Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.***, 06.11.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 23.10.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Анета
Христова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 6028 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взема
предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 КТ, чл.344 ал.1 т.3 от КТ
вр. чл.225 ал.1 КТ.
Делото е образувано
въз основа на депозирана искова молба от И.П.И. *** против Кметство ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1, 2, 3 от КТ. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед на Кмета на Кметство ***, № РД
06-29/18.07.2017 год. Твърди, че
изложените в заповедта за уволнение фактически обстоятелства, поради които е
наложено дисциплинарно наказание, а именно отсъствие от работа на конкретно
посочените в същата дати и часове, както и неявяване на работа на 12.06.2017 г.
не отговарят на истината. Посочва, че в трудовата характеристика на ищеца е
посочено, че същият е с работно време от 8 часа, но не е посочено, как е
разпределено работното време, как и кога се ползват почивките през работния
ден. Не са били определени задачите, които работникът следвало да изпълнява,
както и работното му място. Сочи, че ищецът е трудоустроен с експертно решение
на ТЕЛК от 17.09.2012 г., както и с
експертно решение от 12.01.2015 г. на НЕЛК за заболяванията ***Сочи, че
в експертното решение на НЕЛК е указано, че лицето може да работи на
длъжността, която е заемал при
ответника, а именно***при спазване на противопоказанията,
определени в т.19 на експертното решение на НЕЛК. Сочи, че е било налице
неспазване от страна на работодателя на предписанията за трудоустрояване в
определени случаи, когато на ищеца била възлагана тежка работа, при тежки
метеорологични условия, в почивни дни, като ищецът многократно подавал жалби в
„Инспекция по труда“, като до кмета на Община ***. Сочи, че ищецът е подал
молба да му бъде разрешен платен годишен отпуск на 19.06.2017 г. Твърди, че
имал право на отпуск, тъй като имал да ползва 15 дни отпуск, но му било
отказано. Твърди, че на посочените в заповедта за уволнение дни е бил на
работа, не е закъснявал и не си е тръгвал преди края на работното време.
Твърди, че в деня на връчването на заповедта за уволнение е ползвал отпуск по
болест от 18.07.2017 г. до 16.08.2017 г. съгласно болничен лист от *** гр.***.
Твърди, че за това обстоятелство е предупредил работодателя си. Твърди, че
освен защитата по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ, за която е било поискано разрешение
от Д „ИТ“ ***, се е ползвал и със защитата по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Твърди, че за
нарушението „неизпълнение на поставените задачи“ не са посочени конкретни
случаи в мотивите на заповедта за уволнение.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което: да отмени уволнението като незаконно, да
възстанови ищеца на заеманата преди прекратяването на трудовото му
правоотношение длъжност; да осъди ответното кметство да му заплати обезщетение
на основание чл.225 от КТ считано от 18.07.2017 г. за срок от шест месеца на
база брутното му месечно възнаграждение, което е в размер на 607,20 лв.
Препис от исковата
молба и доказателствата са изпратени на ответника по делото, и в едномесечния
срок след получаването е представен писмен отговор от ответната страна, чрез адв.С.М. ***, като предявените искове се оспорват
изцяло.
Наведени са доводи,
че уволнението на ищеца е законно, респ. че не е налице закрила по чл.333 ал.1
т.4 КТ по отношение на същия, тъй като постъпването му в болницата е станало
след като процесната заповед му е била връчена, при
отказ, оформен с подписите на свидетели. Изложено е становище, че следва да
бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, като се
уточнява, че болничният лист е издаден на 24.07.2017 г.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не
е спорно по делото, че ищецът е работил при ответника, като е бил назначен с
трудов договор №03/03.01.2007 г., и след неколкократно изменение на трудовото правоотношение е бил
назначен на длъжност***както и че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено със Заповед на Кмета на Кметство ***, № РД 06-29/18.07.2017 год., с
описани нарушения по чл.190 ал.1 т.1 и т.3 от КТ, считано от датата на връчване
на заповедта.
В
заповедта е посочено като основание за прекратяване на трудовия договор
закъснения за работа повече от един час, и преждевременно напускане на работа
повече от един час, в рамките на един календарен месец, както и системното
извършване на нарушение -пет закъснения повече от един час и преждевременно
напускане на работа повече от един час, и неявяване на работа – 1 ден в рамките
на един календарен месец. Фактическите обстоятелства, свързани с извършените
нарушения, са описани в заповедта като отсъствие от работа на 06.06.2017
г. от 13.00 часа до 17.00 часа, на 07.06.2017 г. от 13.00 часа до 17.00 часа,
на 08.06.2017 г. от 13.00 часа до 17.00 часа, на 09.06.2017 г. от 08.30 часа до
17.00 часа, на 13.06.2017 г. от 08.30 часа до 17.00 часа, както и неявяване на
работа на 12.06.2017 г.
Същата
е връчена на лицето при условията на отказ на 18.07.2017 г., удостоверен с
подписа на трима свидетели върху съставен протокол от същата дата.
Не
е спорно, че ищецът е трудоустроен съобразно експертно решение №0048 от
12.01.2015 г. на НЕЛК, със срок на валидност 01.07.2019 г. с 64% трайно
намалена работоспособност, водеща диагноза ***. В посоченото решение на НЕЛК е
вписано, че съгласно производствена характеристика от 01.08.2014 г. лицето
работи като ***с работно време от 8 часа, без смени и нощен труд, в помещение и
на открито. В тази връзка е посочено, че работникът може да изпълнява
длъжността ***като трудоустроен, при спазване на противопоказанията
-тежък физически и нощен труд, без трудови операции при неблагоприятен
микроклимат при код, различен от зеления, сумарно над три часа през работния
ден, с ползване на осигурените индивидуални средства за защита на здравето,
смени, дежурства, вдигане на тежести над 10 кг., токсични вещества. Посочва се
като целесъобразно ползването на индивидуален физиологичен режим на труд и
почивка с кратки паузи за въстановяване натоварването
на организма в динамиката на работния ден в срока на инвалидността.
По
делото е представено експертно решение №2391/29.06.2017 г. на ТЕЛК, видно от
което след отправено искане за мнение по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ във връзка с
предстоящо прекратяване на трудов договор на лицето, е дадено становище, че
лицето попада под закрилата на чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ, както и че
освобождаването от заеманата от лицето длъжност, към която лицето се е
приспособило през последните 9 години, както и промяна на условията на труд
биха се отразили неблагоприятно на еволюцията на заболяванията му.
По делото е представено и разрешение
изх.№1720356/05.07.2017 г. на Д „ИТ“ гр.***, с което е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовия договор на ищеца И.П.И., ползващ закрила
по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ.
По
делото са представени 4 бр. протоколи, подписани от свидетелите И.П. и К.К., от датите 06.06.2017 г., на
07.06.2017 г., на 08.06.2017 г., на 09.06.2017 г. В същите е посочена като
констатация, че при извършена проверка от кмета Й.Д., съответно в конкретно
посочени часове в началото и края на работната смяна, работодателят е
осъществил контрол по изпълнение на поставените от него задачи на И.П.И.-******,
но същият не е бил на обекта.
По
делото е представен и протокол от 12.06.2017 г., с който са изискани писмени
обяснения на работника за отсъствието му от 13.00 ч. до 17.00 часа на 06.06.2017 г., 07.06.2017 г., 08.06.2017 г., от 08.30 часа до
13.00 ч. на 09.06.2017 г. в срок до 13.06.2017 г. до 17.00 часа. Представен е
протокол от 12.06.2017 г., от 15.10 ч., в който с подписите на двама свидетели-
св. Ж.Н.и М. М. е удостоверено, че ищецът е отказал да получи искането за
писмени обяснения, след като го е прочел.
Представено
е по делото искане от 14.06.2017 г. за даване на писмени обяснения от ищеца за
дисциплинарни нарушения, изразяващи се в отсъствие от 08.360 часа до 17.00 часа
на 12.06.2017 г., както и от 08.30 ч. до 13.00 часа на 13.06.2017 г., като срок
за даване на същите е определен до 15.06.2017 г. Искането е връчено лично на ищеца
на 14.06.2017 г., като с писмени обяснения от същия ден-вх.№05-139/14.06.2017
г., ищецът е посочил, че на 12.06.2017 г. е бил в поликлиника в ***от 08.00 ч.
до 10.00 ч., като в 10.30 ч. бил в кметството. Посочил е, че 15 минути е бил в
инспекцията по труда и в общината по работа. Посочил е, че на 15.06. 2017 г. от
9 часа имал час в поликлиниката за преглед. Посочил е, че се е обадил на кмета.
Представил е медицинско направление за консултация от д-р Т.Р., специалист по
очни болести за офталмоскопия от 12.06.2017 г. от 08.00
часа.
Представен
е по делото протокол от 18.07.2017 г., видно от която на същата дата в 08.55
часа ищецът е бил подканен в кметството на *** да получи издадената Заповед на
Кмета на Кметство ***, № РД 06-29/18.07.2017 год., видно от който ищецът прочел
посочената заповед, след което отказал да я подпише, което е удостоверено с
подписа на св. Г.Ц., Ж.Г. и К.К..
Видно
от протокол от 26.07.2017 г., ищецът е получил копие от заповедта си за
уволнение в сградата на кметството, като същото е удостоверено с подписите на
св.М.М. и св.Ж.Г..
По
делото е приета ССчЕ, видно от заключението на която
за периода от 18.07.2017 г. до 06.10.2017 г. датата на съдебното заседание
/след направено уточнение от вещото лице в о.с.з. досежно
допусната техническа грешка при изписване на крайната дата/ обезщетението по
чл.225 ал.1 КТ е в размер на 1652,45 лв. Посочено е, че за периода от
18.07.2017 г. -18.01.2018 г. обезщетението по чл.225 ал.1 КТ би било в размер
на 3670,80 лв. Посочено е, че брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ уволнението, възлиза на 611,80 лв.
Видно
от трудова книжка на ищеца, след вписването на прекратяването на трудовото му
правоотношение с ответника по делото, не е налице вписване на ново трудово
правоотношение, като констатацията е извършена към 06.10.2017 г. Видно от
служебна бележка № 419-025/25.09.2017 г. ищецът е регистриран като безработно
лице, считано от 03.08.2017 г.
По
делото са разпитани свидетелите С.А.И., К.Х.К., И.Л.П., Г.Й.Ц., М.Г.М., Ж.Л. Н.-Г.-всички служители в кметство ***. Свидетелите посочват,
че ищецът е работил на длъжност общ работник поддръжка, като впоследствие
трудовото му правоотношение е било прекратено. От показанията на свидетелите К.К. и И.П.-първият на длъжност ***, вторият -на длъжност ***в кметството, се установява,
че задачите им за деня се разпределят сутрин от кмета на кметството, като ищецът
не винаги присъствал, без те да знаят защо го няма. Свидетелите посочват, че на
процесните дати 06.06.2017
г., 07.06.2017 г., 08.06.2017 г. и 09.06.2017 г., с протокол е констатирано, че
при извършена проверка на посочени в протоколите часове, ищецът не е бил на
обекта, като в протоколите фигурира техен подпис, и са съставяни на датата,
посочена в тях. Свидетелите посочват, че в кметството няма присъствена книга, в
която да бъде отразено кой кога се явява на работа и кой кога си тръгва.
Свидетелката
С.И., вписана като протоколист в
съставените протоколи от 06.06.2017 г., 07.06.2017 г., 08.06.2017
г., 09.06.2017 г., 12.06.2017 г., 18.07.2017 г.
и 26.07.2017 г., находящи се
на лист 24 до 27 по делото,
на лист 29 по делото и на
лист 34 и 35 по делото, посочва, че си спомня случая, като протоколите са съставяни на
съответната дата посочена в тях от нея, защото по длъжностна характеристика
винаги била протоколчик.
По
делото не е спорно, че ищецът е отказал да даде обяснения на 12.06.2017 г.,
както и че същият е отказал да получи заповедта си за уволнение, като св.Ц., М.М. и Ж. Г. посочват, че в удостоверяване на това са
съставени приложените по делото протоколи, като същите са подписани от посочените
лица.
По
делото са разпитани като свидетели св. Е.И.-майка на ищеца, както и св. В.Т.-съседка
на ищеца. Съдът не кредитира показанията на първата свидетелка досежно обстоятелството дали ищецът изпълнява служебните си
задължения в определеното за това време, доколкото същите не почиват на преки
впечатления на последната, а единствено на посоченото от нея, че той през тези
дни не е бил вкъщи. Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Т., че е
забелязвала ищеца да прави „уборка“ на градинката от 14.15 ч до 15 ч. на 06.06.2017 г. и 07.06.2017 г. когато отивала да си вземе
лекарствата от аптеката на центъра на селото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ:
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление, като предмет на делото е съществуването
на това потестативно право. Затова ищецът в иска за признаване уволнение за незаконно по чл. 344 ,ал.1,т.1 от КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът
– всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване
на уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ
на факти, които опорочават, отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба. С оглед принципа на диспозитивното
начало, установен с чл. 6,ал.1 от ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът
не може да се произнася по
доводи за незаконност на уволнението,
които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом като в исковата молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от работодателя на трудовото
правоотношение с ищеца, следва
да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл Решение № 503/05.01.2012г. по гр.д.
№ 77/2011г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, ІVг.о., Решение № 459/27.10.2011г. по гр.д.
№ 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о /. Съдът
не може да се произнася по
доводи за незаконност на уволнението,
които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният
иск не може да бъде разгледан на основание, което не
е посочено от ищеца. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от ищеца.
В настоящото производство се оспорва
законността на уволнението
на ищеца на основание наложено дисциплинарно
наказание «Уволнение». В исковата
молба са наведени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед за уволнение с твърдения, че ищецът не е извършил посочените в нея дисциплинарни нарушения. Твърди
се, че тъй като той е трудостроен, не следва да му бъдат възлагани
трудови функции, които противопоказани за ищеца, тъй като се изразяват
в дейности, посочени в ЕР
на ТЕЛК като противопоказни-
тежък физически
труд, без трудови операции при неблагоприятен микроклимат при код, различен от
зеления, сумарно над три часа през работния ден, с ползване на осигурените
индивидуални средства за защита на здравето, смени, дежурства, вдигане на
тежести над 10 кг., токсични вещества. Твърди се, че при възлагането на
работата кметът на Кметство *** не се е
съобразявал с посочените противопоказания, като е възлагал на ищеца да извършва
тежка физическа работа, при тежки метеорологични условия, в почивни дни. Същевременно
посочените твърдения на първо място касаят
дати, необхванати от времевия период на описаните
нарушения, а от друга страна, се явяват ирелевантни към изложеното в мотивите на процесната заповед за уволнение, доколкото същите касаят закъснения за работа повече от
един час, и преждевременно напускане на работа повече от един час, в рамките на
един календарен месец, както и системното извършване на нарушение -пет
закъснения повече от един час и преждевременно напускане на работа повече от
един час, и неявяване на работа – 1 ден в рамките на един календарен месец. Ето
защо съдът намира, че в настоящето производство липсва възможност да преценява
доколко поставяните задачи на ищеца съответстват на предписанията на НЕЛК. От
друга страна, съобразно чл.126 т.1 КТ при изпълнение на работата,
за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява
навреме на работа и да бъде
на работното си място до
края на работното
време, като същият не е освободен от това свое задължение
независимо дали счита, че поставените му задачи са в нарушение на предписанията
за трудоустрояване, за което би могъл да сезира съответните компетентни
институции.
На следващо място в исковата молба се твърди незаконосъобразност на заповедта за уволнение, с оглед обстоятелството, че ищецът попадал и под закрилата на
чл.333 ал.1 т.4 КТ. В тази връзка
разпитаните свидетели С.И., Ж.Г. и Г.Ц. посочват в своите показания, че ищецът е заявил, че влиза в болница, след като е отказал да
получи заповедта за уволнение.
По делото е представена епикриза от МБАЛ «Св.Пантелеймон ***»
ООД, видно от която ищецът
е приет в болницата на
18.07.2017 г., както и болничен
лист за периода от 18.07.2017 г. до 16.08.2017 г., издаден
на 24.02.2017 г. От друга страна, съобразно константната съдебна практика, предварителната закрила по чл.333
ал.1 т.4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен
отпуск. Ако служителят
се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест,
работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението.
При сравняване часа на съставения
протокол от 18.07.2017 г., а именно-08,55 часа, съдът
намира, че посочената закрила е била неприложима спрямо
ищеца, доколкото с поредица решения, състави на Върховния
касационен съд са изяснили, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи
само, ако работникът е започнал ползването на разрешения
му отпуск. Щом е бил на
работа към датата, към която се отнася
предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има
болничен лист за временна неработоспособност
/така и Решение №437/20.01.2012 по дело №1594/2010 на
ВКС, ГК, IV г.о. и цитираната в същото
съдебна практика/.По делото
липсват представени доказателства, респ. съставен протокол за неявяване на
ищеца на работа на 13.06.2017 г. за времето от 08.30 ч. до 12,30 ч. Досежно
описаното неявяване на
работа на 12.06.2017 г., за същото липсват представени доказателства и съставен
протокол, като същевременно
по делото е наличен
протокол от 12.06.2017 г., видно от който в 15.10 ч. ищецът е бил в кметството, като е отказал да получи писмо за
даване на обяснения от същата дата, както и медицинско направление за
консултация от д-р Т.Р., специалист по очни болести за извършена на ищеца офталмоскопия от 12.06.2017 г. от 08.00 часа.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че при оценка на твърдяните системни нарушения на трудовата дисциплина, при констатиране
на същите работодателят е следвало да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал.
1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е
извършено и поведението на работника или служителя. При системните нарушения по
чл. 190, ал.
1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал.
1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал.
2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва
винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените
нарушения. Преценката по чл. 189, ал.
1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание и в случаите когато са
извършени четири нарушения
на трудовата дисциплина за кратък период от време,
независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното
нарушение. С оглед изложеното,
и доколкото по делото липсват доказателства и твърдения за наложени предходни наказания на ищеца, доколкото същият е заемал длъжността от 2007 г., съдът намира, че наложеното му наказание е прекомерно с оглед краткия период на извършване на нарушенията, като не са съобразени и обстоятелствата около нарушението
– а именно, влошеното му здравословно състояние и представените медицински документи. При това и при липса на доказани предходни дисциплинарни
нарушения, с наложени наказания, спрямо
него е следвало да бъде
приложено някое от по-леките
наказания, предвидени в чл.188, т.1 и т.2 КТ. Съдът намира, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на това
основание се явява незаконна, а предявеният
иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ – основателен, като Заповед № РД 06-29/18.07.2017 год. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и обусловеният
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението
длъжност – «общ работник поддръжка»
при ответника. В случая не е налице пречка за
възстановяване ищцеца на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение,
а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.
Относно иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателен и е акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ за периода 18.07.2017 г. – 06.10.2017 г., доколкото
за посочения период по делото
са налице доказателства за оставане на ищеца без работа. С оглед изложеното на същия следва да бъде присъдено частично
обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради
уволнението за периода от 18.07.2017 г. – 06.10.2017
г. в размер на 1648,50 лв. За разликата
над 1648,50 лв. до претендирания
размер от 3643,20 лв. /доколкото
липсва изменение на размера на иска с оглед представената по делото ССчЕ/ и за периода от 06.10.2017
г. до 28.01.2018 г. искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищецът претендира
направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото обаче по делото липсват доказателства за реално изплащане на същото с оглед представения докговор за правна помощ, където не е уговорен начин
на плащане на адвокатския хонорар, съдът намира, че такива не следва да му се присъждат съобразно уважената част от исковете.
С оглед отхвърлената
част от исковете ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 503,80 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетели съобразно
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС дължимата
държавна такса по отношение на предявените искове,
съразмерно с уважената им част - а
именно - сумата в размер на 68,43 лв., както и 90 лв. депозит за вещо лице.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на И.П.И. ЕГН **********, извършено със Заповед № РД 06-29/18.07.2017 год. на Кмета
на Кметство ***, общ.***, ***, с което на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ е
прекратено трудовото правоотношение на И.П.И. ЕГН **********, като на основание
чл. 344, ал.1, т.1 КТ ОТМЕНЯ Заповед № РД 06-29/18.07.2017 год. на
Кмета на Кметство ***, общ.***, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ И.П.И. ЕГН **********
на заеманата преди уволнението длъжност *** в Кметство ***, общ.***.
ОСЪЖДА Кметство
***, общ.***, представлявано от кмета Йонко Данов, ***, да заплати на И.П.И.
ЕГН ********** сумата от 1648,50 лв. обезщетение
по чл.225 ал.1 КТ, за
периода 18.07.2017
г. – 06.10.2017 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1648,50 лв. до претендирания
размер от 3643,20 лв. и за периода от 06.10.2017 г. до 18.01.2018 г.
ОСЪЖДА И.П.И.
ЕГН ********** ***, представлявано от кмета Й.Д.сумата от 503,80 лв.
направени разноски
съобразно списък по чл. 80 ГПК и отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Кметство
***, общ.***, представлявано от кмета Й.Д.да заплати по сметка на Пл РС сумата в размер на 68,43 лв. държавна такса върху уважената част от исковете, както и 90 лв. депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: