№ 75
гр. Враца, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500285 по описа за 2021 година
„ЕВРО ТРЕЙДИНГ ГРУП“ЕООД-гр.Враца, чрез упълномощения си
адвокат М. М. е обжалвал решение №260264/09.12.2020г.на Районен съд-
Враца, постановено по гр.дело №5382/2018г., с което предявеният от
жалбоподателя против И. П. И. от гр.Враца иск по чл.108 от ЗС, е бил
отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, тъй
като е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон.
Развиват се оплаквания, че делото е било разгледано и обявено за решаване в
едно съдебно заседание, проведено на 10.11.2020г., за което ищецът и
жалбоподател в настоящето производство, не е бил редовно призован. Сочи
се, че тъй като ищецът не е бил открит на адреса, вписан в ТР, районният съд
е разпоредил залепването на уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК, което е
поставено на 26.10.2020г. Двуседмичният срок по чл.47, ал.2 от ГПК е
изтекъл на 09.11.2020г., поради което за проведеното на 10.11.2020г. съдебно
заседание ищецът не е бил редовно призован, съобразно изискванията на
чл.56, ал.3 от ГПК. Поддържа се, че нередовното призоваване е довело до
ограничаване правото на защита на ищеца, вкл.правото му да иска събиране
на доказателства, като този порок не може да бъде саниран във въззивното
1
производство. Твърди се, че тези нарушения съставляват основание за
обезсилване на обжалвания първоинстанционен акт и връщане на делото на
районния съд с указания за събиране на допуснатите доказателства и
осигуряване на равенство на страните в процеса. Претендира се и за
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна И. П.
И., чрез назначения му по делото особен представител адв.С.К., от който в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата
като неоснователна. Развиват се съображения, че ищецът е бил редовно
призоваван за предходно съдебно заседание, на което не се е явил, като от
това следва да се приеме, че не е следвало да бъде призоваван за следващото
заседание и е трябвало сам да следи за насрочването му. Сочи се също, че
приложение следва да намери и разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като
на фирмения си адрес ищецът е търсен три пъти. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение на РС-Враца.
В въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд
констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира
следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от „ЕВРО ТРЕЙДИНГ
ГРУП“ЕООД-гр.Враца против И. П. И. от гр.Враца, иск по чл.108 от ЗС, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.Враца и подробно
описан в исковата молба, и за осъждането на ответника да предаде
владението върху така описаният имот. В исковата молба се поддържа, че въз
основа на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с „Агро
Инвест Груп“ООД, ищецът установил владение върху недвижимия имот на
2
12.10.2005г., като това владение продължило непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, при което считано
от 12.10.2015г. „ЕВРО ТРЕЙДИНГ ГРУП“ЕООД-гр.Враца придобило
собствеността върху имота по давност. Независимо от това и въпреки
подаденото от ищеца възражение по чл.523 от ГПК, на 30.11.2018г.
ответникът И.И. бил въведен във владение на имота по реда на чл.498 вр.с
чл.522, ал.1 от ГПК по изп.дело №313/2021г.по описа на ЧСИ В.Й..
След извършена размяна на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК и
след постъпването на писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с определение от 30.12.2019г., постановено по реда на чл.140 от
ГПК, районният съд е приел предявеният иск за допустим; произнесъл се е по
направените от страните доказателствени искания, вкл.като е допуснал
изслушване на поисканите от ищеца свидетели при довеждане; изготвил е
проект за доклад по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.02.2020г. с призоваване на страните. Призовката за
така насроченото съдебно заседание е връчена редовно на ищеца и настоящ
жалбоподател на 23.01.2020г. В така насроченото открито с.з. ход на делото
не е бил даден, поради постъпила от управителя на ищеца молба за отлагане
на делото, поради заболяване. Делото е било отложено за 25.03.2020г., за
която дата съдът е приел страните за редовно призовани от самото с.з.
С определение от 13.03.2020г. делото е било пренасрочено за
27.05.2020г., но предвид излизането на съдията-докладчик в
първоинстанционното производство в отпуск по болест, с разпореждане от
22.05.2020г. РС-Враца е отложил делото без дата.
С разпореждане от 17.08.2020г. районният съд е насрочил делото в
открито с.з.на 23.09.2020г., за което е разпоредил страните да бъдат
призовани. За това заседание ищецът е бил нередовно призован на
21.09.2020г., поради което и с оглед подадено от него възражение за неспазен
срок по чл.56, ал.3 от ГПК, ход на делото не е бил даден и същото е отложено
за 10.11.2020г. с призоваване на ищеца.
Видно от призовката на л.94 от първоинстанционното дело, фирменият
адрес на ищеца, на която той вече е бил редовно призоваван по делото, е бил
посещаван от длъжностното лице по призоваването за времето от
29.09.2020г.до 26.10.2020г., но адресатът не е открит за връчване на
призовката. Поради това, с резолюция от 26.10.2020г. районният съд е
3
разпоредил залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК.
Уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК е било залепено на 26.10.2020г., при
което с нова резолюция от 10.11.2020г. районният съд е приел, че призовката
следва да се счита за редовно връчена по реда на чл.50, ал.4 от ГПК от
26.10.2020г. В насроченото за 10.11.2020г. открито с.з. ищецът „ЕВРО
ТРЕЙДИНГ ГРУП“ЕООД-гр.Враца не е бил представляван, но е приет за
редовно призован, като на това заседание делото е обявено за решаване.
Доказателства в това съдебно заседание не са събирани, вкл.не са изслушвани
поисканите от ищеца свидетели.
С обжалваното решение от 09.12.2020г., постановено по гр.дело
№5382/2018г. РС-Враца е отхвърлил предявеният иск по чл.108 от ЗС,
приемайки за недоказани твърденията на ищеца за придобиването на спорния
имот по давност.
При така установеното, въззивният съдебен състав намира, че не са
налице основание за обезсилване на обжалваното решение и връщането на
делото на районния съд за събиране на доказателства. наведеният във
въззивната жалба порок за нередовното призоваване на ищеца-жалбоподател
за проведеното единствено открито съдебно заседание на 10.11.2020г., довело
до ограничаване на възможността му за участие в заседанието, действително
е налице. Не е спорно, че фирменият адрес, на който ищецът е регистриран и
на който са му били редовно връчвани съобщения и призовки е в гр.***. За
въпросното съдебно заседание на 10.11.2020г. обаче, връчителят не е намерил
никой, на който да връчи призовката, поради което с резолюцията си от
26.10.2020г. районният съд правилно е приел, че е налице хипотезата на чл.50,
ал.4 от ГПК и е разпоредил залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 от
ГПК. В случая уведомлението е било залепено на 26.10.2020г., при което и на
основание чл.47, ал.2 от ГПК ищецът е разполагал с двуседмичен срок,
считано от 26.10.2020г., в рамките на който да се яви в канцеларията на съда,
за да получи призовката си. Така определения от закона 2 седмичен срок е
изтекъл на 09.11.2020г. и той като в рамките на този срок ищецът не се е явил
да получи призовката, то на основание чл.47, ал.5 от ГПК връчването й се
счита за извършено не на 26.10.2020г., както това погрешно е приел районния
съд, а на 09.11.2020г. По силата на чл.56, ал.3 от ГПК обаче от посочената
дата започва да тече едноседмичен срок, при което и за да се счита страната
за редовно призована, към датата на насроченото съдебно заседание този срок
4
също следва да е изтекъл. В разглеждания случай откритото съдебно
заседание, на което е даден ход на делото и то е обявено за решаване, е
проведено преди срокът по чл.56, ал.3 от ГПК да е изтекъл, поради което
следва да се приеме, че за това съдебно заседание ищецът не е бил редовно
призован и районният съд е дал ход на делото в съществено нарушение на
процесуалните правила.
Въззивният съдебен състав обаче счита, че въпреки преценката за
нередовно призоваване на ищеца, довело до ограничаване на правото му на
участие в съдебното заседание и събирането на доказателства, така
констатираният порок не може да доведе до обезсилване на обжалваното
решение и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане. Това е
така, защото разглеждането на делото при нередовно призоваване на страна
обуславя порок неправилност на решението, поради съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл.271 от ГПК, но не и
недопустимост на постановения съдебен акт. В случаите, при които
решението е неправилно, поради допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на процесуалните правила, въззивният съд не
разполага с правомощия за обезсили решението и върне делото за нова
разглеждане. Такива правомощия въззивният съд има само при проява на
пороците нищожност или недопустимост-чл.270 от ГПК, каквито в случая не
се констатира да са налице. Ето защо, когато правото на страната на участие в
първоинстанционното производство е било нарушено, то правната
възможност, с която тя разполага е да упражни пропуснатите поради
нарушението процесуални права пред въззивния съд, включително като
направи възраженията си, извърши оспорванията си, представи
доказателствата си и пр. В разглеждания случай такава възможност не е
поискана с въззиввната жалба, в която нито се иска разпит на допуснатите, но
неизслушани от районния съд свидетели, нито се сочат други доказателства,
които поради лишаването на ищеца от възможността да събере в
първоинстанционното производство, е допустимо да бъдат събрани от
въззивната инстанция. Поради констатираната липса на доказателствени
искания във въззивната жалба, то и обсъждането на съда за наличието на
единствения поддържан в жалбата порок на обжалваното решение, на
основание чл.269 от ГПК се изчерпва само с констатацията му.
При така изложените съображения и тъй като във въззивната жалба не
5
се съдържат никакви други оплаквания, свързани с правилността на
обжалваното съдебно решение, въззивният съд намира, че последното ще
следва да бъде потвърдено. Първоинстанционното съдебно решение е валидно
и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца, а не се
констатира при постановяването му да са нарушени императивни
материалноправни норми.
При този изход на делото внесеното от жалбоподателя възнаграждение
за особен представител на въззиваемата страна ще следва да остане за негова
сметка. Разноски в полза на въззиваемия И.И. не следва да се присъждат, тъй
като такива не са извършени в настоящето производство.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260264/09.12.2020г.на Районен съд-
Враца, постановено по гр.дело №5382/2018г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6