№ 2708
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Галина Чавдарова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501862 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 293249/06.07.2021г. от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, против определение №264928/22.06.2021г. по
ч.гр. д. №2887/2021г. по описа на Районен съд- Варна, 8 съдебен състав, с което е обезсилена
издадената по същото дело заповед за изпълнение.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Настоява се, че съдът не е
отчел наличието на постоянен адрес на длъжника в България, който съвпада с адреса на
потребление на ВиК услуги и е посочен в регистър БУЛСТАТ. Сочи се, че чл.53 ГПК
предвижда заявен адрес в съответната административна служба, каквато е Агенция по
вписванията, като в Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено, че вписаните адреси на
чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за
кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя
правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация.
Излага се, че заявителят не е длъжен да посочва обичайното местопребиваване на длъжника,
а съдът служебно е следвало да изиска справки. Навежда се оплакване, че съдът не е
съобразил правилата на чл.48 ГПК да призове лицето чрез „Държавен вестник“. Счита се и
че съдът е следвало да приложи чл.415, ал.1, т.3 ГПК, като укаже на заявителя да предяви
осъдителен иск. Моли се за отмяна на обжалвания акт.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
1
са следните:
Производството пред РС - Варна е образувано по заявление на „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ОЛГ. ИГ. Ж., родена на 31.12.1984 г., гражданка на Руска Федерация, с адрес гр. Варна, р-н
„Приморски“, с.о. Ваялар № 842, вх. А, ет. 1, ап. 8. Въз основа на заявлението е издадена
Заповед № 261608/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Видно от служебно изготвената справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г., длъжникът
няма постоянен адрес на територията на Република България, а от изготвената справка от
Регистър „Булстат“ е видно, че ОЛГ. ИГ. Ж. е регистрирана като собственик на недвижим
имот с адрес гр. Варна, р-н „Приморски“, с.о. Ваялар № 842, вх. А, ет. 1, ап. 8. При връчване
на съдебните книжа, длъжностното лице по призоваването е събрало данни, че длъжникът
не е посещавал имота повече от година. Съгласно предоставената от ОД на МВР – гр. Варна
информация с писмо с вх. № 289397/02.06.2021 г., няма данни в АИС на МВР за
регистрирани адреси на ОЛГ. ИГ. Ж. в Република България. На лицето е била издадена виза
тип „С“ от 26.05.2019 г. за престой от 90 дни и валидност до 26.05.2022 г., видно от писмо с
вх. № 291556/21.06.2021 г., изпратено от ОД на МВР – гр. Варна.
Съобразно дадените задължителни указания с т.3 „б“ от ТР 4/18.06.2014г. по
т.д.4/2013г. ОСГТК на ВКС, когато се установи, че заповедта е издадена срещу длъжник,
който изобщо няма постоянен адрес или седалище в Република България, същата подлежи
на служебно обезсилване от заповедния съд. В хипотезата на чл.411, ал.2, т.4 ГПК- когато
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената
заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд, a единствено по пътя на
възражението пред въззивния съд.
От гореустановените факти по заповедното производство по категоричен начин се
установява, че длъжникът ОЛГ. ИГ. Ж. няма обичайно местопребиваване на територията на
България към момента на издаване на заповедта за изпълнение доколкото същата разполага
само с виза за краткосрочно пребиваване в страната по смисъла на чл.14, ал.1 от Закона за
чужденците в РБ и от длъжностното лице по призоваване е удостоверено, че не е
посещавала имота си в България повече от една календарна година. Само на това основание
обаче, заповедта за изпълнение не може да бъде обезсилена от заповедния съд съобразно
указанията на ТР 4/18.06.2014г.
Установява се и че длъжникът ОЛГ. ИГ. Ж. няма регистриран постоянен адрес по
смисъла на чл.93, ал.1 ЗГР на територията на РБългария. Това обстоятелство е основание за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение от заповедния съд съобразно т.3 „б“ от ТР
4/18.06.2014г. по т.д.4/2013г. ОСГТК на ВКС. Вписаният по реда на Закона за регистър
БУЛСТАТ адрес за кореспонденция, не удовлетворява изискването за постоянен адрес по
смисъла на чл.411 ГПК и чл.93 ЗГР с вписване в регистъра на населението. Цитираната от
жалбоподателя съдебна практика на Върховния касационен съд е неотносима към процесния
2
случай, тъй като решението е постановено в производство по чл.303 ГПК, в което е
разглеждана разпоредбата на чл.53 ГПК в контекста на призоваване на чужденец в хода на
образувано исково производство и дадените разяснения от ВКС не касаят конкретно
особеното изискване за наличие на регистриран постоянен адрес/обичайно
местопребиваване в заповедното производство, което позволява снабдяване с изпълнителен
лист по облекчен ред.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение
следва да се потвърди.
Доколкото в случая заповед за изпълнение не е следвало да бъде издавана и с
обезсилване на заповедта за изпълнение се достига до резултат, идентичен с този при отказ
да се издаде заповед за изпълнение, то след стабилизиране на определението за обезсилване,
следва да бъдат дадени указания на заявителя за предявяване на осъдителен иск по реда на
чл.415, ал.1, т.3 ГПК, която норма следва по време постановяването на ТР 4/18.06.2014г. по
т.д.4/2013г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №264928/22.06.2021г. по ч.гр.д. №2887/2021г. по
описа на Районен съд- Варна, 8 съдебен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3