№ 9461
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100509545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Ф. – длъжник по изп. д. № 20227800400185,
срещу определените от съдебния изпълнител разноски за адвокат и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че
размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществените
изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуването
му поради погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение.
Намаляването на адвокатското възнаграждение пък налагало и редуциране на
размера на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят Н.Г.С. счита жалбата за неоснователна, тъй като
плащането било извършено след образуване на изпълнителното дело, а
погасяването в срока за доброволно изпълнение не била предвидена в чл. 79,
ал. 1 ГПК хипотеза за недължимост на разноските. Сочи също, че размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение бил в рамките на законния минимум,
определен на база размера на главницата и лихвата, с начислен ДДС.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна, тъй като платеното от взискателя адвокатско
възнаграждение било под минималния размер, а длъжникът с поведението си
дал повод за образуване на изпълнителното дело.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20227800400185 е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 08.07.2022 г., издаден по гр.д. № 151/2022 г. на АС – гр.
Бургас, за сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.05.2020 г. до
погасяването. В молбата за образуване на делото е поискано налагане на
запор върху вземанията на длъжника от търговска банка.
На 21.07.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
1
изпълнение, в която освен вземанията по изпълнителния лист съдебният
изпълнител е посочил като дължима и сумата от 2 400 лв. - разноски за
правна защита на взискателя в изпълнителното производство, както и сумата
от 7 450,40 лв. - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Преди изтичане
на срока за доброволно изпълнение дългът е погасен в резултат на запора,
наложен с молбата за образуване на делото.
При тези факти жалбата се явява основателна.
Видно е, че единствените действия, извършени от взискателите, са
свързани с образуване на изпълнителното производство чрез подаване на
молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е
реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в нея не
съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство.
Поради това, щом погасяването на дълга е извършено в срока за доброволно
изпълнение, дори и да е в резултат от изпълнение на посочения в молбата по
чл. 426 ГПК способ, минималното възнаграждение следва да се определи при
условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. , а именно – 200 лв., дължими
за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над
тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при
необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на
срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на
посочения в молбата за образуване способ, ако той се изпълнява с еднократно
действие.
Ирелевантно е въведеното от взискателите възражение, че длъжникът е
станал повод за завеждане на изпълнителното дело и поради това дължи по-
големия размер на адвокатското възнаграждение. Всякога, когато се присъжда
възнаграждение по чл. 10 от Наредба 1/2004 г., независимо от това дали то е
по т. 1 или т. 2 на разпоредбата, е налице образувано изпълнително
производство, за чието образуване длъжникът е дал повод. Нормативният акт
свързва размера на възнаграждението по т. 1 и т. 2 не с обстоятелството
дали длъжникът е дал повод за образуване на делото, а дали е дал повод за
извършване на изпълнителни действия след срока за доброволно
изпълнение, какъвто повод в настоящия случай не е даден. Ето защо
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 200
лв.
Поради изложените по-горе съображения при погасяване на дълга в
срока за доброволно изпълнение длъжникът не дължи и пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, предвидена като възнаграждение за съдебния
изпълнител за успешно предприетите от него изпълнителни действия след
изтичане на срока по чл. 428 ГПК. В случая обаче с оглед диспозитивното
начало съдът не може да отмени обжалваното постановление относно таксата
в цялост, тъй като искането на жалбоподателя е било само за
„пропорционалното й намаляване“. С оглед формирания извод за намаляване
на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. и при спазване на
диспозитивното начало постановлението относно таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ следва да бъде отменено над сумата от 6 164,67 лв. , изчислена
при включване в основата на по-малкия размер на адвокатското
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 26.08.2022 г. на ЧСИ рег. № 780 по изп.д. №
20227800400185, с което е отказано изменение на определените в поканата за
доброволно изпълнение разноски, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение
разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от
200 лв.
ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 6 164,67 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3