Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас,
№ 574 /12 май 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети
март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ст.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 3187 по описа за
2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят Д.Р.Р.,
ЕГН **********,*** е оспорил заповед №766/17.12.2019г. на началника на Затвора
Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание”, за срок от шест месеца, на основание чл.15, ал.1, т.3 и чл.19,
ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС)
във вр. с чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1,
т.11, предл.второ от ЗМВР.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните
разпоредби и не е съответна на фактическата обстановка. Направените в нея
констатации са неясни и неточни, не са посочени конкретни разпоредби на ЗИНЗС,
Правилника за прилагането му, които се твърди, че са нарушени. Не е посочено
къде е вменено задължението, за чието неизпълнение е санкциониран
жалбоподателят. В заключение същият твърди, че не е извършил посоченото деяние.
Иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и претендира
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Л., поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – началник
на затвора Бургас, оспорва жалбата, представя писмени доказателства и пледира
за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
ФАКТИ:
Според мотивите на
обжалваната заповед, на 26.05.2019г. в 8:30 часа жалбоподателят, в качеството
му на надзирател І степен в Затвора Бургас, при изпълнение на служебните си
задължения като постови надзирател на пост № 16, отказал категорично да изпълни
издаденото му устно разпореждане от мл. експерт С.И. И. – командир на отделение
в затвора Бургас, относно необходимостта от заключване на спално помещение №
307.
В преписката е
представена докладна записка на инспектор Т. С. – главен надзирател, която е
регистрирана на 26.08.2019г. В нея е посочено, че на 26.08.2019г. в 8:30 часа
при инспектор С. дошъл лишеният от свобода И. С. И. с молба да бъде заключено
спално помещение № 307, тъй като всички лишени от свобода, които са настанени
там, са на работа и се създава опасност от кражби. В докладната С. твърди, че
наредил на командира на отделение мл.експерт С.И., да се обади на постовия на
пост № 16 мл.инспектор Д.Р., последният да заключи спално помещение № 307.
Според С. постовият Д.Р. категорично отказал да изпълни разпореждането на командира
И. с мотива, че това не е негова работа. Наложило се повторно да му бъде
разпоредено да заключи въпросното спално помещение, но Р. отново отказал. След
като И. докладвал на главния надзирател С., той разпоредил на младши инспектор Р.
да бъде променено работното място от пост №16 на пост № 11 (място за престой на
открито № 2), а постовият на пост № 11 да застъпи на пост №16. Върху докладната
записка е поставена резолюция на началника на затвора Бургас, с която е
възложено на главен инспектор Д.М.– НСНОД, да извърши проверка и евентуално да
предложи наказание.
В хода на тази
проверка е депозиран рапорт от жалбоподателя на 11.09.2019г., в който той е
заявил, че на 26.08.2019г. около 8:30 часа, когато пуснал работещите от ІІІ група,
телефонът му звъннал и някой му казал да заключи 307-о спално помещение без да
се представи и съответно затворил телефона. Р. продължил да си върши служебните
задължения. След десет минути при него дошъл мл.експерт С.И. и мл.инспектор Р.Й.и
му разпоредили да отиде на пост № 11, като той изпълнил това разпореждане.
На 17.09.2019г.
гл.инспектор Д.М.изготвил докладна записка до началника на Затвора Бургас, с
която докладвал за извършената проверка. В докладната са описани същите факти,
които се съдържат и в докладната на Т. С.. Посочено е, че на 11.09.2019г.
Манолов снел обяснения от мл.инспектор Р., след което е преразказал описаното в
обясненията по-горе. На същата дата – 11.09.2019г., взел обяснения и от Т.С..
Тези обяснения са представени по делото. Те съдържат същото описание на случая,
каквото е посочено и в докладната записка на С. от 26.08.2019г. Единственото
различно е, че в обясненията е цитирана реплика на Р. „А вие двамата не разбрахте
ли, че няма да я заключа тази килия!” От тези обяснения става ясно, че Р. два
пъти е отказал, преди да бъде преместен на друг пост. В докладната записка
Манолов е направил извод, че жалбоподателят Р. не е изпълнил разпореждане на
командира на отделение, което представлява нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194, ал.1, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на
разпореждане на прекия ръководител във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, затова и
предложил на началника на затвора да наложи дисциплинарно наказание „Порицание”
на мл.инспектор Д.Р. за срок от една година.
На 27.09.2019г.
обяснения, депозирани до началника на затвора Бургас, е дал мл.инспектор С.И. –
командир на отделение. В тях той е заявил, че на 26.08.2019г. в 8:35 часа
получил разпореждане от инспектор Т.С.–главен надзирател, да бъде заключено
спално помещение № 307. И. се обадил по телефона на постовия на пост №16
Д.Р.
и
му
разпоредил да заключи това спално помещение. По-късно се установило, че
помещението все още не е заключено. Тогава И. получил повторно разпореждане от
инспектор С. в същия смисъл. И. отново се обадил на постовия на пост № 16 и
повторно му разпоредил да заключи спалното помещение. В 9:00 часа на същия ден
получил разпореждане от Т.С.да промени работното място на мл.инспектор Д.Р. от
пост №16 на пост № 11.
