РЕШЕНИЕ

 

Номер   2727                       Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 10.07                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 02.07.2018 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 7842  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗП.

Ищецът ЗД “Бул Инс” АД – гр. София, твърди, че на ****в гр. П., на кръстовището на ул.“Л.“и ул. „Т. Б.“, е реализирано ПТП, при което МПС марка **** с ****, собственост на **** – гр. П. и управлявано от З.Г.Т., е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са причинени материални щети. Твърди се също, че автомобилът е бил застрахован в ищцовото дружество със застраховка “Автокаско” със Застрахователна полица ****, валидна към момента на произшествието, както и, че при ищеца е била заведена щета под ****и след направена оценка на щетата е било изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 258, 48 лева. Твърди също така, че с изплащането на застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредите, с оглед разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ във връзка с чл.19, ал.1, т.2 от ЗП – поради което с Регресна покана ищецът поканил ответната страна да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, но до момента ответникът не е заплатил дължимите на ищеца общо 273, 48 лева. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 273, 48 лева, представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва. Претендира разноски.

Ответникът Община П. – гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност. Прави възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, действително на ****в гр. Пловдив в ****, на кръстовището на ул.“Л.“и ул. „Т. Б.“, е реализирано ПТП, при което МПС марка **** с ****, собственост на **** – гр. П., управлявано от З.Г.Т., е попаднало в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно - шахта, в резултат на което на автомобила са причинени материални щети а именно – спукан картер и изтекли течност и масло, за което е бил съставен Протокол за ****/****от С. на Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив - поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, настъпването на описаното ПТП и причиняването на посочените от ищеца щети по автомобила и липсата на причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, както и за съпричиняване на произшествието от водача на увредения автомобил, а също така и – и оспорването на механизма, по който е настъпило ПТП-то, още повече, че от ответника не са ангажирани каквито и да доказателства в подкрепа на твърденията и оспорванията му. Установява се също така от приложените към исковата молба писмени доказателства, че увреденият автомобил е бил застрахован в ищцовото дружество със застраховка “Автокаско” със Застрахователна полица ****, валидна към момента на произшествието, като и, че на ********при ищеца е била заведена щета под ********, като след направена оценка на щетата и извършен ремонт на автомобила на обща стойност 258, 48 лева, е била заплатена тази сума на ********. от ищеца на сервиза, извършил ремонта – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответната страна доводи за липсата на действащо застрахователно обезщетение между застрахователя и застрахования към датата на възникване на произшествието, както и направеното оспорване на размера на претендираното обезщетение. Установява се също така от събраните по делото доказателства, че с изпратена до ответника Регресна покана, ищецът го е поканил в срок от пет работни дни от получаването да се обади за уточняване на начина на погасяване на задължението – изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски по щетата, в размер общо на 273, 48 лева, като го е уведомил, че ако задължението не бъде погасено в посочения срок, ще бъде заведен съдебен иск – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, че е заплатил на ищеца тази сума.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че на основание чл.213, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования против причинителя на вредата. Собственикът на пътя – в случая ответната Община, отговаря за неговото поддържане и ремонт, както и за бездействието на С.ите си или на трети лица, натоварени със задължението да поддържат местните пътища и незабавно да сигнализират за проблеми по тях и да организират движението по начин, осгуряващ безопасността на водачите и превозните им средства, поради което в случая именно ответникът следва да понесе отговорността за уврежданията по автомобила от настъпилото ПТП. Нито към момента на изплащане от ищеца на обезщетението, нито към момента на подаване на исковата молба (първоначално в Районен съд – София на 07.12.2017 г.), нито към настоящия момент, е изтекъл приложимият в конкретния случай петгодишен давностен срок, считано от датата на увреждането – ********поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност. Тъй като претенциите на ищеца съвпадат с установените от събраните по делото писмени доказателства действително дължими размери, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 07.12.2017 г. – датата на подаване на исковата молба в Районен съд - София.

С оглед на изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 350 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, доколкото ищецът е заплатил на пълномощника си минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 на ВАдв.С.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

         

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. “С. Стамболов” № 1, представлявана от К. И. Б. Т., ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователна компания “Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” № 87, представлявано от и. д. С. С. П. и К. Д. К., със съдебен адрес:***, адв. М. Г., СУМАТА 273, 48 лева, представляваща размера на разходите (застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски) за възстановяване на щетите по лек автомобил марка **** с ****, собственост на **** – гр. Пловдив и управляван от З.Г.Т., застрахован в ищцовото дружество със застраховка “Автокаско” със Застрахователна полица ****, следствие настъпило на ****в гр. П. в **** на кръстовището на ул.“Л.“и ул. „Т. Б.“ ПТП – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно - шахта, в резултат на което на автомобила са причинени материални щети, а именно – спукан картер и изтекли течност и масло, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2017 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото в размер на 350 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

ПАВЕЛ ПАВЛОВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.