.7 т.4/, длъжностна характеристика /л.12 т.4/, Стандартна
оперативна процедура ДП 7-09 „Превоз на пари и ценни пратки” /л.99 т.4/, изисканите
от съдията-докладчик справки от Търговския регистър относно общия статус на
ощетените юридически лица, справка чрез Агенция по вписванията гр. Пловдив от Съдия
по вписванията относно всички вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидата на подсъдимия Г.Т.Е. на територията на ПРС, както и на територията на
цялата страна, справка от сектор КАТ при ОДМВР-Пловдив за регистрираните МПС на
името на подсъдимия Е., справка от ощетеното юридическо лице „***” ЕООД – гр.
София относно размера на изплатените от застрахователното дружество суми като
обезщетение за причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно
с приложените към нея заверени преписи от документи, веществените
доказателства, събрани на досъдебното производство и предявени на страните в
съдебно заседание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на така приетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Г.Т.Е. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК, за това, че на 22.06.2012 г. около 14:00 часа в гр.
Пловдив като длъжностно лице, съгласно чл.93 т.1 б.”б” от НК – „***” и
ръководител на екип, съгласно т.3.2. от Раздел Втори, Глава Трета - Процедури
CIT от Стандартна оперативна процедура ДП 7-09 „Превоз на пари и ценни пратки”,
утвърдена от Изпълнителен директор на „***” ЕАД – София на 03.10.2011г. и
съгласно дневен график за 22.06.2012 г. във фирма „***” ЕАД – София е присвоил чужди пари в особено големи размери,
сумата от 550293,00 лева, 50000,00 евро с левова равностойност от 97791,50
лева, 35000 щатски долари с левова равностойност от 54028,45 лева, собственост
на „ПроКредит Банк (България)” АД -
София, сумата от 240000,00 лева, 5000,00 евро с левова равностойност от 9779,15
лева, 42000,00 щатски долара с левова равностойност от 64834,14 лева, 2000,00
швейцарски франка с левова равностойност от 3257,28 лева собственост на „Райфайзен
банк (България)” ЕАД – София и сумата от 445000,00 лева, собственост на
„Юробанк и Еф Джи България” АД – София и 6075,00 лева, собственост на „***” ЕАД
– София, или общо сумата от 1 471 058,52 лева, връчени в това му
качество и поверени му да ги пази, като длъжностното присвояване представлява
особено тежък случай.
Налице са всички обективни и субективни признаци на
деянието. Подсъдимият Е. може да бъде субект на престъпление по чл.201 и сл. от НК, тъй като има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „Б”
от НК, като „***/” и ръководител на екип в фирма „***” ЕАД – София. По делото е представен трудовия договор на
подсъдимия, длъжностната характеристика, Процедури CIT от Стандартна оперативна
процедура ДП 7-09 „Превоз на пари и ценни пратки”, утвърдена от Изпълнителен
директор на „***” ЕАД – София на 03.10.2011г. и дневен график за 22.06.2012 г.
във фирма „***” ЕАД – София, от които
може да се направи точен и законосъобразен извод за това, че подсъдимият към
момента на извършване на процесното престъпление е притежавал специалното съставомерно
качество длъжностно лице.
Налице е и специалното съставомерно отношение между
подс.Е. и присвоеното имущество, тъй като същото е било у него по служба, т.е.
във връзка с осъществяване на неговите служебни задължения. Предметът на
престъплението-процесната парична сума от 1 471 058,52 лева му е
връчена именно в качеството му на длъжностно лице и поверена му да я пази. Съгласно
съществуващата съдебна практика в тази насока /Решение №339/1972г., І н.о./ кога работникът или
служителят има качеството на длъжностно лице, се определя от основната му
трудова функция и правата и задълженията, които има, а не от начина, по който
му е връчено или поверено общественото имущество за пазене и управление, или
пък от начина, по който се определя размерът на трудовото му възнаграждение. Според ТР№73/74г., т.5, не е необходимо връчването или поверяването на
имуществото да е станало с формален писмен акт, достатъчно е длъжностното лице
да е встъпило в изпълнение на функциите си по пазене на имуществото.
На следващо място, реализирано е и изпълнителното
деяние, изразяващо се в присвояването на предмета. Имуществото в конкретния
случай – процесната парична сума в общ размер от 1 471 058,52 лева,
предмет на обвинението, които подсъдимият е получил, е напуснала патримониума
на пострадалите юридически лица, преминавайки в личния патримониум на подс.Е..
Настъпил е и
престъпният резултат, който се изчерпва не само в безвъзмездното и
невъзстановимо лишаване на собствениците от вещите -предмет на престъплението,
но и с облагодетелстването с тях на дееца.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е желаел.
Стойността на присвоените от подсъдимия Е. парични
суми възлиза на 1 471 058,52 лева, които покриват критерия за
„особено големи размери”, тъй като са многократно над размера на 140 пъти
установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на
процесното престъпление. Изцяло в същия
смисъл е и константната практика на ВКС на РБ, а именно Тълкувателно решение
№1/30.10.1998 г. по тълк. дело № 1/98 г. на ОСНК на ВКС на РБ, според
което при определяне квалифициращите
признаци “големи размери” и “особено големи размери” за различните видове
престъпления, ако друго не е посочено в закона критерият е паричната
равностойност на предмета на престъплението, което надхвърля 70, съответно 140
пъти установената в страната минимална работна заплата. Съобразно Постановление
№300 на МС от 10.11.2011 г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната,
считано от 01.05.2012 г. размерът на МРЗ за страната възлиза на 290 лв. Налага
се категоричният извод, че размерът на присвоената сума многократно надхвърля
установените критерии за понятието “особено големи размери”.
Деянието представлява и „особено тежък
случай” по смисъла на чл.93, т.8 от НК, с оглед настъпилите вредни последици и
другите отегчаващи обстоятелства – изключително високия размер на присвоените
пари, които многократно надвишават установените размери, квалифициращи деянието
като присвояване в “особено големи размери”. Съгласно ППВС №9/1975г. при квалифициране на
престъпленията като такива, извършени при
условията на „особено тежък случай” трябва да се има пред вид преди всичко паричната
равностойност на предмета на присвояването.
На следващо място, при преценка
наличието на „особено тежък случай”, съдът отчете и начина на извършване на
престъплението , а именно предварително планирано, подготвяно и добре обмислено.
Тези обстоятелства разкриват
изключително високата степен на обществена опасност на деянието и обосновават
изключителната тежест на случая. Според съдебната практика на ВКС, споделяна и
от настоящия състав /Решение №1/15.01.2009г., по к.н.д.№714/2008г., І н.о./, особено тежкият случай
може да е налице не само когато и деянието и дееца се отличават с изключително
висока обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената опасност само
на деянието или само на дееца. В
конкретния случай съдът прецени, че изключително висока е
обществена
опасност на деянието, като не сподели
становището на защитата досежно субсумирането на деянието в по-лека правна
квалификация, а именно по чл.202, ал.2, т.1 от НК.
Що се касае
до преобладаващо позитивните данни за личността на виновния в случая, съдът ги третира като
смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Или от доказателствата по съвкупност се
разкриват признаците на „особено тежък случай” предвид, че е налице
изключително висока степен на обществената опасност на деянието, различна от
обикновения случай на това престъпление.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимия съдът изходи от общите
разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието
съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответните специални
разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.203, ал.1, вр. чл.201 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода от 10 до 20
години”. Съобразно императивната разпоредба на чл.203, ал.2 от НК, съдът
постановява “конфискация” на цялото или на част от имуществото на виновния и го
лишава от правата му по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.
Съдебното производство
протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2
от НПК, като подс.Е. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт и в тази насока направи самопризнания.
Предвид изложеното и
съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК съдът е длъжен
да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като ал.1 на същата
разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното
наказание следва да се намали с 1/3.
В случая съдът отчете като смекчаващи отговорността на подс.Е. обстоятелства:
чистото му съдебно минало, неговите добри характеристични данни, постоянната му
трудова ангажираност преди извършване на процесното престъпление /включително и
като кадрови военнослужещ в Българската армия, през който период е бил и на
задгранични военни мисии през 2004г. и 2005г./, семейната му ангажираност
/независимо, че е разведен, същият е полагал постоянни грижи за малолетната си
дъщеря/, изразеното от него съжаление за извършеното деяние. Съдът отчет, но с
по-малка тежест от предходните, като смекчаващи отговорността на подс.Е.
обстоятелства и неговото затруднено финансово състояние, съществуващите
пропуски в работата на дружеството - работодател /снабдяването на служители с
деблокиращ ключ, в противовес с утвърдените правила/, както и възстановяването
на по-голямата част от причинените в резултат от процесното престъпление вреди
от застрахователното дружество и дружеството работодател. При преценка на
последните обстоятелства съдът прецени, че все пак в условия на финансова криза
преобладаващата част от българското население се намира в затруднено финансово
състояние, а по отношение на обстоятелството относно възстановяване на
процесните вреди отчете, че това е сторено все пак, без какъвто и да е принос
от страна на подс.Е.. Обществената
опасност на подсъдимия като личност не е висока поради изложеното.
Съдът не третира
направеното самопризнание на подс.Е. като допълнително смекчаващо отговорността
му обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло
на обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно
производство.
Отегчаващите отговорността обстоятелства по преценка на съда са обстоятелството, че за
конкретния ден подс.Е. е бил ръководител на екипа и като такъв е следвало да
координира и напътства и дейността на своя колега, както и фактът, че подс.Е. е
присвоил суми, които в по-голямата си част са били чужди за патримониума на
дружеството работодател. Последното обстоятелство от своя страна е довело до
задължението на „***” ЕАД – София да възстановява част от имуществените вреди
към своите съконтрагенти, съгласно клаузите на съществуващите между тях
договорни отношения. В хода на производството по делото обаче не са събрани
доказателства деянието на подс.Е. да е засегнало икономическия стабилитет на
ощетеното търговско дружество-работодател „***” ЕАД – София, както и да е бил
накърнен неговия авторитет пред настоящите му и потенциални съконтрагенти.
Категорично следва от отегчаващите обстоятелства да се
изключат квалифициращите обстоятелства, които са елемент от фактическия състав
на престъплението по чл.203 ал.1 от НК, респективно тези, които са обосновали
преценката на съда за наличие на „длъжностно присвояване, представляващо
особено тежък случай”. В този контекст съдът не третира като отегчаващи
отговорността на подс.Е. обстоятелства особено големия размер на присвоените
суми, многократно надхвърлящ установения критерий за „особено големи размери”,
както и начинът на извършване на процесното престъпление, който също е
обосновал извода на съда за наличие на втория кумулативен квалифициращ елемент
от състава /”особено тежкия случай”/ .
Предвид изложеното, съдът намира,
че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54, ал.1 и ал.2 от НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което наказание
следва да бъде „лишаване от свобода“ в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ. С оглед разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК,
така определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде
намален с 1/3, като окончателният размер на наказанието „лишаване от
свобода“ следва да се счита в размер на ОСЕМ ГОДИНИ. Съдът прие, че този размер съответства напълно на
целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг
начин.
Така определеното и наложено на подсъдимия Г.Т.Е. наказание в размер на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съдът
определи на основание чл.61 т.2 вр. с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от „ЗАКРИТ” тип.
С оглед гореизложените аргументи и на цялостно
установената по делото фактическа обстановка, съдът наложи и императивно
визираното в чл. 203, ал.2, предл. първо
от НК кумулативно наказание “КОНФИСКАЦИЯ”,
като с оглед стойността на предмета на престъплението и начина на неговото
извършване съдът постанови “конфискация” на следното имущество на подсъдимия Г.Т.Е.
/със снета по делото самоличност/, а именно мотопед „МБК Бостер 50” с рег. № РВ
*** М, с рама № ***, двигател № ***. Въпросното имущество се явява и
единственото установеното по делото имущество, собственост на подс.Е..
На основание чл.
203, ал.2, предл. второ, вр. чл. 37, ал.1, т.6 от НК, съдът ЛИШИ подсъдимия Г.Т.Е. /със снета по
делото самоличност/ от право да заема
определена длъжност – материално отговорна длъжност за срок от ЕДИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.
203, ал.2, предл. второ, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, съдът ЛИШИ подсъдимия Г.Т.Е. /със снета по
делото самоличност/ от право да
упражнява определена дейност – охранителна дейност на пари и ценни пратки за
срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.59, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК, съдът постанови при изпълнение на наложеното
на подсъдимия Г.Т.Е. наказание в размер на ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият Г.Т.Е. е бил задържан
по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 05.07.2012 г. до 08.07.2012 г. /общо три
дни/ и времето, през което по отношения на него е била взета МНО „задържане под
стража”, а именно считано от 08.07.2012 г.
до влизане на присъдата в законна сила, като един задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Представените
като веществени доказателства по делото - 1бр. черна подложка; 1 бр. черен мъжки панталон с
колан; 1бр.мъжка тениска с къс ръкав с обозначения "Г4С" на латиница;
1бр. бяла пластмасова кутия със син капак; 1 бр. вилица; 3 бр. ключове от сребрист метал обхванати
от червен на цвят пластмасов ключодържател; 1бр. секретен ключ
с обозначение „А 103”
и 1 бр. червена пластмасова пломба с надпис
„Grup 4 secuаr” и номер 50000178, прикрепени към метална халка; 5 бр.
ключове от сребрист метал, секретни, прикрепени за две халки; 1бр. торбичка,
полиетиленова, жълта на цвят, с надпис "Billa"; 1бр. торбичка,
полиетиленова, бяла на цвят, с надпис "Mr.Bricolage”; 1бр. карта с надпис
АО470, Reset Alarm VDM; бяло листче с разграфени редове с изписан в горната
част ръкописен текст, а в долната част с изписани две имена „*** и „М.”; 2 бр.
найлонови плика с надпис G4S /том І, лист 93-94 от ДП/, съдът постанови ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в законна сила.
Находящите се по делото оптични носители, както следва
1 бр. оптичен носител, изпратен от „Космо България Мобайл” ЕАД – София /находящ
се в том VІ към лист 5 от ДП/, 1 бр. оптичен носител, изпратен от „БТК” АД
/находящ се в том VІ, към лист 6 от ДП/, 1 бр. оптичен носител, изпратен от
„Мобилтел” ЕАД – София /находящ се в том VІ към лист 207 от ДП/, 2 бр. оптични
носители, приложени към фото-техническата експертиза /находящи се в том ІІІ,
лист 44 от ДП/, както и 2 бр. оптични носители относно проведен следствен
експеримент /находящи се в том ІІ, лист 229 и лист 230/, съдът постанови ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО.
Приложените по делото като веществени доказателства
писмени документи - оригинално копие-извлечение от действащия регулационен план
/находящи се в том ІІІ, лист 90 от ДП/; приемо-предавателни протоколи /находящи
се в том ІІ, лист от 83-86 от ДП/, както и находящите се на в том І, лист 19 до
92 от ДП документи /дневен план график, дневен отчет за 22.06.2012 г., дневен
баланс на автомобил, справка за изминати километри, заредено и изразходено
гориво, отчет за дежурство, указания, списък на служителите, оторизирани да
приемат, предават и транспортират ценни пратки, кодова таблица, таблица относно
установяване на постоянни лимити при преноса и превоза на пари и ценни пратки,
таблица с отразени данни за изпращач, получател, краен час на получаване от
изпращача и краен час на доставка до получателя, документи за приемане и
предаване на ценни пратки, приемо-предавателни протоколи, актове за ценни
пратки с бордеро и протоколи за зареждане на АТМ, съдът постанови ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия Г.Т.Е. /със снета по
делото самоличност/ да заплати
по сметка на ПОС, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 822,13 лв.
/осемстотин двадесет и два лева и тринадесет ст./ - направени по делото
разноски.
При горните съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: