МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 651 / 2019
год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимите:
Х.М.И., ЕГН **********, роден на
*** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ученик,
в това, че на 29.07.2018 г. в
гр.Русе като непълнолетeн, но след
като
разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - 1 мобилен
телефон „Samsung Galaxy S7 32 GB Black“ с ИМЕЙ 357350071923229, ведно със
СИМ-карта към „Теленор“, всичко на обща стойност 285 лева, от владението на В.К.Т.
***, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198, ал.1 вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК и
И.М.И., ЕГН **********, роден на
*** ***, български гражданин, с основно образование, работи, неженен, неосъждан,
в това, че на 08.08.2018г. в гр.Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена
движима вещ: мобилен телефон „Samsung Galaxy S7 32 GB Black“ с ИМЕЙ
357350071923229, ведно със СИМ-карта към „Теленор“, всичко на обща стойност 285
лева, собственост на В.К.Т. ***, за която знаел, че е придобита от другиго – Х.М.И.
чрез престъпление грабеж - престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и счита, че подсъдимите следва да бъдат
признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да им бъде наложено справедливо
наказание лишаване от свобода, което да се отложи за определен изпитателен срок.
По делото е предявен и
приет за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск от В.К.Т.
срещу двамата подсъдими солидарно с претенция за сумата от 285 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от грабежа имуществени вреди. В хода
на съдебните прения гражданският ищец поддържа иска си и моли съда да го уважи
в пълен размер.
Подсъдимите
Х.И. и И.И. признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният
защитник, моли съда при определяне на наказанията на двамата подсъдими да отчете
всички смекчаващи вината обстоятелства. Пледира да им бъде наложено наказание лишаване
от свобода с приложението на института на условното осъждане.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 28.07.2018г. вечерта подс.Х. И. бил със
свид.К.Ф. и свид.М. Г. пред дома на последния, като разговаряли и слушали
музика. В периода около 21:00 ч. – 22:00 ч. решили да си купят бира от м-н “Пацони“,
след което да я изпият в ЦДГ „Русалка“-Русе. Впоследствие решили да отидат да
си закупят още бира. Така по пътя към магазина минали покрай блок “Голям
Богдан“, в който живеел свид.М. Т.. Пред посочения блок срещнали свид. Т. в
компанията на свид. В.Т., които пиели бира на пейка. Тъй като свид. К. Ф., М. Г.
и подс. Х.И. също искали да пият бира, всички се отправили към денонощния
магазин намиращ се в к-с „ДАНЦ“, който се
оказал затворен. Така се отправили към денонощния магазин до кръстовището на
бул. „Липник“, от където закупили бира, сладки и семки. Подс.Х.И. видял, че свид.В.Т.
имал в себе си мобилен телефон “Samsung Galaxy S7 32 GB
Black”,
който
харесал и решил, че ще го отнеме същата вечер. Всички заедно се отправили към ЦДГ
„Русалка“-Русе, където пушили цигари, пили бира и ползвали мобилните си
телефони. Към 02:00 ч. решили да се прибират. Свид.К. Ф. тръгнал да изпрати свид.В.Т.,
тъй като бил пил повече, но като наближили блока го оставил да се прибира сам. Подс.
Х.И. знаел къде живее свид.В.Т.. Придвижил се до входа на блока му и там
изчакал пострадалия между паркирани в близост автомобили. Увил на главата си и
през лицето сиво-червена кърпа, за да не бъде разпознат от свид. Т.. Когато
видял, че свид. В.Т. бил пред входа, подс. Х.И. го приближил и ударил с юмрук в
лицето, след което му направил подсечка. Свид.В.Т. паднал на земята и тогава
подс.Хр.И. му нанесъл още няколко юмрука в лицето и няколко удара и ритници в
областта на гърдите, като му повтарял да даде всичко което има. През това време
от джоба на свид. В.Т. изпаднал мобилния телефон. Подсъдимият го взел и избягал
от местопрестъплението. Постр. В.Т. се прибрал и съобщил на родителите си за
случилото се, като баща му подал сигнал на 112. Пристигналият автопатрул заедно
със свид. В.Т. обиколили квартала, като спирали различни лица, но без резултат.
Малко по-късно подс. Х.И. се прибрал в дома си. На следващия ден дал на брат си
подс.И.И. телефона, с молба да го декодира и междувременно му разказал как го е
отнел от свид. В.Т.. Подс.И.И. се опитал да декодира телефона, но не успял.
Впоследствие на 08.08.2018г. той заложил телефона в заложна къща „Ес Ел Джи
Груп“ЕООД-Русе за сумата от 35лв., като умишлено не отишъл да го откупи. Когато
подс. Х.И. попитал за мобилния телефон, подс. И.И. го информирал, че апарата
бил продаден в заложна къща, а парите
бил похарчил.
Съдът приема
изложената фактическа обстановка, като
се позовава на
направените самопризнания от
подсъдимите и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
ги подкрепят, чрез показанията на свидетелите В.К. Т., К. Х. Т.,
М.Ц. Г., К. И. Ф., Ц. И. Ц., С. П. Т., М. Т.Т., СЦИ
експертиза, графологическа експертиза, заложен билет № 5033/08.08.2018г.,
справки за съдимост, характеристична справка, справки от мобилни оператори,
писма, протоколи за доброволно предаване, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и автобиографични справки.
От всички тях се установява извършеното деяние и участието на подсъдимите
в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и всички
други обстоятелства имащи значение за отговорността им.
Така например самопризнанието на подсъдимия Х.И. се потвърждава категорично от показанията на свид.
В.Т. и обясненията на подс.И.И.. Пострадалият депозира показания, в които
последователно описва как подсъдимия е употребил сила и в резултат на нея му
отнел мобилния телефон марка „Samsung Galaxy S7 32 GB Black„ с IMEI 357350071923229. Подс.И.И. дава обяснения, че
процесният телефон е донесен от брат му Х.И., който му е заявил, че го е
придобил чрез престъпление.
Самопризнанието на подсъдимия И.И. се потвърждава от обясненията на подс.
Х.И., който сочи, че е разяснил на брат си И. престъпния начин, по който е
придобил телефона. Обясненията на И.И. се подкрепят и от заложен билет № 5033, декларация,
разписка за продажба № 4944, уведомление за продажба на заложена вещ. От тях се
установява, че на 08.08.2018г подс. И.И. е продал инкриминираната вещ на заложна
къща„Ес Ел Джи Груп“ ЕООД.
Признанията на двамата подсъдими се подкрепят и от показанията на св.
Цветелин Цонев, от които е видно, че във връзка с изпълнение на служебните му
задължения като Разузнавач във Второ РПУ МВР-гр. Русе е извършил оперативни действия
за установяване авторството на грабежа, при което е провел беседи с подсъдимите
и те признали участието си в деянията.
Изложеното се допълва от показанията на свидетелите М. Ц. Г., К. И. Ф., и
М. Т.Т., които описват в подробности как е преминала вечерта, в която е
извършено деянието, както и техните действия преди прибирането им и
осъществяването на деянието от подс. Х.И..
От показанията на свид.К. Т. става ясно, че той пръв е придобил
наблюдения относно извършеното престъпно посегателство над сина му свид.В.Т.,
който му е разказал какво се случило,
както и че е подал сигнал до полицията за извършения грабеж.
От изисканите справки от мобилните оператори се установява, че
инкриминираният мобилен телефонен апарат „Samsung Galaxy S7 32 GB Black“ с
IMEI: 357350071923229 е бил регистриран към мобилния оператор „А1 България“ в
периода 18:14 ч. на 29.07.2018 г. до 11:37 ч. на 07.08.2018г. само за интернет
услуги със СИМ- карта с № **********. Абонат на този номер бил свид. С. П. Т. ***,
от чиито показания се установява, че е баща на подсъдимите.
От назначена СЦИ експертиза се
установява, че стойността на мобилния телефон марка „Samsung Galaxy S7 32 GB
Black“, възлиза на 285.00 лв.
От изготвената графологическа експертиза става ясно, че подписа за
заемател, декларатор и ръкописното изписване на „И.И.“ в Заложен билет № 5033 /
08.08.2018г. и в декларация към него, на заложна къща „Ес Ел Джи Груп“ ЕООД са
изпълнени от подс. И.И..
Според справката за съдимост на подсъдимият Х.М.И., същият е неосъждан. Съгласно
характеристичната му справка този подсъдим се водел на учет в ДПС от
20.03.2018г., за извършена кражба на желязо от цех, кражба на вещи от вилен
имот, кражба на джанти за лек автомобил и строителни материали.
Подсъдимият И.М.И. е осъждан веднъж, като непълнолетен по НОХД № 1938 / 2011
г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“, изтърпяно на
30.09.2012 г.
От всички
доказателства се налагат следните правни изводи:
1. От обективна страна подсъдимият Х.М.И. *** като непълнолетен, но след
като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи - 1 мобилен телефон „Samsung Galaxy S7
32 GB Black“ с ИМЕЙ 357350071923229, ведно със СИМ-карта към „Теленор“, всичко
на обща стойност 285 лева, от владението на В.К.Т. ***, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл. Макар и непълнолетен, подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Осъзнавал е общественоопасните последици, които
деянието причинява в обективната действителност. Независимо от това действал
искайки и насочвайки усилията си към извършване на деянието и настъпването на
негативните последици от него. Съзнавал е, че вещта се
намира във владението на другиго, че тя е чужда, владелецът не е съгласен тя да
му бъде отнета и че това несъгласие преодолява чрез упражнената принуда. Подсъдимият
е действал е с намерение противозаконно да
присвои вещите, да установи фактическата власт над тях, целял
установяването на тази власт, като след деянието е желаел да се разпорежда с
тях в свой интерес.
С оглед
изложеното съдът счита, че подсъдимият Х.И. следва да бъде признат за виновен
по обвинението на РРП.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия Х.И., съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания,
чистото съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното престъпление и обстоятелството,
че е ученик. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази,
че съдебното производство протече по реда на Глава 27 от НПК - съкратено
съдебно следствие.
Въз основа на
тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения, съдът наложи на подс. Х.И.
на основание чл. 198, ал.1 вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК, чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК наказание лишаване от
свобода за срок от осемнадесет месеца, което редуцира с 1/3, а именно на дванадесет
месеца.
Намаленото наказание „Лишаване от
свобода” за срок от дванадесет месеца не следва да се търпи ефективно, тъй като
за поправянето на този подсъдим не се налага изолирането му от обществото. Поради това на основание чл.69, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на наложеното му наказание „Лишаване от свобода” за
срок от дванадесет месеца за изпитателен срок от три години.
Възпитателна
работа с подсъдимия Х.М.И. следва да се възложи на началника на РУП по местоживеенето
му.
2. От обективна
страна подсъдимият И.М.И. ***, с цел да набави за себе си имотна облага,
спомогнал да бъде отчуждена движима вещ: мобилен телефон „Samsung Galaxy S7 32
GB Black“ с ИМЕЙ 357350071923229, ведно със СИМ-карта към „Теленор“, всичко на
обща стойност 285 лева, собственост на В.К.Т. ***, за която знаел, че е
придобита от другиго – Х.М.И. чрез престъпление - грабеж.
От субективна страна подс.И.И. извършил
престъплението при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
те да настъпят. Налице е знание, че телефонът е бил предмет на престъпление. И.И.
бил наясно с противоправността на престъпното деяние, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици и резултат. Налице е и специалната цел да си
набави имотна облага.
С оглед
изложеното съдът счита, че подсъдимият И.М.И. следва да бъде признат за виновен
по обвинението на РРП.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия И.И. съдът отчете,
като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания,
младата му възраст, изградените трудови навици и изразеното съжаление за
извършеното престъпление. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се отчетоха.
При определяне вида и размера на наказанието, които следва да се наложи на този
подсъдим следва да се има предвид, че делото се разгледа по реда на Глава 27 от
НПК. Въз основа на тези обстоятелства и на
основание чл.
215, ал.1 от НК вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК,
съдът наложи на подс.И.И. наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет
месеца, което намали с една трета, а именно на десет месеца. На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода” за срок от десет месеца за изпитателен срок от три години,
тъй като счете, че за поправянето на този подсъдим, не се налага то да се търпи
ефективно.
Възпитателна
работа с подсъдимия И.М.И. следва да се възложи на началника на РУП по
местоживеенето му.
Относно
предявения граждански иск.
В.К.Т. е
предявил срещу подсъдимите граждански иск, с който претендира солидарно
обезщетение на нанесените му материални щети в размер на 285 лв. По делото е доказано наличието на
противоправно деяние от страна на подсъдимия Х.И., от което като пряка и
непосредствена последица били причинени имуществени вреди на свид. В.Т.. При
така установеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на пострадалия да претендира обезщетение за
имуществени вреди. Съдът приема, че претендираното паричното обезщетение следва
да бъде уважено в пълен размер, което подсъдимия Х.И. следва да заплати. Тъй
като подс.И.И. не е участвал в деянието по отнемане на инкриминираната вещ,
същият не следва да заплаща обезщетение на Т., поради което съдът отхвърли иска
в тази му част, като неоснователен.
Същевременно
подсъдимият Х.М.И., следва да заплати по
сметка на РРС д.т. от 50 лева върху уважения размер на гражданският иск,
предявен от В.Т..
При този изход
на делото всеки от подсъдимите следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе, сумата
от 81,24 лв., представляваща по 1/2 от направените по досъдебното производство
разноски.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: