№ 7016
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110161281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК - делбено в първа фаза по допускане на
делбата.
Ищцата И. В. С. твърди, че с ответника В. В. С. са съсобственици по наследство от общия
им наследодател Р. Д. Н., на следния имот: апартамент № 69, в гр. София, ...., с площ 56,48
кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, входно и черно антрета, дрешник, два
балкона, ведно с принадлежащото му мазе № 2, заедно с 0,605 % идеални части от общите
части на сградата, както и ведно с правото на строеж върху мястото, попадащо в III-та зона
по 6 %, с идентификатор 68134.1376.2107.1.69. Поддържа, че първоначално имотът бил
придобит от Р. Д. Н. и В. И. С. по силата на договор за продажба на държавен недвижим
имот от 20.08.1969 г., изх. № 901/04.02.1970 г. С решение от 05.09.1984 г. по гр. д. №
2803/1984 г. на Софийски районен съд, бракът между тях бил прекратен, като посредством
извършена съдебна делба спогодба по гр.д. № 8126/1985 г. на Софийски районен съд,
имотът бил предоставен в изключителна собственост на Р. Д. Н.. След нейната смърт,
страните наследили имота при равни дялове. Моли да се допусне делба на имота при
законните квоти. В исковата молба се твърди, че ответникът ползва лично процесния имот,
поради което ищцата моли по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК ответникът да й заплаща 200 лв.
месечно обезщетение до приключване на делбата.
Ответникът В. Георгиев С. е депозирал отговор в законоустановения срок с твърдения за
недопустимост и неоснователност на исковете. Въведено е възражение за изтекла
придобивна давност по отношение на процесния имот за периода от 1990 г. до 2005 г. в
полза на ответника. Оспорва се заявеният в исковата молба размер на квотите, предвид
обстоятелството, че били извършени дейности по имота, които увеличили стойността му,
като ответникът не бил възнаграден по друг начин. Твърди се, че приживе на общия на
1
страните наследодател било решено процесният апартамент да принадлежи изцяло на
ответника, като последният изплатил напълно частта на ищцата през 1975 г., поради което
последната била с ясното съзнание, че делбеният имот не ѝ принадлежи. Ответникът моли
за отхвърляне на иска за делба поради липса на съсобственост върху имота. В условията на
евентуалност- делбата да се извърши при квоти 9/10 ид. ч. за него и 1/10 ид. ч. за ищцата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване на
съществуваща съсобственост върху общата вещ, е необходимо да се установят следните
предпоставки: да е налице състояние на съсобственост, т.е. няколко права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, възникнало въз основа на конкретно правно
основание, наличие на годен обект за делба и установяване обема на правата на
съсобствениците, т.е. квотите им в имуществената общност.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот сключен на 20.8.1969 г., В. С. и
Р. С. придобили апартамент № 69 в гр. София, ...., с площ 56,48 кв. м., по време на брака
помежду им, прекратен с решение на СРС от 5.9.1984 г., влязло в сила 1985 г.
Посредством извършена съдебна делба спогодба по гр.д. № 8126/1985 г. на Софийски
районен съд, апартаментът е поставен в дял на Р. С., която така станала едноличен
собственик на имота.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Р. Н. /предбрачното й
фамилно име/ починала на 19.12.2020 г., като оставила за наследници децата си В. С. и И.
С..
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с откриване на наследството. По делото няма данни
относно осъществили се други юридически факти, довели до промяна в правата върху
имота. Ето защо следва да се приеме, че ищцата и ответникът, по силата на наследственото
правоприемство и съгласно чл. 5, ал.1 ЗН, са наследили имота при равни дялове,
придобивайки по ½ от правото на собственост върху него.
Предвид гореизложеното се установява, че процесният имот е съсобствен на страните при
равни дялове.
Съгласно приложената актуална схема на имота, той представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1376.2107.1.69, с адрес гр. София, ...., с предназначение
жилище, с площ 56,48 кв. м., ведно с принадлежащото му мазе № 2 и заедно с 0,605 %
идеални части от общите части на сградата.
С нотариална покана, връчена на ответника на 22.6.2021 г. видно от отбелязването върху
нея, ищцата го поканила да уредят доброволно отношения си и да й заплаща обезщетение за
ползването, от което е лишена, в размер на 200 лв. месечно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Рангелов и Крумов
на ответника, Иванова, Пабучиян и Димитров, на ищцата. В показанията си свидетелите
Рангелов и Крумов сочат, че в имота до смъртта си живяла майката на страните, като през
последните 10 години с нея в апартамента живял и В.. Сестра му И. не живеела там и те
2
рядко я виждали. В. поддържал апартамента, плащал сметките, правил ремонт. В
апартамента едната стая била заключена, тъй като се ползвала от И.. Според свидетеля
Крумов, В. живял в апартамента като дете, после се преместил в апартамент в ж.к. Слатина,
където живял известно време /2003-2005 г./ и след това се върнал при майка си в процесния
имот. Свидетелите Иванова, Пабучиян и Димитров пък сочат, че ищцата живяла заедно с
майка си до смъртта й в апартамента, като си имала своя стая. Брат й рядко бил там. След
смъртта на майка им, брат й я изгонил и сега И. живее под наем. Свидетелят Димитров в
показанията си заявява, че до смъртта си майка им Р. живяла в апартамента, заедно с дъщеря
си, .виждал й синът й В., но не знае дали е живеел там, както и кой живее в момента в
апартамента.
При така събрание по делото доказателства, съдът намира възражението на ответника, че е
изключителен собственик на процесния имот поради придобиването му по давност, за
неоснователно.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с владението му в продължение на 10 години, което трябва да е явно, спокойно и
непрекъснато /да не се изгубва за повече от 6 месеца/. Според чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. Владението се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняването на фактическата власт, и субективно – намерението да се държи вещта като
своя. В чл. 69 ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя.
Който се позовава на придобивната давност следва при условията на главно и пълно
доказване да установи елементите на този придобивен способ.
В случая ответникът не проведе пълно и главно доказване, че е владял имота през периода
1990 г.-2005 г. и е манифестирал пред собственика му – т.е. майка му, намерение за своене.
Всъщност по делото не са събрани доказателства за владение на апартамента в този период,
като от гласните доказателства става ясно, че в имота живяла майката на страните до
смъртта си и ответникът не е установявал владение върху имота и намерение за своене, дори
за част от този период не е живял там според единия от свидетелите доведени от него. Т.е.
за твърдения период не са налице нито обективният, нито субективният признак на
владението. Предвид липсата на елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС, не са
настъпили неговите последици.
Относно претенцията за увеличение на наследството, тя се разглежда във втората фаза на
делбата, като дори такова увеличение да е налице, то не води до промяна в дяловете в
съсобствеността.
Изложеното по-горе води до извода, че между страните по делото е налице съсобственост по
отношение на процесния имот и следва да се допусне делбата му между тях при равни
квоти.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
По реда на чл. 344, ал.2 ГПК делбеният съдът може да постанови кой от съделителите от кои
делбени имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като постановеният акт
3
на съда има характер на привременна мярка и действие само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. Разпоредбата предпоставя, че част
от съсобствениците не се ползват от съсобствената вещ съобразно дяловете си, като общият
имот се ползва от един от съсобствениците, в който случай съдът разпределя привременно
между съсобствениците държането и ползването на общия имот, съобразно квотите им, а
когато това е невъзможно, задължава съделителя, който ползва имота, надминаваща
неговата квота, да заплаща обезщетение. Ето защо въпросите, които се изследват при тази
претенция, са дали някой от съсобствениците ползва общия имот, както и дали имотът може
безпрепятствено да се ползва от всички съделители. Постановената от съда мярка няма
правната природа на обезщетение за лишаване от ползването на вещта за предходен период
от време и затова обезщетението като привременна мярка не може да бъде присъдено от
момента на предявяване на искането, а само занапред /от влизане в сила на определението/ и
до извършване на делбата.
В случая се касае до апартамент, който не може да се ползва общо от двамата съделители
/предвид броя и вида помещения в него/. Не се установи по делото обаче дали и кой от
съсобствениците ползва жилището в момента. Относно това обстоятелство свидетелите не
дават показания, тъй като нямат преки впечатления относно ползването на имота. След като
не е установено, че имотът се ползва от един от съсобствениците, искането по чл. 344, ал. 2
от ГПК е неоснователно. А дали някой от тях е лишен от възможността да ползва имота
съдът изследва при претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС.
Относно разноските:
В делбеното производство всеки съделител следва да понесе разноските така, както ги е
направил. Изключение правят разноските по присъединените искове. С оглед
неоснователността на възражението за давност и на искането по чл. 344, ал.2 ГПК, няма
основания за възлагане разноски на страните.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши делба между И. В. С., ЕГН **********, и В. В. С., ЕГН
**********, на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 69, в гр. София, ...., с
площ 56,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет, входно и черно антре,
дрешник, два балкона, ведно с принадлежащото му мазе № 2 и заедно с 0,605 % идеални
части от общите части на сградата и с отстъпеното право на строеж върху мястото,
попадащо в III-та зона по 6 %, представляващ имот с идентификатор 68134.1376.2107.1.69.,
при квоти по ½ за всеки от съделителите.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. В. С., ЕГН **********, за заплащане от В. В. С., ЕГН
**********, на 200 лв. месечно обезщетение за ползването на процесния имот.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския градски съд, а в частта по чл. 344, ал.2 ГПК - с частна жалба в
едноседмичен срок.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5