№ 20371
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110152893 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „ИТ” ЕООД срещу С. Т. М., блок 811, вх.Б, ет.2,
ап.28, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 203
КТ следните суми: сумата от 1824 лева - представляваща претапяна вреда, изразяваща се в
разходи за ремонт на напречна греда, челен борд, изкривен капак - преден и заден, задни
колони, фиксатор за щора/заключващо устройство/, ласни и трегер; сумата от 2484 лева -
представляваща претапяна вреда, изразяваща се в разходи за ремонт /подмяна/ на разкъсан
винилов брезент ; сумата от 1099.87 лева - представляваща претапяна вреда, изразяваща се в
разходи за лизинговата вноска за месец август 2022 г.; сумата от 6 025 лева - пропуснати
ползи за 30 дни.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.202022г. дружеството е наело ответника на
длъжността „шофьор“, като трудовият договор не бил подписан от С. Т. М., но бил
регистриран в НАП. Ищецът твърди, че ответникът е взел камиона от местогарирането му –
гр. София, район „Надежда”, бул. „Илинденско шосе” № 10 и е започнал да изпълнява курс
по направление София-Пловдив-околни градове-София с тежкотоварен автомобил „Сканиа
R 124-420“, с рег. № СВ 4016 ТЕ. Ищецът твърди, че по време на извършване на курса
ответникът му се е обадил и го е уведомил, че е закачил страничната лайсна. Излага доводи,
че при посещение в гаража на 30.07.2022 г. е установил, че вредите по камиона не са само
закачена странична лайсна, а е засегнато цялото товарно помещение. Излага съображения, че
е поискал обяснения от шофьора, но той е прекъснал всякаква комуникация с ищцовото
дружество. Ищецът инвокира доводи, че след това е прекратен трудовият договор на
1
ответника. Твърдим че е подадена застрахователна претенция до застрахователя, но не е
можел да представи всички необходими документи за застрахователното събитие, тъй като
са налични у ответника. Излага доводи, че камионът е бил в неизправност повече от месец,
за което време е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на
трудово правоотношение между него и ищеца и е да е извършвал транспор за ищеца на
посочените дати, като счита, че исковете са недопустими. Оспорва да е причинил вреди на
тежкотоварен автомобил „Сканиа R 124-420“, с рег. № СВ 4016 ТЕ. Оспорва лизинговата
вноска да се включва във вредите, които подлежат на обезщетяване. Оспорва и
отговорността на ответника за пропуснати ползи поради ограничения характер на
имуществената отговорност на работника по КТ, както и поради изискването за сигурност
на ползите според ТР № 3/12.12.2012 г. Претендира разноски.
С уточняваща молба в изпълнение на указанията на съда за конкретизиране на
исковата молба ищецът моли за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
произнасяне с влязло в сила решение по гр. д. № 970/2022 г. на РС-Радомир, в което
производство се разглежда иск за обявяване на трудовия договор между него и ищеца за
недействителен. При установяване на недействителност на трудовия договор ищецът е
заявил, че претендира обезщетение за причинените вреди на деликтно основание. А ако все
пак бъде установено наличието на трудово правоотношение между него и ответника, в
условията на евентуалност претендира обезщетение за причинените вреди по чл. 203, ал. 1
КТ като ограничена имуществена отговорност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 203, ал. 2 от КТ и с иск по чл. 203, ал. 1 КТ в условията на първоначално обективно и
евентуално съединяване, и с иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в условията на кумулативно
съединяване.
По иска с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ във вр. 45 ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи по делото при условията
на пълно и главно доказване: 1) наличието на трудово правоотношение между него в
качеството на работодател и ответника в качеството на работник, 2) деяние под формата на
действие или бездействие, 3) противоправност на деянието, 4) вина, 5) вреди; 6) пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите. За да са налице
предпоставките на пълната имуществена отговорност следва алтернативно да е налице някоя
от следните хипотези: 1) деянието, независимо дали се изразява в действие или бездействие,
съставлява престъпление по смисъла на НК; 2) деянието не е извършено при или по повод
изпълнението на трудовите задължения на работника; 3) деянието е извършено умишлено.
2
По иска с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи по делото при условията
на пълно и главно доказване: 1) наличието на трудово правоотношение между него в
качеството на работодател и ответника в качеството на работник, 2) деяние под формата на
действие или бездействие, 3) осъществено при или по повод осъществяваната трудова
дейност, 4) противоправност на деянието, 5) вина, 6) имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба; 7) пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието
и вредите.
В тежест на ответника при доказване на горепосочените обстоятелства е да установи
плащане на вземанията на ищеца.
По иска с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ:
По делото е представен трудов договор № 09/27.07.2022 г., сключен между „ИТ”
ЕООД, в качеството на работодател, и С. Т. М., в качеството на работник, съгласно който
работникът се задължава да изпълнява длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона” срещу месечно възнаграждение при условията на пълно работно време.
Трудовият договор представлява частен диспозитивен документ и следователно той
обвързва страните, които са го сключили, доколкото, доколкото не е оспорена неговата
автентичност. В настоящия случай договорът не е подписан, поради което не е налице
писмен документ, който да удостоверява постигнатото от страните съгласие за учредяване на
трудово правоотношение. Договорите по общо правило са неформални, като законодателят
изрично установява форма за действителност на определени видове договори или с оглед на
обекта на определен договор (арг. от чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 24 ЗЗД). Трудовият договор попада
именно в това изключение от правилото за неформалния характер на договора, като чл. 62,
ал. 1 от КТ установява писмена форма за действителност. Поради закрилната функция на
трудовото право обаче законодателят е установил специални правила за недействителност на
трудовия договор в чл. 74-75 от КТ, изключвайки приложението на общите правила на чл.
26-34 ЗЗД по отношение на трудовите договори. Особеното при пълната недействителност
на трудовия договор спрямо нищожността по ЗЗД се изразява в това, че при пълната
недействителност съществува правоотношение между работодателя и работника, но
неговият характер следва да бъде преценен според добросъвестността на работника, т.е.
според това дали работникът е съзнавал наличието на основание за пълна недействителност
на трудовия договор. Когато той е бил добросъвестен, правоотношението между него и
работодателя се урежда като трудово правоотношение до момента, в който то е обявено за
недействително с влязло в сила съдебно решение, а когато е бил недобросъвестен –
правоотношението е гражданско.
По делото е представено Решение № 118 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 970/2022 г. по
описа на Районен съд – Радомир и Решение № 39 от 16.02.2024 г. по гр. д. № 665/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решението на РС-Радомир.
Решенията са влезли в сила и с тях е прогласена недействителността на сключения между
страните в настоящото производство трудов договор при условията на пълна
3
недействителност поради нарушение на императивни правила на закона, изразяващо се в
неспазване на предписаната от закона форма. Предвид обстоятелството, че възражението за
недобросъвестност на работника е направено за първи път пред въззивната инстанция, тя го
е оставила без уважение и е потвърдила изцяло първоинстанционното решение. Константно
в съдебната практика (така: Решение № 161/08. 05. 2015г. по гр. д. № 4848/2014г., IVг.о.,
ГК, ВКС) и в теорията се приема, че съдебното решение, с което се прогласява пълната
недействителност на трудов договор, има конститутивно действие и действа занапред. От
конститутивното действие на съдебното решение следва, че с него се внася правната
промяна в правоотношението, поради което никой не може да се позовава на
недействителността на трудовия договор преди да е обявена от съда (арг. от чл. 74, ал. 5 от
КТ). От тук следва и че правната промяна е такава, каквато е постановила съда в
производството по иска с правно основание чл. 74 КТ. Поради това настоящата съдебна
инстанция е обвързана от обявената пълна недействителност на трудовия договор (арг. от чл.
299, ал. 1 ГПК) и следва да съобрази правилата на чл. 75 КТ при разрешаване на настоящия
спор. Доколкото в производството за обявяване на недействителността на трудовия договор,
а също така и в настоящото производство не е установена недобросъвестността на
работника, то настоящата инстанция следва да изходи от презумпцията за добросъвестност
на работника (арг. от чл. 8, ал. 2 от КТ).
Следователно с влизане в сила на съдебното решение правоотношението между
страните е прекратено занапред, а за периода до влизане в сила на съдебното решение то се
урежда по правилата на КТ като трудово правоотношение.
По делото е приложен сигнал до Главна инспекция по труда от С. М., в която твърди,
че той не е сключвал трудов договор с ищеца по делото и че той е бил в болница през
времето, през което се твърди, че е извършвал курс с камион на ищеца. Посоченият сигнал
има значение на иницииращ административно производство пред Главна инспекция по
труда като компетентен административен орган да установява нарушения на трудовото
законодателство. Наличието на подобен сигнал не разколебава заключението на съда за
полагане на трудова дейност по трудов договор, който се явява недействителен на основание
чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ и при изложените по-горе мотиви на съда за уреждане на
отношенията по време на предоставяне на трудовата дейност по правилата на трудовото
законодателство. Самият факт на неподписване на трудов договор не означава, че не е
полагана трудова дейност срещу възнаграждение при условията на организиране и
ръководене на трудовата дейност от друго лице, изпълняващо функциите на работодател. В
настоящия случай както в мотивната част на цитираните по-горе решения за обявяване на
недействителността на трудовия договор, така и събрания по настоящото дело
доказателствен материал води до заключение за полагана трудова дейност срещу
възнаграждение при наличие на работодателска власт.
По делото е приложена и приета Регистрационна карта в „Бюро по труда” от
16.06.2022 г. и протокол с трудов посредник, в който са отразени препоръки за действие.
Обстоятелството, че ответникът не е уведомил административен орган за започване на
4
трудова дейност, не разколебава заключението на настоящата инстанция за полагане на
трудова дейност, тъй като касае действия спрямо трето лице-външно за трудовото
правоотношение. Също и предвид данните за изпълнение на един-единствен курс от
ответника и липсата на подписан трудов договор е житейски и правно логично ответникът
да не е заявил постъпването си на работа пред „Бюро по труда”.
По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на св. С.
П. В.. Свидетелят заявява, че работи като шофьор при ищеца по делото и е управлявал
процесния камион. Св. В. твърди, че за два дни (27-28) е натоварил камиона за курс до
Пловдив и е излязъл в неплатен отпуск, като не е сигурен дали е било през месец юли или
август 2021 г. Той свидетелства, че управителят на дружеството му е казал, че е намерил
друг шофьор за тези дни, но след като се е върнал на работа свидетелят е установил, че
камионът е бил сериозно повреден. Свидетелят сочи, че между колегите се е говорело, че
повредата е причинена от лице на име С., който се бил бутнал в мост, но самият свидетел
никога не го е виждал.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля за достоверни в
частта, че е натоварил камион модел „Сканиа R 124-420“, с рег. № СВ 4016 ТЕ за курс за
Пловдив и в частта, че след завръщането му на работа по камиона е имало повреди, тъй като
преценени съобразно чл. 172 от ГПК те са последователни, житейски и правно логични, като
не се доказва свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото.
А също така и тези обстоятелства свидетелят е възприел лично, като допускането на
определени неточности или липса на точни спомени е логично предвид особеностите на
човешката памет. В тази си част показанията на свидетеля се подкрепят и от останалия
доказателствен материал по делото. В частта от показанията, в която свидетелят твърди, че е
намерен друг шофьор и че сред колегите се е говорело, че той е причинил вредите, респ. за
механизма на причиняването им, настоящата съдебна инстанция счита, че не следва да
кредитира свидетелските показания на св. В., тъй като те не касаят обстоятелства, които той
е възприел пряко, а възпроизвеждат слухове.
По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на св.
Гергана Атанасова. Свидетелката заявява, че работи като „ръководител транспорт” при
ищеца, и че лично е предала на ответника параметрите на поръчката и заявката вечерта
преди извършване на превоза. Твърди, че на следващия ден ответникът се е обадил по
телефона и е казал, че е извършил курса и е поискал да му бъдат продиктувани данните за
разтоварването. Също така св. Атанасова свидетелства, че след това се е обадил Иван
Петков, управител на „ИТ” ЕООД, че ответникът е блъснал камиона, но може да се прибере
с него до София. Свидетелката заявява, че след това ответникът е изчезнал и не са имали
никаква връзка с него, а тя е видяла, че по камиона е имало сериозни повреди.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Атанасова за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото.
5
По делото е представен приемо-предавателен протокол, съставен на 28.07.2022 г. в гр.
Брезово, между „САДИНА ПЛАНТ” ООД и „ИМП ТРАНС” ЕООД, представлявано от
шофьора С. М., с превозно средство № СВ 4016 ТЕ за 99 броя пластмасови палета.
Посоченият документ представлява частен удостоверителен документ. Следователно на
основание чл. 180 от ГПК този документ съставлява доказателство, че изявлението
произхожда от С. М. – ответник по настоящото дело, доколкото е подписан от него.
По делото е приложена и приета съдебно-почеркова експертиза, с която се установява
дали подписът, положен в мястото за „Предал” на приемо-предвателния протокол от
28.07.2022 г. е изпълнен от С. Т. М.. Вещото лице е установило, изследвайки копието на
приемо-предавателния протокол по настоящото дело и различни сравнителни образци, че
подписът на приемо-предавателния протокол е ксерокопие на подпис, изпълнен от С. Т. М., с
което е достигнало до положителен идентификационен резултат.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-почерковата експертиза,
на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
По делото е представен и дневен рапорт на функции на работа от регистриращо
устройство (тахограф) за автомобил с рег. № СВ 4016 ТЕ за дните 28.07.2022 г. и 29.07.2022
г., но тъй като за правилното разчитане на са необходими специални знания е назначена
съдебно-техническа експертиза с Протоколно определение от 22.05.2024 г., която обаче
впоследствие е отменена от съда с Протоколно определение от 09.10.2024 г. на основание
чл. 158 от ГПК поради невъзможност да се намери вещо лице с подходящо оборудване, с
което да извърши експертното изследване. Поради това настоящата съдебна инстанция
счита, че не следва да съобразява данните от това доказателствено средство при
постановяване на настоящия акт.
По делото е представена и товарителница № 2907090 от 29.07.2022 г. с превозвач
„ИТ” ЕООД, от която е видно, че превозвачът е извършил превоз на стоки по направление
Пловдив-София на 29.07.2022 г. с тежкотоварен автомобил „Сканиа“, с рег. № СВ 4016 ТЕ.
Товарителницата има характер на частен удостоверителен документ, тя не съдържа данни,
че превозът е извършен от ответника, но следва да бъде преценявана заедно с останалите
доказателствен материал по делото на основание чл. 180 от ГПК за установяване на
извършването на самия превоз.
По делото е приложена и приета епикриза от УМБАЛ „Александровска” ЕАД, от
която е видно, че ответникът е бил хоспитализиран в лечебното заведение на 24.06.2022 г. и
е изписан на 29.08.2022 г. в рамките на „дневен стационар” за оценка на актуалното
състояние, оптимизиране на терапията и включване в програмите за психо-социална
рехабилитация. Съгласно Медицински стандарт по „Психиатрия”, утвърден с Наредба № 24
от 07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия” т. VII, т. 4: Местата в
дневен стационар са със средна степен на зависимост от грижи, изискващи минимум 1 час
6
на един болен за 24 часа. Следователно макар наличието на епикриза, която включва
процесния период, през който е осъществяван курса, то характера на избраното лечение не
изключва възможността на ответника да полага трудова дейност, тъй като лечението не
включва престой в лечебно заведение.
По отношение на останалите епикризи, приложени с молба от 21.05.2024 г.
настоящата съдебна инстанция счита, че са неотносими към правния спор-предмет на
делото, тъй като касаят периоди, следващи или предхождащи периода, през който е
осъществено увреждането на ищеца.
Предвид така изложените и кредитирани от настоящата съдебна инстанция
доказателствени средства, съдът счита, че е разгърнато пълно доказване на осъщественото
деяние. Макар и да липсват преки доказвателства за осъществено ПТП ищецът е разгърнал
такава система от доказателствени факти, която създава сигурност, че фактът
(осъществяването на ПТП), индициран от съвкупността от останалите доказателства по
делото, се е осъществил в обективната действителност (за допустимостта на подобен извод:
Решение № 223 от 16.11.2016 г. по к. гр. д. № 1626 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
Решение №226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№921/2010 г. на ВКС, ІV ГО; Решение
№198/10.08.2014г. по гр. д. № 5252/14г. на IV г.о. на ВКС; Решение №554/08.02.2012г. по
гр. д. № 1163/10г. на IV г.о. на ВКС; Решение №31 от 09.03.2012 г. по гр.д.№502/2011 г. на
ВКС, ІІІ ГО и др., както и правната доктрина). Въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява възлагане на извършването на превоз по курс
София-Пловдив-оконлни градове-София на ответника. Въз основа на писмени
доказателствени средства приемо-предавателен протокол и товарителница се установява, че
е извършен възложения превоз. А при приключване на курса ищецът е констатирал наличие
на вреди, чието обезщетяване търси в настоящото производство.
Противоправността на деянието зависи от това какъв е характерът на отговорността,
тъй като ако при деликтната отговорност противоправността се изразява в засягане на чуждо
благо, защитено от правния ред като предмет на чуждо субективно право, то при
договорната отговорност противоправността се изразява в неосъществяването на дължимия
от длъжника резултат. В правната теория липсва единно становище за характера на
имуществената отговорност на работника. В съдебната практика се приема, че
разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията
на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено.
Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се
определи при реализирането на отговорността на работника, са разпоредбите на ЗЗД,
като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да
се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се
позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е
причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят
до тази правна квалификация на предявения иск(така: Решение № 180 от 12.02.2019 г. по
гр. д. № 3502 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 244 от
7
22.12.2023 г. по гр. д. № 85 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение,
Решение № 215 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 234 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение). Преобладаващо се възприема, че пълната имуществена отговорност има
деликтен характер, докато ограничената имуществена отговорност е договорна.
Следователно в настоящия случай следва да се приеме, че е налице противоправност на
деянието, доколкото са причинени вреди на имуществото на работодателя, с което е
засегнато неговото право на собственост върху увреденото имущество – камион модел
„Сканиа R 124-420“, с рег. № СВ 4016 ТЕ.
Както беше изложено по-горе, за да се ангажира пълната имуществена отговорност
на работника, следва да е налице някоя от следните алтернативни предпоставки: 1) деянието
да е престъпление, 2) деянието да не е извършено при или по повод на трудова дейност, 3)
деянието да е извършено умишлено. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат
на престъпление, отговорността се определя от гражданския закон, а именно ЗЗД и вината
подлежи на доказване (така: Решение № 461 от 18.10.2010 г. по н.д. № 415 /2010 г. на
Върховен касационен съд). В настоящия случай няма данни деянието да е престъпление
нито за това да не е извършвано при или по повод на извършваната трудова дейност. Точно
обратното видно от събраните доказателства по делото ответникът е изпълнявал трудовите
си задължения по осъществяване на превоз по курс, определен от работодателя, когато е
настъпило увреждането на имуществото на работодателя. Предвид това, че увреждането се е
осъществило по време и на мястото на осъществяване на трудовата дейност, то е при
извършване на трудовата дейност. Поради това, за да е налице пълна имуществена
отговорност следва вредата да е причинена умишлено от ответника.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или
евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от
обективните обстоятелства (така: Решение № 248 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 2215 / 2023 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Умишлено действа онзи, който съзнава,
че поведението му е противоправно и в противоречие с модела на дължимата грижа,
конкретно предвижда възможността това негово поведение да причини вреди и цели или
допуска тяхното настъпване. По смисъла на гражданското законодателство
„недобросъвестност” (т.е. умисъл) е налице при нежелание на лицето да действа според
модела на дължимата грижа като абстрактен модел. В настоящия случай видно от
приложената епикриза, която съдът обсъди по-горе, за периода от 24.06.2022 г. до 29.08.2022
г. ответникът е бил на лечение с Депакин Хроно 500 mg, Неуротоп ретард 600 mg,
Хлорпротиксен 15 mg и Ламиктал 50 mg, които лекарства имат като възможни странични
ефекти сънливост и не се препоръчва шофиране при употребата им или се допуска
единствено при изричното разрешение на лекар, каквото липсва. Освен това ответникът не е
съобщил на работодателя си за пълния размер на вредите и след завършването на курса е
преустановил всякакъв контакт с работодателя. По този начин той е забавил предприемането
8
на действия за отстраняване на вредите по превозното средство. Предвид обстоятелството,
че вината е юридически факт от психическия свят на дееца, за нея се съди по обективните
факти, осъществили се преди, по време или след осъществяване на противоправното деяние,
доколкото те индикират наличието на определено субективно отношение на дееца към
деянието и неговите последици. В настоящия случай съзнателното управление на
тежкотоварен автомобил, за който по начало се изисква по-голяма старателност и умения,
при лечение с лекарства, които са несъвместими с обикновено шофиране, представлява
именно съзнателно действие в противоречие с модела на дължимата грижа. Не полагането
на дължимата грижа се аргументира и от последващото поведение на ответника, изразяващо
се в преустановяване на контакт с ищцовото дружество и неоказване на съдействие при
установяване на всички повреди и на механизма на настъпване на увреждането, както и при
предявяване на застрахователната претенция. Въпреки това обаче настоящата инстанция
счита, че не е налице умисъл при причиняване на вредите. На първо място, за разлика от
класическото гражданско право, в трудовото право се прави разлика между груба
небрежност и умисъл (така: Определение № 95 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 1537/2009 г. на
Върховен касационен съд). Този извод може да бъде направен и при систематичното
тълкуване на уредбата на имуществената отговорност на работника (чл. 203 и сл. КТ) с
основанията за намаляване на имуществената отговорност на работодателя при увреждане
на здравето и живота на работниците (чл. 201 КТ). От обстоятелството, че съгласно чл. 201,
ал. 1 работодателят не носи имуществена отговорност, ако работникът е действал умишлено,
а ако е действал с груба небрежност отговорността на работодателя се намалява, но не се
изключва, следва, че за разлика от ЗЗД, който приравнява по правни последици грубата
небрежност и умисъла (арг. от чл. 82, чл. 94 и чл. 255 ЗЗД), КТ ги разграничава. В настоящия
случай се установява наличие на груба небрежност, но липсват данни за конкретно
предвиждане на противоправните последици и за тяхното желаене или допускане от страна
на ответника.
Предвид липсата на основание за ангажиране на пълната имуществена отговорност
на работника, настоящата съдебна инстанция счита, че следва да отхвърли главния иск и да
разгледа евентуалния иск за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на
работника.
По иска с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ:
Съгласно практиката на ВКС, когато вредата е причинена небрежно или причината за
нейното настъпване е неустановима, е налице основание за ангажиране на ограничената
имуществена отговорност на работника (така: Решение № 248 от 21.12.2023 г. по гр. д. №
2215 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 244 от
22.12.2023 г. по гр. д. № 85 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение,
Решение № 180 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 3502 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. отделение, Решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение). Следователно дори да се възприеме, че причината за
настъпването на процесните вреди е неустановима, отново би било налице основание за
9
ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника при наличие на
останалите предпоставки.
В настоящия случай предвид установеното увреждане на имуществото на
работодателя при изпълнение на трудовата дейност на работника, а от там и на
неизпълнение на задължението на работника по чл. 126, т. 8, пр. 1 от КТ да пази
имуществото на работодателя, съдът счита, че е налице противоправност и в смисъла на
договорната отговорност, за каквато се приема ограничената имуществена отговорност на
работника. В този случай настоящата инстанция счита, че е налице противоправност на
деянието, изразяваща се в неизпълнение на задължението на работника да пази
имуществото на работодателя.
Без значение обаче какъв е характерът на отговорността вината под формата на
небрежност се предполага по аргумент от противното от чл. 81, ал. 1 ЗЗД и при
систематичното тълкуване на чл. 81, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 2 ЗЗД ( по арг. от чл. 211 КТ и
така: Определение № 815 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 2864/2014 г. на Върховен касационен
съд).
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, с
което вещото лице е установило, че за ремонт на процесното МПС е издадена фактура от
МВ ТЪРК ООД към ИТ ЕООД с № **********/16.08.2022 г. на обща стойност с ДДС
1824,00 лв., за която сума е издадено платежно нареждане от 17.08.2022 г. в полза на МВ
Търк ООД от дружеството ищец с основание „ф 420/16.08.2022 г.”; на следващо място е
издадена фактура № **********/01.09.2022 г. от Серенити Груп България ЕООД на стойност
2484,00 лв. за изработка на винилово покривало, като същата е заплатена с преводно
нареждане с основание „ф **********/01.09.2022 г.” от 01.09.2022 г. Освен това по договор
за финансов лизинг е издадена фактура № **********/29.07.2022 г. за 1099,87 лв., която
сума е заплатена на „Финасити” ЕАД с ЕИК: 2046953660104. Също така вещото лице е
изчислило, че средният размер на приходите, които ищецът би имал от експлоатацията на
повредения камион за период от 30 дни е 6443,07 лв. и ще общият размер на законната лихва
върху всички главници е в размер на 61,55 лв.
По делото е изготвена и допълнителна експертиза на основание чл. 201, изр. 1 от
ГПК по отношение на изчисляването на пропуснатите ползи 20.06.2022 г. до 01.08.2022 г.,
като вещото лице е изчислило, че средният размер на пропуснатите ползи за 30 дни са
2423,63 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-почерковата експертиза,
на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
В открито съдебно заседание от 22.05.2024 ., обективирано в Протокол № 14342 от
22.05.2024 г. ищецът е направил изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК, като е
10
намалил размера на претенцията си за пропуснати ползи до 2423,63 лв., а за горницата до
6025 е направил отказ от иск на основание чл. 233, изр. 1, пр. 2 от ГПК.
По делото е приложено и прието уведомително писмо по застрахователна претенция
TEMP500881983 по застрахователна полица № 50500100008946/01.04.2022 г. от „
Застрахователно дружество Евроинс” АД до „Финасити” ЕАД-клон София, с което
застрахователят изисква от Финасити ЕАД-клон София свидетелство за управление на МПС
на лицето, което е управлявало МПС-то, върху което са нанесени вреди, контролен талон на
водача и декларация от водача за настъпване на увреждането и неговия механизъм.
По делото е приложено и прието „Уведомление” от „ Застрахователно дружество
Евроинс” АД до „Финасити” ЕАД-клон София относно щета № **********/03.08.2022 г. по
застрахователна полица 50500100008946/01.04.2022 г. по доброволна застраховка „Каско на
МПС”, с което застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 108, ал. 2 от КЗ.
Посочените документи по застрахователна претенция TEMP500881983 във връзка с
щета № **********/03.08.2022 г. представляват частни документи и следователно нямат
материална доказателствена сила, но участват при формирането на вътрешното убеждение
на съда и следва да бъдат преценявани заедно с останалия доказателствен материал по
делото. В настоящия случай документите не се противопоставят на лицето, което ги е
издало, поради което имат ниска доказателствена стойност. Въпреки това те създават
индиция за осъществяване на процесното увреждане на тежкотоварен автомобил. Отказът да
бъде изплатено застрахователното обезщетение засяга ищеца по настоящото дело, тъй като в
качеството му на лизингополучател на увреденото МПС той има право да получи
застрахователното обезщетение на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ. Получаването на
застрахователно обезщетение би довело до погасяване на задължението на ответника за
обезвреда на причинените вреди и възникване на регресно вземане на застрахователя на
основание чл. 410 от КЗ срещу причинителя на вредата. Предвид отказа на застрахователя
да изплати застрахователното обезщетение отговорността за вреди като правоотношение се
запазва между ищеца, претърпял имуществени вреди под формата на претърпяна загуба за
ремонт на увреденото МПС, и ответника, чието противоправно и виновно поведение е
причинило увреждането.
Предвид наличието на основание за ангажиране на ограничена имуществена
отговорност на работника, следва да се съобрази правилото на ч. 205, ал. 1 от КТ, че
работникът отговаря само за претърпяната загуба, но не и за пропуснатите ползи. От този
текст следва два извода: на първо място, работникът не отговаря за неимуществени вреди,
каквито обаче не се претендират в настоящото производство, и второ, той не отговаря за
пропуснати ползи, а само за претърпяна загуба, т.е. за действително осъществило се
намаляване на правата в патримониума на работодателя или за увеличаване на пасивите в
неговия патримониум.
При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
приема, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
11
противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди. Преди да
пристъпи към мотивиране по същество на това становище, от терминологича гледна точка
настоящата инстанция прави уточнението, че константно съдебната практика и правната
доктрина приемат, че епитетите „пряка” и „непосредствена” са синоними, което виждане
настоящата инстанция напълно споделя. За да е налице такава „пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка” е необходимо да са изпълнени два критерия: на първо място,
противоправното и виновно извършено деяние да е условие, без което не би настъпила
вредата, чието обезщетяване ищецът претендира (condicio sine qua non), второ, следва
настъпването на вредата да е обективна, обичайна и закономерна последица от
противоправното деяние. В настоящия казус първата предпоставка на пряката причинно-
следствена връзка е изпълнена, тъй като без да е осъществено увреждането на
тежкотоварния автомобил по време на изпълнение на курса от ответника, ищецът не би
претърпял вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на правата
от имуществото му за извършване на възстановяване на автомобила.
По отношение на лизинговата вноска за месец август 2022 г. настоящата съдебна
инстанция счита, че тя не представлява вреда от противоправното поведение на ответника
по делото. Макар изплащането на сума в размер на 1099, 87 лв. да представлява намаляване
на правата в имуществото на ищцовото дружество, то не представлява вреда. Вредата е
последица от засягане на субективни права или нарушаване на защитени от правото блага,
които не са предмет на субективни права, както и от накърняване на фактически отношения.
Изплащането на лизинговата вноска по договор за финансов лизинг на повреденото МПС не
представлява такова засягане на субективни права или нарушаване на защитени от правото
блага, респ. фактически отношения, а изпълнение на задължение по договор с трето лице.
Този договор за финансов лизинг е сключен преди извършване на противоправното деяние и
остава незасегнат от него.
При констатираното наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и вредите следва да се приложи правилото на чл. 206, ал. 1
от КТ, като следва да се сравни размерът на вредата и уговореното месечно трудово
възнаграждение и работникът следва да отговаря до размера на по-малката от двете
стойности. Вредите се изразяват в ремонт на процесното МПС на обща стойност с ДДС
1824,00 лв. и 2484,00 лв. за изработка на винилово покривало съгласно кредитираната по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което общо е равно на 4308,00 лв. А уговореното
месечно трудово възнаграждение по трудовия договор е равно на 710 лв. Поради това искът
следва да бъде уважен до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение, а в
останалата му част до пълния предявен размер - отхвърлен.
Ограничената имуществена отговорност се реализира по специално рекламационно
производство. Когато обаче трудовото правоотношение е прекратено, за работодателя е
налице възможност да предяви иск, като в този случай издаването на заповед по чл. 210 не е
положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, тъй като след като
работодателят може да предяви иск за ангажиране на пълната имуществена отговорност на
12
работника, той може да предяви такъв и за ангажиране на ограничената имуществена
отговорност на работника в съответствие с принципа, че който може по-голямото, може и
по-малкото (така: Определение № 1095 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5351 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение). Още повече, че прекратяването на
трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ
за събиране на вземането на работодателя (така: Решение № 131 от 22.06. 2011 год. по гр. д.
№ 587/2010 год. на Върховен касационен съд , ГК, ІІІ г.о.).
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на иска, поради което искът следва да бъде уважен като основателен до сумата от
710 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Ищецът не е посочил точен размер на иска си за присъждане на моратна лихва, но
доколкото са посочени времевите параметри, той е индивидуализиран в достатъчна степен.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без определен срок, длъжникът
изпада в забава от поканата, като съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня на забавата се дължи
законна лихва за забава. Поради липсата на покана към ответника и предвид времевия
период, за който е поискано присъждане на лихва за забава, настоящата инстанция счита, че
следва да отхвърли иска за присъждане на мораторна лихва. Предвид липсата на покана в
по-ранен момент, за такава може да се счита едва връчването на исковата молба за
настоящото производство, а съгласно заявения петитум от ищеца лихва за забава се иска до
деня на предявяване на иска като краен момент.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Съгласно съдебната практика в случаите на обективно съединяване на искове в
условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск и уважаване на евентуалния
съдебните разноски следва да се разпределят съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК
(така: Определение 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на ВКС, IV ГО,
Определение № 477/04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г. на I ТО, Определение №
568/14.11.2017 г. по ч. т. д. № 2516/2017 г. на I ТО, Определение № 70/2018 г. по ч. т. д. №
257/2018 г. на ВКС).
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че в
действителност е сторил такива в размер на 457,32 лв. за държавна такса, 1680 лв. –
адвокатско възнаграждение и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300
лв. и депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лв. – общо: 2737,32 лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение в
сравнение с минималното адвокатско възнаграждение, определено по правилата на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т. 3 са почти равни, а при
13
начисляване на ДДС минималният адвокатски хонорар надхвърля претендирания от ищеца.
С Решение по дело C‑438/22 на СЕС съдът е приел, че тази наредба противоречи на правото
на Европейския съюз за защита на конкуренцията, но все пак тя дава ориентир на съда за
обичаите в практиката и може да се използва като един от критериите при преценка за
основателността на възражението за прекомерност. Също така предвид по-голямата
фактическа и правна сложност на делото, проведените 5 открити съдебни заседания и
извършените многобройни процесуални действия по делото, както и изчерпателното
представяне на необходими и относими към делото доказателства, възражението за
прекомерност на ответника се явява неоснователно.
Поради това на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 246,23 лв. съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е поискал присъждане на деловодни разноски, като е доказал, че в
действителност е сторил такива в размер на 2345,30 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство,
Поискал е 476,32 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на частна жалба по
обезпечителното производство, които очевидно не се дължат, тъй като ЧЖ е отхъврлена
изцяло.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
На първо място, налице е задължителна практика на ВКС по въпроса за присъждане
на адвокатски хонорар за процесуално представителство в обезпечителното производство,
обективирана в . Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно т. 5, от което присъждането на разноски в обезпечителното
производство се извършва с окончателното съдебно решение по същество на спора и с оглед
крайния му изход. Настоящата съдебна инстанция намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно, тъй като претендираното възнаграждение
надвишава стандарта по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, чл. 7, ал. 2,
т. 3.
Въпреки това обаче следва да бъде отразена по-голямата фактическа и правна
сложност на делото, както и извършваните многобройни процесуални действия от страна на
процесуалния представител. В същото време представеният отговор на искова молба е
бланкетен и не разгръща ясно защитна теза на ответника, поради което настоящата
инстанция счита, че адвокатският хонорар на процесуалния представител следва да бъде
намален до 1680 лв. , съразмерно с отхвърлената част.
Така мотивиран, Софийският районен съд
14
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ от „ИТ” ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: Обл. Перник, общ. Радомир, с. Прибой, п.к. 2452,
представлявано от Иван Младенов Петков в качеството му на управител, срещу С. Т. М., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 811, вх. Б, ет. 2, ап. 28, за
заплащане на обезщетение за вреди в размер от 7831,50 лв.
ОСЪЖДА С. Т. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин”,
бл. 811, вх. Б, ет. 2, ап. 28 на основание чл. 203, ал. 1 от КТ да заплати на „ИТ” ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Обл. Перник, общ. Радомир, с. Прибой, п.к.
2452, представлявано от Иван Младенов Петков в качеството му на управител сума в
размер на 710 лв. / седемстотин и десет лева/, представляващи обезщетение за причинени
вреди при извършване на трудова дейност, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
ОСЪЖДА С. Т. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин”,
бл. 811, вх. Б, ет. 2, ап. 28 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „ИТ” ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Обл. Перник, общ. Радомир, с. Прибой, п.к.
2452, представлявано от Иван Младенов Петков в качеството му на управител сума в
размер на 246,23 / двеста четиридесет и шест лева и двадесет и три стотинки/,
представляващи съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски
съобразно уважената част от искове.
ОСЪЖДА „ИТ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Обл.
Перник, общ. Радомир, с. Прибой, п.к. 2452, представлявано от Иван Младенов Петков в
качеството му на управител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адв.К. Славчова
П., с адрес на кантората: гр. София, ул. „131” № 2А, вх. А, ет. 1, ап. 3 сума в размер на 1680
лв., представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15