На 16.12.2019г. на
жалбоподателя Р. била връчена покана от началника на Затвора Бургас за даване
на обяснения. В поканата са записани фактите относно отказа да изпълни устно
разпореждане на командир на отделение, датата, часа и мястото, когато се
твърди, че е извършено това и какво нарушение на трудовата дисциплина
представлява деянието. На Р. е даден 24-часов срок от получаване на поканата да
даде обяснения. На същия ден – 16.12.2019г., е съставен протокол за изслушване
на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, в който е записано,
че началникът на затвора е изслушал мл.инспектор Д.Р. във връзка с извършеното
от него нарушение на служебната дисциплина на 26.08.2019г. в 8:30 часа,
изразяващо се в отказа на Р. да изпълни устно разпореждане на командира на
отделение в Затвора Бургас. В протокола е записано, че са дадени обяснения, но
не е записано тяхното съдържание. Същият протокол е бил връчен на Д.Р.. Въпреки
устните обяснения, на 17.12.2019г. Р. е депозирал писмени обяснения до
началника на затвора, в които е посочено, че те са във връзка с покана за
даване на обяснения от 16.12.2019г. В обясненията е заявено, че Р. не е
извършил посоченото в поканата деяние, тоест няма отказ за изпълнение на устно
разпореждане на командира на отделението.
По делото е
представена длъжностна характеристика, утвърдена от главния директор на ГДИН, с
която Р. е запознат на 31.07.2017г. В тази характеристика е посочено, че
прекият ръководител на длъжността „надзирател ІІ-І степен” е командирът на
отделение.
Въз основа на тези
доказателства началникът на затвора издал обжалваната заповед. В нейните мотиви
дисциплинарно наказващият орган е възприел фактите такива, каквито се твърдят в
докладните записки на инспектор Т. С. – гл.надзирател, и гл.инспектор Д.М.–
НСНОД.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е
допустима за разглеждане.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС началникът на
затвора организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на
служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава
служителите с награди по чл.30, ал.2, т.1 от ЗИНЗС и налага дисциплинарни
наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР и по чл.188, т.1 и 2 от Кодекса на
труда.
В оспорения акт се
съдържат мотиви – фактически и правни основания за издаването му.
В хода на
производството пред дисциплинарно наказващият орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят е дал обяснения, като съдът
приема, че надлежни са писмените обяснения, които са постъпили на 17.12.2019г.
– в срока даден от органа с поканата за обяснения от 16.12.2019г. Представения
протокол за изслушване на служител не съдържа изложение на обясненията, а само
твърдения, че изслушване е осъществено.
Жалбоподателят е
наказан за неизпълнение на устно разпореждане на пряк ръководител, изразяващо
се в отказ да заключи спално помещение №307 след разпореждане от страна на
мл.експерт С.И. – командир на отделение.
Съгласно посочения в
заповедта чл.194, ал.2 от ЗМВР дисциплинарни нарушения са неизпълнение
на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители.
В случая се касае за
неизпълнение на разпореждане на пряк ръководител.
Съгласно чл.200,
ал.1, т.11 от ЗМВР за това нарушение е предвидено наказание „порицание“.
Неоснователно е
възражението направено в писменото становище на процесуалния представител на
жалбоподателя. В случая няма разлика между нареждане, разпореждане или заповед,
защото законодателят има предвид неизпълнение на акт на пряк горестоящ
ръководител, какъвто е конкретния случай.
Не е спорно, че
мл.експерт С.И. – командир на отделение е пряк ръководител на жалбоподателя, а
това се установява и от представеното длъжностна характеристика, където в т.ІІ
е посочена субординационната структура, от която се вижда, че командир на
отделение стои над надзирател.
Няма спор и относно
полученото разпореждане по телефона – жалбоподателят да заключи спално
помещение №307. Двамата участници в разговора – жалбоподателят и С.И. в рапорт
и обяснение сочат, че разговор с такова съдържание на сочената в заповедта дата
и час се е осъществил. Жалбоподателят твърди, че не знае кой му наредил да
заключи спалното помещение, но този довод е логически неиздържан. Съвременните
телефони имат телефонен указател, в който се съдържат въведени от притежателят
им телефонни номера и техните адресати. Когато някое лице от списъка се обади,
телефонът изписва името му. Според съда не е правдоподобно да се твърди, че Р.
не е имал въведен тел.номер на прекия си ръководител, след като комуникацията
по телефона е естествена е използвана с оглед контекста на процесната ситуация.
За това съдът счита
за доказан факта на получаване на разпореждането да заключи спално помещение
№307. Р. не отрича, че не е изпълнил това разпореждане. Тези доказани факти са
абсолютно достатъчни да се приеме, че е осъществено дисциплинарното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
В случая съдът счита,
че е доказан факта на повторно отправеното разпореждане от мл.експерт С.И. –
командир на отделение към жалбоподателя със същото съдържание, доколкото в
обясненията на И. се съдържа такова изложение.
В крайна сметка по
делото е доказано отправеното разпореждане към жалбоподателя, два поредни пъти
и неговото неизпълнение.
Няма доказателства,
че жалбоподателят е изрекъл репликата „А вие двамата не разбрахте ли, че няма
да я заключа тази килия“. Инспектор Т.С.– главен надзирател твърди в свое
обяснение, че при втория разговор между мл.експерт С.И. – командир на отделение
и жалбоподателя, последният я е изрекъл. Същевременно самият И. не сочи за
такава реплика от страна на Р., а очевидно, че Т.С.не е разговарял лично с
жалбоподателя. Независимо от това е налице неизпълнение на разпореждане на пряк
ръководител, въпреки че изричен отказ с репликата „А вие двамата не разбрахте
ли, че няма да я заключа тази килия“ не е доказан. Това е така, защото е
доказано отправянето на разпореждането и е доказано, че то е останало
неизпълнено независимо дали чрез изричен отказ или с простото фактическо
неизпълнение.
По изложените
съображения, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход от
спора разноски се следват на ответника, но такива не са претендирани.
Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Д.Р.Р.,
ЕГН **********,*** против заповед №766/17.12.2019г. на началника на Затвора
Бургас
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: