Р Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 29.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд
в публично съдебно заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря
Валентина Колева, като разгледа докладваното от съдия
ЙОРДАНОВ гр.д. № 962 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
в настоящото производство И.Г.Г., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. М.П.М. *** е депозирал на 10.07.2019 г. искова молба
с вх. № 3511 в Районен съд – Нова Загора против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер” №
87, представлявано от С.С. П. и К.Д. К. с цена на иска 10000.00 лв., като
частичен от 20000.00 лв.
С
нея ищецът твърди, че на 19.10.2017 г., управляваният от него мотоциклет „Хонда ЦБР 125СС” с ДКН СН0214К
е бил ударен от навлезлия в лентата му за движение лек автомобил „Опел Вектра”
с ДКН № СН8452НН, управляван от Д. В. Н. с ЕГН **********.
Посочва,
че за възникналото ПТП било образувано ДП № 306-ЗМ-726/2017 г. по описа на РУ -
Нова Загора, приключило с внесено от РП - Нова Загора в PC - Нова Загора Предложение за освобождаване на обвиняемия Н. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, по реда на
чл.375 от НПК.
Срещу
обв. Д. В. Н. било образувано АНХД № 230/2018 г. по описа на PC - Нова Загора, приключило с Решение № 127/19.04. 2018 г., с което
съдът го признал за виновен за това, че на 19.10.2017 г. в гр.Нова Загора, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „Опел
Вектра” с peг.№ СН8452НН, нарушил правилата на движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП- „участниците в движението съобразяват своето поведение...пътните
знаци...”, а именно пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство” и по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна
повреда на И.Г.Г. ЕГН ********** ***, изразяваща се в контузия на дясната
раменна област с клинични и рентгенологични данни за пълно изкълчване
/луксация/ на раменната става, което причинило трайно затрудняване движенията
на десния горен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1500.00
лева.
Сочи
се, че към датата на ПТП-то причинилият вредите автомобил е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „БУЛ ИНС” АД, за
времето от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г., с № на полица BG/02/117001610415.
Настъпилото
застрахователно събитие било заведено под номер на щетата **********.
Твърди
се, че вследствие на ПТП-то ищецът получил средна телесна повреда - контузия в
областта на дясната раменна става с клинични и ренгенологични данни за луксация
и множество леки телесни повреди - контузия на главата с данни за сътресение на
мозъка, контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб, контузия в областта на
дясната тазобедрена става с изразена палпаторна и функционална болезненост,
контузия на дясната ръка с наличие на разкъсно - контузна рана, охлузвания на
кожата в областта на гърба и лявата предмишница, отчупване на режещия ръб на
короната на зъб 43 с дебелина на фрагмента 1 мм. Твърди се също, че
възстановителният процес бил продължителен, болезнен, пострадалият не можел да
се обслужва сам и не бил в състояние да посещава учебни занятия.
Посочва
се, че до датата на исковата молба водачът на лекия автомобил „Опел Вектра” не
бил обезщетил ищеца за нанесените му неимуществени и имуществени вреди.
Сочи
се, че съгласно разпоредбата на чл.493 от КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” покрива отговорността
на застрахования за причинени на трети лица вреди, вследствие използването на
МПС по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива вредите,
причинени на чуждо имущество, лихви и съдебни разноски.
Навежда,
че съгласно разпоредбата на чл.478 от КЗ, ищеца притежава качеството на
„увредено лице” и има право да поиска му бъде заплатено обезщетение за
причинените му вреди от МПС, управлявано от застрахования при ответника Д.В. Н.
Сочи
също, че съгласно разпоредбата на чл.498 от КЗ, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, било длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ЗК, като е длъжно да
представи на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на виновния водач, документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като съдейства на
застрахователя при установяване на обстоятелствата, свързани със събитието и
размера на вредите.
Посочва
се, че съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, ищецът има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ, поради което, съгласно изискването на чл.380 от КЗ, той бил отправил към ответника - ЗД „Бул Инс” АД, писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, в която заявил, че желае да получи застрахователно
обезщетение в размер на 20000.00 лева и законната лихва за забава върху тази
сума, считано от 19.10.2017 г. Към писмената застрахователна претенция бил
приложил всички, посочени в нея документи, които касаели настъпването на
застрахователното събитие.
Сочи
още, че в отговор на предявената претенция пред застрахователя, ищецът получил
писмено предложение от Експертен съвет „Неимуществени щети ГО” на ЗД „Бул Инс” АД
за изплащане на обезщетение в размер на 1000.00 лв., с който размер той не е съгласен.
Счита, че предложената сума не била в състояние да възмезди претърпените от
него имуществени и неимуществени вреди и не била съобразена със съдебната
практика.
Визира
разпоредбата на чл.498 от КЗ, според която ал.3 увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл.496
от КЗ, откаже да плати или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението.
С
оглед гореизложеното, за ищцовата страна бил налице правен интерес от
предявяване на настоящият иск и моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, да му заплати сумата от 10000.00
лв. /главница - частичен иск от иск в размер на 20000.00 лв./, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на причинената му средна телесна повреда и множество
леки телесни повреди, получени вследствие ПТП, настъпило на 19.10.2017 г.,
причинено от лек автомобил „Опел Вектра” с ДКН № СН8452НН, управляван от
застрахования при ответника със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” Д. В. Н. с ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на
деянието - 19.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
да му заплати направените разноски по делото.
Приложил е документи и моли съдът да ги приеме като писмени
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - ЗД
„БУЛ ИНС” АД, чрез адв.З.П.К. ***
е депозирал отговор на исковата молба, в който посочва
предявените искове за допустими, но ги оспорва както по основание, така и по размер.
