РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Белоградчик, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20221310200116 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на „РУНО – КАЗАНЛЪК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Казанлък, п.к. 6100, ул. „Маньо
Стайнов“ № 4, представлявано от Д. Д. – Изпълнителен директор, против
Наказателно постановление № 2024 14.04.2022 г. на Директора на Басейнова
Дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, с което на жалбоподателя, на осн.
чл. 200, ал.1, т. 43 от Закона за водите, е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв., за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия
закон.
В жалбата против издаденото Наказателно постановление се моли
същото да бъде отменено, предвид на подробно изложените в същата
съображения. Оспорени са констатациите направени в АУАН и
Наказателното постановление. Твърди се, че от страна на жалбоподателя не е
извършено вмененото му нарушение, като не е допуснато никакво отклонение
от издаденото им Разрешително. Подробни аргументи за исканата отмяна на
Наказателното постановление са изложени в Жалбата.
В открито съдебно заседание процесуалния представител на
1
жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното
Наказателно постановление. Представена е и Писмена защита, в която са
развити подробни аргументи за исканата отмяна на Наказателното
постановление.
По искане на жалбоподателя, по делото е допусната и изслушана
съдебно строително – техническа експертиза, изготвена от специалист –
хидроинженер, която е приета от съда и е приобщена към останалите
доказателства по делото.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорват
жалбата. Молят съда, да потвърди издаденото Наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Подробни аргументи за това са изложени в
представената по делото Писмена защита.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна – Н. В. Н. – актосъставител, С. Д. Б. и С. И. Ц. – свидетели при
установяване на нарушението и при съставяне на акта.
Приобщена по делото е и административнонаказателната преписка.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима – подадена е от лице с право на жалба – наказаното
ЮЛ, пред компетентния съд, в законния срок.
Разгледана по същество същата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
В показанията си свидетелите на въззиваемата страна Н. Н., главен
експерт в БДДР, с ИРМ – гр. Враца и св. С. Б. – експерт в БДДР, с ИРМ – гр.
Враца, заявиха следното :
По повод постъпила Жалба от неправителствена организация
„Балканка“, касаеща изпускането на необходимия екологичен минимум след
водохващане в река Бърза/ Равна, в землището на с. Горни лом, общ. Чупрене,
обл. Видин, ВЕЦ „Китка“, на 22.02.2022 г., била извършена проверка на
водохващане „Неин свинарник“, подаващ вода към дневен изравнителен
басейн – водовземане за ВЕЦ „Китка“, изградена от жалб. „Руно – Казанлък“
ЕАД. В хода на проверката, от страна на контролните органи бил извършен
оглед на съоръжението „Рибен проход“ на водохващането. На място, освен св.
2
Н. и Б., присъствали и еколога на Община Чупрене – св. С. Ц., както и
служител на ВЕЦ – а. Контролните органи установили, че екологичния
миниум на водното количество е от 4 л/сек. и не съотвества по количество на
записаното такова в разрешителното, издадено на инвеститора „Руно
Казанлък“ от въззиваемата страна. Това наложило извършването на оглед на
рибния проход, с цел установяване на причината, довела до намаление на
необходимия минимум, който рибен проход има за цел да осигури
хидравлична непрекъсваемост на реката със съответното количество вода,
което да поддържа изпускането на необходимия екологичен минимум на
реката. При огледа било установено, че на входа, след рибния проход е
поставена тръба с диаметър 400 мм и дължина около 2 м. Тази тръба била
поставена под решетките на водохващането и на тръбата, на около 80 см от
входа на рибния проход имало прорез, в който бил сложен метален елемент –
савак, с който да се контролирал дебита в рибния проход. Впоследствие, била
извършена и проверка по документи, в това число и на Разрешително за
ползване на повърхностен воден обект № 12170694 от 05.03.2019 г., издадено
на жалбоподателя, при която проверяващите твърдят, че установили, че
изградения рибен проход не съответства на горецитираното Разрешително,
тъй като според същото на мястото следва да има изграден канал, а не тръба,
каквато била монтирана. Сочат, че Разрешителното е издадено съгласно
заявление на инвеститора – жалбоподателя според което заявление,
поставянето на такава метална тръба не е предвидено. Поради това,
контролните органи приели, че рибният проход е изграден в отклонение и в
несъответствие с параметрите на Разрешителното.
За констатациите, направени в хода на проверката бил съставен
Констативен протокол № 3 – НН – 23/ 22.02.2022 г.
Св. Н. Н., съставил на жалбоподателя „Руно – Казанлък“ ЕАД, АУАН
№ 1220/ 09.03.2022 г. – за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите
/ЗВ/.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 2024/ 14.04.2022 г. на Директора на Басейнова Дирекция
„Дунавски район“ /БДДР/ - гр. Плевен, с което на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. – на
осн. чл. 200, ал. 1, т. 43 ЗВ.
3
Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
намира следното :
Съдът, при извършения служебен контрол за законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство, констатира, че в
хода на същото са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
водят до неговата порочност, тъй като са от ранга на съществените.
На първо място, съдът намира, че е налице допусната непрецизност при
описание на нарушението, за което дружеството – жалбоподател е наказано.
Съгласно АУАН и издаденото Наказателно постановление е вменено
нарушение, че Рибният проход в коритото на река Бърза, изграден от
инвеститора – жалбоподател, „не отговаря на раздел Параметри на
разрешеното ползване от Разрешително № 12170694 от 05.03.2019 г.“
Видно от горецитираното Разрешително, в процесния раздел
„Параметри на разрешеното ползване“, са изброени 9 проектирани параметри
на съоръжението. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че нарушението, вменено на жалбоподателя е за несъответствие с т.
2 от този раздел – предвидено е изграждането на канал, а е изграден савак.
Съдът намира, че обвинението се явява непрецизно в този смисъл, тъй
като описано по този начин – че е нарушен целия раздел от разрешителното,
съдържащ 9 точки, наказаното лице е лишено от възможността да узнае в
какво нарушение е обвинено, че е извършило и кой/ кои или всички изброени
параметри на разрешително не е спазил. При това положение, с липсата на
конкретизация на конкретно нарушение и на изпълнителното деяние, се
създава абсолютна неяснота относно това, за какво точно административно
нарушение се ангажира отговорност на соченото като нарушител юридическо
лице. Непосочването на конкретното нарушение поставя препятствие пред
ефективното организиране на защита от страна на нарушителя.
В този вид производства, субсидиарно се прилагат правилата на НК и
НПК, поради което и обвинението следва е ясно и прецизно формулирано.
Основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
съответния правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на
чл. 6 ЗАНН, което не може да бъде извличано по пътя на формалната или
правна логика, тъй като последицата от това е, нарушаване на правото на
защита на наказаното лице.
4
В случая, с посочването за нарушен целия раздел „Параметри на
разрешеното ползване“, на практика се налага правния извод, че наказващия
орган е счел, че са нарушени всички точки на този раздел. В този случай е
следвало за всяко едно нарушение да се наложи отделно наказание, в какъвто
смисъл е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. В случая, е наложено едно
административно наказание.
Освен, че съставлява процесуално нарушение, обвинението, описано по
този начин, се явява и недоказано от обективна страна. Вменено е нарушение
за неизпълнение на целия Раздел, а от въззиваемата страна, са събирани
доказателства за несъответствие с един от параметрите на този Раздел – т. 2
от същия. Видно е, че всички събрани в хода на производството
доказателства от страната, чиято е доказателствената тежест, са
концентрирани за доказване на неизпълнение на един от всички 9 параметри
на съоръжението – поставянето на метална тръба, вместо изграждането на
канал.
Съдът констатира, че е допуснато още едно нарушение, довело до
порочност на производството. В АУАН и в Наказателното постановление,
като нарушена законова разпоредба е посочена тази на чл. 48, ал. 1, т. 11 от
Закона за водите, за нарушението на който на дружеството – жалбоподател, е
наложено наказание имуществена санкция – на осн. чл. 200, ал. 1, т. 43 от
същия закон.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, въвежда императивното
задължение за водоползвателите – титуляри на разрешителни, да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и
комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
За неизпълнение на това задължение, предвидената санкционна
разпоредба е тази на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ – наказва се с имуществена
санкция в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., този, който ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното, каквото нарушение е вменено на жалбоподателя в случая.
Въпреки, че за нарушението, за което е обвинен жалбоподателя –
такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, е предвидена специална санкционна
5
разпоредба /чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ/, наказващия орган е наложил на
жалбоподателя наказание на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 ЗВ, която е обща
такава и предвижда наказание за неуредените случаи на други нарушения на
този закон.
Съдът намира, че по този начин е нарушен основен принцип в
административнонаказателния процес – санкционната разпоредба да
съответства на нарушението. Въпреки, че наложеното с НП наказание е по –
благоприятно за нарушителя, допуснатото несъответствие е съществено
процесуално нарушение, тъй като липсва корелация между извършено
нарушение и съответстващо му наказание. В този смисъл е и Решение № 211
от 21.12.2022 г. на Адм. съд – Видин по КАНД № 229/ 2022 г. постановено по
идентичен на настоящия казус срещу същия жалбоподател, което Решение е
представено по делото.
Всяко едно от гореизложените процесуални нарушения, съставляват
самостоятелни основания за отмяна на оспореното Наказателно
постановление. Допуснатите такива са с характера на съществени такива и
водят до нарушаване на правата на защита на наказаното лице, а от тук – до
порочност на проведеното административнонаказателно производство.
Въпреки, че констатираните пропуски са самостоятелно основание за
отмяна на оспореното наказателно постановление, за пълнота на
изложението, съдът намира за посочи и следното :
От изготвената съдебно – строително – техническа експертиза, вещото
лице – специалист в съответната област – хидроинженерство, посочи, че при
изграждането на рибния проход от страна на инвеститора – жалбоподател, са
допуснати изменения, които са незначителни по смисъла на чл. 154 ЗУТ и са
обусловени от непредвидени обстоятелствата при започване изграждането на
съоръжението и които към момента на изготвяне на проекта не са могли да
бъдат предвидени.
В заключението си и при изслушването му в съда, вещото лице заяви,
че при изграждането на рибния проход, е допусната незначителна промяна,
която е била наложителна. Причината за това е, че тъй като в десния бряг на
водохващането се влива подземен канал от друга река – река „Лява”, различна
от река „Бърза”. И тъй като диаметъра – отвора на този отвеждащ канал е
много голям и водното количество, което идва от тази река „Лява“ също е
6
голямо, изграждането на рибния проход по първоначално одобрените проекти
е щяло да доведе до смесване на потоците от двете реки, като при това
положение, идващия поток от река „Лява” поради силата на течението, е щяло
да отклони водния поток на река „Бърза”, през който минава рибния проход.
При това положение, заключението на вещото лице е, че би имало голяма
турболенция и изобщо не би имало вода в рибния проход. При проектирането
на обекта, този подземен поток не е могло да се знае, че съществува и е
установен едва при изграждането на рибния проход. Вещото лице заяви, че
именно това е наложило незначителната промяна, която е била единственото
разумно техническо разрешение на проблема – а именно поставянето на тази
метална тръба, за да може рибния проход да продължи да изпълнява своите
функции.
Поради това, съдът намира, че нарушението не е доказано и от
обективна страна.
При всички изложени по – горе съображения, съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното
постановление, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в процеса. Претендираните разноски са в размер на 5 400 лв.
– съгласно Договор за предоставяне на юридически услуги от 12.05.2022 г.
Представена е и Фактура № 4167 от 23.05.2022 г., удостоверяваща
извършеното реално плащане на сумата по договора за правни услуги.
7
В представеното по делото Писмено становище от въззиваемата страна,
е направено възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че възражението за прекомерност е частично основателно.
Действително, по делото са налице доказателства, че от страна на
пълномощника на жалбоподателя са извършени множество правни услуги и е
осъществено процесуално представителство по делото. Подадени са
възражения против съставения АУАН, изготвена е пространствена и
обстоятелствена Жалба против оспореното Наказателното постановление,
формулирани са множество въпроси във връзка с поисканата съдебно –
техническа експертиза, процесуален представител на жалбоподателя се е
явявал на провежданите съдебни заседания, делото се отличава с фактическа
и правна сложност. Въпреки това, съдът намира, че претендираното от
жалбоподателя възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. В случая, имуществената санкция е в размер на 1 000 лв.,
поради което и съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 400 лв. Съгласно чл. 18, ал. 4 от същата Наредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв. Или в случая, минималния размер на
адвокатското възнаграждение е общо 900 лв. Съдът намира, че разноските за
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя, са в размер на 2 000 лв., над – минималния размер, съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. именно поради фактическата и правна сложност
на делото и извършените множество процесуални действия от довереника на
жалбоподателя. Претендираният обаче размер на разноските от 5 400 лв. се
явява прекомерно висок и не следва да бъде уважаван в пълния му размер.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати и по
сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски за
вещо лице в размер на 350.00 лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно
8
издаване на изпълнителен лист в полза на съда да разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2024 от 14.04.2022 г. на
Директора на Басейнова Дирекция „Дунавски район“ (БДДР) – гр.
Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, представлявана от инж. Петър Димитров –
Директор“, с което на „РУНО – КАЗАНЛЪК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Казанлък, п.к. 6100, ул. „Маньо
Стайнов“ № 4, представлявано от Д. Д. – Изпълнителен директор, на осн. чл.
200, ал.1, т. 43 от Закона за водите, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. – за нарушение
на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон.
ОСЪЖДА Министерство на околна среда и водите – гр. София, в
структурата на което е Басейнова Дирекция „Дунавски район“ (БДДР) –
гр. Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, представлявана от инж. П. Д. – Директор“,
ДА ЗАПЛАТИ на „РУНО – КАЗАНЛЪК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Казанлък, п.к. 6100, ул. „Маньо
Стайнов“ № 4, представлявано от Д. Д. – Изпълнителен директор,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2
000 (две хиляди) лева, като в останалата част до претендирания размер от
5 400 (пет хиляди и четиристотин) лева, отхвърля искането.
ОСЪЖДА Министерство на околна среда и водите – гр. София, в
структурата на което е Басейнова Дирекция „Дунавски район“ (БДДР) –
гр. Плевен, ул. „Чаталджа“ № 60, представлявана от инж. П. Д. – Директор“,
ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по
делото разноски за вещо лице в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева,
както и 5.00 (пет) лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на съда за разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9