О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 01.06.2020 г. гр. Радомир
Районен съд-Радомир ІІІ състав
На първи юни 2020 година
В закрито заседание
в следния състав:
Районен съдия:
Татяна Тодорова
Секретаря
.....................................
Прокурор
......................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1239 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск от “Б.Ф.” ООД против Л.Е.В., с който е поискано от съда да бъде признато за установено, че по отношение на ответника съществува вземане в размер на 456.89 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит Бест кредит на вноски № 3142 от 23.05.2018 г. за периода от 20.06.2018 г. до 12.09.2018 г., 22.75 лева – лихва за забава за периода от 20.06.2018 г. до 12.09.2018 г., 252.00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител, 34.35 лева – наказателна лихва за периода от 04.07.2018 г. до 15.05.2019 г., 720.00 лева – разходи за събиране, 10.90 лева разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2019 г. и деловодни разноски.
Копие от исковата молба, ведно с приложенията, е връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление, тъй като е установено, че на известните адреси на ответника, според справката от НБД "Население" ответната страна не е открита, за да й се връчат съобщенията и книжата по делото.
С определение от 24.02.2020 г. е постановено прилагане на съобщението до ответната страна по делото на основание чл.47, ал.6 от ГПК, като на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК на Л.Е.В. е предоставена правна помощ, и е определено и адвокатско възнаграждение в размер на 334.76 лева, което съдът е разпоредил да бъде внесено от ищцовата страна в едноседмичен срок от датата на връчване на определението. С разпореждането е постановено след внасяне на депозита да се изпрати писмо до АК- Перник, задно със служебно изготвен препис от определението с искане да бъде определен адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответника Л.Е.В., като на страната са указани и последиците от неизпълнение на дадените от съда указания, а именно, че производството по делото ще бъде прекратено.
Препис от постановеното от съда определение е връчено на ищцовата страна по реда на чл.39, ал.1 от ГПК на адв. М.С. на 18.05.2020 г., което обстоятелство, последната е удостоверила с полагане на подписа си разписката към съобщението. В указания на страната едноседмичен срок – изтекъл на 28.05.2020 г. (работен ден), страната не е внесла определеното от съда адвокатско възнаграждение за назначаване на особен представител на ответната страна, поради което и следва извода, че страната не е изпълнила дадените и от съда указания, поради което е налице основание за прекратяване на производството по делото, тъй като липсва процесуална възможност за продължаване на процеса без назначаване на особен представител на ответника, а условие за назначаване на такъв е законоустановеното по чл.47, ал.6 от ГПК задължение на ищеца за предварително внасяне на разноските за назначаване особен представител на ответник, призован в хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК.
Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото (аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение).
Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това. То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда, т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда, с оглед на което разпоредбата на чл.77 от ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.76 от ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128, т.2 от ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса. Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба. Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128, т.2 от ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.
След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл.128, т.2, предл.2-ро от ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Съгласно т.13 от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото е прекратено (какъвто е настоящия случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № 440 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2019 г., по ч.гр.д. № 496/2019 г. на РдРС следва да бъде обезсилена.
Предвид изложеното СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с рег. № 5531
при РдРС от 08.11.2019 г. на “Б.Ф.” ООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление:***, к-с Бокар, бл.35, ап. Партер, заедно с приложенията към нея.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.129, ал.3 вр. чл.128, т.2, предл.
2-ро от ГПК производство по гражданско дело № 1239/2019 г. по описа на РС-Радомир, поради невнасяне от ищеца в определения от съда срок на дължимите разноски по делото в размер на 334.76
лева, представляващи възнаграждение за назначаване на особен представител на
ответната страна – Л.Е.В..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 440 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2019 г., издадена по ч.гр. дело № 496/2019 г. на Районен съд – Радомир, в полза на “Б.Ф.” ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***, к-с Бокар, бл.35, ап. Партер срещу Л.Е.В. с ЕГН ********** ***.
На основание чл.275, ал.1 от ГПК, определението може да се обжалва от
страните с частна жалба пред ПкОС в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: