Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 25.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6510
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10,
представлявано от управителя Радослав Велчев, твърди, че
на 28.08.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит
№ ********** при предвидените условия към Общите условия към него, който бил
втори по ред за тях. По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на
ответника сумата от 500.00 лева, като А.А. заявил и ползването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 27.09.2015г.
Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон
на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 28.08.2015г. Съгласно
условията по кредита към главницата са начислени лихви и такси, както следва:
договорна лихва в размер на 16.84 лева, начислена на основание т.6.1 от Общите
условия към договора за периода 28.08.2015г. до 27.09.2015г. и такса за експресно
разглеждане в размер на 78.16 лева. На договорения падеж по договора
27.09.2015г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.
Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия към него, от
28.09.2015г. – денят следващ падежната дата, „4финанс” ЕООД започнал да
начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на наказателен лихвен процент – 10.01% към договорения
лихвен процент – в конкретния случай 40.98% върху неизплатената главница за
периода на просрочието. От „4финанс” ЕООД били изпратени три броя напомнителни
писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се
съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението,
дни на просрочие и начислена наказателна лихва. Писмата съгласно т.13.5 от
Общите условия към договора за кредит се таксували по 10.00 лева за всяко и са
за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените
покани, ответникът не погасил задължениета си по договора. На 01.02.2018г. „4финанс”
ЕООД сключили с „Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на
който първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит №
**********/28.08.2015г. в общ размер на 1 225.60 лева, от които главница –
500.00 лева, договорна лихва – 16.84 лева, такса за експресно разглеждане –
78.16 лева, наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г. –
600.60 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По
силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задължението му. Съгласно пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като
„непотърсена”. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумите от 500.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/28.08.2015г.;
78.16 лева, представляваща такса за експресно разглеждане и 600.60 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.240 и сл. във вр.с чл.79, ал.1 във вр.с чл.99 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът А.П.А. призован
по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му
особен представител в срока за отговор оспорва изцяло предявените искове, като
твърди, че не е налице валидно сключен договор за кредит между „4финанс” ЕООД и
ответника. Оспорва и исковете по размер, като твърди и че цесията не е редовно
съобщена на ответника, поради което не е породила действие спрямо него.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил
сключен договор за кредит № ********** при предвидените условия към Общите
условия към него, който бил втори по ред за тях. Този договор за кредит бил
сключен в електронна форма по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №
910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електорнни трансакции
на вътрешния пазар, а съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за
спазена със съставянето на електронния документ, съдържащ елекронно изявление.
По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на ответника сумата от
500.00 лева, като А.А. заявил и ползването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от
30 дни, с падежна дата – 27.09.2015г. Съгласно заявката и условията по
договора, паричната сума била отпусната в клон на „Изипей” на името на
кредитополучателя на същия ден – 28.08.2015г. Съгласно условията по кредита към
главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер на
16.84 лева, начислена на основание т.6.1 от Общите условия към договора за
периода 28.08.2015г. до 27.09.2015г. и такса за експресно разглеждане в размер
на 78.16 лева. На договорения падеж по договора 27.09.2015г. кредитополучателят
не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и
т.13.3 от Общите условия към него, от 28.09.2015г. – денят следващ падежната
дата, „4финанс” ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент
– 10.01% към договорения лихвен процент – в конкретния случай 40.98% върху
неизплатената главница за периода на просрочието.
На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с
„Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия
прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит №
**********/28.08.2015г. в общ размер на 1 225.60 лева, от които главница –
500.00 лева, договорна лихва – 16.84 лева, такса за експресно разглеждане –
78.16 лева, наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г. –
600.60 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По
силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него – представеното
пълномощно на л.19 от делото, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. Съгласно
пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищцовото
дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като „непотърсена”.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Договорът за заем за потребление по своята правна
характеристика е реален, каузален и неформален. По силата на тази сделка
заемодателят предоставя в собственост на заемополучателя пари, а последния се
задължава да върне заетата сума. Простото съгласие между страните относно
сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а
писмена форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем над
5 000.00 лева. В конкретния случай съдът намира, че по делото е доказано,
че на 28.08.2015г.
между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит № ********** при
предвидените условия към Общите условия към него, който бил втори по ред за
тях. По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на ответника сумата
от 500.00 лева с начислена договорна лихва в размер на 16.84 лева, като А.А.
заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата – 27.09.2015г. Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума
била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден –
28.08.2015г., което е видно от представената разписка за извършено плащане на
л.13 от делото.
Съдът намира за
неоснователно възражението на назначения на ответника особен представител, че
не е налице валидно сключен договор за кредит между „4финанс” ЕООД и А.А., за
което не били представени и надлежните доказателства по делото. Процесният договор за паричен
заем е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността
за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). По делото
са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез
договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от
разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната
страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване
на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем. За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според
чл.10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява
по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на
договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната
практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г.
о., постановено по реда на чл.290 от ГПК), електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕП за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен
документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в
електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор. В
достатъчна степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният
автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат
отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е
необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете
страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване
на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му,
нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184 ал.1, изречение първо от ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Горните
съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен
във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния
закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е
реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. С представената към исковата молба разписка
за извършено плащане се установява, че в полза на ответника на 28.08.2015г.
чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 500.00 лева. В
документа заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като
основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Именно в
условията на същия е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез
системата „Изипей“, като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението
на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е необходимо документът
да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от
която се установява превеждането на сумата според уговореното.
Редовно
възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда
своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил
с всички негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне,
т.е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този начин те са
уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил с тези условия,
включително и с общите условия към кредита, приел ги е подписвайки договора, а
и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума,
която ще дължи по отпуснатия му заем, като главница в размер на 500.00 лева и
такса в размер на 78.16 лева за използваната от него услуга експресно
разглеждане на кредита, която сам е заявил.
На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с
„Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия
прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит №
**********/28.08.2015г. в общ размер на 1 225.60 лева, от които главница –
500.00 лева, договорна лихва – 16.84 лева, такса за експресно разглеждане –
78.16 лева, наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г. –
600.60 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По
силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него – представеното
пълномощно на л.19 от делото, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. Съгласно
пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищцовото
дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като „непотърсена”. Това
уведомление е приложено и към исковата молба, като същото е било връчено на
назначения на ответника особен представител заедно с исковата молба и
приложенията към нея, видно от съобщението на л.42 от делото.
Съдът намира за неоснователно и
направеното възражение от назначения особен представител на ответника, че ищеца
нямал качеството на кредитор спрямо него, тъй като не е бил надлежно уведомен
за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо него.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.14.5 от Общите условия към
договора за кредит, съгласно която кредиторът има право за преотстъпи
/прехвърли/ вземанията си от кредитополучателя на трети страни.
Няма законова пречка първоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено пълномощно, с което „4финанс”
ЕООД упълномощили ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по вземанията,
които са били прехвърлени, за извършената цесия на вземанията, включително и
ищцата. Представено е
уведомление от ищеца до ответника, с което първия уведомява втория за
извършената цесия на вземанията по договора
за паричен заем от „4финанс” ЕООД на „Кредитреформ България” ЕООД. Това
уведомление е приложено към исковата молба, като същото е било връчено на
назначения на ответника особен представител заедно с исковата молба и
приложенията към нея, видно от съобщението на л.42 от делото. Уведомление
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление да се връчи на
назначен от съда особен представител на длъжника, тъй като получаване на
уведомлението не е разпореждане със спорното право и влиза в обема на представителната
власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него не се и изисква изрично
пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото
дружество има качеството на кредитор спрямо ответника, последният е бил
надлежно уведомен за извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.
По делото не са представени
доказателства от страна на ответника или назначения му особен представител, че
дадената в заем парична сума от 500.00 лева и таксата за експресно разглеждане
от 78.16 лева да са били върнати на договорения падеж 17.10.2015г.
Предвид гореизложеното предявените
искове за претендираната главница и таксата за експресно разглеждане се явяват
доказани както по правното си основание, така и по размер, поради което следва
да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 500.00 лева, представляваща
главница по договор
за кредит № **********/28.08.2015г. и
78.16 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва считано от датата на
предявяване на иска – 28.09.2018г. до окончателното й изплащане.
Съгласно клаузите на договора и
т.13.3 от Общите условия към него, от 28.09.2015г. – денят следващ падежната
дата, „4финанс” ЕООД започнал да начислява наказателна лихва на
кредитополучателя, която е формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен
процент – 10.01% към договорения лихвен процент – в конкретния случай 40.98%
върху неизплатената главница за периода на просрочието. Така на ответника е
начислена сумата от 600.60 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
28.09.2015г. до 31.01.2018г. Съдът обаче намира, че клаузите на договора и
т.13.3 от Общите условия към него предвиждащи и формиращи наказателната лихва
/неустойка за неизпълнение/ в претендирания размер са нищожни.
Съгласно
задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за
нищожността на клаузи за неустойка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС,
така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г. о., ВКС,
решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о.,
решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение
№ 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от
15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II т.о., ВКС, с които е възприето, че
накърняване на добрите нрави като неписани правила по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право, каквито са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. От систематичното тълкуване на
клаузите на чл.13.3 от Общите условия към Договора между „4финанс“ЕООД и
ответника, предвидената по делото неустойка /наказателна лихва/ формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент определен от БНБ 10,01% към договорения
лихвен процент 40,93% върху неплатената главница за периода на просрочието,
която се претндира в размер на 600,60 лева /по-голяма от главницата 500.00 лева/
излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент
на разходите, поради което на основание чл.21 от ЗЗП е нищожна и плащане по нея
не се дължи. Този иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. “Кредитреформ България” ЕООД са
направили по делото разноски в общ размер на 450.00 лева – заплатени държавна такса за производството
по делото и възнаграждение на назначения особен представител на ответника.
Съразмерно с уважената част от предявените искове следва да му се присъдят
разноски в размер на 220.72 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.П.А., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, ЕИК
*********, представлявано от управителя Радослав Велчев, сумите от 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща главница по договор
за кредит № **********/28.08.2015г. и
78.16 лева
/седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща такса за
експресно разглеждане по същия договор, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и
сумите от 220.72 лева /двеста и двадесет лева и седемдесет и две стотинки/ –
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от предявените искове
и 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, ЕИК
*********, представлявано от управителя Радослав Велчев, против А.П.А., с ЕГН: **********, с
регистриран постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, иск за сумата от 600.60 лева /шестстотин лева и
шестдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от
28.09.2015г. до 31.01.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените парични суми могат да
се внесат по сметка на ищцовото дружество: „Банка ДСК” ЕАД – IBAN: ***, BIC: ***.
Съобщението за изготвеното решение
и препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: