Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2018г., гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело №2765 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Еко турист-15“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Кубрат, ***представлявано от управителя В.А.П. против РА
№Р-03001716001243-091-001/05.07.2016г. издаден от органи по приходите към ТД на
НАП-Варна, потвърден с
Решение №318/27.09.2016г. на Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП, с
който в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ
„ВИАРУС – П.П.“ общо в размер на 92869,32лв., на дружеството са установени
задължения за ДДС и лихви, както следва: за м.09.2015г. – 10497,15лв. и лихви
773,77лв; за м.10.2015г. – лихви, в размер на 42,54лв; за м.11.2015г. – лихви,
в размер на 39,10лв.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения РА и се
отправя искане за неговата отмяна. Конкретно се твърди, че органите по
приходите са посочили обстоятелството, че дружеството в ревизирания период е
включило неправомерно в дневниците за покупки и в справката-декларация за
данъчен период м.09.2015 г. с право на пълен данъчен кредит фактури, издадени
от ЕТ „Виарус – П.П.” с №№ 3490-3500 и фактура 3293 на обща стойност в размер
на 464 346,59 лв. и ДДС общо в размер на 92 869,32 лв. Сочи се, че
извършената ревизия е с обхват на задължения от 19.03.2015 г. – 30.11.2015 г.,
а видно от РА и РД има за предмет извършени доставки от ЕТ „Виарус – П.П.”, по
които ревизираното лице е ползвало пълен данъчен кредит. Твърди се, че двата
ревизионни акта имат за предмет едни и същи доставки, осъществени между едни и
същи лица и един и същи обхват за установяване на задължения по ЗДДС.
Единствената разлика е в установените задължения, като с втория РА се
установяват данъчни задължения за м.09.2015 г., който е включен в обхвата на
ревизията и по предходната такава, по която не са установени данъчни
задължения. Сочи се незаконосъобразност на обжалвания РА, т.к. съгласно чл.133
и чл.134 от ДОПК редът за изменение на установени задължения с влязъл в сила РА
е различен от посочения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените съображения за
незаконосъобразност на ревизионния акт.
По съществото на спора твърди, че за да не
бъде признато право на данъчен кредит решаващите изводи се основават на предположения, които не намират опора в
събрания доказателствен материал по делото. На първо място – да се твърди и да
се приема като довод, че е недопустимо в търговските отношения да се реализират
доставки на загуба противоречи на самата търговска дейност и в тази връзка ЗКПО
регламентира точно, как се отчитат загубите от търговската дейност. Дори да се
приеме, че предходния доставчик е реализирал стоките на загуба, жалбоподателят
няма как да носи отговорност за това, че
предходният доставчик продава стоките на загуба и от там да се прави решаващият
извод, че такива доставки не съществуват. Другият довод на ревизиращия орган е,
че с оглед на количеството на стоките през този месец, това било невъзможно,
т.к. било индиция за абсолютна симулация на доставките, т.к. жалбоподателят
нямало къде да съхранява тези стоки още повече, че една част от тях изискват
подходящ температурен режим. В този смисъл вещото лице по делото по категоричен
начин е установило, че стоките, които са придобивани през проверявания период от
време не само е имало къде да бъдат съхранявани, а и дружеството е разполагало
със значително по-големи складови площи от обема на тези стоки. Предвид
изложеното отправя искане за отмяна на РА като незаконосъобразен, необоснован и
противоречащ на събраните доказателства с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и отправя искане да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Твърди, че в случая се касае за отказано право
на приспадане по фактури за покупка на стоки. Предмет на тези фактури са храни
по смисъла на Закона за храните. Органът по приходите е извършил анализ на
всички събрани доказателства и е достигнал до извода, че не са налице реално
извършени доставки по тези фактури. На първо място доставчикът посочен във
фактурите не е притежавал тези стоки, за да може да ги прехвърли на
жалбоподателя и второ, че не са налице доказателства за прехвърляне правото на
собственост между страните посочени във фактурите. Действително като допълнителен
аргумент е посочено обстоятелството, че обемът на тези стоки и тяхното естество
не позволява съхраняване в обектите, които се стопанисват от жалбоподателя,
като в тази връзка в съдебното производство е допусната съдебно-стоково
счетоводна експертиза, но от същата се
установява, че е възможно съхранение на стоките, но само и единствено ако се
вземе предвид обекта на ул. ***. Доказателства за наемане на този обект и
твърдения за това са представени едва в съдебното производство. Твърдения и
доказателства за такъв използван обект е нямало в хода на ревизионното
производство. Извън изложеното счита, че това е един допълнителен аргумент,
който не е дотам решаващ за преценката реалността на извършените доставки. Моли
да се вземе предвид, както подробно е
отбелязано в решението на директора на Дирекция „ОДОП”, че в случая се касае за
търговия с храни при които са налице специални изисквания на Закона за храните
за изготвяне на ред документи и за попълването им, с оглед на това да може във
всеки един момент да бъде проследен произхода и движението на тези стоки.
Трябва да има установяемост на движението на произхода на стоките. Такива
документи не са съставени, липсват данни за код за проследимост, партиди и
други индивидуализиращи стоките белези. Това е един от основните аргументи при
преценката за реалност на доставките. Моли
за решение в този смисъл, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е ревизионен акт №Р-03001716001243-091-001/05.07.2016г. издаден от
органи по приходите към ТД на НАП-Варна
потвърден с Решение №318/27.09.2016г. на
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ
на НАП.
Ревизионното
производство е образувано със
заповед за възлагане на ревизия № Р-03001716001243-020-001/25.02.2016 г.
констатациите от която били обективирани в РД №
Р-03001716001243-092-001/16.06.2015г. С обжалвания РА № Р-03001716001243-091-001/05.07.2016г.
били установени задължения за данък
върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.09, 10 и 11/2015 г.,
общо в размер на 12 695.39 лв., представляващи главница ДДС в размер на 11
839.98 лв. и лихви в размер на 855.41 лв. Установява се, че в хода на ревизията
са били извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част
на ревизионния доклад. На ревизираното лице били връчени по реда на чл.37,ал.3,
чл.53 и чл.56,ал.1 ДОПК ИПДПОЗЛ от 28.12.2015г., от 02.02.2016 г. и от
16.03.2016г., с което са изискани данни и документи, свързани с определяне на
задълженията на дружеството по ЗДДС за ревизираните периоди. От дружеството
били представени документи по опис и
писмени обяснения. На основание чл.50 от ДОПК с протокол № 256866/27.05.2016 г.
били приобщени доказателства от предходно ревизионно производство на „Еко
Турист-15“ЕООД за установяване на отговорност за задължения по чл.177 ЗДДС по
доставки от П.С.П., в качеството му на ЕТ „Виарус-Пл. П.“, приключило с
издаване на Ревизионен акт №Р-03001715009236-091-001/18.05.2016г./л.1229-1234/
и Ревизионен доклад № Р-03001715009236-092-001/28.04.2016г., ведно с
приложенията от значение за данъчното облагане на ревизираното лице. С Протокол
№ 256862/11.04.2016г. били приобщени Протокол №
П-03001715136298-073-001/28.10.2015г., доклад за оперативна проверка от
11.09.2016г. и Протоколи за извършени проверки с № АА207718/09.09.2015г.,
№АА207717/09.09.2015г.,№АА207719/09.09.2015г.,№АА207716/09.09.2015г.
В хода на ревизията било установено, че „Еко
турист-15“ ЕООД за периодите на ревизията извършва дейност-търговия на дребно с
разнородни хранителни стоки, цигари и алкохол в пет търговски обекта: смесен
магазин в гр. Кубрат, ул.„Цар Иван Асен II“ № 47; обект за бърза закуска в гр.
Кубрат, ***; магазин за разнородни хранителни и промишлени стоки в гр.Кубрат,
ул.„Иван Вазов“; смесен магазин в гр.Кубрат, ***и смесен магазин, гр.Кубрат, ***в
които имало регистрирани 6/шест/ фискални устройства /ЕКАФП/. Дружеството било
регистрирано по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС по избор, независимо от облагаемия
оборот, считано от 19.03.2015г. С предходен Ревизионен доклад
№Р-03001715009236-092-001/28.04.2016г. били установени факти и обстоятелства,
въз основа на които органът по приходите приел, че счетоводната отчетност на
ревизираното лице не отразява точно сделките и събитията съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, съгласно изискванията на
ЗСч и счетоводните стандарти. Установени били счетоводни записвания,
позволяващи на дружеството да изписва стоки, без да отчита приходи от
реализацията им /по счетоводна сметка 702/, както и данни за укрити приходи
/кредитни салда по счетоводна сметка 501 „Каса"/. Предвид изложеното в
хода на ревизията за ревизираното лице били установени обстоятелства по чл.122,
ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи /при
извършената от органи по приходите инвентаризация към 30.11.2015г. били
установени липси на стоки в размер на 5 696,00 лв./ и воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане. В данъчни периоди от м.09/2015 г.
до м.11/2015 г. били изписани стоки в големи размери /548 500.00 лв./, без да
са отчетени съответните приходи от продажби на стоки за същия период /отчетени
приходи от продажби на стоки в размер на 226 262,00 лв./.
Във връзка с това на основание чл.124, ал.1
от ДОПК било изготвено уведомление №Р-03001716001243-113-001/02.03.2016г.-че
поради установените обстоятелства основата за облагане с данък върху добавената
стойност за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Заедно с него на основание чл.37, ал.2 и ал.3 и чл.53 от ДОПК било връчено
ИПДПОЗЛ от 02.03.2016 г. От ревизираното лице били представени писмени
обяснения и декларация по чл.124 от ДОПК. След анализ на всички събрани доказателства
органът по приходите приел, че данъчната основа за задължения за ревизираните
периоди може да се определи съгласно разпоредбите на ЗДДС, и не е необходимо
прилагане на реда по чл.122 - чл.124 от ДОПК.
След анализ на всички събрани в хода на
ревизията доказателства органът по приходите констатирал, че закупените стоки
се отчитат по дебита на сметка 304 „Стоки“. Същата не се води аналитично по
групи стоки, а само по търговски обекти. През ревизирания период били бракувани
стоки, за което били представени съответните стокови разписки. На 30.11.2015 г.
били извършени проверки за установяване на ДМА и налични активи - стоки,
машини, съоръжения, оборудване и др. активи във всички търговски обекти,
стопанисвани от „Еко турист-15“ ЕООД. При проверката от ревизираното лице била
представена декларация, в която същото декларирало, че към 30.11.2015г. в
счетоводството на дружеството няма заведени дълготрайни материални активи,
както и налични стоки. За установените в обектите, стопанисвани от „Еко
турист-15“ ЕООД машини, съоръжения, оборудване и др. активи, ревизираното лице
представило договор за съвместна дейност и сътрудничество с ЕТ „Виарус - П.П.“
и договори за наем, ведно с приемо-предавателни протоколи. Извършените действия
и установените факти и обстоятелства били отразени в Протоколи за извършени
проверки №АА210075/30.11.2015г. №АА208931/30.11.2015г.,
№АА208896/30.11.2015г.,№АА208911/30.11.2015г.,№АА208912/01.12.2015г. и №
АА208921/30.11.2015г.
При извършените проверки били установени
стокови наличности, материални запаси и касови наличности, отразени в табличен вид на л.4 от РД. Установена била
стокова наличност при извършените проверки в търговските обекти, стопанисвани
от „Еко турист-15“ ЕООД към 30.11.2015 г. по продажни цени с вкл. ДДС в размер
на 134 618,26 лв. и материали по доставни цени с ДДС - 518,45 лв. След
приспадане на ДДС 20% и декларираната търговска надценка 12%, отчетната
стойност на стоките била в размер на 100 162,40 лв. и на материалите 432,04 лв. По представени счетоводни данни от „Еко турист-15“
ЕООД — оборотна ведомост по сч. сметка 304 /стоки/ към 30.11.2015 г., дебитното
салдо било в размер на 106 290,51 лв. От проверяващия екип била установена
липса на стоки в размер на 5 696,00 лв. /106 290,51 лв. - 100 162,40 лв. + 432,04
лв./. Относно реализацията на стоките, проверяващият орган констатирал, че същите се изписват по дебита
на сч. сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“, която се води аналитично по
търговски обекти, видно от оборотна ведомост към 03.11.2015 г.
Във връзка с констатациите ревизиращият екип
след проверка на счетоводната документация приел, че в данъчни периоди от
м.09/2015 г. до 30.11.2015 г. /датата на оперативната проверка по обекти/,
дружеството изписало стоки на отчетна стойност, която значително превишава
отчетените приходи от продажби на стоки /с 322 238,03 лв./, което се отличава
стойностно от изписаната стока в предходните данъчни периоди. Подробно в
табличен вид била представена информация за реализацията на стоките и
материалите на база отчетна стойност /изписани CMЗ/ и на база реализиран приход
/приходи от продажби/ по сч. данни от сметка-702-Приходи от продажби на стоки
/л.5 от РД/.
Посочените данни послужили на органа по
приходите да изиска от ревизираното лице с искане от 02.03.2016г. писмено
обяснение за причините, поради които изписаните в данъчни периоди от м.09/2015г.
до м.11/2015г., като продадени стоки /по Дт на сч.сметка 702/, превишават
стойностно реализираните приходи от продажбите на тези стоки /продажба на
загуба/. В отговор управителят на
дружеството декларирал, че дружеството е закупило от ЕТ „Виарус - П.П.“
процесните стоки по доставни цени и ги е продало също по доставни цени и на
цени под доставните, без да реализира печалба, с цел да се реализира залежала
стока. Т.е. изписаната стока за периода превишава реализираните приходи, защото
целта на дружеството била да продаде натрупаната стока, дори с риск от загуба.
Във връзка с горното, органът по приходите
направил извода, че обясненията на ревизираното лице противоречат на
представените от доставчика ЕТ „Виарус-П.П.“ обяснения и събраните
доказателства при извършената му насрещна проверка. Със същите той е заявил, че
стоките са доставени на дружеството по продажни цени, а е представил
доказателства за произволно формирани цени, твърде различни от цените в
търговските обекти, продаващи същите стоки. Направен бил извод, че воденото
счетоводство не отразява точно сделките и събитията, съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, съгласно изискванията на
ЗСч и счетоводните стандарти и същото
следва да се разглежда само като насочваща и допълнителна информация.
Изписването в кратък период /от три месеца/ на стоки, които стойностно
неколкократно /242%/ превишават реализираните приходи от продажби на стоки за
същия период органите по приходите приели, че предполага наличие на едно от
двете алтернативни обстоятелства: липса на реално извършени доставки на стоки
по част от фактурите, издадени от ЕТ „Виарус - П.П.“ на ревизираното дружество,
вследствие на което процесните стоки изобщо не са постъпили в търговските
обекти на ревизираното лице; извършване от ревизираното лице на „безвъзмездни“
доставки на стоки /по смисъла на разпоредбата § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно
която „безвъзмездна“ е доставката, при която няма възнаграждение или стойността
на даденото многократно надхвърля полученото/ или стоките са използвани за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Предвид гореизложеното и с цел да се установи
действителното извършване на декларираните покупки на стоки от ЕТ „Виарус - П.П.”
органът по приходите направил анализ на всички съществуващи доказателства,
събрани при предходното производство и приобщени към обжалвания РА с протокол
по реда на чл.50 от ДОПК. С искане до ревизираното лице била поискана
информация, относно източниците на финансиране на дейността на дружеството.
Представени били счетоводни регистри, в т.ч. на сч. сметка 501 Каса, от което
било установено нарастващо кредитно салдо за месеците април, май, юни, юли 2015г.
до размер 12 474,25 лв., при положение че съгласно счетоводното законодателство
тази счетоводна сметка е активна и салдото в края на отчетния период следва да
е дебитно, а не кредитно. В тази връзка органът по приходите е направил извода,
че са налице фиктивни сделки, т.к. липсват парични средства във връзка с
възмездността на доставките. Установено било още, че в сметките отчитащи
разчетите със собствениците и трети лица, липсват получени суми за съответните
периоди. По данни от счетоводните записи на дружеството, органът по приходите
констатирал, че в ревизирания период продажбите на стоки не са отчитани през
счетоводна сметка 411 „Клиенти”, а директно: Дт сч.сметка 501 „Каса“, срещу Кт
сч. сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ и Кт сч.сметка 4532 „Начислен ДДС
за продажбите“.
При анализа на месечните оборотни ведомости
органът по приходите констатирал разлики между отчетените обороти по касовите
апарати и постъпилите средства по счетоводна сметка 501 „Каса“ за периоди
м.04/2015 г- м.07/2015 г., подробно посочени в таблица в РД. За данъчни периоди
след м.07/2015 г. сч. сметка 501 „Каса“ е с дебитно салдо, което към 30.11.2015
г. е за сумата от 46 769,85 лв. При извършена оперативна проверка
/инвентаризация на същата дата/ проверяващият орган констатирал касова
наличност в размер на 2 558,26 лв. по отделни обекти, като данните били
отразени в таблица л.4 РД, съдържаща информация за установеното по протоколите
за извършени проверки, стокова наличност, наличност на стоките /материалите/ и
касова наличност. Общо установената стокова наличност при извършените проверки
в търговските обекти, стопанисвани от ревизираното лице към 30.11.2015г. по
продажни цени с вкл. ДДС възлизала на 134 618,26 лв. и материали по доставни
цени с ДДС-518,45 лв. След приспадане на ДДС - 20 на сто и декларираната
търговска надценка от 12 на сто е формирана отчетна стойност на стоките в
размер на около 100 162,40 лв. и отчетна стойност на материалите 432,04 лв. По
представени счетоводни данни - оборотна ведомост към 30.11.2015г. по с/ка 304
/стоки/ към 30.11.2015 г. било записано дебитно салдо в размер на 106 290,51
лв. Ревизиращият екип приел, че е налице липса на стоки в размер на 5 696,00
лв. Счетоводно стоките и материалите се изписват по дебита на сч. сметка 702 „Приходи
от продажби на стоки”, която се води аналитично по търговски обекти. При
реализацията на стоките и материалите в периода м.09.2015г.-30.11.2015 г.
/датата на извършената оперативна проверка/, дружеството изписало стоки на
отчетна стойност, която значително превишаваща отчетените приходи от продажби
на стоки /с 322 238,03лв./ и силно се различава стойностно от изписаната стоки
в предходните данъчни периоди. Установената в действителност касова наличност
към 30.11.2015 г. - 2 558,26 лв. съществено се различава от посочената в
счетоводните регистри към същата дата - 46 769,85 лв. С оглед горното
ревизиращият орган приел, че допуснатите неточности дават съществено отражение
върху възможността за аналитично проследяване на стопанските операции и поставят
под съмнение доколко счетоводната отчетност представя вярно и честно
имущественото и финансовото състояние на лицето и отчетените от него данъчни
резултати за ревизираните периоди. Приел, че счетоводната отчетност на
дружеството не отразява точно сделките и събитията, съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, съгласно изискванията на
ЗСч и счетоводните стандарти, и същата следва да се разглежда само като
насочваща и допълнителна информация. Посочените разлики и установените големи
несъответствия между паричната наличност по счетоводни данни и фактически
установената такава при извършените оперативни проверки не позволяват
представените счетоводни регистри /месечни оборотни ведомости/ да се приемат за
годни доказателствени средства, на базата на които кредитните салда на сметка
501 „Каса“ да се третират като укрити приходи.
Относно
задълженията по ЗДДС било установено, че за ревизирания период задълженото лице
е упражнило право на приспадане за данъчни периоди м.04/2015 г., 05/2015 г.,
06/2015 г., 07/2015г., 08/2015 г. и 09/2015 г. по доставки от ЕТ „Виарус-П.П.“,
както следва: фактури №№ 0..3157/30.04.2015 г. /л.1153/, 0...3159/05.05.2015
г., 0...3160/11.05.2015г.,0...3161/20.05.2015г., 0...3162/28.05.2015г.,
0...3289/31.05.2015г.,0...3322/04.06.2015г.,0...3323/08.06.2015г,0...3324/11.06.2015г.,0...3325/16.06.2015г.,0...3326/30.06.2015г.,
0...3327/02.07.2015г.,0...3328/03.07.2015г., 0...3329/07.07.2015г.,
0...3330/09.07.2015г., 0...3331/14.07.2015г., 0...3332/20.07.2015г.,
0...3333/29.07.2015г., 0...3488/05.08.2015г., 0...3489/18.08.2015г.,
0...3334/31.08.2015г., 0...3335/31.08.2015г., 0...3336/31.08.2015г.,
0...3337/31.08.2015г.,0...3490/01.09.2015 г., 0...3491/01.09.2015г.,
0...3492/02.09.2015г.,0...3493/02.09.2015г., 0...3494/02.09.2015г.,
0...3495/03.09.2015г., 0...3496/03.09.2015г., 0...3497/03.09.2015г.,
0...3498/04.09.2015 г., 0...3499/04.09.2015г., 0...3500/04.09.2015г. и
0...3293/15.09.2015г.
В хода на
ревизията от задълженото лице и от ЕТ „Виарус-П.П.“ били представени фактури за
доставки на стоки и услуги, както и фискални бонове за извършени плащания в
брой, но само по част от фактурите, подробно посочени в табличен вид в РД. С
оглед установените обстоятелства от органа по приходите при направения анализ,
че декларираните доставки на стоки не са извършени в декларираните размери
/стойностно и количествено/ бил направен
допълнителен анализ на представените доказателства, във връзка с преценка на
реалното извършване на всяка от декларираните доставки на стоки. Във връзка с
констатираното, че за данъчни периоди м.09/2015г.-м.11/2015г. в счетоводството
на ревизираното лице са извършени счетоводни записвания по Дт. на сч. сметка
702 срещу Кт. сч. сметка 304, които не отразяват реално извършени продажби, тъй
като отчетната стойност е в по-голям размер спрямо стойността на продадените
стоки, органът по приходите е направил следния анализ: С писмени обяснения
управителят на ревизираното лице изрично заявил, че изписаната стока е
реализирана чрез продажба на загуба, което според органа по приходите
предполага увеличен брой на продажбите /по-голям брой клиенти/ в периода спрямо
останалите данъчни периоди. С оглед горното, органът по приходите направил
анализ на съществуващата информация от ПП „Фискални устройства с дистанционна
връзка с НАП вр. с експлоатираните от дружеството ЕКАФП. При анализа не били
взети предвид данните за ЕКАФП с №DT489460,
регистриран на
обект „Бърза закуска", тъй като за този обект не са установени продажби на
загуба, т.е. в него изписаните стоки не превишават стойностно приходите от
продажби на стоки. Анализиран бил общият месечен оборот на клиентите на
ревизираното лице. Установен бил относително постоянен оборот от клиенти, който
не превишава броя на същите в останалите периоди. Органът по приходите приел, че този постоянен брой на клиентите на
ревизираното дружество в данъчни периоди м.04/2014 г.-м.11/2015 г. изключва
възможност изписаната от задълженото лице стока в размер на 548 500.63 лв. в
дан. периоди м.09/2014г.-м. 11/2015г. да е реализирана чрез продажби от завишен
брой на клиентите - видно от данните посочени в таблицата-л.10 от РД.
Изследван
бил характерът и количеството на закупената стока от доставчик ЕТ „Виарус-Пл. П.”
за данъчен период м.09/2015 г. по горецитираните фактури. При проверката за
установяване на факти и обстоятелства на П.П. в качеството му на ЕТ „Виарус-Пл.
П.“ било предоставено писмено обяснение и опис на налична стока към
31.07.2015г. по обекти, както следва: в магазин с адрес гр.Кубрат, ул,„Борис
Първи“ № 3 с търговска площ 80 кв.м., били посочени като налични 20 341 бр.
артикула на обща стойност 547 447,85 лв., освен наличните в обекта стоки,
осигуряващи нормалната работа на обекта; в магазин с адрес гр.Кубрат, ул.„Цар
Иван Асен“ № 47 с търговска площ 30 кв.м. са посочени 843 бр. артикула на обща
стойност 24 587,59 лв., освен наличните в обекта стоки осигуряващи нормалната
работа на обекта; в магазин с адрес гр.Кубрат, ул.„Цар Симеон“ №5 с търговска
площ 50 кв.м. - 614 бр. артикула на обща стойност 19 280,77 лв. освен наличните
в обекта стоки осигуряващи нормалната работа на обекта. Общо стокова наличност
по отчетна стойност по представени от търговеца инвентаризационни описи към
31.07.2015 г. за 261 973 бр. с отч. ст/ст 591 316,21 лв., която включва
различни стоки /отчетени при инвентаризацията на бройки стоки/ и още 14 927 кг.
хранителни продукти /отчетени по кг./.
В
хода на оперативната проверка от 09.09.2015г. била извършена инвентаризация,
при която не е установена налична стока собственост на ЕТ „Виарус-Пл. П.“. При
проверката П.П. предоставил писмени
обяснения, с които декларирал, че цялата стока е прехвърлена на ревизираното
лице. Представен бил и дневник на счетоводна сметка 304 „Стоки“, съгласно който
към 09.09.2015г. няма стокова наличност в ЕТ „Виарус-Пл. П.“. Представени били
и фактури за продажбите на цялата налична стока на ревизираното дружество с
приложени към тях приемо-предавателни протоколи от същите дати, на които били
издадени фактурите. В табличен вид на л.11 от РД, органът по приходите посочил подробна информация за фактурите и
издадените от доставчика приемо-предавателни протоколи.
Въз основа на анализа на събраните
доказателства било констатирано, че както в приемо-предавателните протоколи,
така и в инвентаризационните описи по-голяма част от стоките са посочени с
произволни цени, неколкократно различаващи се от нормалните цени в обектите за
търговия на дребно. Освен това, съгласно представените договори и свидетелства
за регистрация на ЕКАФП, считано от 01.04.2015 г. в търговските обекти,
експлоатирани до тази дата от ЕТ „Виарус - Пл. П.“, магазин в гр.Кубрат,
ул.„Борис Първи“ №3 с търговска площ - 80 кв. м.; магазин в гр.Кубрат, ***с
търговска площ - 30 кв. м.; магазин в гр.Кубрат, ***с търговска площ 50 кв.м. и
магазин в гр.Кубрат, ул.„Иван Вазов“ до стадиона, е започнало стопанска дейност
ревизираното дружество със същото оборудване, същите стоки, същия персонал и
със същите ЕКАФП, но със сменена фискална памет.
Въз
основа на това органът по приходите приел, че при тези условия е практически
невъзможно това количество стоки /21798 бр. артикули на обща стойност 591 хил.
лв. към 31.07.2015г./, повечето от които изискват специален температурен режим,
да се съхраняват заедно със стоките в действащите търговски обекти на друго
дружество и да им се води отделен отчет. Във връзка с тази проверка бил
изготвен от орган по приходите от отдел „Оперативен контрол“ доклад, съдържащ
анализ и констатации във връзка с извършените действия.
При
извършена оперативна проверка на 30.11.2015г. органите по приходите установили
в магазина на ул. „Борис Първи“ №3 наличност на 3023 бр. артикули на обща
стойност 78 479,19 лв. - много по-малка от посочената наличност от търговеца
към 31.07.2015 г. в същия търговски обект - 20341 бр. артикули на обща стойност
547 447,85 лв. Органът по приходите след анализ на документите от тази проверка
достигнал до извода, че предвид силно завишените или занижени цени посочени в Приемо-предавателните протоколи, както и
противоречивите обяснения на доставчика относно формирането им /в протоколите
били посочени продажни цени, а в писмените обяснения от 29.01.2016 г. -
доставни цени/, в представените приемо-предавателни протоколи не могат да се
приемат като годни доказателства за реално прехвърляне на собствеността на
посочените в тях стоки, а представляват новосъздадени документи за целите на
извършената проверка на доставчика, приключила с Протокол
№П-03001715136298-073-001/28.10.2015г. Същите включват записи с произволно
определени цени, с цел формиране на стоков оборот до размера, посочен в
съответната фактура от същата дата. Прието било, че горното обстоятелство се
потвърждава и от факта, че предметът на доставките по фактурите, издадени от
доставчика, включва стоки с ограничен срок на годност и изискващи температурен
режим на съхранение, за които няма данни /фактури за покупки/ да са закупени от
ЕТ „Виарус-Пл. П.“ в периода от производството им до изтичането на гаранционния
срок - прясно мляко, айран, кисело мляко, извара, кайма, прясна наденица,
кренвирши, нетрайни колбаси, различни салати, разфасовки на пилешки продукти и
др.
При проверка в счетоводството на
доставчика за данъчни периоди м.05/2015г.- м.09/2015 г. било установено, че
липсват данни за отразени фактури за покупки на такива стоки в продадените
количества и номенклатури. В отчетните регистри по ЗДДС /дневник за покупките/
на ЕТ „Виарус-Пл. П.“ за данъчни периоди 01.05.2015г.-07.09.2015г. са отразени
първични документи-фактури за покупки на цигари и електроуреди и само 6 броя
фактури за покупки на единични бройки хранителни продукти с ограничен срок на
годност /кренвирши, колбаси и млечни продукти/ на обща стойност 2 927,40 лв.,
закупени от „Метро кеш енд Кери България“ АД- видно от данните, посочени в
изготвена таблица на л.13 от РД.
Във
връзка с количеството и стойностното изражение, както и разминаванията при
продажбата на стоките от ЕТ „Виарус-Пл. П.“ на „Еко турист- 15“ ЕООД по
издадените фактури и стойността по счетоводни данни на изписаните от доставчика
стоки по търговски обекти, органът по приходите посочил в табличен вид на л.14
от РД, установените факти и обстоятелства. Въз основа на тази информация било
прието, че в счетоводството на
доставчика на 04.09.2015г. са изписани стоки на стойност 543 378,30 лв., за
които са издадени фактури на стойност 464 346,59 лв. при пълно разминаване на
мястото, на съхранение на стоките. ЕТ „Виарус-Пл. П.“ формално декларира
продажби на стоки без да е налице реална доставка с цел прикриване на липсващи
стоки от страна търговеца при извършената оперативна проверка. При проверка на
реализираните от търговеца продажби, проверяващите органи констатирали, че
същият няма регистрирани продажби към други задължени лица, освен продажби на дребно
към физически лица в размер на 557.63 лв.; при оперативната проверка
търговецът-доставчик декларира налично салдо на стоки нула към 09.09.2015 г., а
към 15.09.2015 г. от ЕТ „Виарус-Пл. П.“ е издадена фактура № 0...
3293/15.09.2015 г. за продажба на стоки /основно сапуни и захарни изделия/ на
стойност 9 768,06 лв.
След
анализ на всички събрани доказателства и след преценка на фактите, съдържащи се
в тях, ревизиращите органи приели, че не е доказано прехвърляне на
собствеността на стоките по 12 фактури за д.п. м.09/2015г. предвид факта, че не
е безспорно установено, че доставчикът е разполагал с тези стоки, т.е.
доставките на стоките по процесните фактури не са извършени. Поради това, на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 70, ат. 5, чл. 25 и чл. 6 от ЗДДС е отказано право на приспадане по тези фактури, издадени от ЕТ „Виарус-Пл.
П.“.
В
резултат на отказаното право на данъчен кредит за м.09.2015г. е извършена
корекция на декларирания резултат за м.09.2015г. – ДДС за възстановяване, в
размер на 82372,17лв., като в резултат на тази корекция е установен ДДС за
внасяне, в размер на 10497,15лв.
Тъй
като за данъчен период м.09.2015г. дружеството е декларирало ДДС за
възстановяване, с който е започнала процедура по приспадане по реда на чл.92, ал.1,
т.2 от ЗДДС – за данъчни периоди м.10 и м.11.2015г. дружеството е декларирало
ДДС за внасяне съответно в размер на 653,63лв. и 689,20лв., приспаднати в пълен
размер от ДДС за възстановяване за м.09.2015г., в резултат на корекцията за
м.09.2015г., за д.п. м.10 и м.11.2015г. са установени задължения за лихви,
съответно в размер на 42,54лв. и 39,10лв.
От
заключенията на допуснатите по делото стоково счетоводни експертизи, които
съдът кредитира като компетентно дадени в частта на фактическите установявания
се установява, че с Ревизионния доклад е установено, че за м.09.2015г.
дружеството е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 82 372.17лв. За
месец 10.2015г. и м.11.2015г. е декларирано ДДС за внасяне 653.63лв. и
689.20лв., които са приспаднати от ДДС за възстановяване за м.09.2015г.
Отказано е право на данъчен кредит по фактури на обща стойност 464 346.59лв. и
ДДС - 92 869.32лв. Формирано е ДДС за внасяне в размер на 11 839.98лв.
След извършен оглед на място на обектите,
които са посочени в задачата, всички находящи се в гр.Кубрат се установило, че
в търговската част на магазините са разположени стелажи с различна дължина,
дълбочина 30-45см., 4-7 рафта, на които се излагат стоки без изискване за
специален режим на съхранение. В изчисленията вещото лице посочва брой рафтове,
ширина и средна дълбочина по височина на рафтовете; хладилни витрини за
охладени стоки; камери - за замразени стоки; хладилници за алкохолни и
безалкохолни напитки; хладилници за сладолед. В складовите помещения са
разположени: рафтове с по-голяма дълбочина, които се използват за съхранение на
стоки в кашони и чували; има възможност да се използва цялата височина на
помещенията; Хладилни камери /плюсови -за охладени и минусови - за замразен/;
Някои стоки са поставяни директно на пода на складовете. В изчислителната част
вещото лице посочва използваемите, а не общите габарити на стелажите,
хладилниците и хладилните камери. Сочи, че обектът на ул.„Цар Иван Асен И” №73
е използван за основен склад на дружеството, от който са се снабдявали
останалите обекти. От скица на ПИ с идентификатор 40422.505.715.3 се
установява, че площта на парцела е 8 508 кв.м. В парцела са изградени
сгради, използвани от жалбоподателя, въз основа на договор за наем от
01.04.2015г.; с идентификатор 40422.505.715.1 — с площ от 606 кв.м.; с
идентификатор 40422.505.715.7 - с площ от 95 кв.м. с идентификатор
40422.505.715.9 - с площ от 38кв.м. с идентификатор 40422.505.715.10 - с площ
от 35 кв.м. При огледа вещото лице установява, че помещенията са използвани както
следва: с идентификатор 40422.505.715.1 - с площ от 606 кв.м.- хлебозавод. Към
момента на огледа машините били налични, както и складови площи, но не може да
се установи точният им обем. Предвид предназначението на сградата и
разпределението на помещенията експертизата приема, че са складирани само
материали, свързани с производството, както и на готова продукция. Поради това
тази постройка не е включена при определяне на складовите площи. Изградени са
два хладилни склада, всеки с размери ширина - 3.30м, дължина на входното
помещение 1.50м. на вътрешната част - 7.00м.; височина — 2.00м. По данни на
жалбоподателя единият склад е бил „плюсов“ /за охладени стоки/, а другият -
„минусов“ - за замразени стоки. Обемът на всеки от складовете е 50.82 м3,
а на входните помещения - 10.89 м3. Вещото лице дава описание на
всеки един от обектите и състоянието към настоящия момент. В приложение №1
вещото лице е посочило средни стойности на обемите между рафтовете на стелажите, в хладилниците и хладилните
витрини, във витрините за безалкохолни
напитки, като напитките се доставяли в кашони и заемат обеми идентични с
тези в хладилниците. Обемите за стоките са изчислени по следния начин:
габаритите на кашоните, в които се доставят са разделени на броя стоки в 1
кашон. Определен е обема за 1 бр. от съответната стока. Обема за 1 брой е
умножен по броя стоки в съответния протокол; за всяка фактура са посочени
стоките, които се съдържат в приемо- предавателния протокол, брой от
съответната стока и обем. Определени са общ обем за стоките, обем на стоки,
изискващи съхранение при температурен режим, обем на напитките. Изчислен е
общият обем както следва: стоки, изискващи съхранение при температурен режим;
напитки; други стоки. Установени са и конкретни обеми: Хладилни: 130.18 м
3, от които: 50.82 м3 - плюсова камера и 50.2 m3 - минусова камера - ***,
16.04 м3 - хладилни камери в обектите хладилни— за напитки: 12.49 м3;
Стелажи: 70.96 м3. Складови площи - ***- 209.00 м3.
За останалите обекти вещото лице сочи, че не може да се определи с точност
частта от обектите извън използваната за разполагане на стелажи и хладилни
витрини, която би могла да се използва за складиране на стоки. Поради това в
таблица №1 площите и обемите са определени с точност до +/-10% с отразени данни
в табличен вид. За Стоки: стоки, изискващи съхранение при температурен режим
/замразени и охладени, стоки от животински произход/: в протоколите са посочени
стоки, като за някои от тях не може да се установи категорично дали са охладени
или замразени. Поради това в приложение №2 са посочени: стоки, които следва да
бъдат съхранявани в хладилници или хладилни камери, напитки и всички останали
стоки; За
напитки: установени са количествата,
които могат да бъдат съхранени в хладилните витрини за напитки. За други стоки
- всички стоки, за които няма изискване за специални условия на съхранение.
Данните за обемите на стоките по процесиите фактури са представени в приложение
№2. Обобщени данни /таблица 2/
по процесните
фактури и приемо-предавателните протоколи към тях. За стоките, изискващи
съхранение при температурен режим вещото лице констатира, че в категорията са
включени всички продукти от животински произход /освен консерви/, в т.ч. млечни
напитки, които изискват съхранение при температурен режим. Установява се общ
обем: 214.1203 м3 , Общо хладилни камери и фризери във всички
обекти: 117.68 м 3 и Недостиг от 96.44 м3 От
представените по-горе данни вещото лице констатира, че обемът на хладилниците и
хладилните витрини не е достатъчен да побере количествата стоки, изискващи
съхранение при температурен режим . Вещото лице сочи, че следва да се има в
предвид, че към момента на огледа някои от обектите не функционират. За тях не
са налични доказателства за обема на хладилните камери и витрини, поради което
те не са включени в разчетите. Стоки, изискващи съхранение при температурен
режим могат да се съхраняват и в хладилниците за съхранение на напитки. За
напитки в категорията вещото лице
включва напитки, които се охлаждат в хладилни витрини - основно такива,
които кореспондират с брандовете на наличните витрини. При огледа установява,
че повечето витрини за напитки са с брандове. В тях би следвало да се охлаждат
само напитки от съответната марка. В практиката обаче сочи, че след получаване
на стоката част от нея се излага във витрините, а останалата се съхранява в
склада така, както е получена - в каси. Данните според вещото лице навеждат на
извода, че тази практика е прилагана и в обектите на „Еко Турист 15“ ЕООД.
Установява се общ обем по приемо-предавателни протоколи: 28.88 м3 ;
Общ обем в хладилни витрини за напитки: 12.49 м3 , поради което
вещото лице счита, че следва да се приеме, че напитките са заели обем от 16.39
м3 извън хладилните витрини за напитки. За други стоки:
При общ обем от 390.75 м3 и
обем – стелажи- 141.91 м3 , стоките са заели обем от 248.84 м3
извън стелажите. Общо необходим обем извън стелажите и витрините определя на
265.22 м3 и наличен обем извън стелажите и витрините: 706.03 м3-
описани в таблица №1. В заключение вещото лице обобщава, че стоките по
Приемо-предавателните протоколи са разделени в 3 категории: Стоки, изискващи
съхранение при температурен режим: Стоките по Приемо-предавателните протоколи,
изискващи съхранение при температурен режим не могат да бъдат съхранени в хладилниците и хладилните камери, налични към момента на
огледа, тъй като установява недостиг от 96.44 м3. Към момента на
огледа някои от обектите не се експлоатират и не може да се установи с какви
обеми за охлаждане са разполагали. В категорията напитки са включени напитки,
които се охлаждат в хладилни витрини - основно такива, които кореспондират с
брандовете на наличните витрини. Напитките могат да бъдат разположени както
следва: в хладилни витрини за напитки: 12.49 м3, в други складови
площи: 16.39 м3 . Други стоки: всички останали стоки по
приемо-предавателните протоколи могат да бъдат разположени както следва: по
стелажи: 141.91 м3, в други складови площи: 248.84 м3 .
След посоченото по-горе разпределение на стоките по представените приемо-
предавателни протоколи вещото лице установява, че ще останат неизползвани
складови площи с обем 440.81. Въз основа на гореизложеното вещото лице прави
извода, че стоките, предмет на процесните фактури, издадени през м.09.2015г.
като количество и вид могат да бъдат държани и съхранявани в горепосочените
търговски обекти. Като се вземе предвид складовата площ и тази в магазините и
хладилната площ и обем относно стоките, изискващи съхранение температурен режим
се установява недостиг на 96.44 м3. Вещото лице сочи, че към момента
на огледа част от обектите не функционират, поради което не може да се изчисли
е какви обеми за охлаждане са разполагали.
В
допълнителното заключение вещото лице установява хладилни обеми - 117.68 м3,
при констатиран обем на стоките, изискващи температурен режим на съхранение:
112.78м3. Наличните хладилни площи вещото лице сочи, че могат да
поместят процесната стока, предмет на спора. Сочи също, че обектът с адрес
гр.Кубрат ул.„Цар Иван Асен II” №73 е използван за основен склад, от който са
зареждани стоките в магазините. Там са разположени и хладилните помещения с общ
обем 101.64м3. Ако този обект бъде изключен от изчисленията,
процесната стока, предмет на спора, не би могла да се съхранява в търговските
обекти. Към експертизата вещото лице в приложение №1 описва стоки по
приемо-предавателните протоколи към процесните фактури, с посочени обеми.
Вещото
лице уточнява, че разликите между изчисленията в двете заключения се дължат на
следното: Относно стоките: Измерванията са правени със закръгляния. Стоката е в
големи количества, което формира и големи разлики - положителни и
отрицателни; Отчетени са габаритите на
стоките, изискващи температурен режим на съхранение- така, както се съхраняват
/в предходното заключение са посочени в кашони; При стоките с неправилна форма
/свински бут, рагу и др./ е отчетено пространството, необходимо, за да бъдат
изложени във витрините. Това формира увеличение в обема, необходим за тези
стоки спрямо предходното заключение, където са отчетени в по-големи опаковки;
Някои стоки /салати, риба, сладкарски изделия, пуншове и др./ се предлагат в
опаковки, изискващи температурен режим на съхранение /малотрайни/ и такива,
които не изискват температурен режим на съхранение /консерви и др./. При
предходното замерване жалбоподателят не е предоставил информация кои от стоките
са в опаковки, неизискващи температурен режим на съхранение. Поради това всички
стоки, предполагащи температурен режим на съхранение, са били включени като
стоки, изискващи температурен режим на съхранение. В допълнителното заключение
тези стоки са изключени и не участват при формиране на обема стоки, изискващи
температурен режим на съхранение. Обемът на киселите млека е изчислен въз
основа на габаритите на всяка кофичка. При правилно подреждан реално използваният
обем е значително по-малък, поради което е приложен коефициент 0.9. В
допълнителното заключение за стоките от някои фактури е констатиран по-голям
обем спрямо предходното. Разликата се дължи на следното: в допълнителното
заключение е изчислен обема на всяка стока самостоятелно и е умножен по броя на
стоките по фактурите. Обемът на стоките е определен съобразно габаритните им
размери, без отчитане на оптималното подреждане. В следствие на това за
фактурите, съдържащи по-големи количества стоки в кофички, обема е завишен
спрямо определения в предходното заключение. Сладоледите са изключени от
изчислението, тъй като се съхраняват в брандирани фризери със значително
по-голям обем /фактурите са издадени в
началото на м. септември - период, в който се поддържат
количества. много по-малки от обема на фризерите –приложение 1/.
Вещото лице сочи, че следва да се има в предвид,
че свободните складови площи са достатъчни за съхранение на стоките, изключени
от категорията на стоките с температурен режим на съхранение. След така
извършените корекции общият обем на стоките, изискващи температурен режим на
съхранение вещото лице определя на 112.7745м3. В хладилните площи
били включени само нетните обеми, които могат да бъдат използвани за
съхранение. В хладилните площи не са включени: 1.пълните обеми под хладилните
витрини /хладилните витрини се
състоят от горна част със стъклена стена, в която се излагат стоките и долна
част - хладилни пространства, които се използват за съхраняване на стоки;
обемите им не могат да бъдат установени с точност; не може да се установи каква
част от обемите могат да бъдат използвани предвид габаритните им размери/ - остават неотчетени площи с обем около 1-2 м3 2.Входните помещения на
хладилните камери в обект с адрес гр.Кубрат, ул.„Цар Иван Асен II” № 73 с общ
обем 21.78 м3, в които също могат да се съхраняват някои стоки; 3. Обемите в брандираните
хладилни витрини.
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че при първото заключение е направена проверка
дали така предоставените от жалбоподателя обеми са по-малки спрямо обемното
тегло. Не е било възможно да се направи
проверка дали са по-големи, т.к. измерването било на кашони, което изключва
такава проверка. При измерване на брой след предоставяне на данните била
установена разлика от обема на опаковките. На второ място в някои стоки имало
следната разлика – от една и съща фирма са доставени например артикули
кебапчета и кюфтета, които са в определени бройки в тарелка. В протоколите
обаче вместо брой е посочено тегло, тъй като не е възможно 1 кг. кебапчета да е
на цена 0,45 лв. Отделно от това не е възможно обема на едно 80 г. кебапче с
точен брой да е 3 кг., т.е. дори да се направи съпоставка по количеството или
по цената се стига до извода, че е посочено килограм вместо бройки. Например
при този артикул кебапчета е посочена правилно - бройки, а при кюфтетата е
посочено килограми, т.е. е различна мерната единица, което е съществено, тъй
като между 80 г кебапче и 1 кг месо има съществена разлика и тя е 12 пъти. Именно поради това и опаковките формират
по-малкия обем. Там, където е установен по-голям обем се дължи на следното:
когато някои стоки се съхраняват, те се съхраняват действително в кашон или в
по-големи опаковки. Когато обаче се излагат на витрина не може да се ползва
пълният обем, т.к. те не биха се виждали добре и навсякъде във витрините се
използват като стоката заема само част от обема. Именно това формира увеличение в обема – там
където е посочена по-голяма стойност. В заключение, изчисленията така, както са
направени максимално близо до реалното използване показват, че обемът на
хладилни площи е достатъчен да събере
стоките, дори в този обем да не бъдат включени така, както са посочени –
хладилните площи в долната част на хладилните витрини, тъй като не е ясно до
колко са били използвани. Вещото лице сочи, че не са включени и хладилниците с
брандове, тъй като ползвателите нямат право да слагат в тях други стоки, макар
масовата практика да показва друго. Също така не са включени пълните обеми на
хладилните витрини по посочените съображения, а именно, че в нито един
търговски обект те не се ползват в пълен обем, а се ползват за излагане на
стоки. Въпреки тези изключения хладилните площи са достатъчни, за да поберат
стоката. Ако не се вземе предвид основния склад, който е бил използван, няма
как да бъдат достатъчни, тъй като основните складови площи са именно в този
обем, който във втория вариант е изключен и там са големите хладилни камери.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява
допустима.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи- орган по
приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от
закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата
нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от
посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 ЗЕДЕП,
приравнен на саморъчен-чл.13 ал.4 ЗЕДЕП, в срока на действие на удостоверението
по чл.24 ЗЕДЕП за всеки един от тях.
Съдът
приема за неоснователно възражението за незаконосъобразност на процесния РА,
поради наличие на друг ред за изменение на установени с влязъл в сила РА
задължения, доколкото се установява, че с РА от 18.05.2016г. е ангажирана
отговорността по чл.177 ЗДДС за невнесен ДДС по доставки с издадени фактури от
ЕТ „Виярус-П.П.” за периода м.04-08.2015г. с различен обхват от тази предмет на
настоящото производство - задължение за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди
м.09-11.2015г., поради което е неприложим редът по чл.133 и сл. ДОПК.
Разгледана
по същество, съдът намира следното:
Съгласно чл.2 ЗДДС с ДДС се облагат всяка възмездна
облагаема доставка на стока или услуга- т.1; всяко възмездно вътреобщностно
придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от
регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение
за регистрация- т.2, като съгласно чл.12 ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията
на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от
данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно
чл.6 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен
кредит за получателя на доставката е необходимо да е налице реално осъществена
облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС,
датата на която е прехвърлена собствеността на стоката или датата на която е
извършена услугата е датата на данъчното събитие.
Законодателят
е предвидил да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по
реално осъществени такива. Съгласно чл.69 ЗДДС
регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които
доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги
ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 ЗДДС
лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава
някой от документите посочени в т.т.1-7. Регистрирано по ЗДДС лице има право да
приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на
стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки
и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от
закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане
на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е
претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената
справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга,
осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и
представляваща предходна по отношение на процесната доставка.
Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък,
който е начислен неправомерно. Начисляването на данък е неправомерно, когато е
извършено в нарушение на закона, като изискванията за начисляване на данъка са
в чл.86 ал.1 ЗДДС. Неправомерното начисляване следва да е свързано само с
пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит. Съгласно
чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице –
доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5
/случаите на изискуемост на данъка от получателя/, а съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи
документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано
по този закон лице, която стока се използва от получателя за осъществяване на
други облагаеми доставки са налице условията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка.
Данъчният
субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за
право на приспадане по процесните фактури. Това следва от общия принцип на
разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на
приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението
на всички законови изисквания, включително и за реално осъществяване на
доставката по процесните фактури по смисъла на чл.6 ЗДДС.
По фактури с №№0... 3490/01.09.2015г.
ДДС 9 042.87 лв.; 0...3491/01.09.2015г. ДДС 10 209.09 лв.;
0...3492/02.09.2015г. ДДС 8091.21 лв.; 0...3493/02.09.2015г. ДДС 5 766.39 лв.,
0...3494/02.09.2015г. ДДС 7920.54 лв.; 0...3495/03.09.2015г. ДДС 9 131.61 лв.;
0...3496/03.09.2015г. ДДС 7 746.27 лв.; 0...3497/03.09.2015г. ДДС 9 707.20 лв.;
0...3498/04.09.2015г. ДДС 6 959.47лв.; 0...3499/04.09.2015г. ДДС 9677.38 лв.;
0...3500/04.09.2015г. ДДС 6 989.28 лв. и 0...3293/15.09.2015г. ДДС 1 628.01лв.,
издадени от ЕТ „Виарус-Пл. П.“, липсват доказателства досежно произхода на
стоково-материалните запаси при доставчика - липсват данни за фактури за
покупки на стоките, предмет на последващата продажба на ревизираното дружество
от ЕТ „Виарус-Пл.П.“, липсват доказателства за прехвърляне на собствеността
върху стоките - налице са несъответствия по представените приемо-предавателни
протоколи към фактурите. Представените приемо-предавателни протоколи за
предадени стоки на територията на съответните складови бази не могат да се
обвържат с конкретни количества по процесните фактури, издадени от прекия
доставчик и с представените счетоводни регистри. От представените фактури освен
наименование не се установява вписан „код проследимост“ или партиден номер, или
някакви други конкретизиращи стоката данни. В счетоводните регистри също не се
установяват данни за партиди и кодове за проследимост или други
индивидуализиращи данни.
За признаването на данъчен кредит, както бе посочено по-горе не е
достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им СД и в дневника за
покупки, съответно за продажби за съответния данъчен период при получателя на
доставката, съответно при доставчика. Доколкото в случая предмет на доставката са
вещи, определени по рода си, съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД прехвърлянето на правото
на собственост става с индивидуализирането на вещите по съгласие на страните
или предаването им. При прехвърляне собствеността на
родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността се извършва с
индивидуализирането на вещта или с предаването й на купувача, превозвач,
спедитор и пр. От събраните по делото доказателства не се установи нито, че
стоката е предадена между страните, нито че същата е индивидуализирана чрез
предаването й на купувача, превозвач, спедитор и пр. За установяване
предаването на стоките, съответно тяхната индивидуализация и прехвърляне
правото на собственост не са представени доказателства. Не се събраха
доказателства относно начина на предаване на стоката, как е индивидуализирана
между страните. Не са налице доказателства къде е мерена, натоварена и
предадена, налична ли е била при доставчика. В представените приемо- предавателни протоколи
липсват данни за партидата на стоките и т.н., за да може да се осигури
проследимост за целите на въведените с нормативните актове изисквания. Други документи
във връзка с твърдяното от жалбоподателя прехвърляне не са представени.
От събраните доказателства
не се установява, че стоката е предадена между страните, нито че същата е
индивидуализирана чрез предаването й от купувач на продавач. Не са налице
доказателства относно начина на предаване на стоката, как е индивидуализирана
между страните, нито че доставчикът е разполагал с процесната стока, за да може
да я прехвърли на ревизираното лице.
Реалността на доставките е
фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на
родовоопределени вещи, се свежда до събирането на доказателства за предаване,
транспортиране на стоките и физическото им наличие при ревизираното лице,
евентуално и за използването им за последващи облагаеми доставки. Не се
установи нито една от тези предпоставки, поради което правилно органите по
приходите са приели, че не е доказано настъпването на данъчното събитие по
смисъла на чл. 25 от ЗДДС със страни „Еко турист-15“ ЕООД и ЕТ „Виарус-Пл. П.”,
издател на процесиите фактури и правилно е прието, че правото на данъчен кредит
е упражнено неправомерно.
Не с спори, че стоките,
предмет на процесните фактури са стоки /пр. мляко, айрян, кисело мляко, извара,
кайма, наденица, нетрайни колбаси, салати, разфасовки на пилешки продукти/,
които представляват „храна" по смисъла на чл.2 от ЗХ. Регламент
178/2002, Закона за храните и Закона за ветеринарномедицинската дейност
регламентират задължение за търговците на стоки, като тези предмет на
процесните фактури да осигурят проследимост на стоките от производител до краен
потребител. От доказателствата по делото не се установи, че е налице предаване
на стоката от доставчика, посочен във фактурите, че стоките са превозени
съобразно изискванията за превоз до склада на жалбоподателя. Когато става въпрос за
доставка на храни произходът на стоката не само следва да бъде безспорно
установен, а и да е установяем във всеки един етап до крайното потребление.
Съгласно чл. 2 от ЗХ храна по смисъла на закона е всяко вещество или продукт,
който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека,
независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. По арг. от
чл.21а, ал. 1 от ЗХ производителите и търговците на храни са задължени да
осигуряват възможност за проследяване на храните и на всички други вещества,
предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в
храни, на всички етапи на производството, преработка и дистрибуция, като за
целта 1/ изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на
животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени
за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни; 2/
съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са
доставили своите продукти. Съгласно чл.21а ал.2 от ЗХ, за изпълнение на
изискванията по ал. 1, производителите и търговците на храни въвеждат и
прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които
позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване, като ал. 3
на чл.21а от ЗХ, за изпълнение на изискванията по ал. 1, производителите и
търговците етикират и и/или маркират храните по начина, който улеснява
проследимостта им.
Горното обосновава извод, че
при търговията с храни, освен наличието на фактура, производители, търговци и
дистрибутори следва да съставят и други документи в изпълнение на правилата за
етикиране и на задължението си по чл. 21а от Закона за храните, така че да може
във всеки един момент да се установи произхода на хранителния продукт и когато
се извършва доставки на храни, произходът на стоката не само следва да бъде
безспорно установен, а и да е установяем във всеки един етап до крайното
потребление.
Предаването на стоките на превозвача и получаването им от техния адресат,
представляват юридически факти, подлежащи на доказване, което в случая не е
сторено. Не се установи индивидуализиране на родово
определени вещи и предаване на същите между страните по процесните фактури. Не се събраха други доказателства, които да установяват
прехвърляне на собственост по процесните фактури, както и относно
транспортирането на индивидуализирана стока. В случая представените
доказателства не установяват нито предаване на стоките между страните, нито
договор за превоз, т.е. извършено предаване между страните, съответно
извършения превоз на конкретната стока, доставена и предадена на жалбоподателя,
поради което и не е налице доставка на стоките по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Касае
за родово определени вещи и за да е налице прехвърляне на правото на
собственост на конкретната родово определена вещ следва да се установи, че
доставчикът е собственик на стоката, че същата е натоварена, транспортирана и
предадена, съответно приета от жалбоподателя. Горният извод не се опровергава
от приетата по делото съдебно счетоводна стокова експертиза, тъй като вещото
лице, както изрично уточнява в с.з., че от един и същ доставчик са доставени артикули /например
кебапчета и кюфтета/, които са в определени бройки в тарелка. В протоколите
обаче вместо брой е посочено тегло, както и е невъзможно в обема например при 1
брой = 80 гр. кебапчета точен брой, да отразява количество- 3 кг.,
т.е. дори да се направи съпоставка по количеството или по цена се стига до
извода, че е посочвано килограм вместо бройки /различно отразявана мерна
единица/, при съществена разлика например 12 пъти между 80 гр. кебапче и 1 кг.
месо. И независимо, че стоките,
предмет на процесните фактури, издадени през м.09.2015г. като количество и вид
могат да бъдат държани и съхранявани в обследваните търговски обекти, съдът
намира за правилен извода на органите по приходите за липса на възможност за
проследимост на процесните хранителни продукти, предмет на търговска дейност от
жалбоподателя. Изводът на вещото лице кореспондира с този на органите по
приходите, че например в магазин с адрес гр.Кубрат, ул.„Цар Симеон“ №5 с
търговска площ 50 кв.м. - 614 бр. артикула на обща стойност 19 280,77 лв. освен
наличните в обекта стоки осигуряващи нормалната работа на обекта е с общо
стокова наличност по отчетна стойност по представени от търговеца
инвентаризационни описи към 31.07.2015 г. за 261 973 бр. с отч. ст/ст 591
316,21 лв., която включва различни стоки /отчетени при инвентаризацията на
бройки стоки/ и още 14 927 кг. хранителни продукти /отчетени по кг./. Горното
съдът не приема като грешка, тъй като липсва каквато и да е възможност за
проследимост на описаните хранителни продукти в килограми и като бройки. Това
обстоятелство не е отчетено нито от доставчика на жалбоподателя, нито от самия
жалбоподател, който е водил некоректно счетоводната си отчетност. Съдът
съобрази и обстоятелството, че при проверка в счетоводството на доставчика за
данъчни периоди м.05/2015г.- м.09/2015г. е установено, че липсват данни за
отразени фактури за покупки на такива стоки в продадените количества и
номенклатури. Във връзка с количеството и стойностното изражение, както и
разминаванията при продажбата на стоките от ЕТ „Виарус-Пл. П.“ на „Еко турист-
15“ ЕООД по издадените фактури и стойността по счетоводни данни на изписаните
от доставчика стоки по търговски обекти, съдът съобрази и факта, че
в счетоводството на доставчика на 04.09.2015 г. са изписани стоки на
стойност 543 378,30 лв., за които са издадени фактури на стойност 464 346,59
лв. при пълно разминаване на мястото, на съхранение на стоките. Правилен в този
смисъл е извода на органите по приходите, че ЕТ „Виарус-Пл. П.“ формално
декларира продажби на стоки без да е налице реална доставка с цел прикриване на
липсващи стоки от страна търговеца при извършената оперативна проверка. При
проверка на реализираните от търговеца продажби, проверяващите органи
констатирали също, че същият няма регистрирани продажби към други задължени
лица, освен продажби на дребно към физически лица в размер на 557.63 лв.; при
оперативната проверка търговецът-доставчик декларира налично салдо на стоки
нула към 09.09.2015 г., а към 15.09.2015 г. от ЕТ „Виарус-Пл. П.“ е издадена
фактура № 0... 3293/15.09.2015 г. за продажба на стоки /основно сапуни и
захарни изделия/ на стойност 9 768,06 лв.
Във връзка с изложеното дори и да се приеме, че дружеството
жалбоподател е разполагало с необходим обем от хладилни площи, това не
обосновава извод, че именно стоките предмет на процените фактури при установена
липса на горните реквизити и нормативни изисквания и липса на проследимост са
съхранявани именно в така описаните помещения. Отделно от това вещото лице
уточнява, че следва да се има в предвид, че към момента на огледа част от
обектите не функционират, поради което не може да се изчисли с какви обеми за
охлаждане са разполагали.
Извън горното от
доказателствата по делото се установява, че е извършена справка в
информационната система на НАП за подадени от доставчика ГДД по реда на чл.50
от ЗДДФЛ, извършени ревизионни производства и др. като по данни от СУП, се
установява, че ЕТ „Виарус-Пл. П.“ не е
подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период 2015 г., липсват данни за
публикувани годишни финансови отчети. По данни от справка актуално състояние на
всички трудови договори, доставчика има назначени лица по трудови
правоотношения, които към 01.04.2015 г. са прекратени. По данни от Справка за
общите задължения търговецът, има задължения в особено големи размери, същият е
дерегистриран по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. По данни от програмен
продукт ИС Контрол, е налице информация за извършени две ревизионни
производство приключили към 2010 г. и 2011 г., има извършени проверки за
установяване на факти и обстоятелства, в т.ч. и приобщения в хода на ревизията
по-горе протокол.
С
оглед задължението по чл.171 ал.4 АПК вр.§2 ДР на ДОПК съдът е указал на
жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, посочени в жалбата и в негова тежест е да
установи предпоставките за упражняване право на приспадане по процесните
фактури, като ангажира доказателства за настъпване на данъчно събитие,
конкретно в негова тежест е да установи, че доставките са реално извършени, че
е получил стоките и е възникнал резултата от същите.
В хода на съдебното производство не са ангажираха доказателства
относно тези факти.
Осчетоводяването на процесните фактури от жалбоподателя и
отразяването на стоките като реализирани не установява извършване на доставка
по процесните фактури. От събраните по делото доказателства не се установи,
че стоката предмет на процесните фактури е предадена между страните. Предвид
изложеното съдът намира изводите на органа по приходите по отношение на
отказаното право на данъчен кредит по процесните фактурите, за правилни и
законосъобразни.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно член 167 от Директива 2006/112 правото на приспадане
възниква по времето, когато данъкът стане изискуем, и че съгласно член 63 от
тази директива ДДС става изискуем, когато стоките са доставени. Ето защо,
моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане
от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез
изпълнението на формалности като например вписването в счетоводството. Правото
в областта на ДДС не може да зависи от начина на определено осчетоводяване от
страна на данъчнозадълженото лице. За разлика от подоходното облагане,
облагането в областта на ДДС се основава единствено и само на извършването на
дейности, поради което начинът на осчетоводяването на сделките няма отношение
към правото на приспадане. Обвързването с индивидуалното осчетоводяване би
означавало от една страна преценката от гледна точка на правото областта на ДДС
фактически да зависи от волята на данъчнозадълженото лице, а от друга,
неизпълнението на някои счетоводни изисквания да постави под въпрос правото на
приспадане, което е недопустимо – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г.
по дело Макс Пен, С-18/13, точка 47.
Ето защо, независимо от
редовно водените счетоводни книги, правото на приспадане може да възникне само
ако е настъпило данъчно събитие – т.е. при условие, че се установи
съществуването и фактическото предаване на стоката на разпореждане на
получателя, а в случая това не е така. Само наличието на фактура с посочен в
нея ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право
на приспадане за получателя. В тази връзка с Решение от 13 декември 1989г.,
Genius Holding, C-342/87, точка 13, СЕС е приел, че упражняването на правото на
приспадане, предвидено в Шеста директива, не включва данъка, който се дължи
само защото е вписан във фактура. Упражняването на това право се ограничава
само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема
сделка или платени, доколкото са дължими. В т.17 от същото решение е посочено,
че ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на
действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Тълкуването на СЕС в Решение
от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11,
Mahagében и Dávid, потвърдено и доразвито впоследствие в Решение
от 6 септември 2012г. по дело Tóth, С-324/11, Решение от 6 декември
2012г. по дело Боник, С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по дело „Евита К”
ЕООД, С-72/12 и Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс Пен” ЕООД, С-18/13,
следва досегашната практика на СЕС за това, че правото на приспадане на ДДС
може да бъде претендирано и предоставено единствено и само от добросъвестните
участници по веригата доставки. Всички съображения на СЕС досежно предоставянето
от страна на органите по приходите на обективни данни, че лицето претендиращо
право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката, по която
претендира право на приспадане е била опорочена с измама, касаят хипотеза, при
която реалното съществуване и предаване на стоките/извършването на услугите е
доказано, а настоящият случай не е
такъв.
Следва да бъде съобразено и
Решението от 7 декември 2010г. по дело R, С-285/09г., т.48,
с което СЕС е приел, че представянето на фактури или декларации с невярно
съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да
възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто
функциониране на общата система на ДДС. Според т.49 от същото решение, правото
на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с
невярно съдържание за част от данъчна измама - Решение от 19.09.2000г. по дело
Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62, както и Определение от 3
март 2004г. по дело Transport Service, C‑395/02, Recueil, стр.I‑1991,
точка 30.
Правото на данъчен кредит възниква при наличие на
определени в закона предпоставки, които в случая не са установени от
жалбоподателя. Формалното
изпълнение на изискванията по ЗДДС чрез съставяне на счетоводни документи,
включително данъчна фактура, както и извършването на счетоводни записвания,
след като тези документи и записвания не удостоверяват и не се отнасят за
обективно осъществена стопанска операция, не могат да породят целените правни
последици, свързани с признаване право на приспадане на данъчен кредит.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че РА следва да бъде потвърден
в обжалваната част, с която са установени задължения за данък върху добавената
стойност по ЗДДС за данъчен период м.09.2015 г. общо в размер на 11 270.92 лв.,
представляващи ДДС главница 10 497.15 лв. и лихви в размер на 773.77 лв. в
резултат с отказано право на приспадане в общ размер на 92 869.32 лв.
Тъй като декларирания ДДС за
внасяне за м.10.2015г. и м.11.2015г. е приспаднат от декларирания ДДС за
възстановяване за м.09.2015г., след корекцията за този период вследствие на
отказаното право на данъчен кредит и установяване на ДДС за внасяне в размер на
10497,15лв., правилно за следващите данъчни периоди – октомври и ноември 2015г.
са установени задължения за лихви.
С оглед изложеното съдът
приема, че РА е законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на
3341.74 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Еко
турист-15“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ***представлявано
от управителя В.А.П. против РА №Р-03001716001243-091-001/05.07.2016г. издаден
от органи по приходите към ТД на НАП-Варна
потвърден с Решение №318/27.09.2016г. на
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Еко турист-15“ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Кубрат, ***представлявано от управителя В.А.П. да заплати на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на
НАП сумата в размер на 3341.74 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: