Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2064 13.11.2020
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Членове :ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретар К.Р.
и
с участието на прокурор Владимир Вълев
като
разгледа докладваното от съдия Д.Матеева
КАН дело № 1953 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от „Вазовски машиностроителни заводи“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление:гр.Сопот,област Пловдивска,ул.“Иван Вазов“№1,
представлявано от *** И.Г.,чрез адвокат Е.Г.,с адрес:гр.*** против Решение №
79/22.06.2020 год., постановено по АНД № 860/2019 год., по описа на Районен съд
- Карлово, ІІ - ри н.с., с което е потвърдено наказателно постановление №
79/09.12.2019 год. на Директора на РИОСВ, гр. Пловдив, с което на „Вазовски
машиностроителни заводи.” ЕАД, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 3 б. „Б“ от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
Касаторът поддържа, че решението на
Районния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, явно несправедливо
и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, като се твърди,
че съдът не е взел предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства
при постановяване на акта си. С оглед горното се иска да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд и се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –Регионална
инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/-Пловдив представя писмен отговор и
оспорва жалбата.Поддържа се,че същата е неоснователна,а решението на Районен
съд-Карлово е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба ,предявена
от „Вазовски машиностроителни заводи“ЕАД против наказателно постановление №
79/09.12.2019 год. на Директора на РИОСВ, гр. Пловдив, с което на „Вазовски
машиностроителни заводи.” ЕАД, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 вр. чл. 46, ал. 1, т. 3 б. „Б“ от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
Административнонаказателното обвинение
се основава на това,че на 14.05.2019 год. във връзка изпълнение на плана за
контролната дейност на РИОСВ-Пловдив за
2019 год. и Заповеди на Министъра на околната среда и водите с № РД- 841/2012
год. и № РД-788/2018 год. за провеждане на мониторинг на качеството на
заустваните отпадъчни води от обекта, е извършена проверка на обект
Пречиствателна станция за производствени отпадъчни води /ТТСПОВ / на „Площадка Сопот"’
гр. Сопот, собственост на „Вазовски машиностроителни заводи“ /ВМЗ/ЕАД. Същата е
извършена съвместно със специалисти на Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив.
При проверката са взети проби за анализ от шахта БФОВ(битово- фекални отпадъчни
води) преди заустване във водопремника - р. Манастирска, както и от шахта на
изход пречиствателна станция за производствени отпадъчни води. Пробонабирането
е осъществено от главен специалист на РЛ-Пловдив и в присъствие представител на
дружеството . Към датата на проверката „ВМЗ.” ЕАД не притежава разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води - битово-фекални и
производствени в повърхностен воден обект-река Манастирска. Нарушението е
извършено в обект Пречиствателна станция за производствени отпадъчни води
/ПСПОВ / на „Площадка Сопот” гр. Сопот, собственост на „ВМЗ” ЕАД, на 14.05.2019
год.-датата на проверката и пробовземането, видно от Протокол за проверка №
0000766/14.05.2019 год. и Протокол за вземане на извадка от води №
433/14.05.2019 год. и № 432/14.05.2019 год. Констатирано е на същата дата.
Квалифицирано е по чл. 200 ал. 1 т. 2
вр. чл. 46 ал. 1 т. 3 б. Б от ЗВ.
Въз основа на така установеното е
издаден Акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите с
№ 32 от 27.06.2019 г. и впоследствие оспореното НП.
За да потвърди оспореното НП районният
съд е приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 2 вр. чл. 46 ал. 1 т. 3 б. Б от ЗВ,като при издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счетено в тази насока е,
че както в АУАН, така и в НП нарушението е ясно и недвусмислено описано,
нарушителят е точно индивидуализиран и не е налице съмнение около неговата
идентичност. При съставяне на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
не са налице и нарушения правото на защита на наказаното лице в хода на
производството. Доводът на защитата, че санкционирането му е не е заради
виновно поведение на дружеството, а поради поставяне на невъзможни за
изпълнение условия и срокове в процедурата по издаване на разрешително, както и
убеждение, че „ВМЗ“ЕАД е в удължена процедура,са обсъдени задълбочено от
районния съд и са приети за неоснователни.Преценено е,че вината не следва да
бъде обсъждана,тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице,която е
обективна и безвиновна.В мотивите е посочено още ,че за съставомерността на
деянието е достатъчно от обективна страна заустването на отпадъчни води в
повърхностни такива при липсата на действащо разрашително за това.Последното не
е и спорен факт по делото.
Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт.
Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Не се
споделя доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е взел предвид
съдържанието на ангажираните от него доказателства, доколкото в мотивите към
решението на Районния съд се съдържа достатъчно подробен анализ и коректна
оценка на всички доказателства по делото. Въззивната съдебна
инстанция е основала изводите си върху съвкупния обем от доказателства, събрани
по делото, като не е дала превес на някои от тях за сметка на други .
Фактическите констатации и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
Във връзка с релевираните касационни доводи, които
са поддържани и пред първоинстанционния съд, следва да се посочи,че същите са
неоснователни.Безспорно установен факт по делото е, че „ВМЗ“ЕАД към датата на проверката не притежава
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води -
битово-фекални и производствени в повърхностен воден обект-река Манастирска.Какви
са причините за това и кой е виновен дружеството да не разполага с такова
разрешително,дали е в „удължена процедура“ по издаване на разрешението или това
не е така,са все факти ирелевантни за съставомерността на деянието .Достатъчно
е от обективна страна да е налице заустването
на отпадъчни води в повърхностни такива при липсата на действащо разрешително
за това.
Относно доводите, свързани с твърдяната добросъвестност
на дружеството-касатор при упражняване на дейността му поради убеждението, че
се намира в „удължена процедура“ по издаване на разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води ,то на същите е даден конкретен и правилен
отговор в решението на първоинстанционния съд. Като допълнение настоящата
съдебна инстанция счита за нужно да посочи, че обсъждането на понятието
добросъвестност, по начина, по който е представено от жалбоподателя, а именно
засягащо понятието за вината, не е допустимо в случая, доколкото е налице
нарушение, осъществено от юридическо лице, при което положение не се издирва
изобщо въпросът за виновно поведение, защото отговорността е обективна. Ето
защо и добросъвестността следва да се разглежда единствено на плоскостта на
общото задължение на всички субекти на права да упражняват същите при
съобразяване със законовата регламентация и при съблюдаване на вменените им
законови задължения. А както се посочи вече, с оглед характера на
осъществяваната именно от "ВМЗ“ЕАД дейност, включваща ползване на воден
обект, негово задължение е било да се снабди с надлежно разрешително за
ползване на воден обект .
Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд - Пловдив
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/22.06.2020 год., постановено по
АНД № 860/2019 год., по описа на Районен съд - Карлово, ІІ - ри н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.