Посочва,
че исковата молба не отговаря на изискването на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - не
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В исковата
молба имало едно единствено изречение, с което процесуалния представител на
ищеца обхващал „цялата фактическа обстановка и механизъм на ПТП”. Счита, че в
нея не бил описан изобщо механизма на настъпилото ПТП, липсвали подробности за
това как се е осъществил пътния инцидент, каква е била скоростта на движение на
двете превозни средства, в коя част на МПС-та се е осъществил контакта между
тях и прочие. Считам за нередно ответната страна да извлича и да предполага,
каква е твърдяната фактическа обстановка от ищеца, единствено на база
представен от него Протокол за оглед на ПТП, от който не ставало ясно причината
за произшествието и не можело да се направят правно допустими изводи на
поставените по-горе въпроси. Не бил посочен и механизма на получаване на
травмите от ищеца - дали те са вследствие на удара с другата кола, вследствие
на и от кои части, детайли на автомобила или след съприкосновение с пътното
платно, какво е било състоянието му непосредствено след инцидента, изобщо
липсвало каквото и да е посочване на релевантни за спора факти и обстоятелства.
Нямало
представени и доказателства за каквато и да било медицинска документация за
проведеното лечение и състоянието на ищеца след първаночалното му постъпване в
спешния център.
Поради
липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти и формулиране на ясен
петитум, ответното дружество не можело да упражни правото си на защита в
процеса.
Предвид
гореизложеното ответника счита, че исковата молба е нередовна, поради което,
моли съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци.
Счита, че причинната връзка
и вредата установени в наказателното производство не са задължителни за
гражданския съд. Оспорват се причинените
неимуществени вреди, механизмът на получаването им, както и механизмът на
възникване на ПТП. Твърди при условията на евентуалност, че дори и да са настъпили
описаните неимуществени вреди, то оздравителните процеси се били забавили, заради неспазване от страна
на ищеца на лекарските предписания. Моли да се съблюдава принципа на чл.52 от ЗЗД при евентуално
определяне на размер на обезщетение. Ако искът се приеме за основателен, то той бил прекомерно
завишен.
Твърди
също, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД също бил неоснователен, тъй като ответника бил
сезиран със претенции за заплащане на обезщетение едва на 20.12.2017 г. Затова изпадал в
забава след отправяне на покана за изпълнение и в частност от датата следваща
изтичането на 3-месечния срок по чл.429, ал.3 от КЗ във вр.с чл.430, ал.1 от КЗ. Възразява се срещу приемането като доказателства по делото на
представените с исковата молба съдебно-медицинска експертиза и допълнителна
колективна такава.
Моли
съдът да назначи комплексна съдебно-медицинска и авто техническа експертиза,
която да отговори на поставените в отговора въпроси на ответника.
Исковата
молба е оставена без движение, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК в последствие е допълнена. С допълнителната искова молба
ищецът описва механизма на осъществяването на ПТП, техническите причини довели
до възникване на същото, както и механизмът на получаване на
травматичните увреждания и последиците от нараняванията. Несъгласието с предложената
сума и горните обстоятелства обуславяли правния му интерес от завеждане
на делото.
Ищецът
моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към исковата молба такива, което искане съдът счита за основателно с оглед
изясняване на фактическата обстановка по делото, без да допуска като
доказателства представените съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска
експертизи.
Постъпил
е и писмен отговор от ответната страна на допълнението на исковата молба. С
него ответника изцяло поддържа всички направени с отговора си възражения и
оспорвания и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни, необосновани и недоказани ищцовите претенции.
Алтернативно
моли, в случай че съдът ги счете за основателни, да намали размера на
претендираните обезщетения, като некореспондиращи с принципа на справедливостта
и установената съдебна практика, както и навежда съпричиняване от страна на
пострадалото лице.
Ответникът
също претендира съдебно-деловодни разноски.
В
откритото съдебно заседание на 15.01.2020 г. адв. М. прави допълнително искане
за допускане до разпит на двама свидетели, в режим на довеждане. Възразява
против направените от ответника твърдения, че застрахователя не е бил уведомен
за настъпилото ПТП и дори към момента не е постъпило такова уведомление,
единствено претенцията. Твърди, че са направили уведомление в писмен вид
веднага след ПТП, като в тази връзка моли съдът да задължи ответната страна да
представи цялата преписка по заведената щета, в която се съдържали
първоначалното уведомление и последващата застрахователна претенция и
кореспонденция със застрахователя.
Ищцовата
страна също моли съдът да ѝ даде възможност за въпроси към вещите лица,
които е конкретизирала в нарочна молба.
Адв. К. е помолил съдът да призове ищеца, за да отговори дали е
носил предпазна каска, ръкавици и предпазно облекло при управление на МПС,
което искане съдът е уважил и адв. М. е представила декларация на ищеца с
отговор на поставения въпрос на следващото съдебно заседание.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
За установяване на вземането си ищецът е ангажирал следните
писмени доказателства, които съдът приема: Протокол за оглед на
ПТП от 19.10.2017 г.; Решение № 127/19.04.2018 г. по АНХД № 230/2018 г. на
НЗРС; Застрахователна полица по застраховка „ГО на автомобилистите”; История на
заболяването № 20786/22.10.2017 г.; Медицинска бележка от 24.10.2017 г.;
Амбулаторен лист № 788; Епикриза от 22.10.2017 г.; Амбулаторен лист №
3970/23.10.2017 г.; Амбулаторен лист № 1273/27.10.2017 г.; Амбулаторен лист №
133/27.10.2017 г.; Амбулаторен лист № 4167/07.11.2017 г.; Медицинско
направление от 09.11.2017 г.; Медицинско направление от 05.12.2017 г.;
Амбулаторен лист № 969/14.11.2017 г.; Ехография на коремни органи от 24.11.2017
г.; Амбулаторен лист № 2199/25.11.2017 г.; Амбулаторен лист № 1016/28.11.2017
г.; Направление за медико-диагностична дейност; Писма от застрахователя изх.№
НЩ- 8503/20.12.2017 г. и № НЩ-7904/06.11.2018 г. - заверен препис; Договор за
правна помощ и пълномощно;
Претендираните
от ищеца И.Г.Г. права произтичат от
обстоятелствата, че ищецът е пострадал при ПТП, като са му нанесени
неимуществени вреди, настъпило на 19.10.2017 г. в гр. Нова Загора, като
управлявайки мотоциклета е бил ударен от навлезлия в лентата му за движение лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ СН8452НН, управляван от Д. В. Н. Последният
нарушил правилата на
движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП - „участниците в движението
съобразяват своето поведение...пътните знаци...”, а именно пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство” и по непредпазливост допуснал
причиняването на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в множество
наранявания от различно естество - средна и леки телесни увреждания, което причинило трайно
затрудняване движенията на десния горен крайник - престъпление по чл.343, ал.1,
б.„б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 1500.00 лева.
В образуваното наказателно
производство срещу последния съдът го признал за виновен и му бил наложил
административно наказание за извършено престъпление по чл.343, ал.1,б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
За лекият автомобил Д. В. Н. е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „БУЛ ИНС”
АД, за времето от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г., с № на полица
BG/02/117001610415, затова искът е предявен
срещу ответника ЗД
„БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, като се претендира сума в
размер на 10000.00 лв., като
частична от 20000.00 лв.,
впоследствие и законна лихва,
считано от датата на деянието.
Ищецът
сочи, че водачът на лекия автомобил не го е обезщетил, а ответното
дружество му предложило сумата от 1000.00 лв. като обезщетение, което ищецът не приел. Несъгласието с
предложената сума и горните обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца от
завеждане на делото.
С цел изясняване на обстоятелствата съдът назначи комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза на вещите лица доц.д-р инж. Х.В.У. и д-р Й.И.С.,
чието заключение е представено в срок и съдът кредитира.
Представеното
заключение дава следните отговори на поставените въпроси:
В
резултат на процесното ПТП, ищецът е получил мотоциклетна травма (травма от блъскане
на мотоциклетист в предна дясна странична повърхност на отнел му предимството
на кръстовище лек автомобил), изразяваща се в
следните телесни увреждания:
-
Черепно-мозъчна травма с анамнестични и клинични данни за
сътресение на мозъка, по повод на което ищецът е бил хоспитализиран веднага
след травмата в ОНХ при МБАЛ „Д-р И. *** за лечение и наблюдение;
-
Контузия в областта на дясната раменна става с наличие на болезнен
травматичен оток на меките тъкани, клинични и от образните изследвания
(Рентгенолигични) данни за луксация (изкълчване, пълно разместване на ставните повърхности на една става една спрямо друга) на главата на
раменната кост, наложила имобилизацията ѝ за продължителен период от
време;
-
Контузия в тазовата област с палпаторна (при натиск с ръка) и функционална (при движение) болезненост в областта на дясната тазобедрена става, по предната
повърхност на тазовия пръстен (над симфизата) и дясната половина на скротума;
-
Контузия в шийния сегмент на гръбначния стълб, проявена с
ограничени пасивни и активни движения на главата;
-
Разкъсно-контузна рана в дясна аксиларна (подмишнична) област;
-
Охлузвания на кожата в областта на предмишницата на лявата ръка;
-
Счупване на част от короната (режещия ръб) на четвъртия зъб от дясната половина на зъбната редица на долната
челюст (зъб 43) в границите на емайла;
Описаните в медицинските документи увреждания имат травматична
генеза, дължат се на механичното действие (удар, притискане,
сътресение, протриване) на твърди тъпи,
тъпоръбести или с широка грапава повърхност предмети и добре отговарят да са
получени по време и в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие.
При този вид мотоциклетни травми, в механогенезата на уврежданията, през
различните фази на произшествието участие вземат множество, различни по своята
посока и величина травмиращи сили. Под тяхно действие тялото на мотоциклетиста
е възможно да влезе в контакт с различни елементи от мотоциклета, пътната
настилка и лекият автомобил. Именно по тези механизми са се получили описаните
в медицинските документи увреждания. Контузията в областта на главата се дължи
на удар с или върху твърд тъп предмет. Контузията в областта на дясната раменна
става се дължи на действието на травмиращата сила по оста на крайника най-често
при отведено негово положение. Охлузванията и натъртванията се дължат
най-вероятно на удар и плъзгане върху пътната настилка.
Предвид вида и характеристиката на травматичните увреждания, както
и хронологията в медицинската документация се прави заключението, че всички
травматични увреждания, описани в медицинските документи по делото се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Веднага след произшествието на ищецът му е била оказана спешна
специализирана медицинска помощ и със специализиран транспорт е бил транспортиран
до областната болница в гр. Сливен и е хоспитализиран в ОНХ, където му е
приложено консервативно медикаментозно лечение, адекватно на състоянието му (Манитол ВСР,
Аналгин, Деган). Били са проведени консултации със специалисти от областта на
хирургията, педиатрията и ортопедията. След добро повлияване, отзвучаване на
голяма част от оплакванията и изтичането на срока, предвиден по клинична пътека
ищецът е бил дехоспитализиран, за продължаване на лечението в домашна
обстановка. Във връзка с луксацията на дясната раменна става му е била наложена
имобилизираща превръзка на ръката. Видно от приложените медицински документи
след сваляне на имобилизиращата превръзка ищецът е посещавал специалисти по
рехабилитационна медицина. През целия възстановителен процес, отразен в
приложената медицинска документация е прилагано адекватно лечение. В
материалите по делото не се откриват данни за действие от страна на ищецът,
които да са оказали съществено неблагоприятно въздействие на оздравителния процес.
В началото, непосредствено след травмата ищецът е търпял силни
болки в областта на дясната раменна става поради нейната луксация. След
репонирането и обездвижването й с времето тази болка постепенно е намалявала.
Следва да се отбележи, че първоначално при провеждане на рехабилитационни
мероприятия след свалянето на имобилизацията също са свързани със значителна
болезненост, което постепенно с времето намалява до пълното й изчезване. Същото
се отнася и за останалите увреждания, като при тях величината на търпените
болки и тяхната продължителност са значително по-малки.
При извършения на 04.03.2020 г. личен преглед на ищецът се
установи пълно възстановяване от получените в резултат на процесното ПТП. Движенията
в дясната раменна става са възстановени в пълен обем, като ищецът съобщава за
слаба, тъпа болезненост в крайните фази на някой от движенията и при
по-сериозно физическо натоварване.
Видно от материалите
по делото и най-вече от показанията на самия ищец към момента на инцидента,
същият е бил с поставена на главата мотоциклетна каска, облечен с тънко яке и
дълъг панталон. Не е бил облечен със специализирана мотоциклетна екипировка.
Описаните в
медицинските документи по делото увреждания имат травматична генеза, дължат се
на механичното действие (удар, притискане,
сътресение, протриване) на твърди тъпи,
тъпоръбести или с широка грапава повърхност предмети и добре отговарят да са
получени по време и в резултат на процесното ПТП. Именно по тези механизми са
се получили описаните в медицинските документи увреждания. Контузията в
областта на главата се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет. Контузията
в областта на дясната раменна става се дължи на действието на травмиращата сила
по оста на крайника най-често при отведено негово положение. Охлузванията и
натъртванията се дължат най-вероятно на удар и плъзгане върху пътната настилка.
По принцип специализираните мотоциклетни екипи са проектирани за протекция в
определени предилекционни места от тялото на мотоциклетиста, които най-често са
подложени на механично въздействие и/или удар. Такива са гръбначния стълб,
главата и крайниците. В конкретния случай сътресението на мозъка е настъпило
въпреки поставената предпазна каска, като най-вероятно то е било с такава
характеристика поради предпазното нейно действие. В областта на главата не са
описани видими наранявания като рани, кръвонасядания и охлузвания, каквито биха
били налице при травмирането й без предпазна каска. Сътресението на мозъка се
получава по други механизми, дължи се на резки форсирани промени в движението
на главата и е възможно да се получи дори и при поставен предпазен шлем в
случай на удар. Луксацията на раменната става се получава при падане с отведена
ръка в опит да се посрещне ударът върху терена и се получава независимо от това
дали мотоциклетиста е екипиран със специализиран екип. При това увреждане става
въпрос за действие на травмиращата сила по оста на раменната кост със или без
ротация, която води до изместването на главата й от ставната ямка на лопатката.
Специализираният мотоциклетен екип най-вероятно би предотвратил получаването на
охлузванията и разкъсно-контузната рана.
Съгласно данните по делото произшествието е настъпило в зоната на
кръстовище при движение на автомобила по ул.„Г. Бенковски”, а на мотоциклета по
ул.„Хан Крум”. Автомобилът е навлязъл отляво надясно спрямо посоката на
движение на мотоциклета.
Налице са описани
характерни следи по платното, които определят в достатъчна точност траекторията
на движение на мотоциклета. Първата следа е с начало на нивото на мерната линия
и на 2,1 m вляво от дясната граница на платното за движение по ул.„Хан Крум”.
След 5,3 m следите преминават в две, като едната от тях е с дъгообразна
форма, с промяна на ширината. Първата следа е в резултат на ефективно
задействане на спирачната уредба. При разделяне на следите водачът е предприел
промяна на направлението със завъртане на волана наляво. В този момента следите
се разделят на две. След настъпила загуба на управление мотоциклетът пада върху
терена и продължава движението си плъзгайки се. Видно от фотоматериалите
следите продължават с дъгообразна форма и пред автомобила. Те са в съчетание
между дълга протривна следа от гума и следи от твърд предмет. Следите от твърд
предмет са от дясната страна на следата от гума. Следователно мотоциклетът се е
наклонил надясно, като части от степенката е контактувала с терена и е оставила
задирна следа.
Мотоциклетът е
преминал пред автомобила и е достигнал до бетонна стена, където е последвал
удар. Съгласно данните по мотоциклета е намерена зона на увреждане от удар в
стената, както и от падането с протриването по терена.
При огледа на
автомобила е описана протривна следа в предната дясна част на облицовката на
бронята.
„Намери се драскотина по лаковото покритие в долния десен край на
предната броня”.
Така посочената
протривна следа не би могла да бъде охарактеризирана като такава от контакт с
мотоциклета. Не е налице и достатъчно добра фотоснимка в микрорежим, за да се
идентифицира нейния характер и интензивност. Видно от разположението на следите
спрямо предната част на автомобила те преминават твърде далеч от него. Освен
това падането на мотоциклета според обективните находки е на дясната страна,
което показва, че описаната следа е възможно да е от друг контакт на автомобила
и с друг обект.
Следователно не е
налице контакт между автомобила и мотоциклета.
Технически правилно е
водачът на мотоциклета при възприемане на опасност да предприеме спиране.
Употребата едновременно на спирачно усилие на предна и задна спирачка на
мотоциклета е изключително опасно. Възможното поведение на водача е той да
задейства задната спирачна система с максимална ефективност, а предната
спирачна система на границата на блокиране на колелото. В случая водачът е
задействал предната спирачна система с максимална ефективност и е последвало
падане върху дясната странична повърхност.
Според направения
анализ водачът на мотоциклет е загубил управление над мотоциклета, след като е
предприел конкретни действия. Неговите действия са комплексни и се изразяват в
задействане на предната и задна спирачки, както и накланяне на мотоциклета
надясно.
Това е довело до падане върху дясната си странична повърхност и
масивен удар по дясната част на тялото. С това се обясняват и уврежданията на
пострадалия, описани в медицинската част от експертизата.
Съгласно
направените изчисления скоростта на мотоциклет Хонда преди ПТП е 67,7 km/h, а опасната зона за спирането му при тази скорост е около 58,6 м.
Водачът на мотоциклета
е възприел опасността и е реагирал на възникналата опасност, чрез задействане
на спирачната система до ефективно спиране, за което свидетелстват оставените
спирачни следи.
Скоростта на
мотоциклета към мястото, преди той да пресече коридора на движение на
автомобила, е 42,5 km/h, следователно водачът му е възприел опасността на разстояние от мястото на възможен удар с автомобила
44,4 м, което разстояние е изминато за 2,63 s.
Общият изминатият път
от автомобила от момента на потегляне до крайното положение на покой е
изчислено на 5,3 м, изминати за 3,72 s при максималната скорост на автомобила 15,8 km/h.
От така направения
анализ е видно, че водачът на мотоциклет е реагирал на опасността своевременно
преди автомобила да навлезе в зоната на кръстовището. Това означава, че той е
реагирал на опасността, след като е възприел наличните фарове за нощно
движение.
Опасната зона за
спиране на мотоциклета при 50 km/h
е 36,4
м .
Съгласно извършеното
кинематично изследване водачът на мотоциклета е възприел опасността на около 44
м преди дясната граница на мисления коридор на движение на
автомобила. Той е реагирал на опасността чрез ефективно задействане на
спирачната система. При движение на мотоциклета с 50 km/h и технически правилно боравене със спирачните системи мотоциклетът
би спрял преди мисления коридор на движение на автомобила.
От това следват
техническите причини, довели до настъпването на ПТП:
1.
Основната техническа причина, довела до настъпването на ПТП е
технически неправилното поведение на водача на автомобила, който е навлязъл в
зоната на кръстовището при наличие на знак стоп и без да пропусне движещия се
направо мотоциклет. Между двете превозни средства не е възникнал удар, но
водачът на автомобила е създал опасност от техническа гледна точка за водача на
мотоциклета.
2.
Техническа причина, довела до възникването на ПТП е и движението
на мотоциклета със скорост над максимално разрешената за населено място. При
движение на мотоциклета с максимално разрешена скорост и предприето спиране със
запазване на управлението, ПТП не би възникнало.
В медицинските
документи по делото не се откриват данни за това, ищецът да е преминал
контролни прегледи при неврохирург в тридесетдневния период след
дехоспитализацията му. Следва да се отбележи обаче, че тези два контролни
прегледа влизат в цената на клиничната пътека при явяване на пациента в рамките
на един месец след изписването му. Контролните прегледи след изписване на
пациента се отразяват в специален дневник (журнал) за прегледи, който се съхранява в Диагностично-консултативния блок
на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ.
В История на
заболяването № 20786/409 от 19.10.2017 г., 22,00 часа, издадена от НХО при МБАЛ
„Д-р И. *** не се откриват данни за самоволно напускане на лечебното заведение
от страна на ищеца. Той е бил хоспитализиран по клинична пътека № 208 (Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни
травми), по която минималния престой в лечебното заведение е два дена.
Ищецът е изписан на третия ден с данни за значително подобрено състояние за
продължаване на лечението в домашна обстановка, като са му дадени препоръки за
това.
На въпроса дали
напускането на Г. на лечебното заведение на третия ден допринесло ли е за
усложнения в здравословното му състояние и удължило ли е по този начин периода
на възстановяване на ищеца е отговорено, че в лечебното заведение (ОНХ при МБАЛ „Д-р И.
***) ищецът е бил за наблюдение и лечение на полученото от него
сътресение на мозъка в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие,
т.е. това е било основното заболяване. В материалите до делото не се откриват
данни за регистрирани усложнения и удължен възстановителен период по отношение
на основното заболяване.
При голяма част от
черепно-мозъчните травми е показана хоспитализацията на пострадалото лице с цел
лечение и наблюдение за развитието на симптомите и появата на евентуални
усложнения. Не е задължително пострадалият непременно да е губил съзнание, за
да бъде хоспитализиран с диагнозата сътресение на мозъка. Сътресението на
мозъка (commotio cerebri), като самостоятелна нозологична единица спада към групата на
закритите черепно-мозъчни травми и протичането му се характеризира с различно
изразени общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика, без наличие на
неврологичен дефицит. Критериите за степента на тежест на мозъчното сътресение
се базират основно на данните от т.нар. Глазгоу кома скала (GCS). Максималният благоприятен брой точки по тази скала е 15. При
стойности от 13 до 15 черепно-мозъчната травма се определя като лека. Видно от
медицинските документи по делото ищецът И.Г. е диагностициран още от екипа на
ЦСМП на мястото на произшествието с GCS - 15 точки. Това е
потвърдено в последствие и при приемането му за наблюдение и лечение в ОНХ при
МБАЛ „Д-р И. ***. При клинична пътека № 208, по която е хоспитализират ищецът И.Г.Г.
е предвиден минимален болничен престой за леките черепно-мозъчни травми от 2
дена. Това означава, че дехоспитализацията на ищецът Г. на третия ден след
произшествието отговаря на изискванията на клиничната пътека, по която той е
лекуван и по която е бил диагностициран и в случая не става въпрос за самоволно
напускане на лечебното заведение. Медицинските критерии за дехоспитализация са
постигане на стабилно соматично и неврологично състояние, каквито са постигнати
и отразени в История на заболяването № 20786/409 при изписването на ищецът Г. („...Ход на заболяването - След проведено
медикаментозно лечение субективните оплаквания на болния постепенно отзвучаха.
Общото състояние се подобри. Стабилизирано соматично и неврологично
състояние...”).
В случай на самоволно
напускане на пациент от лечебното заведение преди приключването на
лечебно-диагностичния процес се отразява писмено в историята на заболяването,
както и с декларация за отказ от лечение, подписана от пациента, когато това е
възможно.
Скоростта на движение
на мотоциклета Хонда преди ПТП е около 68 km/h.
Механизъм,
предпоставки и непосредствени причини за настъпването на ПТП: Мотоциклет Хонда
се е движил по ул.„Хан Крум” в гр.Нова Загора, преди кръстовището с ул.„Г.
Бенковски”. Скоростта на движение на мотоциклета е била около 68 km/h при опасна зона за спиране от около 59 м. В същия момент от ляво
на мотоциклета по ул.„Г. Бенковски” се е движил автомобил Опел, като водачът е
спрял на стоп линията и е предприел навлизане в зоната на кръстовището. Той е
възприел опасността от удар с мотоциклета, като е предприел спиране в зоната на
кръстовището. Максималната скорост, до която е успял да ускори автомобила е
била около 16 km/h.
Водачът на
мотоциклета е възприел опасността от удар на разстояние от около 44 м от мястото на мисления коридор на движение на автомобила. Той е
реагирал с аварийно задействане на спирачните системи, както и отклоняване на
мотоциклета надясно. При това движение и с тези си действия е последвало падане
на мотоциклета и плъзгане по терена. Той е достигнал до ъгълът на кръстовището,
където е последвал удар в стена.
При падането на
мотоциклетиста на дясната си страна е настъпило и характерното увреждане на тялото
му.
Водачът на автомобила
е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре на стоп линията и
пропусне мотоциклетиста.
Водачът на мотоциклета
е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при определената скорост и
предприетите действия. Той е имал техническата възможност да подбере скорост до
максимално разрешената и да предотврати ПТП при своевременно възприемане на
опасността и технически правилно боравене със спирачната система.
При скорост на
движение на мотоциклета от 50 km/h
и неправилно
боравене със спирачната система отново би могло да се достигне до загуба на
управление и падане с аналогични травматични увреждания.
От анализа следват
техническите причини, довели до настъпването на ПТП:
1.
Основната техническа причина, довела до настъпването на ПТП е
технически неправилното поведение на водача на автомобила, който е навлязъл в
зоната на кръстовището при наличие на знак стоп и без да пропусне движещия се
направо мотоциклет. Между двете превозни средства не е възникнал удар, но водачът
на автомобила е създал опасност от техническа гледна точка за водача на
мотоциклета.
2.
Техническа причина, довела до възникването на ПТП е и движението
на мотоциклета със скорост над максимално разрешената за населено място. При
движение на мотоциклета с максимално разрешена скорост и предприето спиране със
запазване на управлението, ПТП не би възникнало.
Технически правилно е водачът на мотоциклета при възникване на
опасност да предприеме спиране, което той е направил. От друга страна
движението със скорост от 50 km/h
би
могло да му даде възможност да контролира мотоциклета в по-голяма степен и да
спре преди коридора на движение на автомобила, без да използва максималната
ефективност на предната спирачка. В откритото съдебно заседание на 17.06.2020 г. са разпитани
свидетелите Г.И.Г. – баща на ищеца и Л. И. Г. – майка на ищеца.
Св. Г. посочва, че след катастрофата, вечерта е видяла сина си в
болницата в Сливен и целият бил в шини и бинтове.
В началото не бил адекватен, не я познал и може би е бил упоен. Тя
го гледала на легло, тъй като не можел да става - бил с шина. Посочва, че си пуснали отпуск - тя го
гледала, а той отказвал да яде в началото и трудно спял. Сменяли му по две възглавници - трудно спял, бълнувал, подскачал,
чудел се какво е станало с него. Твърди, че изключително трудно са го хранили,
а баща му го къпел. Посочва, че все били по доктори. После у дома забелязали,
че зъба му бил счупен и имал удар в тестисите - много работи били. Не помнел
какво се е случило - задавал въпроси. После след като я питал и тя му
отговаряла, след малко сина ѝ отново я питал по 20 пъти един и същи
въпрос. Сочи че бил абитуриент октомври януари тръгнал на училище - пропуснали доста неща, поради което ходил на
уроци по математика. Твърди че поне около 10 дни е стояла с него, а после баба
му, след като тя тръгнала на работа. Посочва също, че са го обслужвали поне
един месец. Протезата 45 дни стояла на дясната му ръка. На рехабилитация го
водили, ортопеди, ревматолози, уролози, но до ден днешен рамото му не минавало
и коляното също. Имал постоянна и силна болка и заради това пиел много
лекарства. Охкал - въобще не спял нощно време и им било доста трудно.
Свидетелства, че даже и миналата година бил със страшно главоболие - така казали
невролога и личната лекарка - след загуба на съзнание при такива сътресение се
получавало така. Не били спрели да ходят по доктори - сега пак се топлаквал от
болки в тестиса - даже имал записан за следващия ден час за преглед на уролог.
Напипал някакво топче. Свидетелства същ, че оставал страха - емоционално
напълно. Страха от шофиране не бил напълно излекуван, защото и невролога го
лекувал. Посочва, че имал каска.
Св. Г. посочва, че малкият му син му се обадил и му казал, че
батко му е катастрофирал. Отишъл в болницата, където докторите го обслужвали.
Свидетелства, че синът му имал множество охлузни рани и бил целият в кръв.
Рамото му било извадено от ставата и ръката му била заела някаква нетипична
форма. Твърди, че бил в съзнание, обаче го боляло много и постоянно. Сочи, че
го обслужили докторите от спешното и казали, че трябва да го закарат в Сливен.
Помолил да се качи с тях, за да подпомага, тъй като ръката му била много зле
и трябвало някой да я държи. Твърди, че
през цялото време, докато пътували, синът му викал – няма ли да стигнем.
Посочва, че му направили скенер и го приели в неврологично отделение.
Свидетелства, че сина му бил загубил съзнание, загубил паметта си и на
следващият ден не си спомнял как е попаднал в болницата. Сочи, че след това
възстановяването започнало постепенно. Свидетелства, че синът му не еможел да ходи до тоалетната - правили са му
приспособления, пейки, за да може да ходи.
Твърди, че майка му се е занимавала изцяло и само с него след като
се прибрали вкъщи. Около 10-15 дни не можел нормално да се придвижва и да пази
равновесие.
Посочва също, че бил ударен в слабините и имал възпаление на
тестисите, поради което пак им се налагало да ходят на лекар.
Сочи, че било много трудно да се храни нормално – сина му почти не
приемал никаква храна, само някакви сокове и пюрета. Твърди, че все още ги
изпитвал болките. Вземал обезболяващи и без тях нямало да може да се справи.
Свидетелства, че след инцидента ищеца се променил изцяло – станал
много раздразнителен, разсеян – налагало се да му повтарят. Имало доста голям
период през който бил неадекватен, неконцентриран и забравял, след който период
и след много посещения при лекари имал постоянна болка в главата, пиел
лекарства и към момента бил малко по-добре психически. Твърди, че имал страхови
неврози.
Сочи, че преди това карал много мотора, но от две години моторът
бил счупен и тази година го е постегнал малко, за да го продаде. Ищецът въобще
не искал да мине покрай него. Карал го няколко пъти насила да го изкара, за да
направи едно кръгче, след което го прибирал. Същото било и с колата – не искал
да кара, докато преди това правел по 200 – 300 км, а сега не искал да кара.
Посочва физическите травми – рамото, коляното, ребрата, който били натъртени и
че всичко го боляло. Не било отшумяло, нямало и да се възстанови напълно.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.432 от
КЗ и акцесорен по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно установено е, че на 19.10.2017 г. в
гр. Нова Загора, управлявайки
мотоциклета си ищецът е претърпял ПТП на кръстовище, с лек автомобил, управляван от Д.В. Н., който не го пропуснал и нарушил правилата на движение по пътищата, а именно пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство” и по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна
повреда на ищеца, изразяваща се в множество
наранявания от различно естество - средни и леки телесни увреждания,
което причинило трайно затрудняване движенията на десния горен крайник -
престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1 от НК. Водачът
на лекият автомобил е притежавал валидна застраховка „ГО“ и затова ищецът отправил покана към ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, към чието дружество е била сключена застраховката, да
му заплати за нанесените неимуществени вреди.
Претендира се сума в размер на 10000.00 лв., като частична от 20000.00 лв., както и законна лихва, считано от датата на деянието.
Сочи се,
че водачът на лекия автомобил не е обезщетил ищеца, а ответното
дружество му предложило сумата от 1000.00 лв., която ищецът не приел като обезщетение. Несъгласието с
предложената сума и горните обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца от
завеждане на делото.
Ответникът
оспорва предявения срещу него иск, като неоснователен и недоказан. Претендира
за съпричиняване от страна на ищеца и навежда за прекомерност и несправедливост
на исковата претенция. Счита справедлива такава в размер не повече от 2000.00
лв.
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на всяка от страните бе да докаже твърденията
си.
В
тежест на ищеца бе да докаже твърденията си, относно настъпили
вредни последици от деянието, имащи неимуществен характер, от какво естество,
размер и степен са, както и периода за заличаване на неимуществени вреди в резултат на горното ПТП.
В
тежест на ответника бе да докаже вината на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат от процесното ПТП и допринесъл ли е ищеца за забавяне на собствения си
оздравителен процес.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира се
установи, че искът се явява частично основателен.
От
заключението на изготвената експертиза съдът извежда следното:
Ищецът
е получил всички травматични увреждания, описани в медицинските документи
по делото се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
През целия възстановителен
процес, отразен в приложената медицинска документация е прилагано адекватно
лечение, като не се
откриват данни за действие от страна на ищецът, които да са оказали съществено
неблагоприятно въздействие на оздравителния процес.
В началото, непосредствено след травмата ищецът е търпял силни
болки в областта на дясната раменна става поради нейната луксация и също при провеждане на рехабилитационни мероприятия след свалянето на
имобилизацията, които с
времето са
отшумели и изчезнали напълно.
Ищецът съобщава за слаба, тъпа болезненост в крайните фази на
някой от движенията и при по-сериозно физическо натоварване.
Видно от материалите по делото и най-вече от показанията на самия
ищец, а и представената в последното съдебно заседание от процесуалният му
представител декларация, към момента на инцидента, ищеца е бил с поставена на
главата мотоциклетна каска, с което са изпълнени минималните изисквания на ЗДвП.
Облечен бил с тънко яке и дълъг панталон, както и с ръкавици, а не със
специализирана мотоциклетна екипировка, но това не е и задължително по ЗДвП,както
и правилника за неговото прилагане.
По принцип специализираните мотоциклетни екипи са предназначени за
протекция на определени по-уязвими места от тялото, като гръбначния стълб,
главата и крайниците. В конкретния случай сътресението на мозъка е настъпило
въпреки поставената предпазна каска, като според вещите лица последствията биха
били доста по-неблагоприятни за ищеца, ако такава не е била използвана от него
– кръвонасядания, охлузвания и пр.
Луксацията на раменната става се е получила при падане с отведена ръка в опит
да се посрещне ударът върху терена и се е получила независимо от това дали
мотоциклетиста е със специализиран екип.
Специализираният мотоциклетен екип най-вероятно би предотвратил
получаването на охлузванията и разкъсно-контузната рана.
Относно механизма на увреждане става ясно, че мотоциклетът е
преминал пред автомобила и е достигнал до бетонна стена, където е последвал
удар. Съгласно щетите по мотоциклета е намерена зона на увреждане от удар в
стената, както и от падането с протриването по терена.
Освен това падането на мотоциклета според обективните находки е на
дясната страна, което показва, че описаната следа е възможно да е от друг
контакт на автомобила и с друг обект.
Следователно не е налице контакт между автомобила и мотоциклета.
Технически правилно е реагирал водачът на мотоциклета при
възприемане на опасност да предприеме интензивно спиране, посредством двете си
спирачки – предна и задна.
Съгласно направените изчисления скоростта на мотоциклет Хонда преди ПТП
е 67,7 km/h, а опасната зона за спирането му при тази скорост е около 58,6 м.
Водачът на мотоциклета е възприел опасността и е реагирал на
възникналата опасност, чрез задействане на спирачната система до ефективно
спиране, за което свидетелстват оставените спирачни следи.
Съгласно извършеното кинематично изследване водачът на мотоциклета
е възприел опасността на около 44 м преди дясната граница на мисления коридор на движение на
автомобила. Той е реагирал на опасността чрез ефективно задействане на
спирачната система.
При движение на мотоциклета с 50 km/h и технически правилно боравене със спирачните системи мотоциклетът
би спрял преди мисления коридор на движение на автомобила.
В История на заболяването, издадена от НХО при МБАЛ „Д-р И. *** не
се откриват данни за самоволно напускане на лечебното заведение от страна на
ищеца. Същият е бил хоспитализиран по клинична пътека № 208, по която минималния престой в лечебното заведение е два дена.
На въпроса дали напускането на Г. на лечебното заведение на третия
ден не е допринесло за усложнения в здравословното му състояние и удължило ли е
по този начин периода на възстановяване на ищеца е отговорено, че в материалите
до делото не се откриват данни за регистрирани усложнения и удължен
възстановителен период по отношение на основното заболяване.
Критериите за степента на тежест на мозъчното сътресение се
базират основно на данните от т.нар. Глазгоу кома скала (GCS). Максималният благоприятен брой точки по тази скала е 15. При
стойности от 13 до 15 черепно-мозъчната травма се определя като лека. Видно от
медицинските документи по делото ищецът И.Г. е диагностициран още от екипа на
ЦСМП на мястото на произшествието с GCS - 15 точки, която
преценка е била потвърдена и в МБАЛ „Д-р И. Селимински”.
При клинична пътека № 208, по която е хоспитализират ищецът е
предвиден минимален болничен престой за леките черепно-мозъчни травми от 2
дена, което означава, че дехоспитализацията му на третия ден след
произшествието отговаря на изискванията на клиничната пътека, по която той е
лекуван и по която е бил диагностициран и в случая не става въпрос за самоволно
напускане на лечебното заведение.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като спре на стоп линията и пропусне мотоциклетиста.
Водачът на мотоциклета е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП при определената скорост и предприетите действия. Той е имал
техническата възможност да подбере скорост до максимално разрешената и да
предотврати ПТП при своевременно възприемане на опасността и технически
правилно боравене със спирачната система.
При скорост на движение на мотоциклета от 50 km/h и неправилно боравене със спирачната система отново би могло да се
достигне до загуба на управление и падане с аналогични травматични увреждания.
Основната техническа причина, довела до настъпването на ПТП е
технически неправилното поведение на водача на автомобила, който е навлязъл в
зоната на кръстовището при наличие на знак „Стоп” и без да пропусне движещия се
направо мотоциклет. Между двете превозни средства не е възникнал удар, но
водачът на автомобила е създал опасност от техническа гледна точка за водача на
мотоциклета.
Техническа причина, довела до възникването на ПТП е и движението
на мотоциклета със скорост над максимално разрешената за населено място. При
движение на мотоциклета с максимално разрешена скорост и предприето спиране със
запазване на управлението, ПТП НЕ БИ ВЪЗНИКНАЛО.
Съдът възприема становището на вещите лица по поставените им
задачи.
Предвид гореизложените факти и обстоятелства съдът счита, е
налице съпричиняване от страна на ищеца
и неговия процент е около 50.
Безспорно се установи, че последният е претърпял травми, болки и
страдания, които са вследствие претърпяното ПТП, за продължителен период от
време, ангажирайки в оздравителния процес и свои близки и пропускайки важни
събития и житейски моменти присъщи за млад човек.
С оглед разпоредбите на чл.51, ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и
съгласно трайно установената практика по аналогични случаи, съдът намира
предявения иск по чл.432 от КЗ за частично основателен и доказан,тъй като е
налице причинно- следствена връзка между деянието и вредоносния резултат,но е
налице и съвина в горепосочения размер от страна на ищеца, поради това счита ,
че следва да бъде уважен частично в размер на 6000.00 лв., която сума намира за
справедлива и съразмерна на претърпяните неимуществени вреди от ищеца.
В останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Относно обезщетението за забава:
От приетите доказателства по делото
е видно, че ищеца И.Г.Г., чрез процесуалния си представител е уведомил ищеца ЗД
„Бул Инс” АД за настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица №
BG/02/117001610415
и заведена щета №
********** – ПТП от дата 19.10.2017 г.
Съгласно чл.429,
ал.3 от КЗ лихвите за забава, се дължат от датата на уведомяването на застрахователя
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ…С оглед практиката на ВКС застрахователя следва да
отговаря в пълен размер за нанесените вреди,както и самия извършител, поради
което съдът намира, че следва да уважи акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД,
считано от датата на осъществяването на деянието т.е.сбъдването на
зстрахователното събитие - 19.10.2017 г.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, съразмерно уважената част на иска в размер на 60% от всички направени разходи, от тях 405.00 лв. –
заплатена държавна такса и банкова такса,на адвокатския хонорар не е посочен
размер,както и не е внесъл възнаграждението определено от съда за вещите лица в
размер на 200лв. или следва да се присъдят разноски на ищеца в размер на 243
лв., а ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния
съдебно-деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част на иска в размер на 40%
лв.,или 200.00 лв. – заплатен депозит за САТЕ, 200.00 лв. – заплатен депозит за
СМЕ и 996.00 лв. – адвокатски хонорар. Има
проформа фактура за 1356.00 лв., но са платени с фактура само 996.00 лв.или
следва да му се присъдят на ответника разноски в размер на 558.40лв.
Водим от горното, Новозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер” № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.Г., с ЕГН **********,***,
СУМАТА в размер на 6000.00 лв. /шест хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на реализирало се пътно-транспортно произшествие на 19.10.2017 г. в
гр. Нова Загора, по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ СН8452НН – Д. В. Н., с ЕГН **********, във връзка с който била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като до пълния размер,претендиран КАТО ЧАСТИЧЕН, ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.Г., с ЕГН **********, СУМАТА от 243 лв. /двеста четиридесет и три/лева, съобразно уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА И.Г.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, СУМАТА
от 558.40 лв. /петстотин петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/лева,
съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: