Решение по дело №7/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 21                                     09.03.2021 год.                        Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в  състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

       МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора  Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  КАН дело № 7 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс  във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. В. А. от гр. Р., ж.к. „******”  № **, вх. **, ап. **, чрез адв. А. С. от АК – Търговище срещу  решение № 366 от 04.12.2020 год., постановено по АНД №593/2020 год. на Районен съд Разград. С него съдът е  потвърдил  НП №  19-1075-001965 от 14.02.2020 год. на началник сектор „Пътна полиция” в ОДМВР Разград, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец  на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от същия закон. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във въззивното решение липсвали мотиви защо районният съд е приел, че обжалваното НП съответства на материалния закон, а само са изложени фактическите констатации на съда. Районният съд не е отговорил на възраженията на  касатора, че описаното  в АУАН и в НП деяние не съответства на правната квалификация на същото, както и че в описанието на нарушението не е посочен елемент от фактическия състав на същото. Жалбоподателят твърди, че в АУАН не са описани никакви щети, за да му бъде вменявано нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.   Жалбоподателят иска от съда да отмени решението  и обжалваното наказателното постановление. Претендира присъждане на направените  по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба –  ОДМВР - Разград, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна  и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните  и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок  и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на 15.07.2019г. в ОДМВР – Разград е регистрирана жалба от Б. Б. от гр. Р., в която е посочил, че на 07.07.2019г. около 12:00 ч. в резултат на ПТП на паркинг в гр. Разград на бул. „Априлско въстание” № 22, по личния му автомобил БМВ с рег. № ******** са нанесени щети. По жалбата е извършена проверка, в хода, на която е установено, че А. А. от гр. Р. на процесната дата и място при управление на л.а. „ Хонда CRV”  с рег. № *******, при движение на заден ход, удря в предната част автомобила на Б., след което потегля в неизвестна посока. А. е поканен от полицейски орган за съставяне на АУАН за констатираното нарушение, но не се е явил, поради което на 18.12.2019 г. в условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН срещу него е съставен АУАН бл. № 713541, в който деянието е квалифицирано като нарушение на  чл. 123, ал.1,т.3, б. а от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, без той да впише възражения. Въз основа на АУАН на  14.02.2020 г. е издадено НП, в което АНО описал нарушението по идентичен с АУАН начин, като приел, че А. „ … не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП…“ Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал.1,т.3, б. а от ЗДвП. Районният съд е посочил, че така приетата от него фактическа обстановка е доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства и  събраните в хода на административнонаказателното производство многобройни доказатeлства в т.ч. експертна справка и 3 бр- видеофайлове на електронен носител.

При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че  както в АУАН, така и в НП нарушението е описано правилно от фактическа страна, квалифицирано е по съответната правна норма и е приложена съответната санкционна норма. АУАН и НП били издадени от оправомощени органи в законовите срокове и съдържат всички необходими реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Районният съд е посочил, че съгласно  разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и доколкото процесния АУАН е редовно съставен, то отразените в него факти и обстоятелства се считат за верни. Приел е, че в жалбата си до съда жалбоподателят е изразил просто несъгласие с констатациите на наказващия орган, без да посочи кои точно факти и обстоятелства оспорва и какви доказателства иска да бъдат събрани за установяване на действителното фактическо положение, като не е сторил това и в хода на въззивното производство. Изложил е мотиви защо нарушението не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Разградският административен съд намира решението на Районен съд Разград за неправилно.

С разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която е приложена от АНО в обжалваното НП, са предвидени наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.  за водачи, които нарушат задълженията си като участници в пътнотранспортно произшествие. Тази норма е бланкетна и препраща към фактическите състави на нормите, които уреждат задълженията на участниците в ПТП. Задълженията на водачите – участници в ПТП, са регламентирани в чл. 123 от ЗДвП. Общо задължение на всеки водач – участник в ПТП, съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По нататъшните задължения на участника в ПТП се определят от последиците от ПТП. Ако в резултат на ПТП има пострадали хора, водачът е длъжен да изпълни действията, посочени в чл. 123, ал. 1, т. 2 от б. „а” до буква „е” от ЗДвП. В случаите, при които ПТП са причинени само материални щети, то водачът съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а”, следва да окаже съдействие за установяване  на вредите.

В случая както в АУАН, така и в НП от фактическа страна е посочено, че на посочената дата и място А. при маневра – движение на заден ход, е причинил ПТП, като е блъснал със задната част на управлявания от него автомобил, предната дясна част на л.а. „БМВ”, собственост на Б. Б., като напуснал ПТП без да спре и установи какви са последиците от ПТП.

Така  описаното деяние осъществява признаците от обективния състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, както е приел АНО. Тези две разпоредби  регламентират две различни задължения за водачите – участници в ПТП и тяхното нарушаване  представлява две отделни самостоятелни нарушения, всяко от които има самостоятелен фактически състав. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че са настъпили материални вреди, поради което няма как описаното от фактическа страна деяние да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП, тъй като регламентираното в тази норма поведение е дължимо само ако водачът участник в ПТП е спрял и установил, че от ПТП са последвали само материални щети.

АНО неправилно е квалифицирал деянието, като за нарушена материално правна норма е посочил разпоредба, която не съответства на описаното от фактическа страна деяние, поради което обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон. Като е приел противното районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление. Следва да се посочи, че самият районен съд в мотивите си при обсъждане на въпроса дали нарушението е маловажен случай  по чл. 28 от ЗАНН е приел, че нарушената материално правна норма е тази на чл. 123, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП, а не посочената в НП, но независимо от това е приел, че НП следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, като своевременно направено следва да се уважи на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, изплатено в брой, съгласно приложения договор за правна помощ и списък на разноските.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 366 от 04.12.2020 год., постановено по АНД №593/2020 год. по описа на Районен съд Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  №  19-1075-001965 от 14.02.2020 год. на началник сектор „Пътна полиция” в Областна дирекция на МВР  - Разград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР  - Разград да заплати  на А. В. А. с ЕГН ********** от гр. Р., ж.к. „*****”  № **, вх. **, ап. ** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

  ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                    2./п/