№ 3711
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110207088 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.8 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Д. И. Д., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № 5805588, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 800 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и иска отмяна на атакувания електронен фиш. Счита, че не било
доказано авторството на деянието, както и нямало доказателства за годността на
техническото средство, с което било установено нарушението.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритото съдебно
заседание. Депозирани са писмени бележки, с които се оспорва депозираната жалба и
се пледира за потвърждаване на издадения електронен фиш като правилен и
законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
1
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна и поотделна преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 14.04.2022 г. в 18:08 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC
CORDON M2“ № MD1192 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №
***, движещ се в град София, по бул. „***“ до номер ***, в посока от автомагистрала
„**“ към ул. „***“, с превишена скорост – 87 км/ч, при максимално разрешена за
движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, бил
издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 5805588 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП, тъй като било прието, че нарушението е извършено повторно – в
едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш Серия К № 5397930.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на електронния фиш, независимо от
основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този
начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания. Данните, които следва да се
съдържат в електронния фиш, са посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно
2
посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това
нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на
жалбоподателя да разбере, защо е бил наказан именно с определения в електронния
фиш размер на глобата. На жалбоподателя Д. Д. е наложена глоба в размер на 800 лева
на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда налагане на по-
тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено при
условията на повторност. Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП: „когато нарушението по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“. В електронния фиш
обаче не е посочено кое точно нарушение е извършено повторно, за да може да се
определи глобата в двоен размер. Това накърнява правото на защита на наказаното
лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така
препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на
административното наказание, тоест с колко е превишена максимално допустимата
скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва ако то е извършено
повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
дали наложената глоба от 800 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на
законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в
обжалвания акт не е отразено дали извършеното нарушение попада в хипотезите на ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл.182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът допуска за
повторното му извършване да се налага по-тежко административно наказание. Казано
по друг начин, разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е квалифициран състав, който
обаче трябва да бъде обвързан с основния състав на нарушението, за да се установи
какъв именно трябва да е размерът на наказанието, в зависимост дали основният състав
е по алинея 1, 2 или 3 и по коя от съответните точки на тези алинеи, а в случая такава
връзка с основния състав липсва. Предвид на това бланкетната норма, която не
предвижда конкретен размер на наказанието, не е била попълнена със санкционната
норма на основния състав, към който тя препраща, поради което не става ясно
двойният размер на коя от предвидените 18 различни глоби в предходните три алинеи
е бил наложен от наказващия орган.
На следващо място е налице и противоречие в издадения електронен фиш между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Цифрово е
посочено, че е бил нарушен чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, но в обстоятелствената част
на издадения електронен фиш никъде не се описва да е имало поставен пътен знак „В-
26“ и каква е била определената с него максимално допустима скорост на движение. В
алинея 1 на цитирания член са посочени стойностите на скоростта в населено и извън
3
населено място, които водачите на пътни превозни средства не бива да превишават.
Алинея 2 на същия член гласи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в алинея 1, това се сигнализира с пътен знак.
Именно това е посоченият по-горе пътен знак „В-26“. Констатираното противоречие
между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация е
абсолютно недопустимо. Трябва да има пълна идентичност между факти и право,
защото в противен случай се нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере
за извършването на какво точно нарушение му се вменява вина. От друга страна и за
съда не става ясна волята на наказващия орган, а именно дали се касае за превишаване
на общо допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч, или става
въпрос за различна скорост, която е била указана с пътен знак „В-26“.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на издадения ел.
фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител не са направили искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, а с оглед изхода на делото,
то АНО няма право на такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 5805588, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на Д. И. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4